РЕШЕНИЕ

№ 27

гр. К., 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20235510101987 по описа за 2023 година Предявеният иск е с правно основание чл.49, ал.1 от СК, съединен с искове за родителски права, режим на лични отношения и издръжка на дете, ползване на семейното жилище и фамилно име.

В исковата си молба ищецът заявява, че са сключили граждански брак с ответницата на 15.08.2009 г. От брака си имат родено дете, ненавършило пълнолетие - Г. И. И., роден на 13.10.2017 г. Твърди, че той и ответницата са живели в разбирателство до есента на 2022 г., когато същата е започнала да променя отношението си към го и детето и да се отчуждават един от друг. Започнали да зачестяват отсъствията й от дома им, като месец декември 2022 г. не била преспивала нито една вечер в дома им, включително и на всички празници. Започнала да отказва да ходи уикендите в с.А., където живеела майката на ищеца.

Сочи, че ответницата не живее реално с тях, прекарва с детето по час- два на ден, отсъства през нощта, уикендите и всички празници. Нямали никакви отношения помежду си.

Моли съда местоживеенето на детето Г. И. И., ЕГН ••••••••••, да бъде при него на следния адрес: гр. ••• Моли родителските права върху малолетното дете Г. И. И., ЕГН ••••••••••, да бъдат присъдени на него, а на ответницата да бъде определен подходящ режим за осъществяване на лични контакти.

Претендира заплащане на издръжка за детето от страна на ответницата в размер на 250 лева месечно чрез него като баща и законен представител, платима до 5-то число на текущия месец.

Не претендира заплащане на издръжка за себе си.

Сочи, че желае съдът да му предостави ползването на семейното жилище, находящо се в ••• Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им като дълбоко и непоправимо разстроен, ведно с всички произтичащи от това законови последици, като съдът да се произнесе по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, като според него вината за това обстоятелство е на ответницата. Моли съда да осъди ответницата да му заплати направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и насрещна искова молба от ответницата. Същата заявява, че бракът й с ищеца следва да бъде прекратен поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на ищеца. Твърди, че отношенията между нея и съпруга й са охладнели след нежеланието му да имат второ дете. Желае родителските права върху малолетното дете Г. И. И. ЕГН •••••••••• да бъдат предоставени на нея, като същото живее на адреса, на който живее тя. Моли съда да определи режим на лични контакти с ищеца всяка първа и трета седмица от месеца от 17 часа в петък до 10 часа в неделя. Претендира ежемесечна издръжка за детето в размер на 250 лв., считано от 01.09.2023 г., платима до 30-то число на текущия месец, ведно с дължимата лихва за забава. моли съда да й бъде предоставено семейното жилище.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК за насрещния иск е постъпил отговор от ищеца, с които се оспорват твърденията на ответницата и се потвърждават исканията, изложени в исковата молба.

С протоколно определение от 11.10.2023 г. съдът е предоставил като привременна мярка родителските права на детето Г. И. И. на ищеца по делото, определил е местожителството на детето и е предоставил ползването на семейното жилище на бащата И. Г. И., определил е режим на лични отношения и издръжка докато трае производството по делото.

С молба от 17.10.2023 г. ответницата моли за изготвянето на социален доклад относно условията за отглеждането на детето в квартирата, която тя и малолетното дете обитават - гр. •••. Моли и за допускането и назначаването на съдебнопсихологическа експертиза, която да даде заключение относно личностовите характеристики на освидетелстваните лица и психологическа оценка относно тяхната емоционална зрялост и родителски капацитет.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Страните сключили граждански брак на 15.08.2009 г. в град К., който е първи и за двамата. От сключения брак имат едно дете Г. И. И., ЕГН ••••••••••, които обстоятелства са видни от приложените по делото Удостоверение за сключен гр.брак, изд.въз основа на акт за граждански брак № 0169/15.08.2009 г., изд. от Община К., Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 2135/16.10.2017 г., издаден от Община С.З.. От твърденията на страните и показанията на свидетелите се установи, че отношенията между съпрузите са се променили през есента на 2022 г. Тези твърдения се подкрепят и от приетия по делото Социален доклад на Дирекция „Социално Подпомагане“ – К.. Страните посочват, че между тях няма близост, разговорите се свеждат до ежедневните грижи за детето. Наблюдават отчуждение помежду си, както физическо, така и емоционално. Посочват, че причината за това е неразбирателството и настъпилите различия във вижданията им за момента на раждане на второ дете от брака. Първоначално съпругата имала желание за раждане на второ дете след като поотраснал малолетния Г., но съпругът й не я подкрепил. В последствие той променил нагласата си, но нейното желание вече не било толкова силно.

От представеният по делото Социален доклад с изх. №ПР/Д-СТ-КК/106- 001/15.09.2023 г. на Дирекция „Социално Подпомагане“ – К. се установи, че и двамата родители притежават необходимият родителски капацитет за отглеждането на малолетния Г. И.. Посочва се, че родителите си сътрудничат по отношение на грижите за сина си. Установено е, че грижите за детето са подходящи и всички негови потребности са задоволени. Условията на живот на детето в семейното жилище, находящо се гр. К., •• са адекватни за неговата възраст и са определени като отлични. Твърди се още, че малолетният Г. има силна връзка и с двамата си родители, познава целия си роднински кръг и има възможност да общува с всички членове на разширеното си семейство.

Видно от събраните по делото доказателства страните по делото са военнослужещи и работят във Поделение №22180 в гр. К.. Средният месечен доход на всеки от двамата съпрузи е около 1700 лева.

По делото е назначена и изготвена съдебно – психологическа експертиза заключението на която потвърждава данните от Социален доклад с изх. №ПР/Д-СТ-КК/106-001/15.09.2023 г. на Дирекция „Социално Подпомагане“ – К., че страните притежават необходимия родителски капацитет, отношенията им с малолетното дете са отлични. Детето е привързано и към двамата родители. Посочва се и обстоятелството, че за правилното развитие на детето и задоволяване на емоционалните му потребности е необходимо преимуществено да се полагат грижи от страна на майката. В интерес на детето е създаването на емоционален комфорт и семеен уют. Изтъква се, че изключително силен елемент от изграждането на детето, на неговото бъдещо възпитание и оформянето му като пълноценен човек, са отношенията му с майката. Установено е, че не е налице родителско отчуждение и детето проявява позитивно отношение към двамата си родители. Вещото лице е констатирало при срещата си с майката, че тя проявява зряло и адекватно отношение към развитието на детето. Умее да поставя граници и адекватни ограничения, предвид израстването му и развитието му.

В Социален доклад с изх. №ПР/Д-СТ-КК/106-001/15.09.2023 г. на Дирекция „Социално Подпомагане“ – К. се посочва от ищеца, че на 31.08.2023 г. „се преместил в с. А. при своята майка, тъй като за него вече било нетърпимо да живее под един покрив с г-жа И.“. По делото се установи още, че малко след образуване на съдебното производство съпругата се е изнесла от семейното жилище и към момента живее разделно от съпруга си в гр. К., •••. На посочения адрес същата е осигурила необходимите условия за отглеждането на детето. Това обстоятелство се потвърждава и от изготвеното и прието по делото Становище за условията за отглеждане на дете с изх.

№ПР/Д-СТ-КК/146-001/11.12.2023 г. на Дирекция „Социално Подпомагане“ – К.. По делото бяха разпитани при режим на довеждане общо петима свидетели. Трима от страна на ищеца по делото и двама от страна на ответника.

От показанията на свидетелите Г.И., И. И. и П. И. се установи, че ищецът И. И. полага необходимите грижи за отглеждането на детето и по отношение на възпитанието му. Установиха се и условията, при които се отглежда детето.

От показанията на свидетелите Т. Д. и Т.Н. се установиха родителските качества на ответницата Е. И. и че същата отглежда детето като задоволява всички негови потребности, грижи се за неговото социално, емоционално развитие и възпитание. Създала е необходимите условия, заедно със съпруга си в дома им. Записала е детето на извънкласни занимания и др. От така установеното съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл.14 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Установи се, че през последните години от брака съпрузите не се разбират поради настъпилото между тях охладняване един към друг и липсата на разбирателство по отношение на въпроса за раждането и отглеждането на второ дете от брака. Страните живеят отделно един от друг и рядко разговарят. Отношенията между тях са само формалност и са свързани единствено с отглеждането на детето, родено от брака. По данни на свидетелите и на самите страни наблюдава се отчуждение помежду им, както физическо, така и емоционално. При разпита на вещото лице, назначено по делото съдът констатира, че отношенията между съпрузите толкова са се влошили, че се е стигнало до взаимна неприязън помежду им, която не може да бъде преодоляна. При осъществената среща по време на експертизата родителите на Г. И. дори не са си разменили поздрав, което потвърждава сериозния разрив в отношенията им. От събраните доказателства по делото съдът установи, че брачната връзка между страните е прекъсната и изчерпана от съдържание и същата следва да бъде прекратена.

По въпроса за вината и на основание чл. 49, ал.3 от СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Произнасянето по вината за прекратяване на брака е поискано и от двамата съпрузи.

Относно вината за прекратяване на брака съдът намира, че вина имат и двамата съпрузи. С действията си те са допринесли за отчуждаването помежду си. Предизвикали са разкъсването на брачната връзка и не са положили усилия за подобряване на отношенията си. Аналогични съображения са изложени в приетия по делото Социален доклад на Дирекция „Социално Подпомагане“ – К.. Недоказани останаха твърденията на ищеца относно факта, че ответницата често не нощува в общия им дом и излиза нощем да се лекува. От приложените и приети по делото доказателства не се установяват подобни обстоятелства. недоказани останаха и твърденията на ответницата, че бащата И. И. е възпрепятствал срещите й с детето в определения режим на лични отношения, постановен при определяне на привременните мерки.

Предвид разпоредбата на чл.59, ал.2 от СК, социалния доклад, установените обстоятелства, приетата по делото съдебно-психологическа експертиза, претенцията на ответницата при съобразяване с възрастта, пола и желанието на детето и силната му емоционална връзка с ответницата, съдът счита, че родителските права следва да се упражняват от майката Е. И., защото майката е доказала, че притежава необходимите родителски качества за правилното му отглеждане и възпитание, без да отрича родителските качества на бащата.

При постановяване на решението си за развода между съпрузите и определяне на родителя, който да упражнява родителските права и режимът на лични отношения с другия родител съдът се води от интересът на детето като преценява възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Съгласно Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. 3/74 г. на Пленума на ВС интересът на децата е необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, изобщо всяко дете да стане хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността.

В настоящия случай и двамата родители притежават родителски капацитет за отглеждането на детето. Тези обстоятелства се потвърждават от показанията на свидетелите, разпитани по делото. Съдът на основание чл. 59, ал. 6 от СК е изслушал и двамата родители, за да придобие лични впечатления. Въпреки това съдът следва да се съобрази с обстоятелството, че детето Г. И. И. към момента на образуване на делото е на 5 години. В тази възраст се формира личността и се полагат основите на възпитанието, поради което е необходимо детето да бъде отглеждано от майката, която видно от заключението на приетата по делото съдебна експертиза проявява зряло и адекватно отношение към развитието на детето. Умее да поставя граници и адекватни ограничения, предвид израстването му и развитието му. Съдът не отрича родителския капацитет на бащата на детето поради което намира, че следва да същият да получи подходящ режим на лични отношения с детето. Мотивите за това са възможността на детето пълноценно да контактува с бащата и да не се прекъсва връзката с него. Както се посочва в съдебната експертиза и показанията на свидетелите И. И. полага също много добри грижи за детето и се отнася с отговорност при отглеждането му. Воден от тези съображения съдът намира, че следва да бъде укрепена връзката на детето с баща му и той да присъства активно в живота му. В Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. 3/74 г. на Пленума на ВС съдът е тълкувал значението на обстоятелството възраст на детето при определяне на кого да се предоставят родителските права. В същото постановление съдът акцентира, че в първите години на детето, когато същото започва да се формира като личност и да се изгражда като пълноценен член на обществото следва да бъде предоставено на майката, която да го отглежда. Изрично е посочено, че децата във възраст към пълнолетието, особено момчетата, могат да се нуждаят от непосредствен надзор от бащата. Воден от тези съображения и прилагайки задължителните указания към съда, дадени в Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. 3/74 г. на Пленума на ВС съдът счита, че родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване от майката Е. А. И.. От показанията на разпитаните свидетели свидетелите Т. Д. и Т.Н. се установява, че ответницата е записала детето на различни извънкласни дейности – рисуване, футбол и др. При наличие на здравословен проблем с детето тя се ангажира с посещението на лекари и лечението на детето. Показанията на свидетелите доказват, че майката Е. И. се грижи активно за развитието на детето.

Съгласно чл.124, ал.2 от СК детето има право на лични отношения с двамата родители. Основно задължение на родителя, произтичащо от разпоредбата на чл.125, ал.1 от СК е да се грижи за правилното отглеждане и възпитание на детето, а чл.124, ал.1 от СК регламентира правото на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално развитие в т.ч. нравствено и социално. Следователно родителят, при когото живее детето следва да осигурява възможности за лични контакти между детето и другия родител. В случая за съхраняване на родителската връзка между ответника и детето Г. И., съдът определя на основание чл.59, ал.3 от СК режим на лични контакти, който са се осъществява: всяка първа и трета седмица от месеца от 10, 00 часа в петък до 17, 00 часа в неделя. Така определения режим на лични контакти подлежи на промяна, когато това се налага в интерес на детето или при изменение на обстоятелствата.

По отношение на местожевеенето на детето съдът напълно кредитира становището на Дирекция „Социално Подпомагане“ – К., че детето се чувства най-добре в семейното жилище, където е започнал животът му и където са създадени отлични условия за отглеждането му във всяко едно отношение. Воден от тези съображения и изложените по-горе съдът следва да предостави за ползване на майката Е. А. И. семейното жилище, където да отглежда детето Г. И. И.. Издръжката на ненавършили пълнолетие деца е абсолютно задължение на родителите им, независимо от трудоспособността и дохода им / арг. чл.143, ал.2 от СК / като минималната издръжка на едно дете не може да бъде по-малка от една четвърт от минималната работна заплата за страната. По отношение на претенцията за издръжка съдът намира същата за основателна. Съдът констатира, че претендираната издръжка в размер на 250, 00 лв. се явява достатъчна за задоволяване на нуждите на детето. По делото бяха представени доказателства, че средният доход и на двамата родители е около 1700, 00 лв., което позволява задоволяването на потребностите на детето в пълна степен.

Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак, т.е. законодателят е предоставил възможността на съпруга, който при сключването на гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг, както да възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си фамилия. С оглед изричното желание на ответницата след прекратяването на брака тя следва да носи брачното фамилно име И.. На основание чл. 329, ал.1, изр. 2 от ГПК когато и двама съпрузи са виновни за прекратяването на брака разноските остават за всеки от тях, както са ги направили. Предвид горното съдът определя окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 75, 00 лв., от които 25, 00 лв. са внесени при образуване на делото. Съгласно чл. 329 ал.1, изр. 2 от ГПК съдът определя ищецът да довнесе - 12, 50 лв., а ответникът - 37, 50 лв. Определя за постановената издръжка държавна такса в размер на 360, 00 лв., която да се заплати от ищеца по сметка на Районен съд - К.. Водим от гореизложеното, съдът