Решение № 147 от 13.6.2016 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 262/2016 г.

Производството е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК, в хипотезата на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 419 ал.1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане на Е.И.Ч. за възобновяване на НОХД № 6076/2014 г. по описа на П. ския районен съд, 22 н.с. и за отмяна на постановената присъда № 352/16.11.15г., с която е осъдена на пет месеца лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години, и на глоба от 300 лева за престъпление по чл.323, ал.1 от НК - за това, че на 28.07.12г. в гр.П., в немаловажен случай, самоволно, не по установения от закона ред е осъществила едно оспорвано от другиго – от Ю.И.К., свое предполагаемо право, като е ограничила достъпа до общи части – избено помещение, тераса простирно помещение в недвижим имот, находящ се в гр.П., ул.“З.“ № 2. В молбата са наведени доводи за наличието на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Прави се искане след възобновяване на производството поради нарушаване на материалния закон апелативният съд да приеме, че деянието е несъставомерно като самоуправство и при условията на чл.24, ал.1, т.1 от НПК да постанови оправдателна присъда. Алтернативно се мотивира искане за връщане на делото за ново разглеждане с оглед няколкоаспектна аргументация за съществени процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство и при първоинстанционното му разглеждане. Не е формулирано искане за спиране изпълнението на съдебния акт, чието възобновяване се претендира. Молбата е втора по ред с искане за възобновяване на делото. Първата, изпратена на ВКС след прекратяване на образуваното НОХД /В/ № 79/16г. по описа на ПАС с определение № 89/08.02.16г., е съдържала позоваване и на касационното основание по чл.423 от НПК, респ. претенция за възобновяване на посоченото наказателно дело поради неучастието на Ч. в наказателното производство, и претенция за възобновяването му по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК. С решение № 54/07.04.16г. по образуваното въз основа на тази молба НОХД № 161/16г. по описа на ВКС искането за възобновяване по реда на чл.423, ал.1 от НПК е оставено без уважение. Искането за възобновяване по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК (със съдържание, идентично с настоящата молба) е оставено без разглеждане, по съображенията, че касационните основания по този ред подлежат на проверка от съответния апелативен съд в 6-месечен срок от влизането на присъдата в сила (съгласно чл.424, ал.1, изм. с ДВ, бр.42/15г.). Представителят на Апелативна прокуратура – П. счита, че не са налице сочените от Ч. касационни основания и предложи искането за възобновяване да се остави без уважение. В съдебното заседание пред ПАС осъдената Ч. потвърди становището си за несъставомерност на описаното в първоинстанционните мотиви деяние, окачествено като престъпление по чл.323, ал.1 от НК, и искането си за оправдаване след претендираното възобновяване на делото на осн.425, ал.1, т.2, пр.последно от НПК. Изрично посочи, че изоставя искането си за възобновяване и връщане на делото за ново разглеждане поради наличието на съществени процесуални нарушения. П. ският апелативен съд, след като прецени събраните по делото данни в аспекта на сочените основания за възобновяване и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че искането се явява допустимо, като са спазени процесуалните изисквания за депозирането му, а също и основателно: Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че през м.май 12г. осъдената и пострадалият Ю.К. са обитавали сграда на ул.“З.“ № 2 в режим на етажна съсобственост. Един ден през м.май 12г. наемателите на св.К. не могли да отключат вратите, водещи към общите тавански и избени помещения, като констатирали, че са сменени патроните на бравите. Оплакали се на наемодателя си. На инкриминираната дата 28.07.12г. К. поискал от осъдената да му даде ключове от сменените патрони. Тя поставила като условие обещание от негова страна, че няма да предоставя ключовете на наемателите си. Той не се съгласил. В крайна сметка К. и наемателите му не получили ключ за общите помещения. Районният съд е счел, че не е доказана обвинителната теза за предприети лично от осъдената действия по смяна на патроните. И е приела, че подс. Ч. е самоуправствала, ако и да не е подменила заключващите устройства на вратите, като „макар да е имала обективната възможност, не е преустановила положението, при което св.К., семейството и наемателите му са били ограничени при ползването…“. Тоест решаващият съд е намерил, че изпълнителното деяние е било осъществено чрез бездействие, което е невъзможна материално-правна конструкция. Изпълнението на престъплението по чл.323 НК може да се реализира единствено чрез бездействие, тъй като изискване за осъществяване на състава е самоуправното поведение да е внесло промяна в съществуващо фактическо положение. Подобна съдебна грешка е разгледана в решение 297-68-1 на бившия Върховен съд на РБ: „…необходимо е обезателно за наличие на наказателна отговорност деецът да внесе промяна от обективна и субективна страна на съществуващото фактическо положение чрез една противоправна промяна на същото, самоволно, под предлог, че осъществява оспорвано от другиго право“. Аналогично е схващането в доктрината, че съставът на престъплението по чл.323, ал.1 от НК „…няма предвид запазването на определено положение, даже и то да се е оказало неправомерно или подлежащо на правомерно изменение“ (Ив.Н., „Наказателно право, Особена част, т.2“, 1959 г, стр.275). За пълнота на изложението следва да се посочи, че ако и да е приел действие на Ч. по смяна на патроните на вратите, прокурорът е инкриминирал не това й действие, а бездействието й на 28.07.12г. да възстанови вече промененото фактическо положение. Тоест, не е налице твърдяното в молбата за възобнавяване незаконосъобразно изменение на обвинителната постановка от решаващия съд, доколкото съставомерно като самоуправство според същата постановка е не действието на молителката в предходен момент, а бездействието й на инкриминираната дата, следваща този момент. В заключение: Ч. не е извършила промяна на съществуващото в сградата на ул.“З.“ № 2 фактическо положение, а се е възползвала от него (според първоинстанционния съд), като и според обвинителния акт, и според приетото от решаващия съд поведението й на инкриминираната дата се е изразило в запазването му. Следователно извършеното деяние не е съставомерно по чл.323, ал.1 от НК. С осъждането на Ч. районният съд неправилно е приложил закона. Това нарушение е възможно да бъде отстранено в настоящото производство. В рамките на неразличаващи се по същество фактически констатации в обвинителния акт и в първоинстанционните мотиви и при условията на чл.24, ал.1, т.1 от НПК може и следва да бъде произнесен оправдателен диспозитив. Тъй като с оправдаването Ч. получава максимална защита на правата си, съдът не следва да коментира другата част от молбата за възобновяване, съдържаща позоваване на съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното и на първоинстанционното съдебно производство. Тоест не следва да проверява осъществено ли е и касационното основание по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Още повече, че молителката изрично заяви при пренията, че изоставя позоваването си на това основание и искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл.425, ал.1, т.1 от НПК. Следва районният съд служебно да предприеме действия за заличаване на осъждането от бюлетина за съдимост на осъдената. По изложените съображения и на основание чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 вр. чл.425, ал.1, т.2 вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК Пловдивският апелативен съд