Решение № 11287 от 20.12.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1210/2024 г.

Производството е образувано по жалба на С. А. К., [ЕГН], от [населено място], [жк], [улица], против Решение № 2153-15-142/21.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която е оставено в сила Разпореждане № РНП-2-4-15-01576792/29.03.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, в частта с която му е разпоредено да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 17 150.86 лева, от които 11 795.34 лева главница за периода от 01.01.2019 г. до 28.02.2021 г. и лихва в размер на 5 355.52 лева, начислена до 29.03.2024 г., както и допълнително начислена лихва по чл.113 от КСО след 29.03.2024 г. до окончателното погасяване на задължението. Жалбоподателят твърди, че решението в оспорената му част е незаконосъобразно, поради което настоява за неговата отмяна. Претендират се разноски. Ответникът чрез процесуалния си представител юриск. В. оспорва жалбата като неоснователна по доводи, подробно изложени в представеното по делото становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – Пловдив, II състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното: Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това 14-дневен срок, поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения: Не е спорно между страните, че във връзка с подадена от жалбоподателя молба за отпускане на пенсия от 15.05.2000 г., е издадено разпореждане [номер]/29.02.2000 г. от ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО) при ТП на НОИ – Пловдив, с което, считано от 01.10.1999 г. пожизнено по чл.2 ал.1 от ЗП /отм./ във връзка с ПМС 40/1968 г., чл.46а от ЗП и §25 от ЗИДЗП/1996 е отпусната пенсия за изслужено време и старост при навършена възраст 49 г. при общ осигурителен стаж, превърнат към първа категория труд 25 г. 05 м. 11 д., от който: 17 г. 02 м. 16 д. от първа категория труд; 00 г. 08 м.00 д. – от втора категория труд и осигурителен стаж по чл.104 ал.3, 5 и 7 от КСО – 07 г. 08 м. 25 д. Пенсията от 01.01.2022 г. е отпусната при общо осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд по чл.104 от КСО - 52 г. 08 м. 22 д., индивидуален коефициент до 30.06.2001 г. 2.198 и индивидуален коефициент след 01.07.2001 г. – 2.246 при базисен период 01.01.1998 г. – 31.12.1990 г. с осигурителен доход – 25 311.00 лв. и базисен период 15.05.1998 г. – 30.09.1999 г. с осигурителен доход – 5 973.00 лв. Във връзка с преглед на пенсионните досиета, извършен в ТП на НОИ – Пловдив, е преценена необходимостта от установяване на осигурителния стаж и осигурителния доход на К., поради което с писмо изх. № К-13948/29.03.2013 г. (л.25) от лицето е изискано да представи оригиналните документи за стаж, тъй като същите, представени при отпускане на пенсията не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка и се връщат на лицата, съгласно изискванията на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/. К. не ее представил исканите документи. С декларация от 12.08.2013 г. (л.27) посочва периоди и осигурители, при които е придобил стажа си. С допълнително обяснение от 19.08.2013 г. (л.31) К. е уточнил, че: не е полагал редовна военна служба по здравословни причини; не е получавал документите за стаж, въз основа на които е отпусната пенсията му; не съхранява такива и е посочил периодите на положен от него осигурителен стаж. С писмо вх. № 2175-15-212#8/15.09.2016 г. (л.57) лицето е представило оригинал на трудова книжка № 3131/11.01.1974 г. След стартирана процедура по реда на чл.108 ал.1 т.1 от КСО, проведена служебна кореспонденция с посочените от лицето работодатели /„•••••“ - Пловдив, „Реставрация“ ЕАД – София, „МТА 2003 „ ООД – Пловдив (л.33-л.38)/, представената от лицето трудова книжка, включително, допълнително представени от жалбоподателя документи, издадени през 2013 г. (л.41-л.44) и на основание чл.5 ал.4 т.1 от КСО, са събрани доказателства относно редовно оформен осигурителен стаж на К. с обща продължителност от трета категория труд по чл.104 от КСО – 32 г. 06 м.21 д., от които: 17 г. 10м. 18 д. – от първа категория труд; 01 г. 00 м. 00 д. – от втора категория труд и 01 г. 06 м.01 д. – от трета категория труд. Удостоверен е и осигурителен доход за периода от 01.01.1998 г. до 31.12.1990 г. – 13 465.00 лв., от 01.01.1998 г. до 30.06.1999 г. -0 684 096.00 лв. и от 24.09.1999 г. до 17.10.19999 г. – 259.96 лв. При тези данни е констатирано, че към началната дата на пенсията – 01.10.1999 г. не се доказва, че С. К. има положен стаж, даващ право на пенсия по условията на чл.2 ал.1 от ЗП /отм./ във връзка с ПМС 40/1968 и чл.46а от ЗП /отм./ и § 25 от ЗИДЗП /1996, действащи към момента на отпускане, както и че към датата на отпускане на пенсията, лицето няма право на пенсия по посочените условия на чл.2 ал.1 от ЗП /отм./ Констатирано е и несъответствие между осигурителния доход за периода от 01.01.1998 г. до 31(.12.1990 г. (25 311.00 лв.), от който е определен индивидуалния коефициент за изчисляване размера на пенсията, отпусната по разпореждане [номер]/29.05.2000 г. и осигурителния доход (13 465.00 лв.), вписан в документа, набран служебно в хода на административното производство за същия период, а именно: УП-15 № 2175-15-212#5/24.08.2016 г. (л.48). Въз основа на така установените данни е заключено, че К. не е придобил осигурителния стаж, при който е отпусната пенсията и към 01.10.1999 г. за него не е възникнало правото на пенсия по чл.2 ал.1 от ЗП /отм./. Предвид това, с разпореждане [номер]/Протокол № 2141-15-6/28.03.2017 г. (л. 71) на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, на основание чл.99 ал.1 т.2 б.“г“ от КСО, е отменено разпореждане [номер]/29.05.2000 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ на лицето, и всички последващи разпореждания, и на основание чл.68 ал.3 от КСО, (в редакцията до 31.12.2015 г.), му е отпусната ЛПОСВ, считано от 23.12.2015 г. – датата, на която е навършена изискуемата възраст по чл.68 ал.3 от КСО за 2015 г. – 65 г. 08 м. В хода на развилото се производство по чл.117 от КСО, образувано по повод на жалба вх. № 1012-15-77/18.04.2017 г. (л.73), подадена от К. против разпореждане [номер]/Протокол № 2141-15-6/28.03.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, от страна на контролиращия административен орган е констатирано, че жалбоподателят не е направил избор на три последователни години по чл.70 ал.3 от кодекса. С цел осигуряване възможност на лицето да направи избор по чл.70 ал.3 от КСО на три последователни години, посредством негово изрично волеизявление, към което да приложи документи за осигурителен доход по установен образец (УП-2, УП-15), с Решение № 2153-15-85/16.05.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив (л.79), разпореждане [номер]/Протокол № 2141-15-6/28.03.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив е частично отменено – по отношение на ползваните три последователни години да 01.01.1997 г. по чл.70 ал.3 от КСО и пенсионната преписка е върната на длъжностното лице по чл.98 ал.1 от кодекса за произнасяне, съобразно мотивите, изложени в решението. Тъй като и при задължителното административно обжалване по КСО, за К. отново не е установено изпълнението на условията, при които на жалбоподателя е била отпусната ЛПОСВ на основание чл.2 ал.1 от ЗП /отм./, считано 01.10.1999 г. с разпореждане [номер]/29.05.2000 г., разпореждане [номер]/Протокол № 2141-15-6/28.03.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив е потвърдено в останалата му част. С Решение № 16244/27.12.2018 г., постановено по адм. д. № 2115/2018 г. по описа на ВАС (л.85) е отменено изцяло Решение № 2/02.01.2018 г. постановено по адм. д. № 1537/2017 г.(л.90), както и Решение № 2153-15-85/16.05.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол № 2141-15-6/28.03.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. В ТП на НОИ – Пловдив е постъпила информация да образувано досъдебно производство /ДП/ № 260/2019 г. по прокурорска преписка № 2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, към което са приобщени писмени доказателствени средства – пенсионни досиета, за които съществува съмнение за правомерността на отпуснатите пенсии. Сред тях е и досието на С. К.. Във връзка с това е стартирана нова процедура по проверка правото на пенсия за К., чието оригинално пенсионно досие е иззето като веществено доказателство по цитираната прокурорска преписка на РП – Пловдив. В рамките на развилото се административно производство е установено, че осигурителният стаж, осигурителният доход и определеният индивидуален коефициент, посочени в разпореждане [номер]/29.05.2000 г. се различава съществено от действително положения осигурителен стаж на лицето, както в определената продължителност, така и по отношение условията на полагане на труд, като същият не е придобил право на въпросната пенсия. Установено е още, че отпуснатата на К. пенсия с разпореждане [номер]/29.05.2000 г. е въз основа на неистински документи и/или документи с невярно съдържание. Издадено е разпореждане [номер]/Протокол № 2146-15-1/01.03.2021 г. (л.156) на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което, на основание чл.99 ал.1 т.2 б.“а“ от КСО е отменено разпореждане [номер]/29.05.2000 г. и всички последващи го и с е отпусната ЛПОСВ от 23.12.2015 г. пожизнено, на основание чл.68 ал.3 от КСО1 в редакцията към 31.12.2015 г. Същото е обжалвано от лицето по реда на чл.117 от КСО и е издадено Решение № 2153-15-146/11.05.2021 г. (л.163)на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което разпореждане [номер]/Протокол № 2146-15-1/01.03.2021 г. (л.156) на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. С Решение № 2858/11.03.2024 г., постановено по адм. д. №п 5499/2023 г. по описа на ВАС (л.167) е оставено в сила Решение № 706/18.04.2023 г., постановено по адм. д. № 1382/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив (л.170), с което е отхвърлена жалбата на К. против Решение № 2153-15-146/11.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол № 2146-15-1/01.03.2021 г. (л.156) на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. Впоследствие е издадено и Разпореждане № РНП-2-4-15-01576792/29.03.2024 г. (л.216) на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. С него на основание чл.98 ал.2 т.2 във връзка с чл.113 и чл.114 ал.1 от КСО и във връзка с влязлото в сила разпореждане [номер]/Протокол № 2146-15-1/01.03.2021 г. (л.156) на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, е разпоредено С. А. К. да възстанови недобросъвестно получената сума за ЛПОСВ и добавка по чл.46 ал.4 от ЗП /отм./ в размер на 73 109.45 лв., от които: главница за периода 01.01.2044 г. до 28.02.2021 г. в размер на 42 533.21 лв. и законна лихва в размер на 30 576.24 лв., начислена на основание чл.133 от кодекса, до 29.03.2024 г. В законоустановения срок по чл.117 от КСО С. К. обжалва това разпореждане пред директора на ТП на НОИ – Пловдив, с искане за отмяна по подробно изложени съображения в жалбата и настоява за прилагане на петгодишната погасителна давност по чл.115 ал.1 от КСО. С Решение № 2153-15-142/21.05.2024 г. (л.221) на директора на ТП на НОИ – Пловдив е заличено, като погасено по давност задължението на лицето по Разпореждане № РНП-2-4-15-01576792/29.03.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. в размер на 55 958.59 лв., от които: - главница в размер на 30 737.87 лв. и лихва за минало време в размер на 25 220.72 лв. и е оставено в сила Разпореждане № РНП-2-4-15-01576792/29.03.2024 г. (л.216) на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив в останалата му част за събиране на сумата от 17 150.86 лв., от които: - главница 11 795.34 лв. за периода от 01.01.2019 г. до 28.02.2021 г. и лихва – 5 355.52 лв., начислена до 29.03.2024 г., както и допълнително начислена лихва по чл.113 от КСО след 29.03.2024 г. до окончателното погасяване на задължението. Настоящото съдебно производство е образувано по повод атакуване на последно цитираното решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив от 21.05.2024 г. в частта за събиране на сумата от 17 150.86 лв., от които: главница 11 795.34 лв. за периода от 01.01.2019 г. до 28.02.2021 г. и лихва – 5 355.52 лв., начислена до 29.03.2024 г., както и допълнително начислена лихва по чл.113 от КСО след 29.03.2024 г. до окончателното погасяване на задължението. В хода на съдебното производство, на основание чл. 176 от ГПК, жалбоподателят С. К. дава обяснения, от които се установява, че през пролетта на 2000 г. е подал заявлението си за пенсия, като твърди, че лично е подал документите, които били – трудова книжка и УП. Посочва, че у себе си има само удостоверението обр. УП, но не може да си открие трудовата книжка. Сочи също така, че е представил едно УП от ДМЗ „Антон Иванов“, където е работил. Отбелязва и, че пенсията от 2000 г. е спряна, а от 2015 г. получава първоначално по пощата, а сега чрез банков превод в ДСК, нова пенсия. По искане на жалбоподателя е назначена съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, която е приета с възражение от ответната страна по отношение на задача № 3. За изготвянето на експертизата (л.272) вещото лице е използвало приложените по делото материали, както и е извършило проверка на място в ТП на НОИ – Пловдив, сектор „Изплащане на пенсии“ във връзка с поставените задачи за изплатените суми по обследваните разпореждания. Въз основа на анализ на материалите, експертът е стигнал до следните изводи: 1. По разпореждане [номер]/Протокол № 2146-15-1/01.03.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, не е извършено плащане и поради това няма начална дата; 2. Плащанията по разпореждане [номер]/29.05.2000 г. са посочени по години в таблицата по т. втора на раздел трети от заключението и са за периода 01.10.1999 г. – 28.02.2021 г. Изплатена е ЛПОСВ общо 121 298.51 лв.; добавка по чл.46 ал.4 от ЗП /отм./ за периода – общо 8 758.10 лв., като жалбоподателят е получил сумата от 130 156.61 лв.; 3. Изчисленият по години и в обща сума в таблиците по т.3 от раздел трети на експертизата, размер на дължимите за заличаване поради изтекла петгодишна давност и десетгодишна давност суми са сравнени и изцяло отговарят на сумите, посочени по месеци в таблиците приложение към Решение № 2153-15-142/21.05.2024 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив; 4. заличените по давност задължения за надвзета пенсия на С. А. К. представляват разлика между изплатената ЛПОСВ и изплатената добавка по чл.46 ал.4 от ЗП /отм./ по разпореждане [номер]/29.05.2000 г. и определеният размер на ЛПОСВ по разпореждане [номер]/Протокол № 2146-15-1/01.03.2021 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, обединени по години са посочени в таблицата по т.4 от раздел трети на експертизата; 5. Разликата между размерите на ЛПОСВ е изчислена за периода от 23.12.2015 г. до датата на отпускане на ЛПОСВ на основание чл.68 ал.3 от КСО и от 28.02.2021 г. – датата, до която е изплащан старият размер на пенсията по действащото дотогава разпореждане. Към административната преписка са приложени още: оправомощителни заповеди и постановление от 30.01.2020 г. на РП – Пловдив по пр. пр. № 2818/2019 г., с което е разрешено на представител на ТП на НОИ – Пловдив да бъде предоставена на магнитен носител информацията, съдържаща се в пенсионните досието, приобщени към материалите по делото при притърсване и изземване от 02.12.2019 г. В хода на съдебното производство към делото са приобщени адм д. № 1537/2017 г., XVI състав, и адм. д. № 1382/2021 г., XXIX състав. Други доказателства не са представени. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи: Оспореният административен акт – Решение № 2153-15-142 от 21.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив е постановено от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Разпореждане № РНП-2-4-15-01576792/29.03.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл.98 ал.2 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ. Съгласно чл.98 ал.2 т. 2 от КСО, посочен като правно основание за неговото издаване, длъжностните лица по ал.1 издават разпореждания за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии, а като оправомощен субект в чл.98 ал.1 т.1 от КСО, е посочено длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. С разпоредбата на чл.98 ал.2 от кодекса е въведено специално правило относно възстановяването на сумите за неправилно изплатени суми за пенсии и, именно поради това, се изключва приложението на общата разпоредба на чл.114 ал.3 от КСО. Съгласно тази разпоредба длъжностните лица по ал.1 издават разпореждания и за възстановяване на неоснователно изплатените суми за пенсии. Дължимите суми по разпорежданията се събират чрез удръжки от пенсията, съгласно чл.114а ал.3 от КСО или чрез предвидените в чл.114 ал. 5 от КСО способи. Когато се касае до възстановяване на суми, произтичащи от неправилно изплатени пенсии, компетентен да издаде съответното разпореждане, е органът, посочен в чл.98 ал.2 от КСО, което налага и извода, че разпореждането е издадено от компетентен орган. В разпоредбата на чл.114 ал.1 от КСО, също посочена като правно основание за издаване на процесното разпореждане, е предвидено че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113, а ал.2 на същия текст указва, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение: 1. по чл.40 ал.7, чл.54е и чл.54м ал.2 т. 2; 2. когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане; 3. на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. С оглед съдържанието на цитираните по-горе разпоредби и фактът, че в настоящия случай безспорно не е налице нито едно от сочените хипотези, от съществено значение ще е преценката за законосъобразността на разпореденото възстановяване на получените суми за пенсии в момент, в който не са се следвали, т. е. преценката дали лицето е било добросъвестно при получаването на сумите. В правната теория липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в практиката е установено тълкуването на това понятие, в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаване на това плащане, както и невярното деклариране на релевантните факти и обстоятелства. Към случаите на невярно деклариране се причислява и непредставянето на релевантна информация на съответния административен орган, което по своята същност представлява премълчаване или затаяване на истината относно релевантните факти. Няма спор, че в тежест на жалбоподателя е да докаже наличието на основанията за пенсиониране при условията на чл.2 ал.1 от ЗП /отм./ във връзка с ПМС 40/1968, чл.46а от ЗП /отм./ и § 25 от ЗИДЗП/1996 – 15 години трудов стаж и възраст 52, положен при условията на чл.104 ал.3, 5 и 7 от КСО, но такова доказване не е извършено от негова страна, поради което и с влязлото в сила разпореждане [номер]/Протокол № 2146-15-1/01.03.2021 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив е отменено разпореждане [номер]/29.05.2000 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив и всички последващи го. Отпусната е ЛПОСВ от 23.12.2015 г. пожизнено, на основание чл.68 ал.3 от КСО, тъй като К. не отговаря на условията на чл.2 ал.1 от ЗП /отм./, а именно – няма навършени 52 години възраст, както и е констатирано несъответствие между осигурителния доход за периода 01.01.1998 г. – 31.12.1990 г., от който е определен индивидуалният коефициент за изчисляване размера на пенсията, отпусната по първоначалното разпореждане, както иосигурителния доход, вписан в документа, набран служебно, в хода на административното производство за същия период – УП -15 № 2175-15-212#5/24.08.2016 г. След като не са налице условията за пенсиониране, а пенсия е получавана, то лицето дължи връщане на недобросъвестно получените суми, като процесното разпореждане и потвърждаващото го решение касаят единствено и само процедурата по възстановяване на неоснователно получените от жалбоподателя суми, размерът на които е установен с влязлото в сила предходно разпореждане /№ 5004234520/Протокол № 2146-15-1/01.03.2021 г./ по чл.99 ал.1 т.2 б."а" от КСО. Тези изводи не бяха оборени в хода на настоящото съдебно производство. Констатира се, решаващият орган правилно е заличил погасените по давност задължения за периода 01.01.2014 – 31.12.2018 г., както и, че останалите оспорените задължения за периода 01.01.2019 г. – 28.02.2021 г. не са погасени по давност, доколкото на основание разпоредбите на чл.115 ал.1, ал.3, ал.4 и ал.5 от КСО петгодишният давностен срок за задълженията за 2019 г. изтича най-рано на 31.12.2024 г. За пълнота следва да се отбележи, че в процесното решение, а и в разпореждането на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Пловдив, липсва подобна конкретизация на претендираните суми за възстановяване и дължимите лихви. Такава обаче несъмнено се съдържат в справка в табличен вид, неразделна част от решението (л.223 и следв.), при съобразяване с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Настоящият случай е именно такъв, тъй като безспорно във въпросната справка, съставляваща част от административната преписка, са посочени основанието, конкретният размер на задълженията и съответно размера на лихвите върху тях. Горното се подкрепя и от приетата по делото ССчЕ, която е категорична че така определените суми за възстановяване са правилните, както и че представляват разлика между изплатената ЛПОСВ и изплатената надбавка по чл.46а ал.4 от ЗП /отм./ по разпореждане [номер]/29.05.2000 г. и определения размер на ЛПОСВ по разпореждане [номер]/Протокол № 2146-15-1/01.03.2021 г. С оглед горното съдът намира за неоснователно възражението относно размера на претендираните за възстановяване суми, които категорично се доказа, че са правилно определени, именно като разлика между първоначално отпуснатата пенсия с добавката и тази, отпусната през 2021 г. Във връзка с възраженията, досежно приетата от административния орган недобросъвестност и твърденията, че заявлението за отпускане на ЛПОСВ не е попълнено и подписано от него, е необходимо да се посочи, че: на първо място, К. лично е подал заявлението и приложените към него документи, според неговите обяснения, дадени в с. з. от 18.09.2024 г.; на второ място, не се спори, че в производството по оспорване на разпореждането, въз основа на което е издадено процесното такова, от приетото заключение по съдебно-графическа експертиза (по адм. дело № 1382/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив) е установено, че ръкописният текст в молбата за отпускане на пенсия от 15.05.2000 г. и подписът, положен в нея, не са изпълнени от С. А. К.; на следващо място, безспорно е установено( в производството по адм. д. № 1382/2021 ), данните от предоставеното от РП – Пловдив оригинално досие са взети предвид при отпускането на пенсията с разпореждането от 2000 г., тъй като именно по документите в него, е зачетен същият по размер и категория стаж, както в отмененото разпореждане за отпускане на пенсията, което е наложило и извода, че безспорно това досие е оригиналното; на трето място, с влязлото в сила решение по адм. д. № 1382/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив, безспорно е установено, че в разплащателните ведомости на осигурителя „Маджарово“ ЕАД, жалбоподателят изобщо не фигурира, т.е. представените от К. със заявлението за отпускане на пенсията от 15.05.2000 г. удостоверение за осигурителен стаж с издател „Маджарово“ ЕАД и удостоверение за осигурителен стаж с издател „Горубсо – лъки“ ЕАД, са с невярно съдържание. Отделно от това, към дата 15.05.2000 г., когато е подадено заявлението, въз основа на което е издадено разпореждането за отпускане на ЛПОСВ, няма данни, а и не се твърди жалбоподателят да е подал друго заявление, съответно да е разполагал с други документи, които да е представил и които да удостоверяват реалните му осигурителен стаж и доход, даващи му право да се пенсионира по реда на чл.2 ал.1 от ЗП /отм./ във връзка с ПМС 40/1968, чл.46а от ЗП /отм./ и § 25 от ЗИДЗП/1996. Наред с това, няма спор и по отношение навършена от К. възраст за пенсиониране – 52 години, даваща му право да се пенсионира по общия ред. Същевременно, в заявлението е посочил документите, удостоверяващи осигурителен доход и стаж от първа категория (удостоверение № 190/18.06.1999 г., с издател „Маджарово“ ЕАД и УП 2№ 52/20.03.2000 г., с издател „Г., убсо Лъки“ ЕАД), които впоследствие обаче се оказва, че са неистински, съответно за да се установи, че е бил добросъвестен, би следвало да представи документите, които, според него му дават правото да се пенсионира по специалния ред и/или по общия ред към тази дата. Такива доказателства обаче не са ангажирани нито в хода на административното, нито в настоящото съдебно производство, като впрочем няма дори и твърдения в тази насока. Казано по друг начин - очевидно към датата на депозиране на заявлението, жалбоподателят не е имал право на пенсия по реда на чл.2 ал.1 от ЗП /отм./ във връзка с ПМС 40/1968, чл.46а от ЗП /отм./ и § 25 от ЗИДЗП, която не е спорно, че е получавал. Тук е мястото да се отбележи също, че така установените обстоятелства са в пълно противоречие с твърденията в жалбата му, че някой е подменил оригиналното му заявление, тъй като документите не са попълнени, подписани и представени от него. Видно от административната преписка, компетентните органи, в рамките на правомощията си по чл.108 ал.1 т.1 от КСО са извършили проверки въз основа на приложените писмени доказателства и са извършили проверка на осигурителния стаж на лицето, още повече че по делото са налице данни, че за всяко едно действие същият е бил своевременно уведомяван. Тук е мястото да се посочи, че в тежест на лицето е да докаже и да удостовери продължителността и местополагането на трудовия си стаж, ако претендира такъв, извън зачетения от пенсионния орган. Съгласно чл.108 ал.2 от КСО физическите и юридическите лица са длъжни да представят на контролните органи на Националния осигурителен институт исканите от тях документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация, свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, както и да оказват съдействие при изпълнението на служебните им задължения. Тези задължения се отнасят и за проведеното производство по възстановяване на пенсионното досие, което по същество е проверката по чл.108 ал.1 т.1 от КСО. Дори и да е налице законовото изискване стажът и категорията труд да се преценяват от длъжностното лице, което отпуска или отказва отпускането на пенсията, то това не изключва ясното съзнание на заявителя, че при подаване на документите си за пенсиониране, се позовава на неверни данни, а също така не игнорира приложимостта на законовите разпоредби относно начина на отпускане на пенсията и задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми. По изложените съображения, правилно е прието от административния орган, че е налице недобросъвестност при получаване на сумите. Анализът на така събраните в хода на съдебното производство доказателства формира становището на този състав на съда, че лицето не установява да е заемало длъжности и изпълнявало функции, обосноваващи категоризирането на положения от него труд през годините при условията на първа категория труд и по чл.104 ал.3, ал.5 и ал.7 от КСО, даващи му право да се пенсионира при условията на чл.2 ал.1 от ЗП /отм./ във връзка с ПМС 40/1968, чл.46а от ЗП /отм./ и § 25 от ЗИДЗП/1996, поради което, получената на основание издаденото разпореждане [номер]/29.05.2000 г. ЛПОСВ, е получавана недобросъвестно от жалбоподателя. Изложеното налага извод за законосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-142/21.05.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която е оставено в сила Разпореждане № РНП-2-4-15-01576792/29.03.2024 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, в частта, с която е разпоредено да възстанови недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 17 150.86 лева, от които 11 795.34 лева главница за периода от 01.01.2019 г. до 28.02.2021 г. и лихва в размер н 5 355.52 лева, начислена до 29.03.2024 г., както и допълнително начислена лихва по чл.113 от КСО след 29.03.2024 г. до окончателното погасяване на задължението, поради което жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна. На основание чл.143 ал.3 от АПК на НОИ се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 (сто) лева, съобразно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд – Пловдив, II състав