Решение № 920 от 23.5.2025 г. на Административен съд - Враца по дело № 129/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Председателя на КЗП, депозирана чрез пълномощника си ст.юрисконсулт в КЗП С.Д., против Решение № 15 от 15.01.2025г. постановено по АНД № 870 по описа на Районен съд – Враца за 2024г., с което е отменено, издаденото от касатора Наказателно постановление /НП/ № 005752/27.08.2024г., с което на „Т.Ю.“ ЕООД ••• е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл.74 от ЗПЦСЦУПС, за нарушение на чл.74 вр. чл.58, ал.1, т.4 от същия закон. В касационната жалба са изложени доводи, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК. Твърди се, че неправилно РС е приел, че ЗПЦСЦУПС е специален закон по отношение на ЗЗП, поради което следвало да се обоснове защо прилага специалния закон, а не общия – ЗЗП, за което излага доводи в жалбата. Излагат се подробни съображение за липсата на допуснати процесуални нарушения, касаещи съставянето и връчването на АУАН и НП. Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител адв.С.И., в отговор на касационна жалба, оспорва същата с доводи, че обжалваното решение е мотивирано и обосновано в съответствие с императивните изисквания за проверка съответствието на НП с правната уредба на тези обществени отношения. Твърди се, че РС е изложил подробни и задълбочени мотиви срещу направените възражения от Председателя на КЗП, чрез неговия процесуален представител, фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е направен обоснован извод за необходимост от отмяна на НП. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 450, 00 лева. Участващият в касационното производство прокурор дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените доводи в жалбата, в отговора на касационна жалба и в представените становища от страните и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Предмет на касационна проверка е Решение № 15 от 15.01.2025г. постановено по АНД № 870 по описа на Районен съд – Враца за 2024г., с което съдът е отменил издаденото от касатора Наказателно постановление /НП/ № 005752/27.08.2024г., с което на „Т.Ю.“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл.74 от ЗПЦСЦУПС, за нарушение на чл.74 вр. чл.58, ал.1, т.4 от същия закон. В оспореното решение е прието, че в производството по съставяне на АУАН и издаването на НП са допуснати множество съществени нарушения на процесуалния и материален закон. Посочено е, че АУАН е съставен в нарушение на чл.40, ал.2 ЗАНН, същият е бил и ненадлежно връчен, съобразно изискванията по чл.43, ал.4 и сл.ЗАНН. Прието е, че органите на КЗП не са използвали никои от редовните способи за връчване на акта на нарушителя, било чрез собствените си органи на място и/или на общинската администрация по местоседалище на дружеството, съобразно общата разпоредба на чл.43, ал.3 ЗАНН. Използвали са директно съдействието на полицейски органи, което съгласно чл.178, ал.2 НПК, вр.чл.84 НПК принципно е възможно, но само след изчерпване на редовните законови способи по чл.178, ал.1 НПК. Отделно от това от страна на АНО е нарушена разпоредбата на чл.52, ал.2 от ЗАНН. Липсват също така данни обжалваното НП да е било редовно връчено на ответника и кога е връчено. РС е приел, че никоя от изпратените покани до дружеството-по ел.път, чрез куриер и „••“ за представяне на изискани документи за проверка в срок до 07.03.2024г., не е била получена/връчена по надлежния законов ред, а специално за поканите изпратени чрез „••“ се установи и че пратките са били върнати като „непотърсени“ след инкриминираната в АУАН и НП дата на извършване на нарушението-„07.03.24 г.“. С оглед на това първоинстанционния съд не приема, че е осъществен състава на вмененото с АУАН и НП нарушение по чл.74, вр. чл.58, ал.1, т.4 ЗПЦСЦУПС, а именно съзнателно/целенасочено бездействие от страна на търговеца и възпрепятстване на органите на ЗКП да осъществят правомощията си за проверка на конкретната жалба на потребител към инкриминираната в тях дата. Решението на РС Враца е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Същите са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право, а възраженията на касатора са изцяло неоснователни. Решението е валидно – постановено е от законен състав и допустимо – разгледан е заявения спор и са конституирани надлежни страни. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и в съответствие с тях правилно е възприел фактическата обстановка, поради което не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, които да съставляват касационно основание за отмяна на решението. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на НП. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота, както с писмените, така и със събраните гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи за допуснатите съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на процесното НП. Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което направените в касационната жалба възражения са неоснователни. При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно, което и да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е правилно, и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направено искане за присъждане на разноски от страна на ответника, в полза на същия следва да се присъдят разноски в размер на 450 лева адвокатско възнаграждение. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът