Решение № 15627 от 8.5.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 11497/2024 г.

Административен съд - София-градІІІ отделение08.05.2025 г.докладчик Анета Юргакиева

Диспозитив

ОТМЕНЯ по жалбата на БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ЗА ИНВЕСТИЦИИ Решение №РД-02-16-1495 от 07.09.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, в частта, с която е отказано верифициране на разходи по т.4, т.5 и т.6, в общ размер на 1604, 64 лв., по искане Искане за плащане № 8/11.05.2023 г. ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част. ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, за ново произнасяне в отменената част по Искане за плащане № 8/11.05.2023 г., подадено от БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ЗА ИНВЕСТИЦИИ. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от получаването му. Съдия:

Мотиви

Производството е по реда на чл.226, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на Решение № 12209 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. дело № 6524/2024г., с което е върната за ново разглеждана жалбата на „БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ЗА ИНВЕСТИЦИИ“ срещу Решение №РД-02-16-1495 от 07.09.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 (ОПИК), с което е отказано верифициране на разходи по искане за междинно плащане №8/11.05.2023 г. в общ размер на 23 335, 73 лева, по административен договор за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) №BG16RFOP002-2.006-0002 от 20.01.2017 г. При новото разглеждане на делото жалбоподателят поддържа жалбата, като в депозирано писмено становище излага доводи, че мотивите към Решение № 1566/09.02.2024г. по адм.д. № 9627/23 на ВАС са релевантни за преценката относно законосъобразността на обжалвания административен акт, тъй като това решение е постановено при идентичен предмет, за същия проект, но за различни времеви периоди. Моли Решение №РД-02-16-1495 от 07.09.2022 г. да бъде отменено изцяло.

Ответникът – ръководителят на УО на ОПИК, чрез процесуален представител юрк. Х., оспорва жалбата, като я счита за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, установи следното:

„БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ЗА ИНВЕСТИЦИИ“ е бенефициер на безвъзмездна финансова помощ по ОПИК съгласно административен договор № BG16RFOP002-2.006 „Позициониране на България като позната и предпочитане дестинация за инвестиции чрез подкрепа на БАИ“ на стойност 7 305 128 лева.

За целите на проекта БАИ е провела процедура за възлагане на обществена поръчка по чл.18, ал.1, т.1 от ЗОП с предмет „Осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж при служебни пътувания в страната и чужбина, резервации и хотелско настаняване и осигуряване на вътрешен трансфер за нуждите на БАИ по проект BG16RFOP002-2.006-0002, „Утвърждаване на България като успешна инвестиционна дестинация“. В резултат на проведената процедура е сключен договор № ФД -01-09-1/12.06.2020 г. с изпълнител „България Ер и Посока“ ДЗЗД, на стойност 1 011 666, 67 лева без ДДС.

С Искане за междинно плащане № 8/11.05.2023 г. са заявени за верификация извършени по договора разходи за периода 29.11.2022 г. - 11.05.2023 г. Във връзка с искането УО е извършил проверка, при която е установено следното:

  1. Отчетени са разходи за самолетен билет, за такса за самолетен билет и за нощувки в [населено място] на Н. Д. по бюджетен ред 13.1 „Разходи за командировки (пътни, дневни и квартирни разходи и разходи за застраховки) в страната и чужбина“ в размер на 859, 03 лв., както следва: 493, 78 лв. за самолетен билет; 50 лв. за такса за издаване на самолетен билет; 315, 25 лв. за хотелско настаняване.

Съгласно Констативен протокол от 05.12.2022 г. и доклад от 19.11.2022 г. от изпълнител „Меркурий-97“ ЕООД, планираното пътуване на Н. Д. не се е осъществило. Въз основа на горепосоченото и на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ посочените разходи са посочени като недопустими за финансиране.

  1. Отчетени са разходи за нощувки в [населено място] на Б. С. по бюджетен ред 13.1 „Разходи за командировки (пътни, дневни и квартирни разходи и разходи за застраховки) в страната и чужбина“ по фактура № 1000011380 от 18.12.2022 г. в размер на 373, 08 лв. Съгласно Констативен протокол от 31.01.2023 г. нощувката в [населено място] на Б. С. на 08.12.2023 г. е анулирана и не се е осъществила. Във връзка с посоченото и на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ отчетените разходи са посочени като недопустими за финансиране.
  1. По фактура № 1000011821 от 19.02.2023 г. са отчетени разходи за нощувки на 27.01.2023 г. за Л. К. на стойност 354, 01 лв. и за Й. Й. на стойност 252, 30 лв. Лицата са сменили датата на самолетните билети за връщане на 27.01.2023 г., поради което планираните нощувки не са били осъществени. Във връзка с посоченото и на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ разходи в размер на 606, 31 лв. са посочени като недопустими за финансиране.
  1. Отчетени са такси за преиздаване на самолетен билет и смяна на дата за Д. Ч. в размер на 1 269, 78 лв. по бюджетен ред 13.1 „Разходи за командировки (пътни, дневни и квартирни разходи и разходи за застраховки) в страната и чужбина“. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 1 от Постановление № 189 от 28 юли 2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от ЕСИФ, за програмен период 2014 - 2020 г. (ПМС № 189/2016 г.) посочените разходи са посочени като недопустими за финансиране по съображения, че по своето естество са със санкционен характер.
  1. Отчетени са такси за преиздаване на самолетен билет за Л. К. в размер на 220, 78 лв. по бюджетен ред 13.1„Разходи за командировки (пътни, дневни и квартирни разходи и разходи за застраховки) в страната и чужбина“. На основание чл. 26, ал. 1, т. 1 от ПМС № 189/2016 г., посочените разходи са посочени като недопустими за финансиране по съображения, че по своето естество са със санкционен характер.
  1. Отчетени са такси за преиздаване на самолетен билет за Й. Й. в размер на 114, 08 лв. по бюджетен ред 13.1„Разходи за командировки (пътни, дневни и квартирни разходи и разходи за застраховки) в страната и чужбина“. На основание чл.26, ал.1, т.1 от ПМС 189 от 28 юли 2016 г. посочените разходи са посочени като недопустими за финансиране с мотив, че по своето естество са със санкционен характер.
  1. Отчетени са разходи за трансфер по бюджетен ред 13.1 „Разходи за командировки (пътни, дневни и квартирни разходи и разходи за застраховки) в страната и чужбина“ с ваучер GO19443643-21038896-D(GL), издаден от "България Ер и Посока" ДЗЗД по фактура № 1000011400/18.12.2022 г. на стойност 477, 22 лв. Съгласно посочено в т.10 в Констативен протокол от 31.01.2023 г. предоставеният ваучер не е използван. Посочените разходи са приети за недопустими за финансиране на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ, а именно: „разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги, строителни и монтажни работи и положен труд“.
  1. Отчетен е ваучер за трансфер GO19452564-21048360-A(GL) на стойност 126, 13 лв. по бюджетен ред 13.1„Разходи за командировки (пътни, дневни и квартирни разходи и разходи за застраховки) в страната и чужбина“. Съгласно Констативен протокол от 31.01.2023 г. ваучер GO19452564-21048360-A(GL) е анулиран. Посочените разходи са приети за недопустими на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ.
  1. Отчетен е неизползван ваучер за трансфер GO19443590-21038813-A(GL) на стойност 502, 65 лв. по бюджетен ред 13.1 „Разходи за командировки (пътни, дневни и квартирни разходи и разходи за застраховки) в страната и чужбина“. Съгласно Констативен протокол от 31.01.2023 г. предоставеният ваучер не е използван, поради което и на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ средствата са приети за недопустими за финансиране.
  1. Отчетени са разходи за трансфер по бюджетен ред 13.1 „Разходи за командировки (пътни, дневни и квартирни разходи и разходи за застраховки) в страната и чужбина“ с ваучер GO 19452564-21048424-D(GL) по фактура№ 1000011386/18.12.2022 г. в размер на 352, 05 лв. Съгласно Приемо- предавателен протокол (ППП) от 31.01.2023 г. трансферите за [населено място] и [населено място] на Н. Д., В. М., Д. М. и З. З. са променени, но са платени на 100% поради изтичане на анулационнния срок. В т.5 на получен отговор от БАИ с изх. № БАИ-кр-04-172/23.08.2023 г. е представена обяснителна записка от изпълнителя "България Ер и Посока" ДЗЗД, където е посочено, че трансферите са използвани от останалите участници в събитието, което не променя броя на превозните средства, с изключение за ваучер GO 19452564-21048424-D(GL), който се отнася за 4 лица. УО е приел обяснението с изключение описаното в т.2 за ваучер GO 19452564-21048424-D(GL). Тъй като лицата не са пътували до [населено място] и не е било възможно да използват заявения трансфер, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ отчетените разходи са приети за недопустими.
  1. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕФСУ УО е приел, че са недопустими за финансиране разходи в общ размер 2 678, 14 лв., както следва: за Н. Д. - в размер на 986, 74 лв. за хотелско настаняване в Портланд; за В. М. - в размер на 329, 58 лв. за хотелско настаняване в Портланд 09.12.2022 г., 373, 08 лв. за хотелско настаняване в Корвалис и 329, 58 лв. за хотелско настаняване в Портланд 07.12.2022 г.; за Д. М. - 329, 58 лв. за хотелско настаняване в Портланд 07.12.2022 г.; за З. З. - 329, 58 лв. за хотелско настаняване в Портланд 07.12.2022 г. Съгласно отговор от БАИ с изх. № БАИ-кр-04-167/17.08.2023 г. Н. Д. и В. М. не са осъществили планирано пътуване със самолет за С. Ф.-П. на 07.12.2022 г. и Портланд-Истанбул-София на 10.12.2022 г., както и Д. М. и З. З. не са осъществили планираното пътуване със самолет за С. Ф.-П. на 07.12.2022 г. и Портланд-Солт Лейк Сити на 08.12.2022 г. В писмо с изх. № БАИ-кр-04-172/23.08.2023 г. е пояснено за издадени самолетни билети с обща цена от изпълнителя "България Ер и Посока" ДЗЗД за Н. Д., В. М., Д. М. и З. З.. УО е приел предложените единични цени за изисканите направления и е определил за недопустими следните разходи за неосъществените пътувания на лицата: за Н. Д. за С. Ф.- Портланд на 07.12.2022 г. и Портланд-Истанбул-София на 10.12.2022 г. в размер на 2 296, 57 лв.; за В. М. за С. Ф.- Портланд на 07.12.2022 г. и П.-Н. Й. на 10.12.2022 г. в размер на 1 027, 23 лв.; за Д. М. и З. З. за Сан Франциско-Портланд на 07.12.2022 г. и Портланд-Солт Лейк Сити на 08.12.2022 г. в размер на 2 488, 08 лв.

Описаните разходи в общ размер на 5 811, 88 лв., в т.ч. БФП - 5 811, 88 лв. са приети за недопустими за финансиране.

  1. Установено е, че по отношение на командированите лица, служители на БАИ за инвестиционни форуми и роудшоу в САЩ, в заповедта за командировка на екипа на БАИ е включено лицето И. И., на длъжност шофьор. С представени документи от 27.07.2023 г. бенефициерът е разяснил, че: „... от ръководството на БАИ беше преценено, че е необходимо служител от екипа на агенцията на място да осигурява техническа помощ и да е ангажиран пряко с логистиката...“. Ръководителят на УО е посочил, че логистиката във връзка с организираните срещи в роудшоуто е задължение на изпълнителя, поради което е приел, че командироването с такава цел на лице от организацията на възложителя е нецелесъобразно и представлява нарушение на принципите за добро финансово управление (икономичност, ефикасност и ефективност), съгласно чл. 1.2 от Общите условия към Финансираните по ОПИК 2014 - 2020 АДПБФП. Обосновал е, че разходът противоречи и на подт. 1 от т. 14. 1 „Условия за допустимост на разходите“ на Условията за кандидатстване по процедурата, като освен че не отговаря на принципите за добро финансово управление, същият и не е необходим за изпълнението на проекта. Предвид изложеното, разходите за командировка на лицето И. И. за периода 02-11.12.2022 г. в САЩ, съгласно Заповед РД 09-10/ 29.11.2022 г. на изпълнителния директор на БАИ, не са одобрени.

За командировката в САЩ на И. И. са отчетени следните разходи по бюджетен ред 13.1 „Разходи за командировки (пътни, дневни и квартирни разходи и разходи за застраховки) в страната и чужбина“ - 5 457, 88 лв. за самолетен билет, 50 лв. за такса за издаване на самолетен билет; 2 881, 88 лв. за хотелско настаняване в [населено място]; 488 лв. за хотелско настаняване в [населено място]; 35, 21 лв. за градски такси в [населено място]; 986, 74 лв. за хотелско настаняване в [населено място]; 44, 89 лв. за медицинска застраховка.

Описаните разходи за командировка в САЩ на И. И. в общ размер на 9 944, 60 лв., са приети за недопустими за финансиране на основание чл. 57, ал.1, т. 1 от ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 1.2 от Общите условия към Финансираните по ОПИК 2014-2020 АДПБФП и чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ, във вр. с подт. 1 от т. 14. 1 „Условия за допустимост на разходите“ на Условията за кандидатстване по процедурата, тъй като не отговарят на принципите за добро финансово управление и не са необходими за изпълнението на проекта.

Правни изводи:

С оглед разпоредбите на чл. 62, ал. 3 вр. чл.9, ал.5, изр. второ от ЗУСЕФСУ и предвид приложената по делото Заповед № РД-02-14-239/28.06.2023г. на министъра на иновациите и растежа, оспореното от решение е издадено от компетентен орган.

Спазени са изискванията за форма на административния акт и административнопроизводствените правила. В хода на административното производство на бенефициера е предоставена възможност да изрази становище и да представи доказателства, като възраженията му са обсъдени от административния орган. Актът е мотивиран съгласно изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК – съдържа в достатъчна степен фактически констатации, както и правни основания.

Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.

Съгласно § 70 от Закона за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (обн. - ДВ, бр. 51 от 01.07.2022 г.) до приключването на програмите за програмен период 2014 - 2020г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Съгласно § 71, ал. 2 ЗИДЗУСЕСИФ приетите от Министерски съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 - 2020 г. В случая безвъзмездната финансова помощ е предоставена по проект, финансиран по ОПИК за програмен период 2014-2020 г., следователно приложими към изпълнението и контрола на проекта са разпоредбите на закона в редакцията до измененията, обнародвани в ДВ, бр. 51 от 27.05.2022 г. Общите условия са допустимост на разходите се посочени в Глава пета, Раздел І от ЗУСЕФСУ. Конкретно, разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗУСЕФСУ в приложимата редакция предвижда, че разходите се считат за допустими, ако са налице едновременно следните условия: 1. разходите са за дейности, съответстващи на критериите за подбор на операции и се извършват от допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл. 3, ал. 2; 2. разходите попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи; 3. разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности; 4. разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство; 5. разходите са отразени в счетоводната документация на бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система; 6. за направените разходи е налична одитна следа съгласно минималните изисквания на чл. 25 от Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ОВ, L 138/5 от 13 май 2014 г.) и са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл. 140 от Регламент (ЕС) № 1303/2013; 7. разходите са съобразени с приложимите правила за предоставяне на държавни помощи.

Националните правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), за програмен период 2014 – 2020, са определени в ПМС № 189 от 28.07.2016 г. /Постановлението/. С Постановлението се определят общите национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите по програмите, чрез конкретизиране на условия за допустимост и/или недопустимост на определени категории разходи. Съгласно чл.26, ал.1 от ПМС № 18/2016г. не са допустими за съфинансиране от ЕСИФ: 1. глоби, финансови санкции и разходи за разрешаване на спорове; 2. комисионите и загубите от курсови разлики при обмяна на чужда валута, с изключение на случаите на предоставянето на финансова подкрепа чрез финансови инструменти; 3. възстановим данък върху добавената стойност; 4. закупуване на дълготрайни материални активи – втора употреба; 5. разходите за гаранции, осигурени от банка или от друга финансова институция, с изключение на разходите по финансови инструменти.

В случая ръководителят на УО е отказал да верифицира разходи в общ размер на 23 335, 73 лева, като е приел, че са недопустими, тъй като не отговорят на изискванията за допустимост по чл.57, ал.1, т.1, 2 или т.3 от ЗУСЕФСУ, или че са недопустими по чл.26, ал.1, т.1 от ПМС № 189/2016г.

Фактическите констатации по делото не са спорни – жалбоподателят не оспорва, че съответните пътувания и нощувки, за които са отчетени съответните разходи, не са осъществени /т.1, 2, 3, 7, 8, 9, 10, 11/, съответно, че са отчетени такси за преиздаване на самолетен билет /т.4, 5, 6/. Не се отрича и че лицето И. И. е заемало длъжност „шофьор“ и е било командировано в САЩ, за което са отчетени разходите по т.12.

Спорът е дали тези фактически констатации обуславят недопустимост на разходите на посочените от административния орган основания.

Относно твърдяната недопустимост на разходи поради неизпълнение на условията по чл.57, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ възраженията и доводите на жалбоподателя са неоснователни. Както беше посочено, разпоредбата предвижда, че едно от условията за допустимост на разходите е те да са направени за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности.

В случая, в изпълнение на проекта, по който е бенефициер, БАИ е сключило с „България Ер и Посока“ ДЗЗД договор № ФД-01-09-1/12.06.2020г. за предоставяне на следната услуга: „Осигуряване на самолетни билети за превоз по въздух на пътници и багаж при служебни пътувания в страната и чужбина, резервации и хотелско настаняване и осигуряване на вътрешен трансфер за нуждите на БАИ по проект „Утвърждаване на България като успешна инвестиционна дестинация“.

Ответникът не оспорва, че извършването на такива услуги е пряко свързано с изпълнението и постигане целите на проекта, а и за обезпечаване на всички предвидени събития са предвидени разходи в бюджета на проекта включително по ред 13.1 „Разходи за командировки (пътни, дневни и квартирни разходи и разходи за застраховки) в страната и чужбина“. В този смисъл разходите за командироване на лица във връзка с изпълнението на дейностите чрез участието им в предвидените инвестиционни събития, следва да се считат за допустими разходи.

Съгласно одобрените Условия за кандидатстване допустими за финансиране съгласно т.14.2., подт. 10 са разходи за командировки (пътни, дневни и квартирни разходи и разходи за застраховки) в страната и чужбина, свързани с изпълнението на проекта, в съответствие с Наредбата за командировките в страната и с Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Също така, в административния договор - т.8 „План за изпълнение/Дейности по проекта“, дейност 2 „Организиране и провеждане на промоционални кампании и инвестиционни събития/прояви в чужбина с привличане на инвеститори“ е посочено, че в бюджета за дейността се включва закупуване на самолетни билети, командировъчни разходи в чужбина включително за служители на БАК.

Следователно, няма съмнение относно принципната допустимост на заявените за верификация категория разходи. Въпросът е дали осигуряването от страна на „България Ер и Посока“ ДЗЗД на съответните самолетни билети, ваучери, нощувки по силата на сключения договор с БАИ само по себе си представлява извършена услуга по смисъла на чл.57, ал.1, т.3 ЗУСЕФСУ. Отговорът на този въпрос е отрицателен.

Дейност 2 от проектното предложение на БАИ, във връзка с която са извършени разходите за пътувания на служители, е „Организиране и провеждане на промоционални кампании и инвестиционни събития/прояви в чужбина с цел привличане на инвеститори“, чието изпълнение е предвидено да бъде възложено на външен изпълнител след провеждане на процедура по Закона за обществените поръчки със следния обхват: 1. Организиране и провеждане на инвестиционни събития – международни форуми в САЩ (1 бр.), Европа (3 бр.) и Азия (2 бр.), като за всяко от тях се разработи концепция за организирането и провеждането му; 2. Организиране и провеждане на инвестиционни събития – роудшоу в САЩ (1 бр.), Европа (2 бр.) и Азия (1 бр.), с определяне на локациите съобразно актуализираната маркетингова стратегия, като за представяне предимствата на България като инвестиционна дестинация, се предвижда обезпечаване участието на Българската фондова борса, БАИ, БНБ, в т.ч. лектори и организатори пред чуждестранна специализирана аудитория; 3. Организиране участието и представянето на България в световни инвестиционни събития в чужбина (инвестиционни форуми) – общо 10 бр. Установена практика е закупуването на пакети, предоставени от организаторите на съответния форум на база публично достъпна информация за цени, услуги, условия за участие. Предвидено е също организирането и провеждането на промоционална кампания чрез TV и онлайн разпространение на продукти в международни медии за популяризиране на предстоящите форуми и представянето на България. За изпълнението на дейността принципно не е предвидено възлагането на обществена поръчка, която да е с предмета на сключения между БАИ и „България Ер и Посока“ ДЗЗД договор. От тази гледна точка, независимо че в условията на обществената поръчка е посочено, че предоставянето на услугата е свързано с изпълнението на дейности по финансирания проект на БАИ, не може да се приеме, че предоставената от „България Ер и Посока“ ДЗЗД услуга по осигуряване на самолетни билети, хотелско настаняване, медицински застраховки и трансфер за участващите в събитията служители на БАИ, представлява възложена на външен изпълнител дейност по проекта, която да се счита за услуга по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. В този смисъл е Решение №1566/09.02.2024г. на ВАС по адм.д. № 9627/23.

При това положение допустимостта на разходите следва да бъде преценявана според това дали тези разходи са извършени за реално осъществени дейности – пътувания, нощувки и т.н. В случая процесните услуги не могат да се приемат за действително извършени, тъй като няма спор, че съответните пътувания, нощувки и пр. не са реализирани. Следователно, както правилно е приел административният орган, не е изпълнено едно от условията за допустимост по чл.57, ал.1 от ЗУСЕФСУ – това по т.3, поради което законосъобразно е отказано верифицирането на тези разходи.

По отношение разходите по т.12 от решението /за командировка на И. И./, приети за недопустими на основание чл.57, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУСЕФСУ, актът е в съответствие с материалноправните разпоредби. Както вече беше казано, разходите са командировка на служители са предвидени за финансиране с БФП и са принципно допустими. Ръководителят на УО обаче е отказал да одобри посочените разходи за командировка на служителя, който заема длъжност „шофьор“, поради това, че съгласно договора с „България Ер и Посока“ ДЗЗД задължение за изпълнителя е да осигури логистиката, в това число трансферите и транспорта на служителите на БАИ до мястото на провеждане на срещите и обратно – до мястото на настаняване. Тъй като прегледът на приложения по делото договор потвърждава изложеното от административния орган относно разпределението на задълженията между възложителя и изпълнителя, следва да се приеме, че извършените от страна бенефициера разходи за командировка на посочения служител, който е на длъжност „шофьор“, не са необходими за изпълнение на дейностите и постигане на целите на проекта и не са обосновани. В чл.1.2 от Общите условия към финансираните по ОПИК административни договори е заложено изискване бенефициерите да изпълнят проекта с грижата на добър стопанин, при спазване на принципите за добро финансово управление (икономичност, ефикасност и ефективност). Очевидно е, че с командироването на посочения служител, бенефициерът БАИ е действал в противоречие с принципите на добро финансово управление и без да положи минималната грижа на добър стопанин. Следователно, тези разходи са извършени в несъответствие с посочените клаузи на Общите условия и законосъобразно ръководителят на УО на ОПИК е отказал да ги верифицира на посочените правни основания.

В обратна насока са изводите на съда относно неверифицираните разходи на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 ПМС № 189/2016 г. На първо място, следва да се посочи, че административният орган не е конкретизирал под коя от посочените в разпоредбата хипотези подвежда установените от него фактически обстоятелства – дали приема съответните разходи за такси за преиздаване на самолетен билет като еквивалент на глоба, санкция или като такива, свързани с разрешаване на спор между страните по договора, а и не е изложил конкретни мотиви в тази насока. Отделно от това, от изложените от административния орган оскъдни мотиви, свеждащи се до констатация за отчетени такси за преиздаване на самолетни билети и смяна на дата за пътуване, не би могло да се приеме, че процесните разходи попадат в някоя от посочените хипотези. Следователно, в тази част оспореното решение се явява незаконосъобразно.

Като краен извод жалбата се явява частично основателна и оспореното Решение №РД-02-16-1495 от 07.09.2022 г. следва да бъде отменено в частта по т.4, т.5 и т.6, с която е отказано верифициране на разходи на основание чл.26, , ал.1, т.1 от ПМС № 189/2016г., като в тази част преписката следва бъде върната за ново разглеждане от административния орган при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. В останалата част жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. трето от АПК, Административен съд София - град, IІІ отделение, 51-ви състав

Цитирани разпоредби

22