Решение № 37 от 19.2.2024 г. на Районен съд - Ямбол по дело № 900/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на ЕТ „Гранд Комерсиал-П. Н.“ ЕИК: ••• със седалище и адрес на управление: ••• представлявано от П. К. Н. срещу Наказателно постановление № Е-НП-2/18.07.2023 г., издадено от министъра на енергетиката, с което на жалбоподателят на основание чл.93, ал.2, т.1 от ЗПБ е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева за нарушение на чл.4, ал.2 от ЗПБ. Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като прави искане да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно. Процесуалният му представител заема идентично становище в с.з. Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител заема становище в с.з. да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка: Във връзка със сигнал вх. № Е-26-Е-949/01.11.2022 г. от „Енергоимпорт - експорт“ ЕООД, ЕИК ••• със седалище и адрес на управление: ••• на 09.11.2022 г. е извършена проверка за нерегламентиран добив на мраморизиран варовик от находище за строителни материали „Каменец“, намиращо се в ••• от свидетелите В. С. - ••• и Д. Д. - •••, и двамата служители в дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ на Министерство на енергетиката. При проверката присъствали представители на ОДМВР - Ямбол – свидетелите Д. - ••• в Икономическа полиция, Н. - ••• в Икономическа полиция и П. - ••• в Икономическа полиция, представители на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Ямбол - свидетелите Н. - старши ••• и Д. - старши •••, както и Д. М. Д. на длъжност - ръководител „Добивна промишленост“, представител на ЕТ „Гранд Комерсиал - П. Н.“, фирмата която извършва дейностите по добив и преработка на мраморизиран варовик от находище „Каменец“ в момента на проверката. Във връзка с постъпилия сигнал е извършена проверка по документи в досието на концесионера във връзка с предоставената концесия за добив на строителни материали - варовици от находище „Каменец“, •••, при която е установено следното: При прегледа на документацията съхранявана в дирекция ПРКК е установено, че концесионният договор № ••• изменен с анекс № •••ключен между Община Стралджа и „Варовик - Комерс“ ЕООД - концесионер, е изтекъл на 01.01.2021 г. и към датата на проверката на място - 09.11.2022 г., не е удължен. При проверката на място е установено, че се извършва добив на мраморизиран варовик от багер Хюндай с peг. № СТ 07648, управляван от Ю. М., който твърди, че работи за ЕТ „Гранд Комерсиал - П. Н.“ в точка с координати в координатна система •••, utm, 35 Т 0479689 и •••. До багера имало поставена мобилна челюстна трошачка - марка „ОМ“, с peг. № СТ 07650 за първично трошене. Добив се извършва и в точка с координати в координатна система •••, utm, 35 Т 0479726 и 4686628 с багер Хюндай, с peг. № СТ 07647, управляван от Ж. И., който твърди, че работи за ЕТ „Гранд Комерсиал - П. Н.“. До багера е позиционирана работеща мобилна трошачка за първично трошене „dsb“, без регистрационен номер. Преработеното количество мраморизиран варовик се извозва на депо от челен товарач тип Фадрома - 2 броя, управлявани от Й.П. и Р.К., които твърдят, че работят за ЕТ „Гранд Комерсиал - П. Н.“. Във връзка с горното обстоятелство е извършена проверка на горепосочените лица от служителите на ДИТ - Ямбол, при която е установено, че същите лица - Ю. М., Ж. И., Й.П. и Р.К. действително работят за ЕТ „Гранд Комерсиал - П. Н.“ на трудов договор. Взета е и точка с координати в координатна система •••, utm, 35 Т 0479751 и 4686650, която е кота горен хоризонт. Разликата между координатите на точката на добиване с кота 252 метра и кота горен хоризонт е 281 метра, от което е видно, че стъпалото е с височина от 29 метра. По време на проверката свид. Д. М. споделил, че фирма ЕТ „Гранд Комерсиал - П. Н.“ има сключен договор за добив и преработка от находище „Каменец“ с концесионера - „Варовик - Комерс“ ЕООД като подизпълнител и концесионерът разполага с договора. След извършената проверка в кариерното гнездо проверяващия екип се насочил към офиса на фирмата - концесионер, който се намира в близост до концесионната площ. Проведен бил разговор с г-жа Р.П. - ••• на „Варовик - Комерс“ ЕООД, като същата предоставила договор от 09.01.2021 г. със срок на действие до 31.12.2021 г., който договор е сключен в гр.Г., между двете фирми - „Варовик Комерс“ ЕООД - възложител и ЕТ „Гранд Комерсиал - П. Н.“ - изпълнител. Предмет на договора е отстраняване на всички некондиционни минни отпадъци, състоящи се от замърсени с глина фракции и извън габаритни късове, които са депонирани вследствие на производствения процес. Г-жа Р.П. собственоръчно декларира, че горецитирания договор е последен и след него няма друг договор, сключен между „Варовик - Комерс“ ЕООД и ЕТ „Гранд Комерсиал - П. Н.“. При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното: Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения: Атакуваното наказателно постановление е съобразено с изискванията на материалния и процесуалния закон, безспорно и безпротиворечиво е установено извършването на посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административно нарушение, а именно по чл.4, ал 2 от Закона за подземните богатства. В нормата на чл.4, ал.2 от Закона за подземните богатства, законодателят е регламентирал, че добивът на подземни богатства се извършва чрез предоставяне на концесия, като е предвидена и административнонаказателна отговорност в нормата на чл.93, ал.2, т.1 ЗПБ, която предвижда, че който извършва добив на подземни богатства без надлежно предоставена концесия или с концесия, чието действие е спряно по реда на чл.68 и на сключения договор, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 50 000 лв. до 100 000 лв. - при първо нарушение. Съгласно §1, т.4 от ДР на ЗПБ „добив“ е цялостният технологичен процес на извличане на твърди, течни, газообразни полезни изкопаеми от земните недра, включително и чрез преобразуване на естественото им състояние, а съгласно т.21 „подземни богатства“ са природни твърди, течни и газообразни минерални и органични образувания в земните недра и минните отпадъци от проучването, добива и първичната им преработка, които е възможно да бъдат използвани в материалното производство и към тях спадат строителните материали /мраморизирани варовици/. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно е установено извършеното от жалбодателят нарушение на чл.4, ал.2 от Закона за подземните богатства, за което правилно АНО е ангажирал неговата административнонаказателна отговорност. Изпълнителното деяние се е изразило в осъществяване на добив на подземни богатства - строителни материали – мраморизиран варовик в точка с координати в координатна система ••• и •••, чрез багер „Хюндай“ с peг. № СТ 07648, който изкопава и товари подземно богатство на автосамосвал и в точка с координати в координатна система •••, utm 35 Т 0479726 и 4686628, чрез багер „Хюндай“ с peг. № СТ 07647, който добива подземно богатство, находящо се в землището на село •••а, област Ямбол от ЕТ „Гранд Комерсиал - П. Н.“, ЕИК ••• без надлежно предоставена концесия за добив. Към датата на установяване на нарушението жалбоподателят не е имал валиден концесионен договор за добив на подземни богатства. Нарушението е доказано от обективна и субективна страна. По делото безспорно са установени авторството и вината на нарушителя, както и изискуемата от закона причинно-следствена връзка между деянието и обществено-опасния резултат, за което е наложена имуществена санкция в допустим от закона минимален размер, като наказанието е съобразено със степента на обществената опасност на нарушението и нарушителя при реализацията на безвиновната отговорност на дружеството. В самото НП, АНО е изложил подробни мотиви защо не е приложил чл.28 от ЗАНН и не е приел случаят за маловажен, които мотиви напълно се споделят от съда. В този смисъл, съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено, а жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд страните имат право на разноски по реда на АПК. При този изход на спора и съобразно чл.63д, ал.3 и ал.5 от ЗАНН основателно е искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретния размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да се определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в размер на 100 лв. Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът