Решение № 103 от 7.9.2021 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 143/2021 г.

Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 159/2021 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица, на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. В същото са наведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – нарушение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила. Изложени са съображения, че с определение от 11.03.2021 г. по НОХД № 159/2021 г. Районен съд Горна Оряховица е одобрил споразумение за решаване на делото в съдебното производство между прокурор от Районна прокуратура Велико Търново, ТО Горна Оряховица и защитника на подсъдимия СТ. Н. ХР.. С одобреното споразумение подсъдимият СТ. Н. ХР. се признал за виновен за извършено на 31.07.2020 г. престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и 2 във вр. с ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, изпълнението на което било отложено, на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. Определението на Районен съд Горна Оряховица влязло в сила на 11.03.2021 г. и не подлежало на касационна проверка. При одобряване на споразумението съдът допуснал съществено нарушение на закона и на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. От приложената по делото справка за съдимост (л. 17) било видно, че спрямо СТ. Н. ХР. са постановени следните влезли в сила съдебни актове: 1. Определение от 25.05.2009 г. за одобряване на споразумение по НОХД № 457/2009 г. на Районен съд Горна Оряховица, за извършено на 16.03.2009 г. престъпление по чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, за което му било наложено наказание „обществено порицание”. 2. Определение от 31.10.2012 г. за одобряване на споразумение по НОХД № 757/2012 г. на Районен съд Горна Оряховица, за извършено на 08.05.2012 г. престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, за което му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Към момента на извършване на престъплението по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и 2 във вр. с ал. 1 от НК С.Х. бил реабилитиран по право за първото си осъждане (по НОХД 457/2009 г.). Въпреки, че по делото не били събрани доказателства, кога е изпълнено наказанието „обществено порицание”, но доколкото били изтекли сроковете по чл. 82, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 4 от НК за изпълнение на наказанието, както и срокът по чл. 86, ал.1, т. 3 от НК, за това осъждане била настъпила реабилитация по право. Съгласно чл. 86, ал. 2 от НК, реабилитация по право не настъпвала за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било реабилитирано. По второто осъждане (по НОХД № 757/2012 г.) не била настъпила реабилитацията по чл. 88а от НК. Изпитателният срок изтекъл на 31.10.2015 г., откогато започнал да тече и срокът по чл. 88а, ал. 1 във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК. Следвал извод, че към датата - 31.07.2020 г. на деянието, квалифицирано по споразумението като престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и 2 във вр. с ал. 1 от НК, С.Х. не бил реабилитиран по чл. 88а от НК, а това означавало, че не са били налице и предпоставките за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК. Нямало данни за съдебна реабилитация по реда на чл. 87 от НК. Районен съд Горна Оряховица не изпълнил процесуалните си задължения по чл. 382, ал. 7 от НПК и поради това одобрил споразумение, което предвид отсъствието на реабилитация за предишното осъждане на дееца противоречало на закона - на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Допуснатите съществени нарушения обуславяли отмяна на определението от 11.03.2021 г. и връщане на делото за ново разглеждане, при което съдът да упражни правомощието си по чл. 382, ал. 5 от НПК и да предложи промени в споразумението относно изтърпяването на наказанието с оглед данните за съдимостта на подсъдимия СТ. Н. ХР.. Предвид изложеното и на основание чл. 419, ал. 1, чл. 420, ал. 1, предложение последно във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 424, ал. 1 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл.425, ал. 1, т. 1 от НПК е направено искане ВТАС да възобнови НОХД № 159/2021 г. на Районен съд Горна Оряховица, да отмени постановеното определение от 11.03.2021 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото в съдебното производство и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебното заседание представителят на ВТАП поддържа искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по съображенията, изложени в него. Моли искането да бъде уважено, като бъде възобновено наказателното производство и се отмени определението, с което е одобрено споразумението, а делото да бъде върнато за ново разглеждане на РС Горна Оряховица. Осъденото лице СТ. Н. ХР. разбира искането и моли то да бъде отхвърлено. Същото заявява и при правото си на последна дума. Великотърновският апелативен съд, след като обсъди основанията, изложени в искането на Главния прокурор, становището на страните, изразено в съдебното заседание и след проверка на данните по делото, в рамките на правомощията си намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановеното от Районен съд Горна Оряховица определение, с което е одобрено споразумение, е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Последното по закон не подлежи на такава проверка, съгласно чл. 382, ал. 9 от НПК. Искането е направено в предвидения шестмесечен срок по чл. 421, ал. 1 от НПК, а разгледано по съществото си е основателно. Видно от материалите по делото, производството по НОХД № 159/2021 г. по описа на Районен съд горна Оряховица е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура Велико Търново за извършено от СТ. Н. ХР. от гр. Стражица престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 1 и 2 във вр. с ал. 1 от НК. В съдебно заседание на 11.03.2021 г., след проведеното разпоредително заседание, е представено споразумение, което е постигнато между прокурор от РП Плевен с адвокат Н.К. от ВТАК и подсъдимия СТ. Н. ХР.. С определение от 11.03.2021 г по НОХД № 159/2021 г. на РС Горна Оряховица е одобрено внесеното споразумение по реда на чл. 384, ал. 1 от НПК. Подсъдимият СТ. Н. ХР. от град Стражица, с ЕГН •••••••••• се е признал за виновен в това, че на 31.07.2020 г. в гр. Стражица, общ. Стражица, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство - „Волво”, модел „В 40”, с регистрационни табели с номер ВТ 26 ••••, собственост на КР. ПЛ. ПР. от гр. Стражица, от владението на собственика, без негово съгласие, с намерението да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство - нанесени щети по преден ляв мигач, преден ляв калник, предна лява врата, всичко на обща стойност 377, 48 лв., след което превозното средство е изоставено без надзор в гр. Стражица, в близост до кръстовище между ул. „Осогова” и ул. „Васил Левски”, поради което и на основание чл. 346, ал. 2, т. 1, предл. 1 и 2 във вр. с чл. 346, ал. 1 от НК във вр. с чл. 381, ал. 4 от НПК във вр. с чл. 55 ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 36 от НК му е определено наказание от три месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така определеното наказание „лишаване от свобода” е отложено за срок от три години, считано от влизане на споразумението в сила. Посечено е, че деянието е извършено виновно при форма на вина – пряк умисъл. Подсъдимият С.Х. се е задължил да заплати направените по делото разноски в размер на 551 лв. по сметка на ОД на МВР В.Търново. Съдът е прекратил наказателното производство по НОХД № 159 от 2021 година по описа на Районен съд Горна Оряховица, предвид постигнатото споразумение. СТ. Н. ХР. е осъждан както следва: Със споразумение от 25.05.2009 г. по НОХД № 457/2009 г. на Районен съд Горна Оряховица, влязло в сила на същата дата, за извършено на 16.03.2009 г. престъпление по чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, на С.Х. е наложено наказание „обществено порицание”. Със споразумение от 31.12.2012 г. НОХД № 757/2012 г. на Районен съд Горна Оряховица, влязло в сила на същата дата, за извършено на 08.05.2012 г. престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, и след приложение на чл. 55 от НК, е било наложено наказание – три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Действително, в производството пред районния съд не са събрани доказателства дали и кога е изтърпяно наказанието „обществено порицание” наложено със споразумение от 25.05.2009 г. по НОХД № 457/2009 г. на Районен съд Горна Оряховица. Горното обаче не оказва влияние относно обстоятелството дали СТ. Н. ХР. е бил осъждан към дата 31.07.2020 г., когато е извършено деянието по НОХД № 159/2021 г. на РС Горна Оряховица. В случай, че наказанието е било изтърпяно, по правилата на чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК Х. е бил реабилитиран. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от НК, реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано. Следващото деяние по НОХД № 757/2012 г. е извършено на 08.05.2012 г. В случай, че наказанието „обществено порицание” не е било изтърпяно, реабилитация относно осъждането по НОХД № 457/2009 г. на Районен съд Горна Оряховица е могла да настъпи по правилата на чл. 88а от НК. Съгласно алинея 1 на текста, когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ. Съгласно чл. 82, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от НК, този срок е три години и изтича на 25.05.2012 г. Такава реабилитация не е настъпила, тъй като в този три годишен срок, на 08.05.2012 г., Х. е извършил престъплението по НОХД № 757/2012 г. Когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания – чл. 88а, ал. 4 от НК. Със споразумението по НОХД № 757/2012 г. е наложено наказание - три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. При условно осъждане и условно предсрочно освобождаване срокът по чл. 88а, ал. 1 от НК започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателният срок – чл. 88а, ал. 3 от НК. Споразумението по НОХД № 757/2012 г. е влязло в сила на 31.10.2012 г. Изпитателният срок е изтекъл на 31.10.2015 г. Пет годишният срок по чл. 82, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 88а, ал. 3 от НК изтича на 31.10.2020 г. СТ. Н. ХР. отново не е реабилитиран, тъй като е извършил деянието по НОХД № 159/2021 г. на РС Горна Оряховица на 31.07.2020 г. т.е. три месеца преди да е настъпила реабилитацията по чл. 88а от НК. По делото няма данни за съдебна реабилитация по реда на чл. 87 от НК. Условно осъждане, каквото е одобрено със споразумението по НОХД № 159/2021 г., може да се постанови само относно лице, което не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. СТ. Н. ХР. не е такова лице. Неправилно е становището на районния съд, изложено в мотивите към определението за одобряване на споразумението, че осъждането по НОХД № 457/2009 г. на РС Горна Оряховица не следвало да се взема предвид, тъй като се отнасяло за престъпление, извършено като непълнолетен. Текстът на чл. 86, ал. 2 от НК е достатъчно ясен, а именно, че реабилитацията по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано. Никъде в текста не се споменава предходната реабилитация да е само за осъждане относно престъпление, извършено пълнолетно лице. Съдът вероятно прави недопустимо смесване с разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от НК, която обаче касае различен правен институт. Като не е упражнил правомощията си по чл. 382, ал. 5 от НПК и не е предложил промени в споразумението, които да доведат до налагане на законосъобразно наказание, съдът е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила. Налице е и основанието за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Допускането на посоченото по-горе съществено нарушение на процесуалните правила е довело и до неправилно приложение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, а именно чл. 66, ал. 1 от НК. Посочените нарушения налагат възобновяване на наказателното производство и отмяна на определението, с което е одобрено постигнатото споразумение и е прекратено производството. Искането на Главния прокурор се явява основателно и следва да се уважи. Наказателното производство следва да се възобнови, като се отмени определението, с което е одобрено споразумението между страните. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Водим от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Великотърновският апелативен съд