Решение № 3530 от 14.11.2024 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 570/2024 г.

Производството е по реда на чл. 404, ал. 1 и чл. 405 от Кодекса на труда (КТ) във връзка с чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“, ЕИК 000124037, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ № 4, представляван от директора В. Б. В., срещу Принудителна административна мярка – предписание № 1 от Протокол за извършена проверка № ПР2423016/01.07.2024 г. на инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ Велико Търново, потвърдена след обжалване по административен ред с Решение изх. № 24069721/16.07.2024 г. на изп. директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Жалбоподателят твърди, че издаденото предписание е в противоречие с материалния закон и представените от него доказателства. Счита, че не е налице нарушение на трудовото законодателство от страна на дружеството, тъй като е осъществена хипотезата на чл. 173, ал. 4, предл. второ от КТ вр. чл. 37б, ал. 1, т. 2 от НРВПО с оглед спецификата на дейността на театъра, за което в жалбата и в представена по делото писмена защита се излагат подробни съображения. Моли за отмяна на обжалваното предписание. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по жалбата, Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново, чрез процесуалния си представител юриск. Ст. С. и директора Р. С. счита, че жалбата е неоснователна и моли да бъде отхвърлена, по съображенията, изложени в решението на горестоящия административен орган и в представена писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: На 14.06.2024 г. и в периода 19.06.2024 г. – 01.07.2024 г. Н. Н. –инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново и Г. П. – главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново, са извършили проверка по работно място и по документи относно спазване на трудовото законодателство от жалбоподателя за обект на контрол Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ гр. Велико Търново, във връзка с получен сигнал от бивш работник в театъра. В хода на проверката е връчена призовка на основание чл. 45, ал. 1 от КТ, с която от работодателя са изискани заверени копия на утвърдени вътрешни правила за работната заплата, утвърден Правилник за вътрешния трудов ред, графици /присъствена форма на персонала/ за периода м. 04-м. 05.2024 г., ведомости за заплати за периода м. 04-м. 05.2024 г., лични трудови досиета на 4 лица и попълнена идентификационна карта. Изисканите документи са представени, в т.ч. допълнително на 24.06.2024 г. е представена обяснителна записка във връзка с чл. 95, ал. 1 от Правилника за вътрешния трудов ред на МДТ „Константин Кисимов“. Съгласно мотивите на съставения Протокол за извършена проверка № ПР2423016/01.07.2024 г., в хода на проверката е установено, че в трудовото досие на Ц. П. Ц. не се съдържат документи, с които тя да е поискала ползването на платен годишен отпуск. Представена е Заповед № 12-58/20.12.2023 г. на директора на МДТ „К. Кисимов“, издадена на основание чл. 173, ал. 4, абз. 2 от КТ и чл. 29 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, с която на Ц. е разрешен платен годишен отпуск, като в представените присъствени форми за м. януари 2024 г. същата е изведена в платен отпуск от 02.01.2024 г. до 31.01.2024 г. Проверяващите са направили извод, че в случая не е налице хипотезата на чл. 173, ал. 4, абз. 2 от КТ, понеже заповедта била издадена за 12 работници и служители, което е различно от списъчния състав и не може да означава всички. Следователно бил нарушен реда по чл. 22, ал. 2 от НРВПО, като това нарушение било констатирано и при други работници и служители. Предвид изложеното с протокола е дадено процесното предписание № 1 – „На основание чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските ползването на платен годишен отпуск да става само по писмено искане /молба/ на работника или служителя“ със срок за изпълнение 03.07.2024 г. и занапред. Протоколът е връчен на директора на театъра на 01.07.2024 г. Жалбоподателят е оспорил по административен ред даденото му предписание с жалба от 10.07.2024 г., към която са приложени писмени доказателства – колективен трудов договор, правилник за вътрешния трудов ред, заповеди на директора на театъра и обяснителна записка. Жалбата е отхвърлена с Решение изх. № 24069721/16.07.2024 г. на изп. директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Доводите на жалбоподателя са приети за неоснователни, тъй като не била спазена разпоредбата на чл. 173, ал. 4 от КТ: на Ц. Ц. бил разрешен отпуск от 22 работни дни в периода от 02.01.2024 г. до 31.01.2024 г., а на останалите 10 служители на длъжността актьор е разрешено ползването на платен годишен отпуск в периода от 02.01.2024 г. до 17.01.2024 г. или общо 12 работни дни; Р. Н. Н. на длъжността „балерина“ била в отпуск от 09.01.2024 г. до 31.01.2024 г. – общо 17 дни, а в същата заповед П. М. Б. на същата длъжност е в отпуск от 02.01.2024 г. до 17.01.2024 г. – всичко 12 дни и от 22.01.2024 г. до 31.01.2024 г. – всичко 8 дни; наетият персонал бил 96 лица, а за датата 18.01.2024 г. в отпуск били едва 56 работници и служители. Решението е връчено на жалбоподателя на 17.07.2024 г., а жалбата до съда е подадена на 26.07.2024 г. В производството пред съда от страна на ответника е представена административната преписка. Като свидетел по делото е изслушан Н. Н. – единият от издателите на обжалваното предписание, който накратко описва проверката и констатациите ѝ. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Оспореното предписание, обективирано в от Протокол за извършена проверка изх. № ПР2423016/01.07.2024 г., представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК. Жалбата е допустима като подадена в законоустановения за това срок по чл. 149, ал. 3 от АПК от лице, което има правен интерес от оспорването. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. След като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът в настоящия състав намира, че разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията за това са следните: Процесното предписание е издадено от компетентен административен орган по смисъла на чл. 404, ал. 1 от КТ, в рамките на предоставените му правомощия. С разпоредбата на чл. 399 от КТ контролът за спазване на трудовото законодателство е предоставен на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ (ИАГИТ). Дирекциите „Инспекция по труда“, като поделения в системата на ИАГИТ, са органи на изпълнителната власт и дейността на тяхната администрация се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение (арг. чл. 12, ал. 1 от Закона за администрацията). Съгласно чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник на ИАГИТ, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в КТ, включително тези по чл. 404, ал. 1 – да дава задължителни предписания на работодателя, касаещи преустановяване на нарушения от проверяваното дружество на трудовото законодателство за в бъдеще. Спазени са изискванията на чл. 59 от АПК за форма. Оспореното предписание съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК задължителни реквизити, с означение на фактическите и правните основания за издаването му. Настоящият състав намира, че оспореното предписание е издадено в нарушение на чл. 35 от АПК, без да са напълно изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Общото правило на чл. 172 от КТ гласи, че платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части, като според чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писмено искане на работника или служителя до работодателя. В закона обаче са предвидени и изключения от това правило. Съгласно чл. 174, ал. 3, предл. второ от КТ работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, като тази разпоредба е доразвита в чл. 37б, ал. 1, т. 2 от НРВПО, според която случаите по чл. 173, ал. 4 КТ работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или на служителя и без негово съгласие, когато едновременното ползване на отпуска от всички работници и служители е предвидено в нормативен акт или в правилника за вътрешния трудов ред. В случая жалбоподателят е представил Правилник за вътрешния трудов ред, в чл. 95, ал. 1 от който е предвидено, че платеният годишен отпуск на всички служители от театъра, поради спецификата на дейността, свързана с ненарушаване на общата репетиционна и спектаклова дейност на художествените отдели и звена, в която са ангажирани преобладаващия брой служители, се определя на основание чл. 155 и чл. 173, ал. 4, хипотеза 2 от КТ „при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители“. Той се разрешава с писмена заповед от директора. Съгласно дадените от жалбоподателя в хода на проверката обяснения в обяснителната записка графикът на работа в репетиция и спектакъл е във взаимовръзка между отделните творчески кадри, както и между творческите кадри и техническия обслужващ персонал /озвучители, осветители, гардероб и др/. Дните в отпуск се съобразяват с репертоарния план, месечните и седмичните програми. Заповедите за отпуск са общи и се изготвят по звена – солисти, актьори, оркестранти, хористи, технически персонал, заради правото на различен брой дни отпуск на видовете звена. Същите се предоставят на вниманието на целия състав на театъра в нарочно табло за заповеди във фоайето на партерния етаж на служебния вход на театъра. Тези обяснения са били игнорирани от проверяващите органи, които не са събрали доказателства за установяване достоверността им, нито са указали или изискали от работодателя да представи каквито и да е доказателства в тяхна подкрепа. С оглед на това с жалбата по административен ред жалбоподателят е представил 6 бр. заповеди, издадени от директора на МДТ „К. Кисимов“ на основание чл. 155, ал. 1 вр. чл. 173, ал.4, абзац 2 от КТ и чл. 29 от НРВПО, както следва: Със Заповед № 12-54/20.12.2023 г. е разрешен платен годишен отпуск в размер на 12 дни на 14 лица – на длъжности ръководител техн. поддръжка, театърмайстор, тонтехник, художник и др., с начало 02.01.2024 г. Със Заповед № 12-56/20.12.2023 г. е разрешен платен годишен отпуск на 27 лица - на длъжности худ. ръководител муз. отдел, диригент, концертмайстор, пом.концертмайстор, корепетитор и 21 оркестранти, с начало 02.01.2024 г. На две от лицата е разрешен отпуск в размер на 20 дни, а на останалите лица – в размер на 22 дни. Със Заповед № 12-57/20.12.2023 г. е разрешен платен годишен отпуск на 10 лица на длъжност солист, с начало 02.01.2024 г. На две от лицата е разрешен отпуск в размер на 20 дни, а на останалите лица – в размер на 22 дни. Със Заповед № 12-58/20.12.2023 г. е разрешен платен годишен отпуск на 12 лица - на длъжности худ. ръководител драм. отдел и 11 актьори, с начало 02.01.2024 г. На три от лицата е разрешен отпуск в размер на 20 дни, а на останалите лица – в размер на 22 дни. Със Заповед № 12-59/20.12.2023 г. е разрешен платен годишен отпуск на 8 лица – на длъжности танцов худ. ръководител и 7 балерини. На седем от лицата е разрешен отпуск в размер на 20 дни с начало 02.01.2024 г., а на едно лице – в размер на 17 дни с начало 09.01.2024 г. Със Заповед № 12-60/20.12.2023 г. е разрешен платен годишен отпуск на 19 лица – на длъжности втори ас. режисьор, хормайстор и 17 хористи, с начало 02.01.2024 г. На четири от лицата е разрешен отпуск в размер на 22 дни, а на останалите лица – в размер на 20 дни. Въпросните заповеди не са оспорени от ответника. От същите е видно, че на всички работници и служители, заети в художествено-творческата дейност на театъра /с едно-единствено изключение/ е разрешен ползването на платен годишен отпуск, считано от 02.01.2024 г. Предвид това настоящия състав приема, че е налице хипотезата на чл. 173, ал. 4, предл. второ от КТ вр. чл. 37б, ал. 1, т. 2 от НРВПО - ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, което е предвидено в Правилника за вътрешния трудов ред и е напълно резонно с оглед спецификата на организацията на работа на театрите, оперите, балетите и др. Неоснователно ответникът акцентира на това, че към определена дата не всички служители били в отпуск. Това е лесно обяснимо с обстоятелството, че различните служители имат различна продължителност на платения годишен отпуск – чл. 29 от НРВПО и Приложение № 1. Няма изискване в закона и целият отпуск на работниците и служителите да бъде ползван наведнъж в хипотезата на чл. 173, ал. 4, предл. второ от КТ. В тази връзка съдът изцяло споделя възражението на жалбоподателя, че абсолютизирането всеки ден от месеца целият персонал на театъра /от директора до хигиениста/ да бъде в отпуск не кореспондира с духа на закона. Предвид липсата на допуснато нарушение на трудовото законодателство от страна на жалбоподателя даденото предписание се явява издадено в нарушение на материалния закон и в разрез с целта му, формулирана в чл. 1, ал. 3 от КТ. Изложените аргументи определят жалбата на Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ като основателна, респективно налагат извода, че предписанието от Протокол за извършена проверка изх. № ПР2423016/01.07.2024 г. на инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ Велико Търново е незаконосъобразно – издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон и неговата цел, което съставлява основание за отмяната им по арг. от чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК. При този изход на спора, съдът намира за основателно направеното от оспорващия искане за присъждане на разноските по делото, възлизащи на 50 лева, представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото и положените от страната усилия. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът