Решение № 55 от 27.3.2023 г. на Районен съд - Несебър по дело № 1188/2022 г.
Районен съд - Несебър27.03.2023 г.докладчик Петър Славов Петров
Диспозитив
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № I-38 от 07.10.2022г., издадено от Началника на РУ на МВР Несебър, с което на основание чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС на С. П. П. с ЕГН ••••••••••, адрес: град •••, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева за нарушение по чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, като незаконосъобразно. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Бургас. Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
Мотиви
Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН. Образувано е по жалба от С. П. П. с ЕГН ••••••••••, адрес: град •••, против Наказателно постановление № I-38 от 07.10.2022г., издадено от Началника на РУ на МВР Несебър, с което на основание чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева за нарушение по чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС. Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление (НП) е незаконосъобразно, тъй като е нарушено правото му да разбере с кой акт е наказан, в която връзка посочва, че в Актът за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено НП, освен с номера – I-38, фигурира е неговия бланков номер – Серия АД, бл.№ 057322. По този начин изразява съмнение за спазване на процедурата при провеждане на административно наказателното производство. Отчита това обстоятелство за нарушение, което представлява съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на НП. Излага и други доводи като твърди, че музиката, която той и другите лица са слушали към момента на проверката, е била в допустимите граници, не е пречила на живущите около почивната станция, никой не им е подавал сигнал, че музиката е силна и че с нея се пречи на някои от живущите за да бъде тя преустановена. Възразява и против размера на наложената глоба. Моли постановлението да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна: На 07.09.2022г. е съставен АУАН № I-38, Серия АД, бл.№ 067322, от З. Н. Ф. – командир отделение при Участък Обзор, РУ Несебър, против С. П. П. с ЕГН •••••••••• за това, че на същата дата около 23: 30 часа в град Обзор, в почивна станция „Б.“ се установило, че като физическо лице озвучава открити площи (терасата на заведение за хранене) чрез подвижна тонколона в зона за жилищно строителство в близост до жилищни сгради за времето след 23: 00 часа. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС. След съставянето на акта, същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и нарушението, и от жалбоподателя, на когото е връчен препис от акта срещу разписка. При съставянето и връчването на акта жалбоподателят е заявил писмено, че няма възражения срещу акта, а такива не са постъпвали в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Административно наказващият орган е приел, че нарушението е доказано и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкцията, и в което е възпроизвел съдържанието на акта. Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят уточнява, че той заедно с колегата си – свидетеля по акта, са посетили обекта след като са били изпратени там по получен сигнал, а музиката в заведението звучала от подвижна тонколона, тип караоке. При пристигането си там били посрещнати от управителя на заведението, но впоследствие при тях дошъл и С. П., който им е заявил, че той пуска музиката, по която причина той е посочен като нарушител. Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да обжалва постановлението, в законоустановения 14-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 29.11.2022г., а жалбата срещу него е подадена на 07.12.2022г. Несъстоятелно е оплакването на жалбоподателя относно посочването в наказателното постановление на друг номер на акта, а не на този, който действително му е бил съставен. Номерът на АУАН е I-38 от 07.09.2022г. и той е правилно посочен от административно наказващия орган в издаденото въз основа на този акт НП, което също е с номер I-38. Не следва да се вменяма задължение на административно наказващия орган освен номера на АУАН, посочен от актосъставителя в изпълнение на процедурата по неговото съставяне, да посочва и фабричния му номер (в случая 067322), и конкретно да сочи изрично, че АУАН № I-38 / 07.09.2022г. е идентичен с този с фабричен номер 067322. Липсата на тази констатация по никакъв начин не накърнява правото на защита на жалбоподателя и това да разбере въз основа на кой АУАН с описаното в него нарушение и съдържащ законоустановените реквизити, е издадено обжалваното наказателно постановление. Правилно в наказателното постановление административно наказващият орган е посочил номера на акта, изписан от актосъставителя, каквото е и задължението на последния, докато фабричният номер на акта е поставен на хартиен носител, който го обективира, съобразно вътрешните правила, които важат само за служителите и във връзка с осъществявания спрямо тях административен контрол и с цел да се избегнат злоупотреби. Съгласно разпоредбата на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС, се забранява озвучаването от обекти по ал.1 и на открити площи в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение за времето от 14: 00 часа до 16: 00 часа и от 23: 00 часа до 08: 00 часа, с изключение на териториите на религиозните храмове, железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при изготвяне на системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия. В наказателното постановление са изложени обстоятелства, от които става ясно, че се касае за общия случай на търговски обект, заведение за хранене в почивна база „Б.“ в град Обзор. В § 1, т.4 от ДР на ЗЗШОС като локални източници на шум по смисъла на този закон са посочени търговските обекти, увеселителните заведения, сервизите за услуги и други, разположени на територията, определена като урбанизирана територия по ЗУТ. На основание чл.11, т.5 от ЗЗШОС е издадена Наредба № 6 от 26.06.2006г. за показателите за шум в околната среда, отчитаща степента на дискомфорт през различните части не денонощието, граничните стойностите на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението. С нея се определя показателите за шум в околната и жизнената среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието; граничните стойности на показателите за шум в околната среда; методите за оценка на стойностите на показателите за шум в околната и жизнената среда и на вредните ефекти от шума върху човешкото здраве; граничните стойности на нивата на проникващ шум в помещенията на жилищни сгради, сгради със смесено предназначение и обществени сгради, включително обекти с обществено предназначение; методите за оценка на нивата на проникващ шум в помещенията на жилищни сгради, сгради със смесено предназначение и обществени сгради, включително обекти с обществено предназначение. В случая за да се приеме, че е налице озвучаване над допустимите норми по смисъла на чл.16а, ал.2 от ЗЗШОС следва да се посочи кои са граничните стойности на шум, колко са измерените стойности на шум в момента на нарушението и с колко е преминала границата на допустимото ниво на шум. Именно тези строги норми създават особен ред за установяване на нарушение по смисъла на ЗЗШОС, в който се говори за гранични нива на шум. В цитираната наредба, издадена от МЗ и МОСВ, по принцип са определени норми за гранични стойности на шум за различните часове на денонощието. Така например, съгласно изискването на Таблица № 2 към Наредбата, граничните стойности на максимално ниво на шума през нощта са в рамките на 55db. В случая обаче в акта и постановлението не се цитират тези гранични стойности на шум, нито установеното ниво на шум. Ето защо съдът намира, че липсват доказателства за извършено нарушение по ЗЗШОС. За да се квалифицира едно нарушение като такова по ЗЗШОС и за да се докаже, следва да се направят измервания съгласно Наредбата по чл.11, т.4 от ЗЗШОС. В случая това не е сторено и няма доказателства жалбоподателят да е извършил нарушението по този закон, което означава, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на описание на обстоятелствата, при които е било извършено нарушението – чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Този пропуск препятства правото на защита на жалбоподателя да узнае какво нарушение му се вменява за да организира защитата си, поради което обжалваното постановление е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Съгласно чл.36 и чл.37 от ЗЗШОС, актовете, с които се установяват административните нарушения по този закон, се съставят от длъжностни лица, определени от компетентните органи по чл.17 – 22, а наказателните постановления по този закон се съставят по реда на ЗАНН и се издават от компетентните органи по чл.17 – 22. Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началник на РУ Несебър към ОДМВР Бургас. Разпоредбата на ЗЗШОС предвижда, че контролът върху шума в околната среда, причинен от локални източници на шум, т.е. от увеселителни заведения, какъвто е контролираният обект, се осъществява от министъра на здравеопазването, директорите на регионалните здравни инспекции и държавните здравни инспектори, определени със Закона за здравето, осъществяват по ред, определен по този закон. Министърът на вътрешните работи или определени от него длъжностни лица осъществяват контрол върху пътните превозни средства, движещи се по пътищата, отворени за обществено ползване, по отношение на излъчвания от тях шум в околната среда в съответствие със Закона за движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове по прилагането му и за спазване изискванията на чл.16а, ал.2 и 3, съгласно чл.19 от ЗЗШОС. Разглежданият случай не попада в посочените хипотези, поради което следва да се приеме, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган, което е друго самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.3, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Цитирани разпоредби
16- чл. 44, ал. 1 ЗАНН
- чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН
- чл. 59, ал. 2 ЗАНН
- чл. 11, т. 4 ЗЗШОС
- чл. 11, т. 5 ЗЗШОС
- чл. 16, ал. 2 ЗЗШОС
- чл. 19 ЗЗШОС
- чл. 34, ал. 1 ЗЗШОС
- чл. 37 ЗЗШОС
- чл. 1
- чл. 16, ал. 2
- чл. 17
- чл. 36
- чл. 42, т. 4
- чл. 58
- чл. 63, ал. 3