Решение № 547 от 12.2.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 746/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по жалба на В. Ж. Д. с постоянен адрес: гр.Гълъбово, ул.“Средна гора“ № 6, подадена чрез пълномощника му адв. М. М., срещу отказ на „Микро Кредит“ АД, в качеството му на администратор на лични данни, обективиран в писмо изх.№ 11159 от 26.08.2024г., да предостави на В. Д. въз основа на искане от 13.08.2024г. носителите на лични данни (договори, стандартни европейски формуляри и др.), въз основа на които „Микро Кредит“ АД обработва личните данни на В. Ж. Д. за периода от 13.08.2019г. до 13.08.2024г. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ, по съображения за постановяването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че с получения отговор от „Микро Кредит“ АД единствено е бил уведомен за личните данни, които дружеството обработва – имената, единния граждански номер, телефонен номер и адрес на кандидатстващото за заем лице, както и за необходимостта от тази обработка, а именно проверка на идентификацията на лицето, желаещо да сключи договор за заем, без обаче да се предоставят изисканите от Д. носители на лични данни. Твърди, че с непредоставянето на носителите на лични данни, въз основа на които „Микро Кредит“ обработва личните данни на В. Д., се нарушават заложените в Регламент (ЕС) 2016/ 679 на Европейския парламент и на Съвета принципи на прозрачност и отчетност при обработката на лични данни, пряко относими към правото за предоставяне на всякаква информация от страна на администратора на личните данни, която от своя страна да послужи за извършването на ефективна проверка от страна на субекта за наличието на легитимно обработване на личните му данни. По съображения, основани на съдебната практика, вкл. и на СЕС, се обосновава, че предвиденото в чл. 15, §3 от Регламент (ЕС) 2016/ 679 на Европейския парламент и на Съвета задължение на администратора на лични данни, се свежда не само до предоставянето на копие на личните данни, но включва и задължението за предоставянето на конкретните документи, представляващи фактическото основание, на което личните данни се обработват и обуславящо целите на обработването. С подробно изложени доводи за незаконосъобразността на оспорения отказ за предоставяне на носителите на лични данни, въз основа на които се обработват личните данни на В. Д., вкл. за несъответствието на отказа с целта на закона и с прокламираните принципи в Регламент (ЕС) 2016/ 679, е направено искане за неговата отмяна, като бъде задължен администраторът на лични данни - „Микро Кредит“ АД, в седемдневен срок от влизане в сила на съдебното решение, да предостави исканите документи. Ответникът по жалбата - „Микро Кредит“ АД, не се представлява в съдебно заседание. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния му представител – адв.Г. М., в който оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че искането за предоставяне на лични данни е подадено от пълномощник, който обаче не бил изрично упълномощен от заявителя Д. да получава негови лични данни. Поддържа, че законосъобразно е било отказано предоставяне на исканите документи /облигационни договори/, тъй като съдържащата се в тях информация представлявала търговска тайна и съгласно чл.55, ал.2, т.3 от ЗЗЛД не се следвал достъп. По тези съображения се иска жалбата да бъде оставена без уважение. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна: На 13.08.2024г. жалбоподателят В. Ж. Д., чрез пълномощника си адв. М. М., е подал по електронен път искане до „Микро Кредит“ АД, заведено под вх.№ 00511/ 13.08.2024г. /л.16 по делото/, с което на основание чл.15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламент (ЕС) 2016/679), е направено искане да му бъде предоставена информация относно това дали личните му данни са обработвани от дружеството, както и целите за обработване, категориите лични данни, които се обработват, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези данни, както и копие на личните данни, които са в процес на обработване, за периода от 13.08.2019г. до 13.08.2024г., при предоставяне на всички носители на лични данни за посочения период (договори, стандартни европейски формуляри и др.), с цел извършване на проверка на обработваните данни. Предоставен е електронен адрес, на който да се изпратят отговорът и документите. От пълномощника на В. Д. – адв. М. М., е получено писмо – отговор с изх.№ 11159 от 26.08.2024г., подписано от изпълнителния директор на „Микро Кредит“ АД – Г. А. /л.19 по делото/. В писмото се сочи, че „Микро Кредит“ АД, в качеството си на администратор на лични данни, обработва данни, отнасящи се до имената, единния граждански номер, телефонния номер и адреса на кандидатстващото за отпускане на заем лице, която информация била необходима единствено и само за целите на сключване на за заем и съответно поддържане на делови взаимоотношения в хода на действие на договора със съответното лице. Позовава се на задълженията, които дружеството като финансова институция има, съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари и Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари да събира тази информация. В изпълнение на заложените нормативни изисквания по ЗМИП и ППЗМИП и при спазване на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г, „Микро Кредит“ АД извършвало проверка в публични регистри, в т.ч.: МВР, НОИ, ЦКР, ГРАО и др., като същевременно изисквало и официален документ за самоличност от лицето с оглед извършването идентификация на лицето, желаещо да влезе в договорни правоотношения с „Микро Кредит“ АД, както и за изготвяне на независима оценка на кредитоспособността на лицето. Конкретно е посочено, че за целта на прехвърляне /цедиране/ на вземане по договор за заем № 8042-00099327/ 27.04.2021г., сключен между „Микро Кредит“ АД и В. Д., описаните категории лични данни, произтичащи от конкретно цитирания договор за заем имат за получател цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД. Относно искането на В.Д. за получаване на носителите на лични данни – договор за заем, стандартен европейски формуляр и др., се пояснява, че заемополучателят разполага с тези документи и доколкото същите са търговска тайна, няма да му бъдат предоставени. Във връзка със служебно изискана от съда информация, по делото е постъпило писмо с изх. №ППН-01-14#1 от 15.01.2025г. на Председателя на КЗЛД, в което е удостоверено, че към 13.01.2025 г. пред Комисията за защита на личните данни не е налице висящо или приключило административно производство, инициирано от В. Ж. Д. срещу „Микро Кредит“ АД. Съдът, като взе предвид направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и въз основа на приложимата нормативна регламентация, направи следните правни изводи: По допустимостта на жалбата: Законът за защита на личните данни урежда на национално ниво два алтернативни начина за защита на субекта на данни при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД: 1. Сезиране на надзорен орган – Комисията за защита на личните данни (чл.38, ал. 1 от ЗЗЛД) и 2. Сезиране на съд с жалба срещу действия или актове на администратора на лични данни, която жалба се разглежда по реда на АПК (чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД). Видно от съдържанието на релевантните правни норми, в закона не е предвидено императивно изискване субектът на данни да се обърне към КЗЛД и едва след като изчерпи възможността да защити правата си по административен ред, да се сезира съдът. Единственото ограничително условие за съдебна защита, което законодателят поставя, е регламентирано в ал. 4 на чл. 39 от ЗЗЛД, а именно: да няма висящо производство пред КЗЛД, образувано по жалба на същия засегнат субект, при идентичност на нарушението и нарушителя, съответно да не е налице решение на КЗЛД за същото нарушение, което да е обжалвано пред съд. Целта на разпоредбата е да не се допуска идентични спорове да се разглеждат паралелно пред надзорния орган и пред съда. В случая по делото е установено, че пред КЗЛД няма висящо или приключило административно производство, което да е идентично, от гл. т. на предмет и страни, с настоящото съдебно производство, поради което не е налице визираната от закона процесуална пречка за сезиране на съда с процесния спор. Подаденото от жалбоподателя В. Ж. Д. искане с вх.№ 00511/ 13.08.2024г., представлява заявление по смисъла на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД, съдържащо реквизитите по чл. 37в от ЗЗЛД, във връзка с упражняване на правата й по смисъла на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, като по същото искане администраторът на лични данни, какъвто безспорно се явява „Микро Кредит“ АД по см. на чл.4, т.7 от Регламент (ЕС) 2016/679 във вр. с § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД, дължи произнасяне в срока по чл. 12, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679. Безспорно е, че жалбоподателят е субект, чиито лични данни са обработвани от дружеството-ответник и респ. като субект на това обработване има право на достъп до обработваните й от администратора лични данни, съгласно чл.15 Регламент (ЕС) 2016/679, като формираният в писмо изх.№ 11159/ 26.08.2024г. на изпълнителния директор на „Микро Кредит“ АД отказ за предоставяне на заявените за получаване от В. Д. носители на лични данни - документите, чрез които тези данни се обработват (договори, стандартни европейски формуляри и др.), обуславя наличието на пряк, личен и непосредствен интерес за жалбоподателя от оспорване на този отказ. Следователно оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.149, ал.1 от АПК и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД, е процесуално допустимо. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съгласно легалните определения, дадени в § 1, т. 1 и т. 4 от ДР на ЗЗЛД, по смисъла на този закон "лични данни" e понятието по чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, а "обработване" е понятието по чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. Според чл. 4, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. Съответно съгласно § 2 на чл. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679, "обработване" означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. В чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД е регламентирано, че субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. В чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 е предвидено "право на достъп на субекта на данните", като в §1 е прието, че "субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните... ". Според чл. 15, §3 от Регламента "администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване", а съгласно чл. 12, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679, администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15-22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго. В случая отправеното от жалбоподателя искане вх.№ 00511/ 13.08.2024г до администратора на лични данни – „Микро Кредит" АД, несъмнено има характер на заявление по смисъла на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД, съдържащо реквизитите по чл. 37в, ал.1 от ЗЗЛД. Заявлението е подадено по електронен път при условията на ЗЕДЕУУ, като електронен документ, съдържащ електронно изявление, подписано с валиден електронен подпис от пълномощника на заявителя - адв. М. М., като в съответствие с изискването по чл.37в, ал.2 от ЗЗЛД, е било приложено пълномощно от 12.12.2023г., с което В. Ж. Д. изрично е упълномощила адв. М. М. да го представлява пред всички лицензирани към БНБ финансови институции във връзка със сключени договори за потребителски кредит, като упражнява всички негови законови и договорно установени права, включително да депозира, молби, заявления и искания, както и да получава всякаква информация във връзка с личните му данни по GDPR и да упражнява всички негови права във връзка с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (т.2, т.4 и т.5 от пълномощното – л. 17 по делото). Относно наличието на материалноправно основание за отказ за предоставяне на жалбоподателя В. Д. на достъп до заявените за получаване носители на лични данни, съдът съобрази следното: Подаденото от В. Д. искане от 13.08.2024г. е във връзка с упражняване на правата по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 и както вече се посочи, съгласно §3 на чл.15 от Регламента, администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта. Спорният въпрос по делото е правен и се свежда до това, следва ли в хипотезата на чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, администраторът на лични данни „Микро Кредит“ АД да предостави на В. Д. поисканите от него носители на лични данни (договори, европейски формуляри и др.), въз основа на които тези данни се обработват. Едни от основните принципи, въведени от Регламент (ЕС) 2016/679 по повод обработването на лични данни са и тези, съдържащи се в чл. 5 § 1, б. „а“ и б „б“ съгласно които личните данни следва да са обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните („законосъобразност, добросъвестност и прозрачност"), както и да са събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и да не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели, като отговорността за това, респ. и задължението да докаже изпълнението на тези принципи, е изцяло в тежест на администратора на личните данни, който всъщност е субектът, определящ предварително категорията лични данни, които ще обработва и целите на обработката. Принципите на отчетност и прозрачност са призовани в защита на правата и интересите на субектите на лични данни, доколкото те следва да могат по всяко време и на правно основание да изискат от администратора доказателства, че обработката на данните е легитимна по смисъла на чл. 6 от Регламента. От своя страна чл. 6, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679 гласи, че обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от изброените в разпоредбата условия, между които са и условията субектът на данните да е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели (б. „а“) и обработването да е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор (б. „б“). Следователно изводът е, че обработката на лични данни не може да е за цели, различни от тези, за които субектът е дал съгласие в т. ч и за договори, по които той не е страна, може да не е страна или не е уведомен, че е страна. Както вече бе посочено съгласно чл. 15, §1 от Регламент (ЕС) 2016/679 субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните. Ирелевантно относно упражняването на това право на субекта и съотв. за изпълнението на насрещното задължение на администратора, е дали субектът разполага вече с информация за наличието на обработка, за вида и обема на обработваните данни и за целите и основанията въз основа на които се осъществява обработката. Спазвайки принципите на прозрачност и отчетност администраторът дължи поведение, чрез което да предостави на субекта всякаква информация по отношение обработването (чл. 12, §1 от Регламента) в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, чрез която субектът да може да провери налице ли е законосъобразно обработване на личните му данни, в т. ч кои са целите на това обработване, които всъщност са обусловени изцяло от конкретното фактическо основание, предпоставило пряката нужда от обработка – в случая наличието на сключени договори за парични заеми и/или съществуването на преддоговорни отношения. Само по този начин субектът на данните би могъл да провери дали свързаните с него данни са точни, дали се обработват законосъобразно, както и евентуално да упражни правото си на коригиране, изтриване (право „да бъдеш забравен") и на ограничаване на обработването, които са му признати съответно в членове 16, 17 и 18 от Регламента. Без съмнение правото да се получи копие на лични данни по смисъла на чл. 15, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679, не се отъждествява с правото да се получи копие на документите, чрез които се обработват тези данни. Правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква да бъде предоставена на субекта на данните точна и разбираема реплика на всички тези данни, като е допустимо това да се извърши и под формата на компилация от данни. Съгласно обаче приетото в Решение на СЕС от 4 май 2023 година по дело C-487/21, това право предполага и правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи, или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този Регламент права, в т. ч. и да извърши проверка за спазване на принципа за законосъобразна обработка на данните. В конкретния случай от съдържанието на писмо изх.№ 11159/ 26.08.2024г. може да се направи извод, че сключеният между жалбоподателя и ответника по делото договор за заем № 8042-00099327/ 27.04.2021г. представлява фактическото основание за обработване на личните данни на В. Д. и обуславящо целите на обработването. Липсва обаче ясно и точно описание на конкретните лични данни на Д., които са в процес на обработване, а така също не е направено и изрично изявление, че освен този договор не съществуват други документи - носители на лични данни, чрез които „Микро Кредит“ АД обработва личните данни на Д.. В този смисъл предоставената с писмо изх.№ 11159/ 26.08.2024г. не изпълнява условията по §150-152 от Насоки 01/2022г. на Европейския комитет по защита на данните и съотв. не освобождава администратора от произтичащото от чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 задължение за предоставяне на копия на документите, съдържащи личните данни на заявителя - в случая е направено обширно изложение на причините да се обработват лични данни на лицата, желаещи да сключат договор за заем с „Микро Кредит“ АД, а на конкретно поисканата от заявителя информация е даден твърде пестелив и неясен отговор, който не дава възможност на субекта на данните да провери законосъобразността на извършваната от администратора „Микро Кредит“АД обработка на личните данни и дали същата е легитимна по смисъла на чл. 6 от Регламента. Разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 предоставят права на субекта на данни, които последният може да упражни, като тези права произтичат от фундаменталното право на достъп до информация за личните данни, които съответния администратор обработва на конкретен субект, като в случая обработването е започнало по повод възникнало правоотношение между администратора и субекта на данни – сключен договор за заем, и именно тези договори се явяват носители на информация за обработваните лични данни по см. на чл.15, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Не се установява по делото личните данни на В. Д. да не са в процес на обработка към датата на иницииране на производството пред администратора на лични данни „Микро Кредит“ АД. Не са налице също така и ограничения по смисъла на чл.23, §1 и §2 от Регламент (ЕС) 2016/679 по отношение обхвата на задълженията и правата, предвидени в чл.12-22 от Регламент (ЕС) 2016/679 на администратора на лични данни и съответно липсва което и да е било от нормативно регламентираните в чл.37а, ал.1, т.1 – т.9 от ЗЗЛД материалноправни основания, при които администраторът на лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субекта на данни по чл. 12 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679. Дори екземпляр от договора за заем да е бил предоставен на жалбоподателя към момента на неговото сключване (каквито доказателства не са налични по делото), субектът на данните не може да бъде лишен от възможността да упражни правата си по ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679 във връзка със съществуващите между него и администратора на лични данни взаимоотношения. В този смисъл е и константната съдебна практика. Не може да бъде споделена и тезата на ответника, че не следва да предоставя исканите документи, тъй като същите представляват търговска тайна, поради това, че самият заявител е страна по сключените договори за заем. Предвид гореизложеното следва извода, че „Микро Кредит“ АД, в качеството си на администратор на лични данни, е следвало да изпълни задължението си по чл.15, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679, като при наличие на отправеното изрично искане да предостави на субекта на данните – В. Д. и изисканите копия на документи, чрез които се обработват личните му данни, доколкото при неизпълнение на това задължение се ограничава възможността В. Ж. Д. да узнае конкретните фактически и правни основания, обуславящи целите на обработка на личните му данни. Противното разбиране води до ситуация, в която субектът на данните получава единствено обща информация за вида и категорията на обработваните лични данни, но не може да получи конкретни сведения за целите на обработката, т. е какво е точното фактическо основанието за нейното извършване. Това води до пряко неизпълнение от страна на администратора на лични данни на задължението за отчетност, което препятства и възможността субекта на данните да осъществи ефективна проверка относно тяхното законосъобразното, добросъвестно и прозрачно обработване, каквото съмнение очевидно се е породило у жалбоподателя. В този смисъл ответникът е лишил жалбоподателя от "правото на защита на личните данни" по чл. 8, § 1 и § 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като Д. е бил поставен в невъзможност да придобие непосредствени впечатления за спазване на задължението на администратора за осигуряване защитата на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите, определени в чл. 5 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да получи ясна представа за това дали данните му са обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието му или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание. По изложените съображения оспореният отказ да бъдат предоставени на В. Д. копия на носителите на лични данни – договори, стандартни европейски формуляри и други документи, въз основа на които се обработват личните му данни, обективиран в писмо изх.№ 11159/ 26.08.2024г. изпълнителния директор на „Микро Кредит“ АД, се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Преписката следва да бъде върната на „Микро Кредит“ АД за ново произнасяне по заявеното от В. Д. искане за предоставяне на носителите на лични данни – договори, стандартни европейски формуляри и други документи, въз основа на които се обработват данните му, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. Предвид изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.1 от АПК, в тежест на „Микро Кредит“ АД следва да бъде възложено заплащането на разноски за внесена държавна такса в размер на 10 лева. На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие за оказване на безплатна правна помощ в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА от адв. М. М. на жалбоподателя В. Д., на оказалия безплатна адвокатска помощ и съдействие адвокат се следва определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 2, т.10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение по дела по ЗЗЛД, възлиза на 900 лева. С оглед направеното от ответника възражение за прекомерност, при съобразяване на мотивите, изложени в Решение на СЕС по дело С-438/2022г. и възможността на съда да присъди възнаграждение и под минималния размер, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА, в случая, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, на характера и обема на осъществената от адвоката правна защита, съдът приема, че на адв. М. М. следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. второ във връзка с чл.173, ал. 2 и чл.174 от АПК, съдът