Решение № 4707 от 7.12.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 4630/2022 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба на „••••“ АД с ЕИК ••••••••, подадена чрез адв. Г. Д., срещу наказателно постановление /НП/ № Р-10-25/07.02.2022 г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор /•••/, ръководещ управление „•••••••••”, с което на основание чл. 221, ал. 8, т. 7, предл. първо от Закона за публичното предлагане на ценни книжа /ЗППЦК/ на дружеството - жалбоподател е наложена „имуществена санкция” в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 221, ал. 6, вр. чл. 212а, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК. В жалбата се твърди, че обжалваното наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Оспорват се фактическите и правните изводи на административнонаказващия орган /АНО/, като се застъпва тезата, че дружеството не е извършило вмененото му нарушение. Твърди се, че не е дадена правилна правна квалификация на нарушението и неправилно е определен размерът на наложената на дружеството имуществена санкция. Излагат се и съображения за маловажност на случая. Към съда се отправя искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание жалбоподателят „••••“ АД - редовно призован се представлява от адв. Д. с представено пълномощно, който в хода на съдебните прения моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление по съображения, по същество идентични с изложените в жалбата. Застъпва тезата за маловажност на нарушението. Излага допълнителни съображения в писмен вид. Претендира присъждане на разноски по делото. Въззиваемата страна - заместник-председателя на •••, ръководещ управление „•••••••••”, редовно призована се представлява от юрк. Слабов с представено пълномощно, който пледира за потвърждаване на наказателното постановление. Счита, че процесното нарушение не представлява маловажен случай. В допълнение представя писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли за присъждане на юрисконсултско такова. Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна: Към месец юни 2021 г. дружеството - жалбоподател „••••“ АД било публично дружество, вписано под № ••••••• в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор, воден от •••. Въз основа на извършена проверка на постъпилите в ••• годишни финансови отчети за дейността за 2020 г. било установено, че „••••“ АД не е представило в законоустановения срок до 31.03.2021 г., както и към 27.05.2021 г. годишен финансов отчет за 2020 г. със съдържание съгласно чл. 100н, ал. 4 от ЗППЦК. Поради това било открито производство по издаването на индивидуален административен акт за прилагане на принудителна административна мярка. С Решение № 342-ПД от 27.05.2021 г. заместник - председателят на •••, ръководещ управление „•••••••••”, приложил принудителна административна мярка по чл. 212а, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК спрямо „••••” АД, с която дружеството било задължено в срок до пет работни дни от получаване на решението за прилагане на принудителна административна мярка да представи в ••• чрез e-Register, на основание чл. 100н, ал. 1 от ЗППЦК годишен финансов отчет за дейността си за 2020 г. със съдържание, посочено в разпоредбата на чл. 100н, ал. 4 от ЗППЦК. Посоченото решение дружеството - жалбоподател получило на 31.05.2021 г. От извършена проверка на постъпилите в ••• годишни финансови отчети за дейността за 2020 г. било установено, че на 04.06.2021 г. „••••“ АД е представило в ••• годишен финансов отчет за дейността си за 2020 г., съдържанието на който обаче не отговаряло на изискванията на чл. 100н, ал. 4 от ЗППЦК, тъй като не били предоставени заверен от регистриран одитор финансов отчет по Закона за счетоводството, доклад на одитора, както и декларация от одитора, заверил ГФО за дейността на дружеството. На 29.06.2021 г. „••••“ АД отново подало в ••• годишен финансов отчет за дейността си за 2020 г., като с него предоставило заверен от регистриран одитор финансов отчет по Закона за счетоводството и доклад на одитора, но отново липсвала декларация от одитора, заверил ГФО за дейността на дружеството. При извършена справка на наличната в ••• информация свидетелят М. П. Ч. - главен експерт в отдел „••••••••••“, Управление „•••••••••“ при ••• установила, че срокът за изпълнение на приложената принудителна административна мярка е изтекъл на 07.06.2021 г., като наличният към тази дата годишен финансов отчет за дейността на „••••“ АД за 2020 г. - представен в ••• на 04.06.2021 г., не бил със съдържание по чл. 100н, ал. 4 от ЗППЦК, каквото било изискването на Решение № 342 - ПД от 27.05.2021 г. на заместник-председателя на •••, ръководещ управление „•••••••••”. Поради това свидетелката М. П. Ч. приела, че като не е представило в ••• годишен финансов отчет за дейността си за 2020 г. със съдържание съгласно изискванията на чл. 100н, ал. 4 от ЗППЦК, в частност с него да са представени заверен от регистриран одитор финансов отчет по Закона за счетоводството, доклад на одитора, както и декларация от одитора, заверил ГФО за дейността на дружеството, на 08.06.2021 г. в гр. София дружеството- жалбоподател „••••“ АД е извършило нарушение на чл. 221, ал. 6, вр. чл. 212а, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК, тъй като не се съобразило с принудителна административна мярка по чл. 212а, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК, приложената спрямо него с Решение № 342-ПД от 27.05.2021 г. на заместник - председателя на •••, ръководещ управление „•••••••••”. За установеното нарушение на чл. 221, ал. 6, вр. чл. 212а, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК и в присъствието на двама свидетели и упълномощен представител на дружеството-жалбоподател свидетелят М. П. Ч. съставила срещу „••••“ АД акт за установяване на административно нарушение № Р-06-722/10.08.2021 г. Актът бил предявен за запознаване на представителя на дружеството - жалбоподател, който го подписал без възражения и получил екземпляр от него. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта не постъпили писмени възражения. Въз основа на така съставения АУАН и от заместник - председателя на •••, ръководещ управление „•••••••••” било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 221, ал. 8, т. 7, предл. първо от ЗППЦК на „••••“ АД било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10 000 лева за извършено нарушение на чл. 221, ал. 6, вр. чл. 212а, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК. Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 11.03.2022 г., а на 25.03.2022 г. жалбата срещу него била изпратена по пощата до наказващия орган. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събрания в хода на производството доказателствен материал, а именно: показанията на свидетеля М. П. Ч., заповед № З-181/12.07.2021 г. на заместник-председателя на •••, ръководещ управление „•••••••••“, разпечатки от водения от ••• регистър по чл. 30, ал. 1, т. 3 от З••• по партидата на „••••“ АД, разпечатки от единната система за предоставяне на информация по електронен път - e-Register, администрирана и поддържана от •••, относно постъпила по електронен път информация, заведена с вх. № 10- 05-3163/04.06.2021 г. и № 10-05-3560/29.06.2021 г. по описа на •••, писмо от ••• с изх. № •••••••-2/28.05.2021 г., ведно с приложения, известие за доставяне, писмо от ••• с изх. № •••••••-5/05.08.2021 г., както и останалите писмени доказателства, съдържащи се по административнонаказателната преписка. Съдът кредитира изцяло събраната по делото доказателствена съвкупност като еднопосочна и безпротиворечива, установяваща в пълнота релевантната фактология. Показанията на свидетеля М. П. Ч. са обективни, последователи и логични и намират опора в останалия доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира изцяло. Именно свидетелят Ч. е извършила проверка на дружеството - жалбоподател относно изпълнението на приложената принудителна административна мярка и е установила, че в срок до 07.06.2021 г. включително дружеството не се е съобразило със същата в нарушение на чл. 221, ал. 6, вр. чл. 212а, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК, тъй като не е представило в ••• годишен финансов отчет за дейността си за 2020 г. със съдържание по чл. 100н, ал. 4 от ЗППЦК, към който да са приложени заверен от регистриран одитор финансов отчет по Закона за счетоводството, доклад на одитора, както и декларация от одитора, заверил ГФО за дейността на дружеството. Съдът кредитира изцяло и представените и приети по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, които са обективни и съществено допринасят за изясняване на релевантната фактология. От представеното решение № 342- ПД от 27.05.2021 г. на заместник - председателя на •••, ръководещ управление „•••••••••“ се установява характерът на приложената спрямо дружеството-жалбоподател ПАМ и срокът за изпълнение на задължението. От приложената заповед № З-181/12.07.2021 г. на заместник - председателя на •••, ръководещ управление „•••••••••” съдът извлече информация относно материалната компетентност на актосъставителя М. П. Ч.. При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи - видно от т. 1.1.4 на представената заповед № З-181/12.07.2021 г. на заместник - председателя на •••, ръководещ управление „•••••••••” свидетелят М. П. Ч. е оправомощена да съставя АУАН за нарушения на ЗППЦК, а компетентността на АНО следва от изричната разпоредба на чл. 222, ал. 1 от ЗППЦК. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - и двата акта съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН /в сила към датата на съставянето им/, извършеното нарушение е описано ясно, точно и изчерпателно, посочени са датата и мястото на неговото извършване, като му е дадена и съответна на фактическото описание правна квалификация. При съставяне на двата акта са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Спазена е и процедурата по съставяне на АУАН, доколкото същият е съставен в присъствието на представител на дружеството и на двама свидетели по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. АУАН е подписан от актосъставителя, свидетелите и представител на дружеството - жалбоподател, като на последния е връчен екземпляр от акта. Съгласно разпоредбата на чл. 212а, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК когато установи, че емитент не е изпълнил задължението си да разкрие публично в законоустановения срок информацията по чл. 100н, 100о, чл. 100с, ал. 1, чл. 100ф2 и чл. 111а, комисията, съответно заместник-председателят, може да задължи емитента в определен срок да предприеме конкретни мерки, необходими за предотвратяване и отстраняване на нарушенията, на вредните последици от тях или на опасността за интересите на инвеститорите. Разпоредбата на чл. 221, ал. 6 от ЗППЦК предвижда, че в случай на несъобразяване с приложена принудителна административна мярка по чл. 212, ал. 1, т. 1, 2, 4, 6 и 8 и чл. 212а, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 и 3, чл. 212а¹ и чл. 212а² извършителите и допустителите се наказват с глоба в размер от 5 000 до 20 000 лева, а при повторно нарушение - от 10 000 до 50 000 лева. Санкцията за това нарушение по отношение на юридически лица е предвидена в чл. 221, ал. 8, т. 7 от същия закон. От доказателствата по делото се установява безспорно, че по отношение на жалбоподателя „••••“ АД с Решение № 342 - ПД от 27.05.2021 г. на заместник-председателя на •••, ръководещ управление „•••••••••”, е била приложена принудителна административна мярка по чл. 212а, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК, с която дружеството е било задължено в срок до пет работни дни от получаване на решението да представи в ••• чрез e-Register, на основание чл. 100н, ал. 1 от ЗППЦК годишен финансов отчет за дейността си за 2020 г. със съдържание, посочено в разпоредбата на чл. 100н, ал. 4 от ЗППЦК. На 31.05.2021 г. посоченото решение е било надлежно връчено на представител на дружеството, което е следвало да се съобрази с приложената принудителна административна мярка в срок до 07.06.2021 г. включително. Съгласно чл. 100н, ал. 4, т. 1 и т. 3 от ЗППЦК годишният финансов отчет за дейността съдържа заверен от регистриран одитор финансов отчет по Закона за счетоводството, както и доклад на одитора; декларация от одитора, заверил годишния финансов отчет за дейността на дружество емитент на ценни книжа, с посочване на неговите имена и адрес за кореспонденция, удостоверяваща, че: а) финансовият отчет, съставен съгласно приложимите счетоводни стандарти, отразява вярно и честно информацията за активите и пасивите, финансовото състояние и печалбата или загубата на емитента; б) информацията, отнасяща се до сделките със свързани лица, е надлежно оповестена и разкрита съгласно приложимите счетоводни стандарти; в) информацията, отнасяща се до съществените сделки за публичното дружество за съответния отчетен период, е надлежно разкрита в приложенията към финансовия отчет. Според чл. 214, ал. 2 от ЗППЦК решението за прилагане на принудителна административна мярка подлежи на незабавно изпълнение, независимо дали е обжалвано. Това означава, че наложената принудителна административна мярка е задължителна за изпълнение от дружеството в указания срок, независимо дали е обжалвано решението. Следователно дружеството е следвало да изпълни приложената принудителна административна мярка в указания срок. В случая не са представени доказателства Решение № 342 - ПД от 27.05.2021 г. на заместник- председателя на •••, ръководещ управление „•••••••••”, да е обжалвано по административен или съдебен ред, съответно да е отменено. Следователно решението за прилагане на принудителна административна мярка е влязло в сила и е преклудирана възможността да се релевира инцидентно негова незаконосъобразност. Затова при съдебното оспорване на НП по реда на ЗАНН правнозначим и подлежащ на изследване е фактът на неизпълнение на приложена принудителна административна мярка. От формираната по делото доказателствена съвкупност се установява, че на 04.06.2021 г. дружеството е представило в ••• годишен финансов отчет за дейността си за 2020 г., но същият не е отговарял на изискванията на чл. 100н, ал. 4 от ЗППЦК, тъй като не съдържал заверен от регистриран одитор финансов отчет по Закона за счетоводството, доклад на одитора, както и декларация от одитора, заверил годишния финансов отчет за дейността на дружество емитент на ценни книжа. Безспорно се установява, че в указания срок до 07.06.2021 г. също не е бил представен в ••• годишен финансов отчет за дейността на „••••“ АД за 2020 г. със съдържание съгласно чл. 100н, ал. 4 от ЗППЦК, поради което правилно АНО е приел, че на 08.06.2021 г. / деня, следващ изтичането на срока/ дружеството - жалбоподател „••••“ АД, като не се е съобразило с приложената принудителна административна мярка, е осъществило от обективна страна състава на вмененото му нарушение на чл. 221, ал. 6, вр. чл. 212а, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК. Неоснователни са изложените в жалбата твърдения, че „••••“ АД не е извършило вмененото му административно нарушение. От доказателствата безспорно се установи, че в указания срок дружеството не се е съобразило с приложената принудителна административна мярка, тъй като подаденият от него на 04.06.2021 г. годишен финансов отчет за 2020 г. не е съдържал всички изискуеми от закона реквизити, като до 07.06.2021 г. също не е представен ГФО за 2020 г. със съдържание съгласно чл. 100н, ал. 4 от ЗППЦК. С оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице, въпросът за субективната страна на деянието не следва да се обсъжда. Съдът намира, че в случая не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради изключителната важност на обществените отношения, регулирани от ЗППЦК, свързани със сигурността на търговията с ценни книжа и защита на инвеститорите в публични дружества, предлагащи ценни книжа. Така описаното нарушение е застрашило обществените отношения, защитавани от една страна с разпоредбата на чл. 100н, ал. 4 от ЗППЦК, изискваща представяне на пълен и точен ГФО от публичните дружества, а от друга страна неизпълнението на приложената принудителна административна мярка затруднява упражняването на надзорните правомощия на •••, целящи защита на интересите на инвеститорите в публични дружества, предлагащи ценни книжа. Констатираното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност спрямо други административни нарушения от същия вид. Нарушението е формално, поради което не следва да се прави преценка за наличието или значителността, респективно за липсата или незначителността на настъпили вредни последици от същото, като смекчаващо отговорността обстоятелство, което да влияе и върху цялостната преценка за обществената опасност на това деяние. В случая АНО е установил, че на 29.06.2021 г. /след изтичане на указания срок за изпълнение на ПАМ/ дружеството - жалбоподател отново е представило в ••• годишен финансов отчет за дейността си за 2020 г., който е съдържал заверен от регистриран одитор финансов отчет по Закона за счетоводството и доклад на одитора, но не и декларация от одитора, заверил годишния финансов отчет за дейността на дружество. Поради това АНО е приел, че предписанието на заместник-председателя на •••, ръководещ управление „•••••••••“, не е изпълнено от санкционираното дружество и към 04.02.2022 г. Съдът се солидализира с този извод на АНО, като същевременно намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е представил изискуемата декларация, която била инкорпорирана в текста на съставения от одитора доклад. Разпоредбата на чл. 100н, ал. 4 от ЗППЦК императивно урежда отделните съставни части на съдържанието на ГФО на публичните дружества, като от текста й е видно, че декларацията от одитора, заверил годишния финансов отчет за дейността на дружеството, е посочена в т. 3 на чл. 100н, ал. 4 от ЗППЦК като отделен елемент от съдържанието на ГФО, различен от доклада на одитора по чл. 100н, ал. 4, т. 1 от ЗППЦК. Предвид гореизложеното, съдът приема, че извършеното съставлява нарушение, разкриващо типичната обществена опасност за нарушенията от този вид, и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима в конкретиката на настоящия случай. Неизпълнението на издадената принудителна административна мярка подлежи на санкциониране по реда на чл. 221, ал. 6 от ЗППЦК, като санкцията за юридически лица е предвидена в чл. 221, ал. 8, т. 7 от същия закон, който предвижда налагането на имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лева при първо нарушение. Следователно правилно АНО е определил относимата санкционна разпоредба и е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в минималния размер от 10 000 лева, която е справедлива, обоснована и годна да постигне целите на административното наказание по чл. 12 от ЗАНН. В обобщение на изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушението се явява безспорно доказано, а наложеното наказание е справедливо, с оглед на което съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на Комисията за финансов надзор разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 /осемдесет/ лева, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото. Що се касае до искането на представителя на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, същото следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН Софийски районен съд, НО, 108 състав