Мотиви към Решение № 3053 от 26.6.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 12163/2021 г.

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на ••• срещу НП № 2177 от 09.08.2021 г., издадено от председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 4, ал. 2 вр. чл. 60, ал. 2, пр. 1 от ЗЗНН е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на НП и присъждане на разноски, като се излагат конкретни твърдения за приложимост на чл. 28 от ЗАНН и за изтекъл срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, срещу които доводи конкретни аргументи излага административно-наказващият орган (чрез процесуалния си представител). От писмените доказателствени материали (ангажирането и на гласни доказателствени материали по аргумент от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН не е задължително, нито е необходимо в случая за разкриване на обективната истина, което съвсем не значи, че на АУАН се придава някаква презумптивна доказателствена сила) се установява (безспорно, като нито един елемент на доказателствената съвкупност не буди логично съмнение досежно достоверността на съдържанието си, в това число при съобразяване на източника на информацията и липсата нелогичност, на вътрешни противоречия и на такива между отделните доказателствени материали) - освен оправомощаването на актосъставителя от председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ да съставя АУАН по ЗЗНН - още описаната в НП фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за каквото препращане като начин на ИЗЛАГАНЕ НА УСТАНОВЕНАТА ОТ СЪДА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА ПОСРЕДСТВОМ ПРЕПРАЩАНЕ КЪМ ИНФОРМАЦИЯ, С КОЯТО СТРАНИТЕ СА ЗАПОЗНАТИ, липсва в релевантната нормативна уредба), както и поддържането на запаси съгласно изложеното в процесната жалба, към която съдът в тази връзка също препраща, както и се установява, че обхватът на данните по процесната декларация и по получената от Агенция „Митници“ информация е различен, като в декларацията се съдържа по-подробна информация (това е видно при обикновена съпоставка на съответните два документа). АУАН и НП изхождат от компетентни длъжностни лица съобразно чл. 74, ал. 2 от ЗЗНН. Тримесечният срок за съставяне на АУАН съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не е пропуснат, доколкото не може да бъде направен извод, че органите по чл. 74, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 4 от ЗЗНН „автоматично“ в момента, в който изтече срокът по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН, ще разполагат с информация кое точно от многото лица, за които са получили данни от Агенция „Митници“ по реда на чл. 4, ал. 3 от ЗЗНН, е изпълнило съответното си задължение за деклариране и кое не. Соченото административно нарушение е налице, включително като липсва хипотеза по чл. 9, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, имайки предвид разминаването в обхвата на данните по декларацията и тези по чл. 4, ал. 3 от ЗЗНН. Налице е, обаче, хипотеза по чл. 28 от ЗАНН (съобразно действалата към месец февруари 2021 г. редакция на ЗАНН, държейки сметка за уредбата по чл. 3 от същия закон и с уточнението, че с настоящото решение съдът прилага само процесуалните разпоредби на ЗАНН, явяващи се влезли в сила по-късно), доколкото се е касаело за все пак нова законова уредба, която е била нарушена (без да се подценява значението на това, че за узнаване на същата от съответните задължени лица е имало относително немалко време) и (най-вече) доколкото в срок от съвсем малко над месец след изтичане на срока по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН нарушителят по собствена инициатива е депозирал изискуемата декларация (с което е спестил значителни време и усилия на администрацията), което прави случая при всяко положение качествено отличаващ се от обикновения случай на административно нарушение от съответния вид (т. е. налагането на санкцията от 2000 лева, установена от законодателя по абсолютен начин в чл. 60, ал. 2 от ЗЗНН, при това положение се явява неоправдано). Изложеното означава, че следва да се приложи уредбата (съгласно сега действащата редакция на закона) по чл. 63, ал. 4 вр. ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, при който изход от делото с оглед уредбата по чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, имайки предвид реално упражненото процесуално представителство в полза на въззивника от адвокат и приложените в тази връзка пълномощно и договор за правна зашита и съдействие, претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважена. Мотивиран от всичко изложено, съдът