Решение № 149 от 7.12.2022 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 114/2022 г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Регионална дирекция по горите - Смолян, чрез пълномощник, срещу Решение № 41/30.06.2022 г. по а нд № 29/2022 г. по описа на Районен съд - Момчилград. Касаторът твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Излага съображения за неправилно тълкуване на чл. 86, ал.1, т.2 от ЗЛОД, като счита, че в случая е от значение мястото, на което било убито дивото животно, а не къде се намирал ловецът по време на възпроизвеждане на изстрела. В тази връзка сочи, че тълкуването направено от съда на горепосочената норма е относимо към нарушението по чл.84, ал.1 от ЗЛОД. Счита също, че административното нарушение, неговия извършител и вината му са безспорно доказани. И ска отмяна на оспореното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. В представено по делото становище, поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Прави и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнагражение. Ответникът по касация – С. С.Т., лично и чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение - за законосъобразно. Счита, че административното нарушение, за което е наказан, е недоказано. Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира за обоснован и правилен, съобразно събраните по делото доказателства, извода на районния съд за недоказаност на извършеното в НП нарушение. По горните съображения счита, че оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, констатира следното: Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд № 29/2022 г. по описа на РС -Момчилград. Разгледана по същество жалбата е неосно вателна. С оспореното решение, районният съд е отменил Наказателно постановление № 775/2018 от 07.06.2019 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите гр.Смолян, с което на С. С.Т. от •••, на основание чл.86, ал.1, т.2 от ЗЛОД, е наложено административно наказание „глоба “ в размер на 2 000 лв., за нарушение на чл.86, ал.1 от ЗЛОД, както и лишаване от право на ловуване за срок от три години, на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД, като на основание чл. 83 от ЗЛОД и чл.2, I.A от Наредба за размера на обезщетенията за щетите нанесени на дивеча, С.Т. е наказан да заплати в полза на Ловно-рибарско сдружение „Мадан“ и обезщетение в размер на 500 лв., a на основание чл.95, ал.1 от ЗЛОД, в полза на държавата, са отнети вещите на нарушението - ловна карабина „•••“, кал. 30-60 с №•••. С горното решение, касаторът е осъден да заплати на ответника по касация и деловодни разноски в размер на 620 лв. За да постанови решението си районният съд е приел, че нарушението не е установено по безспорен начин. Този извод е мотивиран с липсата на събрани по делото доказателства, които да водят до извод, че на посочената в НП дата, С.Т. е убил едър дивеч /дивя свиня/, в землището на •••, ловностопански район „•••“, ловище №• „•••“, местност „•••“, отдел •• по ГПС от 2015 г. на ДГС - ••• – място, попадащо извън границите на района, за който имал издадено разрешително за групов лов. Съдът се позовал на заключенията по приетите експертизи, според които, след изстрела е възможно животното да преживее известно време и да премине известно разстояние, както и че ловното оръжие, с което бил отстрелян дивечът, изхвърля гилзите автоматично. Такива гилзи не били търсени и съответно намерени на мястото, посочено в АУАН и в НП, поради което, вмененото на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЛОД, съдът намерил за недоказано. След извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като при постановяването му няма допуснати нарушения на материалния закон, нито на съдопроизводствените правила. С оглед събраните по делото доказателства, районният съд обосновано е приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно. С посочената като нарушена разпоредба на чл.86, ал.1 от ЗЛОД е предвидена административнонаказателна отговорност за този, който убие или улови дивеч, без да притежава редовно заверена членска карта и билет за лов, или с билет за лов и редовно заверена членска карта, но без разрешително за лов, или извън определените в него дата, място на ловуване, брой и вид дивеч. В случая, административнонаказателната отговорност на ответника по касация е била ангажирана за това, че на 09.12.2018 г., с ловната си карабина „•••“, кал. 30-60 с №•••, е убил 1 бр. едър дивеч /дива свиня/ в землището на •••, ловностопански район „•••“, ловище №•, „•••“, местност „•••“, отдел ••, на границата на подотдел „а“ и „г“ по ГСП от 2015 г. на ДГС - •••, което е извън мястото, определено в издаденото разрешително за групов лов – ловностопански район „•••“, ловище „•••“. Безспорно е по делото, че на 09.12.2018 г. С. С.Т. е участвал в лов на дивеч - дива свиня, проведен съобразно издадено разрешително за групов лов №••• от ••• г. в ловностопански район „•••“, ловище „•••“. По делото не се спори също, че по време на процесното ловуване Т. е отстрелял, с притежаваната от него карабина „•••“, кал. 30-60, 1 бр. дива свиня от женски пол, намерена мъртва в ловностопански район „•••“, землище №• „•••“, местност „•••“. По делото обаче липсват безспорни доказателства, изстрелът, с който е убито животното, да е възпроизведен от наказаното лице в ловния район, посочен от наказващия орган, както и не е установено по безспорен начин, дивечът да се е намирал и да е бил убит на територията на ловностопански район „•••“. Предвид наличните по делото данни - показанията на свидетеля - очевидец, след възпроизвеждане на изстрелите, животното се е движило, респ. не е установено последното да е било отстреляно на мястото, визирано в АУАН и в НП. В тази връзка неоснователни са възраженията за незаконосъобразност на оспореното решение, тъй като изводите на районния съд за недоказаност на нарушението касаят както липсата на доказателства за мястото, където е бил възпроизведен изстрела, така и за мястото, на което било убит дивечът. Предвид изложеното, съдът намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на Момчилградския районен съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Ето защо, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът