Решение № 652 от 4.12.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 1030/2023 г.

Производството е образувано по жалба на „Юси“ ООД, ЕИК 101523741, подадена чрез процесуален представител, против разпореждане №1732/20.06.23г на ЧСИ А.Ц. по изп.д.№1059/21г, с пр. осн. чл.435, ал.2, т.6, пр.2 ГПК. С атакувания акт ЧСИ е отказал да прекрати производството по изпълнителното дело. Недоволен от атакуваното действие е останал жалбоподателят, който го намира за незаконосъобразно.Поради това иска неговата отмяна и прекратяване на изпълнителното дело, излагайки подробни съображения в тази насока. Претендира и разноските по делото. Взискателят оспорва жалбата като неоснователна, по подробно изложените съображения в тази насока. В мотивите си ЧСИ оспорва жалбата като недопустима и неоснователна и поддържа законосъобразността на действията си, което също подробно аргументира. Съдът, след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е допустима, но разглеждана по същество се явява неоснователна. От материалите от изп.д.№1059/21г по описа на ЧСИ А.Ц. се установява, че същото е образувано по молба на „Боско мар спа“, дружество, рег. в РИталия, за принудителното събиране на подробно описаните суми. Към молбата е приложен заверен препис от съдебно решение, постановено в държава-членка на ЕС – Решение №1127/2019г на първоинстанционен съд - гр.Валер, Италия, II гр.о., по дело №6951/2017г от Общия регистър, както и Удостоверение по чл.53 от Регламент (ЕО) №1215/12г. С решение №343/12.06.23г на ОС-Благоевград по в.гр.д.№352/23г по описа на с.с. е отменен отказа от 26.01.23г на ЧСИ А.Ц. да прекрати производството по изпълнителното дело и делото е върнато на ЧСИ за произнасяне по молбата от 17.11.22г. Чрез молба от 17.11.22г длъжникът е поискал от ЧСИ А.Ц. прекратяване на изп.д.№1059/21г., аргументирайки се с обстоятелството, че решението на италианския съд не влязло в сила и не подлежи на изпълнение. Наред с това е посочено, че изпълнението следва да се прекрати и поради направен от длъжника в срок отказ от изпълнение по чл.622а, ал.6 ГПК. При тези данни настоящият състав намира жалбата за неоснователна. Спрямо постановените в държави-членки на ЕС решения в казус като разглеждания, са установени специални наднационални правила за изпълнението им в друга държава-членка, като общностното право има предимство.За принудителното събиране на вземанията, предмет на изп.д. №1059/21г по описа на ЧСИ А.Ц., Регламент (ЕО) №1215/12г има непосредствено действие по арг.чл.288 ДФЕС. Съгласно чл.622а, ал.1 ГПК решенията на държавите-членки подлежат на изпълнение в друга държава-членка без издаването на изпълнителен лист или друга санкция на български съд. По силата на чл.42 от цитирания Регламент за целите на изпълнението в държава-членка на съдебно решение, постановено в друга държава-членка, молителят представя на компетентния орган по изпълнение на решението препис от съдебното решение, което отговаря на необходимите условия за установяване на автентичността му и удостоверение, издадено съгласно чл.53, с което се удостоверява, че съдебното решение е изпълняемо и което съдържа извлечение от съдебното решение, както и съответната информация относно възстановяемите процесуални разходи и начислената лихва по целесъобразност. Единствено тези обстоятелства са необходими и достатъчни за пристъпването на съдебния изпълнител към изпълнение по молба на заинтересованата страна (арг.чл.622а, ал.2 ГПК). Други изисквания за целите на прякото изпълнение не са предвидени – факт е, че в случая съдържанието на решението на италианския съд и удостоверението във формуляра на приложение №1, обосновават в нужната степен възможността за прякото им изпълнение по предвидения за това привилегирован режим. В удостоверението изрично е отбелязано, че решението подлежи на изпълнение в държавата членка по произход, без необходимост от изпълнение на други условия (вж.т.4.4 и т.4.4.1). Освен това, отказа от 27.01.20г на Апелативния съд в Рим да спре изпълнението, допълнително обосновава извода за изпълняемостта на решението и опровергава тезата на длъжника. В противен случай липсва правна логика от подобно произнасяне, ако не се ползва с изпълнителна сила. В този контекст дължниковото искане за прекратяване на изпълнителното производство, поради това, че решението на италианския съд не е влязло в сила и не подлежи на изпълнение, се явява несъстоятелно. Още повече, че соченото от жалбоподателя основание не попада в приложното поле на нито една от хипотезите на чл.433, ал.1 ГПК, безспорно приложими в разглеждания казус, единствено при които нашият законодател допуска прекратяването на изпълнителното производство. Несъстоятелно е и искането на жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното дело, поради направен отказ за изпълнение по чл.622а, ал.6 ГПК. По арг. от чл.622а, ал.6 ГПК длъжникът може в едномесечен срок от връчването на решението и удостоверението да подаде молба за отказ за изпълнение. Тази молба на основание чл.622б ГПК се разглежда по реда на чл.623 ГПК. По нея се образува отделно и самостоятелно производство, което се разглежда по реда на чл.623 ГПК и което приключва с разпореждане, с което се уважава или отхвърля молбата. В случая решението на италианския съд и удостоверението по чл.53 от Регламент (ЕО) №1215/12г. са връчени на длъжника на 31.01.21г (вж.ПДИ на л.102 от изп.д.), като във визирания едномесечен срок, а и до настоящия момент, по изпълнителното дело не е била представена молба от „Юси“ ООД за отказ за изпълнение по чл.622а, ал.6 ГПК, депозирана по надлежния ред и пред компетентния съд, респ. не е представено и влязло в сила разпореждане по чл.623, ал.4 ГПК, с която такава молба да се уважава. По изпълнителното дело на 15.02.22г единствено е подадена молба, с която обаче длъжникът не е заявил изобщо отказ от изпълнение по см. на чл.622а, ал.6 ГПК, а е заявил искане за прекратяване, евентуално спиране на изпълнителното дело, поради обстоятелството, че чуждестранното решение не е влязло в законна сила. Ето защо и искането за прекратяване на делото, поради заявен отказ по чл.622а, ал.6 ГПК, е несъстоятелно.Безпредметно е последващо обездвижване на жалбата, с оглед даване на указания към длъжника досежно отказа от изпълнение, тъй като длъжника е наясно с тази възможност от определение №2863/14.11.22г на САС по в.ч.гр.д.№2998/22г и до настоящия момент не е навел други основания, освен вече изложените. Независимо от изложеното за пълнота следва да се посочи, че по своето същество заявеното от длъжника изрично искане в молбата от 17.11.22г за отказ за изпълнение по чл.622а, ал.6 ГПК, поддържано и в частната жалба, е неоснователно. Основанията, при които, съдът може да уважи молбата за отказ за изпълнение, са изчерпателно посочени в чл.45 от Регламент (ЕС) 1215/2012. Извън тях не са предвидени други, които да водят до такива правни последици. Те не могат да се тълкуват разширително, а стриктно според вложения в тях смисъл. За да се откаже изпълнение на чуждестранно решение не е нужно само да е подадена молба за отказ, но е нужно наличието и на някое от визираните в чл.45 от Регламент (ЕС) 1215/2012 основания. До момента(вж. молбата от 17.11.22г и другите му писмени изявления)длъжникът е посочил като основание за отказ за изпълнение единствено обстоятелството, че решението на италианския съд не е влязло в сила и не подлежи на изпълнение. В чл.45 от Регламента обаче не е посочено като основание за постановяване на отказ за изпълнение обстоятелството, че чуждестранният акт не е влязъл в законна сила. Напротив, по вече изложените съображения липсва пречка за изпълнение на невлязлото в сила решение на италианския съд. Ето защо, молбата за отказ от изпълнение по своето същество е и неоснователна. В контекста на изложеното, атакуваният акт се явява правилен и законосъобразен, което налага потвърждаването му. Данните за доброволно изпълнение на задълженията от страна на длъжника в изпълнителния процес, допълнително аргументира горните изводи. Разноски не се претендират, поради което и съдът не присъжда такива. Водим от горното, Благоевградският окръжен съд