Решение № 8170 от 28.12.2023 г. на Административен съд - София-град по дело № 2333/2023 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/. Образувано е по жалба на М. Г. Б. срещу Заповед № ЛС-7/17.02.2023 на Началника на военно формирование /В.Ф./ 22620-София г., с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратен договора за военна служба на основание чл.244, ал.7 вр. чл.245 ал.1 т.8 вр. чл.242 т.1 вр. чл.178 ал.1 ЗОВСРБ, считано от 20.02.2023г. Жалбоподателят моли за отмяната на атакуваната заповед, като счита, че при издаването и са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е нарушена процедурата на чл. 136 и сл. от ППЗОВСРБ. Според жалбоподателя заповедта не е в предвидената от закона форма, не съдържа законовоизискуемите реквизити, не е мотивирана с посочване на правното и фактическото основание за налагане на наказанието, като по този начин е нарушено правото му да организира защитата си в административното производство; твърди се, че е спорен факта, че на 14.01.202г. М. Б. се явява на работа в нетрезво състояние, като липсват каквито и да е доказателства, че състоянието не му позволява да изпълнява служебните си задължения, каквото е законовото изискване. Твърди се, че е нарушен основния принцип на съразмерност, като се иска от съда да отмени процесната заповед като неправилна, незаконосъобразна, необоснована и постановена в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Претендират се направените разноски по делото, като в съдебно заседание се представя списък с разноски и след направено възражение от страна на ответника, че депозитът за вещо лице е платен от ответника, се елиминира тази част на разноските. Ответникът в представените писмени бележки моли подадената жалба да бъде отхвърлена, като счита, че е доказано, че на 14.01.2023г. жалбоподателят е бил с концентрация на алкохол в кръвта и че не е бил в състояние да изпълнява служебните си задължения и твърди, че техническото средство, чрез което е установено наличието на алкохол в кръвта е било в срок на метрологична осигуреност. Претендират се разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение съгласно представения с писмената защита списък Прокурор от Софийска градска прокуратура, редовно призована, не взема участие в производството по делото и не изразява становище по законосъобразността на оспорения акт. Административен съд София-град, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните в съдебно заседание и прецени събраните по делото доказателства-писмени доказателства, устни доказателства от показанията на свидетелите А. Д. И., В. В. В., К. А. Н., както и тези от приетата по делото съдебна токсилотична експертиза, намира за установено следното от фактическа страна: Не е спорно между страните и от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е заемал длъжността „командир на Второ отделение „Ремонт на автомобилна и бронетанкова техника“ на цех „ремонт на автомобилна е бронетанкова техника“ във военно формирование 22620-София съгласно заповед №2-825/01.04.2019г. на Министъра на отбраната /л.112/ и длъжностна характеристика за заемната длъжност /л.105/. По делото е приложена заповед на Министъра на отбраната на РБългария №ОХ-743/12.08.2022г., съгласно която е забранено в служебно време употребата на алкохол от военнослужещите от Министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, вкл. по време на занятия, тренировки, учения, мисии и операции. Със заповед №РД-84/14.01.2023г. е назначена комисия от военнослужеща от военно формирование 22620-София със задача да присъстват при даване на кръвна проба за наличие на алкохол и други упойващи вещества от М. Г. Б., като проверката да се извърши на 14.01.2023 във ВМА София. Видно от талон от 14.01.2023г. за медицинско изследване на военнослужещия М. Г. Б. е извършена предварително проба с Алкотест Дрегер 7510 ARSM 018, като е отчетена стойност 1.36 промила алкохол. Съгласно протокол от 14.01.2023г. за медицинско изследване за употреба на алкохол и/или наркотично вещество на 14.01.2023г. в 20.30 часа е взета кръв и урина от М. Г. Б., като е извършено предварително изпитване за употреба на алкохол на 14.01.2023г в 19.00 часа с Алкотест 7510/ARSM 0184. Със заповед на Началника на военно формирование 22620 № РД-83/14.01.2023 М. Г. Б., назначен за дежурно длъжностно лице, като помощник-дежурен по военно формирование, е снет от наряд, като е назначен наряд на 14.01.2023 от 09.00 чаа на 15.01.2023 мл. сержант М. Д.. Видно от протокола от химическата експертиза за определяне на концентрацията на алкохол и/или наркотично вещество в кръв/урина, при извършеното лабораторно изследване на съдържание на алкохол в кръв/урина на М. Г. Б., в изпратените за изследване кръв/урина, взети от лицето се доказва присъствие на етилов алкохол в количество 0.82 g/L в кръв и 1.2 g/L в урина. С писмо №И-424/18.01.2023г. Ректорът на ВМА София изпраща до Началника на В.Ф. 22620 София протокол за медицинско изследване, талон за медицинско изследване и протокол от експертиза. Със заповед №РД-86/16.01.2023г. на Началника на В. Ф. 22620-София е назначена комисия за извършване на служебна проверка във В.Ф. 22620-София със задача да извърши служебна проверка относно обстоятелства причините за допуснатото нарушение /отчетено с техническо средство дрегер 1.36 промила наличие на алкохол в кръвта на М. Г. Б.. В хода на извършената проверка са снети обяснения от М. Г. Б., както и от К. Н., П. П. и С. В., като е издадена обменна карта /талон до ВМА –КПО- София-психиатричен кабинет за преглед /диагностично уточнение/ на военнослужещ на основание чл.16 ал.1 от Наредба №Н-5 от 27.07.2012г., заведена под вх. №2-345/06.02.2023г. В обясненията си от 17.01.2023г. Б. твърди, че при подаването на алкохолтест дрегера е усетил „странна миризма“ и че същият е видимо замърсен“, поради което сам е поискал кръвно изследване, за което му е издаден талон за изследване. На М. Б. е издадена обменна карта/талон за преглед във ВМА-КПО-София- психиатричен кабинет с отбелязване, че се изпраща за преглед/ / диагностично уточнение/ военнослужещ с установена положителна проба за алкохол на основание чл.16 ал.1 от Наредба №Н-5/27.06.2012г. за условията и реда за предотвратяване, контрол и установяване на годността за военна служба на военнослужещите от въоръжените сили на Република България при употреба на алкохол и злоупотреба и/или зависимост от наркотични вещества, обн. ДВ, бр.55 от 20.07.2012г., в сила от същата дата, с дата на изпращането 06.02.2023г. На гърба на обменната карта е отбелязано, че на 06.02.2023г. „аз М. Г. Б. отказвам да се яви на преглед в психиатричен кабинет/ За извършената служебна проверка е изготвен протокол №3-205/08.02.2023г., в който са описани подробно нарушението като вид, време, място и начин на извършване, вредни последици и причинна връзка с нарушението, данни за вината, причини и условия, довели до нарушението, както и предложение за търсене на дисциплинарна отговорност и вид за дисциплинарно наказание. Изрично е отбелязано, че на 06.02.2023г. на М. Б. е връчена обменна карта/ талон до ВМА –КПО-София-психиатричен кабинет за преглед /диагностично уточнение/ на военнослужещ на основание чл.16 ал.1 от Наредба №Н-5 от 27.07.2012г. амб. №24/06.02.2023г. След писмения отказ на военнослужещия да се яви на преглед в психиатричния кабинет на консултативно-приемно отделение на ВМА, обменната карта е заведена в Регистратурата на В.Ф. В протокола е отбелязано и „при спазен реда на чл.16 ал.1 от Наредба №Н-5/27.06.2012г. и на основание чл.16 ал.2 от същата Наредба, в случай, че военнослужещият не се яви в психиатричния кабинет, командирът/ началникът на ВФ му налага дисциплинарно наказание съгласно ЗОВСРБ и ППЗОВСРБ. В заключение е предложено на М. Г. Б. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.245 ал.1 т.8 от ЗОВСРБ. На 08.02.2023г е проведена беседа с М. Б. с предмет на беседата- запознаване с резултатите от служебната проверка, като на същата дата М. Б. е подписал протокола за извършената служебна проверка „с особено мнение“, че не е употребил алкохол по време на дежурството на 14.01.2023г., за което му е свидетел К. Н. /снети са му обяснения на 23.01.2023г./ и че не е напускал В.Ф., за което са му свидетели П. и В. / снети са им обяснения на 17.01.2023г. и на 18.01.2023г./. Със заповед № ЛС-7/17.02.2023 на Началника на военно формирование /В.Ф./ 22620-София г., предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението, за нарушаване на военната дисципилна –неизпълненише на заповед на Министъра на отбраната №ОХ-743/12.08.2022 относно забрана на употребата на алхокол и наркотични вещества, на основание чл.244, ал.7 вр. чл.245 ал.1 т.8 вр. чл.242 т.1 вр. чл.178 ал.1 ЗОВСРБ на М. Б. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратен договора за военна служба, считано от 20.02.2023г. Заповедта, видно от саморъчно направеното на гърба й отбелязване, е връчена на оспорващия на 20.02.2023г. Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е подадена по пощата на 06.03.2023г., видно от разписка и касов бон на л.78 по делото. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът обосновава следните правни изводи: Жалбата е допустима – подадена е срещу подлежащи на оспорване пред съд индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, от активно легитимирано лице – лице, което е адресат на акта и чиято правна сфера е неблагоприятно засегната, в преклузивния 14-дневен срок за оспорване, регламентиран в чл.149, ал.1 АПК вр. чл.251 ЗОВСРБ. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Като извърши дължимата на основание чл.168, ал.1 АПК проверка за законосъобразност на оспорените актове освен на основанията, сочени от оспорващия и на всички основания по чл.146 АПК, съдът приема следното: Съгласно разпоредбата на чл.248 ЗОВСРБ дисциплинарните наказания се налагат от длъжностните лица, определени с правилника за прилагане на закона, който в чл.137, ал.4 предвижда, че дисциплинарното наказание "уволнение" се налага от длъжностните лица, които имат право да прекратяват договора за военна служба и да освобождават от военна служба. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № ОХ-669/05.08.2021г. на Министъра на отбраната, съгласно т.9.2., от която, на командирите на самостоятелни батальони и приравнените на тях командири / началници/ на самостоятелни военни формирования, са предоставени правомощията да приемат на военна служба, да сключват договори за военна служба и да прекратяват договори за военна служба на сержантите / старшините/ и войниците /матросите/ в подчинените им военни формирования. Въз основа на това съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган и не е налице отменителното основание по чл.146, т.1 АПК. Спазено е изискването за форма на административния акт по чл.59 АПК и специалните изисквания по чл.148 ППЗОВСРБ –