Решение № 363 от 15.5.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 490/2025 г.

Софийски градски съд15.05.2025 г.докладчик Мила Панайотова Лазарова

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 16.12.2024г. по НАХД № 2677/2023г., СРС, НО, 109-ти състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

Мотиви

Производството е по реда на глава XXI от НПК. С решение от 16.12.2024г. по НАХД № 2677/2023г., СРС, НО, 109-ти състав е признал обвиняемият В. Б. З. с ЕГН •••••••••• за НЕВИНОВЕН в това, че на 02.03.2010г., около 15.30ч., в гр. София, в сградата на Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология „Майчин дом“ ЕАД, находяща се на ул. „Здраве“ № 2, като изпълнителен директор на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, съгласно договор РД-16- 437/06.10.2009г. за възлагане управлението на лечебно заведение – еднолично акционерно дружество СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД; протокол № РД 16-436 от 06.10.2009г. от общо събрание на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД; протокол № 17 от 07.10.2009г. от заседание на съвета на директорите на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, на което заседание на 07.10.2009г. В. Б. З. е избран за изпълнителен директор на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД; договор РД-16- 95/26.02.2010г. от 26.02.2010г. за възлагане управлението на лечебно заведение - еднолично акционерно дружество СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД; протокол от заседание на съвета на директорите на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД от 01.03.2010г., представляващ и управляващ собственика, респ. ползвателя (СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД) на асансьор - съоръжение с повишена опасност при експлоатация (асансьор със заводски № 15684, фабричен № 7283, Сг Ау — 6647), причинил на повече от едно лице, а именно на 8 (осем) лица (Е.С.Ф.а, К.П.К.-П., Д.А.Д.-С., М.Я.В., Н.Г.Г., П.И. Д., Л.М. Д., Й.Н.В.) средни телесни повреди (Ф. - многофрагментно счупване на големия пищял на дясната подбедрица с изкълчване на ставата между големия и малкия пищял, реализирало медико-биологичния признак „трайно затрудняване движенията на десния долен крайник“; К.-П. - разкъсване на две ставни връзки на левия крак, реализирало медико-биологичния признак „трайно затрудняване движенията на левия долен крайник“, многофрагментно счупване на дясна петна кост, реализирало медико-биологичния признак „трайно затрудняване движенията на десния долен крайник“ и счупване на тялото на девети гръден прешлен без засягане на гръбначния мозък, реализирало медико-биологичния признак „затруднение движенията на снагата“; Д.-С. - счупване на малкопищялна кост на дясна подбедрица, реализирало медико-биологичния признак „трайно затрудняване движенията на десния долен крайник“; В. - компресивно счупване на тялото на осми гръден прешлен, реализирало медико-биологичния признак „затруднение движенията на снагата“ и счупване на главичката на малкопищялна кост на лява подбедрица и лезия на страничната колатерална връзка на лява колянна става, реализирало медико-биологичния признак „трайно затрудняване движенията на левия долен крайник“; Г. - счупване на костите на дясна подбедрица, реализирало медико-биологичния признак „трайно затрудняване движенията на десния долен крайник“; В. – счупване на голямопищялния глезенен израстък на лява подбедрица, реализирано медико-биологичния признак „трайно затрудняване движенията на левия долен крайник“; П. Д.- триглезенно счупване на лява подбедрица с изкълчване на крака в глезенната става, реализирало медико-биологичния признак „трайно затрудняване движенията на левия долен крайник“; Л. Д. - многофрагментни счупвания на дисталната част на ляваголямопищялна кост, реализирало медико- биологичния признак „трайно затрудняване движенията на левия долен крайник" и неразместено счупване в дисталната част на дясна голямопищялна кост, реализирало медико-биологичния признак „трайно затрудняване движенията на десния долен крайник“), поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност (стопанисване и експлоатация на асансьор - съоръжение е повишена опасност, която дейност е регламентирана в:

  • Закон за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП); - Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори (обн. ДВ бр.33 от 11.04.2003г. с изм. 2005г. и 2010г.);
  • Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства (обн. ДВ бр. 94 от 02.11.2001г. с изм. 2002г. и 2003г.);
  • Наредба № 4 от 09.06.2004г. за техническата експлоатация на електрообзавеждането (обн. ДВ бр.99 от 2004г.);
  • Наредба № 3 от 09.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (обн. ДВ бр.90 от 2004г.);
  • Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства (Приета с ПМС № 242 от 24.10.2001г.);
  • Инструкция № 4-84 за експлоатация, преглед и ремонт- на асансьорите, издадена въз основа на чл.37 и чл.38 от Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства и - Инструкция за безопасна експлоатация на асансьорите в СБАЛАГ „Майчин дом“ София, представляваща източник на повишена опасност, изразяваща се в експлоатация на съоръжения е повишена опасност - асансьор, като немарливото изпълнение се изразява в следното:
  1. Не издал разпореждане до лицата, поддържащи асансьор, монтиран в СБАЛАГ „Майчин дом“, със заводски № 15684, фабр. № 7283, Сг - Ау - 6647, не създал организация и не упражнил контрол върху извършването на ремонтните дейности и дейностите по поддръжка на асансьора за извършване на допълнителен монтаж на конструктивно предвидено, първоначално монтирано (съгласно Спецификация за болничен асансьор заводски № 15684) и впоследствие без разрешение демонтирано устройство за контрол на товара на асансьора (фигуриращо в спецификацията под наименованието „Устройство за претоварване със закрепване“), което се явява нарушение на следните разпоредби:
  • Закон за техническите изисквания към продуктите, чл.46, ал.1, „Ползвателят на съоръжения с повишена опасност е длъжен да: т.1 осигури безопасна и безаварийна експлоатация на съоръженията като ги поддържа в съответствие с техническите изисквания, норми и правила за безопасност; т.3 осигури ефективен контрол на работата на съоръженията с повишена опасност и на обслужващия персонал; т.6 изпълнява и контролира изпълнението на принудителните административни мерки по чл.49, ал.1, т.1 и 2; ал.2 „Ползвателят и обслужващият персонал са длъжни да не допускат експлоатация на съоръжения: т.1 с промени в устройството, които водят до несъответствие с нормативните изисквания или с техническата документация на производителя; т.2 които показват- повреда или неизправност - при работа“;
  • Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори (обн. ДВ бр.33 от 11.04.2003г. с изм. 2005г. и 2010г.), чл.4, ал.1 „Ползвателите на асансьори са длъжни да осигурят - тяхната експлоатация в съответствие с изискванията на наредбата и на инструкцията за експлоатация на производителя“.; чл.7а, т.1 „ползвателите и лицата, поддържащи асансьорите, са длъжни да не допускат - експлоатация на асансьори, когато: асансьорите престанат да съответстват - на нормативните изисквания за устройство или безопасна експлоатация и/или са констатирани неизправности по чл.10, ал.1; чл.10, ал.1, т. 14 „Лицата, които поддържат асансьори, задължително спират асансьора до отстраняване на следните неизправности - неработещо устройство за контрол на товара или сигнализация за претоварване.“; чл.10, ал.2 „В случаите по ал.1 лицето, което поддържа асансьора със съдействието на ползвателя трябва да прекрати незабавно достъпа до асансьора и да сигнализира и обезопаси опасните зони.“ - Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства (Приета с ПМС № 242 от 24.10.2001г.), чл.5 „Считат се за съответстващи на изискванията на наредбата асансьорите и предпазните устройства, които имат нанесена маркировка за съответствие съгласно изискванията на наредбата за маркировката за съответствие със съществените изисквания към продукти те, приета с ПM № 164 от 2000г. (ДВ, бр.66 от 2000г.) и са придружени с декларация за съответствие“; чл. 14 „Асансьорите трябва да се проектират, изработват и монтират така, че да не се допуска потегляне на кабИ.та при недопустимо превишаване на минималната товароподемност“; чл.23, ал.1 „Асансьорите трябва да имат предпазни устройства, предотвратяващи свободното падане и неконтролируемото движение на кабИ.та нагоре и прекъсване на електрозахранването или при повреда на някоя от съставните й части.“; ал.2 „Предпазните устройства по ал.1 трябва да са независими от средствата за окачване на кабИ.та и да са в състояние да спрат кабИ.та при предвидените от лицето, което монтира асансьори номИ.лна товароподемност и максимална скорост.“; ал.3 „Всяко спиране на асансьора, причинено от устройствата по ал.1, не трябва да предизвиква вредно ускорение за пътниците независимо от големИ.та на товара.“ 2. Не издал разпореждане до лицата поддържащи асансьор, монтиран в СБАЛАГ „Майчин дом“, със заводски № 15684, фабричен № 7283, Сг - Ау - 6647, не упражнил контрол върху дейността им и не създал организация за изпълнението на предписание на контролен орган към Държавна агенция метрологичен и технически надзор от страна на лицата за поддръжка на асансьор, за подмяна в срок от 3 месеца съгласно ревизионен акт № 7 от 18.06.2009г. на метално оплетено въженце за асансьор, монтиран в СБАЛАГ „Майчин дом“, със заводски № 15684, фабр. № 7283, Сг - Ау - 6647, посредством което от ограничителя на скоростта се задейства клиповият механизъм, монтиран на асансьорната уредба, като по този начин с намаляло сцеплението между ограничителя на скоростта и въженцето за задействането на клиновия механизъм, като предписанието не било изпълнено, което се явява нарушение на следните разпоредби:
  • Закон за техническите изисквания към продуктите, чл.46, ал.1, „Ползвателят на съоръжения с повишена опасност е длъжен да: т.1 осигури безопасна и безаварийна експлоатация на съоръженията като ги поддържа в съответствие с техническите изисквания, норми и правила за безопасност; т.3 осигури ефективен контрол на работата на съоръженията с повишена опасност и на обслужващия персонал; т.6 изпълнява и контролира изпълнението на принудителните административни мерки по чл.49, ал.1, т.1 и 2; ал.2 „Ползвателят и обслужващият персонал са длъжни да не допускат експлоатация на съоръжения: т.1 с промени в устройството, които водят до несъответствие с нормативните изисквания или с техническата документация на производителя; т.2 които показват повреда или неизправност при работа.“;
  • Наредба за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори (обн. ДВ бр.33 от 1.04.2003г. с изм. 2005г. и 2010г.), чл.4, ал. 1 „Ползвателите на асансьори са длъжни да осигурят тяхната експлоатация в съответствие с изискванията на наредбата и на инструкцията за експлоатация на производителя"; Чл.7а, т.1 „Ползвателите и лицата, поддържащи асансьорите, са длъжни да не допускат експлоатация на асансьори, когато: асансьорите престанат да съответстват на нормативните изисквания за устройство или безопасна експлоатация и/или са констатирани неизправности по чл.10, ал.1, т.7 - неправилно функциониране или неизправност на крайните прекъсвачи, ограничителя на скоростта, захващащия механизъм, бутона „стоп“, устройствата за заключване на шахтните врати или контактите за безопасност.“:
  1. Не издал разпореждане до и не упражнил контрол върху дейността на лицата поддържащи асансьор, монтиран в СБАЛАГ „Майчин дом“, със заводски № 15684, фабричен № 7283, Сг - Ay - 6647, за неговото спиране, въпреки съзнанието за несъответствието му с техническите изисквания за безопасност - липса на устройство за контрол на товара, неизвършване на подмяна в срок от 3 месеца съгласно ревизионен акт № 7 от 18.06.2009 г. на метално оплетено въженце, което се явява нарушение на следните разпоредби:
  • Закон за техническите изисквания към продуктите, чл.46, ал.1, ползвателят на съоръжения с повишена опасност е длъжен да: т.1 осигури безопасна и безаварийна експлоатация на съоръженията като ги поддържа в съответствие с техническите изисквания, норми и правила за безопасност; т. 3 осигури ефективен контрол на работата на съоръженията с повишена опасност и на обслужващия персонал; т.6 изпълнява и контролира изпълнението на принудителните административни мерки по чл.49, ал. 1, т.1 и 2; ал.2 „Ползвателят и обслужващият персонал са длъжни да не допускат експлоатация на съоръжения: т.1 с промени в устройството, които водят до несъответствие с нормативните изисквания или с техническата документация на производителя; т.2 които показват повреда или неизправност при работа.“;
  • Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори (обн. ДВ бр.33 от 11.04.2003г. е изм. 2005г. и 2010г.), чл.7а, т.1 „Ползвателите и лицата, поддържащи асансьорите, са длъжни да не допускат експлоатация на асансьори, когато: асансьорите престанат да съответстват на нормативните изисквания за устройство или безопасна експлоатация и/или са констатирани неизправности по чл.10, ал.1, т.7 - неправилно функциониране или неизправност на крайните прекъсвачи, ограничителя на скоростта, захващащия механизъм, бутона „стоп“, устройствата за заключване на шахтите врати или контактите за безопасност.“;
  1. Не създал организация за и не упражнил контрол по осигуряване на инструктиран придружител в кабИ.та на асансьорната уредба за посетители в „Ден на отворени врати“ в болничното заведение, което се явява нарушение на следните разпоредби:
  • Закон за техническите изисквания към продуктите, чл.46, ал.1, „Ползвателят на съоръжения с повишена опасност е длъжен да: т.1 осигури безопасна и безаварийна експлоатация на съоръженията като ги поддържа в съответствие е техническите изисквания, норми и правила за безопасност; т.3 осигури ефективен контрол на работата на съоръженията с повишена опасност и на обслужващия персонал; т.6 изпълнява и контролира изпълнението на принудителните административни мерки по чл.49, ал.1, т.1 и 2; ал.2 „Ползвателят и обслужващият персонал са длъжни да не допускат експлоатация на съоръжения: т.1 с промени на устройството, които водят до несъответствие с нормативните изисквания или с техническата документация на производителя; т.2 които показват повреда или неизправност при работа.“;
  • Инструкция № 4-84 за експлоатация, преглед и ремонт на асансьорите, издадена въз основа на чл.37 и чл.38 от Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства и Инструкция за безопасна експлоатация на асансьорите в СБАЛАГ „Майчин дом“ София - т.1 - „Собствениците на асансьори са длъжни да осигурят нормална работа и сервизно обслужване с оглед да бъдат създадени условия за техническата им изправност, сигурност и безотказност при ползването“ и т.4 „Собствениците на асансьори, съгласно предназначението им, да не превишават товароподемността им, както и да спазват указанията, поставени в кабИ.та на асансьора“ - престъпление по чл.134, ал.3, пр. 2, алтернатива 2, вр. ал.1, т.2, във вр. чл.129, ал.2 от НК, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по така повдигнатото му обвинение.

Решението не е влязлo в сила. Преди изтичане на срока за обжалването му е постъпил въззивен протест, внесен от прокурор при СРС.

В протеста се твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно. Според представителят на прокуратурата събраните в хода на наказателното производство доказателства разкриват обективната истИ. и категорично установяват, реализирането на престъпния състав и авторството на инкриминираното деяние. Моли за отмяна на протестираното решение и постановяване на осъдително решение.

В закрито заседание въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста, като счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства за вИ.та на обвиняемия З.. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на осъдително решение, а с оглед изтеклата абсолютна давност, да не му се налага наказание, включително да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.

В хода на съдебните прения защитата на обвиняемия оспорва протеста и моли за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд. Подчертава, че липсва доказана причинно-следствена връзка между действията или бездействията на обвиняемия и настъпилите вреди.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на решението, предмет на проверка в настоящето въззивно производство, намира за установено следното:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд е приел следната фактическата обстановка, която се възприема изцяло и от настоящият въззивен състав, а именно:

Обвиняемият В. Б. З., ЕГН ••••••••••, е роден на ••••г. в гр. София и е българин, с българско гражданство, с висше образование, неосъждан.

Обвиняемият В. Б. З. заемал длъжност изпълнителен директор на СБАЛАГ „Майчин дом ЕАД, съгласно договор РД 16-437/06.10.2009г. за възлагане управлението на лечебно заведение – еднолично акционерно дружество „Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология „Майчин дом“ ЕАД; протокол № РД 16-436 от 06.10.2009г. от общо събрание на „Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология - Майчин дом“ ЕАД; протокол № 17 от 07.10.2009г. от заседание на съвета на директорите на Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология - Майчин дом“ ЕАД, на което заседание на 07.10.2009г. В. Б. З. е избран за изпълнителен директор на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД; договор РД-16-95/26.02.2010г. от 26.02.2010г. за възлагане управлението на лечебното заведение - еднолично акционерно дружество „Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология - Майчин дом“ ЕАД; протокол от заседание на съвета на директорите на „Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология— Майчин дом“ ЕАД от 01.03.2010г. Обвиняемият З. бил представляващ и управляващ собственика, респ. ползвателя (СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД) на асансьор - съоръжение е повишена опасност при експлоатация (асансьор със заводски № 15684, фабричен № 7283, Сг - Ау - 6647). Местоработата му била в сградата на лечебното заведение на адрес: гр. София, ул. „Здраве“ № 2.

Към 02.03.2010г. на основание сключен между ЕТ „МБ - 97 - Кр. П.“ с управител К.П. и болница - СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД договор за абонаментно сервизно обслужване, ЕТ „МБ - 97 - Кр. П.“ имал задължение за осигуряване на сервиза и обслужването на асансьор със заводски № 15684, фабричен № 7283, Сг - Ау - 6647, монтиран в сградата на лечебното заведение, находяща се на адрес: гр. София, ул. „3драве“ № 2. Дейността, свързана с поддръжка, ремонт и експлоатация на асансьорите касае осигуряването на поддръжката и осигуряването на съоръжения с повишена опасност, поради което тази дейност представлявала източник на повишена опасност, по силата на регулиращата тази дейност нормативна база, поради което за К.М.П. съществували множество задължения в тази връзка.

Към 02.03.2010г. Г.С.С. работел като младши инспектор в Главна дирекция Инспекция за държавен технически надзор – Регионален отдел - София на основание заповед за назначаване, длъжностна характеристика и заповед № - П - 17 от 31.03.2003г. В качеството си на контролен орган той имал задължения, свързани с извършване на технически надзор на асансьори с цел недопускане на аварии, злополуки и материални щети. Сред обектите, които Г.С.С. следвало да проверява за съответствие с установените нормативни изисквания и утвърдените стандарти, бил асансьор със заводски № 15684, фабричен № 7283, Сг - Ау - 6647, монтиран в сградата на болница - СБАЛАГ „Майчин дом“.

Към 02.03.2010г. Н.В.К. заемал длъжност началник отдел „Управление на собствеността“ при СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД. Съгласно длъжностната си характеристика като ръководител стопанска дейност, той имал задължения да осъществява непосредствено ръководство и управление на административно-стопанската дейност на болницата и да изпълнява помощни функции спрямо изпълнителния директор на СБАЛАГ „Майчин дом“ EАД, което болнично заведение, като юридическо лице, било собственик и на асансьорите, монтирани в него, като съоръжения с повишена опасност при експлоатация.

На 02.03.2010г. в сградата на Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология, , Майчин дом“ ЕАД бил обявен „Ден на отворените врати“, в рамките на който бъдещи родители имали възможността да посетят и да се запознаят с условията на болничното заведение, с оглед извършването на избор на родилно заведение и лекарски екип. Не се установява по несъмнен начин кой е организаторът на посоченото мероприятие.

По повод обявения ден на отворени врати като група посетители на лечебното заведение се явили пострадалите - св. Е.С.Ф.а, св. К.П. К.-П., св. Д.А.Д.-С., св. М.Я.В., св. Н.Г.Г., св. Л.М. Д., св. Й.Н.В., заедно с още лица. Пострадалата - св. П.И. Д. - медицинска сестра в лечебното заведение, поела ангажимента да разведе посетителите в болницата и да ги запознае с условията.

Около 15.30 часа на 02.03.2010г. гореизброените лица се намирали на дванадесетия етаж в сградата, придружавани от акушерка – служител в лечебното заведение, а именно свидетелката П. Д.. Те решили да се насочат към стаж 4, на който се намирали родилните зали. За целта се качили в асансьор със заводски № 15684, фабричен № 7283, Сг - Ау - 6647, монтиран в болницата. Асансьорът потеглил.

Докато премИ.вали покрай нивото на седми етаж в сградата, изведнъж пътуващите чули силен шум, наподобяващ удар върху металната част на кабИ.та, след което подемното съоръжение продължило своя ход надолу, като рязко увеличило скоростта на движението си, удряйки се в стените на асансьорния улей. Достигайки дъното на асансьорната шахта, машИ.та се ударила, отскочила нагоре и рязко спряла, като от механизмите й започнал да излиза пушек. Пътуващите в нея паднали на пода в асансьора, вследствие на което получили редица телесни увреждания, реализиращи медикобиологичните признаци на средни телесни повреди, както следва:

Ф. - многофрагментно счупване на големия пищял на дясната подбедрица с изкълчване на ставата между големия и малкия пищял, реализирало медико-биологичния признак „трайно затрудняване движенията на десния долен крайник“; К.-П. - разкъсване на две ставни връзки на левия крак, реализирало медико-биологичния признак „трайно затрудняване движенията на левия долен крайник“, многофрагментно счупване на дясна петна кост, реализирало медико-биологичния признак „трайно затрудняване движенията на десния долен крайник“ и счупване на тялото на девети гръден прешлен без засягане на гръбначния мозък, реализирало медико- биологичния признак „затруднение движенията на снагата“; Д.-С. - счупване на малкопищялна кост на дясна подбедрица, реализирало медико-биологичния признак „трайно затрудняване движенията на десния долей крайник“; В. - компресивно счупване на тялото на осми гръден прешлен, реализирало медико-биологичния признак „затруднение движенията на снагата“ и счупване на главичката на малкопищялна кост на лява подбедрица и лезия на страничната колатерална връзка на лява колянна става, реализирало медико-биологичния признак „трайно затрудняване движенията на левия долен крайник“; Г. - счупване на костите на дясна подбедрица, реализирало медико- биологичния признак „трайно затрудняваме движенията на десния долен крайник“; В. - счупване на голямопищялния глезенен израстък на лява подбедрица, реализирало медико-биологичния признак „трайно затрудняване движенията на левия долен крайник“; П. Д. - триглезенно счупване на лява подбедрица с изкълчване на крака в глезенната става, реализирало медико-биологичния признак „трайно затрудняване движенията на левия долен крайник“; Л. Д. - многофрагментни счупвания на дисталната част на лява голямопищялпа кост, реализирало медико-биологичния признак „трайно затрудняване движенията на левия долен крайник“ и неразместено счупване в дисталната част на дясна голямопищялна кост, реализирало медико-биологичния признак „трайно затрудняване движенията на десния долен крайник“.

В хода на разследването на описания инцидент било установено, че споменатият по-горе асансьор със заводски № 15684, фабричен № 7283, Сг - Ау - 6647, бил произведен през 1971г. в Завод за асансьори София. Същият отговарял на действащите към момента на производство технически изисквания и заложените в областта на машиностроенето Български държавни стандарти. Асансьорът бил снабден с паспорт, съдържащ пълен набор от документи, сред които фигурирала и техническата спецификация на болничния асансьор. Към момента на производството и монтирането на асансьора не съществувало нормативно изискване за поставяне на устройство за контрол на товара.

Посоченият асансьор представлявал „болничен асансьор“, чиято площ позволявала в него да се поберат повече правостоящи лица отколкото бил максимално допустимият от гледна точка товароносимост брой от 6 човека с тегло до 480 кг. ПричИ.та за това била свързана с осигуряване на възможността в асансьорната кабИ. да се превозват болнични легла и при необходимост край тях да има медицински специалисти, които да извършват по спешност манипулации с пациентите при нужда. Максимално допустимият брой хора, които можело да бъдат превозвани с асансьора, бил обозначен с табелка в асансьорната кабИ. с надпис „6 лица 500 кг“, съгласно изискването на чл. 36, ал. 1 от действащата НСИОСАТПУ от 24.10.2001г. Не на всеки етаж имало такива табели пред вратите за асансьорите, но не е и съществувало нормативно изискване за това.

Процесният асансьор бил инспектиран в периода 24.04.2001г. – 18.06.2009г. седем пъти, при което не е бил спиран от експлоатация, а са били давани различни предписания със срокове за изпълнение.

Последната извършена проверка на асансьора завършила с издаването на Ревизионен акт № 7/18.06.2009г. с констатации „въже скоростен ограничител за смяна“, „нарушена изолация на флексир кабел“, „блокировки изправни“ и със „срок по забележките 3 месеца“. В резултат от извършената проверка асансьорът не бил спрян от експлоатация. В посочения ревизионен акт не се е съдържала констатация за липса на устройство за контрол на товара и на сигнализация за претоварване.

Предложения във връзка с подмяна на асансьорните табла за управление и бутониерите с вх. номер 543 от 01.10.2009г.; 99 от 15.01.2010г.; 22 - 0022/19.02.2010г., подадени от управителя на поддържащата асансьорите фирма К.П., били изпратени до Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология, , Майчин дом“ ЕАД. На всички тях обвиняемият В. З. поставил резолюция, според която следвало да се докладват на Н.К.. По отношение на причИ.та за настъпилия инцидент от заключенията на изготвените по делото Техническа и Допълнителна техническа експертиза, Втора допълнителна техническа експертиза и Особено мнение към тях се установява, че причИ.та за настъпилия инцидент е претоварването на асансьора с тегло, многократно надвишаващо допустимото. В момента на инцидента асансьорът бил с незадействани задържащи механизми, в това число скоростен ограничител и клинове. В този момент асансьорът е бил с обща маса пътници от около 1120 кг, а е възможно това тегло да е било и по- голямо с оглед броя им и данните по делото, че някои от превозваните с асансьора лица са си тръгнали след инцидента и е възможно да не са били установени като пострадали от компетентните органи. Всички вещи лица са категорични, че инцидентът не би настъпил, ако с асансьора са били превозвани до 6 души с тегло до 500 кг. ПричИ.та за инцидента е била претоварването на асансьора, при което клиновото устройство не се е задействало, а причИ.та за потеглянето му при това претоварване на кабИ.та му е била липсата на устройство за контрол на товара и на сигнализация за претоварване.

Установява се от заключенията на изготвените експертизи и уточненията на вещите лица пред съда, че ако констатираните с Ревизионен акт № 7/18.06.2009г. неизправности са били отстранени, инцидентът отново би настъпил при това претоварване, предвид заключението за достигнатата от кабИ.та скорост преди удара, при която състоянието на въжето на скоростния ограничител е било без значение за настъпването на процесните събития, тоест, че тези неизправности не са в причинна връзка с настъпилия инцидент. Към момента на настъпването на инцидента асансьорът е бил технически неизправен, тъй като са липсвали устройство за контрол на товара и сигнализация за претоварване, каквито по това време вече са били нормативно предвидени като задължителни, съгласно чл. 14 от ЗТИП, според който асансьорите трябва да се проектират, изработват и монтират така, че да не се допуска потегляне на кабИ.та при недопустимо превишаване на минималната товароподемност. Установява се, че устройство за контрол на товара, фигуриращо в спецификацията под наименование устройство за претоварване със закрепване, е било монтирано и след това без разрешение демонтирано преди настъпване на инцидента. Установява се, че в принципен план възможност за поставяне на такова устройство е била конструктивно предвидена, но монтирането му е влизало в противоречие с електронната схема на уредбата. Всички вещи лица са единодушни по отношение на констатацията, че в момента на инцидента са липсвали такива съоръжения - устройство за контрол на товара и сигнализация за претоварване.

Съгласно чл. 7а от НБЕТНА от 11.04.2003г., ползвателите и лицата, поддържащи асансьорите, са длъжни да не допускат експлоатация на асансьорите, когато те престанат да съответстват на нормативните изисквания за безопасна експлоатация. Съгласно чл. 10, ал. 1 от посочения нормативен акт поддържащият персонал задължително следва да спре асансьора до отстраняването на такава неизправност, каквато в случая е представлявала липсата на устройство за контрол на товара и на сигнализация за претоварване. Въпреки това в конкретния случай асансьорът не е бил спрян от експлоатация до отстраняване на техническите неизправности.

Обвиняемият В. З. не е бил уведомен за тези неизправности от представителя на поддържащата асансьора фирма и извършвалите проверки на асансьора контролни органи, както и не е разполагал с необходимите специални познания, за да констатира лично тези несъответствия на техническото състояние на асансьора с нормативните изисквания.

С решение от 27.11.2018г. на CPC, НО, 102 състав по НАХД № 9702/2012г. са признати за виновни К.М.П. за престъпление по чл.134, ал.3 пр.2, алт.2, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл.129, ал.2 от НК, Г.С.С. за престъпление по чл.134, ал.3, пр.2 алт.2, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл.129, ал.2 от НK, В. Б. З. за престъпление по чл.134, ал.3, пр.2, алт.2, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл.129, aл.2 от НК и Н.В.К. за престъпление по чл.134, ал.3, пр.2, алт.2, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл.129, ал.2 от НК, като същите са освободени от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК е налагане на административни наказания за всеки от тях.

С решение от 28.01.2020г. на СГС, НО по ВАНД № 1979/2019г. по описа на СГС, НО, е отменено на основание чл. 378, ал. 5, вр. чл. 334, т. 1 от НПК решението от 27.11.2018г. по НАХД № 9702/2012г. на СРС, 102 състав, в частта, в която съдът се е произнесъл по обвинението спрямо В. Б. З. за престъпление по чл.134, ал.3, пр.2, алт.2, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл.129, ал.2 от НК и делото е върнато в тази част на СРС, който да процедира съобразно чл.378, ал.3, изр.2 от НПК и да върне производството по делото в тази част на прокурора. Решението на СРС е потвърдено в останалата му част по отношение на С., П. и К., с което наказателното производство е приключило за последните трима.

Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: – показания на свидетелите Д.Б., Г., В., Д., П., Д., К., В., В.а, Х., В., И., Ф., П., К., Й., С., С., Б., П., А., З., К., заключения на съдебно- медицински и комплексни технически експертизи, приложени писмени документи, както и други приобщени към материалите по делото писмени доказателства.

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. В мотивите на постановеното решение първият съд, по ясен и убедителен начин, е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен състав изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, поради което счете, че се явява безпредметно той да бъде повтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (вж. решение № 181/2012 годИ. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 годИ. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 годИ. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 годИ. на ВКС, ІІІ н. о.).

Въззивният съд счита, че така установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания по делото доказателствен материал. Първоинстанционният съд е изложил убедителни аргументи, досежно направените от него изводи в контекста на събраните доказателства.

Съдът изцяло се солидаризира с аргументите и изводите на първоинстанционния съд. Показанията на разпитаните по делото свидетели са кредитирани като последователни, подробни и взаимно съответстващи, без да са установени противоречия с другия събран доказателствен материал.

Заключенията на техническите експертизи, изготвени в хода на досъдебното производство, както и особено изразеното експертно мнение, са разгледани детайлно. По отношение на констатираната непосредствена причИ. за инцидента, а именно значителното претоварване на асансьора, липсва спор или размИ.ване между експертите. Всички експертни заключения единодушно сочат именно претоварването като фактор, намиращ се в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото събитие и последвалите телесни повреди.

Установените различия между заключенията на експертизите и особеното мнение се свеждат единствено до техническите аспекти относно хипотетичната възможност за предотвратяване на инцидента чрез допълнително монтиране на устройство за контрол на товара, както и до някои детайли във връзка с техническите характеристики на асансьора. Тези разлики обаче нямат правна релевантност към предмета на доказване по настоящото дело, тъй като не засягат съществено изводите за причините за настъпване на инцидента.

С оглед на горното, съдът намира за правилни и законосъобразни констатациите на първоинстанционния съд, че обвиняемият не е имал обективна възможност да предвиди или предотврати настъпването на произшествието при конкретните обстоятелства. Тези изводи се подкрепят от липсата на доказателства, сочещи на немарливост или нарушение на нормативни изисквания от страна на обвиняемия. Съдът намира, че първоинстанционният съд задълбочено и обосновано е извършил цялостна преценка на събраните доказателства, поради което протестът на прокуратурата се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите доказателства за изясняване на обективната истИ. и в това отношение не е допуснал процесуални нарушения, с които да е ограничил правата на страните. Отделно от това Софийски районен съд в пълна степен е изпълнил задължението си да вземе всички необходими мерки за разкриване на обективната истИ..

Събраните писмени и гласни доказателства и заключението на експертизите очертават една константна логична верига от обективни и субективни факти, от които безспорно и по несъмнен начин се установява липсата на извършено деяние, обратно на въведените във въззивния протест доводи.

С оглед на приетата за установена фактическа обстановка правилно първостепенния съд е приел от ПРАВНА СТРАНА, че от обективна и субективна страна обвиняемият В. Б. З. не е осъществил състава на престъплението чл.134, ал.3, предл.2, алт.2, вр. ал.1, т.2, във вр. чл. 129, ал.2 от НК, поради което на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение.

Основание за този извод е липсата на съставомерен елемент от обективна страна, а именно действие или бездействие на В. Б. З. и причинно- следствена връзка между това негово действие или бездействие и настъпилия инцидент. Въпреки положените усилия служебно да събира всички необходими и възможни доказателства, след изчерпване на всички процесуални средства, достатъчно доказателства водещи до несъмнен извод за авторството на обвиняемия З. в деянието за което е обвинен не са събрани.

Въззивната инстанция приема извода за обоснован и законосъобразен, тъй като почива на доказателствата по делото. За да оправдае обвиняемия В. Б. З. съдът се позовал на събраните доказателства по делото, които е подложил на внимателна проверка. Вътрешното убеждение на проверявания съд не се основава на произволно възприети фактически положения, а на задълбочен и правилен анализ на така събраните доказателства.

Направените правни изводи по отношение на обективната и субективна несъставомерност за това, че обвиняемият З. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението са правилни и обосновани.

За съставомерността на деянието по чл. 134 от НК от обективна страна е необходимо кумулативното наличие на няколко предпоставки: деецът да упражнява правно регламентирана дейност; тя да представлява източник на повишена опасност; да съществува пряка и непосредствена причинна връзка между действията/бездействията на извършителя и настъпилия обществено опасен резултат. Отсъствието на някой от елементите от обективна страна води до невъзможност за ангажиране на отговорност за причинената телесна повреда. Разпоредбата на чл. 134 от НК е бланкетна. Съдържанието й следва да бъде запълнено с точно определени, конкретни по своето естество императивни правни норми, които очертават дължимото поведение на дееца и предвиждат дължимото поведение на дееца. Тези норми не могат да са диспозитивни, нито такива, уреждащи състава и начИ. на конституиране на определени органи, не трябва да препращат и към други разпоредби. Според Постановление № 6 от 07.10.1969 г. на Пленума на ВС, правно регламентирана дейност е онази дейност, за чието упражняване се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които деецът има съответно разрешение. Пак според цитираното постановление, източник на повишена опасност представляват само такива занятия или дейности, при които и най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или дейността създава опасност за живота или здравето на други лица. Причинната връзка ще е пряка и непосредствена, когато без съответното поведение на дееца не биха настъпили общественоопасни последици.

Освен това, за да се ангажира отговорността на дееца по чл. 134 от НК е необходимо да бъде установено по надлежен и несъмнен начин обемът, видът и своевременността на действия, които е следвало да бъдат извършени от него, така че да бъде избегнат съставомерения резултат. На следващо място, на изясняване подлежи и каква част от дължимото поведение е била осъществена (кои действия са пропуснати; кои не са били извършени правилно или в необходимия обем; кои са били забавени, несвоевременни). Едва при яснота по тези обстоятелства е допустимо да се прави извод дали причините се състоят в посочените от нормата на чл. 134, от НК „незнание или немарливо изпълнение“ на дейността, представляваща източник на повишена опасност. На последно място, следва да бъде даден точен и недвусмислен отговор кое точно неправилно, и несвоевременно действие/бездействие е в каузална връзка с причинената телесна повреда.

От доказателствата по делото по един безпротиворечив начин се установява, че травматичните увреждания на пострадалите не се намират в пряка причинно-следствена връзка с нарушение от страна на В. З.. Причинната връзка е обективен елемент на престъплението и предпоставка за ангажиране на наказателната отговорност на обвиняемото лице, поради което нейното изясняване, което е фактически въпрос, е строго необходимо. В тази връзка Решаващият съд е изложил подробни мотиви и не е необходимо тяхното аналогично преповтаряне.

Приетото е правилно според въззивния състав, тъй като настъпването на съставомерния резултат не е в причинно-следствена връзка с вменените на обвиняемият З. нарушения, поради което и законосъобразно е бил оправдан по възведеното обвинение. От събраните по делото доказателства, включително показания на свидетели и технически експертизи, се установява категорично, че непосредствена причИ. за настъпване на инцидента е единствено и само претоварването на асансьора, а не техническа неизправност или липса на грижа за безопасната му експлоатация от страна на обвиняемия. По тази причИ. не може да се обоснове правно значима причинно-следствена връзка между действие или бездействие на обвиняемия и настъпилия вредоносен резултат.

Въззивният съд намира, че решението е правилно и законосъобразно, а оплакванията в протеста са неоснователни.

При служебната проверка не бяха установени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на решението или връщане на делото за ново разглеждане.

Тъй като не са налице основания за отмяна или изменяне на решението, то следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Цитирани разпоредби

30