Решение № 1373 от 9.4.2024 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 119/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалбата на П. И. С., гр. Пловдив, срещу Решение № 1012-12-198 #1/04.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 44/25.08.2023 г. на инспектор по осигуряването, с което не е приета за трудова злополуката станала с П. С. на 29.09.2022 г. Релевирани са доводи за неправилност на обжалвания акт, като издаден в противоречие с материалноправни разпоредби. В съдебно заседание и представени писмени бележки процесуалният представител адвокат К. Ц. поддържа изложеното в жалбата и претендира присъждане на разноски. Ответникът – директорът на ТП на НОИ-Пазарджик, в съдебно заседание и представени писмени бележки чрез процесуален представител юрисконсулт Ц. М., изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – „Панелстрой“ ЕООД, чрез процесуален представител адвокат В. Б., излага становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на разноски. Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното: На 13.12.2022 г. в ТП на НОИ-Пазарджик П. С. е подал декларация и Жалба вх.№ 1029-12-2489/13.12.2022 г., с която посочва, че е претърпял трудова злополука на 29.09.2022 г. в Белгия. Същата е препратена по компетентност до директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Пазарджик за извършване на проверка в осигурителя „Панелстрой“ ЕООД и установяване на трудови правоотношения с П. С.. Посочено е, че в Регистъра на осигурените лица за С. са подадени данни за осигуряване до 28.09.2022 г., а в справка „Всички подадени уведомления“ фигурира дата на прекратяване на правоотношението считано от 24.10.2022 г. Резултатите от проверката на инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ са обективирани в Протокол ПР№ 2303110/24.0.2023 г., с който на „Панелстрой“ ЕООД са дадени предписания. Със Заповед № 1015-12-8/11.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик е възложено извършване на проверка на осигурителя „Панелстрой“ ЕООД, като резултатите са обективирани в Протокол № 1/20.01.2023 г. Установено е, че С. е сключил Трудов договор № 24/15.08.2022 г. с „Панелстрой“ ЕООД на длъжността „заварчик“. С допълнително споразумение от 25.08.2022 г. е променено мястото на изпълнение на трудовите му задължения – в Белгия. Осигурителят е представил уведомление от 30.09.2022 г. от А. М. – собственик на AHM WELDING BV, BELGIUM – фирмата, в която е извършвал трудова дейност жалбоподателя, че командированите служители П. И. С. и М. А. А. не са спазили определеното им работно време на датите: 26.08.2022 г., 19.09.2022 г., 23.09.2022 г., както и че на 26.09, 27.09., 29.09 и 30.09.2022 г. не са се явили на работа. Осигурителят е подал жалби до ТЕЛК срещу болнични листове №№Е20221955542; Е20223077465 и Е20223077546 на П. С. На 06.02.2023 г. С. е подал декларация за трудова злополука вх.№ 5101-12-9, въз основа на която е издадена Заповед № 1015-12-55/23.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик за сформиране на комисия за разследване на злополуката. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол № 7/18.04.2023 г. По делото е представен протокол от вътрешно разследване на инцидент, в който комисията е установила, че няма допуснати нарушения от страна на „Панелстрой“ ЕООД. С обжалваното Решение № 1012-12-198#1/04.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик е потвърдено Разпореждане № 44/25.08.2023 г. на инспектор по осигуряването, с което не е приета за трудова злополуката станала с П. С. на 29.09.2022 г. От събраните доказателства в хода на разследването е прието, че към датата посочена, че е станала злополуката, т.е. на настъпване на риска, П. С. не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 КСО във вр. § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО. Прието е, че на 29.09.2022 г. С. не се е явил на работа и не е извършвал работа възложена му или в интерес на предприятието, в което работи. При така установеното от фактическа страна и след цялостна проверка на акта във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи: Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения: Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО и в предписаната от закона писмена форма, като съдържа необходимите реквизити, волеизявлението на издателя му е ясно, което го прави валиден административен акт. С решението е потвърдено Разпореждане № 44/25.08.2023 г., което е издадено в хода на административно производство развило се по реда на чл. 57 и сл. от КСО и е приключило с постановяване на предвидения в чл. 60, ал. 1 КСО административен акт. Същият е постановен от компетентен орган – инспектор по осигуряването, оправомощен със Заповед № 1015-12-8/11.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик. По делото не се установи да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Оспореното решение е издадено в писмена форма и съдържа посочване на фактическите и правни основания, въз основа на които е отхвърлена жалбата на П. С. срещу Разпореждане № 44/25.08.2023 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО. В преписката са събрани достатъчно доказателства за изясняване на злополуката и за установяване на характера й, поради което Решението е издадено при спазване на изискванията за форма и съдържание, установени в чл. 59 АПК и не са налице основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК за отмяната му. Разпореждането е издадено в съответствие с общите изисквания за форма по чл. 59, ал. 2 АПК – съдържа задължителните реквизити по чл. 58, ал. 3 и чл. 60 КСО относно причините и обстоятелствата за възникване на злополуката, фактическите и правните основания за неговото издаване, както и ясна и недвусмислена воля на неговия издател, обективирана в разпоредителната част, досежно неприемане на злополуката за трудова. В процедурата по издаването му са приложени разпоредбите на КСО и подзаконовите актове, свързани с разследване, установяване и квалифициране на трудовите злополуки. Нормата на чл. 60, ал. 1 КСО предвижда, че длъжностното лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ със заповед, въз основа на документите в досието издава разпореждане за приемане или не на злополуката за трудова. В изпълнение на чл. 58, ал. 3 КСО се провежда разследване, което да установи причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука, вида на уврежданията и други сведения, подпомагащи административния орган да се произнесе за характера на злополуката. Съгласно изискването на чл. 58, ал. 6 КСО, резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, валиден до доказване на противното. В случая е назначена комисия по чл. 58, ал. 1 КСО, с нормативно определения състав от членове. Тя е изготвила протокол за разследване на трудова злополука, със съответното съдържание, отразяващо данните по чл. 10, ал. 1, т. 1-11 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТ3), относно: осигурителя, пострадалия, мястото и времето на злополуката, свидетелите на злополуката, обща характеристика на работата, извършвана от пострадалия преди злополуката, специфичното физическо действие, извършвано от него в момента на злополуката, и свързания с това действие материален фактор и начинът на увреждане, от които е извършен анализ на причините за възникване на злополуката. От изложеното следва, че при издаване на разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО е спазена описаната процедура по извършване на проверката и съставяне на протокола. Съгласно чл. 55, ал. 1 КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършената работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена неработоспособност или смърт. Иначе казано трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат (последица, следствие) на извършваната работа. От това обстоятелство следват два извода: а) за да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е „станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа“, вкл. и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието; б) обстоятелството, дали са били спазени нормативно или ненормативно установените безопасни и здравословни условия на труд, е ирелевантно за определянето на злополуката като трудова, ако тя е възникнала при възложената работа, респ. при работата, извършена в интерес на предприятието; това обстоятелство е релевантно в отношенията, регулирани от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и за отговорността на работодателя или възложителя на работата; в) трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е следствие, а извършваната работа е причината за това следствие, т. е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа са в причинна връзка. 3а да бъде определена настъпилата злополука като трудова е необходимо да са налице следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Видно от съдържанието на изброените елементи на фактическия състав на разпоредбата, законодателят е установил само обективни обстоятелства, които длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО е задължено да изследва, без да е предвидено изясняване на субективното отношение на пострадалото лице. Съдът намира, че в случая не са налице всички елементи на посочения в чл. 55, ал. 1 КСО фактически състав: безспорно е налице увреждане на здравето на осигурено лице – фрактура на крайни фаланги на дясната ръка и същото според твърденията на жалбоподателя е настъпило внезапно – при монтиране на врати и капаци, увреждането е причинило временна неработоспособност видно от приложените по делото болнични листове. Не се доказа обаче да е налице функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и увреждането на здравето - травматичното увреждане да е претърпяно през работно време и по повод работата или извършена работа в интерес на предприятието. От доказателствата по делото се установява, че на 29.09.2022 г. П. С. не се е явил на работа, което е отразено в отчетната форма за явяването/неявяването на работа за месец септември, както и в представеното уведомление от А. М. - собственик на фирмата, в която е извършвал трудова дейност жалбоподателят. В него е посочено, че командированите служители П. И. С. и М. А. А. не са спазили определеното им работно време на датите: 26.08.2022 г., 19.09.2022 г., 23.09.2022 г., както и че на 26.09, 27.09., 29.09 и 30.09.2022 г. не са се явили на работа. От информационната система на НОИ е видно, че за С. са подадени данни за прекъсване на осигуряването, вследствие на неявяването му на работа (самоотлъчка на 29.09 и 30.09.2022 г.), поради което органът правилно е приел, че към датата на настъпване на риска С. не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 КСО във вр. § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при издаване на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане свързани с твърденията за неизясняване на фактите по спора обосновани с наличие на разминавания в обясненията дадени от пострадалия и свидетеля и осигурителя. В обясненията си М. А. А. посочва, че на 29.09.2022 г. със С. са били изпратени в градския парк в гр. Екло, Белгия да монтират метални врати и прозорци, като описва начина, по който е станала злополуката. Обясненията му съвпадат с тези, дадени от пострадалия, но според изпратеното уведомление от белгийския работодател А. също не се е явил на работа на 29.09.2022 г. Посоченото от А. М. се потвърждава и от представената по делото от „Панелстрой“ ЕООД Заповед № 36/29.09.2022 г. С нея на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда е прекратен трудовият договор с М. А. А. считано от 29.09.2022 г. Заповедта е връчена на лицето на 29.09.2022 г. видно от положения от него подпис. В тази връзка не е налице един от елементите от фактическия състав на трудовата злополука, а именно: увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя, както и че С. не е бил осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО поради прекъсване в осигуряването. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че в разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО, респ. в решението на директора на ТП на НОИ-Пазарджик е обоснован извод за липсата на трудова злополука без да са взети предвид потвърдените от ТЕЛК болнични листове. Следва да се отбележи, че болничният лист е акт на органите на медицинската експертиза по чл. 103, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) за установяване на настъпила временна неработоспособност, който освен характера на медицинско заключение, има и белезите на индивидуален административен акт, който може да бъде обжалван по реда на чл. 112 КСО. Съгласно чл. 22 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), при злополука лекуващият лекар/лекарят по дентална медицина определя вида й – трудова или не, според данните от анамнезата и неговите лични констатации, като задължително вписва в амбулаторния лист часа, мястото и обстоятелствата на злополуката. При съмнение за трудова злополука в болничния лист се вписва: „За доказване с разпореждане на ТП на НОИ“. Съгласно чл. 13 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, причинната връзка между увреждането и настъпилата временна неработоспособност, се установява от органите на медицинската експертиза. Съгласно чл. 113, ал. 3 ЗЗ, решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната. От цитираните разпоредби, както и дефиницията за „трудова злополука“ по чл. 55 КСО, и по арг. от чл. 60, ал. 2 КСО, решенията на органите за медицинска експертиза са задължителни и обвързват длъжностните лица по чл. 60, ал. 1 КСО само по повод злополуките от нетравматично увреждане, както и в хипотезите на чл. 73, ал. 1, т. 1, пр. 3, вр. чл. 74, ал. 1 от НМЕ – когато са сезирани за произнасяне по причинната връзка между злополуката и увреждането, в случаите, при които неработоспособността/смъртта са настъпили по-късно от деня на злополуката, при това – само досежно въпроса за наличие на причинна връзка. Настоящият случай обаче не е такъв доколкото същият касае злополука с настъпило травматично увреждане, поради което е приложима разпоредбата на чл. 73, ал. 1, т. 1, пр. първо от НМЕ – въз основа на разпореждане на ТП на НОИ за приемане или неприемане на злополуката за трудова. Същото е посочено и в експертните решения на Националната експертна лекарска комисия, с която са отменени решенията на ТЕЛК и са върнати за ново освидетелстване. Дали увреждането е свързано с полагания от лицето труд, респ. дали злополуката е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО е въпрос, който съгласно чл. 60, ал. 1 КСО е изцяло в компетентността на органите на НОИ, а не на органите на медицинската експертиза, като наличието на причинна връзка между увреждането и настъпилата временна неработоспособност, е само елемент от фактическия състав на трудова злополука, каквато правилно не е приета от НОИ. Предвид това съдът намира, че от събраните в хода на административното производство доказателства не се установява, че увреждането на здравето на жалбоподателя е трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, поради което жалбата на С. срещу Решение № 1012-12-198#1/04.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане № 44/25.08.2023 г. на инспектор по осигуряването като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и предявеното от процесуалния представител на ответника, искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на НОИ сумата от 100 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав