Решение № 393 от 4.11.2020 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 606/2020 г.

Производството е по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК и чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Постъпила е молба от директора на ТП на НОИ – В. Търново, ответник по делото, с която е поискано да се поправи очевидна фактическа грешка в определението, с което е приключило делото. Според молителят съдът е посочил, че се отменя Решение №Ц1012-04-56 #1 /31.08.2020г. издадено от Директор на ТП на НОИ В. Търново, с което производството по подадената от него жалба вх.№Ц 1012-04-54/30.7.2020г., вместо жалба с вх.№Ц 1012-04-56/30.7.2020г., което е действителният номер на входираната жалба. Претендира се поправка на посочената фактическа грешка. Ответната страна по искането – К.Д.П. от гр. В. Търново, не е взел изрично становище по него. Постъпила е и молба от •••С.С., в качеството му на пълномощник на К.Д.П. – жалбоподател по делото, с искане за изменение на съдебния акт/определение/ по горното административно дело в частта за присъждане на разноски. Ответникът по молбата – директорът на ТП на НОИ – В. Търново, чрез пълномощника си по делото оспорва подаденото искане и моли съда да го остави без уважение. Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е допустима, като подадена от легитимирана страна и след обявяването на съдебния акт. Разгледана по същество се явява основателна. С Определение №363/13.01.2020г. по АД №606/2020г., постановено в производство по реда на чл. 197 и сл. от АПК във вр. с чл. 54, ал. 5 от АПК съдът е отменил Решение №Ц1012-04-56 #1 /31.08.2020г. издадено от Директор на ТП на НОИ В. Търново, с което производството по подадената от него жалба вх.№Ц 1012-04-54/30.7.2020г. срещу разпореждане №О-04-999-00-0001243605/16.07.2020г. на оправомощено лице за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – В.Търново е спряно и е върнал преписката на административния орган за продължаване на процесуалните действия. Съдът обаче неправилно е посочил, че органът по чл. 117 от КСО следва да се произнесе по жалба вх.№Ц 1012-04-54/30.7.2020г., вместо жалба с вх.№Ц 1012-04-56/30.7.2020г., което е действителният номер на входираната жалба. Следва да се поправи допуснатата очевидна фактическа грешка. Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в предвидения в чл. 248, ал. 1 ГПК срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С жалбата са били претендирани разноски по производството, но в определението си съдът изрично е посочил, че няма доказателства такива да са били сторени. С допълнителна молба с вх. №3938/19.10.2020г. пълномощникът на жалбоподателя е представил договор за правна защита и съдействие, адвокатско пълномощно на името на •••С.и списък за разноските. Представените обаче допълнително писмени доказателства не променят извода на съда. Доказателства за сторените разноски не са били представени до произнасянето на състава, което в конкретния случай съгласно чл. 199 от АПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 54, ал. 5 от АПК е в закрито заседание. След произнасянето на съда възможността да се сочат допълнително доказателства, вкл. и за сторените съдебни разноски не може да е основание за изменение на постановения съдебен акт. Последното би било нарушение на принципа за неизменяемост на съдебния акт/чл. 246 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК/, вкл. и в производството по чл. 248 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 175, ал. 2 от АПК и чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, съдът