Решение № 62 от 20.5.2024 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 166/2022 г.

производството продължава пред компетентните съдилища на държавата – членка по произход в съответствие с правилата на редовния граждански процес, освен 1 ако ищецът не е поискал изрично в такъв случай производството да бъде прекратено изрично, а съгласно чл.5, ал.1 от същия регламент, където е дадено легално определение на понятието „държава - членка по произход“ - това е държавата -членка, в която е издадена европейска заповед за плащане.Тъй като ответникът е подал възражение против издадената европейска заповед за плащане, се прави искане да се постанови решение, с което на основание чл.317, ал.1 от ТЗ да бъде осъден ответника „Восток Логистикс“ЕООД със седалище в Република Унгария, гр.Будапеща, да заплати на ищеца „Сартен България“ООД със седалище в гр.Плевен сумата в общ на 90 405.29 евро, представляваща задължението за главница - неплатена цена на търговски продажби, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.02.2022 г. - датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане до окончателното й изплащане.Прави се искане на основание чл.86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът „Восток Логистикс“ЕООД със седалище в Република Унгария, гр.Будапеща, да заплати на ищеца „Сартен България“ООД със седалище в гр.Плевен сумата в общ размер на 12 415.31 евро, представляваща законна лихва (договорни неустойки) от датата на изискуемостта на всяко едно отделно плащане до 10.02.2022 г. - датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане.Прави се искане в полза на ищеца да се присъдят и направените по настоящето дело разноски и разноските в производството по ч.т.д.№ 29/2022 г. по описа на ПлОС. За ответника „Восток Логистикс“ЕООД със седалище в гр.Будапеща, Република Унгария, в хода на производството е изразено писмено становище с превод на български език, за неоснователност на предявените искове. Съдът намира за установено следното от фактическа страна. През 2018 г. (в периода от 28.03.2018 г. до 02.08.2018 г.) между ищеца „Сартен България“ООД със седалище гр.Плевен и ответника „Восток логистикс“ЕООД със седалище в гр.Будапеща са установени трайни търговски отношения, като са извършени 24 търговски продажби, по силата на които ищецът е продавал на ответника метален амбалаж, като за всяка една отделна продажба е издавана данъчна фактура, съпроводена с пекинг лист и международна товарителница, установяваща предаването на стоката на ответника. Тъй като ответникът не е изпълнил задължението си за плащане на паричното задължение, по ч.т.д.№ 29/2022 г. по описа на ПлОС е била издадена в полза на ищеца европейска заповед за плащане срещу „Восток Логистикс“ЕООД гр.Будапеща, Унгария, за следните суми: 1.Главница в общ размер на 90 405.29 евро; 2.Договорни неустойки в общ размер на 12 415.31 евро, съгласно приложената към молбата справка; 3.Разноски в общ размер на 10 694 лв., от които 4 022 лв. - държавна такса и 6 672 лв. -адвокатско възнаграждение, с оглед на Регламент (ЕО) 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане. Ответникът е подал в срок възражение против издадената европейска заповед за плащане. За изясняване на спорните по делото обстоятелства съгласно заключението, депозирано от ВЛ Х., неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че размерът на задължението за главницата, което ответникът дължи, е по посочените общо 24 фактури, като първата е данъчна фактура № 1000010906/28.03.2018 г., а последната е данъчна фактура № 1000011275/02.08.2018 г., като към всяка една фактура е издаден пекинг лист и е приложена международна товарителница. ВЛ е посочило, че всички фактури са включени в дневника и в справката - декларация по ДДС за посочените периоди, като всички фактури са осчетоводени съгласно действащото законодателство. Според заключението общата сума на всички фактури е 180 129.12 евро. От ответника са извършени три плащания - на 27.03.2018 г.; на 03.04.2018 г. и на 22.06.2018 г., в размер на 89 723.83 евро. ВЛ е посочило, че след постъпилите частични плащания в размер на 89 723.83 евро остатъкът от задължението е в размер на 90 405.29 евро. ВЛ е посочило, че общо натрупаната лихва за периода от изискуемостта на отделната главница до 10.02.2022 г. (датата на депозиране на заявлението за издаване на европейска заповед за плащане) е в размер на 12 415.31 евро. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът приема следното от правна такава. Ищецът „Сартен България“ООД със седалище гр.Плевен е предявил срещу ответника „Восток Логистикс“ЕООД със седалище в гр.Будапеща осъдителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.318, ал.1 във вр. с чл.327 от ТЗ във вр. с Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за заплащане на сумата в общ размер на 90 405.29 евро, представляваща задължението за главница - неплатена цена на търговски продажби, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.02.2022 г. - датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане до окончателното й изплащане. Ищецът „Сартен България“ООД със седалище гр.Плевен е предявил срещу ответника „Восток Логистикс“ЕООД със седалище в гр.Будапеща осъдителен иск с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер на 12 415.31 евро, представляваща законна лихва (договорни неустойки) от датата на изискуемостта на всяко едно отделно плащане до 10.02.2022 г. - датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане. Не се оспорват от страните: определението на Столичния съд по факта на влизане в сила; определение на Столичния съд за извънредно прекратяване на производството по ликвидация; окончателни разпореждания на магистратския съд в Дебрецен относно неработещата консервна фабрика, както и публичен документ относно искането на Vostok Logisztika Ktf. за глоби. Ответникът оспорва изцяло размера на претенциите за главница, лихва и неустойка в исковата молба както по размер, така и по правно основание. Ответникът е направил възражение за прихващане със сумата от 254 000 HUF (200 000 HUF +ДДС), която сума представлява процесуални разноски, които ищецът е следвало да заплати на ответника в рамките на 15 дни, след като заповедта стане окончателна, както е посочено в определението на Столичния съд за извънредно прекратяване на производството по ликвидация. Ответникът прави възражение, че вече е платил на ищеца сума от 89 723.83 евро на 4 септември 2018 г. Ответникът прави възражение, че ищецът се опитал да достави 7 500 кутии повече от това, което Gergo Kajus е поръчал, като по този начин е начислил допълнителна покупна цена, която не може да бъде извлечена от договора. Ответникът твърди, че от името на Vostok Logistika Kft горепосоченото лице, бивш изпълнителен директор с права на независимо представителство, на 20.03.2018 г. сключва договор за продажба на метални опаковъчни материали (метални кутии) с ищеца Сартен България ООД, но по делото такъв договор не е представен от ответника. В хода на производството ответникът се позовава на определение на Столичния съд по факта на влизане в сила, като е посочено, че столичен съд 27.Фпк.2.141/2020/22 по искане на кредитора „Сартен България“ ООД ликвидацията започнала срещу длъжника Vostok Logistika Kft е приведена следната процедура завършек Съдът удостоверява, че 27.Фпк.2.141/2020/21 от 27.09.2021г.не.екзекуция на 19.10.2021 г. влязла в сила, заповедта не подлежи на обжалване. Позовава се и на определението на Столичния съд за извънредно прекратяване на производството по ликвидация - приведена е следната процедура прекратяване Съдът прекратява производството извън поредността.Съдът задължава кредитора да зплати на длъжника 200 000 HUF+ДДС, т.е.254 000 HUF процесуални разноски в рамките на 15 дни след като заповедта стане окончателна. От ищеца в хода на производството не са представени доказателства, че горепосочената сума съгласно влезлия в сила съдебен акт е заплатена на ответника (254 000 HUF), поради което възражението на ответника за прихващане се явява основателно. Общата уредба на прихващането е уредена в чл.103 - 105 ЗЗД. Прихващането е способ за прекратяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши - чл.104, ал.2 ЗЗД. Съдебното прихващане се извършва чрез насрещен иск или чрез възражение, като в процесния случай от ответника е направено възражение за прихващане. При уважено възражение за прихващане признатите от съда насрещни вземания се смятат погасени с обратна сила от първия момент, в който прихващането е възможно да се осъществи, т.е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното - поне изпълняемо (Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. на ВКС по т.д.№ 2/2020 г., ОСГТК). Горепосочената сума от 254 000 HUF в евро към 04.11.2021 г. възлиза на 705.82 евро. Следва да се приеме, че се дължи и законна лихва върху тази главница за периода от 04.11.2021 г. до 10.02.2022 г., като с оглед на чл.162 ГПК тя възлиза на 19.41 евро ( определение № 67/9.02.2010 г. на ВКС по т.д.№ 786/2009 г., ІІ т.о.). От доказателствата по делото не се установява да е доказано възражението на ответника за доставяне в повече на 7 500 кутии от поръчаното. Въз основа на гореизложеното съдът счита, че предявеният иск от ищеца срещу ответника с правно основание чл.79 ЗЗД с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.318, ал.1 във вр. с чл.327 от ТЗ във вр. с Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) за заплащане на сумата в общ размер на 90 405.29 евро, представляваща задължението за главница - неплатена цена на търговски продажби, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.02.2022 г. - датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане до окончателното й изплащане, се явява доказан по основание. Тъй като възражението на ответника за прихващане се явява основателно и доказано за сумата в размер на 705.82 евро (равностойност на 254 000 HUF), която сума представлява процесуални разноски по воденото в Република Унгария - пред Столичния съд производство по ликвидация на ответника от ищеца, то главният предявен от него осъдителен иск се явява доказан за сумата от 89 699.47 евро, която сума следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от 89 699.47 евро, считано от 10.02.2022 г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на европейска заповед за плащане до окончателното й изплащане, като за разликата над 89 699.47 евро до 90 405.29 евро, т.е. за сумата от 705.82 евро, предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен поради осъществено прихващане на вземането за главницата с вземането на ответника за сумата в размер на 254 000 HUF, представляващи процесуални разноски по воденото от ищеца срещу ответника в Р.Унгария производство пред Столичния съд по ликвидация. Предявеният от ищеца срещу ответника акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД се явява доказан по основание и размер за сумата от 12 395.90 евро, представляваща законна лихва (договорни неустойки) от датата на изискуемостта на всяко едно отделно плащане до 10.02.2022 г. - датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане, която сума следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца, като за разликата над 12 395.31 евро до 12 415.31 евро, т.е. за сумата от 19.41 евро, предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен, поради осъществено прихващане на вземането за главницата с вземането на ответника за сумата в размер на 254 000 HUF, представляващи процесуални разноски по воденото от ищеца срещу ответника в Р.Унгария производство пред Столичния съд по ликвидация. В производството по ч.т.д.№ 29/2022 г. ищецът е направил разноски в общ размер на 11 229 лв., а в настоящето прозивдство – 14 324 лв. Следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца съгласно чл.78, ал.1 ГПК разноски за двете производства в общ размер на 25 372.76 лв. Водим от горното, съдът