Решение № 7 от 23.1.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 220/2023 г.

С присъда № 57/24.11.2022г. постановена по НОХД№ 1312/2021г. Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия Н. В. М. – със снета по делото самоличност, неосъждан, ЕГН ••••••••••, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 10.07.2020 г. в с.Лозенец, общ. Царево, обл. Бургас, на ул. „Царски път“ дал подкуп – парична сума в размер на 200.00 /двеста/ лева – два броя банкноти с номинал по 100.00 /сто/ лева със сериен номер АЕ...., емисия 2003 г. и сериен номер ГА.., емисия 2018 г., на полицейски орган – Г.П.П. на длъжност мл. автоконтрольор при РУ гр. Царево и Е.В.В. на длъжност мл. автоконтрольор при РУ гр. Раднево, командирован към РУ гр. Царево, за да не извършат действия по служба – да не демонтират регистрационни табели на лек автомобил марка „Порше“, модел „911 Карера“ с рег. номер СВ... АН, съгласно правомощията им по чл. 172, ал. 4 от ЗДвП в случаите на чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП – изземване на регистрационните табели на лек автомобил при налагане на принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство“ - лек автомобил марка „Порше“, модел „911 Карера“, ползван от Н. В. М. и управляван от М.Д.К. в срока на изтърпяване на ЗППАМ № 20-4332-004527/08.07.2020 г. за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, поради което и на основание чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА. Със същата присъда съдът е ОТЛОЖИЛ на основание чл. 66, ал.1 НК изпълнението на наложеното на подсъдимия Н. М. наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. ОТНЕЛ е в полза на държавата на основание чл. 307а НК предмета на престъплението - 1 бр. банкнота с номинал 100.00 /сто/ лева, сериен номер АЕ...., емисия 2003г. и 1 бр. банкнота с номинал 100.00 /сто/ лева, сериен номер ГА.., емисия 2018 г. На последно място е ОСЪДИЛ е подсъдимия Н. В. М. да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР - гр. Бургас направените на досъдебното производство разноски в размер на 55.36 лв. (петдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки), както и да заплати по сметка на Окръжен съд Бургас направените разноски в хода на съдебното следствие в размер на 117.63 лева (сто и седемнадесет лева и шестдесет и три стотинки). Недоволни от така постановената присъда са останали защитниците на подсъдимия – адв. Ж.Ж. и адв. А. Т., които я обжалват в законния срок с доводи за необоснованост, незаконосъбарзност, допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Правят се искания за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда, алтернативно отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция при наличие на отстраними процесуални нарушения. В допълнително писмено изложение защитниците излагат съображения за допуснати съществени процесуални нарушения от първата инстанция - неправилно приобщаване на доказателства и доказателствени средства в нарушение на НПК. Твърдят, че протоколът за оглед е опорочен, тъй като е съставен от лице, което не притежава легитимация на компетентен орган по НПК - полицейски орган, който няма функции на „разследващ полицай“ съгласно закона, а от лице на длъжност „полицейски орган“ извършващ процесуални действия в условията на неотложност, каквато не е била налице. Твърди се още, че съдът не е изложил мотиви по възраженията на защитата по отношение на това налице ли е била неотложност при съставяне на протокола. В жалбата се сочи разминаване между отразеното в протокола за оглед и показанията на поемното лице С.Т. относно местонахождението на банкнотите. Според поемното лице те са били поставени върху регистрационния номер, който бил на земята, а според експерта Е.К., който направил фотоалбум на банкнотите и експертиза на същите - при пристигането му регистрационните табели на автомобила не били свалени, а при предявяване на фотоалбума - банкнотите са сгънати и отгоре са затиснати с комплект битове - накрайници за винтоверт – изявления обективирани в протокол от 12.07.2022г. На базата на това разминаване защитата твърди, че поемното лице не е присъствало по време на огледа, а много по- късно когато са му показани процесните банкноти, което е довело до съществено процесуално нарушение при изготвянето на протокола за оглед, поради което местопроизшествието не е обективирано по надлежния ред, а протоколът за оглед не може да е доказателствено средтво за отразените в него действия. На второ място се твърди наличие на съществено процесуално нарушение свързано с неправилен анализ на доказателствата по делото включително на материално правните предпоставки за реализиране на наказателната отговорност, обуславящо нарушение на материалния закон. Позовава се на неработещи камери в полицейския автомобил, на показанията на св. И., част от полицейския патрул, която твърди, че не е забелязала да са предлагани пари, както и на обстоятелството, че единствено св. П. е комуникирал с подсъдимия. В условията на евентуалност претендират определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, поради наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства - под определения минимум или в законоустановения минимум. Правят искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда, алтернативно отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, или изменение на присъдата и намаляване на наложеното наказание, като явно несправедливо. В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – гр. Бургас заявява, че жалбата е неоснователна, поради което моли същата да бъде оставена без уважение. Оспорва възраженията на защитата за допуснати нарушения на процесуалните правила, необоснованост на фактическите констатации, водещи до неправилно приложение на материалния закон и поради явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди, че оспорваният съдебен акт отговаря на всички изисквания на разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, като изложените в него фактически констатации са подробно мотивирани, въз основа на анализ на цялостната доказателствена съвкупност, обсъдени са и е взето отношение по всички направени възражения, съответно посочено е, кои доказателства се приемат за достоверни и кои не. Сочи, че възражението за процесуална негодност на протокола за оглед на местопроизшествието като доказателствено средство в процеса е неоснователно, като в мотивите си към съдебния акт съдът е изложил съображенията си за това, които напълно споделя. Твърди, че в мотивите към съдебния акт са интерпретирани всички доказателствени източници съобразно тяхното действително съдържание и смисъл, без да им се придава значение, каквото те не притежават. Излага съображения, че в мотивите към съдебния акт първоинстанционният съд е посочил, какви факти приема за установени и въз основа на какви доказателства, поради което възраженията за необоснованост на направените изводи в тази насока счита за неоснователни. Сочи, че всички доказателствени източници, установяващи фактическите обстоятелства, са обсъдени подробно и задълбочено от първоинстанционния съд, който след един прецизен анализ съвсем правилно не е кредитирал обясненията на подсъдимия като доказателствен източник и опита му да даде друго, различно по съдържание обяснение на отправените реплики, извън контекста на предприетите от него реални действия. Намира, че посоченият анализ на доказателствата обхваща в цялост комплексните характеристики на случилото се, поради което защитната версия на подсъдимия е не само недоказана, но и житейски неправдоподобна и нелогична. Твръди, че липсата на дактилоскопни следи по иззетите банкноти също не опровергава повдигнатото обвинение, което е видно и от заключението на вещото лице, дадено в съдебно заседание, съпоставено с факта, че при пускането им в куфарчето банкнотите са били сгънати, т.е. намирали са се в един по-малък и компактен размер, като е без значение къде са били държани преди даването им, като липсата на такива следи не опорочава доказателствата, които са изследвани. Прокурорът сочи, че преценени в тяхната съвкупност, доказателствата по делото изясняват по безспорен начин авторството на извършеното деяние и участието на подсъдимия в него. Излага съображения че при така установената фактическа обстановка, съдът обосновано е приел, че са осъществени всички обективни и субективни признаци на състава на престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК, като изложените от защитата аргументи за материална незаконосъобразност на съдебния акт счита за неправилни. Твърди, че материалният закон е приложен правилно, като активният подкуп под формата на изпълнителното деяние „даде дар или друга облага“ е реализиран чрез даване на парична сума в размер на 200.00 лв. и съгласно установената съдебна практика е довършен, когато посочената сума е предоставена във фактическата власт на длъжностното лице – в случая „предоставянето“ е осъществено чрез установените конкретни действия по пускането на банкнотите в куфарчето, използвано от полицейските служители. Сочи, че е безспорно установено, че парите са дадени, за да не извършат двамата полицейски служители възложените им действия по служба, които осъществявали съвместно – да не демонтират и да не отнемат регистрационните табели на лекия автомобил, т.е. за конкретно бездействие по служба. Твърди, че гореизложените действия на практика възпрепятстват движението на автомобила, собственост на търговско дружество, представлявано от бащата на подсъдимия и управлявано преимуществено от подсъдимия, поради което доводът за липса на мотив за даване на подкуп е несъстоятелен. По отношение на наказанията заявява, че същите не са „явно несправедливи“ като размер и начин на изтърпяване, а са занижени предвид високата обществена опасност на деянието. Сочи, че в конкретния случай съдът е индивидуализирал размера на наказанията по реда на чл. 54 от НК, при много съществен и значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, малко над минималния, предвиден в закона за това престъпление, а именно 6 месеца „лишаване от свобода“, съответно в минимален размер е наложено и наказанието „глоба“. Намира, че в тази насока съдът е акцентирал върху данните за личността на подсъдимия, чистото му съдебно минало, трудова ангажираност и семейно положение, въз основа на които е направил извод за ниска степен на обществена опасност на дееца, което прокуратурата не оспорва. Наред с това коментира, че в случая, като такова обстоятелство съдът правилно е отчел и факта, че нарушението на разпоредбата на чл. 150 от ЗДП, във връзка с което са предприети действията на полицейските органи за сваляне и изземване на регистрационните табели на л. а. „Порше“, не е извършено от подсъдимия, но твърди, че това смекчаващо отговорността обстоятелство леко е надценено в конкретните мотиви на съда. Твърди, че съдът не е изложил аргументи и е игнорирал високата степен на обществена опасност на престъплението, свързана с широкото разпространение на този вид престъпни деяния, както и с размера на дадената като подкуп сума, поради което следва тези обстоятелства да бъдат отчетени като отегчаващи такива. Посочените смекчаващи отговорността обстоятелства, съпоставени с отегчаващите такива, намира, че не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, поради което не могат да обосноват приложението на чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК. Моли съда да потвърди присъдата на БОС. Защитата на подсъдимия – адв. Ж. заявява, че поддържа изложените във въззивната жалба и писменото допълнение към нея оплаквания. Моли съда да уважи жалбата. Защтата на подсъдимия – адв. Т. също моли да бъде уважена въззивната жалба изцяло, като отмени обжалваната осъдителна присъда и постанови оправдателен съдебен акт. Поддържа оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения от първата инстанция, както и за необоснованост на постановената присъда, неправилно приложение на материалноправните норми. Сочи, че доводите на защитата и доказателствените средства по делото са анализирани селективно, а не детайлно, не са обсъдени противоречията, в показанията на разпитаните свидетели, не са анализирани алтернативни версии за случилото се, не е обсъдено критично значението на първоначалното процесуалноследствено действие, свързано с оглед и изземване на веществени доказателства от местопроизшествието. Счита за неправилна тезата на държавното обвинение, заявена в днешното съдебно заседание, че протоколът за оглед бил валидно доказателствено средство, тъй като имал всички реквизити, предвидени от закона. Твърди, че при обикновен прочит на този протокол се установява, че не е спазена разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от НПК, която изисква всеки протокол от процесуалноследствено действие да съдържа описание на действията в тяхната последователност, като в случая липсва детайлно описание. Позовава се на нарушение на разпоредбата на чл. 156, ал. 3 от НПК, изискваща отделните стадии на огледа, етапите на огледа, да бъдат разграничени, а именно статичният, свързан с описание на местопроизшествието така както е заварено и динамичният, свързан със съответните необходими размествания, които също трябва да бъдат отразени в него, като в случая това не е сторено. Сочи, че са налице противоречия между словесното описание в протокола и приложения снимков материал, от който очевидно се установява това, че са налице размествания, но кой и как е извършил тази намеса в местопроизшествието не става ясно. Навежда довод, че самото заварено местопроизшествие е описано изключително оскъдно. Посочено е, че е заварен куфар с винтоверт и намиращи се върху него банкноти, но липсва описание на куфара с винтоверт, не е посочено дали в същия са се намирали и други предмети, а това е съществена част от местопроизшествието, не само банкнотите. Не са открити дактилоскопни следи върху иззетите банкноти, макар същите да са косвено доказателствено средство. По отношение на свидетелските показания заявява, че свидетелят П. на практика е единственият служител, който е предприел действия първо по съставяне на акта за установяване на административно нарушение и впоследстиве по отнемане на регистрационните табели. Като той и свидетелят В. са потвърдили, че св. В. не е извършвал някакви съществени действия във връзка с ангажиране на административнонаказателна отговорност и прилагане на принудителна административна мярка. Свидетелят В. не се е намирал и в близост до местопроизшествието в момента, в който се твърди, че подсъдимят бил пуснал или подхвърлил съответните банкноти, които се озовали в служебния куфар на св.П.. В този смисъл заявява, че обвинението е неясно и неконкретизирано досежно начина, по който е въздействано върху св. В. да се въздържи от съответни действия, които да не извърши по служба, т.е. бездействия, от друга страна самият св.В. не е възприел репликите, които се твърди да е отправял подсъдимият, а именно „имам 200 лв., хайде да се оправим“, като тази реплика е възприета единствено от св.П.. Намира, че не следва да се кредитират показанията на св. Д., доколкото същият не е отговорил ясно, къде се е намирал към момента на подхвърляне на банкнотите, не твърди да е възприел репликата на подсъдимия „имам 200 лв., хайде да направим нещо“, не е успял да обясни, как е имал зрителната възможност да види, какво се случва пред автомобила, който е спрян за проверка, при положение, че е посочил, че се е намирал в близост до един от спрените служебни автомобили, т.е. зад автомобила на „Уникен“ ЕООД, ползван преимуществено от подсъдимия. Намира, че първата инстанция е следвало да направи единствено възможния извод при така установената фактическа обстановка и при тези допуснати неотстраними нарушения от досъдебното производство за невиновност на подсъдимия и да постанови оправдателна присъда. Моли съда да уважи жалбата и да оправдае подсъдимия. В личната си защита подс. М. се присъединява изцяло към пледоариите на своите защитници. В последната си дума подсъдимият моли съда да го оправдае. Настоящата въззивна жалба е подадена от защитниците на подс. М. съгласно чл.318 от НПК и в 15-дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което същата се явява процесуално допустима. Бургаският апелативен съд, след като се запозна с материалите по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата събрани, както на досъдебното, така и по реда на съдебното следствие, провери атакуваната присъда, както по отношение оплакванията на жалбоподателя, така и служебно изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА. Постановената присъда се оспорва като неправилна на всички предвидени в закона основания - поради допуснати нарушения на процесуалните правила, необоснованост на фактическите констатации, водещи до неправилно приложение на материалния закон и поради явна несправедливост на наложеното наказание. Първоинстанционният съдебен акт отговаря на всички изисквания на разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, като изложените в него фактически констатации са подробно мотивирани, въз основа на анализ на цялостната доказателствена съвкупност, обсъдени са и е взето отношение по всички направени възражения, съответно посочено е, кои доказателства се приемат за достоверни и кои не. Бургаският окръжен съд, при стриктно спазване на съответния процесуален ред, е изследвал всички относими към предмета на доказване обстоятелства. Анализирал е събраните в хода на ДП и приобщени по време на съдебното следствие доказателства. Обективно, всестранно и пълно е изяснил фактите по делото и след правилна преценка на съвкупния доказателствен материал, обосновано е приел за установена следната фактическа обстановка: Безспорно е установено, че подсъдимият Н. В. М. с ЕГН ••••••••••, е неосъждан. На 09.07.2020 г. подсъдимият Н. М. и свидетелят М. пътували с лек автомобил „Порше“, модел „911 Карера“, с рег. № СВ... АН от гр. София за с. Лозенец, Бургаска област. Собственик на автомобила било дружеството „Уникен“ ЕООД, представлявано от бащата на подсъдимия – св. В. М.. Превозното средство било ползвано предимно от подс.Н. М.. Подсъдимият и св. М. К. се настанили в хотел, намиращ се на около 1 км след с. Лозенец. Същата вечер двамата заедно с техен приятел – св. Т.М., посетили бар в центъра на с. Лозенец. Там подс.М. изпил 1-2 коктейла, тъй като имал предварителна уговорка със св. К., че последният няма да употребява алкохол, за да управлява лекия автомобил „Порше“ по обратния път за хотела. Около 02.00 ч. на 10.07.2020 г. тримата приятели се качили в лекия автомобил и се отправили към хотела, в който подс.М. и К. били отседнали. Колата била управлявана от св.К., до него седял св. Т.М., а на задната седалка пътувал подсъдимият Н. М.. Около 02.20 ч. на изхода на с. Лозенец, на ул. „Царевски път“ в посока къмпинг „Оазис“, л. а. „Порше Карера“ с рег. № СВ... АН бил спрян за проверка от екип на „Пътна полиция“ в състав: Г. П. - мл.автоконтрольор при РУ-Царево, и е. В. – полицейски служител в „Пътен контрол“ към РУ - Раднево, командирован като мл. автоконтрольор при РУ- Царево от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г. Двамата полицейски служители били назначени в наряд за времето от 19.00 ч. на 09.07.2020 г. до 07.00 ч. на 10.07.2020 г., като се придвижвали със служебен автомобил „Киа Сийд“ с рег. № СВ.. КВ. Колата била паркирана на второстепенна чакълирана улица, включваща се в ул. „Царевски път“ срещу хотел „Сънсет бийч“. Зад този полицейски автомобил, но не на една линия с него, а успоредно на него бил паркиран друг полицейски автомобил, използван по същото време от наряда по патрулно-постова дейност - полицейските служители В. Д. - командир на отделение в РУ - Ямбол, командирован в РУ - Царево за един месец, и К. И., полицай при Второ РУ на МВР - София, командирована за месец юли 2020 г. в РУ- Царево. При подаване на сигнал със стоп палка от св. В. водачът на л.а. „Порше“ отбил колата вдясно от пътя и спрял на чакълираната улица, перпендикулярно на двата полицейски автомобила. Свидетелят К. не представил поисканото му свидетелство за управление на МПС, тъй като със съставен на 07.07.2020 г. АУАН с бл. № 187744 от служители на ОПП-СДВР същото му било иззето в гр. София поради неплатени глоби, а със ЗППАМ № 20-4332-004527 от 08.07.2020 г. на К. била наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до заплащане на дължимата глоба. Свидетелите П. и В. направили справка с дежурния оперативен на РУ- Царево, който им заявил, че свидетелството на М. е отнето преди няколко дни и същият се води неправоспособен водач. Тогава П. и В. обяснили на водача, че трябва да му съставят акт за допуснатото нарушение, да отнемат свидетелството за регистрация на управлявания от него л.а. „Порше“ и да свалят номерата на автомобила. В този момент подсъдимият и св. Т.М. слезли от колата и се приближили до полицейските служители. Подсъдимият се представил като собственик на лекия автомобил и попитал какво се случва. Свидетелят П. му обяснил ситуацията и му казал, какви действия следва да бъдат предприети. Подсъдимият Н. М. заявил, че не е знаел, че св. К. е с отнето свидетелство, след което попитал полицая: „Може ли да направим нещо по въпроса?“. Свидетлят П. му отговорил, че полицейските служители ще следват закона, ще съставят акт и ще демонтират регистрационните табели на автомобила. Пътниците и водачът на поршето били застанали между двата полицейски автомобила, където се намирали и свидетелите В. и П.. Последният съставил акт за установяване на административно нарушение срещу св. К., като за целта бил подпрял таблета си на кората на багажника на л.а. „Киа“. Другите двама полицаи също били слезли от техния автомобил и се намирали на близко разстояние до останалите свидетели и подсъдимия. След като съставил акта, св. П. взел от полицейската кола куфарче, в което имало винтоверт и приспособления за сваляне на номера, и се отправил към л.а. „Порше“, за да демонтира табелите с регистрационния му номер. Подсъдимият М. трябвало да се върне в гр. София и тъй като самият той бил спазил стриктно изискванията на ЗДвП, решил да намери изход от създалата се „безумна“ според него ситуация. Той тръгнал след свидетеля Г. П., доближил го и му казал: „Имам двеста лева, дайте да оправим нещата“. Свидетелят му отвърнал да се отдръпне настрана и да го остави да си свърши работата. Свидетелят П. поставил куфарчето на асфалта пред предната лява част на поршето, отворил го и клекнал до него. В този момент подсъдимият М. застанал от дясната страна на полицая, навел се и пуснал в отвореното куфарче 2 броя сгънати, истински банкноти с номинал 100 лева, със серии и номера: ГА.., емисия 2018 г. и АЕ...., емисия 2003 г. Свидетелят П. реагирал незабавно, като се изправил, казал на подсъдимия, че това, което е извършил, е престъпление, заради което ще бъде задържан. После му поставил белезници и го отвел до патрулния автомобил, след което се обадил на дежурния на РУ- Царево, за да уведоми за случилото се. На мястото пристигнала дежурната оперативна група, бил извършен оглед на местопроизшествието, а двете банкноти били иззети като веществени доказателства. Подсъдимият М. бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа в РУ- Царево, откъдето бил освободен същия ден. Обосновано съдът е приел, че изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от данните, съдържащи се в показанията на свидетелите Г. П., е. В., В. Д., М., Т.М., от протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него (л. 63-71 ДП), заверени копия на типова длъжностна характеристика за длъжността „Младши автоконтрольор ІІ - І степен в сектор/група „Охранителна полиция“/ група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“/ участък към районно управление при ОДМВР (л. 88-89 ДП), заповед УРИ 326з -1107/26.06.2020 г. на директора на ОДМВР - Ямбол за командироване на свидетеля В. Д. на територията на ОДМВР - Бургас /РУ - Царево/ за времето от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г. (л. 95 ДП), заповед УРИ 349з - 1727/25.06.2020 г. на директора на ОДМВР - Стара Загора за командироване на свидетеля е. В. на територията на ОДМВР - Бургас /РУ - Царево/ за месец юли 2020 г. (л. 96 ДП), месечни графици за определяне на полицейските органи, деня и времето за непосредственото изпълнение на ППД в РУ- Царево (л. 98-100 ДП), писмо от 5.08.2020 г. на зам.-началника на ОПП-СДВР (л. 109 ДП), ЗППАМ № 20-4332- 004527/8.07.2020 г. по чл. 171, т. 1, б.“д“ от ЗДвП за временно отнемане на СУМПС на М. (л.112 ДП), АУАН серия GА № 171023, съставен от свидетеля Г. П. против М. за нарушение по чл. 150 от ЗДвП (л. 115 ДП), Ежедневна форма на отчет (л. 120-122 ДП) справка за съдимост (л. 46 ДП), протокол № 74/14.07.2020 г. за извършена експертиза по техническо изследване на документи и ценни книжа, съгласно която процесните банкноти са истинска (л. 74-75 ДП). При анализа на доказателствената съвкупност са кредитирани показанията, дадени от свидетелите П., В. и Д., в качеството им на служители на полицията, а не са кредитирани обясненията на подсъдимия, като доказателствен източник в процеса. Това не съставлява процесуално нарушение, като в случая не се спори, че посочените свидетели не са извършвали действия по разследване и не съществува пречка, по смисъла на чл. 118, ал. 2 от НПК, да свидетелстват за фактите и обстоятелствата, които са възприели. В конкретния случай показанията им са равностойно доказателствено средство, като достоверността им е преценена при съпоставяне с останалата доказателствена съвкупност, поради което не съществува никаква пречка съдът да установи въз основа на тях фактическите си констатации по делото, когато ги приема за достоверни. По делото няма никакви доказателства за наличие на някакви лични отношения между подсъдимия и служителите на полицията - конкретните свидетели, както и за някаква друга причина служителите на полицията да желаят той да бъде злепоставен, като не са налице и доказателства за това, че те са създали преднамерено тази обстановка, поради което съдът правилно е закрючил, че показанията на полицаите са непредубедени или незаинтересовани от изхода на делото. Всички доказателствени източници в мотивите към съдебния акт са интерпретирани съобразно тяхното действително съдържание и смисъл, без да им се придава значение, каквото те не притежават. За да кредитира показанията на полицейските служители – свидетелите П., В. и Д., съдът е отчел категоричността, яснотата, последователността и безпротиворечивостта на техните показания и на факта, че те категорично са поддържали тези показания в съдебното производство относно обстоятолството за това, че подсъдимият е дал парична сума в размер на 200.00 лв. с конкретно посочената цел, както и за действията, чрез които е преустановил своята фактическа власт върху тях, пускайки ги в отвореното куфарче с винтоверта. Поради това съдът обосновано е мотивирал изводите си за липсата на противоречивост, логически несъответствия или непълноти в тези показания. Не са констатирани противоречия и относно казаните реплики от подсъдимия по време на извършване на деянието, като тези гласни доказателствени средства са обсъдени и съпоставени и с показанията на свидетелите М. и К., на които те не противоречат, доколкото последните не са наблюдавали към този момент действията на този полицай и на подсъдимия, разговаряли са с останалите полицейски служители и не са имали възможност да възприемат ситуацията в цялост, което се потвърждава и от обясненията на подсъдимия. Свидетелите П., В. и Д. лично са възприели, как подсъдимият се отдалечил от групата свидетели, намиращи се между двата автомобила и как застанал до свидетеля П., като се навел и пуснал банкноти в куфарчето. Посочените свидетели еднозначно заявяват, че са видели банкнотите в куфара, като след отварянето му само полицай П. и подсъдимият са били в непосредствена близост до него – обстоятелство, което се потвърждава дори от показанията на приятелите на подсъдимия – свидетелите К. и М.. Действията на подсъдимия са били продължение на казаното от него няколко минути по-рано: „Може ли да направим нещо по въпроса?“, както и на думите му, отправени към св.П.: „Имам двеста лева, дайте да оправим нещата“. Правилно съдът е заключил, че обстоятелството, че подс.Н. М. е бил облечен с дреха с къси ръкави и никой от свидетелите не е забелязал той да държи нещо в ръцете си, не може да опровергае обвинителната теза. Правилна е преценката на съда, че само подсъдимият е бил до св.П. и служебното куфарче, като е без значение въпросът от коя своя дреха подсъдимият е извадил банкнотите. Съдът правилно е изключил възможността двете банкноти да са били предварително оставени в куфара или това да е сторил св. П. в един по-късен момент. В тази насока съдът правилно се е позовал на твърдението на самия подсъдим, че не е видял банкноти в куфарчето. С основание съдът е посочил, че нито един от полицейските служители не е познавал подсъдимия или неговите приятели и не е имал интерес да уличи някого от тях в престъпление, което той не е извършил. Безспорно е установено по делото, че при извършване на проверката полицейските служители по никакъв начин не са дали повод за съмнение в тяхната добросъвестност и стриктно изпълнение на служебните им задължения. Правилна е преценката на съда, че в тяхна вина не може да бъде вменено неизпълнението на задължението да се съхраняват в определения срок файловете от устройствата за аудио и видео заснемане, монтирани в л.а. „Киа Сийд“ с рег. № СВ.. КВ, собственост на РУ - Царево. Подсъдимият М. категорично отрича да е оставил двете банкноти в куфарчето. Заявява, че на никого не е давал никакви пари и на никого не е предлагал никакви пари. Съдът правилно не е дал вяра на тези обяснения, съобразявайки двояката им функция - като доказатлствено средство и като средство за защита. В тяхна подкрепа са единствено свидетелските показания на неговите приятели, чието желание да помогнат на М. е напълно разбираемо. Именно защото са приятели, св. М. обяснява първоначалните си възприятия за наличие на банкноти в куфарчето със сугестия. На ДП същият е заявил, че след като чул единият от полицаите да казва, че „това е подкуп“, той погледнал към куфара и видял върху него банкноти (л. 61 от ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК). Пред съда свидетелят се е опитал да коригира тези показания с твърденията: „може би в този момент ми се е привидяло нещо“, „тогава ми се стори, че има нещо, което би се оприличило на пари“, както и с трикратното позоваване на „дистанция на времето“, от която се чудел дали не е сугестиран от това, че някой говори за пари. Правилно съдът е заключил, че както св. К., така и св. М. не са наблюдавали действията на подсъдимия, след като той се отдалечил от тях. По това време те разговаряли с част от полицейските служители и насочили вниманието си към подс.М. едва когато чули някой да казва на висок глас: „Това е престъпление“. Тогава те видели от лявата им страна св. П. да бута подсъдимия към л.а. „Киа“, държейки ръцете му отзад на гърба. Следователно и двамата свидетели не са имали лични възприятия относно поведението на подсъдимия, когато той е бил до св. П. в непосредствена близост до отвореното куфарче с винтоверта. Веднага след това обаче, докато св. М. се чудел какво се случва, чул „някой да говори за подкуп“. В мотивите към съдебния акт първоинстанционният съд е посочил какви факти приема за установени и въз основа на какви доказателства, поради което възраженията за необоснованост на направените изводи в тази насока са неоснователни. В случая не са спорни основанията за съставяне на АУАН по чл. 150 от ЗДП за нарушението, извършено от свидетеля К., както и законосъобразността на действията на полицейските служители по отнемане на свидетелството за регистрация и снемане на регистрационните номера на л.а. „Порше Карера“, управляван от него. Не е спорен и фактът, че служителите от полицейския екип П. и В. са разяснили не само на К., но и на свидетеля М. и на подсъдимия М., какви действия ще предприемат по силата на закона, поради което преди момента на даване на паричната сума от 200.00 лв. за всички на местопроизшествието е било ясно не само основанието за налагане на административната санкция, но и конкретните действия по служба, които са били длъжни да предприемат полицейските органи. Установено е и съдържанието на репликите, които подсъдимият е отправил към полицейските служители и тяхната последователност, които също не се оспорват, като непосредствено след дадените му разяснения същият е попитал: „Може ли да направим нещо по въпроса?“, а след съставяне на акта за установяване на административното нарушение и преди предприемане на фактическите действия за демонтиране на номерата на автомобила се приближил до свидетеля П. и казал: „Имам двеста лева, дайте да оправим нещата.“. Непосредствено след това се навел и пуснал в отвореното куфарче два броя сгънати банкноти с номинал 100.00 лв. всяка, като свидетелите П., В. и Д. лично са възприели тези действия и показанията им в тази насока са еднозначни, като фактът, че само двамата, служителят П. и подсъдимият, са се намирали в този момент до куфарчето, се потвърждава от показанията на останалите разпитани по делото свидетели. Правилен е изводът, че местонахождението, броят и номиналът на процесните банкноти се установява от протокола за оглед на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум, а истинността на банкнотите - от заключението на извършената експертиза по техническо изследване на документи и ценни книжа. Правилно съдът е посочил, че според свидетелските показания на поемното лице С.Т. двете банкноти се намирали върху регистрационния номер на автомобила, който бил на земята пред колата. С основание съдът е приел, че тези показания не кореспондират с показанията на свидетелите П., В. и Д., както и с данните от огледния протокол, на който Т. положил подпис на мястото още същата нощ. Съдът е посочил, че не се съмнява в неговата добросъвестност, но при наличието на останалите доказателства отдава допуснатото различие на твърде продължителното време от извършването на огледа до разпита на св. Т. в съдебно заседание. Правилна е констатацията, че според показанията на всички свидетели никой не е доближавал намиращото се пред л.а. „Порше“ куфарче от момента, в който св. П. изрекъл „Това е престъпление“ до идването на дежурната оперативна група. Поради това съдът правилно е приел за безспорно установено обстоятелството, че процесните банкноти са били в отвореното куфарче с винтоверта, а не върху регистрационната табела. Всички доказателствени източници, установяващи горепосочените факти, са обсъдени подробно и задълбочено от първоинстанционния съд, който след един прецизен анализ съвсем правилно не е кредитирал обясненията на подсъдимия като доказателствен източник и опита му да даде друго, различно по съдържание обяснение на отправените реплики, извън контекста на предприетите от него реални действия. Посоченият анализ на доказателствата обхваща в цялост комплексните характеристики на случилото се, поради което защитната версия на подсъдимия е не само недоказана, но и житейски неправдоподобна и нелогична. Липсата на дактилоскопни следи по иззетите банкноти също не опровергава повдигнатото обвинение, което е видно и от заключението на вещото лице, дадено в съдебно заседание, съпоставено с факта, че при пускането им в куфарчето банкнотите са били сгънати, т.е. намирали са се в един по-малък и компактен размер, като е без значение, къде са били държани преди даването им. Дактилоскопните следи са само едно косвено доказателствено средство, като липсата на такива следи не опорочава доказателствата, които са изследвани. Съдът е обсъдил възраженията на защитата на подсъдимия досежно процесуалната годност на протокола за оглед, като правилно не е споделил тезата на защитата, че по настоящото дело няма банкноти, тъй като протоколът за оглед на местопроизшествие, с който те са иззети, е съставен от инспектор при РУ - Царево, а не от разследващ орган. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 4 НПК полицейските органи в Министерството на вътрешните органи могат да извършват: 1) действията по чл. 212, ал. 2 НПК; 2) действия по разследването, възложени им от прокурор, следовател или от разследващ полицай. Сред действията по чл. 212, ал. 2 НПК е огледът на местопроизшествие, ако незабавното му извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства. Със съставянето на протокола за това действие по разследването се счита образувано досъдебното производство. В случая е било образувано бързо производство по чл. 356, ал. 1 НПК за престъпление по чл. 304а НК със съставянето на огледния протокол от полицейски орган. Няма никаква логика полицейският орган да има правомощието да извърши действие по разследването, с което да се образува досъдебно производство, а да няма такова правомощие при наличие на предпоставките по чл. 356, ал. 1, т. 1 - т. 4 НПК, където няма място за преценка и задължително се провежда бързо производство. Освен това разпоредбата на чл. 194, ал. 4 НПК препраща към чл. 212, ал. 2 НПК, тоест към общите правила за разследване, а по силата на чл. 361 НПК те могат да бъдат приложени субсидиарно и при бързото производство. Затова съдът правилно и законосъобразно е приел, че изготвеният от полицейски инспектор при РУ-Царево протокол за оглед на местопроизшествие има доказателствена сила. Съдът правилно е приел възражението за процесуална негодност на протокола за оглед на местопроизшествието като доказателствено средство в процеса за неоснователно. В мотивите си към съдебния акт съдът е изложил съображенията си за това, които настоящата инстанция напълно споделя. Този протокол е съставен по предвидения в НПК ред от компетентен орган, съобразно правомощията на служителите на полицията, изрично регламентирани в правните норми на разпоредбите на чл. 52, ал. 1, т.3 от НПК, чл. 194, ал. 4 НПК, чл. 212, ал. 2 от НПК и чл. 356 НПК, в предвидената от закона писмена форма, с присъствие на всички задължителни реквизити, подписан е без възражения от поемните лица, участвали в това процесуално действие по разследването, включително от поемните лица Т. и С., които с подписа си са удостоверили времето, начина, реда на извършването му, участвалите в него лица и намерените банкноти. С оглед спецификата на случая, при който деянието е извършено в късните часове на нощта, на пътя в курортно населено място, огледът на местопроизшествието се явява едно неотложно действие по разследването, което непосредствено следва получаването на съобщение за факта на извършеното престъпно деяние, като по никакъв начин не ограничава правата на страните в процеса. Поради това полицейските органи са компетентни да го извършат и без да има изрично възлагане, като гаранция за пълнотата на разследването. Съгласно установената съдебна практика, преценката за неотложност е предоставена на органа, който извършва действието, поради което сама по себе си тя не подлежи на съдебен контрол и в този смисъл е Решение № 91/14.06.2016 г. по н.д. № 344/2016 г., I н.о. на ВКС. Поради това доводите на защитата за това, че полицейските служители могат да извършват такива действия по разследването единствено и само в случаите, когато са им възложени от прокурор или от разследващ орган, съставляват превратно, неправилно тълкуване на процесуалния закон. В този смисъл неоснователно е и възражението, че банкнотите не са приложени по делото по предвидения в НПК ред именно поради твърдяната процесуална негодност на този протокол. Безспорно е установен по делото и фактът, че поемните лица са присъствали при извършването на това процесуално действие по разследването, поради което е напълно необосновано твърдението, че огледът на местопроизшествието е извършен в тяхно отсъствие. При преценката на показанията на свидетеля Т. правилно са отчетени условията, при които той е наблюдавал действията на разследващия орган, както и обстоятелството, че това действие, извършено на 10.07.2020 г., е в един отдалечен период от време. Правилна е преценката, че липсата на спомен или наличието на противоречие в показанията на свидетеля Т. не внася съмнение относно мястото, където са намерени банкнотите, като в случая от значение е единствено обстоятелството, че с подписите си участвалите в това действие лица са потвърдили верността на съдържанието на протокола. Гореизложеното се потвърждава и от показанията на свидетеля К., който е категоричен, че при извършените от него действия по заснемане, изземане и запечатване на банкнотите задължително са присъствали и поемни лица, като без значение е обстоятелството, че не си спомня, кои са тези поемни лица. Това се потвърждава и от цялата доказателствена съвкупност, включително и от показанията на свидетеля Т., който в нито един момент не твърди, че на местопроизшествието не е присъствало второ поемно лице, а напротив – заявява, че на огледа е присъствало „това момче от баничките“, което полицаите са намерили в по-късните часове на нощта. Всеки от разпитаните лица в качеството на свидетели, свидетелства за фактите, които лично е възприел, всеки от тях има различни субективни възможности за възприемане, запаметяване и възпроизвеждане на събитията, поради което същите не биха могли пред съда да ги възпроизвеждат по един абсолютно идентичен начин, доколкото са се намирали на различно място и в различно положение спрямо местопроизшествието и установения извършител. Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата по делото изясняват по безспорен начин авторството на извършеното деяние и участието на подсъдимия в него. Анализът на събраните по делото доказателства обосновават извода, че обвинението, така както е предявено на подсъдимия, е доказано по несъмнен начин. Предвид изложеното правилна е преценката на решаващия съд, че изброените доказателства са взаимно допълващи се и непротиворечиви, като в своята съвкупност изясняват по несъмнен и категоричен начин релевантните по делото факти и формират по безспорен начин изводите относно фактическата страна на деянието – предмет на обвинението. При така установената фактическа обстановка, съдът обосновано е приел, че са осъществени всички обективни и субективни признаци на състава на престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК, като изложените от защитата аргументи за материална незаконосъобразност на съдебния акт са неправилни. Съдът правилно е приел обвинението срещу подсъдимия М. за доказано по несъмнен начин, поради което обосновано и законосъобразно го признал за виновен. Деянието на подсъдимия е съставомерно по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 НК, тъй като на 10.07.2020 г. в с. Лозенец, общ. Царево, на ул. „Царски път“ срещу хотел „Сънсет бийч“, той дал подкуп – пуснал в отворено куфарче с винтоверт, използван за демонтиране на регистрационни табели, 2 броя банкноти с номинал 100 лева, със серии и номера: ГА.., емисия 2018 г. и АЕ...., емисия 2003 г. Банкнотите били предназначени за свидетелите Г. П. и е. В., които имали качеството на полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР – св. П. заемал длъжността „Младши автоконтрольор І степен“ в група „Охранителна полиция“ при РУ - Царево, а св. В. изпълнявал длъжността „Младши автоконтрольор ІІ степен“ в група „Охранителна полиция“ към РУ - Раднево, командирован през месец юли 2020 г. в РУ-Царево (л. 87 и л. 90 от ДП). Подсъдимият дал парите, за да не извършат двамата свидетели действие по служба – да не демонтират и да не изземат табелите с регистрационния номер на л.а. „Порше Карера“, собственост на „Уникен“ ЕООД, ползван от подсъдимия М.. Това тяхно правомощие произтича от разпоредбата на чл. 172, ал. 4 вр. чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – в случая моторното превозно средство е било управлявано от св. К., чието СУМПС е било временно отнето със ЗППАМ № 20-4332-004527/8.07.2020 г. от полицейски инспектор към отдел „Пътна полиция“ при СДВР. При тези обстоятелства, със съставянето на акта за установяване на административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП срещу св. К., полицейските служители П. и В. е следвало да изземат табелите с регистрационния номер на л.а. „Порше“ с оглед на предвиденото прилагане на принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“. Тъй като само тези полицейски служители са извършвали проверката в качеството им на автоконтрольори, подсъдимият е извършил деянието спрямо тях двамата. Правилно е приложен материалният закон, като активният подкуп под формата на изпълнителното деяние „даде дар или друга облага“ е реализиран чрез даване на парична сума в размер на 200.00 лв. и съгласно установената съдебна практика е довършен, когато посочената сума е предоставена във фактическата власт на длъжностното лице – в случая „предоставянето“ е осъществено чрез установените конкретни действия по пускането на банкнотите в куфарчето, използвано от полицейските служители. Твърденията, че подкупът е даден само на свидетеля П., за да не извърши той посочените действия по служба, а не на двамата полицейски органи П. и В., работили съгласувано и съвместно като полицейски екип от автоконтрольори при извършване на проверката и санкциониране на нарушителя, каквото е повдигнатото обвинение, са несъстоятелни и не обосновават несъставомерност на инкриминираното деяние. Правилен е изводът, че изпълнителното деяние на престъплението по чл.304а от НК - активен подкуп, се изразява в даването на имотна облага на длъжностно лице - полицейски орган, заради негово действие по служба. За съставомерността не се изисква това действие, заради което се дава имотната облага, да е било или да бъде по – късно извършено. Още по-малко се изисква то да съставлява нарушение. Подкупът представлява имотна облага, която е противозаконна поради това, че с оглед изпълняваните задължения по длъжностна характеристика на длъжностното лице (полицейски орган) тя не му се полага, т.е. за нейното вземане няма законно основание. Изпълнителното деяние е довършено с осъществяването на конкретните действия, изразяващи се в даване на дар от подсъдимия на длъжностните лица. Безспорно е установено, че парите са дадени, за да не извършат двамата полицейски служители възложените им действия по служба, които осъществявали съвместно – да не демонтират и да не отнемат регистрационните табели на лекия автомобил, т.е. за конкретно бездействие по служба. Гореизложените действия на практика възпрепятстват движението на автомобила, собственост на търговско дружество, представлявано от бащата на подсъдимия и управлявано преимуществено от подсъдимия, поради което доводът за липса на мотив за даване на подкуп е несъстоятелен. Напротив, мотивът за това негово действие е пределно ясен и доказателствено установен. Поради това фактът дали водачът на автомобила е бил правоспособен или не, касае единствено неговата лична наказателна отговорност и поведението на свидетеля К., но няма отношение към съставомерността на деянието и мотива на подсъдимия за даване на подкуп с цел да преустанови действията на полицаите и продължи придвижването си с автомобила. Показателни за волевата насоченост на действията на подсъдимия са неговите думи, казани непосредствено преди даването на парите: „Имам двеста лева, дайте да оправим нещата.“. Цитираните думи ясно илюстрират прекия умисъл за извършването на престъплението активен подкуп. Престъплението е довършено, тъй като подсъдимият е преустановил своята фактическа власт върху банкнотите, пускайки ги в отвореното куфарче с винтоверта. Това негово действие е било достатъчно, за да се озоват процесните банкноти във фактическа власт на полицейските служители П. и В., като техните последващи действия или бездействия по приемането им са без значение за правната квалификация на деянието на подсъдимия. Деянието е извършено от субективна страна при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Умисълът на дееца се извежда от неговите обективни действия. Същият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване, преследвайки целта си, да не бъдат демонтирани и да не бъдат иззети табелите с регистрационния номер на л.а. „Порше Карера“, собственост на „Уникен“ ЕООД, ползван от подсъдимия М.. Този извод се основава както на събраните по делото доказателства, така и на цялостното поведение на подсъдимия преди и по време на извършване на престъплението, което от своя страна обективира умисъла. Той е действал със съзнанието, че дава неследваща се парична сума с цел да мотивира полицейските служители да не изпълнят задълженията си по служба - да не демонтират и изземат табелите с регистрационния номер на автомобила. Действията на подсъдимия по пускането на банкнотите в куфарчето с винтовера във владение на полицейските органи, недвусмислено сочи, че целта му е била да ги подкупи чрез даване на парична сума в размер на 200 лева, за да обезпечи бездействието им по служба. Всички тези обстоятелства и действия на подсъдимия М. несъмнено сочат, че той е съзнавал действията си, техният общественоопасен характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните им последици. Причините, мотивите и условията за извършване на престъплението се коренят в пренебрегването на установения в страната законов ред. По отношение на жалбата за явна несправедливост на наложеното наказание, настоящата инстанця намери същата за неоснователна. Във въззивната жалба липсват конкретни аргументи, в какво се изразява несправедливостта на наложените наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“, като въззивната инстанция извърши проверка на атакуваната присъда и в тази насока. При определяне вида и размера на наказанието съдът правилно се е съобразил с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, с предвиденото в съответната разпоредба на НК като вид и размер наказание за този вид престъпления, както и с императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и личността на дееца, така и със смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Правилно съдът е взел предвид подбудите мотивирали подсъдимия да извърши конкретното престъпление, преценил е и всички останали обстоятелства влияещи върху размера на отговорността и съответно е спазил изискванията визирани в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането на целите на наказанието. За извършеното от подс.М. престъпление по чл. 304а от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до десет години и кумулативно глоба в размер до петнадесет хиляди лева. Същото е тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. В конкретния случай съдът е индивидуализирал размера на наказанията по реда на чл. 54 от НК, при много съществен и значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, малко над минималния, предвиден в закона за това престъпление размер, а именно 6 месеца „лишаване от свобода“, съответно в минимален размер е наложено и наказанието „глоба“. В тази насока съдът е акцентирал върху данните за личността на подсъдимия - необременено съдебно минало, срещу него няма други неприключени наказателни производства. Същият е с утвърдени трудови навици, женен, баща на едно малолетно дете. Съдът правилно е отчел като смекчаващо и обстоятелството, че нарушението по чл. 150 от ЗДвП, имащо за последица изземване на табелите с регистрационния номер на л.а. „Порше“, не е извършено от дееца, а от св. К., като за предходното административно нарушение на последния подсъдимият не е знаел. Това смекчаващо отговорността обстоятелство леко е надценено от съда, тъй като в случая то няма отношение към поведението на подсъдимия и инкриминираното деяние. Посочените смекчаващи отговорността обстоятелства, съпоставени с отегчаващите такива, не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, поради което не могат да обосноват приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК. Правилна е преценката на съда, че деянието му не е било планирано, като е налице спонтанно възникнал умисъл в настъпилата „безумна“ според него ситуация. Именно конкретната ситуация го е подтикнала да защити интересите си, използвайки обаче престъпен начин за това. Правилно съдът е заключил, че липсата на признание за извършеното инкриминирано деяние и на разкаяние за стореното не могат да бъдат отчитани като отегчаващо обстоятелство. Съдът не е изложил аргументи и е игнорирал високата степен на обществена опасност на престъплението, свързана с широкото разпространение на този вид престъпни деяния, както и с размера на дадената като подкуп сума, поради което тези обстоятелства следва да бъдат отчетени като отегчаващи такива. В случая от значение е и фактът, че демонстративно е даден подкуп на две длъжностни лица в присъствието на други лица на местопроизшествието. Преценявайки всички посочени по-горе обстоятелства, съдът правилно и законосъобразно е заключил, че значителен превес имат смекчаващите обстоятелства. Правилна е преценката на съда, че следва да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54 НК в размер, близък до общия минимум, а именно за срок от 6 месеца. Наред с това съдът законосъобразно и обосновано е наложил на подсъдимия М. кумулативно предвиденото наказание глоба, чийто размер определи на 1000 лева. Неоснователна е жалбата за приложение на чл.55 от НК, тъй като не са налице законовите основания за това. Спрямо подсъдимия е проявена в достатъчна степен снизходителност, като намаляване размера на наказанието или определянето му по реда на чл.55 от НК ще бъде обществно неоправдано и явно несправедливо. Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и определения размер на наказанието лишаване от свобода, съдът правилно е приел, че липсва законова забрана за прилагането на чл.66, ал.1 от НК. С оглед добрите характеристични данни на подсъдимия, целите на наложеното наказание, обобщени в неговата специална и генерална превенция, могат да се постигнат и без ефективното изтърпяване на същото, без изолиране на подсъдимия от обществото, поради което правилно е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 307а НК съдът правилно е отнел в полза на държавата предмета на престъплението - два броя банкноти с номинал 100 лева, със серии и номера: ГА.., емисия 2018 г. и АЕ...., емисия 2003 г. На последно място съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК п равилно с оглед правилата на процеса, е осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР-Бургас сумата от 55.36 лева, представляваща направени разноски на досъдебното производство, както и да заплати по сметка на Окръжен съд- Бургас направените разноски в хода на съдебното следствие в размер на 117.63 лева. По гореизложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а присъдата като обоснована, законосъобразна и справедлива следва да бъде потвърдена. Мотивиран от изложеното и на основание чл.338, вр. с чл.334, т.6 от НПК, съдът