Решение № 5405 от 23.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 8247/2022 г.

производството и разработката на технологии. За осъществяване на инвестиционните си намерения ищцовото дружество сключило с неучастващото в спора дружество „Роктопия“ ЕООД (в качеството н наемодател), Договор за наем от 15.04.2021г. с нотариална заверка на подписите peг. № 1527 на нотариус Л.Б., peг. № 375 на НК и по силата на който „Насекомо“ АД наело сграда с кадастрален идентификатор 44063.6209.3158.1, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-46/18.08.2011 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес; село Лозен, Столична община, район „Панчарево“, местност „Сахтяница“, ул. „•••••••• и с функционално предназначение: промишлена сграда на два етажа, включваща производствена част и напълно обзаведена офисна част, която сграда се намира в поземлен имот с кадастрален идентификатор 44063.6209.3158, заедно с прилежащ към Сградата терен, представляващ Имота, включително паркинг с капацитет до 66 паркоместа и трафопост. Уговореното предназначение на наетата сграда било изрично посочено в чл. 2.1. от Договора за наем, предвиждащ, ползването за офис и след извършване на промяна на предназначението на сградата – ползване и за производствена дейност: производство на протеини и липиди от ларви на насекоми. В чл. 3.3. от Договора било уговорено, че наемодателя и наемателя се съгласяват за извършване на допълнителни строителни работи за сметка на наемателя, съгласно приложен като приложение № 2 към Договора План за реконструкция. Съгласно чл. 4.3 от Договора, същият се сключва за срок от 5 години, като действието му се продължава автоматично еднократно за нов 5-годишен срок. В чл. 5.1.1. е уговорено, че наемателя се задължава да заплаща месечен наем за ползване на имота в размер на сумата от 25 000 евро без ДДС, а съгласно чл. 5.2. върху наемната цена се начислява и дължи ДДС. Стремейки се да реализира изпълнение на споменатия договор, ищецът подал пред Главния архитект на СО - район „Панчарево” писмено Заявление № РПН21-ТД26-1585 от 30.09.2021 г., с което поискал съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж „Вътрешно преустройство и смяна на предназначението на „Производствено- административна сграда“ в „Пилотна ферма за насекоми“ със ЗП 4964 кв. м. и РЗП 5 286, 60 кв.м.“ в наемния имот. За издаването на разрешение за строеж, от страна на ищеца били представени всички изискуеми по закон документи, сред които и Становище на Директора на РИОСВ-София изх. № 11335-8783 от 21.09.2021 г., установяващо, че реализацията на инвестиционното предложение, не води до отрицателно въздействие върху защитените зони от мрежата „Натура 2000“, включително и върху най-близко разположената такава - BG0000165 „Лозенска планина“, При това, било представено и издаденото от СРЗИ Здравно заключение с изх. № РД-1870-454/06.08.2021г. за оценка на инвестиционен проект, установяващо пълно съответства на здравните норми и изисквания. Вследствие на надлежното изпълнение на законово предвидената процедура, Главният архитект на СО, район „Панчарево“ е издал Разрешение за строеж № 202/06.10.2021 г., като съгласно отбелязването върху него, същото е влязло в законна сила на 04.11.2021 г. Именно срещу гореспоменатия индивидуален административен акт ответникът „Арт Сувенири“ ООД подал жалба № РПН21-ТД26- 1730/28.10.2021г. въз основа на която било образувано адм. д. № 11419/2021 г. по описа на Административен съд София - град, 72 с-в. В производството по делото „Роктопия“ ЕООД било конституирано като заинтересована страна. С Определение № 5644/14.07.2022 г. по горепосоченото дело, съдът е оставил жалбата на „Арт Сувенири“ ООД без разглеждане, като недопустима - поради липса на активна процесуална легитимация. Споменатото определение не било влязло в сила но въпреки това – жалбата била очевиден израз на злоупотреба с процесуално право, понеже „Арт Сувенири“ изначално не притежавало качеството на лице с правен интерес да обжалва разрешението за строеж, поради това, че същото не попада в лимитативно посочените категории лица съгласно чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. Неоснователно „Арт Сувенири“ се домогвало да обоснове правен интерес от подаването на жалбата, позовавайки се на разпоредбите на чл. 149, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, във вр. с чл. 39, ал. 2 доколкото това дружество не било собственик на поземления имот, съседен на имота, в който е разположена Сградата, за преустройството на която е издадено атакуваното разрешение за строеж, а е собственик на поземлен имот с кадастрален идентификатор 44063.6209.3215, който не е съседен на имота на „Роктопия“ ЕООД, тъй като между тях са разположени поне два други имота: поземлен имот с КИ 44063.6209.456 и поземлен имот с КИ 44063.6209.3228, който е отреден за улица „Съединение“. Понеже разпоредбата на чл. 166 от АПК установявала общия принцип, че оспорването на административните актове по съдебен ред спира изпълнението им, то според тезата на ищеца, подадената от „Арт Сувенири“ ООД жалба причинила вреди - претърпени загуби в патримониума на ищеца, съизмерими най-малко с размера на платените наеми, за периода след подаване на жалбата. В резултат на инициираното от ответника съдебно производство по оспорване на Разрешението за строеж - разглеждането на исканията на „Роктопия“ ЕООД за издаване на законово изискуема строителна документация е било оставено без движение, доказателство за което бил писменият отговор на Кмета на СО - район Панчарево в писмо с изх. № РПН21-ТД26-1873/5/02.02.2022г., както и писмо от френско-българската търговска и индустриална камера. По описаните причини, фактът на подаването на жалбата на „Арт Сувенири“ бил поставен в пряка причинно-следствена връзка с възникналите вреди в патримониума на ищеца, защото образуваното въз основа на същата жалба производство по адм. д. № 11419/2021 г. по описа на АССГ очевидно забавило планираната дейност, лишавайки ищеца от възможността да използва имота и сградата, през време в което е заплащал наем, включително за процесните месеци март, април и май 2022г. В същия период, „Насекомо“ АД било възпрепятствано да осъществява дейността си, респективно да реализира печалба от нея, но нямало как да преустанови плащането на наема, тъй като по този начин за него биха възникнали дори и по- големи потенциални загуби, произтичащи от реализиране на договорна отговорност за виновно неизпълнение по чл.13 от процесния Договор за наем. Според твърденията на ищеца, чрез подаването на процесуално недопустимата жалба № РПН21-ТД26-1730/28.10.2021г. въз основа на която било образувано адм. д. № 11419/2021 г. по описа на Административен съд София - град, бил осъществен фактическият състав на регламентирания от чл.3 от ГПК специален процесуален деликт, което предизвикало вреди под формата на претърпяна загуба, съизмерима с платения месечен наем за периода след подаване на жалбата. Като се вземат предвид всички изложени факти и обстоятелства, обосноваващи недопустимостта, а в условията на евентуалност и неоснователността на предприетите от ответника процесуални действия по инициирането на съдебно производство пред АССГ (съобразно уточнение с молба вх. № 2092/10.01.2023 г.), ищецът претендира да бъде осъден ответника „Арт Сувенири“ ООД на основание чл. 45 ЗЗД, във вр. с чл. 3 от ГПК - да заплати сумата от 176 024, 70 лева с ДДС – представляваща част от понесените от него вреди, в резултат от претърпени загуби, съизмерими със заплатени от „Насекомо“ АД наемни вноски на третото лице „Роктопия“ ЕООД за периода месец март, април и май 2022 г. включително и начислен върху тези вноски и платен ДДС, като част от общо дължимо според ищеца обезщетение за вреди, в общ размер на сумата от 704 098, 80 лева с ДДС - съизмеримо със стойността на заплатени 12 месечни наемни вноски на „Роктопия“ ЕООД. Частично предявената претенция в размер от 176 024, 70 лева с ДДС според ищеца била формирана като сбор от сумата 48 895, 75 лв. без включен ДДС, представляваща претърпени загуби за заплатен наем за периода месец март 2022 г.; сумата от 48 895, 75 лв. без ДДС, представляваща претърпени загуби за заплатен наем за периода месец април 2022 г.; сумата от 48 895, 75 лв. без включен ДДС, представляваща претърпени загуби за заплатен наем за периода месец май 2022 г., сумата от 9 779, 15 лв. ДДС върху наемната цена за периода месец март 2022 г.; сумата от 9 779, 15 лв. ДДС върху наемната цена за периода месец април 2022г.; сумата от 9 779, 15 лв. ДДС върху наемната цена за периода месец май 2022г. С оглед очаквания положителен изход от делото, ищецът претендира за присъждане на направените съдебни и деловодни разноски. Ответната страна в процеса - дружеството „Арт Сувенири“ ООД - оспорва претенцията на ищеца. Без да оспорва факта, че е депозирало жалба, по която е образувано адм. д. № 11419/2021 г. по описа на Административен съд - София град, в която са били изложени аргументи за незаконосъобразността на Разрешение за строеж № 202 от 06.10.2021 г., издадено от главния архитект на Столична община на ищцовото дружество -ответникът оспорва предявения иск изцяло- както по основание, така и по размер. В отговора на исковата молба и в становището си пред съда, ответното дружество поддържа тезата, че е надлежно процесуално легитимирано да обжалва посоченото разрешение за строеж, в качеството на заинтересована страна. Заявява, че чрез подаването на жалбата срещу индивидуален административен акт, това дружество е упражило и продължава да упражнява активно процесуалните си права, обжалвайки надлежно определението на АССГ, с което е прието становището за недопустимост на жалбата. Сочи, че по неговата жалба срещу споменатото определение било образувано адм. д. № 9992/2022 г. по описа на ВАС, което към момента на подаването на отговора не било приключило. Ответното дружество оспорва категорично твърденията на ищеца, че било осъществило злоупотреба с процесуално право и че посредством подаването на жалбата е действало неправомерно, а поддържа тезата, че е упражнило надлежно своето конституционно признато субективно процесуално право на жалба, при наличие на субективен правен интерес от обжалване на разрешението за строеж. Оспорва тезата на ищеца, че именно образуваното от ответното дружество административно дело било причинило твърдяните вреди във формата на претърпени загуби, както и че е налице пряка причинно-следствена връзка между депозирането на жалбата и настъпването на някакъв хипотетичен вредоносен резултат за ищеца. В тази връзка, ответникът категорично оспорва да са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, който би бил предпоставка за ангажиране на собствената му деликтна отговорност. Поддържа становището, че не е реализирано неправомерно поведение и оспорва наличието на пряка причинно- следствена връзка между подаването на жалбата и настъпването на т.нар. имуществени вреди, а при това сочи, че причината за настъпването на неблагоприятните последици е собственото му поведение за изплащането на наема в резултат от сключеният преди това договор за наем между ищеца и трето неучастващо в процеса лице. Ответното дружество поддържа също и тезата, че при подаването на жалбата самото то било част от заинтересованата общественост, която има правен интерес от обжалване на актове, оказващи ефект върху околната среда, в т.ч. и процесното разрешение за строеж. В тази връзка, съгласно константната съдебната практика, обективирана в редица решения, следвало да се приеме, че е процесуално допустима жалба, която съдържа оспорване на административно решение с ефект върху околната среда с оглед конституционното гарантирано право на здравословна и благоприятна околна среда съгласно чл. 55 от КРБ. Според тезата на ответника, правото на жалба било определено от разпоредбата на чл.120 от Конституцията на РБ и поради това, действието по подаване на жалба не могло да бъде квалифицирано, нито като противоправно, нито като умишлено насочено към увреждане на ищеца. Непосредствената и същинска цел на депозираната от „Арт Сувенири“ жалба, била отмяната на порочен административен акт, издаден при съмнителни обстоятелства, а не целенасочено увреждане „правата“ на ищцовото дружество, както се твърди в исковата молба. С допълнително писмено становище с вх. № 11016/07.02.2023 г., ответното дружество поддържа изложеното в първоначалния отговор на исковата молба, като поддържа теза при условията на евентуалност, че предявеният иск е основателен. Ответникът оспорва дължимостта на претендираните суми за ДДС върху всяка част от претендираното вземане, поради това, че наемната цена по сключения договор за наем е определена без ДДС, а твърденията на ищцовото дружество са, че е увредено със сума, съизмеряваща се със стойността на наема. По изложените съображения, ответното дружество моли за отхвърляне на претенциите на ищеца и за присъждане на направените съдебни разноски в настоящото производство. Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: Не е спорно между страните по делото, а посоченото обстоятелство се установява и от приетите писмени доказателства, че търговското дружество „Насекомо“ АД, което е ищец по делото е сключило с третото неучастващо в процеса дружество „Роктопия“ ЕООД - Договор за наем от 15.04.2021г. с нотариална заверка на подписите peг. № 1527 на нотариус Л.Б., peг. № 375 на НК. По силата на този договор било предвидено „Насекомо“ АД да ползва възмездно притежаваната от „Роктопия“ ЕООД сграда с кадастрален идентификатор 44063.6209.3158.1, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 46/18.08.2011 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес; село Лозен, Столична община, район „Панчарево“, местност „Сахтяница“, ул. „•••••••• и с функционално предназначение: промишлена сграда на два етажа, включваща производствена част и напълно обзаведена офисна част, която сграда се намира в поземлен имот с кадастрален идентификатор 44063.6209.3158, заедно с прилежащ към Сградата терен, представляващ Имота, включително паркинг с капацитет до 66 паркоместа и трафопост. Самото съдържание на споменатия договор, който е приет като доказателство по делото сочи постигнатото съгласие за това- наемателат да заплаща на наемодателя месечен наем в размер на сумата от 25 000 евро без включен ДДС, платими в български лева по курса на БНБ в деня на плащането. Не е спорно между страните по делото, а посоченото обстоятелство се установява и от приетите писмени доказателства, че търговското дружество „Насекомо“ АД, което е ищец по делото, планирало създаване на своя технологична база в с. Лозен, Софийско, която била предвидена като административен и демонстрационно-производствен център в областта на биотехнологиите, роботизацията и интегрирането на изкуствения интелект в производството и разработката на технологии за производство на протеини и липиди от насекоми. Не е спорно между страните по делото, че търговското дружество „Насекомо“ АД, което е ищец по делото, подало за съгласуване при Главния архитект на Столична община – Район „Панчарево“ приетото като писмено доказателство по делото Заявление № РПН21-ТД26-1585 от 30.09.2021г. Сспоменатото заявление било поискано съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж „Вътрешно преустройство и смяна на предназначението на „Производствено- административна сграда“ в „Пилотна ферма за насекоми“ със ЗП 4964 кв. м. и РЗП 5 286, 60 кв.м.“ в наетия имот. В приложение на искането за издаване на разрешение за строеж били представени приетите като доказателства Становище на Директора на РИОСВ- София изх. № 11335-8783 от 21.09.2021 г., издадено от СРЗИ Здравно заключение с изх. № РД-1870-454/06.08.2021г. за оценка на инвестиционен проект. Не е спорно между страните по делото, че по повод процедурата, започнала от ищеца с подаването на Заявление № РПН21-ТД26-1585 от 30.09.2021г. - Главният архитект на СО, район „Панчарево“ е издал приетото като доказателство Разрешение за строеж № 202/06.10.2021г. Не е спорно между страните, а посредством на приетите като доказателства в настоящияь съдебен процес преписи от споменатите документи се установява, че с помощта на процесуален представител – адвокат, ответникът „Арт Сувенири“ ООД е подал жалба № РПН21-ТД26-1730/28.10.2021г. срещу споменатото Разрешение за строеж № 202/06.10.2021г. въз основа на която било образувано адм. д. № 11419/2021 г. по описа на Административен съд София - град, 72 с-в. В производството по делото „Роктопия“ ЕООД било конституирано като заинтересована страна. С прието като доказателство по делото Определение № 5644/14.07.2022 г. постановено по адм. д. № 11419/2021 г. съгласно описа на 72 състав, при Административен съд София - град, административният съд е отменил хода по същество на делото, който е даден с протоколно определение от 15.06.2022г. и при това е оставил жалбата на „Арт Сувенири“ ООД без разглеждане, като недопустима. Няма спор между страните, че при предявяването на иска, въз основа на който е образувано настоящото дело – споменатото определение не е влязло в сила и е било обжалвано пред Върховния административен съд. На основание чл. 235, ал.3 от ГПК, настоящият състав на съда съобрази, че с прието като доказателство по делото Определение № 10421/16.11.2022г. постановено по адм. дело № 9992/2022г. съответният състав на Върховния административен съд е приел, че постановеното от съдебен състав на АССГ определение е законосъобразно, доколкото цит. „..решаващ елемент за преценката за наличие на правен интерес за оспорващото дружество по Орхуската конвенция е вида на оспорения административен акт и има ли той решаващо значение в областта на екологията“. За да достигне до този извод, съдебният състав на ВАС е анализирал смисъла на понятието „засегната общественост“ по смисъла на чл.2, §5 от Орхуската конвенция и §1 от ДР на ЗООС. С прието като доказателство по делото /стр.75-79 от делото/ писмо на Омбудсмана на Република България, което е адресирано до МОСВ, до МЗ, до Началника на ДНСК, до Главния архитект на Столична община, до Директора на РИОСВ София, както и до Кмета на Столична община, адресантът е сезирал посочените като адресати на писмото държавни и общински органи за съществуването на обществена реакция от страна на /цит./„десетки жители на с. Лозен“, които настояват да бъде отменено процесното Разрешение за строеж № 202/06.10.2021г. издадено от Главният архитект на СО, район „Панчарево“ инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж „Вътрешно преустройство и смяна на предназначението на „Производствено- административна сграда“ в „Пилотна ферма за насекоми“ със ЗП 4964 кв. м. и РЗП 5 286, 60 кв.м.“ В направено по реда на чл. 177 от ГПК вр. с 176 от ГПК изявление на М.Л.Б. – представляващият търговското дружество „Насекомо“ АД, заявява, че лично не е присъствал на срещи с представители на „Арт Сувенири“ ООД, но знаел, че такива срещи са били осъществени през лятото на 2022г. Целта на срещата била да се обясни, че жалбата няма основание, но че уврежда бизнес интересите на „Насекомо“ АД. Съдържанието на направеното от М.Л.Б. изявление пред настоящия състав на съда сочи: „..ние вярваме, че те бяха консултирани погрешно от „Развитие за Лозен“. Според уточнението на М.Л.Б., първата среща била в Международния център на „Уникредит Булбанк“ АД, чрез представители Б. и Л.. В направено по реда на чл. 177 от ГПК вр. с 176 от ГПК изявление на К.М. – представляващия търговското дружество „Насекомо“ АД, също заявява, че е имало срещи с представители на „Арт Сувенири“ ООД. Твърди, че той лично не е присъствал на срещите, но знаел, че такива са били осъществени през лятото н а 2021г. Целта на срещата била да се обясни естеството на бизнеса на „Насекомо“ АД, че жалбата на „Арт сувенири“ ООД няма основание, но че жалбата уврежда бизнес интересите на „Насекомо“ АД. В направено по реда на чл. 177 от ГПК вр. с 176 от ГПК изявление на Е. Л.а – представляващата търговското дружество „Арт сувенири“ ООД, заявява, че е имало неформални срещи с лица, които са заявявали, че са цит. „хора от „Насекомо“ АД“, но при това, не се били легитимирали надлежно като представители на това дружество. Л.а отрича срещите да са били реализирани преди подаване на жалба № РПН21-ТД26-1730/28.10.2021г. срещу споменатото Разрешение за строеж № 202/06.10.2021г. въз основа на която било образувано адм. д. № 11419/2021 г. по описа на Административен съд София – град и поддържа, че разговорите с лицата с неустановени представителни функции били водени след подаване на жалбата и при вече висящ административен процес. В направено по реда на чл. 177 от ГПК вр. с 176 от ГПК изявление на Велко Бакърджиев – представляващ търговското дружество „Арт сувенири“ ООД, заявява, че не се е срещал с представители на „Насекомо“ АД, преди момента на подаване на жалба № РПН21-ТД26-1730/28.10.2021г. срещу споменатото Разрешение за строеж № 202/06.10.2021г. въз основа на която било образувано адм. д. № 11419/2021 г. по описа на Административен съд София – град В направено по реда на чл. 177 от ГПК вр. с 176 от ГПК изявление на Тодор Бакърджиев – представляващ търговското дружество „Арт сувенири“ ООД, отрича да е имало една среща с лица, които са заявявали, че са цит. „хора от „Насекомо“ АД“, но при това, не се били легитимирали надлежно като представители на това дружество. Срещата се провела след подаване на жалба № РПН21-ТД26-1730/28.10.2021г. срещу споменатото Разрешение за строеж № 202/06.10.2021г. въз основа на която било образувано адм. д. № 11419/2021 г. по описа на Административен съд София – град и поддържа, че разговорите с лицата с неустановени представителни функции били водени при вече висящ административен процес. В заключението на приетата без оспорване съдебно- икономическа експертиза, вещото лице Ю. Х. дава следните изводи относно правнозначимите и подлежащи на установяване юридически факти: Размерът на уговорения и платен от ищеца „Насекомо“ АД на третото неучастващо в процеса лице „Роктопия“ ЕООД въз основа на Договор за наем от 15.04.2021г. месечен наем от 48 895, 75 лева с вкл. ДДС е изчислен правилно; Наемните вноски за периода от ноември 2021г. до октомври 2022г., дължими въз основа на Договор за наем от 15.04.2021г. са били заплатени от ищеца „Насекомо“ АД на третото неучастващо в процеса лице „Роктопия“ ЕООД; Плащанията включват дължимия ДДС и банковите преводи са постъпили по сметката на получателя „Роктопия“ ЕООД с отбелязване на посоченото договорно основание. Фактически платената от от ищеца „Насекомо“ АД на третото неучастващо в процеса лице „Роктопия“ ЕООД наемна цена за периода от ноември 2021г. до октомври 2022г. възлиза на 586 749 лева без включен ДДС. Няма даннни платените суми да са били върнати обратно на наредителя, но са налице данни за надлежното осчетоводяване от платеца - „Насекомо“ АД. В заключението на приетата без оспорване съдебно- икономическа експертиза, вещото лице Г. Р. дава следните изводи относно правнозначимите и подлежащи на установяване юридически факти: От техническа страна не би могло да се установи по категоричен начин съдържанието на изявления, които се твърди да са били направени от името на търговското дружество „Арт сувенири“ ООД в социалната мрежа „Фейсбук“, за които се твърди да са със съдържание, насочено срещу ивестиц; ионни проект на „Насекомо“ АД за създаване на процесния административен и демонстрационно-производствен център в село Лозен. От техническа гледна точка може да се установи само датата на създаване и на промяна на публикацията в социалната мрежа „Фейсбук“, но не може да се направи обоснован и категоричен извод за авторството и съдържанието на волеизявлението. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предявената от ищеца искова претенция се основава на искане за защита от неправомерно поведение, основано на правния институт на т.нар. „процесуален деликт“, който е уреден в разпоредбата на чл. 3 от ГПК. Това е сравнително нов, специален институт на процесуалното право, който беше изрично регламентиран от процесуалното право през 2008г., но се основава на общия институт на гражданския деликт. Спецификата при процесуалния деликт се изразява в способа/ механизма на реализиране на неправомерното поведение, който следва да се осъществи посредством упражняване на регламентирано от закона право в рамките на съдебна процедура. За да бъде основателен иска за непозволено увреждане, регламентиран в основния състав по чл. 45 ЗЗД, следва в хода на съдебното дирене да се установи, че е бил осъществен от ответника конкретен поведенчески акт на противоправно деяние /действие или бездействие/, което е извършено виновно и е настъпил вредоносен резултат, при наличие на пряка причинно- следствена връзка с протвоправното деяние. Специалният процесуален деликт, който е нормативно уреден в чл. 3 от ГПК, изисква противоправното поведение на делинквента да се изразява в недобросъвестно упражняване на конкретно уредено от процесуалния закон субективно право. С други думи, в резулта на езиково, логическо и систематическо тълкуване на разпоредбата на чл. 3 от ГПК вр. с чл. 45 от ЗЗД следва да се приеме извода, че процесуален деликт е налице при злоупотреба с процесуални право – когато е налице съзнателно упражняване на субективни права, но не за защита на субекта, който упражнява правото, а единствено с цел нанасяне на увреда на другата страна в процеса. При условията на диспозитивно начало и състезателен характер на съдебен процес, в който спорещите страни имат противоречиви интереси, може да се очаква упражняването на процесуалните права от едната страна в процеса винаги да породи неблагоприятни /неудовлетворяващи интересите/ правни последици за насрещната страна в процеса. Злоупотребата с право обаче е е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията на РБ), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Най- същественият елемент, характеризиращ фактическия състав на специалния процесуален деликт по чл.3 от ГПК всъщност е в субективната страна и се изразява в съзнанието за увреждане на правата и законните интересите на насрещната страна в процеса – това трябва да е съзнателно набелязана и преследвана пряка цел, мотивираща делинквента за формално правомерното, но насочено към злоупотреба упражняване на процесуалното право. Ако не е налице стремеж за увреждане на правата и законните интересите на насрещната страна в процеса – като съзнателно набелязана и преследвана пряка цел на лицето, което упражнява субективното процесуално право – то със сигурност не биха били налице и предпоставките за реализиране на специалната деликтна отговорност. Това е така, доколкото е съвсем естествено всяка от страните в процеса да упражнява предоставените й процесуални права както тя намери за уместно и в свой собствен интерес, но без да е длъжна да се съобразява с процесуалните последици, които настъпват в правната сфера на насрещната страна в процеса. В заключение на изложените аргументи трябва да бъде направен обобщаващият извод, от който ще се ръководи настоящияь съд при разрешаването на спора, че процесуален деликт би бил налице само тогава, когато още при упражняването на конкретното процесуално право е недвусмислено ясно, че самото упражняване на това право не е мотивирано дори от минимален процесуален интерес за онзи, който го упражнява, но е насочено единствено към увреждане на насрещната страна в процеса. Доказването на деянието и неговата противоправност (недобросъвестността) е в тежест на лицето, което твърди да е пострадало (в случая – това е ищецът), също както и вредата, а също и наличието на пряка причинно- следствена връзка. В конкретния случа обаче, страните в спора изразяват еднакво становище по голяма част от фактите на които се основава иска. От релевантните за разрешаване на спора факти, страните не спорят по процесуалното поведение на ищеца и на ответника в рамките на административното производство, което се е развило пред АССГ и пред ВАС на РБ. Спорно е само обстоятелството, дали и кога (преди или след подаване на жалбата) е била проведена среща между представители на спорещите страни, с цел уреждане на отношенията помежду им. В този контекст, настоящия спор се характеризира по- скоро като спор по отношение на правото, а не като спор по отношение на обуславящите правото факти. В настоящия случай ищцовото дружество твърди, че вредоносното поведение на ответника се изразява в подаването на жалба № РПН21-ТД26- 1730/28.10.2021г. срещу споменатото Разрешение за строеж № 202/06.10.2021г. въз основа на която било образувано адм. д. № 11419/2021 г. по описа на Административен съд София – град. Ищецът твърди недобросъвестност на ответника при извършване на това процесуално действие, а ответникът – тъкмо тапротив, категорично отрича твърдението за недобросъвестност, аргументирайки позицията си с тезата, че се е домогвал да упражни правото си на жалба срещу административен акт в свой собствен интерес, за да се защити от правните последици на индивидуален административен акт. Правната теория и преобладаващата, макар и незадължителна практика на ВКС, съдържаща се в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК (Решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV г.о., Решение № 257 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2009 г., IV г.о., ГК и др.) мотивират извода, че съществуването или не на евентуалното субективно право, в защита на което се упражняват процесуални права, съответно - евентуална грешка на страната в преценката й дали правото съществува, не е достатъчно за да обоснове злоупотреба с права. Конституционно право на всички граждани е да подават жалби, предложения и петиции до държавните органи, както и да търсят защита, когато те самите считат, че са били нарушени или застрашени техни права или законни интереси. Изключението - при злоупотреба с права по чл. 3 ГПК, изисква ясно съзнаване, че претендираните права не съществуват, което представлява недобросъвестност, която следва да се докаже от ищеца. След прецизен анализ на събраните писмени и гласни доказателства, които бяха обсъдени по- горе, съдът счита, че подаването на процесната жалба № РПН21-ТД26-1730/28.10.2021г. срещу споменатото Разрешение за строеж № 202/06.10.2021г. не осъществява недобросъвестно упражняване на процесуално право. Такъв извод се налага преди всичко поради факта, че жалбата не е очевидно недопустима – въз основа на тази жалба е било образувано адм. д. № 11419/2021 г. по описа на Административен съд София – град. Тук е уместно да се отбележи, че извършените от съдебния състав на АССГ процесуални действия също индицират липсата на възможност да се прецени, първоначално т.е. още при самото упражняване на правото на жалба, дали жалбоподателя, който е привлечен като ответник в настоящия процес, има правен интерес от обжалване. В този контекст заслужава да се отбележи, че с Определение № 5644/14.07.2022 г. постановено по адм. д. № 11419/2021 г. съгласно описа на 72 състав, при Административен съд София - град, административният съдия преди всичко е отменил хода по същество на делото, а едва след това е оставил жалбата на „Арт Сувенири“ ООД без разглеждане, като недопустима. Въпросът за допустимостта на жалбата, поради наличието или липсата на правен интерес за „Арт сувенири“ ООД по същество очевидно не е бил лесен за преценка, като се отчита факта, че е останал спорен дори и след постановеното от АССГ определение, също – след предявяването на иска, който е предмет на настоящото дело. Въпросът за допустимостта на жалбата, респ. за правния интерес на „Арт Сувенири“ ООД от подаването на такава жала е бил окончателно разрешен, едва с постановяване на Определение № 10421/ 16.11.2022г. по адм. дело № 9992/2022г. на Върховния административен съд. Това определение настоящия съд е длъжен да съобрази в хипотезата на чл. 235, ал.3 от ГПК, но при това взема предвид и факта, че то е било постановено дори след предявяването на иска по чл. 3 от ГПК. След като спорът за допустимостта на жалбата е бил решен от административните съдилища дори след иницииране на настоящия процес – трудно би могла да бъде споделена тезата на ищеца - за очевидна недобросъвестност на ответника/жалбоподателя, още при подаване на процесната жалба до АССГ. Мотивите на Определение № 10421/ 16.11.2022г. по адм. дело № 9992/2022г. на Върховния административен съд сочат, че решаването на въпроса, относно съществуването на правния интерес от подаването на процесната жалба е наложило тълкуване на международен договор, какъвто е т.нар. Орхуска конвенция, в контекста на вида на оспорения административен акт и на неговото решаващо значение в областта на екологията, след анализ на понятието „засегната общественост“ по смисъла на чл.2, §5 от Орхуската конвенция и §1 от ДР на ЗООС. Този факт също оборва тезата за очевидна недобросъвестност на ответника/жалбоподателя, при подаване на процесната жалба. Установеният по делото факт, че Омбудсманът на Република България също е предприел инициатива за уведомяване на МОСВ, на МЗ, на Началника на ДНСК, на Главния архитект на Столична община, на Директора на РИОСВ София, както и на Кмета на Столична община, за законосъобразността на процесното Разрешение за строеж № 202/ 06.10.2021г. издадено от Главният архитект на СО, район „Панчарево“ за „Вътрешно преустройство и смяна на предназначението на „Производствено- административна сграда“ в „Пилотна ферма за насекоми“ със ЗП 4964 кв. м. и РЗП 5 286, 60 кв.м.“ допълнително аргументира извода, че преценката относно съществуването на процесуална легитимация при подаване на процесната жалба е била обективно затруднена към момента на сезиране на Административен съд- София град от страна на „Арт сувенири“ ООД. По тази причина, няма как да бъде възприета тезата на „Насекомо“ АД, че при подаване на жалбата, жалбоподателят е бил недобросъвестен, злоупотребявайки с правато си на жалба. Доводите на ищеца „Насекомо“ АД, че подаването на жалба № РПН21- ТД26-1730/28.10.2021г. срещу споменатото Разрешение за строеж № 202/06.10.2021г. осъществявало целенасочен акт на безпредметна злоупотреба с процесуално право, предвид проведени срещи и разговори между страните в спора, също не могат да бъдат възприети. Направените в хода на съдебното дирене изявления на представителите на двете спорещи дружества по реда на чл. 177 от ГПК вр. с чл. 176 от ГПК насочват към крайно противоречиви факти и не биха могли да мотивират някакъв обоснован извод. Дори да бъде възприето твърдението, че са били проведени лични контакти между представители на двете дружества, никак не може да се установи естеството на обменената информация, съдържанието на разговорите и предназначението на самите „срещи“. При обоснования по- горе категоричен извод на настоящия съд, за липса на неправомерно поведение - изразяващо се в целенасочена злоупотреба с процесуални права от страна на ответника - не е налице основание за реализиране на специалната деликтна отговорност, регламентирана в разпоредбата на чл. 3 от Гражданския процесуален кодекс. В този смисъл, не подлежи на обсъждане наличието на останалите елементи от фактическия състав на деликта, независимо че по искане на страните бяха събрани доказателства и за тях. Предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, дори само на основание извода за липсата на неправомерно поведение от страна на ответника. По отношение на претенциите на страните за присъждане на съдебни разноски, съдът намира следното: С оглед изхода на правния спор, в който предявения иск беше отхвърлен, като неоснователен - на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на ищеца следва да бъдат възложени направените от ответника съдебни разноски. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, ответникът претендира разноски в настоящото производство в общ размер на сумата от 37 419, 15 лева, от които: 36 931 лева за адвокатско възнаграждение. Възражение от страна на ищеца не е било направено, а при това- извършването на разходите е надлежно установено, поради което ищецът трябва да бъде осъден да заплати на ответника посочената сума. Така мотивиран, съдът