Решение № 223 от 18.4.2022 г. на Районен съд - Никопол по дело № 223/2020 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба от „Троя Авто“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, чрез адв.Г.Г., срещу наказателно постановление № 164 /09.10.2020г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Плевен, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл.155, ал.2 от Закона за защита на растенията, за нарушение на чл. 107, т.1 от ЗЗР. С жалбата са изложени съображения за нарушение на материалния и процесуалния закони и съдопроизводствените правила, които го опорочават. Сочи, че в съставеното НП не става ясно как и по какъв начин е установено, че дружеството жалбоподател е употребило препарати за растителна защита в плевелната растителност, които не са разрешени за употреба в землището на с.Драгаш войвода. Твърди, че АУАН бил съставен изцяло в отсъствието на представляващ, дружеството жалбоподател.Твърди още, че неуведомяването на дружеството жалбоподател, за съставяне на АУАН, е възпрепятствало същото да направи и съответните възражения в предвидения от закона срок. Счита, че непълното описание на конкретните фактически обстоятелства, при които е извършено нарушението, непълното отразяване на признаците от състава му и неточното посочване на виновно нарушените разпоредби, нарушавало изискванията на ЗАНН към формата и съдържанието на наказателното постановление и предвид императивния им характер обосновавали извод за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Твърди, че така описаната в акта фактическа обстановка не отговаряла на действителното правно положение, както и че не е установено по безспорен начин извършеното нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени като неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон обжалваното наказателно постановление. Ответната страна по жалбата – Областна дирекция по безопасност на храните – Плевен, се представлява от юрк.Драганова, която изразява становище, че жалбата е неоснователна.Излага подробни доводи, за това и моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна, но не по изложените в нея съображения.. С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Във връзка със подадена жалба за подмор на пчели от пчелари от с.Драгаш войвода, вдиректора на ОД „Земеделие“ гр.Плевен издал заповед, за възлагане на проверка на 14.05.2020г. на поле БЗС 36, с площ от 124.78дка., в посоченото землище. При оглед на място, е установено, че посоченото по – горе поле е засято която не е поникнала и има единични плевелни растения. Чрез Общинска служба по земеделие гр.Никопол, било установено, че полетата се стопанисват от „Троя Авто” ЕООД.Била взета проба от плевелната растителност в полетата за идентификация на употребените продукти за растителна защита, в присъствието на представител на ответното дружество и комисия.Съставен е КП № 003294/14.05.2020г., а пробатабила изпратена на акредитирана лаборатория „ Приморис България“. От изискания за проверка дневник за проведени химични обработки на „Троя Авто” ЕООД в землището на с. Драгаш войвода, и било установено, че БЗС 36, както и всички останали полета в същото землище, са третирани двукратно на 21.03.2020г. и на 11.05.2020г. с Тайфун СЛ с активно вещество глифозат, за които констатации бил съставен още един КП № 003312/27.05.2020г. След анализа на растителната проба било установено, наличие на три активни вещества, две от които не са разрешени за употреба в РБългария, които не са били установени в дневника за проведените химически обработки на „Троя Авто“ ЕООД. землището на с.Драгаш войвода. Въз основа на така установеното, АНО приел, че жалбоподателя е извършило нарушение на 107, т.1 от Закона за защита на нарушенията, за което съставил АУАН № 0000031/21.07.2020г. Въз основа на АУАН, АНО издал обжалваното наказателното постановление, с което наложил на основание чл.155, ал.2 от ЗЗР на дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушаване на чл.107, т.1 от ЗЗР. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателствени средства – актосъставителя и свидетеля, както и св. д- р Т./ветеринарен лекар/, св. Д.Ч., св.И.П. и св.М.Х./ всички пчелари/, както и писмени доказателства - НП№ 164/09.10.2020г., АУАН 0000031/21.07.2020г. констативен протокол, приложената жалба, колективно заявление, заповед от 14.05.2020г., протокол за вземане на проби от растения и растителни продукти, заключение към констативен протокол, дневници за проведени химически обработки, и др. писмени доказателства, които бяха кредитирани. При горната установеност съдът навира, от правна страна следното. Формално АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, който не се е явил, в указаният срок, след многократни опити да бъде поканен. /л.16 по делото/. Въпреки горното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати редица и то съществени нарушения на процесуалните правила, които неизбежно водят до незаконосъобразност и са абсолютно основание за отмяна на НП. Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В тази връзка в действителност в НП не се сочи изрично датата на извършване на нарушението, визирана е датата на проверката, 14.05.2020г., датите на които процесното поле е било третирану с Тайфун СЛ, на 21.03.2020г и на 11.05.2020г., както и датата на направеният анализ на пробите – 22.05.2020г. В крайна сметка от така описаното в АУАН и НП не става ясно на коя дата според АНО и актосъставителят е прието, че е извършено /довършено/ нарушението. Волята на актосъставителя и наказващия орган, изложени в АУАН и НП следва да бъде ясна, а не да се гадае или предполага, още по- малко е допустимо тя да се извлича по тълкувателен път от материалите по преписката, тъй като това нарушава правото на защита на наказания субект още с повдигане на административното обвинение с АУАН. Изискването за посочване на дата е предвидено във връзка с правото на защита на нарушителя, както и с извършване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като само с посочване на точна дата може да се прецени приложимостта на чл. 34 от ЗАНН, която установява сроковете, в които може да се състави АУАН и тяхното начало се определя спрямо откриването на нарушителя и извършването на нарушението, като в нея са определени и сроковете за издаване на наказателното постановление. Тези срокове са преклузивни, и изтичането им е абсолютна пречка да се образува административнонаказателно производство, респ. абсолютно основание да се прекрати вече образуваното такова. С тяхното изтичане се погасява правото на субектите, оправомощени от закона, да осъществяват наказателно преследване. Тук следва да се посочи, че съдебната практика по отношение на тези задължителни реквизити, в случай като процесния е последователна, че винаги непосочването им представлява съществено процесуално нарушение от категорията на тези, които водят до безусловна отмяна на НП, само на това основание, без да се излагата доводи по съществото на спора. По изложените съображения съдът счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Водим от горното, съдът