РЕШЕНИЕ

№ 1564

Хасково, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - IV състав, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА При секретар ЙОРДАНКА ПОПОВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА административно дело № 20237260700793 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на разглеждане в съдебното производство е оспорването на В. С. К. от [населено място] против изричен отказ обективиран в писмо №10-11-7176/02.06.2023г. на Секретаря на Община Стара Загора и изричен отказ обективиран в писмо № 10-11-7828 от 16.06.2023г. на Директора на Дирекция „Гражданско състояние“ при Община Стара Загора.

В жалбата и уточненията към жалбата се твърди, че оспорващата е депозирала две искания до Община Стара Загора за издаване на копие от акт за раждане и удостоверение за родствени връзки. В отговор на първото получила писмо изх.№ 10-11-7176 от 02.06.2023г., в което бил описан диспозитива на решение № 123 от 27.03.2023г. постановено по гр.д.№ 20225500100789 по описа за 2022г. на Окръжен съд, [населено място], като не й били предоставени исканите документи. С последваща молба поискала преразглеждане на отправеното до Община Стара Загора искане, тъй като съгласно чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение било задължително за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, като с писмо изх. № 10-11-7828/16.06.2023г. й било отговорено, че искането не следва да бъде преразглеждано. Според жалбоподателката посочените откази били неправилни, немотивирани и незаконосъобразни, извършени в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.

Сочи се, че в случая предоставянето на информация за произхода на молителката следвал от диспозитива на решението и обхващал както делото, по което било постановено осиновяването, така и всички други документи, които се съхранявали в съответните институции и са свързани с произхода й. Отправеното искане, касаело лично лицето, за което се отнасяло, поради което и следвало да се предоставят исканите документи от административния орган, който ги съхранявал.

По изложените съображения се моли оспорените откази да бъдат отменени и преписката да бъде върната на административния орган за извършване на исканата административна услуга. Претендират се разноски.

Ответникът-Секретар на Община Стара Загора, в писмен отговор чрез процесуален представител, ангажира становище за неоснователност на оспорването насочено срещу изричен отказ обективиран в писмо № 10-11-7828/16.06.2023г. на Секретаря на Община Стара Загора. Претендират се разноски.

Ответникът- Директор на Дирекция „Гражданско състояние“ при Община Стара Загора, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата насочена срещу постановен от него изричен отказ обективиран в писмо № 10-11-7828 от 16.06.2023г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 123 от 27.03.2023г. постановено по гр.дело № 20225500100789 по описа за 2022г. на Окръжен съд, [населено място], съдът решил да бъде предоставена, на основание чл. 105, ал.1 от СК на В. С. К., информация за биологичния й произход, чрез осигуряване на достъп и издаване на преписи от гр.дело № 1495/1970 г. по описа на Районен съд, [населено място] за допускане на пълно осиновяване. Съобразно удостовереното в него съдебното решение влязло в законна сила на 19.04.2023г.

След влизане в сила на съдебното решение жалбоподателката В. С. К., чрез пълномощник, отправила до кмета на Община Стара Загора искане регистрирано с рег. индекс № 10-01-3171 от 25.05.2023г., за предоставяне на заверен препис от първичен акт за раждане № 1055/08.06.1970г. на П. П. У., родена на [дата]. от майка Р. С. И. и баща П. П. У. и Справка за родствени връзки от регистрите по гражданско състояние и НБД“Население“ на биологичните родители – Р. С. И. (Ж.) и П. П. У. (родители, братя, сестри, съпруг и деца). Към искането си представила заверен препис от Решение № 123 от 27.03.2023г. постановено по гр.дело № 20225500100789 по описа за 2022г. на Окръжен съд, [населено място] и пълномощно за процесуалното представителство.

С писмо изх. № 10-11-7176 от 02.06.2023г. Секретаря на община Стара Загора уведомил В. С. К., че с постановеното съдебно решение № 123/27.03.2023г. по гр.д.№ 789/2022г., с което е била уважена молбата й по чл. 105, ал.1, т.1 от СК, съдът е определил формата и начина за осигуряване достъп до търсената от нея информация, като е постановено същата да бъде осигурена чрез пълен достъп и издаване на преписи от гр.дело № 149581970 по описа на РС-Стара Загора за допускане на пълно осиновяване. В писмото е саморъчно удостоверено, че е получено на ръка на 05.06.2023г. с подпис, без посочване на имена на получател.

На 07.06.2023г. писмото е връчено на оспорващата с известие за доставяне (л.6).

С рег. индекс 10-01-3390 от 07.06.2023г. В. С. К. депозирала чрез процесуален представител по електронната поща на Община Стара Загора ново искане, в което обърнала внимание на Кмета на Община Стара Загора, че съгласно чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение било задължително за всички съдилища, учреждения и общини на Република България, поради което поискала искането й да бъде преразгледано, като бъде извършена исканата административна услуга, свързана с установяване на биологичния произход на молителя. Посочила, че предоставянето на информация за произхода на молителката следвало от диспозитива не решението и обхващало както делото, по което било постановено осиновяването, така и всички други документи, които се съхранявали в съответните институции и били свързани с произхода. Посочила също, че при невъзможност за предоставяне на исканата услуга от страна на администрацията, то същата следвало да мотивира отказа си.

С писмо изх. № 10-11-7828 от 16.06.2023г. Директора на Дирекция „Гражданско състояние“ при Община Стара Загора посочил на молителката, че Община Стара Загора вече е отговорила на запитването й във връзка с постановеното съдебно решение № 123/27.03.2023г. по гр.д.№ 20225500100789 по описа на ОС-Стара Загора, поради което и на основание чл. 124, ал.1 от АПК искането й не следва да бъде преразглеждано от Общинска администрация.

Няма данни за датата на съобщаване на писмото на оспорващата страна.

Жалбата до съда е депозирана чрез Община Стара Загора и регистрирана с рег. индекс 10-09-24 от 29.06.2023г.

Първоначално по жалбата е образувано а.д. № 413 по описа на Административен съд, [населено място]. С определение № 445 на съда от 07.07.2023г. жалбата е изпратена по подсъдност на Административен съд, [населено място].

С Определение № 760 от 08.08.2023г. постановено по адм.дело № 793/2023г. на АдмС-Хасково жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото прекратено.

С Определение № 1098 от 31.01.2024г. постановено по а.д.№ 9705/2023г. на Върховен административен съд, прекратителното определение на съда е отменено и делото е върнато на АдмС - Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 140, ал.1 от АПК. С оглед задължителното за настоящия съдебен състав Определение 1098/31.01.2024г. по а.д.№ 9705/2023г. на Върховен административен съд, следва да се приеме, че оспорването е насочено срещу годни за оспорване административни актове - изрични откази за извършване на административна услуга и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество, жалбата е основателна:

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери валидността и законосъобразността на обжалван административен акт съдът съобразно основанията посочени в чл. 146 от АПК, а именно: актът да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материално - правните разпоредби и да съответства на целта на закона. Съгласно чл.168, ал.2 от АПК може да обяви нищожност на акта дори при липса на искане за това. В закона няма легална дефиниция на понятията „унищожаемост“ и „нищожност“. Трайно съдебната практика и теория приемат, че акт издаден от некомпетентен орган – било то материална, териториална или по степен винаги е нищожен. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност, за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.

Учредяването и обемът на компетентност на всеки административен орган е посочен в конкретния материален закон. В някои случаи нормативни актове предвиждат възможност компетентният орган да делегира на други подчинени нему органи да упражняват предоставените му правомощия. Нормите уреждащи компетентността не могат да бъдат тълкувани разширително и единствено стриктното им тълкуване отговаря на чл. 4, ал.1 от Конституцията на Република България.

В случая, с две искания съответно с рег. № 10-01-3171/25.05.2023г. и рег. индекс № 10-01-3390 от 07.06.2023г., оспорващата е поискала издаване на 1. Заверен препис от първичен акт за раждане и справка за родствени връзки от регистрите за гражданско състояние и НБД“Население“ на биологичните й родители.

Няма спор, а и се установява от приложените по делото съдебни решения, че жалбоподателката е осиновена, при условията на пълно осиновяване, като преди осиновяването е носила името П. П. У.. Безспорно се установява и че със съдебно решение е допуснато предоставяне на информация за биологичния произход на оспорващата по посочения в съдебният акт начин и форма.

Актът за раждане е акт за гражданско състояние, който се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние в общината или кметството, на чиято територия е станало събитието и въз основа на писмено съобщение, представено пред съответното длъжностно лице по гражданското състояние(чл. 34, ал.1, чл.35, ал.1 и чл. 36 ал.1 от ЗГР). Съгласно чл. 7, ал.1 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация, същият представлява официален писмен документ, в който по установения в Закона за гражданската регистрация ред длъжностното лице по гражданското състояние регистрира събитието раждане. Според чл. 40, ал.1 от Закона за гражданската регистрация актовете за гражданско състояние се издават безплатно. На заинтересуваните страни се издават безплатно удостоверения за раждане и сключен граждански брак и препис-извлечение от акт за смърт по утвърдени образци. Съгласно чл. 88, ал.1 от ЗГР въз основа на актовете за гражданско състояние длъжностните лица по гражданското състояние в общинските администрации по местосъхранението им издават следните документи по утвърден образец: 1. от акта за раждане - удостоверение за раждане (оригинал - първото издадено удостоверение, и дубликат - всяко следващо); 2. от акта за сключен граждански брак - удостоверение за сключен граждански брак (оригинал - първото издадено удостоверение, и дубликат - всяко следващо); 3. от акта за смърт - препис-извлечение от акт за смърт. Според ал.3 на същата разпоредба въз основа на регистрите на актовете за гражданско състояние може да се издават и препис-извлечения, пълни преписи или заверени копия на актове. Заверката на копията на актовете задължително трябва да указва към коя дата данните от копието съответстват на данните от съхранявания в общината акт, да има подпис на длъжностното лице по гражданското състояние и печат на общината.

Удостоверенията за родствени връзки се издават в резултат на извършена проверка в регистрите на населеното място, съставени по реда на чл.23 и сл. от ЗГР, въз основа на данните, съдържащи се във: 1. Национална база данни "Население"; 2. Локална база данни "Население". Според чл. 5, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, удостоверения се издават на лицата, за които се отнасят, на законните им представители, на техните наследници.

Удостоверението за родствени връзки и преписа от акт за раждане следователно са удостоверителни административни актове, от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. По аргумент от разпоредбата на чл.21, ал.3 от АПК отказът за издаването им е индивидуален административен акт и подлежи на оспорване по съдебен ред.

Според чл.1, ал.2 от ЗГР, гражданска регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите на актовете за гражданско състояние и вписване на лицата в регистъра на населението, а в чл. 4, ал.1 от ЗГР е предвидено, че вписването в регистрите на актове за гражданско състояние се извършва в населеното място, в което е настъпило събитието.

Съгласно чл.24, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, Общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението, като в ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че реда за издаване и образците на удостоверенията по ал. 1 се утвърждават с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието.

Въз основа на тази норма е издадена и приложимата в случая Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението(Наредбата).

Според чл.2, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., удостоверения въз основа на регистъра на населението се издават от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската администрация.

Съгласно чл. 35, ал.3 от Закона за гражданска регистрация Кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата и кметските наместници в населените места, в които се поддържат регистри на актове за гражданско състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация.

При горецитираната нормативна уредба, правомощията да издаде поискания препис от първичен акт за раждане или да откаже издаването му са предоставени на посочените длъжностни лица по гражданско състояние, на чиято територия се съхранява първичният акт за раждане, или оправомощени от него лица, респ. а правомощия да издаде удостоверение за родствени връзки(или да откаже да стори това) има всеки кмет на община, или оправомощени от него лица, независимо от адресната регистрация на съответното лице.

По двете искания на оспорващата са постановени два отказа обективирани съответно в писмо изх.№ 10-11-7176 от 02.06.2023г. на Секретаря на Община Стара Загора и в писмо изх. № 10-11-7828 от 16.06.2023г. издаден от Директора на Дирекция“Гражданско състояние“ при Община Стара Загора.

В случая отказа обективиран в писмо изх. № 10-11-7828 от 16.06.2023г. е издаден от Директора на Дирекция“Гражданско състояние“ при Община Стара Загора. Последният не попада в категорията лица, които по силата на чл. 35, ал.3 от Закона за гражданска регистрация представляват длъжностно лице по гражданско състояние, нито е сред лицата посочени в чл. 2, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6/2012г. и по делото не са ангажирани доказателства да е бил надлежно оправомощен по реда на посочените норми от Кмета на Общината да издава актове от оспорения вид. Ето защо процесният отказ е постановен от некомпетентен орган. Издаденият от некомпетентен орган административен акт винаги е нищожен, тъй като на същият не е предоставена власт по силата на която да създава валидни права и задължения за частноправните субекти предмет на издаденият акт.

По отношение отказа обективиран в писмо изх.№ 10-11-7176 от 02.06.2023г. на Секретаря на Община Стара Загора: По делото е представена Заповед № 10-00-2502 от 07.11.2019г. на Кмета на Община Стара Загора, с която последният е делегирал на секретаря на Община Стара Загора – Д. Н. И., да изпълнява негови правомощия, сред които и да подписва изрично посочените в същата заповед документи, когато те са свързани с функциите на отдел „Обществени поръчки“ и Дирекция“Административно-правно обслужване“ – отдел „Правно нормативно обслужване, отдел „Човешки ресурси“, отдел „Административно и информационно обслужване“, отдел „Административно-стопански дейности“. Сред документите посочени в заповедта са и регистрите по гражданско състояние.

С посочената заповед на секретаря на община Стара Загора не са делегирани функции на длъжностно лице по гражданско състояние, нито е оправомощен да издава удостоверения на база проверки в регистрите за гражданско състояние и регистрите за населението или да издава преписи от актове за гражданско състояние. От текста на заповедта става ясно, че същият е оправомощен единствено да подписва самите регистри за гражданско състояние - дейност различна от издаване на преписи от актове за гражданско състояние и от издаване на удостоверения за родствени връзки въз основа на други регистри – регистрите на населението и то само доколкото това е необходимо касателно функциите и дейностите на лимитативно изброените дирекции, респ. отдели. С разпореждането за насрочване на делото в о.с.з. надлежно съобщено на ответниците на 13.02.2024г. на последните е указано, че следва да допълнят административната преписка, като представят доказателства за компетентността си да издават актове от оспорения вид. До приключване на делото в открито съдебно заседание други различни доказателства, от които да е видно, че секретарят на община Стара Загора е бил оправомощен да изпълнява и функциите на длъжностно лице по гражданско състояние не са представени, нито такива изрично оправомощаващи го да издава удостоверения, респ. преписи от актове за гражданско състояние, респ. да отказва да издава такива. Не са представени и доказателства от които да е видно, дали към датата на постановяване на оспорения отказ на секретаря на община Стара Загора регистрите за гражданско състояние са свързани с функциите и дейността на изрично изброените в Заповед № 10-00-2502 от 07.11.2019г. структури на Община Стара Загора, а именно отдел“Обществени поръчки“ и „Дирекция“Административно-правно обслужване“- отдел „Правно–нормативно обслужване, отдел “Човешки ресурси“, отдел “Административно и информационно обслужване“, и отдел „Административно-стопански дейности“. Т.е. дори да би могло да се приеме, че с посочването в цитираната заповед, че секретаря има право да подписва регистрите по гражданско състояние следва имплицитно и правото му да издава преписи от актове за гражданско състояние, в частност за раждане, то не е доказано издаването такъв, към датата на постановяване на отказа на секретаря на община Стара Загора да е свързано с дейността и функциите на конкретно посочените дирекции и отдели в общината. Наред с това както се посочи, удостоверенията за родствени връзки не се издават въз основа на регистрите по гражданско състояние, а от регистрите на населението, които не са споменати в посочената заповед на кмета на Община Стара Загора. За прецизност следва да се отбележи и че обстоятелството че с посочената заповед секретаря е оправомощен да подписва изходяща текуща кореспонденция също не води на извода, че същия има право и да издава административни актове от вида на препис от акт за раждане и удостоверение за роддствени връзки. Това е така, тъй като издаването или отказът от издаване на ИАА и подписване на изходяща кореспонденция са термини с различно правно значение. Кореспонденция е размяната на писмата и съобщенията с уведомителен характер. Издаването на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК представлява съставяне на документи съдържащи изрично волеизявления на административен орган за издаване, респ. отказ за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения. Предвид това и доколкото ЗГР и цитираните подзаконови нормативни актове по прилагането му не предоставят в компетентността на секретаря на общината да издава документи от оспорения вид, и по делото не са представени надлежни доказателства установяващи че на същия с надлежна заповед на кмета на община Стара Загора (представляващ длъжностно лице по смисъла на чл. 35, ал.3 от ЗГР и по смисъла на чл.2, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6/2012г.) са делегирани такива функции, то процесния отказ е постановен от некомпетентен орган и следва да бъде обявен за нищожен.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че отказът на секретаря на община Стара Загора е и ненадлежно мотивиран.

Разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Законосъобразността на административния акт се преценява на база изложените в същия фактически основания, тъй като именно въз основа на тях съдът гради изводите си за това налице ли са визираните в хипотезата на правната норма факти. Трайно съдебната практика приема за липса на мотиви и всяко общо, неиндивидуализирано посочване на факти, които не могат да бъдат конкретно обвързани с диспозитива на акта, тъй като всеки индивидуален акт изисква индивидуално мотивиране.

Спазването на изискването за мотивировка на акта е гаранция за законосъобразност на същия, тъй като неизлагането на съображения защо административния орган е издал съответния акт от една страна не дава възможност на засегнатите от акта лица да разберат по каква причина срещу тях са въведени неблагоприятните последици на акта и оттук да осъществят адекватно защитата си срещу него, а от друга страна препятства възможността съдът да осъществи необходимия контрол за законосъобразност. Изискването за мотивировка не е самоцелно. Фактическите основания за издаване на акта следва да са конкретни и да са относими към приложимото материално право и в тях трябва да е ясно изразено становището на административния орган.

В конкретният случай в писмо изх.№ 10-11-7176 от 02.06.2023г. секретарят на община Стара Загора единствено е цитирал съдебното решение постановено от Окръжен съд, [населено място], с което последният се е произнесъл по молбата на оспорващата с правно основание чл. 105, ал.1, т.1 от СК и определените със същият съдебен акт начин и форма за осигуряване на търсената от оспорващата по посоченото дело информация. Как това решение се съотнася към предмета на конкретното искане на оспорващата не се установява от изложеното в административния акт. Органът е следвало да вземе предвид конкретното искане на лицето, да съобрази депозирано ли е от лице попадащо сред определения в ЗГП, Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация и Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението кръг, кръг от заинтересовани лица, които имат право да искат издаване на преписи от актове за гражданско състояние, респ. удостоверения въз основа на регистъра за населението, дали е налице правна възможност за издаване на документи от посочения в искането й вид, респ. при неточност на визираните документи да се уточни вида им и едва след това да прецени по същество дали да уважи искането като издаде съответните документи или да откаже да стори това, като в последния случай се произнесе с надлежно мотивиран акт, в който изложи фактическите си съображения поради които приема, че не следва да предостави исканите документи. В случая такива надлежни фактически съображения в обжалваният отказ не се съдържат, посочените са общи и неконкретизирани и по изложените по – горе съображения не мотивират в необходимата степен отказа на органа, до степен даваща възможност на съда и жалбоподателя да разберат по какви причини спрямо него са въведени последиците на акта. Ето защо същият е издаден и при наличие на отменително основание по чл.146, т.2 от АПК. Едва в хода на съдебното производство в становището на секретаря на община Стара Загора по жалбата се установява какви биха могли да са причините за постановения отказ. Мотивиране на административен акт по този начин – в хода на съдебното произоводство е недопустимо, тъй като адресата му е лишен от възможността да ангажира доказателства опровергаващи доводите на органа, понеже към датата на депозиране на жалбата същият не знае какви са съображенията на последния. В този смисъл е трайната и еднопосочна съдебна практика, вкл. на касационната инстанция.

С оглед гореизложеното оспорените откази следва да бъдат обявени за нищожни, а преписката следва да бъде изпратена на компетентния да се произнесе по искането на В. С. К. орган – Кметът на Община Стара Загора.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на оспорващата за присъждане на сторените по делото разноски, в доказания по делото размер от 1050 лева, от които 20 лева внесена ДТ за образуване на съдебно производство пред АдмС-Хасково, 30 лева заплатена ДТ за образуване на производство пред ВАС по частна жалба и 1000 лева действително заплатено възнаграждение за един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие (л.37).

Водим от което съдът