Решение № 1770 от 23.12.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1841/2021 г.

Софийски градски съд23.12.2024 г.докладчик Райна Стефанова

Диспозитив

РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения иск с правно основание по чл. 55, ал.1 от ЗЗД от „И.К.П.” ЕООД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“•••••••, ап.64 и „С.“ ЕООД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“•••••••, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „И.К.П. С.-2“, БУЛСТАТ •••••••, с адрес: гр.София, ул.“•••••••, ап.64, представлявано от управителя В.Г., при съотношение 99, 9% за „И.К.П.“ ЕООД и 0, 1% за „С.“ ЕООД, срещу Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ при МВР (ДУССД), БУЛСТАТ •••••••, представлявана от директора И.А., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „••••••• I“ •••••••, за сумата от 9144, 24 лева, предявен като частичен иск от обща сума в размер на 30 480, 81 лева, представляваща усвоена без основание банкова гаранция № 4687/07.05.2019г., издадена от „И.А.Б.“ АД. ОСЪЖДА Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ при МВР (ДУССД), БУЛСТАТ •••••••, представлявана от директора И.А., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „••••••• I“ •••••••, да заплати на ищците „И.К.П.” ЕООД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“•••••••, ап.64 и „С.“ ЕООД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“•••••••, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „И.К.П. С.-2“, БУЛСТАТ •••••••, с адрес: гр.София, ул.“•••••••, ап.64, представлявано от управителя В.Г., при съотношение 99, 9% за „И.К.П.“ ЕООД и 0, 1% за „С.“ ЕООД, сумата от 9144, 24 лева по предявения иск по чл. 55, ал.1 от ЗЗД като частичен иск от обща сума в размер на 30 480, 81 лева, представляваща усвоена без основание банкова гаранция № 4688/07.05.2019г., изд. от „И.А.Б.“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.09.2021г. /датата на исковата молба/ до датата на окончателното й изплащане. ОСЪЖДА Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ при МВР (ДУССД), БУЛСТАТ •••••••, представлявана от директора И.А., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „••••••• I“ •••••••, да заплати на ищците „И.К.П.” ЕООД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“•••••••, ап.64 и „С.“ ЕООД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“•••••••, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „И.К.П. С.-2“, БУЛСТАТ •••••••, с адрес: гр.София, ул.“•••••••, ап.64, представлявано от управителя В.Г., при съотношение 99, 9% за „И.К.П.“ ЕООД и 0, 1% за „С.“ ЕООД, сумата от 187 091, 45 лева, по предявения иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, представляваща стойността на изпълнени, приети и неплатени СМР по договор за обществена поръчка УРИ 5785 опд-38/08.05.2019 година с предмет „Изграждане на нова сграда за нуждите на РПУ-Карнобат при ОДМВР-Бургас“ и по предявения иск по чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 9250, 63 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 17.03.2021г. /датата на прекратяване на договора за обществена поръчка/ до 10.09.2021г. /датата на исковата молба/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на исковете до датата на окончателното й изплащане. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „И.К.П.” ЕООД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“•••••••, ап.64 и „С.“ ЕООД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“•••••••, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „И.К.П. С.-2“, БУЛСТАТ •••••••, с адрес: гр.София, ул.“•••••••, ап.64, представлявано от управителя В.Г. /при съотношение 99, 9% за „И.К.П.“ ЕООД и 0, 1% за „С.“ ЕООД/, срещу Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ при МВР (ДУССД), БУЛСТАТ •••••••, представлявана от директора И.А., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „••••••• I“ •••••••, иск с правно основание по чл. 266, ал. 2 ЗЗД за сумата от 37 229, 02 лева, предявен като частичен иск от обща сума в размер на 62 048, 37 лева, ведно със законната лихва в размер на 5907, 62 лв, за периода от 01.01.2020г. до 10.09.2021г. /датата на исковата молба/ ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените искове по чл.82 ЗЗД от „И.К.П.” ЕООД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“•••••••, ап.64 и „С.“ ЕООД, ЕИК •••••••, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“•••••••, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „И.К.П. С.-2“, БУЛСТАТ •••••••, с адрес: гр.София, ул.“•••••••, ап.64, представлявано от управителя В.Г., при съотношение 99, 9% за „И.К.П.“ ЕООД и 0, 1% за „С.“ ЕООД, срещу Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ при МВР (ДУССД), БУЛСТАТ •••••••, представлявана от директора И.А., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „••••••• I“ •••••••, за сумата от 18 917, 15 лева –частичен иск от сума в общ размер от 63057, 15 лева за пропуснати ползи вследствие прекратяване на договора за строителство и за сумата от 4474, 71 лева, частичен иск от сумата от 14 915, 69 лева, представляващи преки загуби вследствие неправомерно прекратяване на договора за строителство, ведно със законните лихви за забава върху всяка от претендираните главници от датата на ИМ (10.09.2021 г.) до окончателното изплащане. ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ при МВР (ДУССД), БУЛСТАТ •••••••, представлявана от директора И.А., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „••••••• I“ ••••••• насрещни искове по чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за осъждане солидарно на „И.К.П.” ЕООД, ЕИК ••••••• и „С.“ ЕООД, ЕИК •••••••, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „И.К.П. С.- 2“, БУЛСТАТ •••••••, с адрес: гр.София, ул.“•••••••, ап.64, представлявано от управителя В.Г. да заплатят договорна неустойка в размер на 292 615, 76 лева, на основание чл. 27, ал.2 от договор УРИ 5785 опд-38/08.05.2019 година, както и за сумата от 15 770 лева, представляваща законна лихва върху неустойката, считано от датата на възникване на вземането за лихвата - 19.04.2021 година до датата на завеждане на насрещния иск -29.10.2021 година, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на насрещната искова молба до окончателното заплащане. ОСЪЖДА Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ при МВР (ДУССД), БУЛСТАТ •••••••, представлявана от директора И.А., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „••••••• I“ •••••••, да заплати на ищците „И.К.П.” ЕООД, ЕИК ••••••• и „С.“ ЕООД, ЕИК •••••••, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „И.К.П. С.-2“, БУЛСТАТ •••••••, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 29 825, 73 лева, представляваща общия размер на направените разноски в производството, съразмерно на уважената част от исковете, съотв. отхвърлената част на НИ. ОСЪЖДА „И.К.П.” ЕООД, ЕИК ••••••• и „С.“ ЕООД, ЕИК •••••••, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „И.К.П. С.-2“, БУЛСТАТ •••••••, да заплати на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ при МВР (ДУССД), БУЛСТАТ •••••••, представлявана от директора И.А., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „••••••• I“ •••••••, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените по делото разноски в общ размер на 4 980, 36 лева, съразмерно на отхвърлената част на исковете. Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчването му на страните. Съдия при Софийски градски съд: _______________________

Мотиви

Производство е образувано по искова молба на ищците „И.К.П.” ЕООД, ЕИК ••••••• и „С.“ ЕООД, ЕИК •••••••, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „И.К.П. С.-2“, БУЛСТАТ •••••••, чрез Адвокатско съдружие „Д., М., Б.И К.“, със съдебен адрес: гр. София, бул. „•••••••, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове срещу Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ при МВР (ДУССД), БУЛСТАТ •••••••, представлявана от директора И.А., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „••••••• I“ •••••••, изменени съгласно определение № 1505 от 19.04.2024 г. по делото на основание чл.214, ал.1 ГПК, както следва: главни искове по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на ответника ДУССД за възстановяване на неправомерно усвоени суми по банкови гаранции, предявени като частични, съответно за сумата от 9144, 24 лева от общо дължима 30 480, 81 лева по банкова гаранция за добро изпълнение с № 4687/07.05.2019 година и за сумата от 9144, 24 лева от общо 30 480, 81 лева по банкова гаранция № 4688/07.05.2019 година за обезпечаване на гаранционно поддържане по договор за строителство УРИ 5785-одп-38 от 08.05.2019 година, иск с правно основание по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение за изпълнени СМР по договор за строителство УРИ 5785-одп- 38 от 08.05.2019 година за сумата от 187 091, 45 лева с ДДС, представляваща извършени и неизплатени СМР по договора, ведно със законната лихва за периода 17.03.2021 г. - 10.09.2021 г. за сумата от 9250, 63 лева; иск по чл. 266, ал. 2 ЗЗД за сумата от 37 229, 02 лева с ДДС, частичен иск от сума в общ размер на 62 048, 37 лева, представляваща разликата между първоначално утвърдената за 2017 година цена на труда и впоследствие увеличената цена на труда за 2020 година с ПМС, ведно със законна лихва за забава за периода 01.01.2020 г. - 25.12.2020 година в размер на 5907, 62 лева, и евентуален иск по чл.59 ЗЗД за сумата от 187 091, 45 лева за неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва в размер на 9250, 63 лева, начислена за периода 17.03.2021 г. - 10.09.2021 г./ датата на исковата молба/, частичен иск по чл.82 ЗЗД за сумата от 23 391, 86 лв. от сума в общ размер на 77 972, 84, от които: а/ сумата от 18 917, 15 лева – частичен иск от сума в общ размер на 63 057, 15 лв, представляваща пропуснати ползи и б/сумата от 4474, 71 с ДДС, частичен иск от обща сума в размер на 14 915, 69 лв с ДДС, представляваща преки загуби, ведно с лихва за забава, считано от датата на исковата молба /10.09.2021г./ до окончателното изплащане на задължението. В исковата молба се твърди, че между страните - ищците като съдружници в ДЗЗД „И.К.П. С.-2“, и ответникът като възложител, на 08.05.2019г. е сключен договор за обществена поръчка с предмет „Изграждане на нова сграда за нуждите на РПУ-Карнобат при ОДМВР-Бургас“ и допълнително споразумение, с обща цена на договора 1 463 078, 82 лева, с договорен краен срок на изпълнение 25.12.2020 година. Ищците сочат, че на 26.05.2014 година е издадено разрешение за строеж № 590, презаверено на 30.05.2017 година, което обхваща само одобрените проекти за сграда блок Б. Поддържат, че на 07.05.2019 година в изпълнение на строителния договор от името и за сметка на консорциума са предоставени в полза на възложителя две банкови гаранции в общ размер на 60 961, 62 лева. На 05.06.2019 година била открита строителна линия (площадка) за изграждане на обект блок Б и изпълнителят започнал работа по договора. Ищците излагат, че в периода от 19.11.2020 година до 09.02.2021 година изпълнителят е предал на възложителя за приемане на извършените СМР и подписване на актове образец № 19 за претендираните с исковата молба СМР, приети от независим строителен надзор и авторски надзор-проектанти. Ищците твърдят, че на 11.09.2020 г. и на 31.03.2021 година ответникът е усвоил неправомерно, без основание сумите по издадените на 07.05.2019 година банкови гаранции, всяка в размер на 30 480, 81 лева. Ищците поддържат, че на 09.12.2020 година възложителят е направил ядки в изпълнените СМР по покрива, с което го е компрометирал. Излагат се твърдения, че на среща между страните на 05.03.2021 година възложителят поискал подписването на втори акт образец 14, но изпълнителят не се е съгласил поради липсата на законосъобразност. Сочи се, че на 15.03.2021 година консорциумът е изпратил писмо до възложителя чрез принципала министъра на МВР, в което изложил възраженията си по неизпълнение на договора и невъзможността да довърши СМР поради забавата и липса на съдействие от възложителя и претендира заплащането на извършените СМР. Излага се, че консорциумът отказал да подпише акт образец 10 поради невярно основание за спиране на строителството, посочено в акта с дата 05.03.2021 година. Ищците излагат, че на 17.03.2021 година ответникът отправил едностранно изявление за прекратяване на договора, без да дава срок за отстраняване на твърдяното неизпълнение, а на 23.03.2021 година обектът бил предаден на възложителя. Твърди се, че на 24.03.2021 година ответникът изпратил уведомление до консорциума, че му е начислена неустойка заради прекратяване на договора в размер на 292 615, 76 лева, срещу което обстоятелство консорциумът възразил с писмо от 29.03.2021 година. Направени са доказателствени искания. Представени са доказателства. В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ при МВР (ДУССД) оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани. Едновременно с отговора ответникът предявява обективно и субективно съединени насрещни осъдителни искове, уточнени с молба от 02.12.2021 година (том VI, л. 2415), с правно основание по чл.92 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, с които претендира осъждане в условията на солидарност на „И.К.П.” ЕООД, ЕИК ••••••• и „С.“ ЕООД, ЕИК •••••••, съдружници в ДЗЗД, за договорна неустойка в размер на 292 615, 76 лева на основание чл. 27, ал.2 от договор УРИ 5785 опд-38/08.05.2019 година, както и за сумата от 15 770 лева, представляваща законна лихва върху неустойката, считано от датата на възникване на вземането за лихвата - 19.04.2021 година до датата на завеждане на насрещния иск - 29.10.2021 година, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на насрещната искова молба до окончателното заплащане. Твърди, че в настоящия случай не се касае за извършена съгласно договора работа, която не е приета. Сочи, че е приел и заплатил всички дейности, които са били действително и качествено изпълнени, съгласно изискванията на възложителя. Поддържа, че са налице недостатъци, които са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорено или обикновено предназначение, а останалите предвидени дейности не са стартирали. Сочи, че забавянето и неизпълнението на голяма част от задълженията на изпълнителя по договора са довели до невъзможност строителството да бъде изпълнено в уговорения срок, поради което възложителят е прекратил договора на основание чл.38, ал.2 от същия. Оспорва да е имало неправомерни действия и бездействия от страна на възложителя, като сочи, че не неговото поведение стои в пряка връзка с невъзможността изпълнителят да довърши всички СМР за всички подобекти в цялост до крайния срок на договора. Сочи, че се е съгласил, че са налице обективни причини да бъде дадено повече време на изпълнителя, за да изпълни дейностите, предвидени в договора, като срокът на договора е бил продължаван два пъти, съответно с 50 календарни дни и с 3 календарни дни. Ответникът излага, че в хода на изпълнението на дейностите по договора, възложителят многократно е констатирал нередности от страна на ДЗЗД обединението, описани в отговора на исковата молба и насрещната искова молба, за което участниците в инвестиционния процес са били уведомявани. Твърди, че не е удържал размера на начислената неустойка от стойността на гаранцията за изпълнение, а претендира пълния размер на начислената неустойка, като оспорва твърденията, че неправомерно е изтеглил сумите по банковите гаранции в общ размер на 60 961, 62 лева. Направени са доказателствени искания. Представя доказателства. В срок ищците-ответници по НИМ, са депозирали отговор по предявените срещу тях насрещни искове, както и допълнителна искова молба, обективирани в един документ, именуван „становище по отговора на ИМ и ДИМ“ (том VI, л.2442). Поддържат изцяло ИМ, оспорват насрещните искове по основание и размер. Твърди се, че са били налице пречки за законосъобразното продължаване на строежа. Сочи, че изпълнителят е действал добросъвестно, спазвал е технологичната последователност, техническите изисквания по договора за СМР, съгласувал е предварително с възложителя влаганите материали, изпълнил е качествено хидроизолационните видове работи по изпълнение на покрива, фасадната топлоизолация и пр., както и че към крайната дата за довършване на строежа изпълнените от изпълнителя СМР са значителни. Поддържа се, че отводняването на покрива е изпълнено по устни и писмени указания на НСН и авторски надзор, както и Заповед № №33/30.09.2020 година от заповедната книга на НСН. Оспорват да има СМР, изпълнени в отклонение с на инвестиционния проект, в съответната част. Оспорват се твърденията на възложителя за некачествено положени от изпълнителя покривно-изолационни работи, довели до течове. Поддържат, че възложителят с поведението си е създавал пречки за срочното изпълнение на договора в частта покривно-изолационни работи. Оспорват разрешението за строеж № 590/26.05.2014 година да обхваща всички сгради на строежа. Сочат, че това разрешение не обхваща реконструкцията на блок А и не допуска събарянето на сграда блок Г, като изтъкват, че до изтичането на крайния срок на договора възложителят не им е представил допълнено по съответния ред разрешение за строеж, което да обхваща сграда А и Г или изменени инвестиционни проекти за преработка по чл. 154 ЗУТ. Оспорват наличието на предпоставки за законосъобразно прекратяване или разваляне на договора от страна на възложителя. Твърдят, че неизпълнението на договора е по причини, за които възложителят отговаря. Излагат, че възложителят по договора е допуснал съществено виновно бездействие, включително не е допуснал изпълнителят да осъществи СМР по сграда А и дейностите по събаряне на сграда Г. Твърди се, че възложителят е действал недобросъвестно за довършителните работи. Сочи се, че след изготвяне и подписване на акт образец 14 за приемане на конструкция, от възложителя е съставен втори, антидатиран вариант на същия акт, с включено разрешение за изпълнение на довършителните работи, който обаче не е подписан от изпълнителя и му е изпратен едва на 01.03.2021 година. Излагат, че след отказа на изпълнителя да подпише втория вариант на акт образец 14, възложителят предприел действия по разваляне на договора. Въвежда се възражение за нищожност на чл.38, ал.3 от договора поради противоречие на тази клауза с добите нрави, закона - чл.87, ал.2 ЗЗД и чл.87, ал.4 ЗЗД и правните принципи - че развалянето е краен способ на прекъсване на договорната връзка. При условия на евентуалност възразяват, че възложителят не е имал право да се възползва от разваляне на договора по този ред, доколкото не е изправна страна, както и не са били налице предпоставките за разваляне на договора, визирани в чл.38, ал.2 от договора. Правят възражение за нищожност на чл.27, ал.2 от договора поради противоречие на тази клауза с добрите нрави, добросъвестността и излизаща извън нормалната обезпечителна и обезщетителна функция. В условия на евентуалност, претендират намаляването от съда поради прекомерност на насрещната претенция за неустойка. При условия на евентуалност, молят за отхвърляне на насрещния иск за частта от 247 424, 14 лева до 308 385, 76 лева, равностойна на изтеглените суми по двете банкови гаранции. Сочат, че на основание чл.29, ал.9 и ал.10 от договора гаранцията в общ размер от 60 961, 62 лева се удържа от размера на начислените неустойки по договора, като в този смисъл противоречи на забраната да не допуска неоснователно обогатяване ответникът да претендира сума, която вече е получил за обезщетение на една и съща форма на неизпълнение. При условия на евентуалност, ако съдът признае претенцията по насрещния иск за основателна, на основание чл. 103 ЗЗД правят възражение за прихващане до размера на по-малкото задължение. Представят доказателства. Претендират разноски. В срок ответникът-ищец по НИМ е депозирал ДНИМ и отговор по ДИМ на ищците. Сочи, че визата за проектиране на процесния строеж, който се ползва със специално предназначение, свързано с отбраната и сигурността на страната, съгласно чл. 145, ал.1, т.4 ЗУТ се издава от министъра на вътрешните работи, който съгласува и одобрява техническите или работните инвестиционни проекти за обекта. Твърди, че РДНСК не упражнява контрол по отношение на обекти със специален статут, какъвто е процесният. Излага, че противно на поддържаното от участниците в обединението, предвид липсата на идеен проект за процесния обект, не била налице необходимост от обсъждането му от специален съвет по чл.3, ал.3 ЗУТ. Твърди, че при изпълнение на дейностите по договора, възложителят многократно е констатирал нередности от страна на ДЗЗД, като: липса на квалифициран ръководен персонал; липса на постоянен технически ръководител на строежа; закъснения и изоставане в договорения срок; неспазване на новите срокове в одобрените линейни графици; неспазване на технологичната последователност и техническите изисквания при изпълнение на СМР; влагане на несъгласувани материали, различни от предвидените по проекта; СМР, изпълнени в отклонение с инвестиционния проект; заповедната книга не е съхранявана на строежа и не е оформяна своевременно; представяни са некоректни и неокомплектовани документи за разплащане, с включени недействителни, несъответстващи с Наредба № РД- 02-20- 2/08.06.2016 г., нови, допълнителни, надвишени и несъгласувани СМР, за които участниците в ДЗЗД били уведомени. Поддържа, че към крайната дата на договора - 25.12.2020 година, ДЗЗД не е завършило и предало обекта на възложителя. Сочи, че по вина на изпълнителя редица дейности са останали незавършени или изцяло неизпълнени, а състоянието на обекта е незадоволително. Излага, че изпълнените СМР, както и тези в отклонение от одобрения проект са описани в Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството обр.10 с № УРИ 5785р-7958/17.03.2021 година. Твърди, че предвид забавата на изпълнението по договора от страна на ДЗЗД с повече от 30 дни, възложителят правомерно е развалил договора на основание чл.38, ал.2 от същия - едностранно и без предизвестие. Поддържа, че на основание чл. 27, ал.2 от договора му се следва неустойка, в претендирания с НИМ размер, която въпреки отправената до изпълнителя покана, не му е заплатена. Сочи, че в съдържанието на първото разрешение за строеж и одобрения инвестиционен проект е вписана реконструкцията на блок А, съответно не било необходимо издаване на второ разрешение за строеж за тези дейности. Поддържа, че невръчването на изпълнителя на заповед № 1/16.12.2020 година, засягаща изменение в конструкцията на блок Б - изход към покрив, не може да му се вмени във вина, доколкото възложителят е приел и разплатил извършените СМР за нея. Също така, сочи, че не възложителят, а изпълнителят е неизправна страна по договора. Твърди, че именно изпълнителят е инициирал промяната на плочата при строежа на сграда Б, на която в рамките на процеса същият се позовава като причина за неизпълнение на СМР в срок. Излага, че не възложителят е отказал да оформи по надлежен ред Акт образец 10 за спиране на строежа, а изпълнителят е отказал да го подпише. Оспорва твърденията на участниците в ДЗЗД, че възложителят не ги е допускал да осъществяват СМР на обекта. Излага, че изпълнението е обусловено от условна етапност, а към момента на прекратяване на договора изпълнителят не е достигнал условните етапи по част ПБЗ, в които са включени сграда А и разрушаването на сграда Г. При горните съображения излага, че възложителят правилно и законосъобразно не е допускал изпълнителя до сграда А (л.2554 гръб, том VI). Признава, че в действителност са изготвени два броя акт обр.14 (доказателство 9.1. и 9.2. към ИМ), което обстоятелство намира за неотносимо към предмета на спора. Сочи, че вторият акт е продиктуван от промяната в инвестиционния проект, извършена по надлежния ред на чл. 154 ЗУТ и инициирана от изпълнителя-ищец. Оспорва възражението на ищците - ответници по НИМ за нищожност на клаузата на чл.27, ал.2 от договора. Противопоставя се на искането на насрещната страна за намаляване на неустойката (предявена с НИМ) поради прекомерност. Сочи, че с подписване на договора изпълнителят се е съгласил с размера на неустойката за неизпълнение. Счита, че изпълнителят следва да понесе санкционната отговорност - да заплати дължимата неустойка, доколкото последният не е изпълнил в цялост предмета на договора и е допуснал забава в изпълнението. Излага, че напълно законосъобразно е задържал гаранцията при изпълнение на договора на основание чл. 29, ал.2 от договора - при прекратяване на договора по вина на изпълнителя. Оспорва искането на насрещната страна за редуциране на неустойката (претендирана с НИМ) със сумата на усвоената банкова гаранция. Сочи, че гаранцията за изпълнение на договора е усвоена на друго правно основание, различно от това, въз основа на което се черпят права за прихващане на сумата на дължимите неустойки. Оспорва възражението за прихващане. Претендира разноски. В срок ищците - ответници по насрещните искови претенции, са депозирали отговор по ДНИМ, с който я оспорват. Излагат се съображенията, идентични с тези по подадения отговор на НИМ, който доразвиват. Представят доказателства. По делото са приети писмени доказателства, разпитани са шестима свидетели, приети са съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи. Представени са писмени бележки от страните. Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от правна и фактическа страна следното: Безспорно е между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че във връзка с проведена открита процедура по реда на Закона за обществените поръчки между ищцовите търговски дружества „И.К.П.” ЕООД и „С.“ ЕООД, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „И.К.П. С.-2“ (Изпълнител), и Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ при МВР (Възложител) е сключен договор УРИ 5785опд-38/08.05.2019 г., с предмет: „Изграждане на нова сграда за нуждите на РУП - Карнобат при ОДМВР - Бургас”/арг. доказателство 2 от папка № 1, представено от ищците/. Отношенията между страните по повод възникналото облигационно отношение се уреждат в договора, където са определени цена и начин на плащане, срокове за изпълнение, права и задължения, гаранции, приемане на изпълнението, неустойки, прекратяване на договора, форсмажорни обстоятелства и др. По силата на чл.1, ал.1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят приема на свой риск срещу възнаграждение да изгради нова сграда за нуждите на РУП – Карнобат, съгласно изискванията на възложителя, определени в техническата спецификация и при условия на своето техническо и ценово предложение и съгласно количествата и видовете строителни и монтажни работи (СМР), посочени в количествено-стойностни сметки (КСС), описани в приложение № 4, представляващо неразделна част от договора. С ал. 3 от чл. 1 от договора възложителят се е задължил да създаде на изпълнителя необходимите условия за изпълнение на строителството, както и да му заплати възнаграждение за извършената работа. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора възложителят предава на изпълнителя копия от разрешението за строеж и от одобрения инвестиционен проект, за което страните подписват протокол. С ал.2 на същия член страните са се съгласили, че когато по непредвидени обстоятелства се налагат изменения в инвестиционния проект, възложителят може без съгласието на изпълнителя да внася промени в този проект, които общо не засягат повече от 10% от общата стойност на договора. Възложителят е длъжен да поиска от съответните административни органи одобряване на измененията, когато те са съществени по смисъла на ЗУТ. Съгласно чл. 8, ал. 2 от договора при изпълнение на СМР изпълнителят е длъжен да извърши качествено СМР и да влага в строителството качествени материали и строителни изделия, отговарящи на нормативноустановените технически изисквания към строителните продукти. Изпълнителят е длъжен да спазва указанията на лицата, упражняващи строителния надзор и авторския проектантски надзор (арг. от чл.9, ал. 2 от договора). Предписанията на лицето, упражняващо строителен надзор, вписани в заповедната книга на строежа, са задължителни за изпълнителя (чл. 13, ал. 2). Указанията на Възложителя са задължителни за Изпълнителя освен ако са в нарушение на строителни правила и нормативи или водят до отклонение от договореното (чл. 12, ал. 2). В съответствие с чл. 12, ал. 1 Възложителят може по всяко време да осъществява контрол по изпълнението на договора, стига да не възпрепятства работата на изпълнителя и да не нарушава оперативната му самостоятелност. С чл. 12, ал.3, т. 4 и т.8 възложителят се задължава да определи писмено длъжностни лица, които от негово име да приемат извършените СМР, като проверяват качеството на изпълнението им, както и верността на количествено-стойностните констативни актове на изпълнителя; да организират приемането на извършените СМР на завършения обект и на отделните етапи от него; да спират строежа при констатиране на некачествено изпълнени СМР, неспазване на одобрения инвестиционен проект, изпълнение на СМР извън договорените, които не са съгласувани с възложителя. Тези правомощия си запазва и възложителят. В договора е предвидено право на изпълнителя при необходимост да иска и да получава от възложителя допълнителни данни, документи и съдействие, които са в пределите на неговата компетентност и са от съществено значение за изпълнение на възложената работа (арг. от чл. 30, ал. 2). С чл. 16 е уговорено, че предаването и приемането на документите за изпълнените СМР се извършва между 25 и 30 число на всеки месец от срока за извършване на строителството в деловодството на ДУССД чрез подписване на двустранни протоколи образец 19, окомплектован с протоколи, сертификати и други документи, удостоверяващи изпълнението на строителството. Възложителят има право да откаже да приеме СМР, ако открие съществени недостатъци. Безспорно е между страните, че общата цена на договора е в размер на 1 463 078, 82 лева с ДДС и тя е определенa в чл. 20, ал. 1 от договора, като ал.3 от същия член предвижда, че цената по ал. 1 е за цялостното извършване на СМР, включително цената на вложените материали, извършени работи и разходите за труд, механизация, складиране, допълнителни разходи, печалба, временно строителство, монтажни, фасадни и временни скелета, както и всички други разходи на изпълнителя. В случаите, когато се наложи изпълнение на други видове СМР, извън изброените по приложение № 4 към договора, възложителят ги заплаща на изпълнителя по единични цени, формирани при следните показатели на ценообразуване: разход на труд по уедрени сметни норми (УСН) със средна часова ставка - 3, 40 лв./ч.ч., а при липса на УСН за съответния вид СМР - по трудови норми в строителството (ТНС) или двустранно съгласувана норма за разход на труд; разходи на материали и механизация по УСН, доказуеми с фактурни цени, като единичните цени на материалите и механизацията във фактурите се съгласуват предварително с възложителя или упълномощени от него длъжностни лица и тяхната стойност не може да бъде по-висока от тази, посочена в Справочника за цените в строителството на фирма „Стройексперт СЕК” ООД, валидни към момента на закупуването им; допълнителни разходи - 60 % върху цената на труда; доставно-складови и транспортни разходи - 4 % върху стойността на материалите; печалба – 5% върху стойността на изпълнените СМР; ДДС. Изпълнителят не може да иска заплащане на цена на извършени СМР, ако те са вследствие на: несъгласувано с възложителя отклонение от инвестиционния проект; несъгласувано с възложителя отклонение от количествено-стойностните сметки - Приложение № 4; нарушаване на строителните, техническите и технологичните правила и нормативи; отстраняване на допуснати от изпълнителя недостатъци; влагане на некачествени или неподходящи материали; отклонение от нормите на Правилника за изпълнение и приемане на СМР. С чл.27, ал. 1 е предвидено, че изпълнителят дължи неустойка в размер на 20% от общата цена по чл. 20, ал. 1 от този договор при пълно виновно неизпълнение на обществената поръчка. Неустойка в същия размер се дължи от изпълнителя и по ал. 2, ако възложителят развали договора едностранно, по вина на изпълнителя. Раздел XI от договора е наименуван „Гаранция за добро изпълнение“. Предвидено е, че гаранцията за добро изпълнение е в размер на 5% от стойността на обществената поръчка без вкл. ДДС или 60 961, 62 лева. Срокът на валидност на банковата гаранция е определен на 30 дни след крайния срок за изпълнение на договора, а в случай че поръчката не бъде изпълнена в срок, изпълнителят се задължава да удължи срока на предоставената банкова гаранция или да представи нова с валидност периодът на изпълнение на договора плюс 30 дни, не по-късно от 5 работни дни преди изтичане срока на банковата гаранция. В противен случай възложителят има право да предяви искане за усвояване на гаранцията в пълен размер (чл.29, ал. 4 от договора). На основание чл. 29, ал. 6 от договора 50% от гаранцията за изпълнение е предназначена за обезпечаване на гаранционното поддържане по чл. 23, ал. 1, която част се освобождава в срок от 30 дни след подписването на протокол за установяване годността за ползване на строежа и издаване на съответния документ за въвеждане на строителния обект в експлоатация, без да се дължат лихви на изпълнителя. Уредено е, че възложителят задържа гаранцията за изпълнение на договора, ако в процеса на неговото изпълнение възникне спор между страните, до приключването му с влязло в сила съдебно решение или споразумение, както и в случай на пълно виновно неизпълнение на поръчката или при разваляне на договора по вина на изпълнителя (чл. 29, ал. 8 и ал.9). Възложителят има право да удържи от стойността на гаранцията за изпълнение размера на начислените неустойки по този договор. Изрично между страните е уговорено, че след приключване на работата в 14-дневен срок изпълнителят е длъжен да демонтира от строителната площадка всички съоръжения, както и да възстанови терена в първоначалния му вид /чл. 31, т. 12/. Съгласно чл. 38, ал. 1 от договора е предвидено, че ако стане явно, че изпълнителят ще просрочи изпълнението на отделни СМР с повече от 30 дни или няма да извърши СМР по уговорения начин и с нужното качество, възложителят може да развали договора с 30-дневно едностранно писмено предизвестие до неизправната страна. Съгласно чл. 2 от същия член възложителят може да прекрати договора с писмено уведомление без предизвестие до другата страна, когато Изпълнителят забави изпълнение на задължение по този договор с повече от 30 дни. Видно от приетите по делото доказателства, на 26.05.2014 година е издадено разрешение за строеж № 590, презаверено на 30.05.2017 година (л.314) за изграждане на нова сграда за нуждите на РУП Карнобат при ОДМВР Бургас, с местонахождение: гр. Карнобат, УПИ IX-1529, кв.91, поземлен имот № 501.1529 по плана на гр. Карнобат. Съгласно допълнително споразумение от 28.05.2020 година (л.244-245), срокът за изпълнение на СМР, предмет на процесния договор, се удължава с 50 дни във връзка с обявеното в страната извънредно положение съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 година. С допълнително споразумение от 14.09.2020 г. (л.246-247) срокът на договора отново е удължен с три месеца, считано от 25.09.2020 г., с оглед необходимостта от трансформация на „С.“ ЕООД в ООД предвид настъпилата смърт на едноличния собственик на капитала на дружеството. След удължаването на срока, крайният срок за изпълнение на договора е определен на 25.12.2020 година. На възложителя са предоставени две банкови гаранции със следните номера - № 4687/07.05.2019 г. (л.493), валидна до 01.09.2020 г., и № 4688/07.05.2019 г., валидна до 01.10.2030 година. С писмо от 28.08.2020 г. (л.522, том II) ищецът „С.“ ЕООД е уведомил ответника, че поради възникнали форсмажорни обстоятелства – смъртта на едноличния собственик на капитала на дружеството, е невъзможно в срок да бъде удължен срокът на банковата гаранция. Поискано е да бъде предоставена възможност за издаване на нова банкова гаранция в полза на изпълнителя, като срокът за това бъде удължен. В отговор, с писмо от 03.09.2020 г. (л.524) ДУССД е уведомило ДЗЗД, че не приема това обстоятелство за основание за удължаване на гаранцията, доколкото изпълнителят е ДЗЗД, в което участват две ЮЛ, а съгласно чл. 111, ал. 8 ЗОП всеки от съдружниците в обединението може да е наредител по банковата гаранция. Поради това ответникът е уведомил ищците, че на основание чл. 29, ал. 4 от договора е предявил искане за усвояване на гаранцията. Безспорно е по делото, че сумите по банкови гаранции БГ № 4688/07.05.2021 г. и БГ № 4687/07.05.2019 г. са постъпили по банковата сметка на ответника, като размерът на всяка от тях възлиза на 30 480, 81 лв. Първата банкова гаранция БГ № 4687/07.05.2019 г. е постъпила по сметка на ДССУД на 11.09.2020 г., а банкова гаранция БГ № 4688/07.05.2019 г. е усвоена от ответника на 31.03.2021 година. В съответствие с представен протокол (л.317-318), на 05.06.2019 година е открита строителната площадка и изпълнителят е започнал работа по договора. На 15.03.2021 година (л.362, т. I) консорциумът е изпратил писмо до министъра на вътрешните работи, в което са описани обстоятелствата, довели до невъзможността да довърши СМР поради забавата и липса на съдействие от възложителя. Съгласно писмото, изпълнителят е отказал да подпише акт образец 10 за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството поради невярно основание за спиране на строителството, посочено в акта с дата 05.03.2021 година, отказал е да подпише и акт образец 14 от 22.12.2020 година. Видно от представеното от ищците уведомление от 17.03.2021 година (л.399-400), възложителят е отправил до изпълнителя едностранно изявление за прекратяване на договора без предизвестие на основание чл.38, ал.2 от договора поради забава на консорциума да изпълни задълженията си в уговорения срок (25.12.2020 г.) с повече от 30 дни. Представен е приемо-предавателен протокол от 23.03.2021 г. за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството и предаване на обекта (л.403), съгласно който на възложителя се предават изпълнените от ищците до онзи момент СМР. По отношение на поисканите от възложителя изменения със заповед № 18 от 20.05.2020 г. - „Промяна на плочата на кота +8, 35“, вещото лице по приетата СТЕ дава заключение, че те представляват съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект. Сочи, че съгласно заповед № 18 на изпълнителя са представени само две схеми, по които строителят не е в състояние да извършва СМР. В открито съдебно заседание, проведено на 22.06.2023 г., уточнява, че схемите са непълни и нефункционални, поради което строителят е бил в невъзможност да извърши съответните СМР, свързани с конструктивната промяна на плоча, кота +8, 35. Сочи, че изпълнените СМР не съответстват напълно на конструктивните предвиждания, тъй като стълбата до ревизионния отвор към покрива, е метална. Излага още, че промяната, която се е наложило да бъде извършена в котата е не само съществено, а конструктивно изменение, поради което е следвало на това основание строежът да бъде спрян, докато не се приеме и приключи процедурата по чл. 154 ЗУТ и когато са налице надлежно изготвени чертежи, строителството да продължи. Според вещото лице твърди, че липсва документ за спиране на строежа на това основание. Относно строителното разрешение с № 590/26.05.2014 г., презаверено на 30.05.2017 г., вещото лице излага, че в него не се споменава никой от блоковете А, Б или Г. Скицата за проектиране се отнася също само за новата сграда Б, доколкото не се отнася до конструктивни промени в блок А и премахване на блок Г. В о.с.з. вещото лице пояснява, че по отношение на сграда А е задължително наличието на разрешение за строеж, доколкото предвижданите СМР касаят съществени конструктивни изменения, свързано с покривната конструкция и изграждането на технологични отвори на всички етажи, които да свързват сграда А и сграда Б. Относно блок Г вещото лице уточнява, че в документацията за издаване на разрешение за строеж се споменава разрушаване на блок Б, като предполага наличието на допусната техническа грешка и всъщност се има предвид блок Г. Сочи, че от инвестиционния проект също не се разбира, че блок Г следва да се разруши, като там не фигурират нито блок Г, нито блок А. Според експертното заключение в строителното разрешение не е въведена последователност на изпълнение (т.нар. „етапност“). В проведеното на 22.06.2023 г. открито съдебно заседание ВЛ сочи, че технологията по осигуряване на топлоенергийната ефективност на сграда Б е спазена, тъй като в необходимата последователност са положени пластовете на покрива, с изключение на първия битумен грунд, като счита, че пароизолацията следва да е на първо място. Според вещото лице, взетите шест проби от покрива (т.нар. „ядки“) са визуално около 10 см в диаметър и са с дълбочина до плочата на кота +8, 35 м, като целта е да се изследват пластовете, от които е изградена хидроизлацията и топлоизолацията на покрива. Пояснява, че не е обичайна строителна практика да се пробиват дупки в покрива, тъй като по този начин се компрометира хидроизолацията, а е налице щадящ метод за изследване на ефективността на изолацията посредством термокамера. Според ВЛ след вземането на пробите от покрива, ядките единствено са замазани, без да са запечатени по необходимия начин. Относно наличието на дефекти по мазилката, вещото лице сочи, че след огледа на 18.05.2023 г. е установил, че по югоизточната фасада на процесната сграда блок Б белият цвят на структурната мазилка има едва забележими оттенъци в жълт цвят. Излага, че топлоизолацията и мазилката са с много добро качество и за периода от 21.01.2021 г. до 18.05.2023 г. не се констатира възникнали във времето дефекти по югоизточната фасада на блок Б. Съгласно експертното заключение (т.9), в рамките на представения съгласуван проект по част „План за безопасност и здраве“ (ПБЗ) не е описана последователност на извършване на СМР. Вещото лице пояснява, че етап 3 изобщо не съществува в ПБЗ. Вещото лице прави извод, че изискванията за спазване на т.нар. „етапност“ са неприложими. Вещото лице дава заключение, че към 08.06.2023 г. в Община Карнобат не е постъпило уведомление от възложителя ДУССД за премахване на сграда блок Г; планът по ПБЗ е загубил правно действие с изтичане на 6-месечен срок, определен в член 156б, ал.6 от ЗУТ, поради което не е актуален. Съгласно заключението проверката на актовете, обр.19, осъществявана от възложителя, е извършвана със забава, която изчислява на 378 дни. Вещото лице поддържа, че сграда А и сграда Г са функциониращи сгради на Районно полицейско управление /РУП/ гр. Карнобат и са били в работен режим, имало е хора и оборудване в тях към момента на откриване на строителната площадка (05.06.2019 г.), към крайната дата на изпълнение на СМР (25.12.2020 г.) и към датата на подписване на приемо-предавателен протокол от 23.03.2021 г. за предаване на обекта от изпълнителя на възложителя. В експертното заключение са изчислени преките разходи, които твърди да е претърпял изпълнителят след прекратяване на договора на 17.03.2021 г. до предаването на обекта на 23.03.2021 г., представляващи доставно-складови разходи на закупени одобрени материали (гранитогрес), разходи за разчистване на строителната площадка, разходи за наем на механизация и автотранспорт, свързани с дейностите по почистване и освобождаване на обекта. Съгласно СТЕ, стойността на всички СМР съгласно условията на договора е 1 463 078, 82 лв. с ДДС, стойността на изпълнените и платени СМР вещото лице определя на 519 301, 61 лв. с ДДС, докато изпълнените незаплатени на изпълнителя СМР изчислява на 187 091, 45 лв. с ДДС. По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Р. С., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице сочи (като се вземат предвид и уточненията в о.с.з. от 26.10.2023 г.), че първата от процесните банкови гаранция - № 4687/07.05.2019 г., влиза в сила на 07.05.2019 г и има срок на валидност до 01.09.2020 година. Съгласно заключението, на 27.08.2020 г. е направено искане за плащане с вх. номер: 00-6544/27.08.2020 г. от ДУССД до „И.А.Б.“ АД на сума в размер на 30 480, 81 лв. по посочената банкова гаранция. Сочи, че в съответствие с искането, на 11.09.2020 г. по банкова сметка с IBAN: BG••••••• на ответника е постъпила посочената сума, с основание на получения превод: „плащане по предявен иск по BG 4687/07.05.2019 от ДУССД – МВР“. В изслушаната допълнителна ССчЕ, след извършена проверка в счетоводството на ответника, вещото лице сочи, че на 29.09.2020 г., с вальор 14.09.2020 г., по дебита на счетоводна сметка 50133 - „Текущи банкови сметки в лева“, е осчетоводено постъпване на сума в размер на 30 480, 81 лв. от контрагент ДЗЗД „И.К.П.-С.-2“, по договор с номер: 00528-5785ОПД- 38/08.05.2019 година. Излага, че постъпилата сума е по банкова гаранция № 4687/07.05.2019 г. и е в размер на 30 480, 81 лв. По отношение на втората банкова гаранция - № 4688/07.05.2019 г. вещото лице дава заключение, че влиза в сила на 10.04.2019 г. и има срок на валидност до 01.10.2030 година. Излага, че във връзка с искане за плащане от 31.03.2021 г. от ответника до „И.А.Б.“ АД, на 06.04.2021 г. по банкова сметка с IBAN: BG••••••• с получател ДУССД, е постъпила сума в размер на 30 480, 81 лв., с основание на получения превод: „плащане по предявен иск BG 4688/07.05.2019 от ДУССД - МВР”. Вещото лице определя стойността на изпълнените и неплатени СМР на 187 091, 45 лв., а законната лихва върху тази сума за периода от 17.03.2021 г. - 10.09.2021 г. вкл., изчислява на 9250, 63 лева. На база извършена проверка при ищеца и на приложените по делото документи, както и предвид приетата СТЕ, в ССчЕ се констатира, че във връзка с изпълнение на процесния строителен обект изпълнителят е извършил разходи за доставно-складови разходи на закупени одобрени материали, включени в КСС, за транспортирането им в двете посоки: Пловдив - Карнобат и обратно Карнобат - Пловдив - 10 643, 57 лв.; разходи за заплащане на работници и служители - 803, 50 лв.; разходи за разчистване на строителна площадка - 660, 00 лв.; разходи за почистване на етажите при прекратяване на договора - 2808, 62 лева. Нереализираната печалба на изпълнителя от общата договорена цена по договора на база недовършените, но заложени по договора СМР вещото лице определя на 10% на база неизпълнените СМР или 63 057, 15 лева. В проведеното на 23.03.2023 г. открито съдебно заседание по делото са разпитани шест свидетели. Съгласно показанията на разпитания по делото свидетел М.Г., които съдът кредитира като логични и непротиворечиви на събрания доказателствен материал по делото, същият се занимава със строителен надзор върху строителни предприятия. Сочи, че от 2020 г. е консултирал ищците по повод процесния проект, поради което е запознат с цялата строителна документация, касаеща обекта. Посочва, че съгласно издадената скица сграда Г и сграда А следва да бъдат съборени, но в строителната документация не намерил проект, в който двете сгради да бъдат предложени за разрушаване, като в издаденото разрешение за строеж са указани извършване на работи само в сграда Б. Сочи, че сграда А и Б са функционално зависими една от друга и за да бъде завършена сграда Б е необходимо да се изпълнят да се премахнат конструктивни елементи от сграда А, за която не е издадено строително разрешение. Твърди, че теренът е бил изцяло строителна площадка, но въпреки това в сграда Г и в сграда А имало служители на МВР. Според показанията на свидетеля, на 05.03.2021 г. била проведена среща между представители на възложителя и изпълнителя, на която възложителят поискал от представителите на изпълнителя да подпишат Акт, обр. 14 със задна дата, който се отнасял до съществени изменения на строителната конструкция на покрива на сграда Б. На среща на 17.03.2021г. Възложителят им представил Акт обр. 10 за спиране на строежа с посочено неправилно основание. По делото е разпитан свидетелят П.Н., който излага, че на 08.12.2020г. е пътувал с управителя на изпълнителя – г-жа Х. за срещата в Бургас със строителния надзор на строежа, на която е трябвало да се подпишат актове протокол 12 за скритите СМР. В офиса на строителния надзор била само секретарката и след като никой не дошъл да подпише актовете г-жа Х. се обадила на представител на инвеститорския контрол, която забранила да се подписват протоколите. На 09.12.20г. отново отишли до Бургас, но наистина протоколите не били подписани. Когато се върнали на обекта видели, че представители на Възложителя дупчат покрива на сградата, за да вземат проби за лабораторни изследвания. Отворите от пробите не били запушени от лицата, които ги взели. Свидетелят допълва, че предишния ден е бил в обекта и не е имало теч никъде. Свидетелката В. Х. посочва, че е била управител на ДЗЗД И.К.П. С.-2 през процесния период. Излага, че Възложителят не е разрешил да бутнат Сграда Г, а газификацията, която захранва новата сграда Б минавала точно през сграда Г, което възпрепятствало издаването на обекта Сграда Б. Освен това работниците не са били допуснати и до Сграда А, където е можело да се постави дограмата, за да се съчетае с поставянето на дограма по същото време в Сграда Б. В сграда А работели служители на полицейското управление и са обслужвани граждани. Относно броя на работниците на обекта, свидетелката посочва, че средносписъчният състав е бил 20 човека. Работната ръка е била оптимизирана поради пандемията от Ковид-19 и съобразно СМР-тата, които трябва да се извършат. Относно процеса по одобряване на материалите се посочва, че те подлежат на одобряване от строителния надзор. Възложителят е изисквал към актовете-образец 19 да бъдат прилагани протоколите, че материалите са одобрени, но изискванията им от кого да са подписни тези протоколи непрекъснато се сменяли – в началото Възложителя е изисквал да са подписани от архитекта, после от строителния надзор, от ползвателя, вкл. и от инвеститорския контрол. Свидетелката обяснява, че одобряването на актовете и протоколите е отнемало понякога до 30 дни. Освен това посочва, че въпреки, че е имало издадена и вписана в заповедната книга заповед за замяна на тръбите по проект и КСС с нови и те са били реално вложени, то възложителят е отказал да ги приеме, а в същото време и проектантът е отказал да удостовери, че са вложени старите тръби, тъй като не отговаря на действителното положение и по тези начин са се създавали пречки в работата на Изпълнителя. Свидетелката посочва, че за замяната на армировката е имало заповед в заповедната книга от проектанта. Относно промяната в покрива свидетелката посочва, че тя е била предписана със заповед от строителния надзор. Строителят я е изпълнил по чертеж, защото не му е бил даден проект за променения детайл, и по устни указания от проектанта. Свидетелката обяснява, че към 05.03.2021г. е било невъзможно да се строи повече, защото покривът е бил компрометиран. Посочва, че първият пласт на хидроизолацията на покрива е бил положен, проектантите са го приели с акт образец 12 и са разрешили полагането на втория пласт, но възложителите не са го позволили. Когато представителите на Възложителя са взимали пробите от покрива, той вече е бил с положен и втори пласт хидроизолация. Технологично, за да се завърши борда по покрива, е било нужно да се сбори покривът на Сграда А, но не е бил разрешен достъп до нея. Свидетелката Х. излага, че с писмо от м. февруари изпълнителят е помолил Директора на ДУССД да бъде подписан Акт образец 10, защото е невъзможно да се работи поради компрометирането на покрива, но през март е представен проект на акт за спиране на строителството, в който като причина за спирането е посочено, че е налице неизпълнение на договора, и изпълнителят е отказал да го е подпише. Свидетелката на ответника А.М. посочва, че почти след всяко посещение на обекта в качеството й на инвеститорски контрол по част Конструкция, Вертикална планировка и Пожарна безопасност, е отчитала забава спрямо договорения срок. Според този свидетел условните етапи са били част от ПБЗ, съгласно който е издадено разрешението за строеж, като първият етап е напълно завършен. Обяснява се, че детайлът на покривната изолация не е спазен, покривът не се отводнява и възникват дефекти по фасадните зидове. Дефектирала е и хидро- и топлоизолацията по сутеренните стени. Промяната на покрива е била предложена от изпълнителя, одобрена е от проектанта, но изпълнителят така и не е изградил стълба, която да осигурява достъп към покрива. Изпълнителят е имал различни предложения и когато е имал такива допълнителни решения своевременно са предприемани действия от проектантите и строителния надзор. Като пример свидетелката посочва, че предложението за промяна по покрива е дошло през март, като това изменение е одобрено след като вече реално е било изпълнено и дори поискването на изпълнителя за одобрението му е след реалното му изпълнение. Също така котата на изкопа е приета три месеца след като е започнало строителството, т.е. още на този етап изкоп има забава от 3 месеца. Свидетелката М. сочи, че сграда А е действащо РПУ и тя е била част от строителна площадка, съгласно разрешението за строеж. Свидетелката излага още, че изпълнителят няма задължение да кани възложителя при съставянето на актовете. По отношение преработката на покривната плоча свидетелката заявява, че одобреният проект не е бил предоставен на изпълнителя. Компетентен да процедира това същественото изменение по време на строителството според свидетелката е възложителят. На обекта има постоянен контрол на вложените материали. Има последователност за изпълнението на покрива и ако се установи отклонение надзорът следва да отрази в заповедната книга, но няма отразени забележки от надзора. Свидетелят Д. ( упражняващ инвеститорски контрол по част ВиК) сочи, че не са налични капаците на шахтите и водосточните тръби от едната фасада не са включени към канализацията. Не са почистени строителните отпадъци около сградата. Първоначално, преди да бъде преработен, барабанът е бил с кръгъл отвор по неизвестна за свидетеля причина, тъй като това не съответствало на проекта, според който е правоъгълен. Към момента барбаканът няма проблем да поеме водата. Свидетелката Т. ( служител на ОД на МВР-Бургас) сочи, че според резултатите от пробите /ядките/ нито една от тях не е имала нужната дебелина по проект. Боклуците около основите на сградата не са били почистени след изпълнението на СМР и служителите на МВР са ги изнесли. Присъствалите на обекта са били под средночисления състав по график. Относно преработката по покрива този свидетел посочва, че май месец са подписани заповедите от авторски, строителен надзор и строителя. Към ДУССД е пуснато на 02.12. за издаване на строително разрешение. При така установеното, съдът формира следните правни изводи: За безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са приети следните обстоятелствата, които се подкрепят и от представените по делото доказателства: 1.) Сключване на договор по реда на ЗОП № УРИ 5785одп-38/08.05.2019 г. с предмет „Изграждане на нова сграда за нуждите на РПУ-Карнобат при ОД на МВР- Бургас, с изпълнител ДЗЗД обединението и възложител ДУССД при МВР; 2.) Общата цена на договора е 1 463 078, 82 лева с вкл. ДДС; 3.) На 05.06.2019 година е открита строителната площадка на обекта; 4.) Крайният срок за изпълнение на договора е определен на 25.12.2020 година; 5.) Изпълнителят е работил единствено по сграда блок Б; 6.) Не са извършвани СМР по сграда А; 7.) Възложителят не е допускал изпълнителя до сграда А; 8.) Не са предприемани действия по разрушаване на сграда Г; 9.) На 09.12.2020 година възложителят е взел проби от изпълнените СМР-та по покрива на блок Б; 10.) на 17.03.2021 година възложителят е отправил до изпълнителя едностранно изявление за прекратяване на процесния договор без предизвестие на основание чл. 38 ал. 2 от същия; 11.) Възложителят е усвоил сумите по банкови гаранции БГ № 4688/07.05.2021 г. и БГ № 4687/07.05.2019 г., като размерът на всяка от тях възлиза на 30 480, 81 лв. Договорът за обществена поръчка е формален с писмена форма за действителност. В случая, въпреки че след двете продължавания на срока, крайният срок е бил 25.12.2020 г., а договорът е прекратен на 17.03.2021 г., съдът намира, че към тази дата е съществувал валиден договор по следните съображения: На първо място, срокът до 25.12.2020г. е определен в тежест на Изпълнителя да изпълни до тази датата и да предаде обекта, а не е определен като срок на договора. На следващо място, в раздел Прекратяване на Договора не е предвидено той да се прекратява автоматично с изтичане на този срок за изпълнение на обекта, по чл. 14

1

от договора. Следователно, претендираните за заплащане СМР до прекратяването на договора са извършени по силата на облигационно правоотношение. По иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на ответника ДУССД за възстановяване на неправомерно усвоени суми по банкови гаранции:

–

По първата група искове спорът е съсредоточен върху това, налице ли е основание ответникът да задържи валидно двете удвоени гаранции по договора.

–

Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Основанието, по смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД, се тълкува от правната теория и съдебната практика като наличие на валиден юридически факт, който да оправдае получаването, респ. обогатяването. Законът отдава значение на самия факт дадено-получено, без да се интересува от субективния елемент като добросъвестност и вина.

–

В конкретния случай, от представените по делото писмени доказателства, както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че възложителят е усвоил сумите и по двете банкови гаранции като не е констатирана разлика в счетоводното отчитане на постъпилите суми по двете банкови гаранции. Ответниците, в чиято доказателствена тежест е установяване наличието на правно основание за усвояване на банковите гаранции, твърдят че банкова гаранция №4687/07.05.2019 година е усвоена от възложителя, поради неподновяването й в срок. Едноличният собственик на капитала на „С.“ ЕООД е починал на 28.07.2020г., а срокът за който е била издадена тази гаранция е бил до 01.09.2020г. Молба за предоставяне на допълнителен срок е изпратена от ищеца до ответника едва на 28.08.2020г., докато съгласно договора гаранцията следва да се поднови до 5 раб. дни преди изтичане на срока й, който е 01.09.2020г.) и както се установява от ССчЕ към датата на молбата ответникът вече е бил подал искане за плащане по гаранцията до издаващата банка – на 27.08.2020г. Освен това по делото се установява и страните не спорят относно обстоятелството, че възложителят се е съгласил срокът на договора да бъде продължен именно поради настъпилата смърт на едноличния собственик на „С.“ ЕООД, но споразумение за това е подписано едва на 14.09.2020 г. /т.е. след като гаранцията е била усвоена на 11.09.2020г./. На основание чл. 111, ал. 9 ЗОП, когато избраният изпълнител е обединение, което не е юридическо лице, всеки от съдружниците в него може да е наредител по банковата гаранция, съответно вносител на сумата по гаранцията или титуляр на застраховката. В договора за обществена поръчка липсва изискване банковата гаранция да бъде дадена от конкретен партньор в обединението /„С.“ ЕООД /, от което следва, че е съществувала възможност да се предприемат в срок действия по представяне на нова банкова гаранция от другия партньор, в случай че не е било възможно продължаване на срока на БГ № 4687/07.05.2019 година. Следователно съдът намира, че от 28.07.2020г до септември 2020г. изпълнителят не е положил нужната грижа да изпълни условието по договора или да поиска своевременно продължаване на срока. Съдът счита въз основа на гореизложените аргументи, че банкова гаранция №4687/07.05.2019 година е усвоена съгласно условията на договора /чл. 29, ал. 4/ и не подлежи на връщане.

–

По отношение на банкова гаранция № 4688/07.05.2019 година, от съдържанието на договора за обществена поръчка се установява, че същата е за обезпечаване на гаранционното поддържане -за отстраняване на недостатъци и дефекти в гаранционния срок, който не е започнал да тече. За да има право възложителят да усвои втората гаранция, следва или да е настъпил нейният падеж, спрямо функцията й, или да възникне хипотезата на чл. 29, ал. 9 - Възложителят задържа гаранцията за изпълнение при пълно виновно неизпълнение на поръчката или при разваля не на договора по вина на изпълнителя. В тази връзка следва да се изследва въпроса бил ли е изправна страна възложителят, имал ли е право да прекрати договора на посоченото от него основание - когато изпълнителят забави изпълнение на задължение с повече от 30 дни (чл. 38, ал. 2 от договора), както и дали прекратяването на договора е станало по изключителна вина на изпълнителя.

–

От събраните по делото гласни доказателства, както и от приетата СТЕ се установява, че Възложителят не е изпълнявал надлежно задълженията си по договора: разрешението за строеж не обхваща сграда А и сграда Г - съответно предвидени по проект за ремонт и за разрушаване, а само сграда Б - за изграждане; не е предприел действия за спиране на строежа според нормативните изисквания, поради предприетото съществено конструктивно изменение на покрива; забавял е значително одобрението на актове 12 и 19, съответно плащанията по тях, въпреки че същите актове вече са били одобрени от назначения от Възложителя строителен надзор. Освен това, съдът приема въз основа на събраните доказателства, че покривът е бил компрометиран от вземането на проби от възложителя по неподходящ инвазивен начин (ядки), вследствие на което и вече извършените работи по строежа са подложени на риск от овлажняване и дефектиране. Този извод се налага и от уточненията в ос.з. на вещото лице, че ядките са направен и в неподходящи зимни метеорологични условия и по деструктивна технология, както и че пожълтяването по мазилката на фасадата и дограмата най-вероятно се дължи именно на проникването на влага през дупките от взимането на пробите /ядките/.

–

Съгласно заключението на в.л. и приложените документи по делото, в строителното разрешение и съгласувания проект по част План за безопасност и здраве (ПБЗ) не е предвидена етапност на строежа. Съдът намира, че изброената в строителната документация последователност на СМР-тата не се отнася до построяването на отделните обекти един по един и един след друг (сграда Б, сграда А и Г). В тази връзка неоснователно изпълнителят не е допускан да работи по Сграда А и Г с аргумента, посочен от възложителя в писмена кореспонденция, че не е достигнат съответният етап. От гласните доказателства, събрани по делото, а също и от заключението по СТЕ се установява, че възложителят не е изпълнил договорното си задължение да създаде на изпълнителя необходимите условия за изпълнение на строителството, съгласно договора и нормативните изисквания, тъй като макар трите сгради (Б- за изграждане, А- за ремонт и Г- за събаряне) да са формирали общ строителен обект и да са били в режим на строителна площадка, до самия край на облигационното правоотношение служителите на РУ-Карнобат са работели в сградите и те не са били опразнени от персонал. Освен това, възложителят е изисквал сам да одобри всички материали, въпреки че те са били съгласувани и одобрени от представителите на независимия строителен надзор и проектанта, с което е възпрепятствал работата на изпълнителя.

–

Въпреки изложеното, съдът намира, че следва да се отчете и обстоятелството и че изпълнителят е работил само по сграда Б до края на договорния срок /25.12.2020г./ и е поискал да бъде допуснат до останалите две сгради (А и Г) едва през февруари 2021г. Обстоятелство, че възложителят е забавял одобряването и разплащането на извършените СМР, което се установява и от заключението на СТЕ (л. 4429) не освобождава изпълнителя от задълженията му за срочно изпълнение на обществената поръчка. Същият извод се налага и от договореното между страните по чл. 11 от договора, съгласно който когато изпълнителят има изискуемо вземане по този договор от другата страна, той няма право да отказва да изпълни свое задължение докато възложителят не изпълни насрещното си задължение по договора. Уведомлението от възложителя за едностранно прекратяване на договора е изпратено приблизително три месеца след изтичане на вече два пъти продължавания срок на договора. Освен това по делото не се установява изпълнение на законовото и договорно задължение на изпълнителя незабавно да сигнализира на възложителя, че има нередовност в строителните книжа и проекти. Изпълнителят е изпълнил реално СМР-тата по промяната в покрива без нужния акт-образец 10 и без да е следвана законовата процедура по документално оформяне. Писмата му до възложителя с искане за подписване на Акт – 10 за спиране и за оформяне на книжата за съществена промяна в проекта по чл. 154 ЗУТ са последващи спрямо реалното фактическо изпълнение на СМР-та по покрива. Работите по промяната в покрива са приети и дори разплатени. Следователно, въз основа на некоординирана комуникация между страните, липса на оказано съдействие от Възложителя в рамките на неговите задължения, неоснователно налагана от Възложителя на етапност на изграждането на сградите в общия строителен обект и недопускане на Изпълнителя за работа по сграда А и Г, непрецизно от страна на Изпълнителя окомплектоване на актовете, подлежащи на одобрение, многобройни недобре извършени СМР-та, които са връщани за поправяне (кръгли барбакани, неоразмерени прозорци и др., подробно описани в значителен брой констативни протоколи), както и поради останалите съображения, вече изложени в настоящото решение, съдът намира, че и Възложителят и Изпълнителят са били неизправни страни по договора.

–

Правото да се развали двустранния договор е потестативно и възниква при неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря.

–

Правото да се развали договора кореспондира с липсата на интерес у страните или у една от тях облигационната връзка да продължи да съществува. В чл. 87 от ЗЗД е предвидена възможност за кредитора да развали договора в случай, че длъжникът не го изпълни поради причина, за която отговаря. Посочената разпоредба не поставя изрично условие страната, която разваля договора да бъде изправна. И дете страни в договорната връзка имат качеството на кредитор, поради което ако и двете страни са неизправни всяка от тях може да развали едностранно договора (така решение №383/29.01.2016г., гр. д. №2225/15г., I ГО на ВКС). В конкретния случай Възложителят е изпратил уведомление за едностранно прекратяване на договора, поради забава в изпълнение на договорно задължение от страна на изпълнителя, продължила повече от 30 дни, предвидена като възможност за прекратяване без предизвестие по чл.38, ал. 2 от Договора /възложителят може да прекрати договора с писмено уведомление без предизвестие до другата страна, когато Изпълнителят забави изпълнение на задължение по този договор с повече от 30 дни/. Когато и двете страни са в неизпълнение, няма пречка договорът да се развали от която и да е от тях. Затова в случая следва да се приеме, че ответникът, отправяйки писмено изявление за разваляне, достигнало до насрещната страна на 17.03.2021г., е упражнил правото си на разваляне и това разваляне е надлежно извършено.

–

Договорът за строителство е регламентиран в чл. 157, ла. 1 от ЗУТ и чл. 163, ал. 1 от ЗУТ. В правната теория и практика той се определя като двустранен, възмезден, каузален, консенсуален и с продължително действие (така Решение №279/12.02.2019г., т.д. №2905/2017г., II ТО, ВКС/. Развалянето на договора няма обратно действие и престираното от двете страни по договора не подлежи на реституция.

–

Ищците са направили възражение за нищожност на чл.38, ал.3 от договора поради противоречие на тази клауза с добрите нрави, закона - чл.87, ал.2 ЗЗД и чл.87, ал.4 ЗЗД и правните принципи (че развалянето е краен способ на прекъсване на договорната връзка). При условия на евентуалност възразяват, че възложителят не е имал право да се възползва от разваляне на договора по този ред, доколкото не е изправна страна, както и не са били налице предпоставките за разваляне на договора, визирани в чл.38, ал.2 от договора.

–

Съдът счита, че разпоредбата на чл.38, ал.3 от договора не е нищожна на посочените основания. Доколкото правилото на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е диспозитивно, страните имат свобода да договорят и други начини за прекратяване на облигационната връзка, вкл. без предизвестие. При съвкупното тълкуване на клаузите на договора се установява, че за възложителя е от съществено значение работата на договора да бъде изпълнена в уговорения между страните срок или в случай, че има забава тя да не бъде по- дълга от 30 дни (подобен извод се налага и от задължението за представяне на гаранция до добро изпълнение по чл. 29, където е предвидено, че гаранцията следва да бъде валидна 30 дни след крайния срок за изпълнение на договора, а в случай че поръчката не бъде изпълнена в срок, изпълнителят се задължава да удължи срока на предоставената банкова гаранция или да представи нова с валидност периодът на изпълнение на договора плюс 30 дни), т.е. в конкретния случай за възложителя е възникнало правото едностранно да прекрати облигационната връзка след като изпълнителят е забавил изпълнението с повече от 30 дни, считано от изтичането на последно удължения срок – 25.12.2020г. В допълнение следва да се отбележи, че макар възложителят да не е отправил предизвестие със срок за изправяне на неизпълнението, то от една страна от изтичането срока на договора до прекратяването му е изтекъл предварително фиксиран между страните 30-дневен срок, в който ищецът е могъл да изпълни, а от друга страна е ясно, че изпълнение не е последвало и през периода от почти два месеца, който е изминал след настъпилата 30-дневна забава до изпращането на уведомлението за едностранно прекратяване от 17.03.2021г.

–

Наличието на двустранно неизпълнение на договора ще има само тази последица при развалянето му, че никоя от страните по него не ще може да иска от другата обезщетение за неизпълнението й (така Решение № 134/ 20.12.2017г. по т.д. № 405/2016 г, II TO на ВКС). Функцията на гаранцията е да обезпечи изпълнението на Изпълнителя и съответно Възложителя да може да я усвои за обезвъзмездяване на вредите от неизпълнението. Развалянето на договора при двустранната вина на страните е в обща вреда и полза и никоя от страните по него не може да иска от другата обезщетение, защото тя самата също е неизправна.

–

Следователно, с оглед изложеното по-горе, втората банкова гаранция № 4688/07.05.2019 година се задържа без основание и подлежи на връщане, поради което в тази част иска по чл. 55 от ЗЗД следва да бъде уважен.

–

По иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД Относно спорните въпроси дали претендираните за заплащане СМР са изпълнени, съдът кредитира заключението на СТЕ, според което СМР са надлежно извършени и подлежат на плащане.

–

С отговори на въпроси 1.1. до 1.7, в.л. посочва, че е в количествено- стойностната сметка от възложителя, участваща в тръжната документация, за обекта следва да се използват класове стомана В235 и В420, които не отговарят на конструктивните изисквания. Двата металургични завода в България предлагат единствено класове В 500В и В500С. Класовете стомана, които реално са вложени осигуряват еднаква сигурност за конструкцията, спрямо предвидените по КСС (стомана SAE1006 спрямо В235) или дори по- висока (стомана В500В е с по-добри характеристики от тези на В420). Допълнено е, че физико-механичните характеристики на вложената армировка съответства или е по-висок от предвидените по договора армировки по позиции 26, 27, 41 и 42 от КСС.

–

Със Заповед 5/25.11.2019г. (II том, л. 977) строителният надзор е одобрил с положително становище замяната на стомана В235 със стомана SAE1006 и на стомана B420 с B500. Армировъчните стомани се различават по единичната им цена, като цената на реално вложената армировка е по-висока от заложената по КСС, а именно: цената на стомана клас В-235 е 1, 15 лв/кг, на В-420 е 0, 95 лв/кг, а на вложените е съответно – SAE1006 e с анализна ед. цена от 1, 56 лева и В-500В е с анализна ед. цена 1, 56 лв/кг.

–

С писма от 29.11.2019г. и от 23.12.2020г. ищецът е поискал от Възложителя да му изплати разликата в цените на двете армировки (заложена по КСС и реално вложена след одобряване на замяната със Заповед от 25.11.2019г.). При формирането от строителя на двете анализни цени от 1, 39 лв/кг за армировки от класове AI-SAE-1006 и AIII-B500B е използвана посочена от Възложителя цена на сурово желязо от 1, 056 лв/кг франко склад (писмо на възложителя от 05.12.2019г.). Количествата на армировката са приети от Възложителя с актове образец 19 за разплатени СМР (стр. 643 до л. 888), а разликата за доплащане произтича от разликата в цените. Количеството действително вложена армировка по Заповед 5/25.11.19г. от Заповедната книга по позиции 26, 27, 41, 42 от КСС отговаря на приетите количества армировка с акт образец 19. Изчислената от в.л. разлика в стойността на вложената армировка спрямо заложената по КСС е 27 564, 12 лв. с ДДС (л. 4401).

–

Вещото лице е извършило обстоен анализ на СМР-тата, чието заплащане се претендира от ищеца и са описани в ИМ, като е посочило, че общата стойност на изпълнените и неразплатени СМР възлиза на 187 091, 45 лева с ДДС (отговори на въпроси 4, 4.1., 4.2 на л. 4412).

–

По подробно, според констатациите на в.л. строително-монтажните работи, описани в Протокол Обр. 19 част АС №8 покрив са изпълнени и са на стойност 31 567, 40лв. с ДДС.

–

Вещото лице е дало положителен отговор на въпросите по експертизата дали са изпълнени СМР, описани в Протоколи образец 19 по част АС, с номера 10, 11, 13-2, 14, като е остойностил СМР-тата по тези актове както следва: №10- 64262, 35 лв с ДДС, №11- 22 275, 08 лв с ДДС, №13-2- 26 417, 56 лв с ДДС, №14 – 5748, 28 с ДДС.

–

По изпълнените и неразплатени СМР-та по Част ОВК вещото лице е дало отговор на стр. 28 от заключението си, а именно: СМР, описани в Протокол 19 част ОВК №3 и №3а са изпълнени и са на стойност 3358, 98 лв с ДДС, а изпълнените СМР описани в Образец 19 с № 5 са на стойност 1 029, 63 лв с ДДС.

–

По Част Електро СМР-тата, описани в Протоколи образец 19 - №4 са изпълнени и подлежащите на заплащане са на стойност 3 361, 39 лв с ДДС.

–

По Част ВП СМР-тата, описани в Протокол 19 – №1 са изпълнени и са на стойност 1300, 73 лв с ДДС.

–

Експертът изрично е пояснил, че за изготвяне на заключението си е взел предвид приетите СМР с подписаните между участниците в строителния процес актове-образец 12 (акт за установяване на всички видове СМР, подлежащите на закриване СМР, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта). За СМР-тата, които са видими, неописани в Акт образец 12, вещото лице е посочило, че е установило изпълнението им след оглед на място и контролни измервания.

–

Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД, възложителят дължи заплащане за извършената и приета работа. Едно от основните задължения на възложителя е да приеме извършената, съгласно договора работа (така решение № 209 от 20.02.2018 г. по т. д. № 1096/2017 г., ТК, І ТО на ВКС, и решение № 147 от 30.09.2013 г. по т. д. № 934/2012 г., ТК, ІІ ТО на ВКС).

–

Изпълнителят може да предяви по исков ред претенцията си за незаплатената, но възложена, изпълнена и приета работа. Несъставянето на актове, съгласно Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставянето на актове и протоколи по време на строителството, само по себе си не изключва завършено и предадено изпълнение, при това точно изпълнение (така решение № 638 от 24.10.2008 г. по т.д. № 302/2008 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, решение № 138 от 17.10.2011 г. по т. д. № 728/2010 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, решение № 48 от 31.03.2011 г. по т. д. № 822/2010 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, и решение № 250/11.01.2012 г. по т. д. № 535/2010 г., ТК, ІІ ТО на ВКС). Липсва обусловеност между задължението за подписване на актове и задължението за плащане на приети СМР поради характера на тези протоколи като количествено-стойностни актове за извършени СМР, а не приемателни актове. Няма основание за обвързване на заплащането на възнаграждение за извършената работа от допълнителни факти, които не са елемент от правопораждащия фактически състав на правната разпоредба на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, който включва само извършване на договорената работа и нейното приемане. изпълнението и приемането на възложената работа може да се установява с всякакви доказателствени средства, включително с експертиза и гласни доказателства. Извършените СМР могат да се считат за приети и ако има извършени от възложителя конклудентни действия по приемане на изработеното, каквото по същество е използването на завършения обект, според функционалното му предназначение ( решение № 32 от 30.05.2016 г. по т. д. № 95/2015 г., ТК, І ТО на ВКС и решение № 121 от 27.09.2013 г. по т. д. № 621/2012 г., ТК, І ТО на ВКС). С решение № 638 от 24.10.2008 г. по т. д. № 302/2008 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, е прието, че в разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, не е предвидено съставяне на акт образец /приложение/ № 19, но дори и да се приеме, че по своята същност се касае за акт приложение № 7, то неподписването му от поканена, но неявила се страна, не го прави недействителен.

–

Спорно е между страните дали възложителят дължи да заплати на изпълнителя и онези СМР-та, за които не е подписан Акт Образец 19 и които възложителят твърди, че не е приел, сред които са: плащане на по-високата цена на вложената в обекта армировка в сравнение с първоначално заложената; спори се дали в покривната конструкция е изградена както е договорено, дали е била изградена необходимата топлоизолация и хидроизолация; дали изпълнените и незаплатени СМР са в отклонение или в съответствие с инвестиционния проект; дали неразплатените СМР страдат от съществени недостатъци, обосноваващи негодност на извършената работа.

–

На база заключението на СТЕ съдът приема, че спорните СМР са извършени съгласно проекта и съобразно заповедите в заповедната книга. Съдът не споделя застъпеното в хода на делото твърдение от ответника, че построеното е напълно негодно да се използва според предназначението му и не дължи възнаграждение на Изпълнителя за СМР-та освен тези, които вече са разплатени. В конкретния случай участниците в строителството са подписали Акт образец -12 за установяване че, че СМР-тата подлежащи на закриване съответстват на проекта. Представен по делото е образец -14 от 31.08.2020г. (дори и да се приеме, че Възложителят не е бил поканен и не знае за този, съставен на 31.08.2020г., то самият той е предложил подписването на акт 14 на 22.12.2020г.), за приемане на конструкцията и разрешаване започването на довършителните работи. Съдът намира, че на база изложеното е неоснователно да се твърди, че всичко построено е негодно, със съществени недостатъци и не е подлежало на приемане от Възложителя.

–

Вещото лице дава обяснение относно по- малката дебелина на ядките спрямо проекта: от една страна това е решение за осигуряване на наклон за оттичането на покрива, а от друга страна в о.с.з. пояснява, че ядките се взимат над замазката на плочата, но изолация може да се положи частично и под плочата, което според него е направено като по този начин не се намалява ефективността й.

–

Според чл. 20, ал. 8 от Договора Изпълнителят не може да иска заплащане на СМР, ако те са вследствие на: несъгласувано с възложителя отклонение от инвестиционния проект, несъгласувано с Възложителя отклонение от КСС, нарушаване технически норми и правила, ако те са по отстраняване на недостатъци, ако са вследствие от влагане на некачествени материали или отклонение от нормите на Правилника за изпълнение на приемане на СМР. Претендираните за заплащане по делото СМР-та не попадат в нито една от хипотезите на тези изключения.

–

Уведомлението за едностранно прекратяване на договорната връзка от страна на Възложителя не е аргументирано с наличието на съществени недостатъци на изпълнените СМР. В случай, че поръчващият е имал такива забележки и възражения и извършените СМР не са били приемливи за него поради наличието на недостатъци е можел да упражни някое от правата си си по чл. 265 от ЗЗД, като поиска от изпълнителя да поправи работата без заплащане, да иска заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението.

–

Ако според ответника отклонението от поръчката или недостатъците са били толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият е можел да развали договора на това основание.

–

От съвкупния анализ на доказателства се налага изводът, че в конкретния случай е налице приемане на фактически изпълнените СМР по договора за строителство въпреки отказа от страна на поръчващия да подпише двустранен приемо-предавателен протокол-образец 19, предвиден в договора между страните.

–

Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде уважен искът да заплащане на претендираните извършени и неразплатени СМР, ведно със законната лихва за периода 17.03.2021 г. (датата на разваляне на договора) до 10.09.2021 г. (датата на исковата молба) за сумата от 9250, 63 лева върху главницата от 187 091, 45 лева.

–

Съгласно Допълнително Споразумение към Договора за създаването на обединението Съдружниците в обединението са солидарно отговорни за задълженията по договора за обществена поръчка. Възложителя обаче не е страна по този договор и вътрешните отношения между партньорите не го обвързват.

–

Ищците са направили уточнение на ИМ с молба от 10.10.2022г. (л. 2641, т. VI), в което посочват, че съгласно Протокол №3 от 30.07.2021г. към Допълнително Споразумение и към Споразумението за създаване на обединение ДЗЗД И.К.П.-С.-2 (л. 1020, том III) партньорите са преразпределили участието си в гражданското дружество, както следва – 99, 9% за „И.К.П.“ ЕООД и 0, 1% за „С.“ ЕООД. Възражението на Ответника, обективирано в негово становище от 07.11.2022г. /л.2676, т. 6/ че този протокол не е бил депозиран в структурата на Възложителя не се отразява на действителността му, нито на правното му действие. Твърденията на ответника, че плащанията следва да се извършват само към водещия партньор „И.К.П.“ ЕООД, аргументирани с избирането му за такъв и с факта, че банковата сметка, посочена за изплащане на възнаграждение по Договора не е променена, не намират опора нито в споразуменията и протоколите на обединението, нито в самия договор по ЗОП, доколкото в него (чл. 21) не е посочен титулярът на банковата сметка на Изпълнителя. Съгласно чл. 15 от Допълнително Споразумение от 09.03.2018г. към Споразумение за създаване на обединение ДЗЗД И.К.П.-С.-2 (л. 30, т. 1) всички права и задължения, отговорности, печалби, които произтичат от договора за изпълнение на поръчката се поемат от партньорите съобразно тяхното пропорционално участие. Съгласно чл. 18 от Допълнителното споразумение всеки от партньорите взима участие в разпределянето на финансовите резултати съобразно решението на водещия партньор, отговарящ за управлението на проекта. Доколкото такова решение не е представено по делото, съдът намира, че разпределението между партньорите в обединението ДЗЗД И.К.П.-С.-2 е посоченото в Протокол №3, а именно: 99, 9% за „И.К.П.“ ЕООД и 0, 1% за „С.“ ЕООД.

–

Поради уважаване на главния иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност иск по чл. 59 ЗЗД за претенция в същия размер.

–

По иска по чл. 266, ал. 2 ЗЗД относно разликата между първоначално утвърдената цена на труда за 2017 г. и впоследствие увеличената през 2020 г. с ПМС, върху всички изпълнение от ищците СМР Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 2 ЗЗД, ако през време на изпълнението на договора надлежно определената цена на материала или на работната ръка бъде изменена, възнаграждението следва да се измени съответно, макар и да е било уговорено изцяло.

–

Договорите за обществени поръчки могат да бъдат изменяни когато: чл. 116 от ЗОП, ал. 1, т. 1: промените са предвидени в документацията за обществената поръчка и в договора чрез ясни, точни и недвусмислени клаузи, включително клаузи за изменение на цената или опции; т. 3: поради обстоятелства, които при полагане на дължимата грижа възложителят не е могъл да предвиди, е възникнала необходимост от изменение, което не води до промяна на предмета на договора или рамковото споразумение; т. 7: се налагат изменения, които не са съществени; съгласно чл. 116, ал.

4

когато договорът за обществена поръчка съдържа клауза за индексация или е сключен по определяеми цени, за базова стойност се приема актуалната стойност към момента на изменението. Договорът за обществена поръчка е формален и всяка промяна по него следва да бъде в писмена форма. Изменението на договора за обществена поръчка е възможно при точно определени условия и е допустимо единствено чрез подписването на споразумение между страните след подробно мотивирано и обосновано искане от изпълнителя. В случая не е проведена такава процедура и не е подписано споразумение за изменение на процесния договор / липсва изрично постигнато между страните съгласие в писмен вид / като не може да се приеме, че с поканата за актуализация на единичните цени на цената на труда с Изх. №61/ 02.02.2020г. от Изпълнителя до Възложителя (доказателство №23.1 към ИМ) е извършено изменение на договора. Освен гореизложеното, съдът съобразява, че договорът е подписан с фиксиран размер на възнаграждението за Изпълнителя, както и със срок за изпълнение от 14 месеца, за който период минималната ставка на труда е изрично посочена и фиксирана в договора, т.е. ясна е и за двете страни и е предвидено за срока на договора да бъде в уговорения размер. Продължаването на срока на договора, станало по обективни причини, не води до отговорност на нито една от страните, а след изтичането на крайния срок (25.12.2020г) до прекратяването на договора -17.03.2021г. е налице забава, на която Изпълнителят няма право да се позове. Поради посоченото, искът е неоснователен и следва да се отхвърли за частта, за която е предявен. Относно исковете за претърпени загуби и пропуснати ползи на основание чл. 82 ЗЗД:

–

На основание чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.

–

Претендира се 10% от стойността на останалите за изпълнение работи по договора, които не са изпълнени, поради прекратяването му. Съдът счита, че претенцията за пропусната печалба следва да е свързана със сигурна възможност за нейното получаване. В случая от Изпълнителя се изисква да извърши качествено и при определени условия СМР, чието надлежно извършване не е сигурно, че щеше да се осъществи. Касае се за възможно получаване на печалба, ако договорът не беше прекратен, но тази възможност не е сигурна, а хипотетична, и съответно неполучаването на печалбата не е в пряка причинно-следствена връзка с развалянето на договора.

–

Освен това, съгласно вече изложените съображения, на Изпълнителя не се дължи обезщетение от развалянето на договора, доколкото той също не е бил изправна страна по него.

–

Претенцията за претърпяна загуба съдът намира, че разходите, свързани с разчистването на площадката и премахването на техниката от обекта са дейности, които Изпълнителят дължи и при нормално развитие на отношенията и изпълнен договор - по силата на чл. 31, т. 12 от договора след приключване на работата в 14 дневен срок Изпълнителят се задължава да демонтира строителната площадка и всички съоръжения, както и да възстанови терена в първоначален вид. Поради изложеното вредите не произтичат пряко от предсрочното прекратяване на договора.

–

Не е основателен и доказан искът и в частта за разходите по транспортирането на гранитогресните плочки от Пловдив до Карнобат и обратно, което се твърди да се е наложило поради прекратяване предсрочно на договорната връзка. Тези разходи са били остойностени от в.л. по СТЕ спрямо заложения процент на разход за доставяне на материали (10%), без наличието на реално представени фактури и разходо-оправдателни документи, които биха установили, че разноските действително са платени. Не бяха ангажирани и доказателства, че гранитогресът е бил транспортиран в двете посоки, както и конкретната цел и стойност на командировъчните за работните на Изпълнителя и връзката им с претенцията.

–

Поради изложените съображения, съдът намира, че исковете за претърпени загуби и пропуснати ползи на основание чл. 82 ЗЗД, както и акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД за лихва за забава върху главниците, не са основателни и доказани следва да бъдат отхвърлени.

–

По насрещните искова с правно основание чл. 92 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД Претендира се осъждане в условията на солидарност на „И.К.П.” ЕООД и „С.“ ЕООД като съдружници в ДЗЗД обединението, за неустойка уговорена за разваляне на договора по чл. 27, ал.2 от договор УРИ 5785 опд-38/08.05.2019 година. Според текста на тази разпоредба в случай, че възложителят развали договора едностранно по вина на изпълнителя, последният дължи неустойка в размер на 20% от общата цена по чл. 20, ал. 1.

–

Никоя от неизправните страни по разваления договор не може да иска от другата обезщетение. Респективно правото на неустойка по чл. 92 ЗЗД (която също има обезщетителни функции, макар и без нужда от доказване на размера на вредите) принадлежи само на изправната страна по договора, поради което развалящият договора, ако бъде възприето наличие на т. нар. „двустранна вина”, няма право да се ползва от нея. Съдът препраща към аргументите си за недължимост на обезщетение на неизправна страна по развален договор, изложени по-горе в настоящото решение.

–

От страна на ответниците по насрещния иск е направено възражение за нищожност на чл.27, ал.2 от договора поради противоречие на тази клауза с добрите нрави, добросъвестността и излизаща извън нормалната обезпечителна и обезщетителна функция.

–

Съдът счита, че възражението за нищожност на неустойката е неоснователно. Нищожни, поради противоречие с добрите нрави, са тези сделки или тези отделни клаузи от сделки, при които явното съдържание на сделката, целта й или външно установимите мотиви за сключването й противоречат на морала и справедливостта. Правилата на добрите нрави са морална категория, относима и към поведението на добрия търговец, поради което са приложили и към търговски сделки. Справедливостта, макар и с по- малка сила, може да се разглежда и като източник за уреждане на търговските правоотношения. В конкретния случай неустойката по чл. 27, ал.2 от договор УРИ 5785 опд-38/08.05.2019 година е уговорена в полза на възложителя при разваляне на договора по вина на изпълнителя.

–

Съдът намира, че санкционно-обезпечителната функция на тази неустойка се обосновава с необходимостта от обявяване на нова обществена поръчка, сключване на договор с нов изпълнител, срок и цена, значимостта на възложените на изпълнителя функции за изграждането на сграда за РПУ- Карнобат, както и репутационни вреди за възложителя. Освен това неустойката за забава по договора между страните също допуска възможността размерът й да е 20 % от цената, а в конкретния случай се установи, че забава е налице, поради което и размерът на неустойката за забава не е в разрез с останалите уговорки между страните, нито противоречи на добрите нрави.

–

Поради гореизложеното, съдът намира, че разпоредбата за неустойка при разваляне на договора, обективирана в чл. 27, ал. 2 от Договора не е нищожна на основанията, изложени от ищеца.

–

Насрещният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен, както и акцесорният иск за законната лихва за забава върху главницата.

–

По разноските: С оглед изхода на делото и на двете страни се дължат разноски, съответно съобразно уважената и отхвърлената част от иска.

–

Ищцовата страна е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК, за следните суми: държавни такси – 14 451, 95 лева; депозити за в.л. – 3000 лева и адвокатско възнаграждение – 25380 лева, от които 7680 лева с ДДС по насрещния иск, съгласно допълнително споразумение към договор за предоставяне на правна помощ и процесуално представителство от 11.03.2022 година. Представен е договор за предоставяне на правна помощ от 08.09.2021г. и три допълнителни споразумения към него, съотв. от 2022г., 2023г. и 2024г., както и фактури и платежни нареждания за извършените плащания.

–

Ответната страна също е представила списък на съдебно-деловодните разноски, както следва: д.т. по насрещния иск в размер на 12 335, 43 лева и депозит за в.л. в размер на 585 лева и юрисконсултско възнаграждение /540 лева, съгласно чл.25, ал.1 и 2 от Наредбата за правната помощ, вр. с чл.37 ЗПП и чл.78, ал.8 ГПК/. С оглед изхода на делото на ищеца се дължат разноски в производството в общ размер на 29825, 73 лева, съразмерно на уважената част на предявените искове, съотв. и отхвърлената част на НИ, а на ответника- разноски в общ размер 4980, 36 лева, съразмерно на отхвърлената част на исковете.

–

Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд

Цитирани разпоредби

65