Решение № 188 от 22.3.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 190/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от „Еуропиън плюс“ ЕООД, с която обжалва решение № 1 611 от 22.12.2023 г., постановено по т. д. № 2 212/23 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 26 състав, с което съдът е оставил без уважение жалбата на „Еуропиън плюс“ ЕООД срещу отказ № 20231117151756/21.11.2023 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията за вписване в Търговския регистър по партидата на жалбоподателя прехвърлянето на дружествени дялове от съдружника „Групо Финел“ АД на съдружника С. М. Б.. В жалбата се твърди, че мотивите на решението са противоречиви, бланкетни и не рефлектират към развитите в жалбата доводи. Поддържа, че изложените от съда доводи относно формата на договора за прехвърляне на дялове не са релевантни към мотивите на обжалвания отказ, тъй като не са били констатирани от длъжностното лице. В тази връзка твърди, че договорът изготвен от нотариуса притежава необходимите реквизити и заверки на подписите и съдържанието. Твърди, че правните изводи относно приложимото право към формата на упълномощителната сделка и към формата на решението на едноличния собственик са необосновани и са в явно противоречие с материалния закон – разпоредбите на КМЧП относно формата на правните сделки. Твърди, че цитираните разпоредби на чл. 58, т. 4 и т.6 и чл. 56, ал. 1 от КМЧП са приложимо право към правното положение на юридическите лица, но не са такова при преценка формата за действителност на упълномощителната сделка и взетото решение. В тази връзка твърди, че чл. 61 от КМЧП определя формата на правните сделки, а цитираните от съда разпоредби на чл. 58, т. 6 от КМЧП не могат да рефлектират към изискванията за форма на сделката по чл. 129, ал. 2 от ТЗ или към чл. 147, ал. 2, вр. чл. 137, ал. 1, т. 2 от ТЗ. В тази връзка твърди, че формата на упълномощителната сделка е спазено, тъй като е приложено правото на държавата, в която е извършено. Развива доводи относно приложението на чл. 31, ал. 1 от КМЧП, като твърди, че органите са задължение да извършват преценка за валидност на чужди процесуални действия или документи, съобразно правото на държавата, в която са били извършени. Твърди, че необоснован и противоречащ на закона е извода на съда, че разпоредбата на чл. 58 от КМЧП изключва приложението на чл. 61 от същия кодекс. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да отмени отказа на длъжностното лице и укаже да се впишат промените в ТРРЮЛНЦ, като претендира и разноски за държавна такси и адвокатско пълномощно. Агенция по вписванията твърди, че подадената жалба е недопустима, а атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че при придобиване на членство в юридическо лице се прилага правото на държавата по регистрация на дружеството, поради което при извършваната проверка длъжностното лица и съда следва да изследват спазването на правилата на чл.129, ал.2 от ТЗ, включително и при изследването на въпроса за приемането на нов съдружник и прехвърляне на дружествени дялове. В тази връзка твърди, че приложими са правилата на ТЗ, съгласно който е необходима нотариална заверка на подписите и съдържанието. По отношение на упълномощителната сделка, както и за взимане на решение по чл.137, ал. 1, т.2 от ТЗ и сключването на договор по чл.129, ал. 2 от ТЗ съдът правилно и в съответствие с практиката на ВКС приема, че приложимо е правото на държавата, в която се извършва. Твърди, че правилно длъжностното лице е приело, че не е налице изискуемата от закона форма. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното и претендира разноски. Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: От фактическа страна: Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 1 611 от 22.12.2023 г., постановено по т. д. № 2 212/23 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 26 състав, че съдът е оставил без уважение жалбата на „Еуропиън плюс“ ЕООД срещу отказ № 20231117151756/21.11.2023 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията за вписване в Търговския регистър по партидата на жалбоподателя прехвърлянето на дружествени дялове от съдружника „Групо Финел“ АД на съдружника С. М. Б.. Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че производството пред Софийски градски съд е образувано по жалба на „Еуропиън плюс“ ЕООД срешу отказ № 20231117151756 21.11.2023 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията за вписване в Търговския регистър по партидата на жалбоподателя прехвърлянето на дружествени дялове от съдружника „Групо Финел“ АД на съдружника С. М. Б.. Не се спори, а се установява и от представените по делото доказателства, че длъжностното лице е мотивирало отказа си да впише исканите промени с обстоятелствата, че упълномощаването на лице, което да действа от името на „Групо Финел“ АД, Швейцария, в гр. Лугано, не е с нотариална заверка на съдържанието на документа, а само с нотариална заверка на подписа, каквото е изискването на чл. 129, ал. 2 ТЗ, вр. с чл. 37 ЗЗД. В мотивите на оказа длъжностното лице е приело, че липсва изискуемата от чл. 137, ал. 4 ТЗ форма и по отношение на решението на едноличния собственик на капитала за прехвърляне на дружествените дялове, тъй като същото също е само с нотариална заверка на подписите, но не и на съдържанието. Посочено е също така, че представената декларация по чл. 129, ал. 2 ТЗ не съдържа дата на раждане на декларатора и декларацията на преводача е непълна; че учредителният акт не съдържа дата на раждане на новия едноличен собственик на капитала, като един от задължителните белези за идентификация, както и че не е въведен за вписване новият едноличен собственик на капитала в поле 23, които пропуски не попадат в приложното поле на чл. 22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ. В допълнение е посочено и към заявлението не е приложен изменен учредителен акт със заличени лични данни на едноличния собственик на капитала. От правна страна: При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: С атакуваното решение № 1 611 от 22.12.2023 г., постановено по т. д. № 2 212/23 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 26 състав, съдът е оставил без уважение жалбата на „Еуропиън плюс“ ЕООД срещу отказ № 20231117151756/21.11.2023 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията за вписване в Търговския регистър по партидата на жалбоподателя прехвърлянето на дружествени дялове от съдружника „Групо Финел“ АД на съдружника С. М. Б.. По отношение на допустимостта на подадената жалба съдът намира, че същата е подадена от легитимирано лице, в установените от закона срокове, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Релевираните в жалбата доводи са свързани с неправилност на изводите на съда по отношение на приложимите разпоредби на КМЧП, с оглед изричните изисквания на ТЗ. Така наведените твърдения за незаконосъобразност, настоящият състав намира за неоснователни по следните съображения: Обхвата на проверката, извършван от длъжностното лице извършвана в рамките на регистърното производство е регламентиран от законодателя в разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ. Формалната проверка посочена в т. т. 4 и 5 от същия текст обхваща проверка дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, както и съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона. Тези обстоятелства се установяват от представените документи по т. 4 съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона. Приложимото право по отношение на юридическите лица, съгласно изричната разпоредба на чл. 56, ал. 1 от КМЧП се урежда от правото на държавата, в която са регистрирани (lex loci registrationis). С оглед на тази норма липсва спор, че в конкретния случай, при които се иска извършване на промени във вписаните от АВ обстоятелства в ТРРЮЛНЦ следва да се прилагат правилата относно изискванията и необходимите документи, предвидени в ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.137, ал.1, т.2 от ТЗ компетентност на общото събрание на съдружниците/едноличния собственик на капитала е да взема решения приема и изключва съдружници, дава съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член, а разпоредбата на ал. 4 от същия член предвижда в тези случай д а се съставя протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, освен ако в дружествения договор е предвидена писмена форма. Разпоредбата на чл.129, ал.1 от ТЗ предвижда прехвърлянето на дружествените дялове между съдружниците да се извършва свободно, а на трети лица при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник. Изискванията за приемане на нов съдружник са предвидени в разпоредбата на чл. 122 от ТЗ, като фактическото приемане се извършва по решение на от общото събрание/едноличния собственик по писмена молба на новия съдружник, в която той заявява, че приема условията на дружествения договор. В конкретния случай, видно от доказателствата по делото при заявяване за вписване на промените в ТР са представени решение на едноличния соственик на капитала на търговското дружество, в което същият в съответствие с разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 2 от ТЗ е обективирано решение за прехвърляне на дружествените дялове, собственост на същия на трето за дружеството лице. Това решение е с нотариална заверка на подписа на едноличния собствени и е взето в Лугано, Швейцария. В него е отразено и взетото решение за упълномощаване на адвокат Е. В. да подпише от името на същия нотариално заверен договор за прехвърляне на дружествените дялове. Второто решение е обективирано и в нотариално заверено пълномощно, представено по делото, в което е отразена предоставената представителна власт – да представлява дружеството, собственик на капитала пред нотариус в България, с цел упражняването на следните права: от името и за сметка на дружеството да продаде притежаваните 100 дружествени дяла от капитала на купувача С. Б. и подпише нотариално заверения договор за продажба. Към молбата са приложени и договор за прехвърляне на дружествени дялове, с нотариална заверка на подписите и съдържанието, както и учредителен акт, подписан от новия собственик на капитала, в които същият не е индивидуализиран с датата си на раждане. По отношение на въведеното в жалбата твърдение за незаконосъобразност на изводите на съда по отношение на приложението на нормите на КМЧП съдът в настоящия си състав намира същите за неоснователни. Безспорно разпоредбата на чл.61 от КМЧП предвижда формата на правните сделки да се урежда от правото, което е приложимо към сделката, като в този случай е достатъчно да бъдат спазени условията за форма, определени от правото на държавата по местоизвършването на сделката. С оглед на така цитираната разпоредба на закона и предвид практиката на съдилищата по приложението на нормите на КМЧП настоящият състав споделя твърденията на жалбодателя, че извършената упълномощителна сделка, съобразена с правото на страната, в която е извършена е годно основание да породи правни последици. Видно от същата, упълномощеното лице (адвокат) притежава необходимите правомощия да представлява собственика на капитала и да подпише от негово име нотариално заверения договор за прехвърляне на дяловете на дружеството при условията на упълномощаването. По отношение на твърдението, че същите правила следва да бъдат приложени и по отношение на формата на представеното решение на едноличния собственик на капитала съдът намира, че същите са неоснователни. Твърдението, че след като решението е взето на територията на друга държава, поради което следва да се прилагат правилата на същата е неприложимо в конкретния случай, при който за да бъде извършено вписването в ТР е необходимо да бъдат спазени изискванията на българския закон. Тези изисквания включват, както и нотариално удостоверяване на подписа, така и на съдържанието на взетото решение. В тежест на страната която се ползва е да удостовери този факт (съдържанието на чуждото право), изключващо правомощието на лицето, извършващо нотариална дейност в чуждата държава не притежава такава компетентност. Не на последно място следва да се посочи, че съгласно цитираната разпоредба на чл. 129, вр. чл. 122 от ТЗ в решението за прехвърляне на дружествените дялове следва да е обективирано и такова за приемането на нов съдружник. Такова решение не е обективирано в представеното пред АВ решение на едноличния собственик на капитала, което води до нередовност на представените документи. В процесния случай, длъжностното лице по регистрация не е дало указания към заявителя за отстраняване на констатираната липса на всички изискуеми от закона документи, за да бъде извършено исканото вписване, и не следва негативните последици от неизпълнение на задълженията от длъжностното лице по регистрация да бъдат възлагани в тежест на заявителя, а следва отказът да бъде отменен и дадени указания към длъжностното лице по регистрация да изпълни задълженията си по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Съставът на съда съобразява нормата на чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, която предвижда при отмяна на отказа съдът да постановява решение, с което се произнася по същество на искането като дава задължителни указания за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване. Съдът, обаче, отчита и че чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ препраща към глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" ГПК, като чл. 278, ал. 2 и, ал. 4 ГПК също се предвижда винаги произнасяне по същество по жалбата от горната съдебна инстанция, но ако отмени обжалваното определение, в хипотезата на недадени, но дължими указания от първоинстанционния съд, преди да се произнесе с обжалвания съдебен акт (например по чл. 129, ал. 2, вр., ал. 3 ГПК или по чл. 262, ал. 2 ГПК), сезираната горна инстанция отменя обжалвания пред нея съдебен акт и връща делото на долния съд със задължителни указания да даде изискуемото от закона съдействие на молителя с указания по чл. 129 ГПК или чл. 262 ГПК и след това отново да се произнесе по администрирането на сезиралата я искова молба/ жалба. Приетото от съдебната практика по чл. 278 ГПК разрешение с оглед изричното препращане към процедурите по глава двадесет и първа ГПК и предвид сходните цели, преследвани в двете производства, може да намери съответно приложение в процедурата по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, което ще е съответно и на общата разпоредба на чл. 538 ГПК досежно охранителните производства. По горните мотиви на съда и обжалваният отказ следва да бъде отменен и преписката по процесното заявление върната на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията за изпълнение на задълженията му по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ като даде указания към заявителя за представяне на изискуемите от закона и неприложени към заявлението документи, след което и въз основа на евентуално представените в срок такива да се произнесе по сезиралото го заявление при съобразяване на мотивите по настоящия съдебен акт. С оглед на изложеното по-горе настоящия състав намира, че атакуваното решение следва да бъде отменено, както и се отмени постановения отказ, като преписката се върне на АВ с указания до длъжностното лице да изпълни задълженията по чл.22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ. При този изход на спора настоящият състав намира, че разноски не се дължат на АВ. Отправените искания за присъждане на такива е неоснователно. Законовата разпоредба на чл. 81 ГПК предвижда с всеки акт, с който се слага край на делото, съдът да се произнася по дължимите в производството разноски. На първо място с настоящия съдебен акт не се слага край на производството, а преписката се връща на длъжностното лице по регистрация за изпълнение на задълженията му по чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ и след това произнасяне по същество по сезиралото я заявление, което е самостоятелно основание да не бъдат присъждани разноски с настоящото решение. На второ място, производството по вписване на обстоятелства/обявяване на документи в ТРРЮЛНЦ е охранително по своя характер, предвид на което същото на основание чл. 530 ГПК се урежда от правилата на глава Четиридесет и девета ГПК, доколкото в специален закон не е предвидено друго. С нормата на чл. 541 ГПК е дадена специална уредба по отношение на разноските в охранителните производства, като е предвидено сторените от молителя разноски да остават за негова сметка. Липсва, както в глава Четиридесет и девета ГПК, така и в специалния закон - ЗТРРЮЛНЦ, предвидена възможност на заявителя или на органа АВп, който е компетентен да се произнесе в охранителното производство по подадени заявления за вписване на обстоятелства или обявяване на документи в ТРРЮЛНЦ, да бъдат присъждани разноски. Последното не може да бъде извлечено и от нормата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, която единствено препраща към уредбата на ГПК, или в приложимата и част за процесното охранително производство - глава Четиридесет и девета ГПК, разноски не се присъждат нито в полза, нито в тежест на молителя, включително и в производството по обжалване на постановен отказ по молбата. Неприложима е разпоредбата на чл. 78 ГПК, доколкото видно от диспозицията на последната, нормата урежда дължимите разноски на ищец и ответник - страни в спорния исков процес, а и е дерогирана от специалните правила на охранителното производство - чл. 541 ГПК. По тези доводи и разноски не следва да бъдат присъждани в настоящото производство. Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд