Решение № 14 от 19.3.2024 г. на Районен съд - Своге по дело № 85/2023 г.

Производството е по реда на чл. 5 8д – чл. 63д о т Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 277 от Закона за горите (ЗГ). Образувано е по жалба подадена от Б. К. З. от с. Р., общ. С., мах.... №, ЕГН ••••••••••, против Наказателно постановление № 940/24.04.2023 г. – издадено от директора на Регионална дирекция по горите София (РДГ), с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева. В жалбата се излага, че обжалваното наказателно постановление (НП) е незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материално-правните норми. Иска се от съда да го отмени изцяло, като същото се поддържа от защитника и в открито съдебно заседание. Административнонаказващият орган (АНО) – директор на Регионална Дирекция по горите София, в съпроводителното писмо и в писмена защита, дава становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че издаденото НП е правилно и законосъобразно. Към делото е приобщена административнонаказателната преписка, приети са писмени доказателства и са разпитани свидетели. От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа страна: Според чл. 10, ал. 8 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползване на дървесина и недървесни горски продукти (Наредбата), дейността по чл. 10, ал. 1, т. 18 от Наредбата (маркиране на насаждения и дървета за сеч), когато не се извършва от вписани в публичния регистър по чл. 235 ЗГ служители на държавни горски стопанства (ДГС), държавни ловни стопанства (ДЛС), учебно-опитните горски стопанства (УОГС) и на общините, се извършва чрез възлагане. От събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства безспорно се установява, че жалбоподателят е вписан в публичния регистър по чл. 235 ЗГ, но не е служител на....., като дейността по маркиране не му е възложена съгласно изискванията на чл. 10, ал. 8 от Наредбата. На 15.09.2022 г. е издадено позволително за сеч № 0687317 за отдел № 868, подотдел „г“, държавна горска територия находяща се в землището на с. Огоя, общ. Своге. В него за лице извършило маркирането не е посочен Б. З., съответно това се отнася и за документите съставени съгласно образеца утвърден със Заповед № 814 от 17.11.2015 г. на изпълнителиня директор на Изпълнителна агенция по горите. Маркирането предхожда и е предпоставка издаване на позволително за сеч. На 25.10.2022 г. разпитаните от съда свидетели Н., К. и К., служители на....... извършили проверка на сечището. На място те констатирали, че част от дърветата са маркирани с контролната горска марка (КГМ), която З. имал право да притежава и използва. Проверяващите приели, че той е извършил маркирането и това е станало през 2022 г. За да стигнат до този извод те стъпили на обяснението дадено от З., в което той признал, че до издаването на позволителното за сеч е помагал на горските, като в тяхно присъствие е маркирал част от подлежащите на сеч дървета. На 25.10.2022 г., в присъствието на жалбоподателя, е съставен и акт за установяване на административно нарушение (АУАН). В него е прието, че нарушението е извършено до 15.09.2022 г., но без посочена начална дата. Б. З. се запознал със съдържанието на акта и му бил връчен препис от същия, което е удостоверено с подписа му. Приложил е горепосоченото обяснение, в което е признал, че е извършил маркиране, като в своя защита е посочил, че това се е наложило, поради бавния темп на маркиране, липсата на хора и опасения, че времето ще се развали. В заключение е написал, че маркирането е извършено в присъствието на горските и преди издаването на позволителното за сеч. Същото е заявил и пред разпитаните по делото свидетели К. и К.. На 24.04.2023 г. е издадено обжалваното НП, в което е прието, че авторството на деянието се доказава въз основа на обясненията на жалбоподателя и нарушението е извършено през 2022 г. Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана по делото въз основа на показанията на свидетелите горски служители, както и на обяснението дадено от жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) се прилага за производството пред съда, следователно не се прилага в производството по установяване на административни нарушения. Обяснението дадено от З. представлява събрано доказателство в това производство, като няма изискване такова да се снема и взема предвид едва след съставянето на АУАН или да не се цени от съда. В случая обяснението дадено от З. потвърждава, че той действително е маркирал дърветата, като неговото признание кореспондира и с показанията на свидетелите, както и с фактът, че жалбоподателят не е заявил пред никого да е изгубил контрола върху притежаваната от него КГМ, при наличието на законова забрана за преотстъпване й – чл. 209 ЗГ. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е неоснователна. По делото безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което е наказан. В НП за дата на извършване на нарушението е посочена цялата 2022 г., въпреки че от събраните доказателства безспорно се установява, че нарушението е извършено през тази година, но до 15.09.2022 г., когато е издадено позволителното за сеч. Не съществува възможност нарушението да е извършено след 25.10.2022 г., когато е извършена проверката. В конкретният случай начинът, по който е посочен периода от време когато е извършено нарушението, по никакъв начин не нарушава правата на жалбоподателя, тъй като през цялата 2022 г. няма изменения на относимите правни норми. Освен това нарушението е установено на 25.10.2022 г., следователно са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Според съда не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, тъй като не се доказа по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с предвидената от закона и нарушението засяга важни обществени отношения предмет на регулиране от Закона за горите и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Относно размера на наложената глоба, съдът счита, че с оглед на установеното по делото, той е неправилно индивидуализиран. Няма данни на жалбоподателя да са налагани други административни наказания за извършени от него нарушения по ЗГ, като в този смисъл според съда справедливо би било наказание в минималния размер предвиден в чл. 270 ЗГ, а именно 50 лева. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 2 ЗАНН, съдът