Решение № 1485 от 9.5.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 187/2025 г.

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано по жалба, вх.№ 925/27.02.2025г. в АСВТ, подадена от В. В. Ф.. Оспорва се Решение № 2153-04-6/03.02.2025г. на директора на ТП на НОИ Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на същото лице срещу Разпореждане № 2112-04-748#7/11.12.2024г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при същото териториално поделение на НОИ, с което е спряна пенсията за инвалидност на жалбоподателя.

Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното Решение поради необоснованост и противоречие с материалноправните разпоредби на КСО. При издаване на разпореждането за спиране на пенсията не било посочено коя от предпоставките по чл.96, ал.1 от КСО се е осъществила, като няма доказателства в тази връзка. Моли съда да отмени оспореното Решение. В с.з. жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Излага твърдения за настъпило влошаване на здравословното му състояние. Не представя ПЗ в дадения срок. Не претендира разноски.

Ответникът по жалбата – директора на ТП на НОИ – В. Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмена защита. Моли съдът да отхвърли жалбата. Счита, че нормата на чл.98, ал.7 от КСО следва да се прилага във връзка с чл.72 от КСО. При това при влязло в сила ЕР на НЕЛК за отмяна на решението на ТЕЛК е настъпило отпадане на основанието за изплащане на пенсията за инвалидност, т.е. спирането е в хипотезата на чл.96, ал.1, т.4 от КСО. Претендира за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150, 00 лв.

Съдът установи, че жалбата, поставила началото на съдебното производството е допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок по чл. 118, ал. 1 КСО. Оспореното Решение е получено на 07.02.2025 г., видно от ИД на л.50, а жалбата е подадена на 21.02.2025г., чрез ТП на НОИ, където е входирана с № 2103-04-14. Оспорващият е надлежна страна, притежаваща правен интерес от обжалването, т.к. със спирането на пенсията за инвалидност е засегната неблагоприятно правната му сфера – загубил е право, от което се е ползвал.

Издаденият индивидуален административен акт /ИАА/ представлява годен обект на съдебен контрол, съгласно изричната разпоредба на специалния закон - чл. 118, ал.1 от КСО. Съгласно правомощията си по чл. 97, ал.1 от АПК, извън посочените в чл. 117, ал.3 от КСО, директорът на ТП на НОИ е отхвърлил жалбата. С това на практика е потвърдил разрешението на спорния материално правен въпрос, предложено с оспореното пред него Разпореждане за спиране на пенсията, издадено на основание чл.117, ал.1, т.1, б“ж“ от КСО. На основание чл.97, ал.1 от АПК, мотивите на Решението стават мотиви на Разпореждането. Специалната норма на чл. 118, ал.1 от КСО, само в отклонение от общите правила на АПК, превръща в предмет на съдебен контрол решението на горестоящия административен орган. Делото е подсъдно на АСВТ по правилата на родовата и местна подсъдност, предвид нормата на чл.133, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни съображения.

Доказателствената тежест е разпределена между страните с Разпореждане от 04.03.2025г. в предварителния доклад по делото. На ответника е указано, че следва да докаже пред съда съществуването на фактическите основания, посочени в оспореното Решение и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.

Делото е основано на писмени доказателства. Представените от ответника с административната преписка не са оспорени от страните. В хода на съдебното следствие са приети доказателства, представени от процесуалния представител на ответника. Не са четени нарочни определения за приети за безспорни между страните факти или обявени служебно известни такива на съда.

След съвкупната преценка на приетите доказателства, съдът установени следните факти:

1. С Експертно решение № 90713 от 03.07.2024 г. на ТЕЛК към "МБАЛ - Павликени" ЕООД/вж. л.14/ на В. Ф. е определена 50 % трайно намалена работоспособност със срок - 1г. и дата на инвалидизиране - 06.07.2023 г. Водещата диагноза е •••.

2. Със Заявление вх. № 2112-04-748/12.07.2024г. Ф. е поискал да му бъде отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В тази връзка е поискана социално-осигурителна информация от Чехия, където лицето е пребивавало.

3. Председателят на Медицинската комисия при ТП на НОИ-В. Търново, на основание чл.98, ал.6 от КСО е обжалвал ЕР на ТЕЛК пред НЕЛК. Жалбата е с изх. № 1029-04-6852/24.07.2024г. и е основана на несъгласието на МК с определения процент ТНР на лицето.

4. Във връзка с горното, на основание чл.98, ал.7 от КСО е издадено Разпореждане № 6704181407/06.11.2024г., с което е отпусната ПИ в размер на социалната пенсия за старост - 307, 07лв., считано от 12.07.2024г.

5.По жалбата на МК при НОИ НЕЛК постановила ЕР № 91864 от 29.11.2024г. на Специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ/вж. л.37/, с което посоченото ЕР на ТЕЛК Павликени е отменено и преписката е върната за ново освидетелстване.

6. Решението на НЕЛК е получено в ТП на НОИ-ВТ на 05.12.2024г. В тази връзка е издадено Разпореждане № 2112-04-74817/11.12.2024г. за спиране на ПИ, считано от същата дата.

6.1. От представеното Удостоверение на л.82 е видно, че В. Ф. всъщност е получил 407, 07лв. и през м.12/2024г., т.е. ПИ и добавка към нея от 100, 00лв.

7. Разпореждането за спиране на ПИ е обжалвано от Ф. по повод на което е постановено Решението на директора на ТП на НОИ-ВТ, като последното е предмет на съдебен контрол пред АСВТ понастоящем.

8. Отменителното решение на НЕЛК е влязло в сила на 20.12.2024г. Новото освидетелстване на лицето е обективирано в ЕР №90149/26.02.2025г. на ТЕЛК Павликени, като е определена 30% ТНР. Същото е обжалвано от В. Ф. като по делото няма данни дали това производство е приключило.

В обобщение, съдът установи, че доказателствените източници са непротиворечиви и страните не спорят по фактите, а по тяхната правна интерпретация.

При тази фактическа обстановка, като съобрази твърденията и доводите на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Приложим материален закон при издаване и обжалване на акта е Кодексът за социално осигуряване/обн. ДВ бр.110 от 1999г. с посл. изм. И доп./ и Наредба за пенсиите и осигурителния стаж/обн. ДВ бр.21 от 2000г./. Приложим процесуален закон при издаване и обжалване на оспореният ИАА е Административно процесуалният кодекс/обн. ДВ бр.30 от 2006г. с посл. изм. и доп./.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Във връзка с горното, проверката на съда не установи основание за отмяна в хипотезата на чл.146, т.1 от АПК. Обжалваното Решение на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново е издадено от оправомощен орган, в рамките на неговата компетентност, съгласно чл. 117, ал. 3, във вр. с чл.117, ал.1, т. 1, б. "ж" от КСО. Подписано е от лицето, определено със Заповед № 1016-40-666/03.06.2016г. да замества титуляра на длъжността ръководител на ТП на НОИ-ВТ, като са приложени доказателства за отсъствието на директора на ТП на НОИ/вж. Заповеди на л.48 и 49 от делото/.

Оспореният административен акт е издаден в рамките на материалната компетентност на органа, в установената форма, като са спазени административнопроизводствените правила, регламентирани с разпоредбите на КСО и АПК. Противно на твърденията в жалбата, в Решението са посочени фактическите и правни основания, мотивирали органа да постанови този правен резултат. Доколкото е отхвърлена жалбата, то така изложените мотиви стават мотиви на оспореното Разпореждане от 05.12.2024г., съгласно чл.97, ал.1 от АПК.

Съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт. Административният орган е изложил в пълнота фактите, мотивирали акта му за конкретния случай, които изцяло се подкрепят от доказателствата в представената административна преписка.

Решението е съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Направените от решаващия орган правни изводи са подробно мотивирани и съдът ги кредитира, като съответстващи на доказателствения материал и на законовите разпоредби.

Според чл.71 от КСО, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време, осигурените лица имат право на пенсия за инвалидност. Нормата на чл. 72 от КСО предвижда, че пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Видно от чл. 73, ал. 2 от КСО срокът, за който се отпуска пенсия за инвалидност е за срока на инвалидността. При това процентът на ТНР и срокът на инвалидността се определят от органите на медицинската експертиза. Тази компетентност им е възложена с нормата на чл.101 от ЗЗдр. Съгласно чл.112, ал.9 от Закона за здравето, обжалването на ЕР на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им, като за периода на обжалването лицето ползва произтичащите права от обжалваното експертно решение. В случая става въпрос за ЕР №90713 от 03.07.2024 г. на ТЕЛК Павликени. Въз основа на него е била отпусната пенсия за инвалидност с Разпореждане от 06.11.2024г. Тази разпоредба на ЗЗдр. се свързва с приложението на чл.98, ал.7 от КСО, която гласи, че ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост.

Тази норма на КСО покрива настоящия случай. ЕР на ТЕЛК е обжалвано от МК при ТП на НОИ-ВТ. Производството пред НЕЛК е приключило с постановяването на ЕР № 91864 от 29.11.2024г., с което е отменено ЕР №90713 от 03.07.2024 г. на ТЕЛК Павликени, вкл. относно определения процент ТНР като медицинското досие е върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване на лицето. Решението на НЕЛК е влязло в законна сила на 20.12.2024г., т.е. това е крайния момент според цитираната норма за изплащане на суми с правно основание чл.98, ал.7 от КСО, следователно правилно фактически е изплатена пенсия с добавка за м.12/2024г., макар в разпореждането за спиране на пенсията да е посочена неправилно дата 05.12.2024г. На практика АО мълчаливо е оттеглил акт в тази му част относно по-ранната дата на спиране на пенсията. След 20.12.2024г. не е налице акт на медицинската експертиза, въз основа на който, съгласно чл.72 от КСО да се извършва плащане на пенсия за инвалидност. Основанието за изплащане на ПИ е отпаднало по смисъла на чл.96, ал.1, т.4 от КСО. При това са отпаднали и предпоставките за плащане на суми в изключителната хипотеза на чл.98, ал.7 от КСО. Следователно АО правилно е постановил спиране на изплащането на пенсията за инвалидност в размерите по чл.98, ал.7 от КСО. Пред съда са доказани фактическите основания за реализиране на това правомощие.

Разпоредбата на чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО дава право на ръководителя на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт да постанови разпореждане за спиране изплащането на пенсията, когато са представени или се установят данни за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване на основанията по чл. 96, ал. 1. В настоящия казус данни по см. на чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО представлява влязлото в сила ЕР на НЕЛК № 91864/ 29.11.2024г., с което е отменено ЕР на ТЕЛК №90713/03.07.2024 г. След отмяната на ЕР на ТЕЛК жалбоподателят няма определен процент ТНР, а по силата чл. 72 от КСО, пенсия за инвалидност се определя /и изплаща/ на лица с 50 и над 50 на сто ТНР. От това следва, че считано от постановяване на решението на НЕЛК основанието за получаването от жалбоподателя на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е отпаднало до постановяването на ново решение на ТЕЛК, т. е налице е хипотезата на чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО. Поради това съдът намери, че спирането на изплащането на ПИ е материално законосъобразно, тъй като се установи наличието на цитираното в Разпореждането за спиране обстоятелство по смисъла на чл. 95, ал. 1, т. 6, вр. чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, длъжностното лице по "ПО" правилно е разпоредило по реда на чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО спиране на изплащането на личната пенсия на жалбоподателя за инвалидност поради общо заболяване.

За пълнота следва да се отчете, че изтъкнатите от жалбоподателя оплаквания за влошаване на здравословното му състояние не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство, защото са от компетентността на органите на медицинската експертиза и са неотносими към приключилото пред НОИ адм. производство, което е предмет на настоящия съдебен контрол.

По изложените мотиви настоящият състав на АСВТ намери предявената жалба за неоснователна. Следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и своевременно заявеното искане за това, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателите следва да заплатят на администрацията, в чиято структура е ответният административен орган, разноски за ЮК възнаграждение в размер на 150, 00 лв., определен съобразно разпоредбата на чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Произнасянето попада в хипотезата на изключените от касационно обжалване по чл.119 от КСО, поради което е окончателно.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, във вр. с чл.118, ал.3 от КСО и чл.143, ал.3 от АПК, съдът в посочения по-горе състав