Решение № 562 от 18.2.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 30/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 33, ал. 7 от Закона за правната помощ/ЗПП/. Образувано е по жалба на К. Г. Т. от гр. Елена срещу Решение №257/28.10.2024г. по Протокол №7/28.10.2024г. на Националното бюро за правна помощ. С посоченото решение е заличен от националния регистър за правна помощ адвокат К. Т. на основание чл. 33, ал. 61 т. 1, пр. първо, вр. с ал. 5 от ЗПП за срок от 8 месеца – срокът на лишаването му от право да упражнява адвокатска професия. Жалбоподателят оспорва посоченото решение с твърдения, че същото е незаконосъобразно, тъй като отразява неправилно обстоятелства, коти са спори, а именно – налагане на дисциплинарно наказание, свързано с упражняване на адвокатска професия. Отправя искане да бъде отменено решението. Ответникът по жалбата – Националното бюро за правна помощ, в представено по делото писмено становище поддържа възражения за неоснователност на жалбата. От съда се претендира жалбата да бъде отхвърлена. Съдът, като прецени оспорения административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното: Оспорваното Решение №257/28.10.2024г. по Протокол №7/28.10.2024г. на Националното бюро за правна помощ е връчено на жалбоподателя чрез изпращане на пощенска пратка на 18.11.2024 година/страница 16-17 от АД №11719/2024г. по описа на АССГ//. Жалбата срещу него е подадена директно до Административен съд София-град на 20.11.2024г., където е образувано производство по АД № 11719/2024г. С Определение №26152/06.12.2024г. съдът перекратил прозиводството пред АССГ, като е изпратил делото по подсъдност на АСВТ. Спазен е срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена от лице, адресат на оспорвания акт, при наличие на правен интерес от оспорване и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От събраните по делото доказателства се установява, че оспорващият К. Т. е регистриран като адвокат в Адвокатска колегия В. Търново. С Решение от 09.12.2022 година по дисциплинарно дело №18/2024г. на Висшия дисциплинарен съд, на адвокат Т. на основание чл. 133, ал. 1, т. 4 от Закона за адвокатурата е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия“ за срок от 8 месеца. Решението е било обнародвано в ДВ бр. 82/27.09.2024г. С Решение №257 по Протокол №7/28.10.2024 година на Националното бюро за правна помощ адвокат Т. е заличен от Националния регистър за правна помощ за срок от 8 (осем) месеца, смитано от датата на влизане в сила на решението но Висшия дисциплинарен съд. За да постанови този резултат органът е приел, че в случая по отношение на жалбоподателя са налице предпоставките по чл. 33, ал. 6 от ЗПП. Така приетото за установено се споделя напълно от настоящия състав. Предпоставка за заличаване на вписан в Националния регистър за правна помощ към Националното бюро за правна помощ е налагането на дисциплинарно наказание, арг. чл. 33, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 от ЗПП. Срокът за заличаване е осем месеца, по арг. чл. 33, ал. 6, т. 1, пр. първо от ЗПП. В конкретния случай на адвокат Т. е наложено дисциплинарно наказание, поради което същия подлежи на заличаване по силата на разпоредбата на чл. 33, ал. 6 от ЗПП за срок от осем месеца – срокът на наказанието по чл. 133, ал. 1, т. 4 от ЗА. Съдът намира, че оспореното решение е постановено от компетентен орган, арг. чл. 33, ал. 6 от ЗПП. В заседанието са участвали петимата от членовете по чл. 11, ал. 1 от ЗПП. Решението е взето единодушно. Съдът намира, че решението съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, ясни мотиви и разпоредителна част. Изложените твърдения за липсата на извършено дисциплинарно нарушение, са неотносими към предмета на спора, поради което съдът не ги обсъжда. Налице е влязло в сила решение, с което жалбоподателят е наказан за извършено дисциплинарно нарушение. Заличаването му от Националния регистър за правна помощ към Националното бюро за правна помощ е последица от дисциплинарното наказване. В заключение следва да се посочи, че настоящият състав не разглежда направените доказателствени искания в писмената молба на жалбоподателя с вх. №592/10.02.2025г. по описа на АСВТ. На първо място молбата е депозирана в съда след приключване на съдебното заседание, като преди заседанието с жалбата или с допълнителна молба оспорващият не е заявил никакви доказателствени и др. искания, в т.ч. за даване на възможност да се сочат други доказателства. Жалбоподателят е редовно призован за съдебното заседание, но не се е явил или своевременно уведомил съда за намеренията си да сочи доказателства, респ. да сика отлагане на делото. Поради това съдът е обявил съдебното дирене за приключило и е дал хода на делото по същество. На второ място направените доказателствени искания са неотносими, тъй като от събраните писмени доказателства надлежно се установява обстоятелството, че на жалбоподателят е наложено дисциплинарно наказание и в какво се изразява то. Поради тази причина съдът остави без уважение и искането на ответната страна за приобщаване на материалите по дисциплинарното дело към настоящото производство. Както се посочи от значение е единствено обстоятелството, че е налице наложено дисциплинарно наказание, като съдът не може да се произнася по законосъобразността на процедурата по налагане на това наказание. Ето защо, след като не са налице отменителните основания по чл. 146 от АПК жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Страните по делото не са претендирали за разноски и съдът не се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от ДОПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав