Решение № 21369 от 20.6.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 2799/2025 г.

Производството е по реда на чл.208-228 от АПК във вр.чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на председателя на Патентно ведомство на Република България, подадена чрез процесуален представител юрк. П. К., срещу решение № 413 от 01.02.2025г. на Софийски районен съд /СРС/, НО, 18-ти състав, постановено по нахд № 4703/2024г. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Касаторът излага доводи, че нарушението не представлява маловажен случай, същото е с висока степен на обществена опасност, тъй като освен, че се накърнява установения ред на държавно управление, се засягат изключителните права на притежателите върху регистрираните марки, както и правата на потребителите. Нарушението се характеризирало, като такова на просто извършване, а не като резултатно, поради което не било необходимо да са настъпили конкретни вреди. Релевантно за определянето на наказанието, била степента на засягане на обществените отношения и интересите на потърпевшите лица. В случая, общият брой на стоките бил 240 броя шампоани на стойност 1 917, 60 лева, нарушавали се правата не една, а на три отделни регистрирани марки и не били представени документи, удостоверяващи знанието и съгласието на маркопритежателя или на законните му представители за използване на тези стоки в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО. Касаторът, чрез своя процесуален представител юрк. П. К., моли да бъде отменено решението на СРС, НО, 18-ти състав по нахд № 4703/2024г. и спорът решен по същество, като се потвърди изцяло НП № 87/03.05.2023г. на председателя на Патентно ведомство на Република България. Ответникът – „ЦБА“ ЕАД, чрез процесуален представител адв. С. Р. оспорва жалбата. В писмен отговор вх. № 99837/20.03.2025г. се излага, че правилно СРС е приел, че се касае за „маловажен случай“ на административно нарушение, защото било изключително трудно за търговец, който е закупил стоката с цел препродажба, да извършва проверка на всяка една отделна бройка от партидата, при положение, че е налице верига от няколко предходни доставчици. Налице била хипотеза отличаваща се от обикновените случаи на административно нарушение от този вид, защото дружеството е положило възможните усилия да установи произхода и оригиналния характер на стоките. Описаните стоки били пуснати на пазара със съгласие на маркопритежателя и съответно за тях е настъпило изчерпване на права по чл. 17, ал. 1 от ЗМГО. Касаело се за една верига на доставка на стоки, започваща от производителя ТНЕ РROCTER & GAMBLE COMPANY, САЩ и преминаваща през дистрибуторите „Трейдпро 17“ЕООД, „Ню Маркет 2006“ООД и GOLDLINE International S.A, до придобиването им от „ЦБА“ ЕАД. Като не е съобразил фактическите обстоятелства, че се касае за оригинални стоки (т.е. пуснати на пазара със съгласие на притежателя на марките) и не е приложил института на изчерпването на права по чл. 17, ал. 1 от ЗМГО, наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, водещо до незаконосъобразност на НП. Изчерпването на права настъпвало автоматично по силата на закона и изключвало каквото и да било нарушение по ЗМГО, вкл. и по чл.127, ал.1 ЗМГО. АУАН бил съставен след изтичането на давностните срокове по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, поради което административнонаказателното производство е подлежало на прекратяване, без да се издава НП. Нарушението било установено на 15.01.2021 г., а АУАН бил съставен на 27.02.2023 г., т.е. повече от 2 години след извършването му и след откриване на дееца. По същество на спора, ответникът моли да бъде отхвърлена изцяло касационната жалба, срещу решение № 413/01.02.2025 г. по нахд № 4703/2024г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 18-ти състав като неоснователна и недоказана, както и да се присъдят разноските в производството. Представителят на СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА счита жалбата за неоснователна и дава заключение, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД София-град, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания прилагайки нормата на чл.218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. С решение № 413 от 01.02.2025г., постановено по нахд № 4703/2024г. на СРС, НО, 18-ти състав е било отменено наказателно постановление НП № 87/03.05.2023г. на председателя на Патентно ведомство на Република България, с което на „ЦБА“ ЕАД на основание чл.127, ал.1 от ЗМГО е наложена имуществена санкция в размер на сумата от 3 000, 00 / три хиляди/ лева. Нарушителят е бил предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок ще му бъде наложено административно наказание, постановено е стоките предмет на нарушението да бъдат отнети в полза на държавата. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел писмените доказателства, представени с наказателното постановление, приобщени по реда на чл.283 НПК. Въз основа на тях е обоснован правния извод, че деянието представлява маловажен случай по см. на чл.28 ЗАНН. Аргументите са, че независимо от обективния характер на търсената отговорност, изключително трудно било за търговец, закупил с цел препродажба подобна на процесната стока, да извършва проверка на всяка отделна такава или партида за автентичност, при положение, че е налице верига от няколко предходни доставчици. Тази верига не е могла да бъде проследена докрай дори в хода на образуваното досъдебно производство /ДП/, а наличието на т.нар. неоригинални стоки било установено от служители със специална квалификация, работещи за маркопритежателя. Налице била хипотеза, явно отличаваща се от обикновения случай на административно нарушение от съответния вид, както и за първо нарушение, и нямало пречка за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, като същевременно се отнемат вещите в полза на държавата. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по см. на чл.219 ал.1 АПК. По смисъла на чл.220 АПК съществува забрана за фактически установявания в касационното производство, като правомощията на съда се изразяват само в преценката дали въззивният съд правилно е приложил относимите материалноправни норми. Извършена е била проверка на 15.01.2021 г. от служители на ОД на МВР-Велико Търново и ГДНП в логистична база на „ЦБА“ ЕАД, находяща се [населено място], стопанисвана от това дружество. При проверката било установено, че в търговския обект се предлагат за продажба стоки - общо 240 (двеста и четиридесет) броя шампоани, означени със знаци НЕAD & SHOULDERS, както следва: 24 (двадесет и четири) броя шампоани - НЕAD & SHOULDERS, МENTHOL; 12 (дванадесет) броя шампоани - НЕAD & SHOULDERS, APPLE FRESH; 48 (четиридесет и осем) броя шампоани - НЕAD & SHOULDERS, CLASSIC CLEAN; 6 (шест) броя шампоани - НЕAD & SHOULDERS, CITRUS FRESH и 150 (сто и петдесет) броя шампоани - НЕAD & SHOULDERS, OCEAN FRESH. За така изброените стоки не били представени документи, удостоверяващи съгласието на притежателите на регистрираните марки или на друго лице, придобило по законен ред правото да ги използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗМГО. В хода на образуваното досъдебно производство по пр. преписка № 379/2021г. по описа на РП- Велико Търново е била назначена и изготвена маркова експертиза, съгласно която стоките - 240 (двеста и четиридесет) броя шампоани, означени със знаци НЕAD & SHOULDERS, били сходни на: При извършения анализ от вещото лице се установявало, че задържаните стоки, са идентични на стоки от клас 3 на МКСУ „шампоани“, за които са регистрирани марките. Поради сходство на знаците, с които са означени стоките с тези на регистрираните марки, както и поради идентичността на стоките с тези, включени в клас 3 на МКСУ, за които са регистрирани марките, съществувала вероятност за объркване на потребителите, която включвала възможност за свързване на знаците с тези на марките. Вероятността за объркване се изразявала в погрешната представа, която можела да възникне у тях относно действителния произход на стоките, а именно, че същите се предлагат за продажба от или със знанието и под контрола на притежателя на марките. Средната цена за един брой опаковка възлизала на 7, 99 лева. Въз основа на тези данни е бил съставен АУАН № 30/27.02.2023г., а след това е издадено и обжалваното наказателно постановление № 87/03.05.2023г. „ЦБА“ ЕАД е привлечено към административнонаказателна отговорност по чл.127, ал.1 ЗМГО и е санкционирано със сумата от 3 000, 00 ( три хиляди) лева, за извършване на следното нарушение: използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, като съхранява с цел продажба, стоките - 240 (двеста и четиридесет) броя шампоани, означени със знаци НЕAD & SHOULDERS, сходни на регистрираните марки с № 00006159, № 000230706, № 015614662, без съгласието на притежателя на марките - ТНЕ РROCTER & GAMBLE COMPANY, САЩ. На основание чл. 127, ал. 5 от ЗМГО задържаните стоки - 240 (двеста и четиридесет) броя шампоани, означени със знаци “HEAD & SHOULDERS”, са отнети в полза на държавата и са предадени за унищожаване от органите на МВР. Касационната инстанция приема, че решението е неправилно, защото при неговото постановяване е допуснато нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 348, ал. 1, т.1 във вр. ал.2 от НПК. Съображенията за това са следните: В касационното производство не се решава материалноправния спор между страните, а същото има за предмет преценката относно правилността, респ. допустимостта и действителността на въззивното решение. Касационният съд изследва съответствието на решението с материалния закон, въз основа на фактите, установени от първата инстанция. Дейността му се свежда единствено до проверка, дали фактите са подведени вярно под хипотезата на правната норма и дали правилно са приложени предвидените в нея правни последици. Съгласно 218, ал.1 АПК, се обсъждат само посочените в жалбата пороци на решението. Единственото твърдение на председателя на Патентно ведомство на Република България е, че съдът неправилно е квалифицирал нарушението, като „маловажен случай“. Не се споделят изводите на СРС за приложимост на разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Съгласно доктриналната класификация на правонарушенията в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието по чл.127, ал. 1 ЗМГО, то следва да се отнесе към така наречените “нарушения на просто извършване”, “формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на осъществяване на изпълнителното деяние – неизпълнение на правното задължение. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, осигуряващи защита на правото върху марка. Нормата на чл. 127, ал.1 ЗМГО, санкционира лице, което използва в търговската дейност по смисъла на чл.13, ал.1 и 2 стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност всеки знак за стоки и/или услуги, който е: 1. идентичен на марката и е използван за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана; 2. идентичен или сходен на марката и е използван за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, ако съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; 3. идентичен или сходен на марката, независимо дали е използван за стоки или услуги, които са идентични, сходни или не на тези, за които марката е регистрирана, ако марката се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на марката или би ги увредило. Като действия по използване в търговската дейност се приемат: 1. поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки; 2. предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, съхраняването или държането им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак; 3. вносът или износът на стоките с този знак; 4. използването на знака като търговско или фирмено наименование или като част от търговско или фирмено наименование; 5. използването на знака в търговски книжа и в реклами; 6. използването на знака в сравнителна реклама по начин, който е в нарушение на чл. 34 от Закона за защита на конкуренцията. Следователно като „използване“ се определя дейността на „ЦБА“ ЕАД по съхраняване на стоките за последващата им продажба /чл. 13, ал. 2, т. 2 от ЗМГО/. Ето защо следва да се приеме, че дружеството е съхранявало с цел продажба стоки без съгласието на притежателя на марките - PROCTER & GAMBLE COMPANY, САЩ, поради което е доказано извършването на административно нарушение по чл. 13, ал. 2, т. 2, вр. чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО. Липсват доказателства по см. на чл.17, ал.1 ЗМГО, че тези стоки са били пуснати на пазара на територия на държавите-членки на Европейския съюз от маркопритежателя или с негово съгласие. След като е придобило, с намерение да осъществява търговска дейност, стоки, върху които е поставен знак, идентичен с този на защитени марки, „ЦБА“ ЕАД е било длъжно да се увери, че не извършва административно нарушение по ЗМГО, като изиска от продавачите назад по веригата доказателства за съгласието на маркопритежателя, стоките да бъдат реализирани на пазара от тези лица. Съдът приема, че в случая се касае за значително засягане на охраняваните със ЗМГО обществени отношения. Общата стойност на държаните с цел продажба стоки без съгласие на притежателя на марката е 1 917, 60 лв., съпоставена и с броя на стоките, са обстоятелства утежняващи отговорността. Не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, в писмения отговор на ответника са изложени бланкетни доводи без конкретни факти по този въпрос. В НП са въведени съображения за размера на санкцията, като е извършена съпоставка със стойността на стоките и техния брой, както и, че не е необходимо нито доказването, нито настъпването на вреди при нарушението по чл. 127, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 2, т. 2, вр. чл. 13, ал.1, т.2 ЗМГО. Поради значителните отегчаващи отговорността обстоятелства, въпреки липсата на други нарушения към онзи момент, не позволяват нарушението да се квалифицира като маловажен случай. Доколкото се касае за реализиране на обективна безвиновна отговорност на юридическо лице, въпросът дали дружеството е положило усилия да се увери в произхода и оригиналния характер на стоката е без правно значение. Извършеното деяние е застрашило обществените отношения, които са предмет на защита от ЗМГО, с достатъчна интензивност, за да се приеме, че същото е административно нарушение. Не може да се обоснове по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. То се отличава с достатъчен интензитет, за да се санкционира, а не да се освободи ответника от реализиране на административнонаказателна отговорност. Липсата на доказателства за смекчаващи отговорността обстоятелства, навежда на извода, че не са налице приемливи аргументи за квалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН във вр. § 1, т.4 от ДР на ЗАНН ( в т.см. е задължителното за съдилищата тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. по дело № 1/2007г. на ВКС на РБ). Ефективното изпълнение на преследваните от законодателя легитимни цели, инкорпорирани в генералната и специалната превенция при този вид юридическа отговорност биха могли да се постигнат посредством налагане на санкция в минимален размер. Ето защо, наказването на нарушителя с 3 000, 00 /хиляда/ лева е пропорционално на целта по чл.12 ЗАНН. За да се приеме едно деяние за маловажен случай, трябва да са налице данни за определени обстоятелства свързани с характера и начина на извършването му, които да водят до извод, че обществената му опасност е незначителна или въобще липсва. По преписката такива доказателства няма, а тежестта да ги посочи и представи е на „ЦБА“ АД. Напротив нарушението е типично от този вид, поради което СРС неправилно е приложил разпоредбата на чл.28 ЗАНН. В заключение, решението от 01.02.2025г. на СРС, НО, 18-ти състав е неправилно на основание чл.348, ал.1, т.1 във вр. ал.2 от НПК и при условията и по реда на чл.221, ал.2 АПК следва да бъде отменено. Спорът подлежи на разрешаване по същество, чрез цялостно потвърждаване на наказателно постановление № 87/03.05.2023г. на председателя на Патентно ведомство на Република България. По напълно идентични казуси са постановени решения на Административен съд София-град по дело № 2548/2024г., дело № 4538/2024г. и дело № 1207/2025г., с които издадените от председателя на Патентно ведомство на Република България, наказателни постановления № 83/03.05.2023г., № 84/03.05.2023г. и № 86/03.05.2023г. са били потвърдени. Не се констатираха служебно основанията за касиране на съдебния акт по см. на чл.218, ал.2 АПК във вр.чл.209, т.1 и т.2 АПК. При този изход на делото, в полза на касатора се присъждат разноски за осъществено процесуално представителство от юрк. П. К., които се определят в размер на сумата от по 80, 00 (осемдесет) лева за всяка инстанция, на основание чл.37 ЗПП във вр.чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.