Решение № 2336 от 4.12.2023 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 778/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Л. В. И., [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Гоце Делчев, обл. Благоевград, против Разпореждане на полицейски орган от 27.07.2023 год. на мл. ПИ А. Г. К. – полицейски инспектор при РУ – Г. Д. към ОД на МВР - Благоевград. В обстоятелствената част на жалбата се излагат конкретни фактически и правни твърдения за незаконосъобразност на постановеното разпореждане. Твърди се, че оспореното разпореждане е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на материалните норми и при несъответствие с целта на закона, в подкрепа на което се сочат конкретни съображения. С жалбата се претендира заплащане на сторените деловодни разноски. Страните не се явяват, въпреки редовното и своевременно призоваване за съдебното заседание. С писмен отговор, ответникът прави възражение за недопустимост на жалбата, обосновано от твърдението, че оспореният акт носи белезите на писмено предупреждение, което не засяга непосредствено права и законни интереси на жалбоподателката. В допълнание сочи, че липсва правен интерес от искането поради обстоятелството, че разпореждането е изпълнено като процесното СУМПС [номер] е иззето на 15.09.2023 год. По отношение на наведените в жалбата твърдения касаещи основателността на същата се сочи, че мотивите за издаване на разпореждането се съдържат в Заповед № 1116з-29/ 19.05.2022 год., което съгласно Тълкувателно решение № 16/75 от ОСГК на ВС и ТР № 1/ 2006 на ОС на ВАС не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Въз основа на събраните доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: По подадено заявление за издаване на СУМПС вх. № 2518/ 01.03.2022 год. по описа на ОД на МВР – Благоевград и представени всички изискуеми документи, на жалбоподателката е издадено Свидетелство за управление на моторно превозна средство № • на 04.03.2022 год. В изпълнение на изискването на чл. 13, ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, което лимитативно изброява всички необходими документи, които лицето е задължено да представи за първоначалното издаване на свидетелство за управление на МПС, по т. 7 от цитираната норма, жалбоподателката е представила Уверение № 0166/ 03.12.2021 год. на Министерство на образованието и науката за признаване на завършена степен на образование, издадено след представен документ № 26.01-211 от средно училище в [населено място]-Б. М.. В рамките на извършена проверка от страна на административния орган е установено, че така представеният документ е неистински. Със Заповед № 1116з-29/ 19.05.2022 год., издадена от гл. инспектор С. А., на длъжност ВПД, началник сектор ПП към отдел ОП при ОД на МВР – Благоевград е възобновено административното производство по Заявление за издаване на СУМПС, вх. № 2518/ 01.03.2022 год. на Л. И., като същевременно е обявено за изземване свидетелството за управление на МПС с № 285622534, издадено на дата 04.03.2022 год. на лицето Л. И. до произнасяне на компетентните органи. Указано е също така, СУМПС [номер] да се съхранява в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Благоевград. С цел защита на особено важни и държавни интереси и поради опасност за осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на заповедта на основание чл. 60, ал. 1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на същата. В заповедта е указано, че същата подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването й пред АС – Благоевград. Към делото са представени два броя докладни от съдържанието, на които се установява, че въпросната заповед не е връчвана на адресата. В последствие на 27.07.2023 год. от ПИ А. К., полицейски инспектор е издадено Разпореждане на полицейски орган, с което на основание чл. 61 от ЗМВР е разпоредено на жалбоподателката Л. И. да предаде СУМПС№ •във връзка със Заповед № 1116з-29/ 19.05.2022 год., издадена от гл. инспектор С. А., на длъжност ВПД началник сектор ПП към отдел ОП при ОД на МВР – Благоевград на началник сектор „ПП“ Благоевград до 15.09.2023 год. С разпореждането е указано, че при неизпълнение на същото, лицето ще отговаря по чл. 257 от ЗМВР и чл. 64 от ЗМВР. Също така с разпореждането е указано, че същото подлежи на обжалване в 3 дневен срок от връчването му по реда на АПК. Разпореждането е връчено лично на адресата на 27.07.2023 год., което е удостоверено с подписа на последната. Жалбата сезирала съда е подадена на 28.07.2023 г. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима за разглеждане. Подадена е от лице, което притежава правен интерес от оспорването - адресат на акта и в предвидения от закона срок. Настоящият съдебен състав счита, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен административен орган, с териториална, времева и материална компетентност, но при нарушаване на административнопроизводствените правила за неговото издаване. В обжалваното разпореждане е посочено, че то е издадено на основание чл. 64 ЗМВР. Видно от съдържанието му, същото създава конкретно задължение за адресата, като неизпълнението на което е скрепено с произтичане на неблагоприятни последици за лицето. Разпорежданията по чл. 64, ал. 1 ЗМВР се издават от полицейските органи в изпълнение на общо възложените им функции и задачи по чл. 6, ал. 1 ЗМВР, в т. ч. и тези по чл. 61 ЗМВР. Техни адресати могат да бъдат държавни органи, организации, юридически лица и граждани. По своето правно естество, разпореждането има властнически характер – с разпоредителната част на полицейското разпореждане се създават правата или задълженията на адресатите и се определят начинът и срокът за изпълнението му, съгласно чл. 64, ал. 5 ЗМВР. Неизпълнението на разпореждането е скрепено със санкция по чл. 257, ал. 1 и 2 ЗМВР. За издаването на полицейското разпореждане, не е необходимо условие адресатът да е потенциален правонарушител. Процесното разпореждане създавайки конкретно самостоятелно задължение за адресата, обвързвайки същевременно неизпълнението на същото с прилагането на самостоятелна санкция, обуславя характера му на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, поради което подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. В рамките на осъщественият съдебен контрол, съдът констатира, че в разпореждането липсва излагане на фактическа обстановка и мотиви, налагащи издаването му. Не посочването на фактическите и правни основания в изпълнение на чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР, съгласно константната съдебна практика, представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на административния акт. В случая, преценката на съда за съответствие на разпореждането с относимите материалноправни разпоредби е препятствана, тъй като не е ясна причината, наложила издаването на самото разпореждане. В съдържанието на акта е посочено единствено, че се издава в изпълнение на възложените функции на полицейския орган по ЗМВР, каквото е и част от съдържанието на цитираното правно основание и който текст, всъщност, е част от готовата бланка, която е използвана за издаване на разпореждането. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1, предл. първо от ЗМВР, издаването на разпореждане от полицейския орган до гражданин е допустимо, когато това е необходимо за изпълнение на възложените функции на органа. Следователно, в разпореждането би следвало да се посочи, какви конкретни обстоятелства налагат като необходимост издаването на същото от компетентния полицейски орган. При наличие на обективна невъзможност за съда да упражни правомощията си за контрол по законосъобразността на административния акт поради непосочване на фактически и правни основания за издаването му, може единствено да се предполага изхождайки от диспозитива на акта, че основанието за издаването му е Заповед № 1116з-29/ 19.05.2023 год. на началник сектор „ПП“ Благоевград. Както бе посочено по-горе с въпросната заповед е обявено за изземване СУМПС на жалбоподателката до произнасяне на компетентните съдебни органи. От една страна същата не е връчена на адресата, не е влязла в законна сила, поради което и не подлежи на изпълнение, включително в тази й част. От друга страна липсата на правно основание за издаването на акта, включително и поради непосочване на конкретни фактически и правни обстоятелства обосноваващи необходимостта за полицейския орган да издаде същото в изпълнение на възложените му функции, ведно с посочване на процесната заповед като основание за издаване на разпореждането водят според съда до извода, че същото няма характера на разпореждане по чл. 64 от ЗМВР. В случая според съда може да се предположи, че с оспореното разпореждане, полицейският орган е наложил принудителна административна мярка по реда на Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина по чл. 19 от цитирания нормативен акт. Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. С мярката по чл. 19 от Наредба І-157 от 1.10.2002 г. се цели да се преустанови извършването на правнорегламентираната дейност – управление на моторно превозно средство, тогава, когато правото за извършването на дейността е придобито чрез използване на документ с невярно съдържание. Няма обаче законова правна норма, която да установява отнемане на правото на управление на моторно превозно средство при доказано издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство въз основа на документ с невярно съдържание. Съгласно чл. 23 ЗАНН, случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в закон. Това изискване е гаранция за законоустановеността на административната принуда, която пряко засяга права и законни интереси на адресата. В случая принудителната мярка не е установена в закон, а в наредба. В Закона за движение по пътищата е предвидена възможността за налагане на различни по вид принудителни административни мерки в изчерпателно изброените в закона хипотези (Глава шеста "Принудителни административни мерки" - чл. 171 - чл. 173а) тогава, когато бъдат накърнени обществените отношения, регламентирани с този закон. В чл. 171, т. 1 от ЗДвП са предвидени случаите, в които се допуска временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, а с т. 4 на текста, е предвидена една единствена хипотеза, при която може да се изземе СУМПС - на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 (да върне издаденото му СУМПС след като са му отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си). Последното обосновава извода, че Законът не предвижда възможност за изземане на СУМПС при фактическите основания, посочени в оспорената заповед, поради което установяването на принудителната административна мярка в наредба, а не в закон, е нарушение на чл. 23 ЗАНН. Последното води до извода, че органът е бил длъжен на основание чл. 5, ал. 1 АПК да не прилага разпоредбата на Наредбата. Ето защо, по така изложените по-горе съображения, настоящия съдебен състав намира, че жалбата на Л. И., се явява основателна и доказана, а оспореното в настоящото производство Разпореждане на полицейски орган от 27.07.2023 год. на мл. ПИ А. Г. К. – полицейски инспектор при РУ – Г. Д. към ОД на МВР - Благоевград, като незаконосъобразно - издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с приложимите материалноправни норми и в несъответствие с целта на закона, следва да бъде отменено с решението по настоящото дело. При този изход на спора, и с оглед представеният списък на разноските на жалбоподателя следва да се присъдят сторените деловодни разноски общо в размер на 760. 00 лева, от които сумата в размер на 750. 00 лева заплатено адвокатско възнаграждение и сумата в размер на 10. 00 лева, съставляващи заплатена дължима държавна такса. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Благоевград,