Решение № 161 от 22.5.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 211/2025 г.

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл.25, ал.4, изр. 2- ро от ЗТРРЮЛНЦ. С решение № 14 от 16.01.2025 година, постановено по т. дело № 637/2024 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е потвърден отказът на длъжностното лице от АВ – ТРРЮЛНЦ по искане за отстраняване на непълноти и грешки вх. № 20241213103726, да отстрани допуснати непълноти и грешки по партидата на „Т.И.“ ЕООД, ЕИК..., по акт на съда за оповестяване вх. № 20240314162236. Срещу така постановеното решение е подадена жалба от адвокат Н. Бошнакова в качеството й на процесуален представител на „Т.И.“ ЕООД. Оплакванията са за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението. Искането е за неговата отмяна и за даване на задължителни указания на АВ да извърши исканото отстраняване на непълноти и грешки. Посочено е, че жалбата срещу отказа на длъжностното лице от АВ е подадена директно в съда поради техническа невъзможност за подаването й в АВ. Съдът не предприел необходимите действия за комплектуване на жалбата и не изискал необходимите за произнасянето му документи, не извършил и справка по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, от която щяло да се установи, че заявление вх. № 20241213103726 е подадено в електронен формат, като е попълнена електронната форма за заявяване пред АВ. С жалбата е направено искане да се задължи Агенцията по вписванията да представи по делото подаденото заявление, приложенията към него, обявения по партидата на дружеството актуален учредителен акт, вписаните обстоятелства в поле 24 - Прехвърляне на дружествен дял и акт на съда за оповестяване 20240314162236. Според жалбоподателя неизискването на посочените документи и некомплектуването на преписката е съществено процесуално нарушение, довело до неправилност на поставения съдебен акт. Оспорени са мотивите на първоинстанционния съд за потвърждаване на отказа на длъжностното лице поради това, че не е подадено искане по образец за отстраняване на непълноти и грешки. Твърди се, че производството по отстраняване на непълноти и грешки на вписването се е развило изцяло в електронна форма, по реда на чл. 17 от ЗТРРЮЛНЦ, чрез попълване на електронен формуляр на заявление от страницата на АВ, секция Заявления. Изводът, че заявлението не е подадено по образец означавал, че електронната форма на заявленията на Агенцията не съответства на утвърдените образци от Изпълнителния директор. В жалбата има позоваване на т. 8 от ТР № 1 от 31.05.2023 година по т.д. 1/2020 година на ВКС. Изложени са съображения за това, че вписаните по партидата на дружеството обстоятелства в раздел 24 и обявеният като актуален учредителен акт не съответстват на актуалните такива след решение на СГС, постановено по иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, обявено по партидата на дружеството с акт за оповестяване № 20240314162236. Поради това били подадени от жалбоподателя две заявления за отстраняване на посочените грешки при пренасяне /отразяване/ на съдебното решение – заявление с вх. № 20231207112008 и процесното с вх. № 20241213103726. По тях било посочено само „ не вписва“, без да има постановен мотивиран отказ и без да са отстранени грешките и да е обявен актуалният учредителен акт. Заявителят като заинтересовано лице сезирал с искане длъжностното лице по регистрацията, за да бъде обявен актуалният учредителен акт и да бъде заличено в поле 24 от раздел Основни обстоятелства недействителното прехвърляне на дяловете, съгласно решение № 260 от 19.02.2024 година по т. дело № 881/2023 година по описа на СГС. Това било необходимо с оглед установения в чл. 10 от ЗТРРЮЛНЦ принцип на доверието. В жалбата има позоваване на разпоредбата на чл. 96в от Наредба № 1 от 14.02.2007 година, според която отстраняването на грешки и непълноти се извършвало служебно от длъжностното лице по регистрацията. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение и на отказа на длъжностното лице по регистрацията и даване на задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона при извършване на вписването. Препис от жалбата е връчен на Агенция по вписванията, която чрез главен юрисконсулт П.К. е подала писмен отговор по чл.25, ал.2, изр. второ от ЗТРРЮЛНЦ в законния едноседмичен срок. В отговора е изразено становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното с нея решение на Окръжен съд- Стара Загора е правилно. Посочено е, че искането за отстраняване на непълноти и грешки по партидата на дружеството не било подадено по утвърдения от Изпълнителния директор на Агенцията образец, поради което правилно било отразено от длъжностното лице „не вписва“. Искането е жалбата да бъде оставена без уважение, като се потвърди обжалваното с нея решение. Агенцията по вписванията е поискала на основание чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл.37 от ЗПП, чл. 24 от НЗПП във р. с чл. 23, т. 5 от НЗПП да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 150 лева. Пловдивският апелативен съд, като се запозна с жалбата, доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.25, ал.4, изр. 2-ро от ЗТРРЮЛНЦ от лице, имащо правен интерес да обжалва. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оплакванията за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, свързани с неизискване от АВ на необходимите за произнасянето му доказателства, са неоснователни. Както първоинстанционният, така и настоящият съд разполагат с достъп до ТРРЮЛНЦ и до всички документи, които са подадени и заведени по всички партиди, включително тази на „Т.И.“ ЕООД и могат да се запознаят с тяхното съдържание, без да е необходимо изискването и прилагането им по делото на хартиен носител. Поради това съдът намира за неоснователно искането, формулирано в жалбата, за изискване на документите от АВ. От справката в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Т.И.“ ЕООД е видно, че искането за отстраняване на непълноти и грешки вх. № 20241213103726, което не е уважено от длъжностното лице с отразяване „не вписва“, е в свободен текст. В него под формата на писмо адв. Бошнакова обяснява наличието на предходно искане с вх. № 20241207112008, както и в какво точно се изразяват непълнотите и грешките. Посочено е, че след предходното искане по партидата на дружеството не съществува / „изчезнал е“/ раздел Актуален учредителен акт и че в поле 24 не е заличено прехвърлянето на дружествените дялове от Д.А.С. към Л.А., като по този начин третите лица оставали с убеждение, че то е действително. Изложени са обстоятелства, че с влязлото в сила съдебно решение № 260/19.02.2024 година по т. дело № 881/2023 година по описа на СГС / което е оповестено с акт на съда за оповестяване вх. № 20240314162236 с пълния му текст по партидата на дружеството/, е признато за установено вписването на несъществуващи обстоятелства, касателно адреса на управление на дружеството, неговото управление и органно представителство и собствеността на капитала, извършено въз основа на заявление образец А с вх. № 20230425103920. Според жалбоподателя длъжностното лице по регистрацията не е изпълнило задължението си, посочено в диспозитива на решението, да заличи порочното вписване на основание чл. 30 от ЗТРРЮЛНЦ след влизане в сила на съдебното решение / на 12.03.2024 година, видно от отразяването върху него/. В съдържанието на заявлението е посочено също, че допуснатите непълноти и грешки при отразяване на съдебното решение по партидата на дружеството му причиняват вреди, поради невъзможността за удостоверяване на актуалния учредителен акт, който не е обявен като действащ. Искането, с което е сезирано длъжностното лице, е да се отстранят допуснатите грешки и непълноти в извършеното вписване или да бъде постановен мотивиран отказ за това. Писмото с посоченото съдържание е заведено като заявление за отстраняване на непълноти и грешки вх. № 20241213103726, след постъпването му по електронен път в АВ. Само по себе си подаването му по електронен път не е достатъчно, за да се приеме, че са спазени изискванията на ЗТРРЮЛНЦ и на Наредба № 1 от 2007 година за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Чл. 17 от ЗТРРЮЛНЦ урежда електронната форма за подаване на документите. В чл. 13, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ е въведено изискване за подаване по образец на заявленията за вписвания, заличавания и обявявания в регистъра. Това изискване за подаване на заявленията по образец касае и двата начина за сезиране на Агенцията – на хартиен носител и в електронна форма съгласно чл. 17 от закона. В чл. 31, ал. 2 от ЗТТРЮЛНЦ е посочено, че в издадената съгласно ал. 1 от министъра на правосъдието Наредба се определят образците на заявления, посочват се изчерпателно приложенията към тях за всеки вид вписване, заличаване или обявяване съгласно изискванията на закона, както и формата на електронните документи, като в нея се съдържат и образци за съставяне на документи. В случая не е спазено изискването за сезиране на АВ със заявление по образец. Става дума за искане за отстраняване на грешки и непълноти, допуснати от длъжностни лица по регистрацията, отправено от заинтересовано лице. Съгласно чл. 27 от ЗТРРЮЛНЦ грешките и непълнотите, допуснати при вписвания или обявявания на актове, включително при несъответствие между данните, отразени в заявлението и данните в приложенията към него, се отстраняват чрез ново вписване, съответно обявяване. В този случай заявителят може да подаде искане за отстраняване на грешки и непълноти по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, съгласно чл. 96б от Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Чл. 96б от Наредбата предвижда, че искане за отстраняване на грешки и непълноти, допуснати от длъжностни лица по регистрацията при вписване на обстоятелства, заличаване на вписвания или обявяване на актове, може да се подаде от заявителя или от заинтересовано лице по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, в което се посочва номерът на вписването по чл. 72, ал. 1 и грешката, съответно пропускът. Образецът на искането за отстраняване на грешки и непълноти, допуснати от длъжностните лица по регистрацията, е със строго определено съдържание и е приложение към Наредбата - приложение № 1, неразделна част към заповед № РД-01- 252/03.06.2020 година на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията. Образецът е качен и на интернет страницата на Агенцията по вписванията, ТРРЮЛНЦ, раздел Образци на документи, подраздел Искания за изправяне на грешки. Подаденото искане от „Г.И.“ ЕООД безспорно не е по този образец, а е в свободен текст, описващ постановеното съдебно решение и начина, по който същото е следвало да се отрази от длъжното лице. Липсата на сезиране с предвидения в закона и наредбата образец осуетява възможността да се извърши исканото отстраняване на грешки и непълноти, което е причината да не бъде извършено от длъжностното лице. В обхвата на проверката, която длъжностното лице извършва съгласно чл. 21, т.1 от ЗТРРЮЛНЦ, е дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред. В случая изискването за подаване на заявление по образец не е спазено. Няма и основание за даване на указания за отстраняване на нередовности на заявлението, тъй като не е налице нито една от хипотезите по чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, налагащи даване на указания. Позоваването на жалбоподателя на разпоредбата на чл. 96в от Наредба № 1 е неоснователно. Тази разпоредба урежда възможността за отстраняване на грешки и непълноти, допуснати при вписване на обстоятелства, заличаване на вписвания или обявяване на актове при установяването им от длъжностното лице по регистрацията, служебно, по ред, установен с вътрешни правила на Агенцията по вписванията. Жалбата по настоящото дело касае отказ за впиване, постановен след сезиране от заявител, представител на търговското дружество и съдът проверява неговата законосъобразност. Проверка на начина на изпълнение на служебните задължения от длъжностното лице, уредени с вътрешни правила на АВ, е извън правомощията на съда по настоящото дело. Неподаването на заявлението по образец съгласно чл. 13 от ЗТРРЮЛНЦ, в каквато насока съдът изложи подробни мотиви по-горе, е основание да не се извърши исканото вписване, което е равнозначно на отказ, подлежащ на обжалване по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ. Такова е задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 година на ВКС по т.д. 1/2020 година на ОСТК на ВКС. По изложените съображения съдът намира, че решението на Окръжен съд – Стара Загора е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Агенцията по вписванията е направила искане в подадения писмен отговор за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение. Това искане следва да бъде оставено без уважение. Съдът споделя постоянната и непротиворечива съдебна практика, според която регистърното производство е с характер на охранително, едностранно, провежда се по общите правила на Глава 49 от ГПК и в него Агенцията по вписванията няма качеството на страна, респ. няма и правото на разноски, доколкото принципът е, че отговорността за разноски възниква само при спорните съдебни производства.