Решение № 4 от 24.8.2012 г. на Районен съд - Варна по дело № 1012/2004 г.

Производството е за ДЕЛБА ВЪВ ФАЗА ПО ИЗВЪРШВАНЕТО. С влязло в законна сила решение № 689, постановено на 20.0 6.2007г. по гр.д. № 87 /200 7 г. на В О С /поправено по реда на чл.192 ал.1 ГПК/отм./ с влязло в сила решение № 1536/30.11.2009г. по гр.д. № 87/2007г. на ВОС/, потвърдено с решение № 13 / 24.0 3.200 9 г. по гр.д. № 5368 /200 7 г. на ВКС, е допуснато извършването на съдебна делба между С.С.С. ЕГН ••••••••••, ••• и П.П.С. ЕГН ••••••••••, •••, при равни квоти – по ½ ид.ч. върху следните недвижими имоти, а именно: 1. ЖИЛИЩЕ № 9, находящо се в гр.Варна – ул.”Цар Асен” №33, вх.А, ет.3 с югоизточно, югозападно и северозаподно изложение, състоящо се от: входен коридор, баня, тоалет, кухня-столова, дневна, две спални и два балкона с обща застроена площ 117, 43кв.м. при граници: стълбище, ап.8, улица, съседна жилищна сграда, двор, ведно с изба №9 със застроена площ от 10, 72кв.м. при граници: коридор, изба №8, улица, изба №10 и таванска сушилня със застроена площ от 15, 17кв.м. при граници: коридор, сушилня №8, улица, сушилня №10, както и 4, 5587%ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворно място, попадащо в квартал 451, първи микрорайон по плана на града; 2. СКЛАДОВА БАЗА, находяща се в гр.Варна – ул.”Цоню Тодоров” №1 от масивна метална конструкция със застроена площ на първо ниво от 865кв.м., на второ ниво – 252кв.м., общо разгъната площ от 1 117кв.м., състояща се от: складово хале и четири хладилни камери, на първо ниво и на второ ниво, разположено над хладилните камери – офисна част, състояща се от приемна зала, заседателна зала, кабинет, архив, битовка, баня с тоалет, две бани, две тоалетни, два гардероба и „Г”-образен коридор с вертикална връзка между двете нива, посредством метална вита стълба, построен в УПИ Х-406, квартал 6 по плана на 26-ти микрорайон на града. В първото по делото заседание е приета за съвместно разглеждане претенцията С.С.С. срещу П.П.С., за заплащане сумата от 300 000 лева, представляваща обезщетение за ползването от което ищцата е лишена, на притежаваната 1/2 ид.ч. от съсобствена складова база, находяща се в гр.Варна, ул.”Цоньо Тодоров” №1, за периода от 26.06.2004 г. до 26.06.2009 г., или в размер на 5000 лева месечно, на осн.чл.286 от ГПК/ отм./ във вр. с чл.31, ал.2 от ЗС. В първото по делото заседание е приета за съвместно разглеждане претенцията С.С.С. срещу П.П.С., за заплащане на сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за ползването от което ищцата е лишена, на притежаваната от нея ½ ид. ч. на апартамент №9, находящ се в гр.Варна, ул.”Цар Асен”, № 33, вх. А, ет.3, с обща застроена площ 117 кв.м., ведно с изба №9 и 4.5587% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, върху дворното място, за периода от 26.06.2004г. до 26.06.2009г., на осн.чл.286 от ГПК/ отм./ във вр. с чл.31, ал.2 от ЗС. В първото по делото заседание е приета за съвместно разглеждане претенцията С.С.С. срещу П.П.С., за заплащане на сумата от 136 500 лв., представляваща 1/2 от увеличената стойност на имота в резултат на доизграждане от ищцата на описаната складова база, находяща се в гр.Варна, ул. „Цоньо Тодоров” №1, включващо подробно описани подобрения за периода от 01.01.2002г. до 30.07.2002г. в молба от адв. Петър Станев/л.343-345/, на осн.чл.286 от ГПК/отм./. В първото по делото заседание е приета за съвместно разглеждане претенцията П.П.С. срещу С.С.С., за заплащане на извършени подобрения в апартамент № 9, находящ се в гр.Варна, ул. „Цар Асен, № 33, ет.3, в размер на 97 485.08лв., както и за заплащане на извършени подобрения в складова база, находяща се в гр.Варна, ул.”Цоньо Тодоров”, №1 в размер на 379 451лв., на осн.чл.286 от ГПК/ отм./, описани в т.А и т.Б от молба на П.С./л.346-352/. ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА СЪСОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ НЕДВИЖИМИТЕ ИМОТИ: Досежно поделяемостта на имотите, предмет на делбата, съдът възприема неоспореното от страните заключение на вещото лице М.Д.А. по СТЕ /л. 576-583 /, от което се установява, че проц.апартамент, допуснат до делба е реално не поделяем, а процесн ата складова база – поделяем а при квоти 1/2ид.ч. за всеки съделител, както следва: дял І-ви/означен със зелен цвят/ със застроена площ 558, 36кв.м. – Приложение №1 към експертизата, състоящ се от източната половина от складовата база и първия етаж от двуетажната част/мястото на хладилните камери/, при изграждане санитарен възел под санитарните помещения от втория етаж; дял ІІ-ри/означен с червен цвят/ с разгъната застроена площ 558, 36кв.м. – Първи етаж със застроена площ 307, 54кв.м., състоящ се от западната половина от складовата база/Приложение№1/ и Втори етаж със застроена площ 250, 82кв.м./офисна част, битовка и санитарни помещения-Приложение№2/. Независимо от установената поделяемост на допуснатата до делба складова база и независимо от дадените указания от съда на страните след приемане на горепосочената СТЕ/л.601/, с протоколно определение от с.з., проведено на 30.09.2011г./л.601/, както и с разпореждане №14/15.02.2012г./л.681/ за представяне на инвестиционен проект, изготвен от лицензирано вещо лице в съответствие с разпоредбата на чл.203 от ЗУТ, такъв инвестиционен проект до приключване на съдебното дирене във втората фаза на делбата не е представен, като напротив изразено е изрично нежелание от процесуалните представители на ответника за изготвянето на такъв проект и за поделянето на складовата база/л.732, 734/. Според заключение на вещото лице Б.С.М. по назначена СОЕ /л. 494-501 /, пазарната стойност на допуснат ото до делба жилище № 9 възлиза на 173 720 лв., а на допуснат ата до делба складова база – 492 910 лв. Според заключение на вещото лице Б.С.М. по назначена допълнителна СОЕ /л. 585-589 /, пазарната стойност на допуснат ото до делба жилище № 9 възлиза на 167 000лв. Съдът кредитира посоченото заключение като компетентно изготвено и неоспорено от страните, както и с оглед факта, че дава по-актуална стойност на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ жилище №9, след справка в Агенция по вписванията за вписаните реални сделки за продажба на аналогични имоти в квартала, в който е местонахожданието на процесния жилищен имот. По отношение пазарната стойност на складовата база при липсата на друго заключение, което да го оборва, съдът кредитира заключението на вещото лице Б.С.М. по назначена СОЕ /л. 494-501 /. Съгласно установената трайна съдебна практика, п ри избора на способ за извършване на делбата, следва да се изхожда, както от броя на допуснатите до делба имоти и правата на страните, така и да се отчете характера, вида и стойността на допуснатите до делба недвижими имоти. Основният способ за извършване на делбата е този по чл. 287 и чл. 291 от ГПК /от м./, т. е. съставянето на разделителен протокол и тегленето на жребий, щом допуснатите до делба имоти съответстват на броя на съделителите. В случая въпреки, че частите на съделителите са равни, налице са съществени различия в цените на допуснатите до делба имоти – апартамент и складова база, както и в предназначението им - първия с жилищно предназначение, а по отношение на втория за други, нежилищни нужди /в случая търговски/. При това положение не може да се възприеме способа за извършване на делбата посредством разделителен протокол и теглене на жребий, тъй като посочените различия по отношение на имотите са значителни. Предвидената в чл. 292 от ГПК /от м./ възможност за ликвидиране на съсобственост без теглене на жребий, е едно изключение, което е отразено в самия текст, при което съдът разпределя дяловете без жребие, само в случаите, когато това се окаже невъзможно или много неудобно. В настоящия случай независимо, че правата на страните са равни, както вече бе посочено по-горе, двата имота, предмет на делбата не само се различават значително по стойност, но и са с различно предназначение и характер, при което по отношение на същите не следва да се прил ага този способ на извършване на делбата. Във връзка с това и с оглед на липсата на заявена претенция по чл. 288, ал. 2 от ГПК /от м./ за възлагането в дял на жилищния имот, то следва да се приложи предвиденото в чл. 288, ал. 1 от ГПК /от м./ като описаните имоти - апартамент и складова база, бъдат изнесени на публична продан. С оглед стойността на дяловете всеки от съделителите следва да заплати държавна такса, както следва: С.С.С. – 26 396, 40 лв., П.П.С. – 26 396, 40 лв., на основание чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕТЕНЦИЯТА НА ИЩЕЦА С.С.С. С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.286 ГПК ВР.ЧЛ.31, АЛ.2 ОТ ЗС, за заплащане сумата от 300 000 лева, представляваща обезщетение за ползването от което ищцата е лишена, на притежаваната 1/2 ид.ч. от съсобствена складова база, находяща се в гр.Варна, ул.”Цоньо Тодоров” №1, за периода от 26.06.2004 г. до 26.06.2009 г., или в размер на 5000 лева месечно, СЪДЪТ УСТАНОВИ СЛЕДНОТО: Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, задължението за заплащане на обезщетение при лично ползване на съсобствената вещ от някои от съсобствениците възниква от деня на писменото поискване. За подобно искане съдът приема отправената покана, инкорпорирана в подадената исковата молба пред Варненски районен съд на 25.05.2004г., която следва да се отбележи, че е за заплащане на обезщетение в различен размер от претендирания – в размер на 2 000лв. месечно. За установяване пазарния наем на процесната складова база апартамент по делото е изготвена допълнителна СТЕ/л.716/ от в.л.М.С., чието заключение съдът кредитира изцяло като компетентно дадено. Според вещото лице общата сума на дължимия наем за складовата база, цялата с обща разгъната площ 1 117кв.м., възлиза на сумата от 103 091лв. за периода от 26.06.2004г. до 26.06.2009г. Посочената сума според експерта е чиста такава, получена след приспадане на разходи и ДДС, определена на база 620, 68кв.м. складова площ, съгласно приложеното архитектурно разпределение. В разглеждания случай твърдяното еднолично ползване на имота от ответника, лишавайки по този начин ищцата от възможността да ползва същия е останало неустановено в хода на делото. Ангажираните в тази насока писмени доказателства – договори за наем и анекс/л.455-460, л.508-512/, напротив установяват единствено не личното, самостоятелно ползване от страна на ответника П.П., а отдаването от същия под наем на трети лица за ползване на процесния недвижим имот, представляващ складова база. Това потвърждава в показанията си и разпитаната по искане на ищцата свидетелка Невена Станчева/л.527/. Претенция за получаване частта от ползите, които П. е реализирал от общата вещ, съответстваща на дела на ищцата С. Спасова в съсобствеността не е предявявана. Съобразно изложеното, при липсата на доказано еднолично оплзване на складовата база от страна на ответника П.П., съдът намира, че претенцията на С. С.С. С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.286 ГПК ВР.ЧЛ.31, АЛ.2 ОТ ЗС, за заплащане сумата от 300 000 лева, представляваща обезщетение за ползването от което ищцата е лишена, на притежаваната 1/2 ид.ч. от съсобствена складова база, находяща се в гр.Варна, ул.”Цоньо Тодоров” №1, за периода от 26.06.2004 г. до 26.06.2009 г., или в размер на 5000 лева месечно, с ледва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Съделител ката С.С.С. следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху отхвърлен ата й претенци я по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС в размер на 12 000, 00 лева. ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕТЕНЦИЯТА НА ИЩЕЦА С.С.С. С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.286 ГПК ВР.ЧЛ.31, АЛ.2 ОТ ЗС, за заплащане на сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за ползването от което ищцата е лишена, на притежаваната от нея ½ ид. ч. на апартамент №9, находящ се в гр.Варна, ул.” Цар Асен ”, № 33, вх. А, ет.3, с обща застроена площ 117 кв.м., ведно с изба №9 и 4.5587% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, върху дворното място, за периода от 26.06.2004г. до 26.06.2009г., СЪДЪТ УСТАНОВИ СЛЕДНОТО: За установяване пазарния наем на процесния апартамент по делото е изготвена СТЕ/л.590/ от в.л.М.С.. Според вещото лице общата сума на дължимия наем за жилището, находящо се в гр.Варна, на ул.”Цар Асен” № 33, вх.А, представялващо апартамент № 9, разположено на етаж № 3 възлиза на сумата от 33 683лв. за периода от 26.06.2004г. до 26.06.2009г. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, задължението за заплащане на обезщетение при лично ползване на съсобствената вещ от някои от съсобствениците възниква от деня на писменото поискване. За подобно искане съдът приема отправената покана, инкорпорирана в подадената исковата молба пред Варненски районен съд на 25.05.2004г., която следва да се отбележи, че е за заплащане на обезщетение в различен размер от претендирания – в размер на 200лв. месечно. В разглеждания случай твърдяното еднолично ползване на жилището от ответника П. Птетров, лишавайки по този начин ищцата от възможността да ползва същото, е останало неустановено в пода на делото по категоричен и безпротиворечив начин. Ангажираните в тази насока гласни доказателства са спорни и противоречиви и не установяват по последоватален начин твърдяното от ищцата еднолично ползване от ответника в претендирания период. Така например ангажираните от ищцата свидетелски показания, чрез разпит на св.К.С.Л. сочат, че до 2001г. страните са живели заедно в апартамента, а след раздялата им П.П.С. и сина му са останали в жилището/л.525/. На въпроси на адв.Владов, същия свидетел заявява, че П.С. е живял в жилището 2002, 2003 и 2004г./без да уточнява крайна дата/, след което имал приятелка и свидетеля Л. сочи, че не знае къде П. е живял/л.526/. Същевременно ангажираните по искане на ответника свидетелски показания на Стефан Владов Драганов/л.528/ установяват, че ответника П.П. след развода 2004г. е живял при своята майка. При посочената неустановеност на елемент от фактическия състав на разглежданата осъдителна претенция, съдебния състав приема, че така предяванета претенция по чл.31, ал.2 от ЗС е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Съделителката С.С.С. следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху така тхвърлената й претенция по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС в размер на 1 200, 00 лева. ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕТЕНЦИЯТА НА ИЩЕЦА С.С.С. С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.286 ГПК, за заплащане на сумата от 136 500 лв., представляваща 1/2 от увеличената стойност на имота в резултат на доизграждане от ищцата на описаната складова база, находяща се в гр.Варна, ул. „Цоньо Тодоров” №1, включващо подробно описани подобрения за периода от 01.01.2002г. до 30.07.2002г. в т. 3 на молба, подадена от адв. Петър Станев/л.343-345/, на осн.чл.286 от ГПК/ отм./, СЪДЪТ УСТАНОВИ СЛЕДНОТО: Съделителката С.С.С. следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху отхвърлената й претенция по сметки с правно основание чл.286 от ГПК, за претендзирани подобрения в имот, представляващ складова база, в размер на 5 460, 00лв. За установяване размера на описаните в т.3 н а молба, подадена от адв. Петър Станев/л.343-345/ подобрения по делото е назначена СТЕ/л.491-493/, видно от заключението по която общата стойност на извършените СМР, описани в т.3 на молбата възлиза на 164 187, 00 лева. Според заключението на допусната по делото тройна СТЕ/л.718-725/, изготвена на база оглед на процесната складова база, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, стойността на претендираните подобрения, описани в т.3 на молба, подадена от адв. Петър Станев/л.343-345/ възлиза на 215 896, 33лв. с начислен ДДС. Сочи се от вещите лица, че увеличената стойност на складовата база, вследствие направените в нея подобрения възлиза на 126 911, 05лв. Отношенията между ищцата и ответника във връзка с претендираните като извършени подобрения в съсобствения имот, представляващ складова база, следва да се уредят по плавилата на чл.61, ал.2 от ЗЗД, доколкото не се твърди, а и не се доказва съгласие на ответника за извършването им или ищцата може да претендира само половината от направените разходи, но до размера на обогатяването на ответника/Р.№ 1587/04.10.1995г. по гр.д. № 1377/1994г., ІV г.о./. Основателността на иска предполага да се докаже по безспорен начин, че в процесния апартамент са извършени претендираните подобрения, които увеличават стойността му към настоящия момент, както и че те са извършени от ищцата. По отношение на така претендираните подобрения по делото не са събрани категорични доказателства за момента и факта на извършването им с труд или средства на самата ищца. Така напр. в показанията си разпитания по искане на ищцата св.Л. твърди, че пролетта на 2002г. ищцата е поела довършването на обекта и превръщането му в обект за търговия с хранителни продукти, което включвало изграждането на подови настилки от бетон, завършване на хладилниците на втория етаж, поставяне на търговско оборудване на лизцинг, поставяне на бюра, направа на стълби, дограма, подвижни врати. Споменава, че част от парите са давали той и съпругата му за изграждане на обекта, както и че С. е въщала част от парите на ответника П., без да сочи размера на тази част, по какъв начин са събрани и с какъв произход са били тези средства. Свидетелката Невена Станчева, също разпитана по искане на ищцата излага, че през феврари 2002г., когато е започнала работа като счетоводител е започнало изграждането на бетон, на второ ниво и поставянето на алуминиева дограма, а по-късно през март са правени офисната част, В И К инсталациите, компютрите и телефонната централа, като склазовата база е работила до средата на август 2002г., когато ищцата преустановила ползването й не по свое желание. Посочената свидетелка не изнася информация с какви средства са извършени сочените строителни и други действия по въвеждане на обекта в експлоатация. Нещо повече показанията и на двамата посочени свидетели, ангажирани по искане на ищцовата страна, се явяват в противовес с твърденията на самата ищца С. Спасова, изложени в подадената от нея искова молба за делба, съгласно които показания складовата база е изградена по време на брака с общи семейни средства и средства на дружеството с ограничена отговорност, в което и двамата с бившия й съпруг са били съдружници. По изложените съображения претенцията на ищцата за заплащане на сумата от 136 500 лв., представляваща 1/2 от увеличената стойност на имота, в резултат на извършени подобрения за периода от 01.01.2002г. до 30.07.2002г., подробно описани в т. 3 на молба, подадена от адв. Петър Станев/л.343-345/, извършени с цел доизграждане лично от нея на описаната складова база, находяща се в гр.Варна, ул. „Цоньо Тодоров” №1, е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава. ПО ОТНОШЕНИЕ ПРЕТЕНЦИИТЕ НА ИЩЕЦА П.П.С. срещу С.С.С., за заплащане на извършени подобрения в апартамент № 9, находящ се в гр.Варна, ул. „ Цар Асен, № 33, ет.3, в размер на 97 485.08лв., както и за заплащане на извършени подобрения в складова база, находяща се в гр.Варна, ул.” Цоньо Тодоров”, №1 в размер на 379 451лв., на осн.чл.286 от ГПК/ отм./, описани в т.А и т.Б от молба на П.С./л.346-352/, СЪДЪТ УСТАНОВИ СЛЕДНОТО: Ответникът по настоящото дело не твърди, нито по делото са събрани доказателства, че е изменил намерението си и е започнал да свои идеалните части на ищцата, което да е довел до нейното знание. Поради това, той е държател на нейните идеални части от процесните имоти и не може да претендира заплащане на увеличената стойност на същите по чл.72 и чл.74 от ЗС /ППВС № 6/27.12.1974г./. Отношенията му с ищцата във връзка с извършените подобрения в съсобствения имот следва да се уредят по правилата на чл.61, ал.2 от ЗЗД, доколкото липсва съгласие на ищцата за извършването им или ответникът може да претендира само половината от направените разходи, но до размера на обогатяването на ищцата /р.№ 1587/04.10.1995г. по гр.д.№ 1377/1994г., ІV г.о./. Основателността на иска предполага да се докаже по безспорен начин, че в процесните недвижими имоти са извършени претендираните подобрения, които увеличават стойността им към настоящия момент и че те са извършени от ответника по делото. От съдебно-техническата експертиза на в.л.инж.М.А./л.578/ су установява, че стойността на описаните в т.Б от молба на П.С./л.346-352/ СМР възлиза на 395 263, 22 лева. Допълнителна СТЕ/л.710/, която съдът кредитира като компетентно изготвена установява след оглед и измервания на място СМР по.Б от молба на П.С./л.346-352/ и ги оценява на 64 712, 53лв., а вложения труд, изразяващ се в изкопни работи, пренасяне на строителни материали, изливане на стоманобетонни плочи от П.П.С. /55трудодни/ - на 1 996, 50лв., съответно на Петър С. /63трудодни/ - 2 286, 90лв. В конкретния случай в т.А на молба на П.С./л.346-352/ са описани като подобрения вложените средства за закупуване на допуснатия до делба апартамент/внесени суми към ЖСК и към ДСК/, вложени средства по закупуване на материали за жилището, без посочване какви по вид и количество са същите, платени данъци за годините от 2002 до 2208г., както и участието на ответника и неговия баща с личен труд в изкопните работи и изливането на стоманобетонни плочи. Посочените не могат да се квалифицират като подобрения по смисъла на закона, тъй като не са нито с цел запазване на общата вещ или за ползването й според предназначението й/необходими разноски/, нито за подобряването й, без промяна на предназначението или лукс/полезни разноски. Поради това претенцията за заплащане на извършени подобрения в апартамент № 9, находящ се в гр.Варна, ул. „Цар Асен, № 33, ет.3, в размер на 97 485.08лв., се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Описаните в т.Б на молба на П.С./л.346-352/ средства за проучване, проектиране и узаконяване на складовата база по изложените съображения също не представляват дейности, които да могат да се квалифицират като подобрения по смисъла на закона. По отношение на останалите подобрения не е посочено времето им на извършване, а и не са събрани категорични данни за момента и факта на извършването им с лични средства на самия ответник. Следователно претенцията за заплащане на тези подобрения е неоснователна и подлежи като такава на отхвърляне. Съделителят П.П.С. следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху отхвърлените му претенции по сметки, с правно основание чл.286 от ГПК, за претендзирани подобрения в двата допуснати до делба недвижими имота, възлизаща в общ размер на сумата от 19 077, 44 лв. Мотивиран от изложеното, съдът