Решение № 1051 от 9.8.2024 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 3078/2024 г.

Производството е по реда на чл.28 от Закона за закрила на детето. Постъпило е искане от Дирекция”Социално подпомагане”- Пазарджик, представляване от директора Радка Димитрова Кежева за предприемане на мярка за закрила по отношение на детето Ш.а А. И., ЛНЧ•••••••••• с настоящ адрес град София, район Сердика, ул.“Проф Иван Георгов“№29 настаняване в ЦНСТДБУ- град П., ул.“Т.“№3В за срок от една година В обстоятелствената част на искането се твърди, че детето е родено на 01.01.2014г в Сирия от майка А. А. и баща И. А./ в неизвестност/. Твърди се, общо в семейството са пет деца- две момичета и три момчета. Детето е заявило, че е напуснало Сирия заедно със семейството си, преди около четири години и са влезли в Турция. В началото на 2024г. детето Ш. Х. А. И., заедно с брат си Х. А. И. са влезли в Република България, и са били настанени в РПЦ- кв.Военна рампа, град София. Родителите им са останали на територията на Турция.Причината поради, която са напуснали родината си била войната. Детето Ш.а е с предоставен хуманитарен статут в Република България, съгласно решение №5948/07.05.2024г на Държавна агенция на бежанците към МС.Твърди се, че към настоящия момент е налице хипотезата на непридружено непълнолетно лице, спрямо което е необходимо предоставяне на закрила по реда на Закона за закрила на детето. Твърди се в молбата, че ЦНСТДБУ- град П., ул.“Т.“№3В е подходящ за детето, както и че в този център е настанен и брат и. В подкрепа на твърденията си молителят ангажира доказателства. В съдебно заседание ДСП-град Пазарджик поддържа искането си. В съдебно заседание бе изслушано детето Ш. И., което заяви, че и харесва в центъра, където добре се грижат за нея. Желае да остане там докато дойдат родителите и. Допълни, че и брат и Х. е настанен на същото място. Районният съд след като се запозна с направеното искане и анализира събраните в тази връзка доказателства поотделно и в съвкупност, с оглед правомощията си по чл.26 ал.1 от Закона за закрила на детето, прие следното: От приложените към искането, инициирало настоящото съдебно производство, писмени доказателства се установява, че със Заповед №ЗД/Д-С-СК-245/19.06.2024г. на директора на ДСП-Сердика детето Ш.а И. е настанено временно в ЦНСТДБУ- град П., ул.“Т.“№3В С решение №5948/07.05.2024г на Държавна агенция на бежанците към МС на детето е предоставено хуманитарен статут. От приложения към делото социален доклад, изготвен от ДСП-Сердика се установява, че детето е родено от майка А. А. и баща И. А.. Общо в семейството са пет деца. Цялото семейство преди четири години е напуснало Сирия като са напуснали страната по произход, тъй като там се води война.Навлезли на територията на Турция нелегално. Там Ш.а е учила до четвърти клас. В началото на 2024г Ш.а и брат и Х. са влезли в Република България, но без родителите си, които са останали в Турция. Децата са били настанени в РПЦ-Военна рампа, град София. Посочено е в социалното проучване, че към момента не би могло да се осъществи интеграция, тъй като родителите са извън пределите на Република България, а на територията на България няма близки и роднини, които биха поели грижите за детето. Предвид изложеното съдът намира, че искането, с което е сезиран е основателно и като такова следва да бъде уважено като фактическите и правни съображения в тази връзка са както следва: Според приложимата правна уредба и по-конкретно чл.3, т.1 от Конвенцията за правата на детето, прието от ОС на ООН на 20.11.1989г/ДВ бр.32 от 23.04.1991г, в сила от 03.07.1991г./ „ висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Този основополагащ принцип, е залегнал и доразвит в специалната норматива уредба- чл.3, т.3 и т.4 от Закона за защита на детето, според която институционален приоритет е осигуряването на най-добрия интерес на детето и специалната закрила на дете в риск. Очевидно според данните по делото детето Ш.а е дете в риск по смисъла на пар.11, т.11, б“в“ от ЗЗДетето, тъй като ако не бъде предприето спрямо него закрилна мярка съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Детето е чужд гражданин. Озовало се е на територията на Република България само и придружено единствено от своя по-малък брат. Родителите му са останали в съседна Турция. Семейството е било принудено да напусне държавата си произход поради продължаващата война в тази държава. Детето Ш.а е в крайно уязвимо положение, тъй като е непридружено малолетно лице- чужденец. На същото му е била предоставена международна закрила по реда на Закона за убежищата и бежанците/ЗУБ/, изразяваща се в предоставен по съответния законов ред хуманитарен статут. Съгласно чл.33 от ЗУБ непридружените малолетни чужденци, получили международна закрила се настаняват до навършване на пълнолетие в семейство на роднини и близки, приемно семейство, социална или интегрирана услуга за резидентна грижа при условията на ЗЗДетето. Несъмнено проведеното социално проучване е установило, че на територията на Република България няма други близки, при които детето Ш.а би могло да бъде настанено.Налице е обективна невъзможност детето да бъде настанено в семейна среда, поради което поисканата мярка се явява от една страна единствено възможната, а от друга – оптималната такава с оглед обезпечаване на най-добрия му интерес на този етап и осигуряване на неговата специална закрила. Ето защо следва да се уважи искането, като следва да се наложи закрилна мярка по отношение на детето Ш.а А. И.- настаняване в ЦНСТДБУ- град П., ул.“Т.“№3В за срок от една година. В тежест на ДСП-Пазарджик следва да бъдат възложени сторените от съда разноски в размер на 30лв. за преводач във връзка с изслушването на детето. Така мотивиран и на основание чл.28 ал.1 от Закона за закрила на детето Пазарджишкият районен съд