Решение № 595 от 14.11.2022 г. на Районен съд - Горна Оряховица по дело № 2329/2021 г.

Производство във фазата по допускане на делбата с предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността, с възражение по чл. 42 б."б", във връзка с чл. 25, ал.1 от ЗН, във връзка с чл. 26, ал.2 предл.2 от ЗЗД и възражение в условията на евентуалност с правно основание чл. 30 от ЗН.

Предмет на делото е предявен от М. Д. Х. и В. Д. Х., двете от гр. Л. срещу Д. С. Й. и Д. Й. Й., двамата от гр. Г.О. иск за делба на недвижими имоти, както следва: нива, 5-та категория, с площ 29 493, с кад. № 44046.84.40, нива, 3-та категория, с площ 16 499 кв.м., с кад. № 44046.45.23, нива, 3-та категория, с площ 7 706 кв.м., с кад. № 44046.54.16; широколистна гора, с площ 6 600 кв.м., с кад. № 44046.95.23, всички имоти, нахоящи се в землището на с. Л., общ. С.. Твърдят, че имотите били възстановени на общия им наследодател Й. С. С., който починал на 16.03. 1964 г., с решение № 42 от 18.02.1993 г. на ПК С. и решение на ПК – гр. С. № 28 от 09.09.2003 г. С. имал четири деца Пена Й. С.а, Й. Й. С., А. Й. С. и Д. Й. С.. Първите трима починали и не оставили наследници, а последния Д., който починал на 28.10.1993 г., оставил низходящи М. Д. Х., В. Д. Й. – дъщери, и Й. Д. Й. – син, който починал на 01.06.2019 г. Той от своя страна оставил наследници Д. С. Й. – съпруга и Д. Й. Й. – син. Ето защо и съобразно правилата за наследяване искат процесните имоти да бъдат допуснати до делба при следните квоти: 1/3 ид. част за М. Д. Хрисова; 1/3 ид. част за В. Д. Йорднова и по 1/6 ид. част за Д. С. Й. и Д. Й. Й.. Ответниците Д. Й. Й. и Д. С. Й. оспорват иска. Признават, че Д. Й. С. е оставил посочените от ищците ниви и гора, но оспорват, че тези имоти следва да бъдат допуснати до делба. Посочват, че са тяхна собственост. Позовават се на саморъчно завещание от 20.07.1992 г. съставено от Д. Й. С., с което завещал всичките си възстановени земи по реда на ЗСПЗЗ на сина си Й. Д. Й.. Завещанието било предадено за пазене през 1992 г. в ГОРС, като с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 03.09.2020 г съдия по вписванията при ГОРС било обявено. Поради изложеното намират, че само те са съсобственици на гореописаните имоти на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН като наследство оставено им от Й. Д. Й.. Считат, че тези имоти са тяхна лична собственост, а предявеният иск за делба следва да се отхвърли като неоснователен. Претендират разноски.

Ищците предявяват възражение прието с правно основание чл. 42 б."б", във връзка с чл. 25, ал.1 от ЗН, във връзка с чл. 26, ал.2 от ЗЗД за нищожност на саморъчно завещание от 20.07.1992 г., поради липса на форма- същото не било написано и подписано от завещателя, което е приет за съвместно разглеждане. Предявяват в условие на евентуалност възражение, на осн. чл. 30, ал.1 от ЗН за намаляване на завещателно разпореждане и възстановяване на запазената част на ищците при квоти по 2/9 за всяка една от тях.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

Й. С. С., починал на 16.03.1964 г. След смъртта си е оставил четирима наследника – Пена Й. С.а, Й. Й. С., А. Й. С. и общия наследодател на страните Д. Й. С.. Първите трима наследници не са оставили наследници. Д. Й. С. починал на 28.10.1993 г. и е оставил наследници ищците М. Д. Х. и В. Д. Й. и Й. Д. Й., който починал на 01.06.2019 г., който от своя страна е оставил наследници – ответниците Д. С. Й. и Д. Й. Й.. Видно от решение № 42 от 18.02.1993 г. и решение №28 от 09.09.2003 г. на Общинска служба по земеделие гр. С. е, че на Й. С. С. е възстановено правото му на собственост на земеделски земи и гора, предмет на делото.

Не се установи по делото наследодателят да е притежавал движими вещи и други недвижими имоти.

Със саморъчно завещание от 20(26).07.1992 г., обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 03.09.2022 г. съставен от Д. Ангелов – съдия по вписванията при Районен съд Горна Оряховица, наследодателят Д. Й. С. се разпоредил в полза на сина си Й. Д. Й. – наследодател на ответниците, със собствените си-ниви, лозя, гори, ливади, които му се възстановяват по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

По отношение на предявеното по реда на чл. 343 от ГПК възражение с правно основание чл. 42 б."б", във връзка с чл. 25, ал.1 от ЗН, във връзка с чл. 26, ал.2 от ЗЗД за нищожност на саморъчно завещание от 20(26).07.1992 г., поради липса на форма, съдът намира същото за неоснователно.

От откритото производство по реда на чл. 193 от ГПК за оспорването на завещанието се установи следното. Видно от заключението на съдебно- графологичната експертиза и заключението на повторната тройна съдебно графологическа експертиза, почеркът, с който положен ръкописния текст на завещанието и изписване на името му в графата наследодател принадлежи на наследодателя на страните Д. Й. С.. Всички останали възражения относно съставянето на завещанието направени от ответника са неоснователни, неподкрепени с доказателства, поради което съдът не намира основание да не приема заключението на вещите лица.

По предявеното в условията на евентуалност конститутивно възражение, на осн. чл. 30, ал.1 от ЗН за намаляване на завещателно разпореждане и възстановяване на запазената част на ищците, съдът намира за основателно.

Според чл. 29, ал. 1 от ЗН, запазената част на низходящи, когато наследодателят не е оставил съпруг, е при две и повече деца или низходящи от тях-2/3 от имуществото на наследодателя, или в случая, запазените части на наследниците са 2/3, съответно разполагаемата част е 1/3.

Субективно потестативно право да се иска намаляване на безвъзмездните разпореждания принадлежи на посочените в разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗН наследници със запазена част – низходящи, родители и съпруг. В тежест на ищците е да установят, че са от кръга на наследниците по чл. 28 ЗН. В случая е безспорно, че ищците са дъщери на починалия наследодател и като негови низходящи са материалноправно легитимирани да предявят възражението по чл. 30, ал. 1 ЗН. Същите търсят да реализират правото си за възстановяване на запазената им част от наследството на починалия спрямо внукът му – Д. Й. и съпругата Д. Й. на Й. Д. Й., който по аргумент от чл. 5, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 1 ЗН са призовани към наследяване. Поради тази причина не е било необходимо да примат наследството по опис /т. 4 ТР № 3/2013 г. на ОСГК/. Приемането на наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазената част от наследство спрямо заветник или надарен, т. е. при дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато завещателното разпореждане е универсално. В случая безспорно имаме общо завещателно разпореждане, тъй като наследодателят е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество, което ще остане след смъртта му в полза на сина му Й. Д. Й., поради което процесното саморъчно завещание от 20(26).07.1992 г. е универсално по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН.

В съдебната практика безпротиворечиво се приема, че когато правото на запазена част от наследството е накърнено с универсално завещание, при разглеждане на иск за намаляването му, не се образува маса по чл. 31 ЗН, а намаляването се извършва в дробна част, равна на запазената част от наследството, определена по правилата на чл. 29 ЗН. Изключение прави случая, когато в полза на наследника със запазена част са направени завети и дарения от наследодателя, които следва да се приспаднат от неговата запазена част. С оглед универсалния характер на завещателното разпореждане, съдът няма основание да изследва този въпрос, тъй като твърдения за извършени дарения или завети не са изложени страните по делото. В тази връзка съдът намира, че няма законова пречка постестативното право на възстановяване на запазена част да бъде удовлетворено.

По изложените съображения след като имаме извършено универсално завещателно разпореждане и не са налице изключенията, които налагат формиране на наследствена маса, намаляването на едностранния завещателен акт следва да се извърши в дробна част, равна на запазената част от наследството съгласно чл. 29 ЗН. Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН когато наследодателят е оставил низходящи – две и повече деца запазената част е равна на 2/3 от имуществото на наследодателя. След като, при две и повече деца, размера на разполагаемата част е 1/3, то размера на запазената част на всеки от трима наследници е 2/9 ид. ч. Разпореждайки се с цялото си имущество за след смъртта си в полза на наследодателя на ответниците, наследодателят е накърнил запазената част на ищците, поради което иска по чл. 30, ал. 1 ЗН следва да се уважи, като се намали извършеното универсално завещателно разпореждане с 2/3 ид. част, като се възстанови запазената част на ищцата М. Христов в размер на 4/18 ид. части, за ищцата В. Й. в размер на 4/18 ид. части, и по 5/18 ид. части за ответниците.

Предявеният иск за делба е основателен и доказан и като такъв, следва да бъде уважен.

Съдебна делба следва да бъде допусната върху процесните недвижими имоти, по отношение на които страните са съсобственици- нива 5-та категория, с площ от 29 493 кв.м., находяща се в с. Л.. общ. С., обл. Велико Търново, местност Старите ниви, с ид. № 44046.84.40.; нива 3-та категория, с площ от 16499кв.м., находяша се в с. Л.. обш. С., обл. Велико Търново, местност Старото Селище, с ид. № 44046.45.23.; нива 3-та категория, с площ от 7706кв.м., находяща се в с. Л.. общ. С., обл. Велико Търново, местност Сеновски път, с ид. № 44046.54.16.; широколистна гора, с площ от 6600 кв.м., находяща се в с. Л.. общ. С., обл. Велико Търново, местност Старата гора, подотдел 30/в1, с ид. № 44046.95.23., чието връщане в наследството се постановява с настоящото решение.

Безспорно се установиха и притежаваните от всеки един от съсобствениците квоти от правото на собственост. Ето защо, съдът намира, че сочените недвижими имоти следва да се допуснат до делба между страните при квоти:

• 4/18 ид.ч. за ищеца М. Д. Х.;

• 4/18 ид. ч. за ищеца В. Иванова Д. и -5/18 ид. ча за ответника Д. С. Й.

-5/18 ид. части за Д. 5/6 ид.ч. за ответника Д. Й. Й.

По разноските:

При този изход на делото по правилата на чл. 78, ал. 1, вр. чл.355 от ГПК в тежест на ищците са разноските сторени от ответниците в размер на 400, 00 лева платен депозит за вещо лице и 10, 00 лева д. т. за удостоверение по присъединените искове в делбеното производство. По отношение претендирани разноски за адвокатско възнагражение съдът ще се произнесе след приключване на делото във втора фаза по делбата по арг. от чл. 355 от ГПК.

Водим от горното, съдът