Решение № 83 от 16.8.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 41/2024 г.

С присъда № 22/09.10.2023 г., постановена по НОХД № 115/2022 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, подсъдимият Г. И. И. е признат за виновен в това, че около 02: 00 часа на 08.09.2020 г. в автобусна база на „Чапъра-ММ“ ЕООД гр. Ямбол, собственост и управлявано от М. И. М. от гр. Ямбол, намираща се на ул. „Обходен път запад“ № 33, гр. Ямбол, умишлено е запалил чуждо имущество със значителна стойност - автобус „Скания К 113 ЦЛА“ с peг. № • •••• •• на стойност 18 000 лева, собственост на „Чапъра-ММ“ ЕООД гр. Ямбол, със собственик и управител М. И. М. от гр. Ямбол, като е имало опасност пожарът да се разпростре върху друго такова имущество – автобус „Сетра С 315“ ХД, с peг. № • •••• •• на стойност 30 000 лева, собственост на М. И. М., автобус „Евобус 0407“ с peг. № • •••• ••, на стойност 20 000 лева, собственост на „Чапъра-ММ“ ЕООД гр. Ямбол, автобус „Сетра С 215 УЛ“ с peг. № • •••• •• на стойност 9 200 лева собственост на „Чапъра-ММ“ ЕООД гр. Ямбол и автобус „Кесборер Сетра С 315 ХД“ с peг. № • •••• ••, на стойност 24 500 лева собственост на „Чапъра-ММ“ ЕООД гр. Ямбол, всички на обща стойност 83 700 лева, която опасност се е реализирала с разпространение на пожара и запалване на автобус „Евобус 0407“ с peг. № • •••• ••, на стойност 20 000 лева собственост на „Чапъра-ММ“ ЕООД гр. Ямбол и автобус „Сетра С 315 ХД“, с peг. № • •••• •• на стойност 30 000 лева собственост на М. И. М. от гр. Ямбол, и от деянието са последвали значителни вреди общо в размер на 68 000 лева, от които 38 000 лева за „Чапъра-ММ“ ЕООД гр. Ямбол и 30 000 лева за М. И. М. от гр. Ямбол – престъпление по чл.330, ал.3 пр.I, вр. ал.2, т.2 вр. ал.1 от НК, поради което и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от четири години лишаване от свобода, което на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, да се изтърпи при първоначален общ режим.

Със същата присъда подсъдимият Г. И. И. е признат за невиновен в това вследствие на извършеното да е причинил вреди за „Чапъра-ММ“ ЕООД гр. Ямбол, представлявано от М. И. М., в размер на 30 000 лева, поради което и на основание чл.304 от НПК, е оправдан по обвинението в тази му част.

На основание чл.59, ал.1 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан и е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 11.09.2020г. до 21.10.2020г., като един ден задържане се счита за един ден лишаване от свобода, както и времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение домашен арест, считано от 21.10.2020г. до 12.05.2021г., като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.

С присъдата подсъдимият И. е осъден да заплати на гражданския ищец „Чапъра-ММ“ ЕООД гр. Ямбол сумата от 38 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 08.09.2020г. до окончателното й изплащане, като предявеният граждански иск за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 68 000 лева е отхвърлен като неоснователен.

На основание чл.189 ал.3 от НПК, в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. Подс. И. е осъден да заплати на гражданския ищец „Чапъра-ММ“ ЕООД гр. Ямбол направените по делото разноски за упълномощаване на повереник в размер на 2000 лева. Подс. И. е осъден да заплати направените по делото разноски общо в размер на 5576, 11 лева, от които 4465, 17 лева по сметката на ОД на МВР – Ямбол и 1110, 94 лева по сметката на Окръжен съд – Ямбол, както и 1520 лева държавна такса върху уважения граждански иск.

Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от защитниците на подс.

Г. И. – адв. М. А. – АК Ямбол и адв. Р. К. – АК Бургас, с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост на присъдата. Направено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Бургас намира въззивната жалба за неоснователна. В хода на наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия. Постановеният от Окръжен съд-Ямбол съдебен акт отговаря на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. Изложените в него фактическите констатации и направените въз основа на тях изводи са подробно мотивирани, като е взето отношение по всички направени от защитата възражения и изрично е посочено кои доказателства съдът кредитира като достоверни и защо. Не съставлява процесуално нарушение фактът, че въз основа на доказателствената съвкупност съдът не е възприел защитната версия на подсъдимия и мотивирано я е отхвърлил. Неоснователни са доводите за необоснованост на фактическите констатации в съдебния акт. Цялостният и задълбочен анализ на гласните, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства по делото, преценени в тяхната съвкупност, взаимна корелация и последователност установява по безспорен начин, че автор на инкриминираното деяние е подсъдимият И.. Решаващият съд е извършил съпоставка между различните доказателствени източници, мотивирайки аргументирано и подробно изводите си. Възраженията на защитата, че заснемането на видеозаписите показва цялостно възпламеняване на извършителя, са произволна интерпретация, която не отговаря на отразеното в записа. Съдът подробно е обсъдил като неубедителна и непоследователна защитната версия, изложена пред него. Прокурорът поставя акцент върху автомобила, заснет от видеокамерите, идентифициран като собствен на подсъдимия, неговия маршрут в инкриминираната вечер, обстоятелството, че се касае за автомобил с десен волан, като претендира цялостният анализ на доказателствата и доказателствените средства по делото да води до безспорен и еднозначен извод, че именно подсъдимият е лицето, което управлявайки посочения автомобил, се е придвижило до местопроизшествието. Подчертава намерените и иззети по маршрута на придвижване на автомобила синя пластмасова туба с етикет „Девин“ с вместимост 11 литра със следи от нафта, която е със следи от свиване под въздействие на високата температура и съгласно експертното заключение, е съдържала нафта. В близост до тубата са намерени черни латексови ръкавици, по които, според заключението на изготвената по метода на ДНК профилирането експертиза, категорично се установява биологичен материал, показващ пълно съвпадение с ДНК профила на подс. И.. Не е налице противоречие между първоначалната и допълнителната пожаротехнически експертизи. Разликата между двете се корени в различния етап на разследване, в който са изготвени. При така установената фактическа обстановка, според прокурора, материалният закон е приложен правилно, като са налице всички обективни и субективни признаци на чл. 330, ал. 3 от НК. Безспорно е установено, че е запалено имущество със значителна стойност. Налице е била реална опасност огънят да се разпространи върху друго имущество със значителна стойност, като в резултат от запалването са причинени и значителни вреди.

Държавният обвинител намира наложеното при условията на чл. 54 от НК на подсъдимия наказание четири години лишаване от свобода за справедливо. Съдът е отчел съществен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, свързани преимуществено с личността на извършителя, неговото чисто съдебно минало, трудовата ангажираност и процесуалното поведение, семейно и здравословно състояние. Прокурорът преценява като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства високата обществена опасност на деянието, наличието на квалифициращи признаци, стойността на запаленото имущество и реално причинените вреди, които са дали отражение върху дейността на ощетеното търговско дружество. Моли да бъде потвърдена присъдата на Окръжен съд – Ямбол.

Гражданският ищец „Чапъра-ММ“ ЕООД гр. Ямбол се представлява пред настоящата инстанция от повереника адв. Г. Г. от АК Ямбол, който счита подадената въззивна жалба срещу присъдата в гражданската й част за неоснователна. Присъединява се към изложените от прокурора аргументи. Съдът обективно е обсъдил всички факти по делото. Нанесени са значителни материални щети върху дейността на търговското дружество, чийто основен предмет на дейност е именно транспортната дейност. Моли присъдата в гражданската й част да бъде потвърдена.

Подс. Г. И. се явява в съдебно заседание пред въззивната инстанция лично и с двама упълномощени защитници – адв. М. А. – АК Ямбол и адв. Р. К. – АК Бургас.

Защитникът адв. А. поддържа въззивната жалба и направеното с нея искане за отмяна присъдата на Окръжен съд - Ямбол и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Алтернативно пледира за изменение на присъдата с намаляване на наказанието, а ако съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения – да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Ямбол. Настоява в досъдебното производство да е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, констатирано от първостепенния съд, но необсъдено в мотивите към оспорената присъда. Твърди, че към датата на привличането на Г. И. И. като обвиняем – 12.09.2020 г. и до 18.09.2020 г. защитникът му адв. З. Г. не е имал качеството на адвокат. По тази причина с определение от 09.10.2023 г. Ямболският окръжен съд е отказал да приобщи обясненията на подсъдимия, дадени в досъдебното производство на 16.09.2020 г. Намира за изрядно привличането като обвиняем на Г. И. на 03.11.2021 г., с оглед на което изразява колебания по надлежността на събраните доказателства, в частта, в която се опират на дадените от И. обяснения на 16.09.2020 г. Счита, че първоинстанционният съд при констатация за порочно привличане в досъдебната фаза, е следвало да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за отстраняване на тези нарушения, с което обосновава искането си за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Изразява съмнения дали е налице надлежно освидетелстване на обвиняемия за констатираните от него наранявания на 11.09.2020 г. и на 12.09.2020 г., позовавайки се на неговото задържане към този момент, поради което отрича възможността подсъдимият доброволно да е дал съгласие за освидетелстването. Обсъжда възприятието си за „пламтящ човек“ на видеозаписите, приобщени по делото. Оспорва дали се касае за констатирани наранявания върху гърба на дясната ръка на подсъдимия от домакински дейности или увреждането може да бъде свързано с престъпна деятелност, твърдяна от държавното обвинение. Претендира дефицит на доказателства, който не е достатъчен за постановяване на осъдителна присъда.

Според адв. А., мотивите към първоинстанционния съдебен акт са неубедителни, тъй като първостепенният съд е изхождал единствено от житейската си логика, игнорирайки голяма част от доказателствената съвкупност. В тази насока сочи аргументите му спрямо получаване на нараняванията на подсъдимия, както и приетите фактически обстоятелства, за близките отношения между подсъдимия и свид. Н. М..а, които неправилно са преценени като мотив за извършване на престъплението.

Същият защитник критикува и анализа на съда на наличните по делото експертизи, кредитирани частично, а не изцяло. Не споделя изложените данни за разстоянията между гр. Ямбол и с.Безмер, тъй като отсъстват доказателства за това, както и намира за невъзможно подсъдимият да е изминал разстоянието от дома си до базата на ощетеното юридическо лице, да е запалил пожара и да се е върнал за три минути. Отправя упрек и към доводите на съда, защо приетите за изхвърлени от подсъдимия туба с нафта и ръкавици не са присъщи на трудовата му дейност към този момент – шофьор на заместник-директора на ЮИДП.

Подчертава, че месец септември 2020 г., когато са извършени изземванията по делото, попада във времето на „Ковид“ пандемията с най-сериозни мерки за защита. Поради това приема за достоверни обясненията на подс. Г. И., че тогава са извършвани проверки на тези места както за бракониери, така и с оглед мерките за защита. Подчертава разпита на вещото лице, изготвило ДНК експертизите, според което ДНК следата по иззетите ръкавици категорично е на Г. И., но липсва методика да бъде установена давността на оставяне на тези следи. Защитникът счита, че изготвените мотиви не дават възможност да се разбере вътрешното убеждение на съда при постановяваване на съдебния акт. Моли за признаване на подсъдимия за невиновен или за отмяна на присъдата на Окръжен съд - Ямбол и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Алтернативно претендира изменение на присъдата с намаляване на наложеното наказание на подсъдимия в размер, позволяващ приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, позовавайки се на продължителността на производството - над четири години, което тангира с неразумния срок и е основание за приложението на чл. 55 от НК при определяне на наказанието.

Защитникът адв. К. се солидаризира със становището на адв. А.. Подчертава изготвената по делото антропологическа експертиза, допусната от съда по молба от Ямболска окръжна прокуратура в закрито съдебно заседание. Експертизата е приета в открито съдебно заседание от 10.07.2023 г., но не е ценена от съда, поради необоснованост, както и защото не отговаря на нормативните изисквания и е изготвена в разрез с поставените задачи за извършване преглед на подсъдимия и запознаване с материалите по делото. Според защитата, вещото лице коректно е изготвило своето заключение, в съответствие с изискванията на закона, като е защитило изводите си в съдебно заседание. Подчертава се липсата на възражения от страна на представителя на държавното обвинение по тази експертиза. Това заключение по категоричен начин опровергава тезата подсъдимият да е автор на инкриминираното деяние, което сочи, че същият трябва да бъде оправдан. С акцент върху установените по ръката на подс. И. увреждания, адв. К. цитира разясненията на вещото лице д-р Й. С. в съдебно заседание за възможността констатираните наранявания да се получат и при обикновени действия в домакинството - при готвене и при пръскане. Поради това обясненията на подсъдимия пред първоинстанционния съд, макар и в противоречие с показанията на две от свидетелките, по никакъв начин не могат да бъдат опровергани на базата на морфологичните данни на уврежданията. Касае се за ограничени по площ и повърхност увреждания и те са от първа и втора степен повърхностни изгаряния. Тоест, тези две експертизи не обслужват тезата, възприета от първостепенния съд досежно авторството на деянието, а я опровергават. Подчертава и ненадлежната защита, която подсъдимият е получил при първоначалното му привличане като обвиняем в досъдебното производство. От тази гледна точка намира жалбата за основателна и претендира за уважаването й. Ако съдът възприеме за основателно твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила при привличането на И. в качеството на обвиняем, защитникът пледира присъдата да бъде отменена, делото да бъде върнато на първостепенния съд, а той да върне делото на досъдебното производство за саниране на този пропуск. Ако съдът отхвърли тази теза, моли да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, тъй като изготвените мотиви гравитират с липса на мотиви. Алтернативно се присъединява към становището на адв. А. за неразумен срок на провеждане на наказателното производство и моли за намаляване размера на наложеното наказание с обсъждане възможността за приложение на чл. 66 от НК.

В личната си защита подсъдимият поддържа становищата на защитниците си. В последната си дума моли за оправдателна присъда.

След като прецени изложените във въззивната жалба доводи, становищата на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Бургаският апелативен съд намери за установено следното:

Въззивната жалба, като подадена в петнадесетдневния преклузивен срок по чл. 319, ал. 1 от НПК, от страни с право на оспорване на постановената присъда, съгласно чл. 318, ал. 6 от НПК, е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна.

Въззивният съд като инстанция по фактите, съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност, необоснованост и несправедливост на обжалвания съдебен акт, и в изпълнение на задължението си за цялостна служебна проверка на постановената присъда, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по- долу фактическа обстановка, която не обосновава различни правни изводи относно разгледаното престъпно деяние и участието на подсъдимия. След анализ на всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Свид. М. М. от гр. Ямбол регистрирал през 1993 г. едноличен търговец с фирма ЕТ „Чапъра - М. М.“ гр. Ямбол с основен предмет на дейност транспортна дейност, като извършвал автобусни пътнически превози. Впоследствие свид. М. учредил търговско дружество „Чапъра-ММ” ЕООД гр. Ямбол, ЕИК 204786990, също с основен предмет на дейност - транспортна дейност, което поело дейността на едноличния търговец.

Първоначално транспортната дейност свид. М. М. развивал съвместно с брат си Г. М...

През 2014 г. между братята възникнал конфликт и те решили да продължат да се развиват самостоятелно. Разделили си по десет автобуса, след което Г. М.. и съпругата му свид. Н. М..а (тогава със собствено име Н.) започнали собствен транспортен бизнес, чрез регистрирано за целта търговско дружество „Джи Ен Си Транс” ЕООД гр. Ямбол, ЕИК 203036092. Оттогава отношенията между двете семейства охладнели и същите преустановили личните контакти помежду си.

Две години по-късно Г. М.. починал и собствеността и управлението на търговското дружество „Джи Ен Си Транс” ЕООД преминали върху свид.Н. М..а, която не поддържала добри отношения както със свид.М. М., така и със съпругата му свид.Д. М.а. Поради еднаквия предмет на развиваната търговска дейност отношенията между М. М. и Н. М..а се изострили. „Чапъра-ММ” ЕООД гр. Ямбол участвало успешно в различни обществени поръчки, докато дружеството, управлявано от свид.Н. М..а, не отговаряло на изискванията за това.

Свид. Н. М..а настоявала да участва съвместно със свид. М. М. в обществени поръчки, но последният отказвал да работи с нея. През лятото на 2020 г. конфликтът помежду им ескалирал, когато по време на проверка от служители на НАП Н. М..а влязла в офиса на „Чапъра-ММ” ЕООД гр. Ямбол и започнала разговор с М. М. на висок тон. На свой ред последният я хванал за ръката и я извел навън, при което М.а го нарекла „нещастник” и му казала, че ще съжалява и ще си плати за всичко. Друг повод за задълбочаване на конфликта било посещението на Н. М..а в магазина, стопанисван от свекърва й, и поставянето в обекта на рекламни табели за организиране на екскурзии до град Одрин. Като видял рекламите в магазина на майка си, свид. М. М. настоял незабавно да се премахнат под предлог, че помещението не е туристическа агенция и при евентуална проверка майка му може да бъде санкционирана.

Свид.Н. М..а поддържала дългогодишни близки приятелски отношения с подс. Г. И., с когото се познавала от ученическите си години. Двамата излизали заедно на заведения, понякога и в компания с познати и приятели. Подсъдимият често посещавал офиса на фирмата й, прекарвал дълго време там и бил запознат с дейността й и с проблемните й отношения със свид.М. М.. По време на участие на „Чапъра-ММ” ЕООД гр. Ямбол в обществени поръчки за превоз на пътници били извършени две посегателства върху моторни превозни средства, собственост на дружеството и на свид.Д. М.а. На Великден през 2019 г. бил запален и опожарен изцяло закупен от последната на лизинг лек автомобил „Мазда”, паркиран зад блока, в който живеели М. М. и Д. М.а, а през лятото на 2020 г. бил направен опит за опожаряване на фирмен микробус „Фолксваген Крафтер” с peг. № • •••• ••, паркиран пред дома свид. Н. К., работещ като шофьор в дружеството. След последния случай М.и решили автобусите на фирмата да домуват в базата на дружеството на ул. „Обходен път Запад” № 33 в индустриалната зона на гр. Ямбол, където били монтирани шестнадесет броя видеокамери за външно наблюдение. Имотът бил с обща площ от пет декара, като от три страни граничел с имот на бившето предприятие „Пивоимпекс”, а четвъртата граница била с общински терен - градинка. Достъпът до базата се осъществявал през имота на „Пивоимпекс”, където били поставени две бариери. Била осигурена и денонощна охрана от пазачи, като за влизане на автобусите в транспортната база на „Чапъра – ММ” ЕООД се налагало вдигане на бариерите от охраната на „Пивоимпекс”. Транспортната база била оградена с оградна мрежа, която на източната страна била компрометирана.

В началото на месец септември 2020 г. „Чапъра-ММ” ЕООД гр. Ямбол спечелило обществената поръчка за превоз на ученици, обявена от директора на СУ „Климент Охридски” гр. Ямбол – свид.Ж. Д.. По този повод и с оглед предходните инциденти с имуществото им, които съвпадали с участието на дружеството в обществени поръчки, М. М. и Д. М.а назначили в базата нощна физическа охрана. Стаята на охраната била обособена във вътрешността на едно хале, без видимост към паркираните навън автобуси и била оборудвана с монитор, предаващ картина от камерите за външно наблюдение.

Вечерта на 7-ми срещу 8-ми септември 2020 година като нощна охрана в базата застъпил свид.З. Р., тъст на свид. М. М. и баща на свид. Д. М.а. Същата вечер извън халетата в базата били оставени да домуват автобус „Скания К 113 ЦЛА” с peг. № • •••• ••, автобус „Евобус 0407” с peг. № • •••• ••, автобус „Сетра С 215 УЛ” с peг. № • •••• •• и автобус „Кесборер Сетра С 315 ХД” с peг. № • •••• ••, които били собственост на „Чапъра-ММ” ЕООД гр. Ямбол, както и автобус „Сетра С 315 ХД“, с peг. № • •••• ••, който бил собственост на свид. М. М., но също се използвал за дейността на дружеството.

Автобусите „Скания К 113 ЦЛА” с peг. № • •••• ••, „Евобус 0407” с peг. № • •••• •• и „Сетра С 315” ХД с peг. № • •••• •• били паркирани един до друг и на разстояние от около метър помежду им, и на около два и половина метра от последния бил паркиран автобусът марка „Сетра С 215 УЛ”, с peг. № • •••• ••. Четирите автобуса били паркирани с предните си състави на запад и към централния вход за влизане и излизане от базата пред имота на „Пивоимпекс”, и съответно, със задните си състави на изток, или в противоположна посока спрямо официалния вход и към компрометираната част от оградната мрежа. Непосредствено зад четвъртия автобус и на около 50 см от задните му състави бил паркиран автобусът марка „Кесборер Сетра С 315 ХД”, с peг. № • •••• ••. Всички автобуси били заредени с около 100 литра дизелово гориво, а поради пандемията и неприсъственото обучение на учениците, за автобусите „Скания К 113 ЦЛА” с peг. № • •••• ••, „Евобус 0407” с peг. № • •••• •• и „Сетра С 315” ХД с peг. № • •••• •• не е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Към 08.09.2020 г. подсъдимият И. живеел със семейството си в гр. Я., ж.к. „Г. Б.” бл.•, вх. •, ап.•. Притежавал лек автомобил „Шкода Октавия” с peг. № • •••• ••, комби, сив на цвят и с десен волан. Ползвал и два броя гаражни клетки, разположени непосредствено една до друга, в близост и срещу входа на блока, в който живеел. Работел като шофьор в ЮИДП и бил на пряко подчинение на свид.К. С. Н. - заместник директор на предприятието към този момент.

Поради близките си отношения със свид.Н. М..а и зачестилите й конфликти със свид.М. М., подс.И. решил да запали автобусите в базата на свид. М.. Подсъдимият взел 11-литрова синя пластмасова туба от минерална вода „Девин”, пълна с нафта, открит огнеизточник, черни латексови ръкавици и маска за лице. Облечен с тъмни спортни дрехи – долнище със стеснени крачоли в долния край и горнище тип суитчър с качулка, около 01: 29 часа на 08.09.2020г. потеглил с автомобила си от паркинга пред блока, в който живеел в гр. Ямбол, в посока към обходен път „Север”. На кръстовището на обходен път „Север” за местността „Ормана” завил наляво по ул. „Ямболен”, преминал покрай гаража на ОДМВР – Ямбол, находящ се на № 16 на същата улица, след което продължил движението си по бул. „Европа” в посока град Сливен. На кръстовището за село Кабиле, обл. Ямбол, завил наляво в посока село Безмер, обл. Ямбол, после отново завил наляво към бившия АРЗ „Г. Калчев” и „Мебели Виденов” и спрял между имота на АРЗ „Г. Калчев” и „Мебели Виденов”. Оттам с поставени маска на лицето и латексови ръкавици на ръцете, с вдигната на главата качулка на суитчъра и с тубата с нафта в лявата ръка се отправил пеш към базата на „Чапъра-ММ” ЕООД гр. Ямбол. През компрометираната част от оградата влязъл в имота и се насочил към паркираните автобуси. Подсъдимият се приближил до автобус „Скания”, с рег. № • •••• ••, облял с нафтата от тубата двигателния му отсек и го запалил с открит огнеизточник.

С останалото количество нафта облял паркирания до него автобус „Евобус 0407” с peг. № • •••• •• в частта около двигателния отсек и тичешком по обратния път с празната туба в ръка се насочил към мястото, откъдето влязъл.

Поради попадане на запалителна течност върху ръката на подсъдимия и горната част на тубата, на излизане от пространството между горепосочените автобуси ръката му и горната част на тубата се запалили. С камшични движения на ръката подсъдимият успял да загаси огъня и напуснал имота, след което с автомобила, с който пристигнал, потеглил към дома си в ж.к. „Г. Бенковски”. На обходен път Север спрял в близост до мост на река Тунджа, където изхвърлил пластмасовата туба, латексовите ръкавици и медицинската маска.

Междувременно малко преди 02: 00 часа на 08.09.2020г. свид. З. Р. решил да се раздвижи и излязъл от стаята с мониторите. Навън забелязал пушек откъм автобуса, разположен вдясно спрямо него.

Непосредствено след това се чул силен гръм и автобусът избухнал в пламъци.

В 02: 01 часа на 08.09.2020г. свид. Р. подал сигнал на ЕЕН 112 и позвънил и на свид. М. М., който също подал сигнал и заедно съпругата си свид. Д. М.а незабавно се отправил към базата. При пристигането им огънят бил обхванал изцяло автобусите „Скания К 113 ЦЛА” с peг. № • •••• •• и „Евобус 0407” с peг. № • •••• ••. Намиращият се до тях автобус „Сетра С 315 ХД с peг. № • •••• •• не бил обхванат от огъня, но бил силно опушен. М. опитал да го приведе в движение, за да го премести, но не успял и насочил усилията си към последните два автобуса - „Сетра С 215 УЛ” с peг. № • •••• •• и „Кесборер Сетра С 315 ХД” с peг. № • •••• ••, които успял да приведе в движение и да ги премести на безопасно разстояние. На място пристигнали и екипи на РДПБЗН и на РУ – Ямбол. Благодарение намесата на служителите на РДПБЗН пожарът бил ликвидиран, след което бил извършен оглед на местопроизшествие.

В пристигналия на място екип на РУ – Ямбол бил и свид.Е. Л., който прегледал записите от охранителните камери в обекта.

С протокол за доброволно предаване от 08.09.2020 г. (том 2, л.206 от досъдебното производство) свид. М. М. предал свид.Л. 2 бр. дискове, съдържащи записи от охранителните камери, монтирани в транспортната база на ул. „Обходен запад” № 33 в гр. Ямбол за 08.09.2020 г., като пояснил, че отразеното в кадрите часово време е с един час назад от реалното време.

В следствие на извършени оперативно-издирвателни мероприятия със заповед за задържане на лице peг. № 1679-зз-180/11.09.2020 г. и с постановление на ЯОП от 12.09.2020 г. подс.И. бил задържан последователно за срок от 24 часа и за срок от 72 часа, считано от 14: 40 часа 11.09.2020 г., след което с определение № 329/15.09.2020 г. по ЧНД № 283/2020г. на Окръжен съд – Ямбол, потвърдено с определение № 162/23.09.2023г. по ВЧНД № 231/2020 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, му е взета мярка за неотклонение задържане под стража. При задържането му със заповед по ЗМВР Г. И. декларирал, че е запознат с правото на адвокатска защита, но не желае да ползва такава. (том 1, л.50 от досъдебното производство). При привличането му като обвиняем, И. упълномощил адв. З. Г. от АК Ямбол (том 1, л.29 от досъдебното производство).

С Определение № 121/21.10.2020г. по ЧНД № 324/2020г. на Окръжен съд – Ямбол, влязло в сила на 27.10.2020г., взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение задържане под стража е изменена в домашен арест.

С постановление от 12.05.2021г. на ОП - Ямбол мярката за неотклонение домашен арест е изменена в парична гаранция в размер на 4000 лева.

Непосредствено след задържането на подсъдимия със заповед по ЗМВР - за времето от 16: 00 ч. до 16: 20 ч. на 11.09.2020г., с негово писмено съгласие, същият е освидетелстван. При освидетелстването върху дорзалната повърхност на лявата му китка проксимално от първи и втори пръст е установен белег от изгаряне с размери 5/3 см. с епитемизия на наранените повърхности, вследствие на нанесена термична травма с давност от около седмица. В областта на лявото коляно е установена охлузна рана с давност около една седмица. При освидетелстването са направени фотоснимки, приложени във фотоалбум (том 1, л.103-113 от досъдебното производство).

На 11.09.2020 г. при условията на чл.161, ал.2 от НПК е извършено претърсване на личния му автомобил, при което в предна дясна кора до мястото на водача била открита и иззета текстилна маска с изображение на лице с процеп на уста и очи. В багажното отделение на автомобила под кората, представляваща дъно на багажника, била открита и иззета една пластмасова бутилка с надпис „Соса cola”, пълна по-малко от половината с жълтеникава на цвят течност със специфичен мирис на бензин, също иззета. С определение № 327/12.09.2020 г. по ЧНД № 280/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол горепосочените действия били одобрени. За откритите и иззети вещи подсъдимият обяснил, че ползва маската за ловни цели. За бутилката пояснил, че съдържа бензин за косачка.

При условията на чл.161, ал.2 от НПК, на 11.09.2020 г. било извършено и претърсване на гараж № 3 от ляво на дясно, срещустоящ на бл.7, вх.Г в ж.к. „Г. Бенковски” в гр. Ямбол, при което не били предмети и вещи относими към разследването. Протоколът за това процесуално следствено действие е одобрен с определение № 326/12.09.2020 г. по ЧНД № 279/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол.

С протокол за доброволно предаване на 11.09.2020 г. подсъдимият предал на разследващия орган 1 бр. комплект горнище и долнище в сиво- черен цвят, марка „Н&М”, 1 бр. комплект горнище и долнище с камуфлажен десен, марка „Nike”, 1 бр. спортен комплект горнище и долнище марка „Primark”, основно в черен цвят с кантове на ръкавите в кафяво и червено, приобщени всички като веществени доказателства към делото. Видно от протокол за извършена експертиза № 21/ФЗХ-53 от 01.02.2021г., при изследването на изрезките от предадените дрехи не са установени следи от леснозапалими вещества и нефтопродукти, както и наслоения от полимерни стопилки (том 2, л. 184-187 от досъдебното производство).

На 12.09.2020 г. били извършени действия по повдигане на обвинение и разпит на обвиняем, при което подсъдимият се възползвал от правото да не дава обяснения. След това - за времето от 16: 35 ч. до 17: 00 ч. на 12.09.2020 г., с негово писмено съгласие, му било извършено допълнително освидетелстване с участието на специалист д-р В. М. К. - ЦСМП - Ямбол, при което върху дорзалната повърхност на третата фаланга на четвъртия пръст на дясна ръка и леко вдясно се установил белег с размер 1, 5/1, 5 см с епитализация на наранената повърхност. Освидетелстването е извършено в присъствието на адв. З. Г. от АК Ямбол. При освидетелстването са направени фотоснимки, приложени във фотоалбум (том 1, л.114-118 от досъдебното производство).

С протокол за доброволно предаване от 12.09.2020 г. жената, с която подсъдимият живеел на съпружески начала – С. И.а, предала на разследващия орган 13 чифта обувки и маратонки различни марки и 1 бр. лява кафява бота, за които пояснила, че са собственост на подсъдимия. На 14.09.2020г. е извършен оглед на предадените вещи, а на 17.02.2022 г. същите са върнати на подсъдимия срещу разписка от същата дата.

На 16.09.2020 г. от 11: 15 до 12: 05 часа е извършен разпит на обвиняем, в хода на който И. дал обяснения по обвинението в присъствието на упълномощения от него адв.З. Г. от АК Ямбол.

След това процесуално-следствено действие – на 16.09.2020 г. за времето от 15: 43 до 16: 15 часа, бил извършен оглед на района около околовръстен път Север, при който в сухите части на коритото на река „Тунджа” под моста, позициониран на обходен път „Север” била намерена и иззета синя пластмасова туба с розов етикет с надпис „Девин” с вместимост 11 литра, видимо смачкана, без запечатваща капачка, със следи от свиване вследствие на висока температура, с мирис на гориво и смазочни материали. На около 4 метра от тубата в посока юг били намерени и иззети 2 бр. черни латексови ръкавици, свити една в друга на топка, обърнати с вътрешната страна навън.

На около 6 метра южно от тубата била открита и иззета и 1 бр. силно замърсена медицинска маска с метална лента в горната част, бяла на цвят и с жълти ленти за ушите, обърната с вътрешната част навън.

На 16.09.2020 г. свидетелите В. И.а Г.а-К.а и И. А. Г. извършили обход на коритото на река „Тунджа” в района на околовръстен път Юг, при който не установили предмети и вещи относими към разследването.

Установените при обхода в района на околовръстен път Север туба, маска и ръкавици били изследвани за наличие на ДНК материал и на леснозапалими и горими течности.

Съгласно заключението на вещото лице П. М., изготвила назначената експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилиране (Протокол № 20/ДНК-351 от 02.10.2020 г., приложен в том 2, л.167-170 от досъдебното производство), при изследване на материала от дръжката на тубата и от вътрешната страна на маската (иззети чрез обтриване със стерилен тампон) не се визуализира амплификационен продукт и не е определен ДНК профил. По маската е установено наличие на минимално количество клетъчен материал и от друго/други лица, но алелите за този клетъчен материал не подлежат на интерпретация. Според експерта, неопределянето на ДНК профил за тези обекти се дължи на наличието на недостатъчно количество ядрен клетъчен материал или по-вероятно на настъпили деструктивни процеси в ДНК веригата под действието на физични, химични фактори, атмосферни условия и др. (напр. съдържанието на бутилката, замърсяването по маската и т.н.) или на инхибиращото действие на някои от тези фактори върху процеса на амплификация. При изследването черните латексови ръкавици е визуализиран ДНК профил на лице от мъжки пол, показващ пълно съвпадение с ДНК профила на подсъдимия Г. И. И., т.е. клетъчният материал по обекта произхожда от него. Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчният материал произхожда от друг индивид, е 1 на 764 828 000 000 000 000 000 000, което е категорично доказателство, че източник на клетъчния материал по изследваните черни латексови ръкавици е Г. И. И.. В разпита пред първоинстанционния съд, проведен в открито съдебно заседание на 20.01.2023 г., вещото лице поддържа заключението си. Пояснява, че няма методика, с която да се определи от коя част на тялото произхождат епителните клетки. Няма методика и за определяне давността на оставения клетъчен материал. Давността зависи от това къде се е намирало вещественото доказателство, колко време е било изложено на действието на атмосферните условия и на какви конкретни атмосферни условия. При идеални условия, без въздействието на физични и химични фактори и интензивни атмосферни условия клетъчният материал може да бъде запазен неограничено време. При подобно въздействие влияние оказва количеството на материала – при по- голямо количество може да се запази част от него независимо от атмосферните условия. Тъй като в случая върховете на пръстите на ръкавицата са вдлъбнати и запазени от въздействието на околната среда, там е търсен основно клетъчен материал (л.218 от НОХД № 115/2022 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол).

Съгласно заключението на вещото лице М. М., изготвила назначената физико-химическа експертиза, обективирана в протокол № 21/ФЗХ-54 от 29.01.2021 г. (том 2, л.174-175 от досъдебното производство), по черните латексови ръкавици не са открити следи от летливи леснозапалими вещества и нефтопродукти, а съдържимото в пластмасовата туба около 3 милилитра жълто вещество представлява нафта. При разпита в с.з. на 17.02.2023 г. експертът пояснява, че ако върху ръкавиците попаднат много малки количества като следи или евентуално замърсяване от летливи вещества, те могат да се загубят. Летливите вещества се загубват както при висока температура, така и от неправилно опаковане на веществените доказателства – поставянето им в полиетиленов или хартиен плик не гарантира запазване на летливите вещества. За да се съхранят такива следи, веществените доказателства трябва да се поставят в стъклен буркан с винтова капачка, всичко друго води до загуба (л.234 от НОХД № 115/2022 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол).

По делото е изготвена съдебна пожаро-техническа експертиза от вещото лице Г. С. (том 4, л.25-29 от досъдебното производство). Изхождайки от обстоятелството, че съобщението за пожара е подадено в група „Оперативен център” при РДПБЗН – Ямбол в 02: 02 часа на 08.09.2020г. и констатираните по време на огледа поражения, вещото лице приема, че горенето е започнало преди 02: 02 часа на 08.09.2020г. По въпроса относно причината за възникване на пожара, с оглед обстоятелствата, че автобусите са били в покой и не са установени източници на запалване от късо съединение, версията за късо съединение в електрическата инсталация е малко вероятна, а най-вероятно пожарът е предизвикан от външна намеса - от действие на физическо лице с помощта на открит огнеизточник. Относно огнището на пожара експертът е посочил, че същият е оставил силно изразен рисунък и термични поражения, при което е заключил, че най-вероятно огнището е в задната част на автобус „Скания” с рег. № У2764 АС – двигателен отсек – въздушен филтър, и оттам върху намирашите се в близост два автобуса „Евобус 0407” с peг. № • •••• •• и „Сетра” с pег. № • •••• ••. Експертът не е определил с категоричност вида и източника на запалване, но е отговорил, че най-вероятно пожарът е предизвикан от действие на физическо лице и открит огнеизточник на запалване, както и че най-вероятно за подсилване на огневия импулс са използвани леснозапалими течности и/или горими течности. Вещото лице е отговорило също, че не може да каже дали пожарът е представлявал опасност за живота на някого. Не е дало категоричен отговор и на въпроса съществувала ли е опасност пожарът да се разпространи върху други имоти.

Поради липсата на категоричност по въпросите, предмет на изследване, е назначена допълнителна пожаротехническа експертиза, като е разширен и експертният състав с участието на още едно вещо лице – Я. Б.. Изготвеното заключение по допълнителната експертиза приема за непосредствена причина на възникване на пожара действия на физическо лице, което е предизвикало горенето с помощта на открит огнеизточник – запалка, кибрит, запалена хартия или тъкан и др. подобни, а като катализатор на горенето е използвана нафта. Пожарът е възникнал в 1 часа и 59 минути на 08.09.2020 г. Според вещите лица, ако автобусите марка „СЕТРА С 215 УЛ” с peг. № • •••• •• и автобус марка „СЕТРА С 315 ХД” с per. № • •••• •• не са били преместени, е съществувала опасност, вследствие на лъчист топлообмен, пожарът да нанесе щети и върху тях, а при продължителна експозиция, да се запалят и те. Видно от констативно-съобразителната част на експертното заключение по допълнителната пожаро-техническа експертиза, при изготвянето му са взети предвид заключението на видеотехническата експертиза, обективирано в протокол № 176/2020г. и заключението на физико- химическата експертиза № 21/ФЗХ-54 (том 4, л.31-35 от досъдебното производство).

При разпита им в съдебно заседание на 22.11.2022 г. Г. С. и Я. Б. поддържат заключението по допълнителната пожаро-техническа експертиза. Разяснили са, че първата експертиза е назначена и изготвена през м. декември 2020 г., а допълнителната – м.март 2021 г., когато вещите лица са разполагали с допълнителни доказателства, приложени в досъдебното производство, което е довело до категорично заключение по поставените въпроси (л.203 от НОХД № 115/2022 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол).

В хода на досъдебното производство е изяснено, че непосредствено до гараж № 3, срещустоящ на бл.7, вх.Г в ж.к. „Г. Бенковски” в гр. Ямбол, подсъдимият ползвал и друг такъв, разположен в посока автосервиз „Б.” към бл.13, втори отляво надясно. С Определение № 331/17.09.2020 г. по ЧНД № 288/2020 г. на Окръжен съд – Ямбол е разрешено и на 18.09.2020г. е извършено претърсване и на този гараж, при което са открити празни туби с вместимост от 20 и 25 л. със специфичен мирис на нафта, туба от минерална вода „Devin” с розов етикет и вместимост 11 л. със специфичен мирис на нафта, както и чифт ръкавици - текстилни в горната си част и гумирани отдолу, сиво - черни на цвят, и един брой черни латексови ръкавици. Към протокола за претърсване и изземване е приложен фотоалбум (том 1, л.155- 161 от досъдебното производство).

От различни обекти, разположени по маршрута, свързващ блока, в който живеел подсъдимият, с базата на „Чапъра-ММ” ЕООД гр. Ямбол, през ул. Преслав, обходен път Север, ул. Ямболен и бул. Европа, били предадени и приобщени: диск със запис от камерата на сервиз „Б.” в ж.к. „Г. Бенковски” в гр. Ямбол със зона на заснемане и пространството пред бл.7 в квартала; диск със запис от камерите на магазин „Ваня Хит” в ж.к. „Г. Бенковски” със зона за заснемане пространството от пътя, разделящ кв. „Г. Бенковски” на две части; диск със запис от камерите на гаража на ОД на МВР - Ямбол, находящ се на ул. Ямболен № 16; диск със запис от камерите на „Хес” АД гр. Ямбол със зона на заснемане кръстовището пред и около предприятието; диск със запис от камерите на бензиностанция „Еко” по пътя за гр. Сливен, със зона на заснемане бул. „Европа”.

По отношение на горепосочените веществени доказателства са били назначени видеотехнически експертизи, които са депозирали заключения, огнагледени със снимков материал.

В заключението на видеотехническа експертиза, обективирано в Протокол 29 от 02.02.2021г. (том 3, л.2-19 от досъдебното производство), са изследвани два броя дискове „Maxell DVD+R“ с оранжев цвят, съдържащи черно-бели видеозаписи без звук от камери за видеонаблюдение с номера 9, 10, 11, 12 и 13 в транспортната база на „Чапъра-ММ” ЕООД гр. Ямбол.

Диск № 1 съдържа десет броя видеофайлове от 08.09.2020 г. във формат „avi“ от камера № 12 - пет броя файлове от 00: 00: 43 ч. до 01: 29: 30 ч. и камера № 13 - пет броя файлове - от 00: 04: 37 ч. до 01: 29: 58 часа, като вкопираното в кадрите на общо десетте броя видеофайла часово време е с един час назад от реалното време.

Диск № 2 съдържа десет броя видеофайлове от 08.09.2020 г. във формат „avi“ от камера № 9 - три броя файлове от 00: 59: 58 до 02: 29: 58 ч.; от камера № 10 – три броя файлове от 01: 00: 01 часа до 02: 30: 01 часа и от камера № 11 – четири броя от 00: 48: 01 ч. до 01: 29: 58 часа, като вкопираното в изображенията от камера № 11 часово време е с един час назад от реалното време.

Камера № 12, насочена към компрометираната част от оградата на базата, е заснела движението на автомобил със светещи фарове. Според вкопираните в изображението от камера № 12 данни за часово време и дата, на 08.09.2020г. в 00: 46: 21 часа (реално време 01: 46: 21 часа) в обсега на камерата в горния ляв ъгъл на кадъра се появява автомобил с включени светлини, който се движи надясно и стига до задния ляв ъгъл на сградата в центъра на кадъра, където обръща и изключва светлините. След около три минути автомобилът отново включва светлините и започва движение в обратна посока, достигайки положението при неговата поява в горния ляв ъгъл на кадъра. На това място отново обръща и продължава движението си надясно към сградата в центъра на кадъра, като според вкопираните данни за часово време, в 00: 51: 08 часа (реално време 01: 51: 08 часа) се скрива зад сградата. Малко по-късно – на 08.09.2020г. в 00: 57: 33 часа (или 01: 57: 33 часа реално време) в кадър се появява лице от мъжки пол.

По същото време и камера № 10 в транспортната база на фирма „Чапъра ММ“ ЕООД – гр. Ямбол е заснела същото движение на автомобил със светещи фарове.

Според вкопираните в изображението от камера № 12 данни за часово време, в 00: 59: 54 часа на същата дата или 01: 59: 54 часа реално време, лицето се оттегля тичешком от мястото. След около две минути в 02: 01: 46 часа реално време светлините на автомобила се включват, той потегля и в 02: 01: 58 часа излиза извън обхвата на камерата.

Горепосочените два броя дискове „Maxell DVD+R“ с оранжев цвят, съдържащи черно-бели видеозаписи без звук от камери за видеонаблюдение с номера 9, 10, 11, 12 и 13 в транспортната база на „Чапъра-ММ” ЕООД гр. Ямбол, са били предмет на изследване на видеотехническа експертиза, обективирана в Протокол № 176/14.09.2020г., с конкретна задача - извличане на кадри от записите на камерите, проследяващи действията на заснетото в базата лице (том 2, л.193-204 от досъдебното производство). Видно от експертното заключение, камерите са заснели действията на лице от видимо мъжки пол със здраво телосложение и лека пълнота, облечено със спортен екип – суитчър с качулка на главата и панталон с тесни крачоли в долния край, с маска върху устата и ръкавици на ръцете.

Според вкопираните в изображението от камера № 12 данни за часово време и дата, в 00: 57: 33 часа на 08.09.2020г. (реално време 01: 57: 33 часа на 08.09.2020г.) описаното лице се появява в обсега на камерата, вървейки с лице към нея, като в лявата си ръка носи видимо голяма пластмасова бутилка с течност, след което в 00: 57: 41 часа (или в 01: 57: 41 часа реално време) излиза от обхвата на камера № 12.

Около две минути по-късно – в 00: 59: 31 часа (или 01: 59: 31 часа реално време), същото лице попада в обхвата на камера № 13 до паркираните в базата автобуси, където е заснето със светещ обект в ръцете. Според извлечените кадри, в следващите секунди светещото петно бързо се разраства, след което в задната част на автобусите избухва огън. В 00: 59: 36 часа (или 01: 59: 36 часа реално време) лицето излиза от огъня, тръгва към автобусите и навлиза в пространството между тях. След около две-три секунди се връща тичешком, като в областта на дясната му ръка се вижда огън. Тичайки, мъжът отмята с дясната си ръка огъня встрани и в 00: 59: 42 часа (или 01: 59: 42 часа реално време) излиза от обхвата на камера № 13.

Непосредствено след това – в 00: 59: 52 часа (или в 01: 59: 52 часа реално време), лицето попада отново в обхвата на камера № 12, като е заснето тичайки да се отдалечава в посоката, от която е дошло, а в дясната си ръка държи бутилката, след което в 00: 59: 57 часа (или в 01: 59: 57 часа реално време) излиза от обхвата на камерата.

В заключението на видеотехническата експертиза, обективирано в Протокол № 227/09.12.2020г., е изследван диск CD-R, марка „Kodak“ със запис от камера на сервиз „Б.” в ж.к. „Г. Бенковски” в гр. Ямбол в интервала от 01: 00: 46 до 03: 00: 43 часа на 08.09.2020г. със зона на заснемане и пространството пред бл.7 в квартала (том 3, л.24-36 от досъдебното производство).

Според вкопираните кадри, в 01: 23: 47 часа в обхвата на камерата попада лице от видим мъжки пол, средно на ръст, облечено изцяло в тъмни дрехи, което излиза от жилищен блок № 7 в ж.к. „Г. Бенковски” в гр. Ямбол и вървейки по тротоара се насочва към паркиран тъмен лек автомобил, най- вероятно комби.

В 01: 23: 59 часа аварийните светлини на автомобила присветват, след което в 01: 24: 02 часа лицето отваря предната дясна врата и влиза в него. След кратък престой излиза през същата врата, отваря багажника и отново влиза в автомобила. В 01: 29: 29 ч. светлините на автомобила светват, а в 01: 29: 51 часа автомобилът напуска паркинга на блока.

Около половин час по-късно – на 08.09.2020г. в 02: 02: 27 часа, същата камера е заснела навлизането в паркинга пред бл.7 в ж.к. „Г. Бенковски” на тъмен лек автомобил, който спира пред гаражите. От автомобила слиза лице от видим мъжки пол с нормално телосложение, облечено изцяло в тъмни дрехи, което се отправя към една от гаражните клетки, след което последователно се връща към автомобила, отваря предната дясна врата, качва се в него и след маневра напред прибира автомобила на заден ход в една гаражна клетка. След прибиране на автомобила в гаража в 02: 05: 22 ч., лицето от мъжки пол се насочва към жилищния вход на бл.7, находящ се срещу гаражните клетки, а в 02: 05: 43 ч. влиза в същия вход.

Според експертното заключение, отдалечеността на заснетите обекти, ниската осветеност, предвид обстоятелството, че видеозаписът е в тъмната част от денонощието, това, че заснетият автомобил е с включени светлини, не позволяват да се установи вида, марката, модела и регистрационния номер на автомобила, както и не позволяват идентификация на лицето, което го управлява.

В заключението на видеотехническата експертиза, обективирано в Протокол № 228/09.12.2020г. (том 3, л.41-49 от досъдебното производство), обект на изследване е диск DVD+R оранжев на цвят, марка „Kodak“ с 26 бр. видеофайлове от охранителна система от външна статична камера в ракурс отгоре надолу, насочена пред магазин „Ваня Хит” в ж.к. „Г. Бенковски” със зона за заснемане пространството от пътя, разделящ кв. „Г. Бенковски” на две части.

Според вкопираните кадри, на 08.09.2020г. в 01: 30: 59 часа, от локалното платно за движение на паркинга пред бл.7 в ж.к. „Г. Бенковски” е заснет да излиза лек автомобил комби, тъмен на цвят. Три секунди след това – в 01: 31: 02 часа, автомобилът завива наляво, продължава движението си по пътя, разделящ кв. „Г. Бенковски” на две части и в 01: 31: 11 часа минава покрай магазин „Ваня Хит”.

Трийсет и една минути по-късно – на 08.09.2020г. в 02: 02: 57 часа в обхвата на същата камера отново попада лек автомобил комби, тъмен на цвят, движещ се в обратна посока. В 02: 03: 02 часа автомобилът подава десен пътепоказател и завива към паркинга пред бл.7 в ж.к. „Г. Бенковски”.

Според експерта, заснетите и експортирани кадри, с оглед ракурса на заснемане, ниската осветеност, предвид обстоятелството, че видеозаписът е в тъмната част от денонощието, и отдалечеността на заснетите обекти, също не позволяват идентификационно разпознаване на лицето, което управлява заснетия автомобил, както и определяне вида, марката, модела и регистрационния номер на автомобила.

В заключението на видеотехническа експертиза, обективирана в Протокол № 226/09.12.2020г. (том 3, л.55-59 от досъдебното производство), е изследван диск DVD+R оранжев на цвят, марка „Kodak“ с надпис „08.09.2020 г. видео запис“, съдържащ 2 бр. видеофайлове от компютърна охранителна система на ОД на МВР – Ямбол, от камера, обозначена като NODG111IP_25 във времевия интервал от 01: 29: 57 часа до 01: 40: 03 часа на 08.09.2020г., и от камера, обозначена като NSEV111IP_21 във времевия интервал от 01: 49: 57 часа до 02: 00: 05 часа на 08.09.2020г., двете монтирани на гараж на ОДМВР - Ямбол, находящ се на ул. „Ямболен“ №16, насочени съответно, към платното за движение на обходен път Север и пред входа на гаража.

Видно от експертното заключение, в интервала от 01: 33: 13 до 01: 33: 16 часа на 08.09.2020г. в обхвата на първата камера попада лек автомобил с регистрационен номер • •••• ••, след което в интервала от 01: 56: 49 до 01: 56: 52 часа на 08.09.2020г. същият лек автомобил попада в обхвата на втората камера.

По делото е изготвена и видеотехническа експертиза, обективирана в Протокол № 224/09.12.2020г. (том 3, л.65-70 от досъдебното производство) с обект на изследване диск DVD-R, марка „Maxell“ с два броя видеофайлове от компютърна охранителна система от една статична външна камера в интервала от 01: 34: 21 часа до 01: 40: 18 часа на 08.09.2020г., в ракурс отгоре надолу, насочена пред главния вход на „Хес” АД гр. Ямбол и обхващаща част от кръстовището на ул. „Ямболен“ с бул. „Европа“. Видно от заключението на тази експертиза, в горепосочения времеви интервал, според вкопирания в кадрите час, попадат, както следва: в 01: 34: 28 часа лекотоварен автомобил, в 01: 35: 22 часа светъл на цвят лек автомобил и в 01: 40: 18 часа тъмен лек автомобил, всички движещи се в посока към гр. Сливен.

Според експерта, ниската осветеност, предвид обстоятелството, че видеозаписът е в тъмната част от денонощието, и отдалечеността на заснетите обекти, не позволяват определяне вида, марката, модела и регистрационния номер на заснетия автомобил, както и идентификационно разпознаване на лицето, което го управлява.

Видеотехническа експертиза (том 3, л.75-80 от досъдебното производство), обективирана в Протокол № 225/09.12.2020г., е с обект на изследване диск DVD-R марка „Maxell“, съдържащ 1 бр. видеофайл от компютърна охранителна система от външна статична камера, насочена пред входа и изхода за бензиностанция „Еко” в гр. Ямбол, находяща се в гр. Ямбол, бул. „Европа“ № 14. Камерата обхваща част от бензиноколонките и част от платното за движение по бул. „Европа”. Ракурсът на заснемане на камерата е отгоре надолу. В интервала от 01: 31: 24 часа до 01: 34: 26 часа на 08.09.2020г. в обхвата й попада лек автомобил комби, движещ се в посока към гр. Сливен.

И в този случай ниската осветеност, предвид обстоятелството, че видеозаписът е в тъмната част от денонощието, отдалечеността на заснетите обекти, и обстоятелството, че заснетият автомобил е в движение и със включени светлини, не позволяват определяне вида, марката, модела и регистрационния номер на заснетия автомобил и идентификационно разпознаване на лицето, което го управлява.

Съгласно заключението на видеотехническата експертиза, обективирано в Протокол № 223/09.12.2020г. (том 3, л.85-90 от досъдебното производство), с обект на изследване диск DVD+R, марка „Kodak“, сребристо- бял на цвят, от КОС на ОД на МВР - Ямбол, съдържащи два броя снимкови файлове от две камери в ракурс отгоре надолу, насочени към обходен път Север и обходен път Запад, в 01: 33: 15 часа на 08.09.2020 г. по обходен път Запад е заснет да преминава лек автомобил с регистрационен номер • •••• ••, тъмен на цвят, след което в 01: 56: 49 часа на 08.09.2020 г. същият лек автомобил е заснет да преминава и по обходен път Север.

В хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е назначена съдебно-техническа експертиза със задача да се посочи точното местонахождение и административен адрес на фокусните точки от системата за видеонаблюдение на ОД на МВР – Ямбол към 08.09.2020г., намиращи се на обходен път Север и обходен път Запад, както и посоката на движение на заснетия от тези фокусни точки лек автомобил.

Видно от изготвеното експертно заключение (л.275-278 от НОХД № 115/2022 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол), камера „обходен път Запад“ и камера „гараж ОДМВР-Ямбол“ са с един и същ административен адрес – гр. Ямбол, ул. „Ямболен“ № 16, както и с еднакви GPS координати – „42.492667, 26.496903“. Камера „обходен път Запад“ е насочена в посока к-с „Златен рог“ и заснема двете ленти на пътното платно. Камера „гараж ОДМВР-Ямбол“ е насочена в посока местността „Ормана“ и също заснема двете ленти на пътното платно.

Камера „обходен път Север“ е без административен адрес, с GPS координати „42.501469, 26.482601“, насочена е в посока изхода за гр. Сливен и заснема двете ленти на пътното платно.

По отношение регистрираното в тези точки движение и посока на движение на лек автомобил с рег. № • •••• ••, експертът е посочил, че същият е заснет както от камерата на ул. „Ямболен“ № 16, така и от камерата на обходен път Север. Първата камера – на ул. „Ямболен“ № 16, е заснела задната част на автомобила с рег. № • •••• •• и при движението му в посока к-с „Златен рог“, като според вкопираните в изображението данни за дата и часово време същият е заснет на 08.09.2020г. в 01: 35: 15 часа. Втората камера, позиционирана на обходен път Север“ е заснела предната част на автомобила с рег. № • •••• •• и при движението му в посока к-с „Г. Бенковски“, като според вкопираните в изображението данни за дата и часово време, същият е заснет на 08.09.2020г. в 01: 56: 49 часа. Към заключението е приложена и схема чрез мобилното приложение „Google Earth“ за разположението на двете камери и за регистрираната от тях посока на движение на автомобила.

От заключението на вещото лице д-р Й. С., изготвил назначената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни се установява, че при задържането му на 11.09.2020 г. по тялото на подсъдимия са установени следните телесни увреждания:

• следа от повърхностно изгаряне на лявата ръка в гръбната област на дланта, в основата на първи пръст с елипсовидна форма, размери 5/3 см;

• няколко кръгловати рани от изгаряне по гръбната повърхност на първи пръст на лявата ръка с белези на локална инфекция, зарастващи под круста;

• рана от повърхностно изгаряне с кръгловата форма с диаметър 1, 5 см по гръбно-страничната повърхност на четвърти пръст на дясната ръка в областта на проксималната фаланга;

• повърхностни охлузвания по предно-страничната повърхност на колянната става на левия крак; и - повърхностни линеарни охлузвания по предно-вътрешната повърхност на подбедрицата на десния крак, в неговата долна трета.

Интерпретирани от експерта, уврежданията в областта на ръцете на подсъдимия, видно от данните в приложените фотоалбуми, са с няколкодневна давност, притежават характеристиките на увреждания от висока температура (изгаряне) с различна степен на засягане на кожната дебелина и е възможно да се получат от действието на т.нар. суха температура (горещи предмети, пламък, нагорещени газове). Според показанията на експерта в с.з. на 22.11.2022 г., експертизата е по писмени данни, не е извършвал личен преглед на лицето, а уврежданията са установени от протокола за освидетелстване на лице от 11.09.2020 г. и снимковия материал към протоколите за освидетелстване. Вещото лице уточнява възможността констатираните увреждания да се получат и при извършване на обикновени действия в домакинството, например при попадане на гореща мазнина. Уврежданията могат да се получат при готвене, при пръскане. Изгарянията са причинени от горещи предмети, пламък, нагорещени газове. Този механизъм е възможен и в случаите, когато лицето носи ръкавица и ръкавицата се запали. (л.180 от НОХД № 115/2022 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол).

От експертното заключение на комплексната психологична и психиатрична експертиза (том 2, л.11-17 от досъдебното производство), изготвена от вещите лица д-р П. Ц. – психиатър и Г. А.а – психолог, се установява, че подсъдимият не се води на диспансерно наблюдение в психиатричен кабинет Ямбол и не страда от психично заболяване в тесния смисъл на понятието, а именно от психоза. Към момента на деянието и в периода след това е бил в ясно съзнание, с интелект и памет в границите на нормата за възрастта, без данни за разстройство както от кратковременен, така и от продължителен тип.

Липсват данни за нарушения във възприятно представната му дейност, за проблеми от психотичен характер, касаещи мисловната дейност, както и данни за налудни интерпретации на реални факти и събития. Бил е в състояние да възприема и отразява адекватно и пълноценно реалните факти и събития, да реагира съответно на възприетото, както и да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си. След деянието не са налице данни И. да е бил в психично състояние, изключващо вменяемостта. Липсват данни за дефицит в сферите на паметта и интелекта.

В последните години подсъдимият е с данни за сериозни психотравмиращи житейски обстоятелства, които впоследствие мултиплицират в тревожно депресивно разстройство, изискващо комплексно лечение, необходимост от специализирана медицинска дейност, съответно медикаментозно лечение, както и щадяща битова и социална среда.

Съгласно заключенията на автотехническата и допълнителната автотехническа оценителни експертизи от досъдебното производство, изготвени от в.л. инж. Д. Б. Б. (том 4, л.39-56 от досъдебното производство) към 08.09.2020г. средната пазарна стойност на горепосочените автобуси е, както следва: на автобус „Скания” К113ЦЛА с peг. № • •••• •• средната пазарна стойност възлиза на 18 000 лева, средната пазарна стойност на автобус Евобус с peг. № • •••• •• на 20 000 лева, средната пазарна стойност на автобус „Сетра С315 ХД” с peг. № • •••• •• на 30 000 лева, на автобус „Сетра С215 УЛ” с per. № • •••• •• възлиза на 9 200 лева и на автобус „Кесборер Сетра С 315 ХД” с peг. № • •••• •• възлиза на 24 500 лева.

Към момента на извършване на деянието подс. Г. И. е бил на 33 години.

Работел като шофьор на заместник директора на ЮИДП и имал двегодишно дете – Р. Г.ова И.а, родена на •.••.••••г. Поради счупване на гръбначния стълб с увреждане на гръбначния мозък, брат му Й. И. И. бил с първа група инвалидност с чужда помощ пожизнено и подсъдимият е полагал грижи за него.

С присъда по НОХД № 54/2008г. на СлВС, влязла в сила на 18.10.2008г., подс. И. бил осъден на три месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.385 от НК, с постановено отложено изтърпяване на наказанието за изпитателен срок от три години. За това му осъждане на 18.10.2011г. е настъпила реабилитация по право, в хипотезата на чл.86, ал.1, т.1 от НК.

Гореизложените фактически констатации въззивният съд направи въз основа на собствен преглед и оценка на всички доказателствени източници - гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както и експертни заключения, събрани в досъдебното производство и в хода на проведеното пред първата съдебна инстанция съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.1 от НПК, като стриктно спази изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Описаната по-горе фактическа обстановка не се различава съществено от приетата в мотивите на първоинстанционната присъда. Направената от тази инстанция преценка на наличните доказателствени източници не съдържа съществени отлики от тази на първостепенния съд. Съдът е спазил процедурата по чл.371, т.1 от НПК, взел е предвид кои доказателствени материали от досъдебното производство обхваща изразеното от защитниците на подсъдимия и самия подсъдим и на повереника на гражданския ищец съгласие и е одобрил същото, като не е провел разпит на вещите лица Д. Б., П. Ц. и Г. А.а, а изготвените от тези вещи лица експертните заключения е ценил от досъдебното производство, след преценка на тяхната процесуална изрядност.

Двете съдебни инстанции приеха несъмнена установеност на фактическата обстановка по спора от комплексния анализ на доказателствата, събрани в двете фази на процеса: гласните доказателствени средства - показанията на разпитаните свидетели М. М., Д. М.а, З. Р., Р. М., Н. М..а, Н. К., И. Г., В. К.а, Ж. Д., К. Н., С. Д. и Й. Б., Е. Л., С. С., обясненията на подс. Г. И., от заключенията на вещите лица, изготвили назначените видеотехнически експертизи, съдебномедицинска експертиза по писмени данни, съдебномедицинска експертиза по метода на ДНК-профилиране, физикохимични експертизи, пожаротехническа експертиза, допълнителна пожаротехническа експертиза, от заключението на назначената в съдебната фаза пред първата съдебна инстанция съдебно-техническа експертиза, от експертните заключения на назначените оценителна автотехническа и допълнителна автотехническа оценителна експертизи и комплексна психиатрична и психологическа експертиза, от писмените доказателства и доказателствени средства, от веществените доказателства и доказателствени средства.

Въззивният съд се присъедини към заключението на първостепенния, според което събраните и изброени по-горе доказателствени източници установяват по безспорен начин фактите, приети за установени по-горе. Доказателствената наличност е достатъчна за решаване на релевантните за делото обстоятелства – времето, мястото, механизмът на извършване на инкриминираното деяние и неговият автор, предметът на престъпното посегателство, вкл. неговата стойност, са категорично установени от събраните в хода на разследването и на съкратеното съдебно следствие в първата инстанция доказателства чрез способите и по реда на НПК. Изложените от първостепенния съд съображения за доказаността на посочените обстоятелства и средствата за установяването им са достатъчни и позволяват на страните и на настоящата инстанция да проследят формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, включени в обхвата на чл. 102 от НПК. Фактическите изводи са изградени въз основа на доказателствените факти, логически правилно изведени от гласните, писмените и веществените доказателства и доказателствени средства. При спазване на специалния процесуален ред по Глава 27 от НПК, в частност този по чл. 373, ал. 1 от НПК, за приобщаване и проверка на доказателствата от досъдебното производство и след извършване на тяхната правилна оценка, първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна, а въззивният съд споделя дадената оценка за достатъчност, годност и достоверност на доказателствените материали.

По време на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд са били събрани достатъчно доказателства за установяване извършването на престъплението – предмет на обвинението и съпричастността на подсъдимия към него. Пред първоинстанционния съд подс. И. е дал обяснения, които също са обсъдени при произнасяне на атакувания съдебен акт.

Въззивната инстанция се съгласи с извода на първата за несъмнено доказано авторство на деянието. Макар лицето, извършило палежа, да не може да бъде разпознато и идентифицирано от наличните кадри поради носените от него дрехи, качулка, маска и ръкавици, покриващи изцяло тялото, са налице поредица от доказателства, които еднозначно определят подсъдимия като извършител на престъплението. Поради това се споделя извода за недоверие към обясненията на подсъдимия, дадени пред окръжния съд, с които отрича съпричастност към деянието. Неубедителни са обясненията за посещение в инкриминираната вечер на язовир в с. Безмер, както и че намерените ръкавици с ДНК от подсъдимия са от време, когато са извършвани служебни проверки със служители от ЮИДП. Настоящата инстанция се солидаризира с доводите, че всички кредитирани доказателствени материали - показания на разпитани свидетели, в т.ч. приобщените чрез тяхното прочитане дадени в хода на досъдебното производство, документите, приложени като писмени доказателства и най-вече приложените по делото фотоснимки, както приобщените като веществени доказателства дискове, записите на които са подробно изследвани със заключенията на множество видеотехнически експертизи, ДНК експертизата, всички тези доказателствени средства, преценени поотделно и във връзка помежду им, установяват категорично подс. И. като автор на престъплението – предмет на обвинението по чл.330, ал.3 от НК.

Двете съдебни инстанции кредитираха в преобладаващата им част показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели. Те са последователни, кореспондиращи помежду си, взаимнодопълващи се, логични и относими към предмета на доказване. Оценени в съвкупност с останалите доказателствени материали подкрепят извод за доказаност на обвинението и очертават ясно това престъпно деяние. Между приобщените по делото свидетелски показания и останалите доказателства и доказателствени средства липсват противоречия относно релевантните за спора обстоятелства – времето и мястото на възникване на пожара, лицето, заснето на местопроизшествието и неговите конкретни действия, мястото на което са се намирали процесните автобуси. Въведеният от защитата спор за неяснота на фактическите обстоятелства около момента на възникване на палежа е несъстоятелен – изяснено е чрез показанията на свидетелите Зл.Р., М.М. и Д.М.а присъствието на първия като нощен пазач в базата на „Чапъра-ММ“ ЕООД, възприятията му за дима около запалените автобуси, съобщението за възникналия пожар, конкретните действия при пристигането на свид. М. М. на място чрез преместване на автобусите, които не са били засегнати от огъня на безопасно разстояние, както и установените обстоятелства от камерите за видеонаблюдение на базата на „Чапъра-ММ“ ЕООД. От същите доказателствени източници е несъмнено възникването на пожара малко преди 02: 00 ч. на 08.09.2020 г., като същият е резултат от действията на физическо лице с видими белези на мъж, облечено с плътни дрехи, ръкавици, маска на устата и покрито с качулка, които не позволяват неговата идентификация.

Изготвените по делото видеотехнически експертизи ясно описват и илюстрират пристигането на автомобил в близост до мястото на пожара, загасянето на неговите фарове, появата на физическо лице с туба в ръце и движението му към процесните паркирани автобуси, предизвикването на пожара и бягството на лицето от същото място с празната туба в ръце. В горния смисъл въззивната инстанция няма основание да пренебрегне мотивите на първата досежно валидността, последователността, безпротиворечивостта и логичността на гласните доказателствени средства, обсъдени комплексно със заключенията на назначените експертизи, доколкото те са убедителни и позволяват на страните и на контролните инстанции да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда.

Не е вярно твърдението на защитата за избирателен прочит от първостепенния съд на заключенията на изготвените по делото експертизи. Съдът е проследил всяко едно от тях, обективно е възпроизвел установените от вещите лица обстоятелства в мотивите към присъдата и е извел следващите от тях изводи. Кредитираните заключения са достатъчно пълни, ясни и обосновани, не са налице основания за съмнение в правилността на достигнатите изводи. Изготвени са от високо квалифицирани експерти, в чиято професионална компетентност, добросъвестност и безпристрастност няма съмнение. Вещите лица са отговорили категорично и убедително на всички поставени въпроси.

От съществено значение за изясняване на релевантните по делото факти, касателно механизма и авторството на деянието, са видеотехническите експертизи, които установяват по несъмнен начин случилото се в базата на „Чапъра-ММ“ ЕООД на инкриминираната дата и час, действията на лицето, предизвикало пожара, движението на лекия автомобил на подсъдимия от дома му в гр. Ямбол до процесната база и обратно в часови интервал, който отговаря да е пропътувал разстоянието от дома си, да е запалил процесното имущество и да се върнал обратно. Доводът на защитата за невъзможност подсъдимият да се е върнал за три минути от имота на ощететеното юридическо лице до гаража си, не държи сметка, че проследяването на движението е по камери от видеонаблюдение, стопанисвани от различни институции и лица, като е възможно разминаване в точния час, отразен от всяка от тях, а данните за това се съдържат и в приемо-предавателните протоколи, с които са предадени оптичните носители с процесните видеофайлове. По-важното е, че движението в двете посоки – от дома на подсъдимия до местопроизшествието и обратно, е удостоверено надлежно от подробните разяснения в заключенията на видеотехническите експертизи. Онагледено е със снимки от кадри, въз основа на които са направени съответни изводи, които не будят съмнение и не са предмет на спор.

Несъмнено е установен и конкретният автомобил чрез заснетия му регистрационен номер. Същият е отличава със специфика – десен волан, което съответства с влизането на водача му от предната дясна врата пред дома на подсъдимия преди потегляне в посоката към процесната база около 01: 29 ч. на 08.09.2020 г. /установена от проследеното движение на автомобила по разположените по маршрута му камери/.

Обосновано първостепенният съд е съобразил заключенията на видеотехническите експертизи, обективирани в протоколи №№ 29/02.02.2021г. и 176/14.09.2020г. Те установяват недвусмислено придвижването на извършителя до мястото с лек автомобил, който е спрял извън базата откъм компрометираната част от оградата, както и облеклото на дееца - спортен екип от суитчър с качулка на главата и панталон с тесни крачоли в долния край, поставена маска върху устата, ръкавици на ръцете и носената от него голяма пластмасова туба от минерална вода „Девин” пълна с течност. Логично тук е изведено заключение, че се касае за дрехи и вещи, с които подсъдимият е разполагал към датата на палежа, тъй като е установено, че към този момент е притежавал лек автомобил „Шкода Октавия” с peг. № • •••• ••, комби, с десен волан и ползвал две гаражни клетки срещу входа на блока в който живеел. При претърсването на една от тях са открити множество пластмасови туби от същата марка минерална вода с различна вместимост, съдържащи различни количества и вид леснозапалима течност. Притежавал е и няколко спортни комплекта, сходни с тези, с които е бил облечен извършителят, приобщени като веществени доказателства по делото.

Логични са изводите, следващи от обсъдените заключения на назначената в съдебното следствие пред окръжния съд съдебно-техническа експертиза и на видеотехническата експертиза с обект на изследване записите от камерите, монтирани на обекти, стопанисвани от ОД на МВР - Ямбол, от които по безспорен начин е установено движение именно на притежавания от подсъдимия лек автомобил (индивидуализиран с регистрационен номер), в посока към к-с „Златен рог”, респ. и към базата на фирмата, във време около половин час преди палежа, както и движение на същия автомобил в обратна посока - по околовръстен път „Север” и към к-с „Г. Бенковски” във време, близко до часа на избухване на пожара. Правилно е прието, че заснемането на регистрационния номер на автомобила е категорично доказателство, свързващо този собственост на подсъдимия с процесния маршрут в инкриминираната нощ. Доколкото отсъстват данни за предоставяне автомобила на трето лице, обосновано е прието, че непосредствено преди палежа подсъдимият е управлявал собствения си лек автомобил в посока и по маршрут, водещ до мястото на палежа, както и че след извършването му е управлявал същия автомобил по маршрут и в посока от мястото на извършването му към к-с „Г. Бенковски”, където живеел, минавайки по околовръстен път Север.

Споделят се доводите на първата съдебна инстанция за изведените аргументи в подкрепа на горния фактически извод от видеотехническите експертизи /Протокол № 227/09.12.2020г. и Протокол № 228/09.12.2020 г./ с обект на изследване записите от камерите на автосервиз „Б.” и магазин „Ваня Хит”. Макар кадрите да не позволяват идентификация на лицето и автомобила, от записите на камерата на автосервиза, насочена към гаражните клетки срещу входа, в който живеел подсъдимия, се установява половин час преди палежа потеглянето на мъж от паркинга с лек автомобил с десен волан, какъвто е и притежаваният от подсъдимия автомобил, а поради липсата на интензивен трафик, с оглед късния час, от записа на камерата на магазин „Ваня Хит” е установена и посоката на движение на напусналия паркинга лек автомобил с десен волан, а именно, към ул. „Преслав“, и оттам - надясно в посока към околовръстен път Север. Същевременно, установеното направление е в посока към мястото, на което е заснет автомобилът на подсъдимия на ул. Ямболен, който маршрут съвпада с този до базата на „Чапъра-ММ” ЕООД.

И двете инстанции приеха за обективно невъзможно за времето от около 01: 30 часа на 08.09.2020г., когато подсъдимият е заснет с автомобила си от камерата на ОД на МВР – Ямбол на ул. Ямболен № 16 да се движи в посока към к-с „Златен рог” (в която посока са базата на фирмата и село Безмер), до 01: 56 часа на 08.09.2020г., когато е заснет да се движи по околовръстен път Север в обратна посока - към дома си в гр. Ямбол, к-с „Г. Бенковски”, същият да отишъл до друго населено място – село Безмер и да е останал на язовира там около два часа, както сочи в показанията си свид. С. С.. Този извод не се повлиява от неустановеното с доказателства по делото разстояние от гр. Ямбол до с. Безмер, което първоинстанционният съд е приел за 10 км и за което си съждение е критикуван от защитата на подсъдимия. Факт е, че установеното от камерите на ОД на МВР – Ямбол на ул. Ямболен № 16 движение на автомобила на подсъдимия в двете посоки (отиване и връщане) обхваща интервал от по-малко от половин час, тоест обективно не са налице два часа. Или посещението от подсъдимия на язовира в село Безмер, за което разказва свид. С. може да се е състояло по друго време, но не и на 08.09.2020 г. между 01: 30 и 02: 00 ч. Поради това, обосновано версията за реализирано посещение от подсъдимия в този часови интервал – между 01: 30 ч. и 02: 00 ч. на 08.09.2020 г. на язовира в с. Безмер е отхвърлена като несъстоятелна, тъй като противоречи с неопроверганите данни от видеозаписите от цитираните камери на ОД на МВР – Ямбол. По идентичен начин не е налице интервал от два часа между часа на напускане на паркинга пред дома на подсъдимия с автомобила с десен волан на управление в 01: 29: 51 ч. на 08.09.2020 г. и връщането му и паркирането в гаража в 02: 04: 06 ч., съгласно часа, отразен на камерата на автосервиз „Б.“ (Протокол № 227/09.12.2020 г. – том 3, л. 27 от досъдебното производство). Тук отново следва да се посочи, че движението на подсъдимия в обратна посока към дома му в час, близък до часа на извършване на палежа, както правилно е заключил първоинстанционният съд, следва да се отдаде на липсата на прецизна синхронизация между часовото време на камерите, разположени на обекта на ОД на МВР, с тези, мотирани на автосервиз „Б.“ и камерите в базата на „Чапъра-ММ” ЕООД.

И двете инстанции съобразиха намерените вещи при извършен за времето от 15: 43 до 16: 15 часа на 16.09.2020г. оглед по маршрута на придвижване на автомобила на подсъдимия от базата на „Чапъра-ММ” ЕООД към ж.к. „Г. Бенковски” през околовръстен път Север. В рамките на това процесуално-следствено действие в сухите части на коритото на река Тунджа под моста на същия околовръстен път и в близост една до друга са намерени и иззети вещи, сходни с тези, които е носил авторът на палежа – черни латексови ръкавици, синя пластмасова туба с розов етикет с надпис „Девин” с вместимост 11 литра и медицинска маска за лице. Находките са открити в близост една до друга – на разстояние 4-6 метра, като по ръкавиците е безспорно установено наличие на клетъчен материал, чийто ДНК профил съвпада напълно с този на подсъдимия. Тубата, поради състоянието, в което е намерена – видимо смачкана и със следи от свиване вследствие на висока температура, очевидно е била изложена на такава, както сочат и кадрите от записите на камерите в базата на дружеството. При изследване на нейното съдържание е установен остатък от леснозапалима течност – около 3 милилитра нафта.

Неоснователни са възраженията на защитата на подсъдимия за изхвърляне на тези ръкавици при проверки, в които И. участвал като служител в ЮИДП. Подсъдимият е изпълнявал длъжност - шофьор на заместник директора ЮИДП, като по делото липсват каквито и да било данни същият да е давал дежурства с горската стража или да е извършвал санитарна сеч. Установено е, че И. е работел на ненормиран работен ден, случвало се да работи и в събота и в неделя, включително да излиза на проверки нощно време със свид. К. Н., под чието пряко ръководство е работил подсъдимият. Обстоятелството за мерките при пандемията /напр. носенето на маски/, противно на тезата на защитата, не може да обясни наличието на намерените вещи в сухата част на коритото на река Тунджа. Точно за ограничаване разпространението на болестта, мерките по време на пандемията целяха предпазване на хората от неограничен досег с други хора, техни вещи или лични предпазни средства. Спазването на лична хигиена и ползването на средства за лична защита освен препоръчително, бе и задължение на служителите в предприятия и институции. По тези съображения е изцяло необяснимо и нелогично, ако подсъдимият е участвал в такива проверки като служител на ЮИДП, да е имал подобно безотговорно и недобросъвестно поведение – да изхвърля в коритото на река употребявани ръкавици и маска, вместо на обозначени за това места. В горния смисъл е много по-логично същите са били изхвърлени, за да не бъдат намерени и свързани с участието на подсъдимия в престъпното деяние, отколкото по време на проверка като служител в ЮИДП. Поради това, настоящата инстанция също намира обясненията на подсъдимия пред окръжния съд в тази им част за изолирани и нелогични, неподкрепени от други доказателства и не им се довери.

Първоинстанционният съд подробно е изследвал наличната на кадрите от записите в процесната база информация за поведението на извършителя на палежа, в т.ч. по повод твърдението на защитата за т.нар. „пламтящ човек“. В Протокол № 176/14.09.2020г. на видеотехническа експертиза са проследени действията на лицето, като след запалването на автобус „Скания К 113 ЦЛА” с рег. № • •••• •• авторът на палежа навлиза в пространството между запаления и следващия автобус в редицата и при излизане от мястото в областта на ръката му се вижда огън. Заснети са действия на лицето, наподобяващи резки камшични движения с обхванатата от огъня ръка, очевидно целящи да го загасят. Тук съдът е направил връзка с гласните доказателствени средства - показанията на свид.Н. М..а и свид.Р. М., които са възприели телесни увреждания от изгаряне в областта на ръцете на подсъдимия непосредствено след датата на палежа – на 09.09.2020г., когато са пътували заедно до Турция на пазар. Тази информация съответства и с приобщената при освидетелстването на подсъдимия непосредствено след задържането му на 11.09.2020г., когато са констатирани следи от изгаряне в областта на двете ръце. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни, същите притежават характеристиките на увреждания от висока температура (изгаряне) с различна степен на засягане на кожната дебелина, те са с няколкодневна давност и е възможно да се получат от действието на т.нар. суха температура (горещи предмети, пламък, нагорещени газове). Или, по давност, механизъм на причиняване и характеристики, установените изгаряния в областта на ръцете на подсъдимия напълно отговарят да са получени по начина, заснет от камерите в базата на транспортната фирма.

И двете инстанции не намериха доказателствена подкрепа за интерпретацията на защитата на заснетото от камерите лице като „пламтящ човек”, и основаващата се на тази интерпретация теза, че нараняванията в областта на ръцете на подсъдимия не са причинени вследствие на пожара. Поредицата от кадри /а не изолираното разглеждане на някои от тях/ ясно удостоверява лицето от видим мъжки пол на фона на ярката светлина от пожара, чиито торс, глава и дрехи не са засегнати от огъня. Това се потвърждава и от кадрите, заснети от камера 12 в базата, проследяващи следващите действия на автора на палежа, който тичайки с туба в ръце се отдалечава видимо невредим в посоката, от която влиза. В този смисъл отделянето на част от кадрите с твърдение, че са запечатали фигурата на „пламтящ човек“, при което не е възможно да се получат тези увреждания на ръцете, не държи сметка за цялостната картина на процесното събитие, която не се базира на една или няколко снимки.

От друга страна, механизмът на причиняване на уврежданията по ръцете на подсъдимия е установен безпротиворечиво от вещо лице – лекар, и той също се базира на неопровергани доказателства – описанието в протоколите за освидетелстване и приложените към тях фотоснимки. Несъмнено медицинският специалист дава като възможност за получаване на уврежданията в областта на ръцете на подсъдимия и житейски ситуации като готвене и пръскане, които варианти са обсъдени в мотивите на първата съдебна инстанция и убедително отхвърлени. В настоящия случай отсъстват доказателства за друго вредоносно събитие, от което да са причинени тези наранявания. Изолирани и неподкрепени от други доказателства са обясненията на подсъдимия пред първоинстанционния съд, че е изгорил ръката си на 08.09.2020г. на път към гр. Бургас, развъртайки капачката на съда с охладителна течност на автомобила. Тези обяснения също така противоречат с показанията на свидетелите Н. М..а и Р. М., на които подсъдимият на 09.09.2020г. споделил, че раните са получени при пържене на яйца. Поради това и двете инстанции приеха обясненията на подсъдимия в тази им част за защитна позиция и не ги кредитираха.

Горните изводи не търпят промяна независимо от възражението на защитата за освидетелстването на И. на 11.09.2020 г. и на 12.09.2020 г. с негово съгласие. Факт е задържането на И. на 11.09.2020 г. със заповед по реда на ЗМВР за срок от 24 часа и последващото задържане с прокурорско постановление от 12.09.2020 г. на основание чл.64, ал.2 от НПК. В рамките на първото задържане на Г. И., той е бил запознат с правото на адвокатска защита и не е пожелал такава (том 1, л.49 от досъдебното производство). Депозираната от него декларация е в 14: 40 ч. на 11.09.2020 г., а на същата дата в 15: 50 ч. е съставен лист за преглед на пациент в КДБ/Спешно отделение № 8042/11.09.2020 г. и медицинска справка (том 1, л.52-53 от досъдебното производство), както и протокол за освидетелстване /оглед на лице/ с писмено съгласие на лицето, придружен с фотоалбум (том 1, л.103-113 от досъдебното производство). В последния собственоръчно освидетелстваното лице е удостоверило съгласието си, както е подписало протокола без възражения. След привличането му като обвиняем на 12.09.2020 г. е извършено допълнително освидетелстване (том 1, л.114-118 от досъдебното производство), вече в присъствието на упълномощения от Г. И. защитник – адв. З. Г. от АК Ямбол. Подсъдимият, тогава обвиняем, отново е депозирал съгласието си и е подписал протокола за освидетелстване без възражения.

Тук е мястото да се каже, че правото на лицето да се защитава лично не се изключва от предвидената задължителна защита от адвокат в хипотезите на чл.94, ал.1 от НПК, в частност тази на чл.94, ал.1, т.6 от НПК. Последната е процесуална гаранция за справедливост на производството. Защитаваното лице обаче може да изразява собствена воля, независимо и самостоятелно от тази на неговия защитник. Нещо повече, изявленията на обвиняемия/подсъдимия следва да се считат за такива с предимство пред тези на неговия процесуален представител. Това е така, тъй като евентуалното различие в позицията по линията на защита, може да доведе до отстраняване на защитник, защото последният, макар и самостоятелна страна, следва да защитава доверителя си в рамките на закона и съобразно избраната от обвиняемия позиция. В конкретния случай и двата протокола за освидетелстване съдържат собственоръчно заявено съгласие на лицето за освидетелстване. Видно е оказаното от И. съдействие за извършените огледи, като в първия случай защитник не е присъствал поради волята на И. в депозираната декларация, а във втория случай на действието е присъствал З. Г., упълномощен като защитник на И. към тази дата и чието качество на адвокат към 12.09.2020 г. се оспорва от настоящите защитници на подсъдимия.

Видно от приложените в първоинстанционното дело доказателства (л.354 от НОХД № 115/2022 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол) с решение по протокол от 28.05.2020 г. на Адвокатски съвет – Ямбол е уважено искане на адв. З. Г. за възобновяване упражняването на адвокатска професия от същия в Регистъра по чл.1, ал.1 т.1 от Наредба № 3/29.10.2004 г. за водене и съхранение на регистрите на адвокатските съвети. Адвокатът е бил лишен от адвокатски права за срок от шест месеца с решение на Дисциплинарния съд при АК – Ямбол от 31.03.2017 г., обн. в ДВ бр. 46/09.06.2017 г., считано от 09.06.2017 г. до 09.12.2017 г. (л.352-353 от първоинстанционното дело). Според писмо изх. № 75/31.08.2023 г. от Председателя на АК – Ямбол възобновяването на адвокатските права на адв. З. Г. е вписано в Единния регистър на адвокатите на 18.09.2020 г. Проверка в публично достъпния регистър на адвокатите в Адвокатска колегия – Ямбол не съдържа данни за отписване на адв. З. Г. от регистъра на адвокатите след първоначалното му вписване като такъв през 1994 г. до настоящия момент, а само отразяване на горните обстоятелства по партидата на адвоката /решението на дисциплинарния съд от 31.03.2017 г., обн. на 09.06.2017 г. и възобновяване упражняването на адвокатска професия с решение от 28.05.2020 г. на АС – Ямбол/.

Въз основа на тези обстоятелства настоящият състав на въззивния съд приема, че към 12.09.2020 г. адв. З. Г. не е загубил качеството на адвокат, а по- късното вписване в Единния регистър на адвокатите на възобновените му адвокатски права /на 18.09.2020 г./ има само удостоверително действие по смисъла на чл.149 от Закона за адвокатурата, но не и конститутивно такова. Съображенията за това са следните: Безпротиворечива е практиката на ВКС, че за възстановяване на адвокатските права е достатъчно изтичане на срока на наложеното срочно дисциплинарно наказание, в конкретния случай на 09.12.2017 г., без да е необходимо подаване на молба от адвоката и извършване на нова преценка от адвокатския съвет за наличието на предпоставките по Закона за адвокатурата, каквато се извършва при първоначалното вписване. Правото да се упражнява адвокатска професия не е загубено, а е преклудирано за срока на наказанието и се възстановява с изтичането му. Този извод произтича от срочния характер на наказанието и от липсата на законови изисквания и специален ред за възстановяване на отнетото право. Следва и от обстоятелството, че с налагането на дисциплинарното наказание "лишаване от право да се упражнява адвокатска професия" наказаното лице не губи качеството си на адвокат, напротив и за срока на наложеното наказание дължи изпълнение на задълженията си като адвокат, които не кореспондират на правото да упражнява адвокатска професия. /напр. задълженията по чл. 45, 47 ЗА и др. /. В горепосочения смисъл са решение № 214/06.08.2012 г. по гр. д. № 350/2012 г. на ІІІ г. о. на ВКС, решение № 125/22.07.2015 г. по гр. д. № 13/2015 г. на ІІІ г. о. на ВКС и решение № 357/30.01.2014 г. по гр. д. № 4861/2013 г. на ІІІ г. о. на ВКС.

Също така следва да се отчете, че с изтърпяването на наказанието адвокатските права не се възстановяват автоматично, а с изтичането на срока "автоматично" отпада само пречката за упражняване на адвокатска професия и от волята на изтърпелия наказанието зависи дали ще поиска възобновяване. В случая адвокат З. Г. е поискал възобновяване упражняването на адвокатска професия и с решение от 28.05.2020 г. адвокатският съвет на АК – Ямбол е уважил молбата му.

В горния смисъл към 12.09.2020г. не са били налице пречки адв. З. Г. от АК Ямбол да упражнява адвокатска професия, в частност да бъде защитник на Г. И. в качеството на обвиняем по досъдебното производство, тъй като независимо от по-ранното му лишаване от права, З. Г. е притежавал качеството на адвокат от 1994 г., а на 28.05.2020 г. е взето решение от компетентния орган за възобновяване на упражняваната от З. Г. адвокатска дейност след временното й преустановяване за периода на наказанието. Отразяването в регистъра на това решение няма правопораждащо действие. Факт е също така приложеното по делото адвокатско пълномощно по образец от кочан, издаден от АК – Ямбол – том 1, л.29 от досъдебното производство. Не на последно място, адв. З. Г. е бил избор на обвиненото лице за защитник и присъствието му на проведените първоначални процесуално-следствени действия заедно и по волята на Г. И. не сочи да са нарушени процесуалните права на обвиняемия.

Неоснователно е и твърдението на защитата за произволност в изводите на първата съдебна инстанция относно мотива за извършване на престъплението. По делото са налице безспорни доказателства както за влошените в годините отношения между свидетелите М. М. и Н. М..а и задълбочаване на конфликта помежду им във време, близко до палежа, така също за поддържаните дългогодишни близки контакти между подсъдимия и свидетелката Н. М..а, включително и към датата на извършване на деянието. В тази връзка вярно са интерпретирани показанията на свидетелите М. М., Д. М.а, Р. М. и Н. М..а, като последната сочи за възникнал с първите двата свидетели по-сериозен спор относно една от линиите в офиса на „Чапъра- ММ“ ЕООД гр. Ямбол.

Поради това, съдът правилно и обосновано е отхвърлил предложената от подсъдимия защитна теза за липса на съпричастност, друг механизъм на причиняване на констатираните му увреждания и посещение на язовира в с. Безмер при свидетеля С. в часовия интервал от 01: 30 до около 02: 00 ч. на 08.09.2020 г., като е приел авторството на деянието за доказано по безспорен начин.

Настоящата инстанция, също както първоинстанционния съд, изключи от доказателствения материал по делото показанията на свид. Л., касателно възпроизведената информация, придобита чрез оперативни способи.

Неоснователни са възраженията на защитата срещу доводите на окръжния съд за некредитираното с доверие заключение на вещото лице, изготвило назначената в съдебна фаза идентификационна експертиза. Съдът не е ценил това заключение по съображения за необоснованост и тъй като не отговаря на нормативните изисквания за съдържание, както и защото е изготвено без да са изпълнени указанията на съда в поставената задача за извършване преглед на подсъдимия и запознаване с всички материали по делото. Решаващият орган е констатирал отсъствието на уводна и констативно-съобразителна част в експертното заключение, основаването му главно на неактуални към момента на деянието материали от Националната антропологична програма (датираща според препратката на вещото лице от 2006г.), и то такива материали, които не са свързани с трайни частни признаци на човешкото тяло, а касаят променливи величини като индекс на телесна маса. От заключението е видно, че експертът не е изследвал наличието или липсата съвпадение по трайни частни признаци на заснетото от камерите в базата лице и подсъдимия, а е сравнявал заснетото лице с лицето, участвало в следствения експеримент, за което е безспорно установено, че не е подсъдимият (според отразеното в протокола, лицето, заснето при следствения експеримент от 19.07.2021г. е Милен Цонев Вълчев).

Настоящата инстанция установи назначаването на обсъжданата идентификационна експертиза с определение № 58/24.02.2023 г. в хода на първоинстанционното производство (л.248 от НОХД № 115/2022 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол). Съдът е преценил необходимост да възложи задача на вещо лице, специалист в областта на антропологията, анатомията и морфологията на човешкото тяло, което, след като се запознае с всички материали по делото и извърши преглед на Г. И. И., да отговори на въпроса дали антропологичният портрет на лицето, заснето в интервала от 00: 57: 33 ч. до 00: 59: 57 ч. на 08.09.2024 г. от камерите монтирани в базата на „Чапъра- ММ“ ЕООД – Ямбол, съвпада с този на подс. Г. И. И.. По делото е приложено заключението на вещото лице д-р Р. С. С., в което експертът констатира неясен материал от камерите, който не дава възможност за добра и пълна идентификация. Не може да определи дали се касае за лице от мъжки пол, тъй като съществуват жени, които облечени в подобни дрехи, биха изглеждали по подобен начин. Съобразявайки конкретно описаните характеристики на телосложение на подсъдимия по снимковия материал от делото и лекотата, с която стъпва лицето от камерите – като спортист, стъпващ на пръсти, а не на пета, заключава, че вероятността заснетото на камерите лице да не е подсъдимият е 80-90 процента и повече. При разпита му в с.з. на 10.07.2023 г. експертът е уточнил, че походката не е траен признак, защото тя може да се измени, могат да настъпят промени в двигателната активност или в навиците за ходене, може да стане по-тромава или по-спортна, същевременно походката преминава през фази, но той не е специалист по походка. Не е правил сравнение на ръста на подсъдимия с други размери спрямо обкръжаващи предмети. Работил е само със снимки, като подчертава лошото качество на заснемане. Изрично заявява, че не е гледал записите от камерите, тъй като са били в запечатани пликове. Не отрича, че лицето на кадрите изглежда като лице от мъжки пол, но отчита 2-3 процента възможност лицето да е от женски пол. (л.332 от НОХД № 115/2022 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол).

При горните данни, настоящият съдебен състав се съгласява с изводите на първостепенния съд за необоснованост на депозираното заключение. От една страна отсъства категоричност в който и да е отговорите на вещото лице с позоваване на лошото качество на кадрите, от друга страна е факт, че експертът не се е запознал с всички материали по делото, не е гледал видеозаписите, не е прегледал подсъдимия, както и че е сравнявал заснетото на снимките лице с това, участвало в следствения експеримент и което не е подсъдимият.

Съобразно правната природа на експертизата в наказателния процес като способ за доказване, обхващащ система от действия /проучвания и изследвания/, съдът изслушва мнението на вещи лица – специалисти в областта на науката, техниката и изкуството, с цел изясняване на обстоятелствата по делото.

Съдържанието на коментираното заключение не удовлетворява нуждата от специални знания, заради които е възложена експертизата – след запознаване с всички доказателства и конкретно физиката на подсъдимия при неговия преглед, да попълни делото с информация от областта на съответната сфера на науката, за да подпомогне разрешаването на релевантните по делото въпроси. Поради това, съдът правилно не е взел предвид това заключение, тъй като то не допринася за изясняване на обсега от въпроси по чл.102 от НПК. Освен това, експертното заключение не е задължително за съда, по аргумент от разпоредбата на чл. 154 от НПК. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението по чл.154, ал.2 от НПК и е изложил мотиви защо не цени цитираната експертиза. В допълнение към казаното дотук, това заключение практически не допринася за идентификацията на извършителя на престъплението по кадрите от видеозаписите – факт, отразен и в заключенията на всички назначени по делото видеотехнически експертизи. В конкретно обсъжданото заключение на д-р Стоев липсва нужната убедителност /отсъства категоричност в който и да е от дадените отговори/, за да опровергае непрекъснатата връзка между останалите еднопосочни доказателствени източници, свързващи подсъдимия и неговия автомобил с тръгване от дома му в гр. Ямбол, пристигане на местопроизшествието, извършване на палежа и връщане на автомобила в гаража до дома му в часовия интервал, установен при прегледа на процесните камери за видеонаблюдение. По същия маршрут са намерени изхвърлените ръкавици с ДНК материал от подсъдимия, замърсена предпазна маска и тубата, свита от нагряване с остатъци от нафта в нея, подобни на отразените в кадрите от базата на ощетеното юридическо лице. Поради това, окръжният съд правилно и обосновано е изключил заключението на идентификационната експертиза, назначена в хода на съдебното производство пред първата инстанция, който извод се споделя и от този състав на въззивния съд.

Всички останали доказателства и двете съдебни инстанции кредитираха изцяло, с оглед тяхната последователност, безпротиворечивост и взаимна връзка.

Обективно първоинстанционният съд е приел отсъствие на противоречие между двете заключения на пожаротехническите експертизи. Допълнителната пожаротехническа експертиза допълва и потвърждава заключението на първоначалната пожаротехническа експертиза с категорични отговори за времето, причината за възникване и посоката на разпространение на пожара, местонахождението на неговото огнище, вида и източника на запалване – открит огнеизточник. Като катализатор на горенето е използвана нафта. А доколкото по делото са налице безспорни доказателства, че пожарът е обхванал и паркираните в съседство със запалените автобуси други такива МПС, е безспорно и съществуването на опасност от разпростирането му върху други имоти. Чрез конкретния анализ на кредитираната част от доказателствената наличност, категорично се установява описаната по-горе фактическа обстановка, сочеща обективна и субективна съставомерност на деяние по чл.330, ал.3, предл.1 от НК. Оценителните експертизи са от значение за установяване стойността на запаленото имущество, изчислени поотделно и общо за всички автобуси.

Въззивната инстанция, както и първата такава, цени документите, приложени като писмени доказателства по делото. Те не се оспорват от страните и са приобщени надлежно от първостепенния съд по установения процесуален ред – чрез прочитането им. И двете съдебни инстанции ги тълкуваха с оглед тяхното действително съдържание и ги ползваха при извеждане на фактическите и правни изводи по висящия спор.

Важни за предмета на делото са приложените към делото веществени доказателства, в т.ч. приобщените дискове, съдържащи записи от камери за видеонаблюдение, които са били обект на множеството видеотехнически експертизи, обсъдени подробно по-горе. Съдилищата цениха като годни веществени доказателствени средства приложените по делото фотоснимки, изготвени по повод анализа на процесните видеозаписи от охранителни камери и имащи съществен принос към изясняване времето, мястото и механизма на деянието.

Обобщено, доказателствената дейност на първоинстанционния съд не търпи критика при отсъствие на допуснато недооценяване, подценяване или превратно тълкуване на което и да било от наличните по делото доказателства. Изяснени са всички въпроси, включени в предмета на доказване. Изложеният по-горе всестранен, пълен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателствени източници, който категорично подкрепя приетите за установени от двете съдебни инстанции факти и обстоятелства, налага извод за обоснованост на атакувания съдебен акт. Очертаните косвени доказателства удовлетворяват предявените от закона императивни изисквания, предпоставящи процесуалната възможност да послужат за основа при постановяване на осъдителна присъда. Кредитираните гласни доказателствени средства, писмените и веществените доказателства и доказателствени средства, както и ценените заключения на назначените експертизи категорично установяват извършеното на инкриминираното място и време престъпление, както и неговото авторство. Косвените доказателства образуват единна доказателствена верига и са от такова естество, че обсъдени във взаимовръзка съставляват хармонично цяло, като дават основание да се разкрие обективната истина за обстоятелствата на инкриминирания палеж и да се направи единствено възможното заключение за неговото авторство. Комплексният анализ на всички доказателствени източници мотивира несъстоятелност на изложените от защитата оплаквания за допуснати процесуални нарушения в доказателствената дейност на първата съдебна инстанция при постановяване на осъдителната присъда.

При тази безспорна изясненост на обективната истина, правилно е приложен материалният закон.

Извършеното от подсъдимия престъпление осъществява от обективна и субективна страна състава на чл.330, ал.3, предл.1, вр. ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК. На инкриминираната дата и място в автобусна база на „Чапъра-ММ” ЕООД гр. Ямбол, собственост и управлявано от М. И. М. от гр. Ямбол, намираща се на ул. „Обходен път запад” № 33, гр. Ямбол, подс. Г. И. умишлено е запалил чуждо имущество със значителна стойност - автобус „Скания К 113 ЦЛА” с рег. № • •••• •• на стойност 18 000 лева, собственост на „Чапъра-ММ” ЕООД гр. Ямбол, със собственик и управител М. И. М. от гр. Ямбол, като е имало опасност пожарът да се разпростре върху друго такова имущество - автобус „Сетра С 315” ХД, с рег. № • •••• •• на стойност 30 000 лева, собственост на М. И. М.; автобус „Евобус 0407” с peг. № • •••• ••, на стойност 20 000 лева, собственост на „Чапъра-ММ” ЕООД - гр. Ямбол; автобус „Сетра С 215 УЛ” с peг. № • •••• •• на стойност 9 200 лева собственост на „Чапъра-ММ” ЕООД гр. Ямбол и автобус „Кесборер Сетра С 315 ХД” с peг. № • •••• ••, на стойност 24 500 лева, собственост на „Чапъра-ММ” ЕООД гр. Ямбол, всички на обща стойност 83 700 лева, която опасност се е реализирала с разпространение на пожара и запалване на автобус „Евобус 0407” с peг. № • •••• ••, на стойност 20 000 лева собственост на „Чапъра – ММ” ЕООД гр. Ямбол и автобус „Сетра С 315” ХД, с peг. № • •••• •• на стойност 30 000 лева собственост на М. И. М. от гр. Ямбол, и от деянието са последвали значителни вреди общо в размер на 68 000 лева, от които 38 000 лева за „Чапъра ММ” ЕООД - гр. Ямбол и 30 000 лева за М. И. М. от гр. Ямбол.

От обективна страна, с оглед приетите за установени по-горе факти, е несъмнено, че подсъдимият е извършил престъплението на посочената дата и място чрез целенасочени действия по запалване с открит огнеизточник на облетия с нафта в областта на двигателния отсек автобус „Скания К 113 ЦЛА“ с рег. № • •••• ••. Възникнало е горене, което се е развило бързо в посока паркирания в съседство с него и облят от подсъдимия с нафта в същата област автобус с „Евобус 0407” с peг. № • •••• ••. Както правилно е приел окръжният съд, с тези действия по запалване на първия от посочените автобуси изпълнителното деяние е завършено. Механизмът на извършване на деянието е безспорно установен от събраните по делото доказателства, с основен акцент върху заключенията на видеотехническите експертизи, изследвали видеозаписите от охранителните камери в базата на ощетеното юридическо лице, както и от показанията на свидетелите, заключението на ДНК-експертизата, а също от изводите на вещите лица по пожаротехническата и допълнителната пожаротехническа експертизи.

Последните изключват категорично механизъм на самозапалване, а пожарът е възникнал от действията на физическо лице с открит огнеизточник, а като катализатор на горенето е използвана нафта. От обективна страна е безспорно, че извършеното престъпно деяние е палеж по смисъла на чл.330, ал.1 от НК, предвид установеното по категоричен начин, макар и по косвен път, авторство на деянието и механизма на същото, съображения за което съдът изложи в анализа на доказателствата.

Съгласно последователната съдебна практика на ВС и ВКС на РБ, за квалифициране на деяние по чл.330, ал.3 от НК е необходимо от пожара да са настъпили значителни вреди и да е съществувала опасност той да се разпростре и върху други имоти от вида на посочените в чл.330, ал.1 НК. Разпоредбата на чл.330, ал.3 НК намира приложение и в случаите по чл.330, ал.2 от НК, когато са настъпили значителни вреди и е била налице опасност от разпространяване на пожара върху други имоти и имущество. Преценката е винаги конкретна, с оглед на установените фактически положения. В настоящия случай запаленото от подс. И. имущество е на значителна стойност - автобус „Скания К 113 ЦЛА” с рег. № • •••• ••, възлиза на 18 000 лева, а последвалите от деянието вреди възлизат общо в размер на 68 000 лева, съгласно заключенията на оценителните експертизи. Верен е изводът, че и запаленото имущество, и последвалите от деянието вреди са на значителна стойност, тъй като и двете суми надвишават 14-кратния размер на МРЗ за страната към месец септември 2020г. от 610 лева, установен с ПМС № 350/19.12.2019г., равняващ се на 8540 лв. Безспорно е също, че е съществувала опасност пожарът да се разпростре и върху друго имущество със значителна стойност, а именно, върху паркираните в съседство със запаления автобус други такива МПС, която опасност в случая е реализирана с възпламеняването на две от тях - „Евобус 0407” с peг. № • •••• ••, на стойност 20 000 лева - собственост на „Чапъра-ММ” ЕООД гр. Ямбол, и автобус „Сетра С 315” ХД, с peг. № • •••• •• на стойност 30 000 лева - собственост на свид. М. М.. По отношение на следващите автобуси, паркирани в редицата - автобус „Сетра С 215 УЛ” с peг. № • •••• •• и автобус „Кесборер Сетра С 315 ХД” с peг. № • •••• ••, собственост на „Чапъра – ММ” ЕООД гр. Ямбол, също на значителна стойност, съответно от 9200 лева и от 24 500 лева, опасността не е реализирана благодарение намесата на свид.М., който своевременно ги е преместил.

Предвид горните обстоятелства, в конкретния случай подсъдимият е осъществил квалифицирания състав на престъплението, очертан в разпоредбата на чл. 330, ал.3, предл.1, вр. ал.2, т.2 вр. ал.1 от НК, тъй като предизвиканият пожар е имало опасност да се разпростре и върху други имоти със значителна стойност и са последвали значителни вреди общо в размер на 68 000 лв.

Субективната страна разкрива характеристиките на прекия умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и пряко ги е целял. Действал е изцяло със съзнанието, че действията му по обливане с нафта на горепосочените автобуси в двигателния им отсек и по запалване на първия в редицата ще доведат до възпламеняване и запалване на превозното средство, предвиждал е, че поради близкото отстояние между превозните средства и лъчистия топлообмен огънят ще се разпростре и върху автобусите, паркирани в съседство със запаления, и е целял именно това.

Водим от по-горе изложеното, въззивният съд прие, че атакуваната присъда в осъдителната й част за извършено от подсъдимия престъпление палеж е постановена при правилно приложение на чл. 330, ал.3, предл.1 вр. ал.2, т.2, вр. ал.1 от НК и чл. 11, ал.2 от НК. Изпълнени са предписанията на тези законови норми за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия за коментираното престъпление с цитираната правна характеристика и липсват предпоставките, визирани в чл. 304 от НПК за оправдаването му, съгласно искането на защитата във въззивната жалба и в съдебно заседание.

Искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд също се явява неоснователно, тъй като не се констатират допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правата на подсъдимия. Изцяло неоснователно е искането делото да бъде върнато за ново разглеждане на първата инстанция по съображения за връщането му на прокурора за повтаряне на действия по привличане на обвиняем в досъдебното производство. Както самата защита приема, в досъдебното производство е налице валидно привличане на обвиняем, поради което отсъства основание делото да бъде върнато за повтаряне на тези действия.

В настоящия случай съдът не констатира да са налице отстраними нарушения на процесуалните правила в досъдебната фаза или допуснати в хода на производството пред първата съдебна инстанция. Същевременно приобщените доказателствени източници са били надлежно обсъдени от първата съдебна инстанция, както и при самостоятелен анализ от настоящата инстанция по-горе. Аргументите за нарушаване на процесуалните правила при обсъждането на доказателствения материал, които са довели, според защитниците до неправилни изводи равнозначни на липса на мотиви, се опровергават от подробните и логични съждения на контролирания съд, изложени към атакуваната присъда. В последните изчерпателно са изложени съображенията на съда за възприетата фактическа обстановка и подкрепящите я данни. Правните изводи се основават на вярно интерпретирани доказателства за участието на подсъдимия в инкриминираната дейност, поради което последната е надлежно обоснована с процесуално допустими средства. Съдът не си е позволил да обоснове изводите си за авторството на деянието на предположения, а е очертал констатираната от него поредица от доказателства, еднозначно определяща подсъдимия като автор на процесното престъпление. В горния смисъл искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първата съдебна инстанция от друг състав не може да бъде удовлетворено.

Съобразявайки приложените по делото писмени доказателства относно собствеността на изгорелия вследствие на пожара автобус „Сетра С 315” ХД, с рег. № • •••• ••, със средна пазарна стойност към момента на извършване на деянието 30 000 лева, първоинстанционният съд правилно е установил, че същият не е собственост на „Чапъра-ММ” ЕООД гр. Ямбол, както е посочено в обвинителния акт, а на свид.М. М.. Поради това обосновано на основание чл.304 от НПК с присъдата е признал подсъдимия за невиновен в това да е причинил вреди на дружеството в горния размер – от 30 000 лева, и е оправдал подсъдимия по обвинението в тази му част.

Въззивната инстанция провери атакуваната присъда и в частта относно наложеното на подсъдимия наказание за престъплението, за което е признат за виновен.

За престъпление по чл.330, ал.3 предл.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до дванадесет години.

При индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода при условията на чл. 54 от НК в размер от четири години, първостепенният съд е отчел като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – трудовата му заетост, чистото съдебно минало, дадените в двете фази на процеса обяснения, семейното му положение – същият е баща на малолетно дете и има брат инвалид, за които полага грижи, както и здравословното му състояние. От друга страна, съдът е взел предвид сравнително високата степен на обществена опасност на деянието, с оглед времето на извършване на деянието – нощем, че извършеното е квалифицирано по два квалифициращи признака, високата стойност на запаленото имущество и големия размер на причинените щети, реализираната опасност от разпространение на пожара върху паркираните в съседство със запаления автобус превозни средства, пълното опожаряване на два от които е предотвратено единствено в резултат на своевременната намеса на свидетелите Р. и М.. Приел е, че смекчаващите отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, не водят до несъразмерност на предвиденото в закона най-леко наказание и не оправдават определяне на по-леко по размер наказание.

Настоящият състав намира наложеното от първата съдебна инстанция наказание за завишено. Вярна е констатацията за наличието на смекчаващите отговорността обстоятелства в описания обем, като към тях следва да се добави оказаното от подсъдимия в досъдебната фаза съдействие на органите на разследването. От ключово значение за разкриване на обективната истина е даденото от И. доброволно съгласие за двукратното му освидетелстване, с което са закрепени първоначалните данни, уличаващи го в съпричастност към инкриминираната дейност, а така също и насочващите разследващия орган обяснения къде биха могли да бъдат намерени доказателства за извършения палеж. Освен това подсъдимият е осигурил достъп до ползваните от него гаражни клетки, както е дал обяснения за намерените в тях вещи. Макар тези данни вписани в протоколите за претърсване и изземване да не могат да бъдат ценени, те са били насока за водене на разследването. Намерените в резултат на дадените от И. обяснения вещи са го свързали по несъмнен начин с извършеното престъпление /намерените туба с остатък от нафта и ръкавици с ДНК от самия него/. Тези обстоятелства са останали недооценени от първостепенния съд, а са от съществено значение за разкриване извършителя на деянието. Същевременно отчетени са в тежест на подсъдимия конкретната правна оценка на деянието по чл.330, ал.3 вр. ал.2 т.2 от НК, съответно високата стойност на запаленото имущество и големия размер на причинените щети, както реализираната опасност от разпространение на пожара върху паркираните в съседство със запаления автобус превозни средства, които са обстоятелства обхванати от правната квалификация. При горните корекции, настоящият съдебен състав намира, че наказанието следва да се намали до законовия минимум от три години лишаване от свобода, което е съответно на конкретните обстоятелства за деянието и най-вече на дееца.

Независимо от посоченото допълнение, вярна е констатацията на първостепенния съд за отсъствие на многобройност или изключителност на наличните смекчаващи обстоятелства, поради което и не са налице основания за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК. Не се отчита и прекомерна продължителност на наказателното производство, която на самостоятелно основание да обоснове приложението на тази законова възможност.

Определеният размер на наказанието от три години лишаване от свобода налага преценка дали е необходимо ефективното му изтърпяване или може да бъде с отложено с подходящ изпитателен срок. Налице са обективните предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 НК, а именно чисто съдебно минало /настъпила е реабилитация за предходно осъждане/ и конкретния размер на наложеното наказание – три години лишаване от свобода. Внимателната оценка на всички обстоятелства, свързани с деянието и самия деец, разгледани комплексно, дава основание на въззивния съд да приеме, че е налична и последната предпоставка - за постигане на всички цели по чл. 36 от НК и най-вече за поправянето на дееца, не е наложително същият да бъде отделян от обичайната си среда и да изтърпява ефективно наложеното му наказание три години лишаване от свобода. Този извод съответства с подчертаното от НК преобладаващо значение на задачата за поправяне на престъпния деец, при преценка относно приложението на института на условното осъждане, без да игнорира въздействието, което последното ще окаже върху останалите членове на обществото.

Несъмнено престъплението, извършено от подс.И., е със сериозна тежест, предвид причинения значим вредоносен резултат. В същото време обаче следва да се съобразят и данните, характеризиращи подсъдимия като личност. И. е човек в разцвета на силите си – на 33 години към датата на деянието, баща на малолетно дете, трудово ангажиран, с чисто съдебно минало, липсват данни за други противообществени деяния, извън процесното. Налице са доказателства за полагани грижи за брат инвалид. Факт е и влошеното здравословно състояние на подсъдимия, установено от назначената комплексна психологична и психиатрична експертиза.

Обсъжданите обстоятелства налагат извод, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, не е необходима принудителна изолация в местата за лишаване от свобода. Приложението на института на условното осъждане е допустимо и обосновано, поради което следва да се даде възможност на подсъдимия да се поправи без отделяне от обществото, за да полага грижи за нуждаещите се от грижи негови роднини, да осигури собственото си здраве, да работи, за да обезпечи по-бързото възстановяване на причинените от деянието имуществени вреди.

Що се отнася до генералната превенция, тя също може успешно да бъде постигната с прилагане на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като условното осъждане оказва в съществена степен предупредителен и възпиращ ефект както върху подсъдимия, така и спрямо останалите членове на обществото, тъй като при наличие на бъдещо престъпно поведение, подсъдимият изтърпява и отложеното наказание. Обсъжданият ефект в настоящия случай ще бъде постигнат чрез определяне на изпитателен срок по чл. 66, ал.1 от НК в размер на пет години, чиято продължителност се явява сериозен мотив за подсъдимия да се въздържа от бъдещо неправомерно поведение. Размерът на изпитателния срок е обоснован и с оглед големия размер на причинените щети, неколкократно надхвърлящ 14-кратния размер на МРЗ за периода.

Така индивидуализираното наказание е съответно на деянието и дееца и с него могат да бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция по чл. 36 НК. Наказание с размер, различен от посочения, ще бъде безполезно високо или неоправдано ниско, не би допринесло за поправянето и превъзпитанието на дееца, не би въздействало възпитателно и предупредително-възпиращо върху другите членове на обществото.

В съответствие с така направения извод и на основание чл.337, ал.1, т.1 и т.3 от НПК въззивният съд прие, че следва да измени присъдата, като намали размера на наложеното наказание от четири на три години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК да отложи с установяване на изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

Правилна е присъдата в гражданската й част. Констатацията за наличие на основание за ангажиране гражданската отговорност в хипотезата на чл.45 от ЗЗД, правилно е довела до осъждането на подсъдимия за заплати обезщетение за причинените от непозволеното увреждане имуществени вреди. Налице е противоправно деяние, извършено от подсъдимия виновно, поради което претенцията на гражданския ищец се явява доказана по основание. Причиненият на „Чапъра-ММ“ ЕООД вредоносен резултат – умишлено запалено и унищожено от пожара имущество, е на обща стойност 38 000 лева, до който размер е уважен предявеният граждански иск. Несъмнено е доказана причинната връзка между поведението на подсъдимия и настъпилите вреди. При тези обстоятелства, съдът законосъобразно е уважил предявения срещу подсъдимия иск до посочения размер, като е присъдил и законна лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането – 08.09.2020г. до окончателното й изплащане. В останалата му част искът е за разликата до пълния претендиран размер от 68 000 лева съдът е отхвърлил като неоснователен.

Не се констатира неправилност на присъдата и в частта относно възложените в тежест на подсъдимия разноски, в т.ч. присъдената държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и в частта относно разпореждането с веществените доказателства.

Мотивиран от гореизложеното съдът следва да измени първоинстанционната присъда на основание чл.337, ал.1, т.1 и 3, вр. чл. 334, т. 3 от НПК. В останалата й част, като правилна и законосъобразна, присъдата следва да се потвърди.

По изложените съображения Бургаският апелативен съд