Решение № 4732 от 5.9.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 9117/2022 г.

Производството е по реда на чл. 196 ГПК /отм./ – чл. 206 ГПК /отм./, вр. § 2, ал. 1 ПЗР на ГПК.

С Решение № 20034657/09.05.2022 г., постановено по гр. д. № 27813/2006 г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 178 състав, по предявен от Р. С. Г. срещу С. Я. Д. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, е намалено дарението, извършено от С.П.И., починал на 31.10.2006 г., в полза на С. Я. Д., на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 35, находящ се в гр. София, ж. к. ••••, с площ от 99, 50 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 35, заедно с 2, 874% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, извършено с Нотариален акт за дарение № 187/09.07.1993 г., том LXXXVIII, дело № 17780/1993 г. на нотариус В.А., с 47042, 52/99000 идеални части, като е възстановена, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, на Р. С. Г. запазената ѝ част от наследството на нейния баща С.П.И., починал на 31.10.2006 г., в размер на 47042, 52/99000 идеални части.

На основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ ответницата С. Я. Д. е осъдена да заплати на ищцата Р. С. Г. сумата в размер на 3 935 лева – разноски за първоинстанционното производство.

Срещу първоинстанционното решение, в законоустановения срок по чл. 197, ал. 1 ГПК /отм./, е депозирана въззивна жалба от ответницата С. Я. Д., чрез адвокат Н.Н., САК. Във въззивната жалба се излагат оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, необоснованост, при непълнота на доказателствения материал и при неспазване на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса. Доводите за недопустимост на решението се обосновават с липса на активна процесуална легитимация на ищцата по предявения иск по чл. 30 ЗН поради обстоятелството, че тя е загубила качеството си на наследник на починалия С.П.И.. Поддържа се, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на правилата на ЗС, ЗН и СК, като се сочи, от една страна, че решаващият съд не е зачел принципите на семейната имуществена общност и не е съобразил факта, че процесният апартамент № 35 е бил придобит от ответницата и нейния съпруг в режим на СИО, а от друга – неправилно е определил наследствената маса на починалия С.П.И., незачитайки настъпилия в хода на висящия пред него процес факт на влизане в сила на Решение от 12.02.2010 г. на СГС, 4Б състав, с което на Р. С. Г. вече е била възстановена запазена част от наследството на С.П.И., а оттук – неправилно е изчислил запазената част на ищцата, игнорирайки получената в производството пред СГС, 4Б състав, парична равностойност на накърнената запазена част на С.П.И. от наследството на Т.Ф.Н.. В този смисъл счита, че упражненото в настоящото производство право по чл. 30 ЗН представлява повторна претенция на ищцата за възстановяване на запазената част от наследството на починалия наследодател. След математически изчисления прави извод, че максималната теоретично възможна парична равностойност на накърнената запазена част на Р. С. Г. от наследството на С.П.И. възлиза на 9 237, 60 лева. На следващо място, излага, че първоинстанционният съд незаконосъобразно не е зачел доводите на ответницата за придобиване на процесния имот по давност, както и за компенсиране на ищцата чрез притежавани от наследодателя вещни права върху земеделски земи. При тези аргументи моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне в цялост на предявения иск, евентуално за уважаване на същия до 9237/132000 идеални части.

В срока по чл. 201, ал. 1 ГПК /отм./ е постъпило писмено възражение от ищцата Р. С. Г., чрез адвокат В.Д., с което се оспорва изцяло въззивната жалба. Излагат се подробни аргументи за неоснователност на заявените с жалбата доводи за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение и се моли за неговото потвърждаване.

В проведеното на 10.04.2023 г. открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивницата С. Я. Д., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат Н.Н.. Процесуалният представител заявява от името на своя доверител, че поддържа въззивната жалба и няма доказателствени искания пред въззивната инстанция. Моли за уважаване на жалбата и за присъждане на разноски съгласно списък с разноски, който представя в съдебно заседание. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 10.04.2023 г. открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззиваемата страна Р. С. Г., редовно призована, представлява се от адвокат В.Д.. Процесуалният представител изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Заявява, че поддържа депозирания писмен отговор и няма доказателствени искания пред въззивната инстанция. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски съгласно списък с разноски, който представя в съдебно заседание.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, I I Б въззивен съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на дарственото разпореждане, обективирано в Нотариален акт за дарение № 187/09.07.1993 г., том LXXXVIII, дело № 17780/1993 г. на нотариус В.А., с което наследодателят на ищцата – С.П.И., починал на 31.10.2006 г., се е разпоредил с притежаваната от него ½ идеална част от недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 35 в гр. София, ж. к. ••••, с площ от 99, 50 кв. м., като я е дарил на ответницата С. Я. Д., до размера на запазената на ищцата част от наследството на наследодателя С.П.И., определена съобразно нормите на чл. 28 и чл. 29, ал. 1 ЗН – 1/2. В уточнителна молба от 27.02.2007 г. ищцата сочи, че размерът на запазената част от наследството на С.П.И. е в размер на 1/4 идеални части от дарения имот /½ от притежаваната ½ на баща ѝ/.

В исковата молба, уточнена с молба от 27.02.2007 г., се излагат фактически твърдения, че ищцата Р. С. Г. е единствен законен наследник на баща си С.П.И., починал на 31.10.2006 г., а ответницата С. Я. Д. е дъщеря на втората съпруга на баща й – Т.Ф.Н., починала през м. май 2006 г. През 1993 г. през време на брака между С.П.И. и Т.Ф.Н. съпрузите се разпоредили с притежавания от тях в режим на СИО недвижим имот, представляващ апартамент № 35, находящ се в гр. София, ж. к. •••• /подробно индивидуализиран в ИМ/, като го дарили на дъщерята на Т.Ф.Н. преди брака – ответницата С. Я. Д.. Ищцата твърди, че с апартамент № 35 се изчерпва изцяло оставеното от дарителя – съпруг наследство /при липса на данни той да е притежавал други имоти или движими вещи/. Тъй като с извършеното дарствено разпореждане била накърнена запазената част на ищцата от оставеното от наследодателя С.П.И. наследство, за нея възникнал правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част от неговото наследство чрез намаляване на извършеното с Нотариален акт за дарение № 187/09.07.1993 г. том LXXXVIII, дело № 17780/1993 г. на нотариус В.А., дарение до размера на запазената съобразно чл. 29, ал. 1 ЗН 1/2 идеална част от наследството на наследодателя С.П.И.. Ответницата С. Я. Д. оспорва пред районната инстанция предявения иск с доводи за неговата неоснователност. Прави възражение, че процесният имот представлява изключителна собственост на наследодателката Т.Ф.Н. поради придобиването му с нейни лични средства. Евентуално навежда възражение за придобиване на имота по давност, като твърди, че владее същия, считано от 09.07.1993 г. до датата на образуване на настоящото производство. Твърди, че имуществото на С.П.И. не се изчерпва с дарения недвижим имот, тъй като той бил придобил по наследство от Т.Ф.Н. идеални части от правото на собственост върху недвижими имоти, представляващи възстановени по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи и възстановени по реда на ЗВСГЗГФ горски земи, индивидуализирани в депозирана по делото молба от 17.03.2008 г. и приложени решения на ПК – с. Горско Косово, община Сухиндол, област Велико Търново. Счита, че при определяне наследствената маса на наследодателя на ищцата следва да се вземе предвид възстановената на последния запазена част от наследството на Т.Ф.Н. в производството по гр. д. № 27073/2006 г. на СРС, 58 състав, и в. гр. д. № 11152/2010 на СГС, 4Б състав.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства – писмо от 16.07.2007 г. от Столична община – район „Красно село“ /л. 55 СРС/, че С.П.И., ЕГН ••••••••••, е сключил граждански брак /втори по ред за него/ с Т.Ф.Н., ЕГН ••••••••••, на 05.09.1976 г. От брака съпрузите нямат родени общи деца.

Преди сключения на 05.09.1976 г. граждански брак С.П.И. има родена една дъщеря – ищцата Р. С. Г.. Преди брака Т.Ф.Н. също има родена една дъщеря – ответницата С. Я. Д.. Децата не са общи на С.П.И. и Т.Ф.Н.. По делото не е спорно, че ищцата Р. С. Г. е била осиновена от неучастващо по делото лице /втори съпруг на майка / със съгласието на С.П.И., като поради прекратяване на осиновяването с влязъл в сила съдебен акт е възстановена родствената връзка баща – дъщеря между нея и С.П.И. преди 31.10.2006 г., т. е. преди неговата смърт и преди откриване на наследството му.

По делото е представен Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 08.07.1988 г. /л.146 СРС/, видно от който със същия МВР – София продава на Т.Ф.Н. процесния апартамент № 35, находящ се в гр. София, ж. к. ••••, с площ от 99, 50 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, столова, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 35, заедно с 2, 874% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. На етапа на въззивното производство между страните не се спори, че описаният недвижим имот е придобит от съпрузите по време на брака в режим на СИО съобразно приложимата норма на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./.

От приетия по делото като писмено доказателство Нотариален акт за дарение № 187/09.07.1993 г., том LXXXVIII, дело № 17780/1993 г. на нотариус В.А., се установява, че през време на брака на С.П.И. и Т.Ф.Н. съпрузите са дарили притежавания от тях в режим на СИО апартамент № 35, находящ се в гр. София, ж. к. ••••, на ответницата С. Я. Д., като дарителите са си запазили правото на безвъзмездно ползване заедно и поотделно докато са живи. Съгласно отбелязване в нотариалния акт дарителите се легитимират като собственици на дарения имот с Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 08.07.1988 г. От приетия по делото като писмено доказателство Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 84, том II, рег. № 16582, дело № 265/2002 г. от 14.06.2002 г. на нотариус Б.Я., се установява, че през време на брака на С.П.И. и Т.Ф.Н. съпругата е дарила на своята дъщеря преди брака – ответницата С. Я. Д., собствения личен недвижим имот апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж. к. ••••, със застроена площ 63.08 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, заедно със зимнично помещение № 15 с полезна площ от 1.54 кв. м., и заедно с 1.262 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като дарителката си е запазила правото на пожизнено безвъзмездно ползване на дарения имот.

По делото е установено, че Т.Ф.Н. е починала на 24.04.2006 г. /писмо от 13.12.2007 г. от Столична община – район „Красно село“ на л. 80 СРС/, като е оставила за свои наследници по закон своята дъщеря С. Я. Д. и преживелия съпруг С.П.И.. От представения по делото препис – извлечение от Акт за смърт № 1286/01.11.2006 г. се установява, че С.П.И. е починал на 31.10.2006 г. Съгласно Удостоверение за наследници, издадено на 21.11.2006 г. от Столична община – район „Нови Искър“, С.П.И. е оставил за свой единствен наследник по закон своята дъщеря Р. С. Г.. По делото е представено Решение от 25.01.2007 г., постановено по гр. д. № 4755/2006 г. по описа на СРС, БК, 82 състав, видно от което е, че със същото е допуснато, на основание чл. 61 ЗН, приемането под опис на наследството на С.П.И., починал на 31.10.2006 г., от неговата дъщеря Р. С. Г., като необходимо условие за упражняване на право на иск за възстановяване на запазена част по чл. 30 ЗН, като в описа се включва съответна идеална част от процесния недвижим имот /ап. № 35/.

По делото не е спорно, че в качеството си на наследник на Т.Ф.Н., С.П.И. е придобил по наследяване ½ от наследените от нея идеални части от недвижими имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ на наследниците на М.К.М. и Г.Н.П. /какъвто е Т.Ф.Н., за което са представени удостоверения за наследници и решение на ПК/, представляващи земеделски и горски земи в землището на селата Горско Косово и Бяла река, Община Сухиндол, Област Велико Търново, както следва:

1/2 от 1/4 ид. част, придобита от Т.Ф.Н. по наследство от М.К.М., от правото на собственост върху недвижими имоти, съгласно Решение № 96 от 05.04.1996 г. по преписка № 1898 от 28.04.1992 г. на ПК – гр. Сухиндол, както следва: 1./ нива от 11, 561 дка, трета категория, местност Бара в землището на село Полско Косово, имот № 027002, по плана за земеразделяне, на стойност 5 220, 00 лева, съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице инж. Л.Ц., което настоящият състав кредитира като компетентно и обективно изготвено (или 652, 50 лева съобразно притежаваната 1/8 ); 2./ овощна градина от 7, 200 дка, трета категория, местност Таушана, имот номер 028012 по плана за земеразделне, на стойност 3 251, 00 лева, съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице инж. Л.Ц., което настоящият състав кредитира като компетентно и обективно изготвено (или 406, 38 лева съобразно притежаваната 1/8); 3./ нива от 6, 938 дка, шеста категория, местност Баренско, имот номер 029006 по плана за земеразделяне, на стойност 1 748, 00 лева, съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице инж. Л.Ц., което настоящият състав кредитира като компетентно и обективно изготвено (или 218, 50 лева съобразно притежаваната 1/8); 1/2 от 1/4 ид. част, придобита от Т.Ф.Н. по наследство от М.К.М., от правото на собственост върху недвижими имоти, съгласно Решение № 152 от 22.02.2000 г. на ОСЗГ гр. Сухиндол, както следва: 1./ изоставени трайни насаждения имот от 7, 200 дка, девета категория, местност Куза, имот номер 000322 по плана за земеразделяне, на стойност 1 271, 00 лева, съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице инж. Л.Ц., което настоящият състав кредитира като компетентно и обективно изготвено (или 158, 88 лева съобразно притежаваната 1/8); 1/2 от 1/3 ид. част, придобита от Т.Ф.Н. по наследство от Г.Н.П., от правото на собственост върху недвижими имоти съгласно Решение № 152 от 22.02.2000 г. на ПК – гр. Сухиндол, както следва: 1./ ливада от 1, 829 дка, девета категория, местност Куза, имот номер 000072, по плана за земеразделяне, на стойност 320, 00 лева, съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице инж. Л.Ц., което настоящият състав кредитира като компетентно и обективно изготвено (или 53, 33 лева съобразно притежаваната 1/6); 2./ нива от 4, 430 дка, трета категория, местност Елията, имот номер 019004, по плана за земеразделяне, на стойност 1 910, 00 лева, съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице инж. Л.Ц., което настоящият състав кредитира като компетентно и обективно изготвено (или 318, 33 лева съобразно притежаваната 1/6); 1/2 от 1/3 ид. част, придобита от Т.Ф.Н. по наследство от Г.Н.П., от правото на собственост върху недвижими имоти съгласно общо Решение № 15 от 18.01.1993 г. на ПК гр. Сухиндол, както следва: 1./ нива от 0, 200 дка, трета категория, местност Елията, имот номер 019070, по картата на землището, на стойност 86, 00 лева, съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице инж. Л.Ц., което настоящият състав кредитира като компетентно и обективно изготвено (или 14, 33 лева съобразно притежаваната 1/6); 1/2 от 1/3 ид. част, придобита от Т.Ф.Н. по наследство от Г.Н.П., от правото на собственост върху недвижими имоти съгласно Решение № 96 от 05.04.1996 г. на ПК гр. Сухиндол, както следва: 1./ нива от 10, 885 дка, трета категория, местност Елията, имот номер 011009, по плана за земеразделяне, на стойност 5 187, 00 лева, съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице инж. Л.Ц., което настоящият състав кредитира като компетентно и обективно изготвено (или 864, 50 лева съобразно притежаваната 1/6); 2./ нива от 3, 000 дка, трета категория, местност Ламара, имот номер 016006 по плана за земеразделяне, на стойност 1 392, 00 лева, съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице инж. Л.Ц., което настоящият състав кредитира като компетентно и обективно изготвено (или 233, 00 лева съобразно притежаваната 1/6); 3./ овощна градина от 5, 541 дка, трета категория, местност Търлаото, имот номер 023007, по плана за земеразделяне, на стойност 2 502, 00 лева, съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице инж. Л.Ц., което настоящият състав кредитира като компетентно и обективно изготвено (или 417, 00 лева съобразно притежаваната 1/6); 4./ нива 6, 500 дка, трета категория, местност Бара, имот номер 027014, по плана за земеразделяне, на стойност 2 854, 00 лева, съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице инж. Л.Ц., което настоящият състав кредитира като компетентно и обективно изготвено (или 475, 67 лева съобразно притежаваната 1/6); 1/2 от 1/3 ид. част, придобита от Т.Ф.Н. по наследство от Г.Н.П., от правото на собственост върху недвижими имоти съгласно Решение № 110 от 15.02.1998 г. на ПК гр. Сухиндол, както следва: 1./ нива от 13, 997 дка, пета категория, местност Чилнище, в землището на село Бяла река, имот номер 011029, на стойност 4 808, 00 лева, съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице инж. Л.Ц., което настоящият състав кредитира като компетентно и обективно изготвено (или 801, 33 лева съобразно притежаваната 1/6); 1/2 от 1/4 ид. част, придобита от Т.Ф.Н. по наследство от М.К.М., от правото на собственост върху недвижими имоти - гори, както следва: 1./ широколистна гора с площ от 1, 454 дка в местността „Чуката“, землището на с. Горско косово, и иглолистна гора с площ от 5, 546 дка в местността „Чуката“, землището на с. Горско косово, имот № 059011, на стойност 1 305, 97 лева, съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице инж. С.К., което настоящият състав кредитира като компетентно и обективно изготвено (или 163, 25 лева съобразно притежаваната 1/8), както и 2./ широколистна гора с площ от 6, 000 дка в м. „Куза“, землището на с. Горско косово, имот № 053049, на стойност 1 103, 64 лева съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице инж. С.К., което настоящият състав кредитира като компетентно и обективно изготвено (или 137, 96 лева съобразно притежаваната 1/8).

По делото са приложени гр. д. № 27073/ 2006 г. на Софийски районен съд, ІІ ГК, 58 състав, в. гр. д. № 11152/2010 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б въззивен състав, к. гр. д. № 4881/2013 г. на Върховния касационен съд, II ГО. Видно от тях е следното:

С Решение от 25.06.2010 г. по гр. д. № 27073/2006 г. на Софийски районен съд, ІІ ГК, 58 състав, по предявен от Р. С. Г. – като наследник на С.П.И., починал на 31.10.2006 г., срещу С. Я. Д., иск по чл. 30 ЗН, е намалено дарението, извършено с Нотариален акт № 84, том II, рег. № 16582, дело № 265/2002 г. на софийски нотариус, по силата на което Т.Ф.Н. /починала на 24.04.2006 г./ е дарила на С. Я. Д. недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 15 в гр. София, ж. к. ••••, със застроена площ 63.08 кв. м. /подробно индивидуализиран/, възстановена е запазената част на С.П.И. /починал на 31.10.2006 г./ - с наследник Р. С. Г., от оставеното от Т.Ф.Н. наследство в размер на 41 206.67/58160 идеални части, и на основание чл. 36, ал. 2 ЗН, е постановено дареният имот да остане в наследството на Т.Ф.Н., а С. Я. Д. е осъдена да заплати на Р. С. Г. – в качеството й на наследник на С.П.И. /починал на 31.10.2006 г./ сумата от 51 168.25 лева, представляваща стойността, която той би получил от посоченото по-горе дарение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.12.2006 г., до окончателното изплащане.

С въззивно решение от 12.02.2013 г., влязло в сила на 16.10.2013 г., по в. гр. д. № 11152/2010 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б въззивен състав, първоинстанционното решение е отменено в следните части:

• в частта, в която е намалено извършеното с Нотариален акт № 84, том II, рег. № 16582, дело № 265/2002 г. на софийски нотариус, дарение на недвижим имот, по силата на което Т.Ф.Н. /починала на 24.04.2006 г./ е дарила на С. Я. Д. недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 15 в гр. София, ж. к. ••••, със застроена площ 63.08 кв. м. /подробно индивидуализиран/, за горницата над 37 931.62/58 160 идеални части от дарения имот, необходими за допълване накърнената запазена част на С.П.И. /починал на 31.10.2006 г./ от наследството на Т.Ф.Н. /починала на 24.04.2006 г./;

• в частта, в която с оглед постановеното от СРС задържане на дарения имот от надарената С. Я. Д., на основание чл. 36, ал. 2 ЗН /при допусната в диспозитива на решението очевидна фактическа грешка, според която е постановено връщане на имота в наследството на Т.Ф.Н. вместо задържането му - в неговата цялост, от надарената С. Я. Д./, С. Я. Д. е осъдена да заплати на Р. С. Г. – в качеството й на наследник на С.П.И. /починал на 31.10.2006 г./, разликата над сумата 41 922.40 лева – като равностойност на намалението, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.12.2006 г., до окончателното й изплащане;

• в частта, в която на Р. С. Г. е присъдена законната лихва върху определеното от въззивния съд уравнение по чл. 36, ал. 2 ЗН от 41 922.40 лева, считано за периода от датата на подаване на исковата молба – 06.12.2006 г., до датата на влизане в сила на въззивното решение.

С въззивно решение от 12.02.2013 г., влязло в сила на 16.10.2013 г., по в. гр. д. № 11152/2010 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б въззивен състав, първоинстанционното решение е оставено в сила в следните части:

• в частта, в която, на основание чл. 30, вр. чл. 29, ал. 3 ЗН, е намалено извършеното с Нотариален акт № 84, том II, рег. № 16582, дело № 265/2002 г. на софийски нотариус, дарение на недвижим имот, по силата на което Т.Ф.Н. /починала на 24.04.2006 г./ е дарила на С. Я. Д. недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 15 в гр. София, ж. к. ••••, със застроена площ 63.08 кв. м. /подробно индивидуализиран/, до размера, необходим за допълване накърнената запазена част на С.П.И. /починал на 31.10.2006 г./, от наследството на Т.Ф.Н. /починала на 24.04.2006 г./, а именно до размер на 37 931.62/58 160 идеални части от дарения имот, по предявения от Р. С. Г. – като наследник на С.П.И., починал на 31.10.2006 г., срещу С. Я. Д., иск по чл. 30 ЗН;

• в частта, в която с оглед постановеното от СРС задържане на дарения имот от надарената С. Я. Д., на основание чл. 36, ал. 2 ЗН /при допусната в диспозитива на решението очевидна фактическа грешка, според която е постановено връщане на имота в наследството на Т.Ф.Н. вместо задържането му от надарената С. Я. Д./, С. Я. Д. е осъдена да заплати на основание чл. 36, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 1, изр. последно ЗН, на Р. С. Г. – като законен наследник на С.П.И. /починал на 31.10.2006 г./, сумата 41 922.40 лева, представляваща равностойност на намалението от 37 931.62/58 160 идеални части от дарения имот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане на настоящото решение в законна сила до окончателното й изплащане.

С Определение № 324/16.10.2013 г. по к. гр. д. № 4881/2013 г. на Върховния касационен съд, I I ГО, постановено в производство по реда на чл. 288 ГПК, въззивно решение по в. гр. д. № 11152/2010 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б въззивен състав, не е допуснато до касационно обжалване.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира следното от правна страна:

Предявен е за разглеждане конститутивен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 197, ал. 1 ГПК /отм./, изхожда от лица с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. На основание § 2, ал. 1 ГПК /отм./ депозираната жалба следва да се разгледа по реда на ГПК от 1952 г. /отм./.

При служебна проверка, въззивният съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно.

Във въззивната жалба се релевират доводи за недопустимост на обжалваното решение поради липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск – липса на активна процесуална легитимация на ищцата Р. С. Г. да предявява иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството на С.П.И.. Конкретно се твърди, че макар ищцата „да се е възползвала от ретроактивното действие“ на отмяната на осиновяването, тя не може да наследява рождения си баща С.П.И. и е загубила качеството на негов наследник, поради което не разполага с правото по чл. 30, ал. 1 ЗН. Тези доводи въззивният съд намира за неоснователни, като следва да отбележи, че по същество те касаят основателността, а не допустимостта на предявения иск.

По делото не е спорно, че ищцата Р. С. Г. е рождена дъщеря на С.П.И., починал на 31.10.2006 г. Не е спорно и че същата е била осиновена от друг мъж – втори съпруг на рождената майка, но с влязъл в сила съдебен акт осиновяването е било прекратено преди смъртта на С.П.И., т. е. преди откриване наследството на последния. Отмяната на осиновяването действа за в бъдеще /чл. 58 СК от 1968 г., чл. 67 СК от 1985 г., чл. 109 СК от 2009 г., противно на поддържаното в жалбата. Според действащия ЗН наследяването по закон по права линия се основава на родствената връзка между наследодател и низходящ, респ. възходящ наследник. Кои лица се призовават към наследяване се преценява към момента на откриване на наследството. Върху правото на способно да наследява лице да наследи имуществото на своя наследодател могат да рефлектират само факти, предшестващи откриването на наследството – извършване на престъпление, посочено в чл. 3 ЗН и водещо до недостойнство за наследяване, или назначаване на друго лице за наследник по волята на наследодателя чрез завещание, каквито в процесния случай не се твърдят и не се установяват. Поради това и доколкото по делото не е спорно, че осиновяването на ищцата е било отменено приживе на С.П.И., то следва, че от момента на тази отмяна се е възстановила връзката по произход между Р. С. Г. и С.П.И., поради което като негова рождена дъщеря Р. С. Г. несъмнено се включва в кръга на неговите наследници по закон, вкл. тя е лице с право на запазена част. В тази насока следва да се отбележи, че качеството на същата на наследник на С.П.И. е установено и със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила между същите страни решение по в. гр. д. № 11152/2010 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б въззивен състав, с което е признато правото на последната именно като наследник на С.П.И. да иска възстановяване на неговата накърнена запазена част от наследството на Т.Ф.Н.. По изложените съображения и след извършена служебна проверка въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е допустимо.

Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК, т. 19, дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата инстанция, като без да представлява нейно повторение, я продължава. Тя има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор. При въззивното обжалване решаващият съд при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Той достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционният съд. Въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви. Дори тогава, когато е възприела мотивите на първоинстанционното решение поради пълното съвпадение на фактическите и правни изводи и защото нейната решаваща дейност е била в същия обем като първоинстанционната, въззивната инстанция всъщност обосновава собствените си изводи, които са резултат на осъществена от нея решаваща, а не контролна дейност.

Във връзка с доводите, касаещи правилността на обжалваното съдебно решение въззивният съд намира следното:

Съгласно нормата на чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Според предвиденото в чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. С иска по чл. 30, ал. 1 ЗН е установена правната възможност за реализиране и защита на едно самостоятелно субективно преобразуващо право на наследниците по чл. 28, ал. 1 ЗН. Материалноправно легитимирани лица по тази претенция са наследникът с право на запазена част и лицето, което е облагодетелствано от извършената безвъзмездна разпоредителна сделка от наследодателя.

Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право, представляващо призната и гарантирана от закона възможност на наследника с право на запазена част (арг. чл. 30, вр. чл. 28 ЗН), да иска от съда да бъдат намалени завещателните и дарствени разпореждания на наследодателя в полза на други лица до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част.

На първо място, следва да бъдат обсъдени доводите във въззивната жалба, че процесният апартамент № 35 е бил придобит от ответницата и нейния съпруг в режим на СИО, поради което и оглед неучастието на нейния съпруг М.Т.Д. в настоящото производство, то обжалваното решение е незаконосъобразно. Доводите на въззивницата не могат да бъдат споделени от настоящия въззивен състав поради следното.

От приетия по делото като писмено доказателство Нотариален акт за дарение № 187/09.07.1993 г., том LXXXVIII, дело № 17780/1993 г. на нотариус В.А., се установява, че съпрузите С.П.И. и Т.Ф.Н. са дарили притежавания от тях в режим на СИО недвижим имот, представляващ апартамент № 35, находящ се в гр. София, ж. к. •••• /подробно индивидуализиран в ИМ/ на дъщерята на Т.Ф.Н. преди брака – ответницата С. Я. Д.. Съгласно приложимата в конкретния случай норма на чл. 20, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./ лични са вещите и правата върху вещи, придобити по време на брака от единия съпруг по наследство или по дарение. Поради това и доколкото по делото е безспорно, че процесният имот е дарен лично на ответницата С. Я. Д., то изцяло неоснователни са доводите на последната за неговото придобиване в режим на СИО от нея и съпруга ѝ.

Що се касае до оплакванията във въззивната жалба за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение поради необсъждане възраженията на ответната страна за придобиване на процесния имот по давност, считано от 09.07.1993 г. до датата на образуване на производството пред СРС – 14.12.2006 г., настоящият въззивен състав ги намира за неоснователни, като в тази насока изцяло споделя мотивите на районната инстанция, а именно: на първо място, придобиването по давност на имота, в това число и от трето лице, не е пречка за евентуално уважаване на иска по чл. 30 ЗН, а съставлява пречка само за възстановяването на запазената част в натура съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 150/25.11.2016 г. по гр. д. № 1818/2016 г. на II ГО на ВКС; 2./ на второ място, доколкото по делото не е спорно, че ответницата е придобила имота на основание правна сделка – дарение, то тя не би могла да го придобие и на друго основание.

Предвид неоснователността на гореизложените доводи, въззивният съд следва да обсъди тези касателно начина на образуване на наследствената маса на починалия на 31.10.2006 г. С.П.И., съответно запазената и разполагаемата част от наследството му.

Съгласно приложимата в конкретния случай норма на чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя. Т. е. в настоящия случай запазената част на ищцата Р. С. Г., като низходяща и единствен наследник по закон на С.П.И., възлиза на ½.

Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗН, за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване – за движимите.

Спорен на етапа на въззивното производство е въпросът относно конкретно включените в наследствената маса имуществени активи на починалия наследодател С.П.И.. По делото не е спорно, че във формираната по реда на чл. 31 ЗН наследствена маса от наследството на С.П.И. следва да бъдат включени вещните права върху недвижими имоти, придобити от него в качеството му на наследник на Т.Ф.Н. – ½ от наследените от нея идеални части /доколкото Т.Ф.Н. е оставила за свои наследници една дъщеря и преживял съпруг и те наследяват последната поравно – по 1/2 от недвижимите имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ на наследниците на М.К.М. и Г.Н.П., представляващи земеделски и горски земи в землището на селата Горско Косово, Община Сухиндол, Област Велико Търново, както следва:

• 1/2 от 1/4 ид. част, придобита от Т.Ф.Н. по наследство от М.К.М., от правото на собственост върху недвижими имоти, съгласно Решение № 96 от 05.04.1996 г. по преписка № 1898 от 28.04.1992 г. на ПК – гр. Сухиндол, както следва: 1./ нива от 11, 561 дка, трета категория, местност Бара в землището на село Полско Косово, имот № 027002, по плана за земеразделяне, на стойност 5 220, 00 лева, съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице инж. Л.Ц., което настоящият въззивен състав кредитира като компетентно и обективно изготвено (или 652, 50 лева съобразно притежаваната 1/8 ); 2./ овощна градина от 7, 200 дка, трета категория, местност Таушана, имот номер 028012 по плана за земеразделне, на стойност 3 251, 00 лева, съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице инж. Л.Ц., което настоящият въззивен състав кредитира като компетентно и обективно изготвено (или 406, 38 лева съобразно притежаваната 1/8); 3./ нива от 6, 938 дка, шеста категория, местност Баренско, имот номер 029006 по плана за земеразделяне, на стойност 1 748, 00 лева, съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице инж. Л.Ц., което настоящият въззивен състав кредитира като компетентно и обективно изготвено (или 218, 50 лева съобразно притежаваната 1/8);

• 1/2 от 1/4 ид. част, придобита от Т.Ф.Н. по наследство от М.К.М., от правото на собственост върху недвижими имоти, съгласно Решение № 152 от 22.02.2000 г. на ОСЗГ гр. Сухиндол, както следва: 1./ изоставени трайни насаждения имот от 7, 200 дка, девета категория, местност Куза, имот номер 000322 по плана за земеразделяне, на стойност 1 271, 00 лева, съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице инж. Л.Ц., което настоящият въззивен състав кредитира като компетентно и обективно изготвено (или 158, 88 лева съобразно притежаваната 1/8);

• 1/2 от 1/3 ид. част, придобита от Т.Ф.Н. по наследство от Г.Н.П., от правото на собственост върху недвижими имоти съгласно Решение № 152 от 22.02.2000 г. на ПК – гр. Сухиндол, както следва: 1./ ливада от 1, 829 дка, девета категория, местност Куза, имот номер 000072, по плана за земеразделяне, на стойност 320, 00 лева, съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице инж. Л.Ц., което настоящият въззивен състав кредитира като компетентно и обективно изготвено (или 53, 33 лева съобразно притежаваната 1/6); 2./ нива от 4, 430 дка, трета категория, местност Елията, имот номер 019004, по плана за земеразделяне, на стойност 1 910, 00 лева, съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице инж. Л.Ц., което настоящият въззивен състав кредитира като компетентно и обективно изготвено (или 318, 33 лева съобразно притежаваната 1/6);

• 1/2 от 1/3 ид. част, придобита от Т.Ф.Н. по наследство от Г.Н.П., от правото на собственост върху недвижими имоти съгласно общо Решение № 15 от 18.01.1993 г. на ПК гр. Сухиндол, както следва: 1./ нива от 0, 200 дка, трета категория, местност Елията, имот номер 019070, по картата на землището, на стойност 86, 00 лева, съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице инж. Л.Ц., което настоящият въззивен състав кредитира като компетентно и обективно изготвено (или 14, 33 лева съобразно притежаваната 1/6);

• 1/2 от 1/3 ид. част, придобита от Т.Ф.Н. по наследство от Г.Н.П., от правото на собственост върху недвижими имоти съгласно Решение № 96 от 05.04.1996 г. на ПК гр. Сухиндол, както следва: 1./ нива от 10, 885 дка, трета категория, местност Елията, имот номер 011009, по плана за земеразделяне, на стойност 5 187, 00 лева, съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице инж. Л.Ц., което настоящият въззивен състав кредитира като компетентно и обективно изготвено (или 864, 50 лева съобразно притежаваната 1/6); 2./ нива от 3, 000 дка, трета категория, местност Ламара, имот номер 016006 по плана за земеразделяне, на стойност 1 392, 00 лева, съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице инж. Л.Ц., което настоящият въззивен състав кредитира като компетентно и обективно изготвено (или 233, 00 лева съобразно притежаваната 1/6); 3./ овощна градина от 5, 541 дка, трета категория, местност Търлаото, имот номер 023007, по плана за земеразделяне, на стойност 2 502, 00 лева, съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице инж. Л.Ц., което настоящият въззивен състав кредитира като компетентно и обективно изготвено (или 417, 00 лева съобразно притежаваната 1/6); 4./ нива 6, 500 дка, трета категория, местност Бара, имот номер 027014, по плана за земеразделяне, на стойност 2 854, 00 лева, съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице инж. Л.Ц., което настоящият въззивен състав кредитира като компетентно и обективно изготвено (или 475, 67 лева съобразно притежаваната 1/6);

• 1/2 от 1/3 ид. част, придобита от Т.Ф.Н. по наследство от Г.Н.П., от правото на собственост върху недвижими имоти съгласно Решение № 110 от 15.02.1998 г. на ПК гр. Сухиндол, както следва: 1./ нива от 13, 997 дка, пета категория, местност Чилнище, в землището на село Бяла река, имот номер 011029, на стойност 4 808, 00 лева, съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице инж. Л.Ц., което настоящият въззивен състав кредитира като компетентно и обективно изготвено (или 801, 33 лева съобразно притежаваната 1/6);

• 1/2 от 1/4 ид. част, придобита от Т.Ф.Н. по наследство от М.К.М., от правото на собственост върху недвижими имоти - гори, както следва: 1./ широколистна гора с площ от 1, 454 дка в местността „Чуката“, землището на с. Горско косово, и иглолистна гора с площ от 5, 546 дка в местността „Чуката“, землището на с. Горско косово, имот № 059011, на стойност 1 305, 97 лева, съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице инж. С.К., което настоящият въззивен състав кредитира като компетентно и обективно изготвено (или 163, 25 лева съобразно притежаваната 1/8), както и 2./ широколистна гора с площ от 6, 000 дка в м. „Куза“, землището на с. Горско косово, имот № 053049, на стойност 1 103, 64 лева съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице инж. С.К., което настоящият въззивен състав кредитира като компетентно и обективно изготвено (или 137, 96 лева съобразно притежаваната 1/8).

Според заключенията на вещите лица инж. Л.Ц. и инж. С.К., приети без възражения на страните и преценени от настоящата инстанция като компетентно и обективно изготвени, се установява, че паричната равностойност на придобитите по наследяване от С.И.П. ½ от ¼, т. е. 1/8 идеални части от наследените от Т.Ф.Н. вещни права върху недвижими имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ на наследниците на М.К.М., възлиза на общо 1 737, 45 лева /1/8 от 13 899, 61 лева/, а паричната равностойност на придобитите по наследяване от С.И.П. ½ от 1/3, т. е. 1/6 идеални части от наследените от Т.Ф.Н. вещни права върху недвижими имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ на наследниците на Г.Н.П., възлиза общо на 3 176, 50 лева /1/6 от 19 059 лева/, или общо 4 913, 95 лева /1 737, 45 лева + 3 176, 50 лева/.

Не е спорно между страните, че към момента на откриване на наследството на С.И.П. той не е притежавал други вещни права. Спори се между страните следва ли като имуществен актив в наследствената маса на последния да бъде включена присъдената на Р. С. Г. – като законен наследник на С.П.И., парична сума в производството по в. гр. д. № 11152/2010 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б въззивен състав, представляваща равностойност на накърнената запазена част на наследодателя С.П.И. от наследството на Т.Ф.Н.. Въззивният съд намира доводите на въззивницата относно включването на тази сума в наследствената маса на С.П.И. за основателни, като според настоящия въззивен състав постановяването на влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, предявен от наследник, упражнил потестативното право на своя наследодател по чл. 30, ал. 1 ЗН, в резултат на което е възстановена накърнената запазена част на последния и му е присъдена нейната парична равностойност, е факт, който съдът следва да съобрази, на основание чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./, като настъпил в хода на процеса от значение за спорното право. Мотивите на съда са следните:

Правото да се иска намаление на завещателно разпореждане или дарение има имуществен характер и може да се предяви и от наследниците на лицето, чиято запазена част е накърнена, какъвто е разглежданият случай, при който ищцата, в качеството на наследник /единствен такъв/ на С.И.П., е упражнила правото на починалия си наследодател да иска намаление на дарствено разпореждане на съпругата му до размера на неговата накърнена запазена част. Т. е. в рамките на паралелно протеклото на настоящото дело съдебно производство по в. гр. д. № 11152/2010 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б въззивен състав, Р. С. Г. е упражнила правото на своя наследодател по чл. 30, ал. 1 ЗН, при което като краен резултат е прието, че запазената част на С.И.П. от наследството на Т.Ф.Н. е била накърнена, намалено е дарственото разпореждане на съпругата му, обективирано в Нотариален акт № 84, том II, рег. № 16582, дело № 265/2002 г. на софийски нотариус, по силата на което тя е дарила на дъщеря си С. Я. Д. недвижим имот: апартамент № 15 в гр. София, ж. к. ••••, със застроена площ 63.08 кв. м. /подробно индивидуализиран/, възстановена е запазената част на С.П.И. /починал на 31.10.2006 г./ - с наследник Р. С. Г., от оставеното от Т.Ф.Н. наследство в размер на 37 931.62/58 160 идеални части, като му е присъдена нейната парична равностойност от 41 922.40 лева.

При уважаване на конститутивния иск по чл. 30 ЗН настъпва правна промяна.

Възстановява се запазената част от дарение или завет, като последните се намаляват по правилата на чл. 32 – 33 ЗН. В резултат на това се отнема част от придобитото право от облагодетелствания, или неговата равностойност, ако имотът е бил отчужден при условията на чл. 37 ЗН. Ако имотът не е бил отчужден, възниква съсобственост между лицето, упражнило правото си по чл. 30 ЗН, и облагодетелствания, която може да се прекрати чрез делба. В делбеното производство при извършване на делбата наследникът ще реализира правата си от възстановената запазена част. Нормата на чл. 36 ЗН регламентира възможност да се уредят отношенията между наследника с право на запазена част, предявил основателна претенция по чл. 30 ЗН, и надарения, респ. заветника по друг начин, когато заветът или дарението са с предмет недвижим имот. В тази норма са уредени няколко хипотези: 1./ да се отдели реална част от завета или дарението, която отговаря на изискванията за обособен имот, и с тази реална част да се допълни запазената част, когато това е възможно; 2./ ако не може да се отдели реална част, отговаряща по строителните правила и норми на изискванията за самостоятелен обект, целият имот да се задържи от заветника /надарения/, или да се върне в наследството в зависимост от степента на накърняването на запазената част. Ако надвишаването е по-голямо от ¼ от стойността на разполагаемата част, целия имот се връща в наследството и остава съсобствен при квотите, определени в чл. 5-9 ЗН. Ако надвишаването е с по-малко от ¼ от разполагаемата част, дареният /заветникът/ могат да преценят дали да върнат целия имот в наследството и да получат стойността на разполагаемата част, или да задържат целия имот за себе си, като изплатят равностойността на възстановената запазена част към момента на намалението в пари. /чл. 36, ал. 1 ЗН./ Нормата на чл. 36, ал. 2 ЗН е специална хипотеза на ал. 1 и се прилага във връзка с нея, когато заветникът и/или надареният е наследник с право на запазена част. В този случай надвишаването се преценява не само спрямо разполагаемата част, както е в ал. 1, а спрямо сбора на разполагаема и запазена част. При надвишаване се връща отново „целия имот”. Всички уредени хипотези изискват отделената реална част или върнатият в наследството дарен или завещан имот да са реално обособени, т. е. да отговарят на изискванията за самостоятелен имот. Целта на нормата на чл. 36 ЗН е отношенията по повод имота, предмет на дарението или завета, да се уредят с най-малко разместване на икономически блага, при зачитане интересите както за заветниците и надарените, така и на наследниците, които са упражнили правото си на възстановяване на запазената част, респ. да не възниква съсобственост и имота да не бъде изнесен на публична продан.

В конкретния случай в проведеното паралелно производство по в. гр. д. № 11152/2010 г. на Софийски градски съд, ГК, 4Б въззивен състав, като краен резултат е възстановена накърнената запазена част на С.И.П. от наследството на Т.Ф.Н. в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗН – чрез присъждане на паричната равностойност и задържане на дарения имот от облагодетелстваното лице. Т. е. правната последица от уважаването на предявения от наследницата Р. С. Г. иск на наследодателя С.П.И. по чл. 30 ЗН е възникване на имуществен актив в патримониума на наследника със запазена част, равняващ се на присъдената му сума. По делото е установено, че ищцата Р. С. Г. е единствен наследник по закон на С.П.И., като с влязлото в сила съдебно решение по горепосоченото гражданско дело сумата от 41 922, 40 лева е присъдена именно на нея в качеството на наследник на С.П.И.. Според настоящия въззивен състав специфичността на разглеждания казус, при който потестативното право по чл. 30, ал. 1 ЗН е упражнено не лично от неговия титуляр – наследникът с право на запазена част С.П.И., а от неговия единствен наследник по закон – Р. С. Г., след смъртта на С.П.И., не може да обоснове извод, различен от това, че реализираният в това производство имуществен актив представлява част от наследствената маса на С.П.И., чието съществуване е установено със съдебно решение, влязло в сила в хода на настоящото исково производство. Това е така, тъй като той е възникнал именно в резултат упражнено право на наследодателя С.П.И., при принципно незачитане волята му приживе да не атакува дарственото разпореждане на своята съпруга. Аргумент в тази насока въззивният състав извлича, разглеждайки хипотезата, при която наследодателят С.П.И. сам бе упражнил правото си по чл. 30, ал. 1 ЗН и като резултат на това бе реализирал имуществения актив от 41 922, 40 лева, като парична равностойност на накърнената му запазена част от наследството на починалата Т.Ф.Н.. В последната хипотеза несъмнено така реализираният лично от него имуществен актив би бил включен в наследствената му маса в случай, че той обективно съществуваше към момента на откриване на наследството. Не би се отрекла принадлежността на този актив към имуществената маса на наследника със запазена част и в хипотезата, при която правото бе приживе упражнено лично от него, но същият бе починал в хода на процеса и бе заместен от наследниците. Въззивният състав не намира правно основание да третира по различен начин този актив в хипотеза, в която той е реализиран лично от наследника със запазена част, и друга, в която правото е упражнено от наследник на наследника със запазена част. Още повече, че в случай, че като краен резултат от предявения в производството по гр. д. № 27073/2006 г. на СРС, ІІ ГК, 58 състав, иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН бе върнат в наследствената маса на Т.Ф.Н. дареният апартамент № 15 /лична нейна собственост по време на брака със С.И.П./, то съпругът във всички случаи като неин наследник би наследил съобразно нормите на чл. 5-9 ЗН ½ от този имот, респ. след неговата смърт придобитата от него по наследство ½ идеална част би преминала върху неговата дъщеря като негов единствен наследник по закон. В този смисъл приложимостта конкретно на хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗН не може да обоснове различен извод при преценка имущественият актив, реализиран при основателна претенция по чл. 30, ал. 1 ЗН, следва ли да се включи или не в наследствената маса на С.И.П.. Това е така, тъй като принципната правна последица при уважаване на иска по чл. 30 ЗН е това, с което е била надвишена разполагаемата част при извършеното безвъзмездно разпореждане, да се върне в наследствената маса за разпределение между наследниците /така Решение № 71 от 9.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 375/2020 г., I г. о., ГК/, при което упражнилият правото си на възстановяване на запазена част наследник да реализира актив, какъвто в настоящия случай е реализиран и то именно във връзка със субективното право на С.И.П., и това да се приеме, че той не следва да се включи в наследствената маса на титуляря на правото, а директно на конкретния негов наследник, упражнил правото му, създава предпоставки за увреждане на евентуални други негови наследници, както и в получаване от съответния наследник на имуществено право, надхвърлящо запазената му част. Обстоятелството, че конкретното имуществено право обективно е възникнало след датата на смъртта на С.П.И., обосновава извод на съда, че разглежданата хипотеза наподобява тази на чл. 91а ЗН и т. нар. „новооткрито наследство“, което в настоящия случай съществува към момента /установено е с влязло в сила съдебно решение/, при който въззивният съд извършва преценка за правата, които следва да се включат в наследствената маса на правоимащия го изначален титуляр.

При горните мотиви въззивният съд намира, че присъдената в производството по в. гр. д. № 11152/2010 г. на Софийски градски съд, ГК, 4Б въззивен състав, парична равностойност на накърнената запазена част на С.И.П. от наследството на Т.Ф.Н., присъдена на неговия наследник, упражнил правото му по чл. 30, ал. 1 ЗН, представлява имуществен актив, съществуването на който е установено със съдебно решение, влязло в сила в хода на настоящото исково производство, който следва да се включи в наследствената му маса.

С горепосочените вещни права върху придобитите по наследство от съпругата му Т.Ф.Н. вещни права върху недвижими имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, чиято общо парична равностойност възлиза на 4 913, 95 лева /1 737, 45 лева + 3 176, 50 лева/, и присъдената в производството по в. гр. д. № 11152/2010 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV-Б въззивен състав, парична равностойност на накърнената запазена част на С.И.П. от наследството на Т.Ф.Н. – в размер на 41 922, 40 лева, за която по делото не се спори, че е била получена от ищцата, се изчерпват притежаваните от ищеца имуществени права, като тяхна стойност възлиза общо на 46 836, 35 лева. По делото не се твърди и не се установява да съществуват задължения на наследството, както и увеличения по чл. 12, ал. 2 ЗН. Поради това чистият актив на наследството възлиза именно на сумата от 46 836, 35 лева. Към тази сума следва да се добави процесното дарствено разпореждане, извършено с Нотариален акт за дарение № 187/09.07.1993 г., том LXXXVIII, дело № 17780/1993 г. на нотариус В.А.. Правните норми относно формиране на наследствената маса са императивни. В тази насока въззивният съд констатира допуснато от районната инстанция нарушение на императивната материалноправна норма на чл. 31 ЗН при определяне на наследствената маса. Нарушението се изразява в следното. В случаите на дарения, извършени от повече от едно лице, вкл. и съпрузи за имоти СИО – каквато е и разглежданата хипотеза, при която съпрузите С.И.П. и Т.Ф.Н. са дарили притежавания от тях в режим на СИО апартамент № 35 на ответницата, се формират две отделни наследствени маса за двамата дарители – наследодатели, като се приема, че всеки един от съпрузите е дарил по ½ от имота СИО /в този смисъл Решение № 209/29.04.2010 г. по гр. д. № 1048/2009 г. на ВКС, I ГО/, т. е. в настоящия случай към гореизчисления чист актив от 46 836, 35 лева следва да се добави извършеното от С.И.П. дарствено разпореждане на ½ от апартамент № 35, а не както е сторил СРС – включвайки ¾ от стойността на имота. Това е така, доколкото наследникът със запазена част – С.И.П., не е атакувал дарственото разпореждане на съпругата си Т.Ф.Н. с притежаваната от нея ½ от имота, нито това е сторила ищцата по настоящото дело като негов наследник, поради което и с оглед изтеклите срокове за неговото атакуване, съдът приема, че то конклудентно е признато и е породило своето действие, поради което е напуснало патримониума на Т.Ф.Н. преди смъртта, респ. преживелият съпруг не е наследил ½ от нейната ½ и не е станал титуляр на ¾ от имота /собствената му ½ от ½ от ½ на съпругата му/. Стойността на дарения апартамент № 35 към момента на откриване на наследството съобразно заключението на тройната СТЕ на лист 217 СРС, което въззивният съд кредитира като обективно и компетентно изготвено, възлиза на 132 000 лева, следователно стойността на разпоредената от наследодателя ½ възлиза на 66 000 лева, или наследствената маса към датата на смъртта на наследодателя на ищцата С.П.И. /31.10.2006 г./ възлиза на 112 836, 35 лева.

Размерът на запазената част на ищцата като единствен наследник по закон на С.П.И. възлиза на 1/2 идеална част от масата или 56 418, 16 лева. В нейна полза е останало цялото имущество на баща й, освен подареното в полза на ответницата, а именно вещните права върху възстановените по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ недвижими имоти, на обща парична равностойност възлиза на 4 913, 95 лева, и присъдената в нейна полза равностойност на накърнената запазена част на С.И.П. от наследството на Т.Ф.Н. от 41 922, 40 лева, които суми следва да се извадят от 56 418, 16 лева и така се получава сумата от 9 581, 81 лева, с която стойност е накърнена запазената й част от наследството на С.П.И.. Дарението в полза на ответницата С. Я. Д. следва да се намали чрез съотношението на накърнената запазена част 9 581, 81 лева спрямо стойността на дареното имущество към момента на откриване на наследството – 66 000 лева, т. е. с 9581, 81/66 000 идеални части.

Налице е несъответствие между приетите от районната инстанция и от настоящия въззивен съдебен състав изводи относно размера на възстановяването и размера на намалението, което е предпоставено от различните изводи на въззивната инстанция относно обема на имуществените активи, които следва да се включат в наследствената маса на С.И.П.. Предвид горните съображения, искът на Р. С. Г. по чл. 30, ал. 1 ЗН, вр. чл. 29, ал. 1 ЗН следва да бъде уважен, като бъде постановено допълване на накърнената запазена част от наследството на С.П.И. чрез намаляване на извършеното от последния в полза на ответницата С. Я. Д. дарение до размер на 9581, 81/66 000 идеални части от дарения апартамент.

При горните мотиви и поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции относно начина на формиране на наследствената маса и размера на накърнената запазена част на ищцата, първоинстанционното решение следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се уважи предявеният иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, като се възстанови накърнената запазена част на ищцата от наследството на С.И.П. и се намали дарението на 1/2 ид. част от процесния имот с 9581, 81/66000 идеални части от дарения имот, необходими за възстановяване, респ. за допълване накърнената запазена част на Р. С. Г. от наследството на нейния баща С.П.И., починал на 31.10.2006 г. По отношение на разноските: С оглед изхода на спора право на разноски има въззивницата и такива се дължат в общ размер на 40 лева за заплатена държавна такса и 1650 лева за платен адвокатски хонорар, или общо сумата от 1 690 лева.

Относно обжалваемостта на въззивното решение Настоящото решение подлежи на обжалване пред ВКС в 30-дневен срок от съобщаването му на страните.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Б въззивен състав,