Решение № 78 от 18.1.2024 г. на Районен съд - Горна Оряховица по дело № 560/2023 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на А. П. Ц. и К. П. Ц., чрез адв. Н. В. против Общообслужваща производствено-потребителна кооперация „Бъдеще – Д.О.“, със седалище и адрес на управление гр. Д. О., представлявана от председателя М.Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 14, ал. 1 от ЗК. Излагат се твърдения, че наследодателят на ищците П.Ц. е бивш член- кооператор в ответната кооперация, като членственото му правоотношение е прекратено със смъртта му. Посочва се, че е бил приет в ответната кооперация през 2003 г., когато направил първоначална дялова вноска в размер на 120 лв., а през 2012 г. по наследство от баща си, също член кооператор, придобил неговата дялова вноска, която била в размер на 0, 188 % от капитала на кооперацията. Ищците считат, че към датата на смъртта на Цанков размерът на дяловата му вноска възлиза на 4 000 лв. Намират, че имат правото да получат част от реализираната печалба под формата на дивидент, съразмерно на дяловото участие на наследодателя им в капитала.Във връзка с това му право, след приемане на годишният финансов отчет за 2020 г. на 30.09.2021 г. на кооперацията, ищците били депозирал заявление с искане да им бъдат начислени и изплатени полагащите се на наследодателя им като бивш член-кооператор дялов капитал и дивиденти, но в посочения в заявлението им срок такива не им били изплатени. Претендират и дължимият дивидент в размер на 450 лв. за 2020 г. и 250 лв. за 2021 г., за изплащането на който били взети съответните решения на кооперативните органи. Твърдят, че всяка от ищците съобразно наследствения им дял има право на ½ ид. част от горепосочените суми. Предвид изложените в исковата молба твърдения се моли за осъждане на ответника да заплати на всяка от ищците сумата от 2000 лв., представляваща дължима дялова вноска и 350 лв. припадащ се неизплатен дивидент за периода 2020-2021 г. включително, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират разноски. В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Ответната кооперация не оспорва ищцовите твърдения, че наследодателят им е бил член-кооператор, вписан през 2003 г. с дялов капитал 120 лв. Сочи, че на 25.08.2011 г. с РКО дяловият капитал на наследодателят им П.Ц. в размер на 120 лв. му бил изплатен. Посочва, че дядото на ищците К.Ц., починал на 27. 05.2012 г., също бил член-кооператор, като ищците са имали право да поискат и получат до 2018 г. дяловата му вноска и до 2016 г. дивидента. Позовават се на предвидения в чл. 14, ал. 2 от ЗК давностен срок за погасяване на вземането. Позовават се и влязлото между страните в сила решение по гр. д. № 1225/2011 г. по описа на РС-Г.О., посочвайки, че членственото правоотношение в кооперациите не се наследява. Претендира разноски. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи: За да бъде уважена исковата претенция с посоченото правно основание ищците пълно и главно следва да докажат, освен че през процесния период наследодателят им е бил член на ответната кооперация, но и че е осъществен фактическият състав на претендираното от него право, с чието възникване законът свързва пораждането на вземането за дивидент, а именно изтичането на съответната финансова година, приемане на годишния счетоводен отчет и наличието на валидно взето от общото събрание решение за разпределяне на реализираната печалба под формата на дивидент /арг. от чл. 33, ал. 2 от ЗК/. Липсата на който и да е от елементите на фактическия състав води до неоснователност на предявения иск. В тежест на ответника е установяването на всички правопогасяващи, правоотлагащи, правоунищожаващи и правоизключващи възражения, които прави в производството, включително че на 25.08.2011 г. с РКО дяловият капитал на наследодателят на ищците П.Ц. в размер на 120 лв. му бил изплатен, съответно участието му като член в кооперацията е било прекратено. Страните не спорят, че А. П. Ц. и К. П. Ц. са законни наследници на П.К.Ц., бивш жител на гр. Д.О., починал на 18.07.2020г. Видно от приетото по делото Заявление с вх. №13/13.07.2022 г. те са предявили пред ответната кооперация искане за изплащане на полагащите им се след прекратяване на членственото правоотношение на наследодателя им дялова вноска и дивидент. Ответникът не твърди, а и не представя доказателства, да е изплатил каквито и да било суми по това заявление. Съобразно чл.14, ал.1 от ЗК бившите кооператори или наследниците им имат право на внесените дялови, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по установения нормативен ред, на припадащия се дивидент, както и на заемите, предоставени на кооперацията по реда на чл. 31, ал. 6, включително припадащите се лихви. Вноските, дивидентът, заемите и лихвите се изплащат на бившите кооператори или на наследниците им след приемане на годишния финансов отчет и ако са погасили всички свои задължения към кооперацията. В случай на непогасени задължения може да се извърши прихващане с вземанията им. Съдът счита, че моментът на настъпване изискуемостта на вземанията на наследниците на кооператорите по чл.14, ал.1 от ЗК, възниква от деня на прекратяване на членството им. Ищците, в качеството им на законни наследници на баща им П.Ц. имат право да търсят и получат дяловата му вноска и припадащи му се дивиденти, което право е възникнало от деня на прекратяване на членственото му правоотношение - 18.07.2020 г. По отношение на останалите предпоставки за уважаване на иска: В чл. 14, ал. 1 от ЗК е посочено, че задължителна предпоставка за изплащане на тези вземания е приемането на годишния финансов отчет на кооперацията за годината, в която е прекратено членството на кооператора. От материалите по делото се установява, че годишният финансов отчет на кооперацията за 2020 г. е приет с решение на общото събрание на проведеното на 30.09.2021 г. Ето защо от този момент вземанията на ищците са станали изискуеми. По въведените от ответната кооперация възражения: Ответникът въвежда възражение, с което оспорва наследодателят на ищците да е бил с права на член-кооператор, съответно с дялов капитал към датата на смъртта си. Оспорва също и размера на дяловия му капитал. Двете възражения на ответника са неоснователни. Видно от списък на член - кооператорите, обявен по партидата на ответника в Търговския регистър, ведно с ГФО на ОППК „Бъдеще - Д.О.“, към 10.12.2012 г. П.К.Ц. е посочен като член - кооператор с дялов капитал от 318.14 лв. Същото е видно и от представения към писмения отговор списък (стр. 35). Що се отнася за останалите представени от ответника доказателства, противоречащи на публично обявените, то същите не следва да се кредитират, т.к. са едностранно съставени от ответника и съдържат изгодни за него факти. На следващо място, видно от разпита на вещото лице и изготвените от него експертизи е, че в ответната кооперация счетоводството не е водено редовно, за да могат записванията в счетоводните му книги да се ползват с материална доказателствена сила. В този смисъл са основателни възраженията на процесуалния представител на ищците, че към Заявление Г2 №20230929155728 за обявяване на ГФО за 2022 г. е приложено актуално извлечение от книгата на член - кооператорите, разпечатано на 29.09.2023 г, в което фигурират и П.Ц. и К.Ц., а на следващия ден - 30.09.2023 г. е подадено Заявление Г2 №20230930202023 за обявяване отново на ГФО за 2022 г., в приложения към което списък на член- кооператорите тези лица вече липсват. Поради гореизложеното, като извънсъдебно признание на неизгоден за него факт следва да се цени изходящия от ответника Списък на член- кооператорите за 2012 г., обявен по партидата на ответника в Търговския регистър и представен към отговора на исковата молба (стр. 35), съгласно който личния дялов капитал на П.К.Ц. към 10.12.2012 г. е 318.14 лв. (позиция 1306), а останалите представени от ответника доказателства свързани с членството му, не следва да се ценят. По отношение на възражението, че дяловият капитал на П.К.Ц. е върнат на 25.08.2011 г., съдът намира, че доказателства в тази посока не са представени от ответника, съответно това възражение остава недоказано. По възражението на ответника направено в писмения му отговор, че членственото правоотношение на дядото на ищците К.П.Ц. не се наследява, съдът намира следното. Ищците не твърдят, че П.Ц. е наследил членството на своя баща, което като лично неимуществено право безспорно е ненаследимо. Наследодателят им П.Ц. е бил член - кооператор на собствено основание и е придобил прехвърлимо имущественото право на вземане за дяловия капитал на наследодател, който е прибавил към своя дял от имуществото на кооперацията по споразумение с останалите наследници на починалия. Ето защо, съдът счита, че наследодателят на ищците П.К.Ц. и останалите законни наследници на К.Ц. изрично са заявили волята си пред ответната кооперация вместо да им бъде изплатен дяловия капитал на починалия член- кооператор сумата да остане в имуществото на кооперацията с титуляр П.К.Ц.. Ответната кооперация не е възразила и не е изплатила дела на починалия член на неговите наследници. По този начин дяловата вноска на П.Ц. е станала 941.76 лв. По тази причина следва да се отхвърли и взъражението на ответниците за настъпила придобивна давност на вземането за дивидент и дявола вноска. След като всички възражения на ответниците подлежат на отхвърляне поради недоказаност, съдът намира, че ищците успешно са доказали всички предпоставки на предявения иск с правно основание чл.14, ал.1 от ЗК за възникване и съществуване на парично задължение на ответната кооперация за заплащане на дялова вноска по прекратеното членствено правоотношение между кооперацията и техния наследодател и дивиденти. По отношение на размера на полагащия се при прекратяване на членство дялов капитал. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗК бившите кооператори или наследниците им имат право на внесените дялови, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по установения нормативен ред. Съгласно ТР № 4 от 2016г. на ВКС, кооперацията, при всичките й особености и по- специално предназначение (като сдружение само на физически лица, създадено с цел задоволяване на икономически, социални и културни интереси на членовете й, при което се акцентира на личните усилия на членовете й да оказват сътрудничество и взаимопомощ за осъществяване на дейността), е търговец и извършва търговска дейност. В Закона за кооперациите е уреден капитала (дяловия капитал). Този капитал е променлив и по същество това е имуществото на кооперацията. Капиталът е разделен на дялове между членовете. Особеното е, че както капитала, така и дяловете са променливи величини и се изменят непрекъснато. При учредяването капиталът е равен на имуществото и на дяловете. След това капиталът не е равен на сбора от дяловете. Всяка година капиталът и имуществените дялове се актуализират - съобразно заделените средства за инвестиции, амортизации, дивиденти, ликвидационни дялове и т.н. Имуществото и капиталът се формират на базата на вноски, които са: 1) встъпителни вноски - правят се, за да се покрият разходите по учредяването и не се включват в капитала и 2) дялова вноска - формира капитала и определя дяловото участие на всеки член- кооператор (дяловата вноска в зависимост от изменението и във времето). Всеки член кооператор има право да получи дела си при прекратяване на членството. Това е вземане, подобно на ликвидационния дял при търговските дружества. За целите на ЗДДФЛ дяловата вноска се третира като ликвидационен дял съгласно §1 т. 6 в) от ДР на ЗДДФЛ - "Ликвидационен дял" е разпределението на дял от имуществото от едно лице при прекратяването му в полза на друго лице или при прекратяване на членството на това друго лице. При наложилата се практика, съдът счита, че размерът на дяловите вноски на бивши член-кооператори, дължими им се по чл. 14 ал.1 от ЗК, се определя според процентното съотношение на имуществото на кооперацията към момента, когато е прекратено членството към имуществото на кооперацията към момента на внасяне на дяловия капитал и така се актуализира размера на имуществения дял на бившия член- кооператор. Дяловото участие на член- кооператора към момента на прекратяване на членственото му правоотношение е база за определяне стойността на подлежащия на заплащане дялов капитал на неговите наследници, а не съставлява размер на задължението по чл.14, ал.1 от ЗК. Правоимащите имат право да получат припадащата се на техния наследодател част от чистата стойност на капитала, респ. разликата между активите и пасивите на кооперацията към съответната дата, определена по баланса, съставен към края на месеца, в който е настъпило прекратяване на членственото правоотношение. Вещото лице при изготвяне на първоначалната и допълнителната експертизи е предложило два варианта за определяне на полагащата се на ищците дялова вноска. По гореизложените мотиви, съдът намира, че следва да се възприеме заключението по допълнителната експертиза, в което вещото лице е изчислило дължимата при прекратяване на членственото правоотношение дялова вноска като част от чистата стойност на капитала на кооперацията, определени към края на месеца, в който е прекратено членството. Както се посочи по-горе за изчисление на дяловата вноска следва да се използва за основа дяловото участие на Петър Цаков, което е в размер на 941.76 лв. Съобразно изготвената от вещото лице методика за изчисление следващата се на ищците сума за дължима дялова вноска възлиза на общо 4 591.08 лв. (941.76 x 4.875 = 4591.08). Ето защо, исковете на ищците следва да бъдат уважени в предявения размер. Съдът намира, че не следва да приеме вариант първи от първоначалното заключение на вещото лице, че дяловия капитал на П.Ц. е в размер на 743.42 лв., т.к. този вариант не отчита сумата постъпила от Коста Петров Цанков и за която няма доказателства да е била възстановена на наследниците му, съответно прибавила се е към дяловия капитал на сина му П.Ц.. С оглед на гореизложеното, съдът счита, че следва да уважи изцяло исковите претенции на ищците. По разноските. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищците сумите, както следва: на А. Ц. - 94 лв. за държавна такса; 150 лв. възнаграждение на вещо лице и 400 лв. за заплатен адвокатски хонорар или общо 644 лв.; за К. Ц. - 94 лв. за държавна такса; 150 лв. възнаграждение на вещо лице и 400 лв. за заплатен адвокатски хонорар или общо 644 лв. Мотивиран от горното, съдът