Решение № 2550 от 25.4.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 5325/2023 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 20070865 от 10.12.2022 г., постановено по гр. д. № 18442/2019 г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от „Р.Б.” ЕАД срещу „Банка ДСК” ЕАД искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 16 017, 54 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в дължими суми за доначислен акциз за дизелово гориво за отопление, и сумата 4 889, 02 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.11.2012 г. до 30.11.2015 г. Решението е обжалвано от ищеца като необосновано и постановено в нарушение на материалноправните норми, с искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважат предявените искове. В жалбата се излагат възражения срещу извода на първоинстанционния съд за липса на противоправно поведение на ответника. Сочи се, че по делото е доказано, че ответникът не е изпълнил задължението си за коректно попълване и предаване на приложение № 14а към чл. 80а от ППЗАДС, изискуемо съгласно чл. 33, ал. 4 от ЗАДС, като неизпълнението на това задължение е довело до прилагане на по-висока акцизна ставка за доставения газьол за потребление, което от своя страна е довело да начисляване на суми, заплатени от ищцовото дружество. Според въззивника, ответникът в противоречие с доказателствената си тежест не е доказал, че процесните приложения № 14а са били надлежно попълнени и предадени. Установено било, че същите не са били коректно попълнени, доколкото имало разминавания между заявените, респективно натоварените, и доставените количества горива. Задължението за коректно попълване и предаване на приложения № 14а било предвидено с цел прилагане на по-ниската акцизна ставка по отношение на доставения газьол да потребление. След като тези приложения не са били попълнени от ответника в съответствие с нормативните изисквания, това водело до непризнаване на документа за съответните цели, а оттам – неизпълнение на условията за прилагане на по-ниската ставка, което от своя страна водело до прилагане на по-високата ставка, разликата между които ищцовото дружество заплатило. Поддържа се, че по делото не е доказано представянето от ответника на екземпляр № 3 от приложенията № 14а към ППЗАДС. Представената електронна кореспонденция между страните, както и показанията на св. Х. Георгиева, не доказвали това обстоятелство. Въззивникът счита, че некоректното попълване на съпровождащата доставката документация, както и липсата на представяне на такава документация въобще, представлява съществено нарушение на реда за начисляване на дължимия акциз. Неизпълнението от страна на ответника на задължението за коректно попълване и предаване на приложения № 14а съобразно нормативните изисквания, които са ключови документи при определянето на акцизната стока, представлява пряко нарушение на чл. 33, ал. 4 от ЗАДС, вр. чл. 80а от ППЗАДС. Сочи се, че в резултат на това противоправно поведение на ответника ищецът е бил задължен да заплати начислената от „Л.Б.” ЕООД по- висока акцизна ставка за натоварените 24 269 литра газьол, което от своя страна наложило доставчикът на горивото „Н.Т.” АД да издаде допълнителни фактури на ищеца за доначислени суми в общ размер 16 017, 54 лв., които ищецът бил принуден да заплати. С оглед на това въззивникът счита, че е доказана причинната връзка между противоправното поведение на ответника и вредите, възникнали в неговия патримониум, съизмеряващи се с размера на тази допълнително начислена сума, което дружеството е заплатило, тъй като банката е станала причина за прилагане на по-голямата акцизна ставка. С писмения си отговор въззиваемата страна „Банка ДСК” ЕАД оспорва въззивната жалба. Поддържа, че не е налице противоправно поведение, тъй като не е установено поведение на служители на банката, изразяващо се съгласно твърденията на ищеца в некоректно попълване и непредаване на коректно попълнени приложения № 14а съобразно законовите изисквания при процесните доставки на гориво. Сочи се в тази връзка, че съгласно ЗАДС крайният потребител – в случая „Банка ДСК” ЕАД – има отношение единствено към попълването на реално полученото количество гориво при неговата доставка. В хода на делото било установено, че попълнените в поделенията на „Банка ДСК” документи съответстват на нормативните изисквания, регламентиращи задължението на крайния потребител да отрази реално полученото гориво. Установената в някои от приложенията разлика между количествата, попълнени от издателя на документа – „Л.Б.” ЕООД, респ. в акцизния данъчен документ, и тези, които са посочени като получени от ответника, не се дължало на невярно /некоректно удостоверени получени единици гориво от страна на последния, а на действителна разлика в доставеното количество и мястото на доставка. Излага се довод, че в закона няма изискване посочените от потребителя количества да съответстват на предварително заявените или на тези, посочени в акцизния документ. В чл. 80, ал. 4 и ал. 5 от ППЗАДС /в приложимата към момента на доставките редакция/ били предвидени последиците при наличие на разлика между освободеното за потребление и полученото гориво, т.е. подобна разлика е допустима и правомерна. От събраните доказателства по безспорен начин било установено, че ответникът е предал акцизните документи след извършените доставки, а ищецът е разполагал с тях. Само по себе си разминаването между заявеното и реално полученото количество в съответните поделения не можело да води като последица претендираните вреди. Поддържа се, че ищецът е причинил настъпването на вредата чрез поведението си – след като му е било известно, че в случай на разминаване между количествата по акцизен документ и тези, посочени като получени от потребителя по приложение № 14а, няма да се ползва от възможността за данъчно облекчение, същият е следвало да откаже извършването на доставка съгласно допълнително уговореното между страните. Навежда се и довод, че ако ищецът беше предоставил на лицензирания складодържател попълнените и предоставени от ответника приложения № 14а, то по-високата акцизна ставка би била приложена единствено по отношение на разликите в количествата, а не по отношение на цялото освободено за потребление количество. Въвежда се и възражение, че от самите твърдения на ищеца следва извод, че твърдяното от него непозволено увреждане би могло да има за последица вреди в правната сфера на трето лице – „Л.Б.” ЕООД, а не в патримониума на ищеца. Плащането на исковата сума от ищеца, претендирана като вреда, било следствие на трети за спора лица и правоотношения между тях, които опосредяват и прекъсват връзката между твърдяното неправомерно поведение и вредоносния резултат. За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното: Производството пред районния съд е образувано по искова молба, с която „Р.Б.” ЕАД е предявило срещу „Банка ДСК” ЕАД искове за заплащане на сумата 16 017, 54 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на доначислената и заплатена от ищеца по-висока акцизна ставка за доставеното на ответника гориво, и сумата 4 889, 02 лв., представляваща мораторна лихва върху тази сума за периода от 30.11.2012 г. до 30.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди в исковата молба, че на 29.10.2010 г. сключил с ответника договор за продажба на дизелово гориво и газьол за отопление. В чл. 4.1 и чл. 4.2 от договора било уговорено заявяването на конкретни видове количества гориво за доставка за даден месец да става чрез подаването на заявка по образец до 25-то число на предходен месец. Договорът бил в сила до 10.01.2011 г., от която дата същият бил едностранно прекратен от ищеца. Твърди се, че по време на действието на договора ответникът подавал заявки и получавал доставки на гориво за отопление, за което заплащал съответната цена. Твърди се, че през м. ноември 2010 г. ответникът направил заявки за доставка на гориво до различни свои поделения в страната, в изпълнение на което ищецът осигурил натоварването на заявените количества и доставянето им до крайните обекти чрез своя доставчик „Нафта – Трейдинг” АД от данъчните складове на „Л.Б.” ЕООД. На места доставените количества са различавали от заявените, респ. натоварените, по причина, че част от филиалите на банката не разполагали с резервоари с достатъчна вместимост за поемане на цялото заявено за съответния обект количество. Това наложило по указания от банката остатъците да бъдат разпределени по другите й обекти, въпреки, че ответното дружество неведнъж било информирано, че разминаването между заявени и реално получени количества е недопустимо. Ищецът твърди, че в крайната цена за извършените доставки е включвал акцизна ставка върху газьола за отопление в размер на 50 лв. на 1000 литра, съгласно чл. 33, ал.1, т. 1 от ЗАДС. Твърди, че при част от извършените доставки служителите на банката, отговарящи за получаването на горивото, не са попълнили и предали коректно съобразно изискванията на закона придружаващите горивото приложения № 14а към чл. 80а, ал. 1 от ППЗАДС, вр. чл 33, ал. 3 и ал. 4 от ЗАДС. В резултат на това и в съответствие с чл. 33, ал. 4 от ЗАДС лицето, освободило от данъчния склад съответните количества гориво за потребление /отопление/ - „Л.Б.” ЕООД, било задължено по закон да начисли по-високата акцизна ставка, а именно 600 лв. за 1000 литра /чл. 32, ал. 1, т. 3 от ЗАДС/, за съответните натоварени /освободени за потребление/ количества – общо 24 269 литра, за които не са били предоставени от ответника коректно попълнени приложения № 14а. Това наложило доставчикът „Нафта – Трейдинг” АД да издаде допълнителни фактури на ищеца за сума в общ размер 17 473, 68 лв., с които е начислило по-висока акцизна ставка от 600 лв. за 1000 литра а количествата гориво, за които ответното дружество не е представило надлежно попълнени приложения 14а, като междувременно издало кредитни известия за приспадане на първоначално начислената по-ниска ставка от 50 лв. на 1000 литра. Ищецът твърди, че е заплатил така начислените му допълнително суми, след което на свой ред е издал на ответника дебитни известия към вече издадените фактури за съответните доставки, с които от своя страна е доначислил разликата над първоначално приложената ниска акцизна ставка /50 лв. за 1000 литра/ до пълния размер на реално приложената по-висока акцизна ставка /600 лв. за 1000 литра/ за посочените количества, за които ответникът не е представил надлежно попълнени приложения 14а. Така общата доначислена сума е в размер на 16 017, 54 лв. за 24 269 литра – при ставка 550 лв. за 1000 литра. Сочи се, че между страните била водена кореспонденция по повод допълнително фактурираните суми, в която ищецът ясно аргументирал дължимостта на тези суми, но ответникът категорично отказвал да заплати тези суми. Ищецът твърди, че вследствие непредставянето на надлежно попълнени приложения 14а от страна на ответника за част от доставените количества гориво, той бил принуден да заплати сума от 16 017, 54 лв., с което е претърпял вреди в посочения размер. Претендира посочената сума като дължима от ответника, който с поведението си е причинил дължимостта й. Твърди се, че до момента ответникът не е възстановил понесената от ищеца имуществена вреда. С писмения си отговор ответникът „Банка ДС” ЕАД оспорва исковете. Твърди, че е изпълнил задълженията си към ищеца по сключения между тях договор за покупко- продажба на дизелово гориво и газьол. Ответникът твърди, че в качеството си на купувач по договора не носи отговорност за наличието на разлика в заявеното и реално доставеното гориво. Поддържа, че само по себе си разминаването между заявените и реално доставените количества гориво не представлява нарушаване на договорните задължения от страна от негова страна, тъй като той няма влияние върху процеса на доставка на заявеното гориво. Сочи, че при наличие на разминаване между заявеното и доставеното количество гориво, отговорността е на ищеца, чието основно задължение по договора е да осигури точното количество гориво, съгласно чл. 4.3 от договора. Навежда довод, че ищецът не може да черпи права от своето собствено неизпълнение, във връзка с което се позовава на чл. 83, ал. 2 от ЗЗД. На следващо място ответникът излага възражение, че в качеството си на потребител по смисъла на ЗАДС е попълнил коректно необходимите документи за прилагане на по-ниската акцизна ставка. В тази връзка сочи, че той няма отношение към издаването, попълването и подписването на акцизния данъчен документ, представляващ Приложение № 14. Същият взема участие единствено в попълването и подписването на друг документ - Приложение № 14а към чл. 80а от ППЗАДС, който е документ за удостоверяване предназначението на акцизните стоки и точния адрес на мястото на доставка, което нормативно задължение е било изпълнено. В попълнените и представени приложения били въведени коректно датата на получаване на горивото и реално полученото количество в отделните обекти на ответника. Ответникът релевира довод, че не е данъчно задължено лице по смисъла на ЗАДС и е дължи доплащане на разликата в акцизните ставки. Възразява също, че не е налице причинно-следствена връзка между претендираните вреди и задълженията по договора от страна на ответника. Навежда и довод, че ищецът не е посочил как точно е формирана исковата сума от 16 017, 54 лв., нито каква е връзката между тези загуби и неизпълнението по договора с ответника. Сочи, че аргумент в подкрепа на твърдението му за липса на пряка и непосредствена причинна връзка между неизпълнението на договора и вредите, които е претърпял ищецът, е обстоятелството, че са налице договорни отношения между ищеца и трето лице – Н.Т.” ООД, въз основа на които именно отношения ищецът е платил претендираната сума от 16 017, 54 лв., но ответникът не е страна по тези облигационни отношения. Излага и възражение за погасяване на претендираното вземане по давност. С решение № 284323/04.12.2017 г. на СРС по гр.д. № 74415/2015 г. са отхвърлени изцяло така предявените искове, квалифицирани по чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 от ЗЗД, за заплащане на сумата 16 017, 54 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в дължими суми за доначислен акциз за дизелово гориво за отопление съгласно посочените дебитни известия към фактури, и сумата 4889, 02 лв., представляваща мораторна лихва върху тази сума за периода от 30.11.2012 г. до 30.11.2015 г. По въззивна жалба на ищеца срещу горепосоченото решение е било образувано в.гр.д. № 6938/2018 г. на СГС. С постановеното от въззивния съд решение същото е обезсилено и върнато за разглеждане от друг състав на СРС. Въззивният съд е приел, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, основан на договорно неизпълнение, а предявеният иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД. След връщане на делото в районния съд е образувано гр.д. № 18442/2019 г. С доклада си по делото, обективиран в определението по 140 от ГПК от 20.10.2020 г., предявената претенция е квалифицирана по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД съобразно указанията на въззивния съд, с оглед на която и изложените от страните твърдения и оспорвания е разпределена доказателствената тежест между тях. За да отхвърли изцяло исковете с обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за недоказано извършването на противоправни действия от страна на служители на ответника като елемент от фактическия състав на иска по чл. 49 от ЗЗД. Възивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните твърдения и възражения, намира за установено следното от фактическа страна: На 29.10.2010 г. между страните е сключен писмен договор за покупко-продажба на дизелово гориво и газьол за нуждите на „Банка ДСК”. В договора е уговорено, че купувачът подава месечна заявка до 25 – то число на текущия месец за желания вид и количество гориво, което желае да закупи през следващия месец – приложение № 1 към него, а продавачът се задължава да достави заявеното количество продукти на посочената в заявката дата. Купувачът се задължава да заплати цената на доставеното гориво в срок до 7 календарни дни от датата на доставката в съответните поделения на банката, удостоверена с подписани от представители на двете страни приемо-предавателни разписки и след получаване на издадена от продавача фактура. За реалното доставено количество страните подписват приемо-предавателни разписки. Продажната цена на горивата, предмет на договора, е обявената базова цена на сайт „Лукойл – Русе”, раздел „Дизел за отопление”, намалена с търговска отстъпка, посочена в договора за дизелово гориво и газьол, към която се прибавя и транспортен разход в посочени в договора размери. Не се спори между страните, че договорът е бил прекратен едностранно от продавача, считано от 10.01.2011 г. Не е спорно също и се установява от представените 14 бр. заявки на ответника от 03.11.2010 г. и товарителници, че в периода 08-13.11.2010 г. ищцовото дружество чрез своя доставчик „Н.Т.” АД е доставяло до различни обекти на „Банка ДСК” дизелово гориво за отопление. За всяка от доставките на дизелово гориво до съответните обекти на ответника са издавани акцизни данъчни документи от лицензирания складодържател „Л.Б.” ЕООД, с получател „Н.Т.” АД, в които са отразени освободените количества дизелово гориво, основата за облагане с акциз, размера на акцизната ставка и размера на начисления акциз. Съгласно приетото по гр.д. № 74415/15 г. на СРС заключение на ССчЕ, в съответствие със заявените количества ищецът е закупил от „Н.Т.” АД дизелово гориво за отопление за ответника. За заявените и натоварени количества от данъчен склад на „Л.Б.” ЕООД съгласно акцизните данъчни документи. За процесните сделки са издадени фактури от „Н.Т.” АД с получател „Р.Б.” ЕАД, както следва: фактура № 7648/10.11.2010 г. – за доставка на 08.11.2010 г. и фактура № 7671/18.11.2010 г. – за доставките от 11.11.2010 г., като „Р.Б.” ЕАД е заплатило на „Н.Т.” АД акцизна ставка върху газьола за отопление от 50 лв. на 1000 литра /съгласно чл. 33, ал.1, т. 1 от ЗАДС/. Поради несъответствие между заявеното от ответника и доставено количество гориво доставчикът „Н.Т.” АД, който е освободил горивото от акцизния склад на „Л.Б.” ЕООД, е приложил по-висока акцизна ставка, а именно – 600 лв. на 1000 литра /съгласно чл. 33, ал. 4 от ЗАДС/. В таблица № 1 от посоченото заключение са описани по обекти на ответника доставките на дизелово гориво за отопление от 08.11.2010 г., на които са доначислени акцизни такси. Общото количество доставено гориво за отопление е 16 565 литра, за които е начислен акциз от 600 лв. на 1000 литра. За променената цена на акциза на дизеловото гориво за отопление е издадена от доставчика „Н.Т.” АД фактура № 7825/01.12.2010 г. с получател „Р.Б.” ЕАД на стойност 11 926, 80 лв. Издадено е и кредитно известие № 7823/01.12.2010 г. по фактура № 7648/10.11.2010 г. за – 993, 90 лв. с основание – променен акциз, с което е сторнирана платената сума за акциз от 50 лв. на 1000 литра, или разлика за доплащане – 10 932, 90 лв. На същата стойност е издадено от ищеца с получател ответника дебитно известие № 238665/28.12.2010 г. към фактура № 237336/15.11.2010 г. за доначислен акциз – разликата в цената от 50 лв. до 600 лв. на 1000 литра, а именно – 10 932, 90 лв. В таблица № 2 от горепосоченото заключение на ССчЕ са описани по обекти на ответника доставките на дизелово гориво за отопление от 11.11.2010 г., на които са доначислени акцизни такси. От таблицата е видно, че общото количество доставено гориво за отопление е 7 704 литра, за което е начислен акциз от 600 лв. на 1000 литра. За променената цена на акциза на дизеловото гориво за отопление е издадена от доставчика „Н.Т.” АД фактура № 7826/01.12.2010 г. с получател „Р.Б.” ЕАД за сумата 5546, 88 лв. Издадено е и кредитно известие № 7824/01.12.2010 г. по фактура № 7671/18.11.2010 г. за – 462, 24 лв. с основание – променен акциз, с което е сторнирана платената сума за акциз от 50 лв. на 1000 литра, или разлика за доплащане – 5084, 64 лв. Общата сума за доплащане от „Р.Б.” ЕАД на „Н.Т.” АД за начислен акциз възлиза на 16 017, 54 лв. Тази сума е заплатена от „Р.Б.” ЕАД на „Н.Т.” АД на 23.12.2010 г. Представени са 20 бр. документи за удостоверяване предназначението на акцизните стоки и точния адрес на мястото на доставка – приложение № 14а към чл. 80, ал. 1 от ППЗАД, издадени от „Л.Б.” ЕООД, с получател „Н.Т.” АД, в които са посочени: вида на акцизната стока /колона 2/, код по КН /колона 3/, количеството дизелово гориво по акцизен данъчен документ /колона 4/, мерна единица /колона 5/, точния адрес на мястото на доставката /колона 6/, датата на получаване /колона 7/, полученото количество от потребителя /колона 8/, и потвърждение за получаване от потребителя на мястото на доставка – име и подпис на отговорно лице и печат на потребителя /колона 9/. Според приетото в производството по гр.д. № 18442/2019 г. на СРС заключение на ССчЕ, е налице несъответствие между количеството на доставките на дизелово гориво, отразени в акцизни данъчни документи от 08.11.2010 г., и отразените като получени от потребителя количества в колона № 8 на Приложение № 14а към чл. 80а, ал. 1 от ППЗАДС. Отразеното получено количество дизелово гориво в колона 8 на Приложение № 14а е 20032 литра, а количеството по издадените акцизни данъчни документи е 17420 литра, т.е. е налице разлика от 2612 литра. За количествата, отразени на 11.11.2010 г., в акцизните данъчни документи и колона 8 на Приложение № 14а за същата дата няма несъответствия. За цялото доставено количество на тези две дати в размер на 24269 литра са приложени ставките по чл. 32 и чл. 33 от ЗАДС във връзка с чл. 80а, ал. 4 т ППЗАДС. При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното: Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД - за заплащане на обезщетение за имуществените вреди, изразяващи се в заплатените от ищеца суми за доначислен акциз за дизелово гориво за отопление, доставено на ответника, както и акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Видно от твърденията на ищеца е, че той не претендира исковата сума на основание неизпълнение на конкретни поети със сключения договор за продажба на гориво задължения на купувача и не твърди, че вредите са резултат от такова неизпълнение на договорно задължение. Същият твърди, че имуществената вреда е настъпила поради неизпълнение от страна на ответника на негови законови задължения, а именно некоректно попълване от страна на ответника на изискуеми от закона документи – приложения № 14а към чл. 80а, ал. 1 от ППЗАДС, в които е налице несъответствие между заявеното и посоченото като реално доставено количество дизелово гориво за отопление, в резултат на което ищецът бил принуден да заплати допълнително акциз по по-висока акцизна ставка от внесения от него и включен в цената на доставеното гориво съгласно договора. Изрично заявление, че исковата сума не е претендирана на основание сключения между страните договор а продажба на гориво, ищецът е направил и във въззивната си жалба срещу първоначалното решение постановено по гр.д. № 74415/2015 г. на СРС, с което съдът е разгледал и се е произнесъл по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. По въпроса за правната квалификация на предявения иск като такъв по чл. 49 от ЗЗД се е произнесъл въззивният съд с постановеното решение по в.гр.д. № 6938/2018 г. на СГС, с което е обезсилено посоченото първоинстанционно решение и делото върнато за произнасяне по предявения иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД. В изпълнение на така дадените от СГС указания при новото разглеждане на делото първоинстанционият съд е разгледал предявения иск съобразно така дадената правна квалификация – на основание непозволено увреждане. С оглед на това настоящият състав не следва повторно да обсъжда въпроса за правното основание на предявения иск и следва да формира изводите си въз основа на дадената с предходното произнасяне правна квалификация на претенцията.. Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД урежда гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работа за причинено от действия или бездействия на лица, на които е възложена тази работа, при или по повод на изпълнението й. Предпоставките за реализиране на тази отговорност са: възлагане на работа от ответника, деяние на изпълнителя, вреда за ищеца, причинна връзка между деянието и вредата. По делото е безспорно установено, че страните са били обвързани с договор за продажба на дизелово гориво за отопление, че ответникът – купувач съобразно предвиденото в договора е направил заявки за доставка на конкретни количества дизелово гориво, които са му били доставени от ищеца, както и че ответникът е заплатил продажната цена на доставеното гориво съгласно издадените от продавача фактури. Няма спор, че ищецът е начислявал акциз върху доставеното гориво по ставката, определена в чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, която в приложимата редакция на разпоредбата /ДВ, бр. 55/2010 г./ е 50 лв. за 1000 литра гориво, тъй като се касае за гориво за отопление. Акцизът е включен в цената на доставеното гориво съгласно издадените фактури, която цена е заплатена изцяло от купувача. Установено е също, че лицето, освободило от данъчния склад съответните количества гориво за отопление – „Л.Б.” ЕАД впоследствие е начислило по-високата акцизна ставка по чл. 32, ал. 1 от ЗАДС, а именно 600 лв. за 1000 литра гориво, за освободените общо 24 269 литра, възлизаща на сумата 17 473, 68 лв., от която сума е приспадната първоначално начислената по-ниска ставка. Разликата в новоначилената акцизна ставка и приспаднатата е в размер на 16 017, 54 лв., която сума е заплатена от „Р.Б.” ЕАД на „Н.Т.” АД. Съгласно твърденията на ищеца претърпените от него имуществени вреди в размер на исковата сума от 16 017, 54 лв. представляват стойността на допълнително заплатения от него на доставчика му акциз върху доставените на ответника количества гориво за отопление, определен по ставката по чл. 32, ал. 1 от ЗАДС. Ищецът твърди, че допълнителното заплащане от него на акциз по тази по-висока ставка е било причинено от некоректното попълване от страна на ответника на документи – приложения № 14а към чл. 80а, ал. 1 от ППЗАДС, при които е налице несъответствие между заявеното и посоченото като реално доставено количество дизелово гориво за отопление. Безспорно със заплащането на посочената сума ищецът е претърпял имуществена вреда, доколкото е намалял актива на имуществото му. За да се ангажира отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД ищецът е следвало да докаже, че заплащането на исковата сума, респ. вредата, е била причинена от извършено от ответника неправомерно деяние, изразяващо се според твърденията му в некоректно попълване на посочените документи, придружаващи освободеното за потребление и доставено на потребителя дизелово гориво, което деяние е довело до допълнително начисляване и заплащане от ищеца на по-висока акцизна ставка върху доставените акцизни стоки. Съгласно чл. 33, ал. 3 от ЗАДС за целите на прилагане на посочените в ал. 1 по-ниски ставки /върху енергийни продукти за отопление/ освободените за потребление акцизни стоки се придружават от документ по образец, определен с правилника за приложение на закона. Съгласно ал. 4 на посочената разпоредба тези ставки се прилагат при условие, че лицето, освободило акцизните стоки за потребление, разполага с документа по ал. 3, заверен от лицето, което ще ползва стоките за съответното предназначение. В ал. 5 на същата разпоредба е предвидено, че лицето, което е освободило акцизните стоки за потребление, е задължено за разликата между съответната ставка по чл. 32, ал.1 и ставката по чл. 33, ал. 1, с изключение на случаите, когато до датата на подаване на акцизната декларация за данъчния период лицето е получило документа по ал. 4. Когато документът по ал. 4 се получи след срока по ал. 5, лицето коригира размера на дължимия акциз по ред и начин, определен с правилника за прилагане на закона. В чл. 80а от ППЗАДС /в ред. ДВ, бр. 24/2010 г./ в случаите на прилагане на намалените акцизни ставки по чл. 33, ал.1 от закона към акцизния данъчен документ се прилага документ съгласно приложение № 14а, който се попълва и издава в 4 екземпляра от лицето, което освобождава стоките за потребление. Екземпляр 1 се задържа от издателя, екземпляр 2 се задържа от лицето, посочено като получател в акцизния данъчен документ. Екземпляри 3 и 4 придружават стоката до потребителя. Екземпляр 4 се задържа от потребителя на акцизните стоки за отопление. Екземпляр 3 се връща заверен на лицето, освободило стоките за потребление. Съгласно ал. 5 на чл. 80а от ППЗАДС за разликата между количествата, посочени в акцизния данъчен документ, и сбора от количествата в клетка 8 от заверените приложения № 14а не се прилага ставката по чл. 33, ал.1 от закона. Приложение № 14а към чл. 80а, ал. 1 от ППЗАДС е документ за удостоверяване на предназначението на акцизните стоки и точния адрес на мястото на доставката. Същият се издава от лицето, освободило стоките за потребление, и негов получател е лицето, посочено като получател в акцизния данъчен документ. Колони от 1 до 6 /вид на стоката, код по КН, количество, мерна единица, адрес на мястото на доставката/ се попълват от издателя на документа, а колони 7, 8 и 9 /дата на получаване, получено количество, отговорно лице от името на потребителя/ се попълват от потребителя при получаване на стоката. От анализа на горепосочените разпоредби на ЗАДС и ППЗАДС следва, че предпоставка за прилагане на по-ниската акцизна ставка по чл. 33, ал. 1 от ЗАДС е от една страна предназначението на енергийния продукт – за отопление, а от друга – наличието на документ по образец съгласно приложение № 14а към чл. 80а, ал. 1 от правилника, който се прилага към акцизния данъчен документ. Този документ се издава от лицето, освободило акцизните стоки за потребление, и се заверява от потребителя /лицето, което ще ползва стоките за съответното предназначение/. Видно е от бланката – образец на документа по чл. 14а към чл. 80а, ал. 1 от ППЗАДС, че участието на потребителя в съставянето на този документ се изчерпва с попълването на колони 7, 8 и 9, в които се вписват датата на получаване на доставката, реално полученото от потребителя количество на акцизните стоки и данни за лицето, потвърждаващо получаване на стоките на мястото на доставката. Ответникът е попълнил посочените колони 7, 8 и 9 от документа –приложение № 14а, като е вписал съответните обстоятелства в предоставения му от издателя екземпляр 3 и е заверил този екземпляр. Документът е бил своевременно предаден на лицето, освободило стоките, което се установява от съдържанието на представената електронна кореспонденция между страните и от събраните гласни доказателства. Данни за непредставяне или несвоевременно представяне от страна на ответника на попълнения екземпляр от приложение № 14а не се съдържат в събраните по делото доказателства. Задължение на потребителя е да впише в документа реално полученото от него количество стоки. Ищецът не твърди, а и не се установява по делото, така отразените в колона 8 количества да не съответстват на реално доставените. Видно е от съдържанието на документа – приложение № 14а, че по отношение на доставката а 08.11.2010 г. е налице разминаване между посоченото в колона 4 количество /количеството съгласно акцизния данъчен документ/ и посоченото такова от потребителя в колона 8. От заключението на ССчЕ се установява, че досежно доставеното на тази дата гориво в акцизния данъчен документ е вписано по-голямо количество от отразеното като реално получено в колона 8 на приложение № 14а, като разликата е 2612 литра. Това несъответствие не е резултат от противоправно поведение на служители на ответника, доколкото задължение на потребителя е да посочи в документа - приложение № 14а действително полученото количество гориво на мястото на доставка. Потребителят е длъжен да впише в документа само реално доставеното му количество, а не заявеното такова и/или посоченото в акцизния данъчен документ. За да обоснове тезата си за неизпълнение от страна на ответника на задължението му за надлежно попълване на данните в приложение № 14а, ищецът е въвел твърдение, че при част от доставките доставените количества се различават от заявените, респ. натоварените такива. Само по себе си това обстоятелство не може да обуслови възникване на деликтна отговорност на ответника – купувач за имуществените вреди, които ищецът – продавач е претърпял в размер на доначисления му и заплатен от него акциз по по-високата ставка. Въпросът дали доставеното количество стоки съответства на поръчаното такова касае точното изпълнение на сключения между страните договор за продажба на гориво, но претендираните от ищеца имуществени вреди не се основават на договорните отношения между страните по повод сключения договор за продажба на гориво. В контекста на търсената от ищеца деликтна отговорност на ответника въпросът за съответствието между заявените от купувача количества гориво и действително доставеното такова от продавача няма правно значение. Следва да се посочи за пълнота, че при извършването на доставката ищецът е бил съгласен с това, че доставя различно количество гориво от заявеното от ответника, което е видно от самите му твърдения в исковата молба. Това обстоятелство само по себе си изключва извод за виновно противоправно поведение на ответника във връзка доставката на акцизните стоки, а оттам и за начисляването на съответната по-висока акцизна ставка, която ищецът е заплатил. Отделно от това следва да се посочи, че от доказателствата по делото не може да се направи и категоричен извод за различие между заявените и реално доставените количества гориво на ответника. Не са представени необходимите според договора приемо- предавателни протоколи, нито други писмени доказателства, които да сочат, че на ответника са били доставени количества, различни от заявените от него. С оглед на гореизложеното се налага извод, че допълнително начисленият от складодържателя и заплатен от ищеца акциз не е причинен от противоправно поведение на ответника. За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и да се приеме, че поведението на ответника, изразяващо се във вписване във въпросния документ /приложение № 14а/ на различни от заявените, респ. посочените в акцизни данъчен документ количества гориво, е в причинна връзка с платения от ищеца доначилен акциз по по-високата ставка, то съгласно чл. 80а, ал. 5 от ППЗАДС в този случай по –ниската акцизна ставка по чл. 33, ал. 1 от ЗАДС не е следвало да се приложи само по отношение на разликата между посочените в акцизния документ количества и тези, посочени в колона № 8 от приложенията № 14а. За количествата гориво, за които няма разлика между акцизния документ и тези в колона 8 от приложенията № 14а, е приложима тази по-ниска ставка. В случая доначислената и заплатена от ищеца по-висока акцизна ставка по чл. 32, ал. 1 от ЗАДС е върху цялото количество доставено на 08.11.2010 г. и на 11.11.2010 г. гориво, но видно от заключението на ССчЕ за доставените на 11.11.2010 г. количества няма разлика в акцизния документ и отразеното в колона 8 от приложение № 14а. Не е установено по делото на какво основание е начислен по-високия по размер акциз по отношение на доставката, за която няма разлика между отразеното в акцизния документ количество и отразеното в колона 8 от приложението 14а. Няма данни за размера на дължимия акциз по по-високата ставка по отношение на доставката от 08.11.2010 г., за която такова несъответствие е налице. По горните съображения предявеният иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД е неоснователен. Поради пълното съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. При този изход на делото на въззиваемия следва да се присъди юрисконсултско вънаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв. Воден от горното, Софийски градски съд