Решение № 3128 от 26.7.2024 г. на Административен съд - Хасково по дело № 383/2024 г.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 3 във връзка с чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на И. Ю. Х. срещу Решение № 1012-26-128-3/04.04.2024 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Хасково.

В жалбата се твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно. Сочи се, че коректно било посочено, че жалбоподателят е регистриран като земеделски стопанин. В същото време било прието, че това не е достатъчно, за да обоснове възникване на осигурително правоотношение. За жалбоподателя били подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО. Оспорва прилагането на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, тъй като тази норма не изисквала регистрация за продажбата на земеделската продукция, а единствено, че земеделските стопани, които произвеждат животинска или растителна продукция, предназначена за продажба, трябва да са регистрирани по съответния ред. Ирелевантни били в случая текстовете от Закона за животновъдството и Закона за ветеринарната медицина, защото те касаели обектите за извършване на селскостопанска дейност и нямали отношение към проблемите на осигуряването. Твърди се, че органите на НОИ не е необходимо да изследват дали се спазват стриктно разпоредбите за дейността на оспорващата като земеделски стопанин, от значение за тях бил само фактът дали същата е регистрирана като такъв. Моли за отмяна на решението.

В съдебно заседание жалбоподателят И. Ю. Х., редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата. Жалбоподателят бил регистриран като земеделски производител, поради което неправилно било прието от ответника, че същият не следвало да получава съответните суми и поради това трябвало да ги върне. Твърди се също, че жалбоподателят бил лишен и занапред от правото да ги получава. Моли за отмяна на оспореното решение.

Ответникът Директор на ТП на НОИ - Хасково, редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. От събраните по делото писмени доказателства се доказвало категорично, че жалбоподателят не е осигурено лице по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на КСО, а именно същият не бил регистриран по съответните закони в Република България, за да може да произвежда и да продава продукция, поради което като неосигурено лице нямал право на изплащане на обезщетение за възникнали рискове, за които не бил осигурен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

1. От извлечения от ИСЕОДД за представени данни вх. № Р14-26-000-00-0007450651/10-9-2020 г., № Р14-26-000-00-0007450708/10-9-2020 г., № Р14-26-000-00-0007651246/2-11-2020 г., № Р14-26-000-00-0007651139/2-11-2020 г., № Р14-26-000-00-0007966569/17-12-2020 г., № Р14-26-000-00-0007966602/17-12-2020 г., № Р14-26-000-00-0008672979/19-5-2021 г., № Р14-26-000-00-0010412018/7-4-2022 г., № Р14-26-000-00-0011276034/18-10-2022 г., № Р14-26-000-00-0011276138/18-10-2022 г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково за И. Ю. М. [ЕГН]/И. Ю. Х. [ЕГН], в качеството ѝ на самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, са представени удостоверения по образец /приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1/ към болнични листове, издадени за периода от 11.08.2020 г. до 15.02.2021 г., и удостоверения по образец /приложение № 11 към чл. 11, ал. 2/ към заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение по чл. 50, ал. 1 и ал. 5 от КСО, считано от 16.02.2021 г., към заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение по чл. 53 от КСО, считано от 18.11.2021 г. и заявление-декларация за изплащане на парично обезщетение по чл. 54 от КСО, считано от 04.10.2022 г. В извлеченията е посочен вид регистрация – срочна, до 01.03.2021 г., до 15.06.2022 г., до 01.03.2023 г., до 21.06.2023 г. 2. Извършена е от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Хасково проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на И. Ю. М., резултатите от която са обективирани в Констативен протокол /КП/ № КП-5-26-01488851/22.12.2023 г. В КП е посочено, че от направена справка в регистър „Апис 7+“ е установено, че съгласно Закона за регистър Булстат – И. Ю. Х. с [ЕГН] е вписана с правна форма – самоосигуряващо се лице, с ЕИК••••••••, (нов ЕИК 1••••••••, ), с КИД 2008: 0121 отглеждане на грозде с управляващ: И. Ю. Х. с [ЕГН]. Отбелязано е, че имената И. Ю. Х. с [ЕГН] и И. Ю. М. с [ЕГН] са имена на едно и също лице.

От направена справка Данни в регистъра на осигурителите за самоосигуряващия се е установено, че И. Ю. Х. декларира, че като земеделски стопанин упражнява дейност от дата 01.07.2020 г., заявява вид на осигуряване за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“ от същата дата. Посочено е също, че за лицето са внесени осигурителни вноски с приход в бюджета на ДОО за периода от 01.07.2020 г. до 10.08.2020 г., а съгласно Регистъра на осигурените лица за него имало подадени данни за периода от 01.07.2020 г. до 31.10.2023 г. с вид осигурен – 13.

Посочено е, че по цитирани болнични листи и молби-декларации по реда на чл. 50, чл. 53, чл. 54 от КСО на И. Ю. Х. са изплатени парични обезщетения за периода от 01.07.2020 г. до 17.11.2023 г. по представената от лицето банкова сметка.

С цел установяване на осигурителните права на лицето е възложено извършването на проверката на земеделски стопанин – И. Ю. Х., която следвало да установи дали същата е осъществявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин по смисъла на чл. 10, ал. 1 КСО, която да е основание за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 4 и/или ал. 4 от КСО. Описани са предприетите във връзка с проверката действия, като се установява, че И. Ю. Х., регистрирана като земеделски стопанин до 11.06.2021 г., до 10.06.2022 г., до 21.07.2023 г., с последна регистрация на 21.03.2023 г. до края на срока, е отглеждала лозе, собственост на Х. Р. Х., че не е прибирала продукция от лозето, няма данни за продажба, не била подала годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ, нито е представила фактури и други разходни и приходни документи, доказващи продажбата на селско стопанска продукция.

Обсъдени са разпоредбите на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и чл. 10 от КСО, като е прието, че в случая И. Ю. Х. има необходимата регистрация в ОД „Земеделие“, както и деклариране на начало на дейност и осигуряване в ТД на НАП, но няма произведена продукция, няма продажби, поради което лицето не отговаряло на спецификата на земеделския стопанин, който произвежда земеделска продукция с цел продажба и реализиране на приходи. Направен е извод, че предвид здравословното състояние на лицето, съгласно представените болнични листове, полагането на трудова дейност като земеделски стопанин е в пряко противоречие с действителността, като се твърди, че регистрацията на И. Ю. Х. като земеделски стопанин е направена само и единствено с цел получаване на обезщетения от фондовете но ДОО и придобиването на осигурителни права без реално упражняване на трудова дейност.

В заключение е посочено, че И. Ю. Х. към датата на настъпване на риска „общо заболяване“ – 11.08.2020 г., както и последващите болнични за бременност и раждане, обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО, обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 54 от КСО без прекъсване за периода от 11.08.2020 г. до 17.11.2023г. не е осигурено лице по КСО и няма право на парично обезщетение от ДОО. Прието е, че същата няма основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО – като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин и подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от 01.07.2020 г. до 30.11.2023 г. вкл. следва да бъдат заличени.

1. Издадени са Задължителни предписания № ЗД-1-26-01488863/22.12.2023 г. от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Хасково, съгласно които И. Ю. Х., с ЕИК/код по БУЛСТАТ ••••••••, да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за същата за периода от 01-07-2020 до 31-12-2021, с вид осигурен 13, декларация образец № 1.

Издадени са Задължителни предписания № ЗД-1-26-01488869/22.12.2023 г. от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Хасково, съгласно които И. Ю. М., с ЕИК/код по БУЛСТАТ ••••••••, , да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на И. Ю. Х. ЕГН ••••••, за периода от 01-01-2022 до 30-11-2023, с вид осигурен 13, декларация образец № 1.

Няма данни по делото задължителните предписания /ЗП/ да са обжалвани. С оглед разпределената доказателствена тежест жалбоподателят не твърди и не представя доказателства, въз основа на които да се установи, че ЗП са били оспорени. Същите са били връчени лично на посоченото в тях като отговорно длъжностно лице за изпълнението им И. Ю. Х. на 08.01.2024 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне.

От писмо № 1043-26-61/28.02.2024 г. на Началник отдел КПК, ТП на НОИ – Хасково е видно, а и не е спорно по делото, че ЗП са изпълнени на 26.02.2024 г. 4. Издадено е от Ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Хасково Разпореждане № РВ-3-26-01547936/28.02.2024 г., с което на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и чл. 114, ал. 3 от КСО е разпоредено лицето И. Ю. Х. да възстанови добросъвестно получените парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 11.08.2020 г. до 31.10.2022 г. в размер на 10465.00 лв. – главница.

В мотивите на разпореждането е посочено, че след извършена проверка от контролен орган на ТП на НОИ – Хасково, приключила с Констативен протокол № КП-5-26-01488851/22.12.2023 г. и на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37 ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ са издадени задължителни предписания № ЗД-1-26-01488863/22.12.2023 г. и № ЗД-1-26-01488869/22.12.2023 г., които са влезли в законна сила, като данните по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в качеството на лицето на земеделски стопанин са заличени.

От извършените констатации било видно, че лицето не отговаря на условията на § 1, т. 5 от ДР на КСО, чл. 10, чл. 40, чл. 48а и чл. 52а от КСО, поради което нямало право на парично обезщетение в качеството на земеделски стопанин. Прието е, че в резултат на изложеното в разпореждането и на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО на И. Ю. Х. неоснователно са изплатени 10465.00 лв., представляващи парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода.

Разпореждането е получено лично от И. Ю. Х. на 11.03.2024 г., видно от представеното известие за доставяне.

1. Срещу Разпореждането е депозирана от И. Ю. Х. жалба с вх. № 1012-26-128-1/18.03.2024 г. по описа на ТП на НОИ – Хасково.

1. С Решение № 1012-26-128-3/04.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, оспорено в настоящото съдебно производство, на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, е отхвърлена жалбата на И. Ю. Х. срещу Разпореждане № РВ-3-26-01547936/28.02.2024 г. на Ръководителя на „Контрола по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и чл. 114, ал. 3 КСО е разпоредено възстановяване на добросъвестно получените парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 11.08.2020 г. до 31.10.2022 г. в размер на 10465.00 лв. – главница.

В решението, след позоваване на разпоредбите на чл. 40, ал. 1, чл. 48а, чл. 50, ал. 1 и ал. 8 от КСО, § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, чл. 10 от КСО, § 1, т. 5 от ДР на КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 и ал. 4, от КСО се обективира извод, че в кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, които произвеждат продукция, предназначена за пазара и са регистрирани за това по установения ред. От събраните в административната преписка доказателства се установявало, че жалбоподателят е регистриран като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистъра на земеделски стопани, но регистрацията по този ред не била достатъчна да обоснове възникване на осигурително правоотношение, независимо, че за лицето са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО и са внасяни осигурителни вноски. Отбелязано е, че за целите на осигуряването законодателят в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО е въвел изискването произвежданата растителна и/или животинска продукция да е предназначена за продажба, за което земеделският стопанин да има съответната регистрация. След обсъждане и на разпоредбите на чл. 13, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 от Закона за животновъдството и на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е прието, че в случая се установява, че жалбоподателят не произвежда животинска продукция, предназначена за продажба, не отговаря на условията на § 1, т. 5 от ДР на КСО, чл. 10, чл. 40 и чл. 48а от КСО, поради което няма право на парично обезщетение.

С оглед изложеното е направен извод, че правилно в обжалваното разпореждане контролният орган – ръководителят на „Контрола по разходите на ДОО“ при ТП на НОИ – Хасково, е разпоредил на лицето да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане, парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 11.08.2020 г. до 31.10.2022 г. в размер на 10465.00 – главница.

Решението е получено лично от И. Ю. Х. на 10.04.2024 г., видно от отразяването в известие за доставяне.

Жалбата срещу него е подадена на 16.04.2024 г. в ТП на НОИ – Хасково.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 118, ал. 1 КСО. В специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 КСО, дерогираща общите - чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 98, ал. 2 АПК, се посочва актът, чиято законосъобразност се изследва в настоящото съдебно производство – решението на ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, като това се осъществява само след изчерпване възможността за оспорване по административен ред на разпореждането по чл. 117, ал. 2 КСО.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - Директора на ТП на НОИ – Хасково, при спазване на установената писмена форма /чл. 59, ал. 2 АПК/, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно за отмяната му по чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, констатира се, че при издаването на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения - основание за отмяната му съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На основание чл. 108, ал. 1 КСО е извършена проверка по разходите на ДОО на И. Ю. М./Х., в хода на която са издадени ЗП на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО, без данни същите, въпреки че са връчени лично на адресата им, да са оспорени. В случая не се установява лицето, спрямо което се иска заличаване на данни и което е отговорно да извърши заличаването, да не е участвало в производството по заличаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. На това лице е предоставена възможност да оспори издадените ЗП, поради което като не го е сторило, те са влезли в сила и са породили своето действие, т.е. заличаването на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО безспорно се явява ново обстоятелство по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО. Така вж. Решение по адм. дело № 11678/2023 г. на ВАС.

Нещо повече, по делото се съдържат данни, че ЗП са изпълнени на 26.02.2024 г., поради което и на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и ал. 3 КСО длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното ТП на НОИ, е издало разпореждане, подлежащо на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му.

Разпореждането е оспорено по административен ред съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ във връзка с ал. 2, т. 2 КСО.

Директорът на ТП на НОИ – Хасково с решение в срок е отхвърлил жалбата срещу разпореждането /чл. 117, ал. 3 КСО/, като е възникнало и е упражнено правото на физическото лице да оспори по съдебен ред това решение.

В този смисъл не се установяват допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, препятстващи правото на защита на адреса на акта.

На трето място, на изследване подлежи издаден ли е оспореният акт в съответствие с материалния закон съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 АПК.

Приложими норми:

Съгласно чл. 5, ал. 2 КСО „самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка“.

Съгласно чл. 5, ал. 3 КСО „регистрацията на осигурителите и самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“.

Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО „осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване“.

Съгласно чл. 10 КСО „осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.“.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО /в приложимата редакция/ „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски“.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 5 ДР на КСО във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 4 и ал. 4 КСО „регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители“ са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред“, като тези лица се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт и по свой избор - за общо заболяване и майчинство.

Съгласно чл. 40, ал. 1 КСО „осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст“.

Съгласно чл. 48а КСО „осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск“.

Съгласно чл. 52а КСО „осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск“.

Не е спорно в конкретния случай, че И. Ю. Х. е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ и е регистриран земеделски стопанин.

Спорно е дали произвежда продукция и дали тази продукция е реализирана на пазара. С оглед разпределената доказателствена тежест по делото не са представени от страна на жалбоподателя доказателства, нито са направени доказателствени искания, въз основа на които да се установи, че в действителност И. Ю. Х. е отглеждала посоченото от същата лозе и е реализирала продукция, продавайки я на пазара. Не са представени фактури или други разходни и приходни документи, както и годишни данъчни декларации. В този смисъл правилно органът е обусловил извод, че лицето не отговаря на спецификата на земеделския стопанин, който произвежда земеделска продукция с цел продажба и реализиране на приходи. Без значение е при това фактът, че за лицето са подавани данни по чл. 5, ал. 4 КСО и са внасяни осигурителни вноски.

„Сама по себе си регистрацията като земеделски стопанин, съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. не е достатъчна, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице идентичност между качеството земеделски производител и осигурено лице. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност и което не е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството осигурено лице като земеделски производител, независимо че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Защитими са само тези осигурителни права, които реално са възникнали. Както бе посочено по-горе, наличието на регистрация като земеделски стопанин и внасяне на осигурителни вноски, без регистрираното физическо лице да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба /каквото е изискването на § 1, ал. 1, т. 5 от КСО/, не обуславя възникването на осигурително правоотношение, а липсата на такова дефинитивно изключва правото на лицето да получи осигурителни плащания, в това число и парични обезщетения по глава ІV, раздел ІІ от КСО“ /така вж. Решения на ВАС по адм. дело № 544/2024 г., по адм. дело № 6092/2022 г. и по адм. дело № 10733/2022 г./.

В действителност жалбоподателят нито твърди, нито сочи доказателства, че отглежда животни и произвежда животинска продукция. Въпреки това съдът намира, че органът е анализирал разпоредбите на Закона за животновъдството и Закона за ветеринарномедицинската дейност единствено в подкрепа на извода си, че И. Ю. Х., макар и земеделски стопанин, не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 във връзка с т. 5 ДР КСО.

Към момента на изплащане на паричните обезщетения не са били налице предпоставките за изплащането им, тъй като към деня на настъпване на тези осигурителни рискове жалбоподателят не е имал качеството „осигурено лице“. Нещо повече, ако той е смятал, че отговаря на условията за получаване на парично обезщетение, доколкото представлява осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 във връзка т. 5 ДР КСО, то е следвало да оспори връчените му ЗП за заличаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Доколкото И. Ю. Х. не е предприела действия за своя защита, оспорвайки издадените спрямо нея ЗП, то в съзнанието си същата е наясно, че не е упражнявала труд като самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски производител.

Съгласно чл. 114, ал. 1 КСО „недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113.“.

Съгласно чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО „добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане“.

В конкретния случай е формиран извод за неоснователно получени от И. Ю. Х. суми, представляващи парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, размерът на които суми и периодът, за който са платени, не се оспорват от жалбоподателя. Приема се от органа, че сумите са получени добросъвестно, въпреки че, както се установи по-горе, жалбоподателят не произвежда продукция, предназначена за пазара. Това е така, доколкото в действителност са налице нови данни, имащи значение за определяне правото на изплащане на обезщетение, а именно – издадени са ЗП, които като неоспорени и влезли в сила са довели до заличаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО /така вж. Решения на ВАС по адм. дело № 5399/2022 г., по адм. дело № 9322/2023 г. и по адм. дело № 1336/2023 г./.

С константната практика на ВАС е възприето, че за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. С оглед законовата презумпция за добросъвестност е абсолютно необходимо безспорното и категорично установяване на недобросъвестността на лицето от страна на носещия доказателствената тежест за това административен орган. Така вж. Решение по адм. дело № 4097/2023 г. на ВАС.

В конкретния случай органът не твърди, че лицето е недобросъвестно, за да се приложи разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО, вкл. и доколкото в тази хипотеза не е достатъчно да се установи безспорно фактът на неправилно извършени осигурителни плащания в полза на физическо лице, за да се обуслови материална законосъобразност на нареденото връщане на такива суми от получателя им със съответната лихва, а следва да бъде доказана и неговата недобросъвестност. В този смисъл и в настоящото производство ответникът не следва да доказва извършени ли са от лицето действия в нарушение или при заобикаляне на закона или има ли лицето поведение, целящо да заблуди компетентните органи по отношение на осигурителните му права, възползвало ли се е лицето от неистински документи и/или документи с невярно съдържание, установени ли са факти и обстоятелства, които съзнателно са били укривани от него с цел неправомерно облагодетелстване, т.е. заявени ли са неверни факти или декларирани ли са обстоятелства от същото лице при императивно изискване за деклариране, за възникване и упражняване на правото на осигурително плащане. по себе си, подаването на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и внасянето на осигурителни вноски, не са действия, чрез които се цели да бъдат заблудени органите по отношение осигурителните права на лицето. В случая в оспореното решение няма описани правопроменящи или правоизключващи факти, които съзнателно са били укривани от лицето, с оглед постигане на резултативна цел – неговото облагодетелстване. В този смисъл вж. Решение по адм. дело № 6906/2023 г. на ВАС.

Дори и да се приеме, че всъщност органът е бил длъжен да изследва дали лицето е действало недобросъвестно, за да разпореди връщане на неоснователно получени суми от него на основание чл. 114, ал. 1 КСО, то в случая, като не го е сторил, не е допуснал нарушение на процесуалните правила и закона, той като от една страна, добросъвестността се презумира и не подлежи на доказване, а от друга, органът е разпоредил връщане единствено на неоснователно получените суми в размера на тяхната главница, не и на лихвите, т.е. правната сфера на адресата на оспорения акт е засегната неблагоприятно в по-малка степен.

С право на изплащане на обезщетение не е разполагал жалбоподателят, поради което и същият следва да възстанови неоснователно получените суми, макар и това да се е случило добросъвестно. След изплащането на сумите за парични обезщетения са представени нови документи и са събрани допълнителни данни, от които е установено, че извършените осигурителни плащания са без правно основание. Налице са предпоставките по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на сумите за осигурителни плащания от получилото ги лице без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. В този смисъл вж. Решение по адм. дело № 4627/2021 г. на ВАС.

На четвърто място, оспореният акт е издаден в съответствие с целта на закона и принципа за съразмерност /чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК/.

Извод: решението на Директора на ТП на НОИ – Хасково и потвърденото с него разпореждане са издадени законосъобразно, поради което и жалбата на И. Ю. Х. следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на юридическото лице, в структурата на което е органът, издал оспорения акт - Национален осигурителен институт /чл. 33, ал. 2 КСО във връзка с § 1, т. 6 Д. К./, следва да бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 37, ал. 1 ЗПП във връзка с чл. 24 НЗПП.

На основание чл. 118, ал. 3 и чл. 119 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 АПК Административен съд - Хасково