Решение № 4284 от 30.12.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 543/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Д. И. Д. от [населено място], [улица]против Решение по Протокол № 37 / 28.05.2025г. на Контролния съвет на Камарата на независимите оценители в България, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Решение по т.1, подточка 1.1.30 по Протокол № 205 / 21.08.2024г. на Управителния съвет на Камарата на независимите оценители в България, с което Д. е заличен от регистъра на независимите оценители. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорения административен акт. В нея и в писмено становище по същество на спора са изложени подробни съображения както относно допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на процесното решение, така и наличие на обективна невъзможност за изпълнение на задължението по чл.10, ал.2 от ЗНО поради действия на ответника. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото разноски. Ответната страна, чрез процесуалния си представител, изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски. Предмет на настоящото съдебно производство e Решение по Протокол № 37 / 28.05.2025г. на Контролния съвет на Камарата на независимите оценители в България, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Решение по т.1, подточка 1.1.30 по Протокол № 205 / 21.08.2024г. на Управителния съвет на Камарата на независимите оценители в България, с което Д. е заличен от регистъра на независимите оценители. След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното: Д. И. Д. е вписан в регистъра на независимите оценители от 2009г. На 21.08.2024г. Управителния съвет на Камарата на независимите оценители в България взема решение за заличаване от регистъра на независими оценители, които не са подали в срок до 30.06.2024г. годишен отчет за 2023г., измежду които е и Д.. За взетото решение е съставен протокол с № 205, в който изрично е вписано гласуване по имейл. Решението е съобщено на лицето и е оспорено пред Контролния съвет на Камарата на независимите оценители в България, който го потвърждава с оспореното пред съда решение. В хода на съдебното производство е прието без оспорване заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и обективно дадено. Съдът кредитира и дадените показания от Н. П. И., доколкото същите описват лично извършени от нея действия по подаване на документи. При така установените факти съдът намира от правна страна следното: След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган и в изискуемата писмена форма, но при липса на мотиви и съществено нарушение на административно производствените правила. Въпреки задължението си да мотивира акта, съобразно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, органът не излага мотиви за така приетото решение. Съгласно чл.10, ал.2 от ЗНО независимият оценител представя ежегодно до 30 юни в Камарата на независимите оценители годишен отчет за извършената дейност за изтеклата година по ред, определен от управителния съвет. А съгласно чл.11, ал.1, т.3 от ЗНО независимият оценител се заличава от регистъра при неизпълнение на задължението по чл.10, ал.2. Съгласно чл.12, ал.1 от ЗНО решението на управителния съвет на Камарата на независимите оценители за отказ за вписване в регистъра и издаване на сертификат, както и заличаването от регистъра, се мотивира. Решението на управителния съвет може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му пред контролния съвет на Камарата на независимите оценители по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Контролният съвет разглежда жалбата по същество и се произнася с решение, което подлежи на съдебно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Оспореният акт, който подлежи на съдебен контрол съгласно чл.12, ал.3 от ЗНО не съдържа каквито и да е било мотиви както по отношение на служебната проверка за законосъобразност на акта, така и по отношение на наведените доводи в жалбата. В същото е посочено само, че жалбата на лицето срещу решението на Управителния съвет на КНОБ по Протокол № 205/21.08.2024 г. е неоснователна. Липсват каквито и да било установени от горестоящия орган факти по спора и мотиви за така взетото решение. Налице е неяснота относно обстоятелството какво е приел органа – защо Д. следва да подаде годишен отчет, какъв е редът за подаването на отчета, кой и кога извършва проверка на подадените отчети, уведомено ли е лицето за реда и начина на подаване на отчети през 2024г., уведомено ли е лицето за започналото производство по заличаване от регистъра, липсва ли подаден отчет или той е подаден със закъснение и т.н. При липсата на установени факти липсват и съображения поради какви причини жалбата е неоснователна - доколко сериозно е допуснатото нарушение на фона на дългогодишното членство на жалбоподателя в камарата, констатирани ли са други нарушения на устава, защо наложената мярка е пропорционална, необходима и обоснована. Съгласно ТР № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС мотивите на административния акт могат да се съдържат в отделни от него документи, представляващи част от административната преписка. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая обаче производството е във фаза по обжалване пред по-горестоящия административен орган и именно той не е изложил никакви съображения по наведените доводи в подадената до него жалба, макар съгласно чл. 97, ал. 1 АПК да е бил длъжен да стори това (идентично е и разрешението, дадено в т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г.). В случая е без значение, че ответният орган е колективен, тъй като по аргумент от т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 18.04.2006 г. на ВАС по тълк. д. № 1/2006 г., ОС на съдиите от втора колегия, решенията на колективните органи също трябва да съдържат фактически и правни основания за издаването им. Практиката приема, че е възможно мотивите на акта да се съдържат в протоколите, съставени при обсъждането на въпроса, респ. в тях са отразени проведените дебати, изразените мнения и съображения на отделните членове на колективния орган, които могат да се възприемат като мотиви на крайния акт, приет при гласуването ( Решение № 8843 от 28.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6300/2018 г.). Такива обсъждания в случая обаче не са проведени. Единствено е отразено в протокола "След обсъждане на представените доказателства... ", без посочване кои доказателства се имат предвид (приложените към жалбата или тези, въз основа на които се е произнесъл Управителния съвет), нито са коментирани съображенията на жалбоподателя. Не са налице и допълнително изложени мотиви, които да са довели до знанието на адресата съображенията на ответния орган, за да може страната адекватно да прецени налице ли е основание за оспорване, респ. да подготви ефективно защитата си. Няма и препратка към мотиви, съдържащи се в други документи в преписката. Налице е съществено нарушение на правилата за мотивиране на оспорения административен акт. От горестоящия административен орган не са установени допуснатите при издаване на неблагоприятния за жалбоподателя административен акт съществени нарушения на процесуалните правила, което е довело до издаване на решение в нарушение на материалния закон. На първо място оспорения акт е издаден без жалбоподателят Д. да бъде уведомен за започване на административното производството, с което същият е лишен от правото да даде обяснения и да направи възражения, както и да представи доказателства. Така допуснатото нарушение съдът приема за съществено, тъй като в случая води до издаване на оспорения акт в нарушение на чл.35 от АПК, без органът да е изяснил релевантните факти и обстоятелства от значение за случая и без да събере служебно необходимите доказателства, съгласно чл.36 от АПК и да прецени наличието или липсата на основания за издаване на акта на база фактите, установени в хода на административното производство. Този порок не е отстранен и при разглеждането на жалбата от страна на Контролния съвет, който не трябва да доказва отрицателни факти, но дължи да извърши проверка и установи в пълнота обстоятелствата, посочени в жалбата, още повече че към нея е приложен годишния отчет за 2023г., а по този начин задължението по чл.10, ал.2 от ЗНО е изпълнено. На второ място е налице нарушение на установената процедура и форма за вземане на решение от управителния съвет. Според уредената в чл.21, ал.3 от Устава на Камарата на независимите оценители в България процедура, на заседанията на Управителния съвет се водят протоколи, които се подписват от всички присъстващи негови членове, като всеки член получава копие от протокола. Посоченото налага извода, че участващите в заседанието членове трябва реално и физически да присъстват при провеждането му, за да могат да подпишат протокола и да получат копие от него, без да е предвидена възможност това да се осъществи под дистанционна форма. Видно от отразеното в Протокол № 205 от 21.08.2024г., заседанието е проведено чрез разглеждане и гласуване по имейл, което е в противоречие с регламентираната процедура и представлява съществено процесуално нарушение, т. к. не удостоверява наличието на изискуемия по чл.22, ал.1 от Устава задължителен кворум от четири члена, както и е безспорно, че подписите на протокола не са положени при провеждане на заседанието. На трето място административния акт не съдържа мотиви - ясно и недвусмислено изложение на фактическите основания, въз основа на които е постановен. Решението на управителния съвет само преповтаря съдържанието на нормата на чл.10, ал.2 ЗНО и са посочени имената на жалбоподателя, но липсват каквито и да било факти относно основанията за вземане на решение. Както вече бе посочено в административен акт от категорията на процесния следва да бъдат посочени факти свързани с личността на адресата му, наличието на определено задължение, неизпълнение на това задължение и начина на установяване на неизпълнението. В конкретния случай нито един от тези факти не е установен, поради което и е налице необоснованост на решението на управителния съвет. Не без значение е и обстоятелството, че според чл.10, ал.2 ЗНО визираното задължение следва да се изпълни по ред, определен от управителния съвет, докато нито в решението на управителния съвет, нито в това на контролния съвет е посочено какъв е този ред, къде е регламентиран и в каква форма следва да бъде отчета, за да се прецени дали са нарушени въведените изисквания. Решението на Управителния съвет на КНОБ за заличаване от регистъра на независимите оценители на жалбоподателя, поради нарушение на чл.10, ал.2 от ЗНО – не подаване на отчет в срок до 30.06.2024г. е формално и се състои в утвърждаване на списък на независимите оценители, които не са подали този отчет. То представлява констатация за правна последица, която не настъпва по силата на закона, а се изисква акт на Управителния съвет на КНОБ, което изключва възможността този Управителен съвет да утвърди само списъка на лицата, които не са спазили срока без каквото и да било преценка на фактите към датата, на която утвърждава този списък. Изрично е указано в чл.12, ал.1 от ЗНО, че решението на Управителния съвет трябва да се мотивира, тоест законовия автоматизъм е изключен, но в противоречие със задължението си за преценка на фактите Управителния съвет на КНОБ подхожда автоматично като утвърждава списък на независимите оценители, които следва да бъдат заличени от регистъра с обезсилване на издадения им сертификат. Това е достатъчно, за да бъде отменено от Контролния съвет, но той процедира по същия начин. Макар в решението на Контролния съвет да е декларирано, че е прието след преценка на доказателства, то няма мотиви, които да я обективират, а това означава, че такава не е извършена изобщо. Дори не е посочено какво констатира Контролния съвет от тези доказателства, представени от жалбоподателя. Задължително е да се посочи, че срокът по чл.10, ал.2 от ЗНО е за изпълнение на едно от всички кумулативни задължения по чл.18 от същия закон, но неговото предназначение е да се отчете дейност, която да може да се провери за съответствие с изискванията, на които трябва да отговаря независимия оценител и от които зависи да продължи да бъде такъв. Закъснението да се подаде отчета не препятства проверката, за чието извършване се представя и отчета за дейността на независимия оценител за предходната година. След като тази проверка не е препятствана и отчет е подаден, то да се прилага автоматизъм, какъвто законът не предвижда по аргумент от чл.12, ал.1 от ЗНО, е в противоречие със задължението за обективност, безпристрастност, пропорционалност и най-вече с целта на закона, обяснено по-горе – отчета се подава, за да е възможно да се осъществи контрол за спазване на изискванията, на които трябва да отговаря независимия оценител към всеки един момент, в който упражнява дейност на това основание. Следва да се отбележи и обстоятелството, че от събраните по делото доказателства се установи, че неподаването в законоустановения срок на годишния отчет е в резултат на въведена през 2024г. електронна платформа от Камарата на независимите оценители в България. За тази електронна платформа лицето е уведомено, но без предоставяне на инструкции, обучения или други възможности за запознаване с начина на работа с нея. Като всяко нововъведение, електронната платформа може да доведе до затруднения и грешки, поради което и незабавното прилагане на санкцията на заличаване от регистъра е несъразмерно и в противоречие с целта на закона. Д. Д. подава годишния си отчет незабавно след узнаване на обстоятелството, че такъв не е получен от камарата, което уведомяване е връчването на решението на управителния съвет за заличаването му от регистъра. Следователно в конкретния случай отчет е подаден, макар и след изтичане на срока за това. Налице е частично неизпълнение на чл.10, ал.2 от ЗНО, което според настоящия състав не може да служи като основание за заличаване от регистъра. Като не установява допуснатите от Управителния съвет нарушения на процесуалния и материалния закони, Контролния съвет на Камарата на независимите оценители в България постановява незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен, ведно с оспорения пред него административен акт. Решението на Контролния съвет няма самостоятелно значение – правопораждащ административен акт представлява решението на управителния съвет на камарата. При задължително обжалване по административен ред и установена незаконосъобразност на административните актове следва да бъдат отменени и двата акта. При този изход на спора основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски съобразно представен списък и доказателства за извършването им. Неоснователно се явява възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. От една страна е налице надлежно представен договор с посочена цена на услугата от 1 000лв. От друга страна са надлежно документирани осъществени от адвоката процесуални действия по депозиране на жалба, явяване в съдебни заседания, депозиране на становища и писмени бележки или пълен обем на процесуална защита. От трета страна уговореното възнаграждение е в минималния посочен размер за административни дела без материален интерес в Наредба № 1 / 2004г. Водим от горното, съдът