Решение № 23 от 14.2.2024 г. на Окръжен съд - Ямбол по дело № 425/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Р. Д. Г. от гр.••••••, подадена от пълномощника й адв.С. Е.., против Решение №260000/03.01.06.2023г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д. №146/2020г. по описа на този съд, в частта, с която е уважен предявеният от Агенция по заетостта гр.София, против Р. Д. Г. иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.415 ГПК и чл.55, ал.1 ЗЗД и е признато за установено че същата дължи на Агенция по заетостта сумата от общо 5363.00 лева, от която обща сума: 1797.00лв. - изплатена сума за обучение, 536.00 лв. - изплатена сума за стипендии, 2871.00 лв. - изплатена сума за квартирни и 159.00 лв. - изплатена сума за транспортни, ведно със законната лихва върху сумата от общо 5363.00 лева, считано от 21.11.2019г. до датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до пълното й изплащане, които суми са получени без основание по Договор № 204-0005-19-66091/27.02.2019г. за професионално обучение на безработно лице в ДП „БГЦПО" - НПДЗ 2019г. и за които суми е издадена Заповед №2124/22.11.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № 923/2019г. по описа на РС – Елхово. Оплакването в жалбата е за неправилност на решението на първата инстанция в оспорената му част, тъй като е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и същото е необосновано. Според въззивницата, първоинстанционният съд не е установил правилно релевантните за спора факти и поради това е достигнал до неправилни правни изводи. Сочи, че в решението ЕРС е възпроизвел подробно становищата на страните и е описал представените по делото доказателства, но на практика липсвали мотиви в съдебния акт, както и анализ на доказателствата и становище кое от доказателствата се кредитира и кое не се кредитира. По отношение на безспорния по делото факт, че на 27.02.2019г. между страните е подписан договор за професионално обучение на безработно лице, съдът не дал отговор дали този договор е действащ, до кога, в кой момент и по какъв начин договорът е прекратен, при което по делото е останало неизяснено коя хипотеза на чл.55 от ЗЗД се прилага. Неразрешен останал и основният спорен по делото въпрос дали при подписване на договора ответницата е отговаряла на определението „възрастен“, дадено в параграф 1, т.18 от ДР на ЗНЗ и дали се е обучавала за придобиване на степен на висше образование. Твърдението на въззивницата е, че датата на регистрацията й като безработно лице е 23.01.2019г., а на сключване на договора за включване в обучение е 27.02.2019г., като е взела последния си изпит от редовната сесия на 15.12.2018г. и не се е явявала на поправителни изпити след тази дата, нито след тази дата е заплатила следващия семестър, а съгласно чл.39 от Правилника за организация на учебната дейност в БСУ записването на семестъра и на избираемите курсове става в учебен отдел и в срокове, определени от БСУ. Изтъква, че на основание ал.3 на чл.39 от същия Правилник, записването на семестър става при условие, че е внесена семестриална такса за обучение в определения срок и студентите, които не са внесли пълния размер на семестриалната такса, се считат самоволно напуснали и следва да се отстранят от БСУ, съгласно Правилника за дейността на БСУ, като оценките от положените семестриални изпити на тези студенти се заличават и същите се признават, ако семестриалната такса е внесена в пълен размер. Изводът, който въззивницата обосновава е, че при невнасянето в срок на дължимата семестриална такса студентът губи своите студентски права, което следва и от ал.4 на чл.39 от Правилника на БСУ, че студенти, невнесли семестриална такса, прекъсват обучението си в БСУ, като няма специална форма или документ за установяване лишаването от права, а е достатъчно действието - невнасяне на семестриалната такса. Така към датата на подписване на договора с Бюрото по труда въззивницата сочи, че не е била внесла таксата за предстоящия семестър в БСУ, не е била записана като студент с редовни студентски права и не е налице нарушение на параграф 1, т.18 от ДР на ЗНЗ, а студентските й права са възстановени с изпълнение на задължението за внасяне на дължимите такси, което се е случило на 20.03.2019г., но това не санира изтеклия преди това период и искът по чл.55 от ЗЗД е неоснователен и недоказан. Неотносим към предмета на делото бил фактът на прекъсване на обучението на Р. Г. по нейно желание на 12.07.2019г., тъй като това били действия извън процесния период, а съдът необосновано, при липса на доказателства приел в съдебния си акт, че ответницата е знаела за липсата на правно основание за включването й като безработно възрастно лице в обучението. Също необоснован и неустановен бил размерът, както и периодът на присъдените лихви, а също и размерът на присъдените разноски. По тези съображения въззивницата моли за отмяна на първоинстанционното решение в оспорената му част и за постановяване на друго решение от въззивната инстанция, с което да бъде отхвърлена изцяло ищцовата претенция, с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции по същество. Въззиваемата страна Агенция по заетостта – София, чрез юр.к.Й., е подала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба като неоснователна. Изложените доводи са, че районният съд правилно е уважил предявения иск за неоснователно обогатяване, основан на нарушение от страна на ответницата, сега въззивница, на §1, т.18 от ДР от ЗНЗ. За неоснователни са счетени твърденията в жалбата, като за статута и статуса на студент на въззивницата се сочат за приложими нормите на чл.67 и чл.70, ал.1, т.9 от ЗВО, вр. с §4д, т.5 от ДР на ЗВО, а за отписване, напускане или преместване – нормата на чл.74, ал.1 от ЗВО, при което въззивницата е била обучаема и не е отговаряла на определението за „възрастен“ по смисъла на §1, т.18 от ЗНЗ. По подробно изложени съображения въззиваемата страна моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, с присъждане на разноските пред настоящата инстанция за юрисконсултско възнаграждение. В о.с.з. въззивната жалба се поддържа лично от въззивницата, която моли за уважаване на жалбата, като излага твърдения, според които е била подведена от представители на ищеца да сключи процесния договор за обучение и акцентира върху обстоятелството, че към датата на сключване на договора с ищеца не е била студент, тъй като за нея зимният семестър в БСУ е бил приключил. Въззиваемата страна, чрез пълномощника юр.к.Й., оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й по съображенията, изложени в отговора на жалбата и с основания довод, че и прекъсването от ищцата на обучението й в университета, не води до отпадане на качеството на обучаема. ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество. За да се произнесе, въззивният съд установи следното: С подадената пред ЕРС искова молба, изправена пред въззивната инстанция, ищецът Агенция по заетостта гр.София е предявил установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.55, ал.1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземането на ищеца срещу ответницата Р.Г. за сумата общо 5 366 лв. (от която обща сума: 1 800лв. за обучение, 536лв. за стипендии, 2 871 лв. за квартирни и 159 лв. за транспортни разходи), която сума е получена от ответницата без основание за предоставените услуги по договор от 27.02.2019г. за професионално обучение на безработно лице в ДП „БГЦПО“- НПДЗ 2019г. поради установяване, че към датата на регистрацията й като безработно лице и към датата на включването й с договора в обучение, тя е декларирала неверни данни и не е отговаряла на дефиницията за „възрастен“, дадена в §1, т.18 от ДР на ЗНЗ. Ищецът е поддържал, че на 23.01.2019г. ответницата Р.Г. е регистрирана в БТ- Елхово със статут на безработно лице, декларирайки редица обстоятелства, даващи й възможност да ползва правата по чл.17, ал.1, т.1-8 от ЗНЗ, включително да бъде включвана в обучение за възрастни. На 25.02.2019г. ищцата подала и заявление за включване в обучение за възрастни за придобиване на професионална квалификация „Администратор в хотелиерството“, въз основа на което заявление страните сключили на 27.02.2019г. договор за професионално обучение на безработно лице, предвиждащ на обучаемия да се изплащат средства за стипендия, квартирни и/или транспортни разходи, а на обучаващата институция ДП“Българо-германски център за професионално обучение“, клон Царево, средства за обучение в размер на 1 800лв., предоставяни от държавния бюджет. При извършена проверка в междурегистров обмен и получена официална информация от Бургаски свободен университет ищецът установил, че Р.Г. е действащ студент задочна форма на обучение в посочения университет, при което към датата на регистрацията й в БТ и към датата на сключване на договора за включване в обучение ответницата не е отговаряла на определението за „възрастен“ съгласно ЗНЗ, декларирала е неверни данни и не е имала установеното в ЗНЗ право за включване в обучение за възрастни, при което на основание чл.55, ал.1 ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. С отговора на исковата молба ответницата е оспорила иска като неоснователен и недоказан с основното възражение, че не е допуснала нарушение и не е декларирала неверни данни, тъй като при подписване на процесния договор е отговаряла на дефиницията за възрастен по §1, т.18от ДР на ЗНЗ. Поддържала е, че към датата на сключване на договора не е имала реални студентски права, тъй като е завършила обучението си в БСУ на 15.12.2018г., когато е положила успешно последния изпит от зимния семестър, който семестър за нея е приключил на датата 15.12.2018г. и не е плащала таксата за следващия семестър, като според правилника на университета записването за следващия семестър е автоматично с плащането на дължимите такси. Фактическата обстановка по спора правилно е разкрита от районния съд въз основа на събраните пред този съд писмени доказателства и същата е непроменена пред въззивната инстанция: По делото не е спорно обстоятелството и е установено от приложеното ч.гр.д. №923/2019г. по описа на ЕРС, че за процесната искова сума в размер на общо 5 366 лв., предмет на предявения установителен иск, която сума е получена по договор от 27.02.2019г. за професионално обучение на безработно лице и е без основание, на 22.11.2019г. е издадена срещу ответницата заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по посоченото ч. гр. дело по описа на ЕРС. Длъжникът по заповедта Р.Г. е подала възражение по реда на чл. 414, ал.1 от ГПК за недължимост на сумата, като настоящият иск е предявен от заявителя в заповедното производство – ищеца в срока по чл.415, ал.4 ГПК. Установено е с представените от ищеца писмени доказателства, че на 23.01.2019г. ответницата Р. Г. е подала до Агенция по заетостта заявление за регистрация като безработно лице, като е декларирала редица обстоятелства, включително че не работи; че не се обучава в курс за ограмотяване или придобиване на професионална квалификация и/или ключова компетентност; че не се обучава за придобиване на начално, основно или средно образование, че не се обучава и за придобиване на образователно-квалификационни степени „професионален бакалавър", „бакалавър" и „магистър" в университет. Със Заявление от 25.02.2019г. до Дирекция “Бюро по труда“- Елхово ответницата е заявила, че желае да бъде включена в обучение за възрастни за придобиване на професионална квалификация „Администратор в хотелиерството“ в клон на ДП БГЦПО. Въз основа на заявлението между страните е сключен Договор № 204-0005-19- 66091 от 27.02.2019г. за професионално обучение на безработно лице в ДП„БГЦПО"-НПДЗ 2019г., с предмет „Професионално обучение по професия/ част от професия: „Администратор в хотелиерството“, специалност: „Организация на обслужване в хотелиерството" III СПК, което обучение е с продължителност 960 уч. часа за периода от 01.03.2019г. до 27.08.2019г. по предоставения учебен график от Държавно предприятие „Българо-германски център за професионално обучение" (ДП“БГЦПО“)- клон Царево. Договореният размер на стойността на обучението за ДП“БГЦПО“ е за сумата 1 800лв., предоставяна от Държавния бюджет на обучаващата институция (в изпълнение на публичните задачи по чл. 60а, ал. 10 от ЗНЗ, включен в Националния план за действие по заетостта /НПДЗ/ за 2019г.), като е постигнато съгласие на обучаемия да се изплащат средства за стипендия, квартирни и/или транспортни разходи. Предвидено е в т.4.6 от договора, че същият се прекратява при несъответствие на обучаемия с дефиницията „възрастен“, посочена в § 1, т.18 от ДР на ЗНЗ - включване в обучение в системата на предучилищното, училищното или висшето образование или навършване на възрастта по чл.68, ал.1 от КСО. Съгласно т.3.2 от договора, не се счита за неизпълнение на задълженията на обучаемия по т.2.2.1 от договора неиздържан изпит; започване на работа по трудово или служебно правоотношение или обучение в образователната система, както и в случаите на §1, т.26 от ЗНЗ. С декларации от 27.02.2019г. - приложение №1 и приложение №2 към договора Р.Г. е декларирала, че ще ползва квартира (общежитие/пансион) на ДП „БГЦПО“- клон Царево, както и че е съгласна дължимите й средства за квартира съгласно общите условия на договора да бъдат изплатени от нейно име и за нейна сметка на ДП„БГЦПО“ на база на издадена фактура на нейно име и срещу нейн подпис за ползвана квартира в ДП „БГЦПО“ за периода 01.03.2019г. до 27.08.2019г., както и че ще ползва по време на обучението, провеждано в населено място, различено от това по местоживеенето й, обществен транспорт по избор на най - икономичен маршрут и превозно средство. Не е налице спор и е установено от списък на безработните лица, включени в обучение от 27.02.2019г. на Дирекция Бюро по труда – Елхово, писмо на ДП“БГЦПО“ от 03.09.2021г. и от справки за присъствие, че ответницата е включена в обучение „Организация на обслужване в хотелиерството“ III СПК и е посещавала учебни занятия в периода от 01.03.2019г. до 27.08.2019г. Видно е от план-сметка на ДП“БГЦПО“ клон Царево, че разходите за провеждане на обучението на Р.Г. за периода на обучение от 01.03.2019г. до 27.08.2019г. възлизат на сумата от общо 1797 лв., същите са формирани от преподавателски възнаграждения, разходи за осигурителни вноски на преподаватели, материали за провеждане на обучението, квалификационни документи за завършен курс и други документи, обезпечаващи обучението, непреки разходи и печалба за обучаващата институция. С приетите като доказателства платежни документи - фактури и платежни нареждания е установено, че в изпълнение на сключения между страните договор за професионално обучение на безработно лице в ДП „БГЦПО" - НПДЗ 2019г., от страна на ищеца са извършени следните плащания: на сумата 1797лв. - за обучение, 2 871лв. – за квартирни, 536 лв. - стипендии и 159 лв. – транспортни разходи. Няма спор, че ответницата не е завършила обучението си в ДП „БГЦПО“ и е прекъснала обучението по уважителни причини, тъй като на 26.06.2019г. е започнала работа по трудов договор № 68/24.06.2019г. в „Престиж Холидейс“АД. На 08.08.2019г. от страна на ищеца Агенция по заетостта е била извършена проверка в средата за междурегистров обмен (RegiX) за статута на Р. Г. и е констатирано, че Г. е действаш студент задочна форма на обучение към 07.06.2019г. в Бургаски свободен университет, за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“. С писмо от 10.09.2019г. до ищеца ректорът на Бургаски свободен университет е удостоверил, че Р. Д. Г. към 27.02.2019г. (датата на сключване на договора за обучение) е била записана в зимен семестър на трети курс в университета по специалност „Журналистика и връзки с обществеността", задочно обучение, образователно - квалификационна степен „бакалавър", а съгласно заповед №УМО -134/12.07.2019г. е прекъснала обучението си. С писмо изх. №12- 08-233/02.09.2021г. ректорът на БСУ е удостоверил, че зимният семестър на учебната 2018/2019г. приключва на 17.03.2019г.; учебните занятия са в периода от 17.09.2018г. до 28.10.2019г.; редовната изпитна сесия е в периода от 20.10.2018г. до 09.02.2019г.; поправителната сесия е в периода от 26.01.2019г. до 17.03.2019г., а с писмо входирано при ищеца на 07.10.2021г. ректорът на БСУ е удостоверил още, че ответницата Р.Г. е записала летния семестър на учебната 2018-2019г. считано от датата на заплащане на семестриалната такса, а именно 20.03.2019г., като е прекъснала обучението на 12.07.2019г. със заповед УМО -134/12.07.2019г. по собствено желание, след подадено от нея заявление, считано от зимния семестър на следващата учебна година 2019-2020г. Към писмото на ректора на БСУ е приложена и заповедта, с която е наредено Р.Г. да прекъсне обучението преди четвърти курс, считано от зимния семестър на учебната 2019/2020г. За установяване на същите обстоятелства – началото и края на зимния и летния семестър на учебната 2018/2019г., периода на учебните занятия през зимния семестър, периодите на редовната и поправителната сесия на зимния семестър, и ответницата е представила пред настоящата инстанция служебна бележка от 15.10.2021г., издадена от ректора на БСУ. Със същата служебна бележка е удостоверено, че за учебната 2018/2019г. ответницата е извършила плащанията на семестриалните такси – на 01.10.2018г. за зимния семестър и на 20.03.2019г. за летния семестър, като крайният срок за таксата, дължима за летния семестър е бил 22.03.2019г. По делото е представен Правилника за организацията на учебната дейност на Бургаския свободен университет, като съгласно чл.39, ал. 3 и 4 от същия, записването на семестър става при условие, че е внесена семестриалната такса за обучение, а студентите, невнесли семестриалната такса в срок, прекъсват обучението в БСУ. В чл.40, чл.41 и чл.42 от Правилника са регламентирани условията за прекъсване на обучението, възстановяване на студентски права при прекъсване на обучението и отписване от университета по молба на студента, като чл.41 изрично урежда, че и в периода на прекъсване на обучението студентите имат право да се явяват на изпити. До ответницата е изпратено писмо от 10.10.2019г., с което ищецът я е поканил в 7- дневен срок да му заплати сумата от 5 366.00лв., представляваща изплатени за обучението й средства от Държавния бюджет, но Г. не е била намерена на адреса и поканата е останала невръчена. При така установеното от фактическа страна, с обжалваното решение ЕРС е уважил предявения установителен иск до размера на сумата 5 363лв., като за разликата над тази сума, до предявения размер от 5 366лв. е отхвърлил иска, в която отхвърлителна част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови този резултат съдът е приел, че към датата на регистрацията й като безработно лице, както и към датата на сключване на процесния договор и по време на провежданото й обучение, ответницата не е отговаряла на дефиницията за възрастен по §1, т.18 от ДР на ЗНЗ и на безработен по чл.18, ал.2, т.1 от ЗНЗ, тъй като е била студент в трети курс задочно обучение в БСУ и се е обучавала за придобиване на степен на висше образование, при което тя не е имала правата за безработни лица по чл.19, ал.2, т.1, вр. с чл.17, ал.1, т.6 и т.8 от ЗНЗ – включване в обучение на възрастни, стипендия за обучение, средства за транспорт и квартира за времето на обучение. Съдът е приел още, че основанието за сключване на процесния договор и за предоставянето на средствата по същия е обучение на възрастен и тъй като ответницата не е отговаряла на критерия за възрастен, договорът е сключен без основание, като без основание са и получените от ответницата средства по този договор, които суми подлежат на връщане. При тази фактическа обстановка, въззивната жалба се прецени като неоснователна. Съображенията са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно тези правомощия по чл.269 ГПК ЯОС намира, че постановеното по делото решение на ЕРС в обжалваната му част е валидно и допустимо. Неоснователно е оплакването на въззивницата, че с решението на районния съд не е изяснено коя хипотеза на чл.55, ал.1 ЗЗД се прилага от съда. Районният съд е квалифицирал иска, с който е сезиран на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД - за връщане на сумите, получени по процесния договор от ответницата без основание (при начална липса на основание). Според въззивната инстанция тази квалификация не съответства на тълкуванието, дадено с ППВС № 1/1979г. относно отделните фактически състави на чл.55, ал.1 ЗЗД. Фактическият състав на чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД предполага извършена престация при начална липса на основание, т.е. когато при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е нелице, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяване на унищожаемостта, или без наличието на някакво правоотношение. В случая ищцовите твърдения са, че страните са сключили процесния договор и след сключването на договора е било установено декларирането на неверни данни от страна на ответницата както при регистрирането й като безработно лице, така и при сключване на договора, в резултат на което без да има право на това тя е била включена в обучението за възрастни, получавала е стипендия, ползвала е средства за настаняване и пътни. Макар изрично да не е посочено от ищеца в исковата молба, в сключения между страните договор – чл.4.6 от същия е предвидено като основание за прекратяване на договора несъответствие на обучаемия с дефиницията за „възрастен“ по §, т.18 от ДР на ЗНЗ. При тези данни въззивният съд приема, че установяването на основанието за прекратяване/разваляне на договора от 27.02.2019г. по чл.4.6 от същия, поради несъответствието на обучаемия с дефиницията „възрастен“, установена в §1, т.18 от ДР на ЗНЗ, съставлява клауза за разваляне на договора по право, тъй като изпълнението е обективно невъзможно, при което ответницата дължи връщане на всичко престирано по договора на основание чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД – на отпаднало основание, напълно допустима и валидна хипотеза, съгласно теорията и трайната съдебна практика. Въззивната инстанция не споделя и приетото от районния съд, че сключеният между страните договор е без основание. Основание на договора за професионално обучение на безработно лице е предоставяне на услуги по чл. 17, ал.1, т.6, вр. с чл.30а, ал.1, т.7 ЗНЗ - включване в обучение на възрастни, т.е. страните сключват договора, за да бъде включен обучаемият като търсещо работа лице, в обучение на възрастни като част от програмите и мерките за насърчаване на заетостта. Във всички случаи договорът има основание, когато такова обучение е уговорено, а несъответствието на обучаемия с дефиницията на закона за „възрастен“, като правоимащ по тези програми и мерки, е основание за разваляне на договора и отпадане на основанието с обратна сила. Независимо обаче от неправилната квалификация на иска, на страните са дадени коректни указания от районния съд за фактите с правно значение и тежестта за установяването им, а произнасянето на съда е в рамките на заявения предмет на делото и съобразно искането на ищеца, т.е. не е налице произнасяне от районния съд по непредявен иск и постановеното решение е процесуално допустимо. По правилността на решението, с оглед конкретните оплаквания на въззивницата, ЯОС приема следното: Установено е по делото по безспорен начин, че с подаденото до ищеца Агенция по заетостта заявление от 23.01.2019г. да бъде регистрирана като безработно лице, ответницата е декларирала, че не се обучава в университет за придобиване на образователно- кварификационна степен „професионален бакалавър“, „бакалавър“ и „магистър“. Установено е по делото също, че между ответницата, като безработно лице и Агенцията по заетостта, чрез "БТ" – Елхово, е сключен процесния договор от 27.02.2019г. за професионално обучение на ответницата по професията „Администратор в хотелиерството“, специалност "Организация на обслужване в хотелиерството“, т.е. за предоставяне на услуги по чл. 17, ал.1, т.6, вр. с чл.30а, ал.1, т.7 ЗНЗ - включване в обучение на възрастни. Съгласно установената в §1, т.18 от ДР на ЗНЗ дефиниция за „възрастен“, възрастен е лице, което не се обучава за придобиване на основно или средно образование в системата на предучилищното и училищното образование или за придобиване на степен на висше образование и не получава пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно КСО. Съгласно чл.4.6 от сключения между страните договор, при несъответствие на обучаемия с дефиницията за „възрастен“ по §1, т.18 от ДР на ЗНЗ, договорът се прекратява. Събраните по делото доказателства – писма и служебни бележки от БСУ, установяват по несъмнен начин, че към момента на регистрацията й като безработно лице, към момента на сключване на договора от 27.02.2019г. и през срока на провежданото й обучение по договора, ответницата не е отговаряла на дефиницията за „възрастен“ по ЗНЗ, тъй като се е обучавала за придобиване на степен на висше образование в БСУ. Налице е хипотезата по чл.4.6 от договора от 27.02.2019г., поради което същият се счита за прекратен/развален по силата на уговорката между страните, без изпращане на предизвестие или предприемане на други действия. При отпаднало правно основание с обратна сила поради прекратено договорно правоотношение, на основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД се дължи връщане на всичко дадено по договора и предявеният иск за неоснователно обогатяване е основателен и доказан до размера на общата сума 5 363лв., включваща: сумата 1797лв. – престирана по договора за обучение, сумата 2871лв. – платена за квартирни, сумата 536 лв. – платена за стипендии и сумата 159 лв. – платени транспортни разходи. Правилно до размера на общата сума 5 363лв. искът е уважен от първоинстанционния съд, ведно с дължимата законна лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, като неоснователно е оплакването на въззивницата, че размерът на законната лихва се нуждае от обосноваване и доказване, тъй като размерът на законната лихва е нормативно установен. Относно доводите и оплакванията на въззивницата, свързани с нейния студентски статут, ЯОС приема, че тя е имала качеството на студент през целия изследван процесен период от 23.01.2019г. до 12.07.2019г. Според Закона за висшето образование- чл.67, във вр. с чл. 66, ал.1, във вр. с чл. 45, ал.1 от същия, статут на студент, докторант или специализант се придобива при записване във висше училище и се загубва при отписване, както и за срока на отстраняване от висшето училище по чл.74, ал.2 от ЗВО, като студент е този, който се обучава за придобиване на образователните степени "бакалавър" и "магистър". Според чл.45, ал.1 ЗВО обучението за всяка специалност по образователно-квалификационна степен "бакалавър" или "магистър" завършва с държавен изпит или защита на дипломна работа. На основание чл.74, ал.1, т.1 и т.2 ЗВО студент се отписва при успешно завършване курса на обучение и при напускане или преместване. На основание чл.42, ал.9, т.8, вр. с чл.70, ал.1, т.9 от ЗВО висшите училища създават възможности и определят условията за прекъсване на обучението от страна на студентите, както и за продължаването му след това, но прекъсването не е приравнено на отписване, отстраняване и напускане, и при прекъсване студентът също не е загубил студентски права и не е загубил статута си на студент. Следователно, едно лице, записано като студент във висше учебно заведение, може да е завършило семестриално и дори без да е положило даден изпит от сесията на съответната академична година, и дори да е прекъснало, това лице продължава да има статут на студент. Или в случая следва да се приеме въз основа на удостовереното от БСУ, че през целия изследван процесен период от 23.01.2019г. до 12.07.2019г., ответницата Р.Г. е отговаряла на изискването да е "действащ студент" по смисъла на § 4д, т.5 от ДР на ЗВО, според която действащи студенти са тези, които вземат пряко участие в учебния процес и изпълняват учебната програма за съответната година. По делото е безспорно установено, че ответницата е била записана в БСУ и се е обучавала в задочната форма на обучение както през зимния семестър на учебната 2018/2019г., който е приключил на 17.03.2019г., така и през летния семестър, тъй като на 20.03.2019г., в установения от университета срок, който е до 22.03.2019г., е заплатила и дължимата такса за летния семестър, при което се налага единственият обоснован извод, че през цялата учебна 2018/2019 година, включително през целия посочен изследван период, Р.Г. е отговаряла на изискването да е със статут на студент, учещ в задочната форма на обучение, отговаряла е и на изискването да е "действащ студент" по смисъла на параграф 4д, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗВО. Изцяло голословни и неподкрепени с доказателства са твърденията на въззивницата, че след последния взет от нея изпит през зимната сесия на 2018/2019г., за нея зимният семестър се счита приключил, а поради неплащане на дължимата университетска такса тя е прекъснала обучението си в университета и е загубила студентски права. Такава регламентация за индивидуално приключване на семестър и загуба на студентски права липсва както в ЗВО, така и в Правилника на БСУ, като от доказателствата по делото е установено, че зимният семестър в университета е продължил до 17.03.2019г., а в установения от университета срок ответницата е заплатила и семестриалната такса за следващия летен семестър, при което не е налице и прекъсване на обучението й по смисъла на чл.39, ал.4 от Правилника. Тези установени обстоятелства опровергават и твърденията на въззивницата, че поради неплащане на таксата за летния семестър е била със статут на самоволно напуснал студент и отстранена от университета със заличени оценки от взетите изпити, тъй като и такава уредба липсва в Правилника на БСУ, напротив, на основание чл.39, ал.4 от Правилника при неплащане на таксата студентите прекъсват обучението, а не са отписани, напуснали или отстранени и при прекъсване на обучението Правилникът в чл.41 предвижда прекъсналите студенти в периода на прекъсването да имат право да се явяват на изпити. Неоснователно е и оплакването на въззивницата, че районният съд е установил неправилно релевантните за спора факти и е неправилна преценката му на доказателствата по делото. Фактическите констатации и крайните решаващи изводи на районния съд съвпадат с тези на въззивния съд – ЯОС, поради което първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно, законосъобразно и като такова следва да се потвърди в тази му част, включително в частта на присъдените на ищеца разноски. Въззивната жалба е неоснователна и се оставя без уважение. При този изход на делото пред въззивната инстнация, право на разноските за тази инстанция има въззиваемата страна, на която на основание чл.273, вр. с чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК следва да се присъдят 100лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение (чл.25 от НППрП). Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 ГПК, ЯОС