РЕШЕНИЕ

№ 114

гр. Велико Търново, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ Членове: ГАЛИНА КОСЕВА, ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20234000500322 по описа за 2023 година С Решение № 183 от 10.05.2023г. по гр.д. № 326/ 2022г. по описа на Окръжен съд-Плевен е осъдена на осн.чл.430 ал.1 вр.чл.432 ТЗ вр.чл.79 ал.1, чл.86 и чл.92 ЗЗД Е. Т. И. А., гражданин на Кралство Великобритания и Северна Ирландия, родена на 24.08.1998г., да заплати на „ОББ“ АД-гр.София, в качеството на правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД: сумата 82144, 92 лв., представляваща изискуема главница по договор за студентски кредит, сключен на 14.03.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от 6902, 22 лв., считано от датата на завеждане на делото-29.04.2022г. до окончателното изплащане и законната лихва върху сумата от 75242, 70 лв., считано от 13.01.2023г. до окончателното изплащане; сумата 6446, 65 лв., представляваща редовна възнаградителна лихва по договора за студентски кредит, нечислена за периода от 05.03.2021г. до 05.04.2022г. вкл.; сумата 351, 13 лв., представляваща редовна възнаградителна лихва върху предсрочно изискуемата главница по договора за студентски кредит, начислена за периода от 05.04.2022г. до 28.04.2022г. вкл.; сумата 418, 88 лв., представляваща обезщетение за забава по договора за студентски кредит, начислено за периода от 05.03.2021г. до 28.04.2022г.; и сумата 23181, 60 лв., представляваща отложена възнаградителна лихва, начислена за гратисния период от 17.03.2014г. до 05.02.2021г. Отхвърлени са исковите претенции на „ОББ“ АД-гр.София против Е. Т. И. А. за присъждане на законна лихва върху главницата от 75242, 70 лв. за периода от 29.04.2022г. до 13.01.2023г.; за присъждане на редовна възнаградителна лихва по договора за студентски кредит, начислена за периода от 05.03.2021г. до 05.04.2022г. вкл. за разликата над сумата 6446, 65 лв. до предявения размер от 6450, 59 лв., както и за присъждане на отложена възнаградителна лихва, начислена за гратисния период от 17.03.2014г. до 05.02.2021г. за разликата над сумата от 23181, 60 лв. до предявения размер от 26596, 62 лв., като неоснователни и недоказани. Осъдена е Е. Т. И. А. да заплати на „ОББ“ АД-гр.София направените по делото разноски в общ размер 14672, 70 лв. съобразно уважената част от исковете.

В законоустановения срок срещу така постановеното решение в частта, с която Е. Т. И. А. е осъдена да заплати на „ОББ“ АД суми за главница, лихви и разноски, е постъпила въззивна жалба от адв.Г. Г., особен представител на Е. Т. И. А.. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно, по изложени за това доводи. Счита, че неправилно ПОС е приел, че е налице предсрочна изискуемост на кредита, тъй като не са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за това. Счита, че не са налице доказателства, че банката е изпълнила своето задължение и е отпуснала сумата, предмет на договора за кредит, поради което и не са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за обявяването му за предсрочно изискуем. Не били представени и доказателства за изпълнението на изискването по чл.2.3 от договора-за представяне на документи, удостоверяващи качеството студент или докторант, за да се усвои сумата по кредита. Неизяснено било налице ли са обстоятелствата, при които се активира държавната гаранция, предвидена в чл.7.2 и чл.8 от договора.Моли въззивния съд да отмени решението на ПОС в обжалваната част и да отхвърли исковете.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по нея „ОББ“ АД-гр.София чрез пълномощника Пр.Д.. В същия се излага, че въззивната жалба е неоснователна, а решението-правилно и законосъобразно по изложени за това доводи, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество решението е правилно.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432 вр.чл.430 ТЗ вр.чл.79 ал.1, чл.86 ал.1 и чл.92 ЗЗД.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявените искове в присъдените размери.

По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни.

Оплакването, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице предсрочна изискуемост на кредита, тъй като не са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за това, е неоснователно. В чл.6 от договора за студентски кредит от 14.03.2014г., сключен между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, чийто правоприемник е „ОББ“ АД, и Е. Т. И. А., е уговорено правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при наличието на изчерпателно изброени предпоставки за това, визирани в чл.6.1, чл.6.2 и чл.6.3, сред които е и неплащането от кредитополучателя на три последователни погасителни вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната страна и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Действието на предсрочната изискуемост настъпва от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора за това, ако към този момент са налице обективните факти, обуславящи настъпването й. В случая изявлението на кредитора е обективирано в исковата молба, препис от която е връчен на особения представител на ответницата, назначен по реда на чл.47 ал.6 ГПК. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, в хипотезата на обективирано в исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, каквато е и настоящата хипотеза, следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба на назначения на длъжника особен представител, това волеизявление достига до него, т. е. това е моментът на настъпване на предсрочната изискуемост. Налице е предвидената в чл.6.2 от договора предпоставка-неплащане на три последователни погасителни вноски /за периода от 05.03.2021г.-след изтичане на уговорения гратисен период, до 05.01.2023г./, което обстоятелство се установява безспорно от приетата съдебно-икономическа експертиза.

Възражението, че не са налице доказателства, че банката е изпълнила своето задължение и е отпуснала сумата, предмет на договора за кредит, поради което и не са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за обявяването му за предсрочно изискуем, е неоснователно. Видно от заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза, изцяло възприето от съда като компетентно и обективно, че цялата сума, предмет на договора за студентски кредит-82144, 92 лв., която се предоставя на кредитополучателката с цел заплащане на 12 броя такси за обучение, е преведена в съответствие с клаузите на чл.2.5.1 и чл.2.5.2 от договора по банков път на 12 транша, първата от които-по сметка на кредитополучателката, а останалите 11-по сметка на МУ-Плевен. Предвид на това и клаузата на чл.4.7 от договора, кредитополучателката дължи изплащането на кредита на банката след изтичането на гратисния период, който е до 05.02.2021г., като първата дължима вноска е на 05.03.2021г., а периодът за изпълнение-на всяко пето число от месеца до 05.02.2031г. Както вече бе посочено, установено е, че кредитополучателката не е заплатила три и повече месечни погасителни вноски /налице е плащане по договора единствено на сумата 3, 95 лв./, поради което са налице предпоставките на чл.6.2 от договора за обявяване на предсрочната изискуемост на същия.

Становището, че не са представени и доказателства за изпълнението на изискването по чл.2.3 от договора-за представяне на документи, удостоверяващи качеството студент или докторант, за да се усвои сумата по кредита, е също неоснователно. Съгласно посочената клауза от договора, кредитополучателят може да усвоява суми по кредита след отправяне на писмено искане и представяне на необходимите за съответния превод документи /документ, удостоверяващ качеството на кредитоискателя на студент или докторант, с право да се запише за следващ семестър/ в срок не по-късно от 7 дни преди датата, на която следва да се плати таксата за обучение.По делото са приложени 12 броя такива искания, както и 12 бр. уверения, издадени от МУ-Плевен за установяване обучението на жалбоподателката до съответния момент в специалност „медицина“, редовна форма на обучение в 12 семестъра, семестриалната такса и срока й за плащане, с оглед на което банката е изпълнила задължението си по чл. 2.5.1 и чл.2.5.2 от договора да преведе дължимите такси за обучение, които са усвоени.

Възражението, че е неизяснено налице ли са обстоятелствата, при които се активира държавната гаранция, предвидена в чл.7.2 и чл.8 от договора, е неоснователно. В чл. 8 от процесния договор са предвидени условията и процедурата за погасяване на задължението на кредитополучателя чрез активиране на Държавната гаранция, при наличието на които Държавата заплаща непогасената част от общия размер на задължението /главница и лихви/ по договора за кредит, а именно: при смърт на кредитополучателя; настъпване на трайна негова неработоспособност 70 или над 70 на сто за срок, по-дълъг от три години от датата на инвалидизиране, и при раждане или пълно осиновяване на второ или следващо дете в рамките на 5 години от изтичане на гратисния период. Това предвижда и разпоредбата на чл. 27 ал. 1 от ЗКСД. Редът за активиране на Държавната гаранция е визиран в чл.27 ал.3 и 4 от ЗКСД, респ.-в чл.8.4 и чл.8.5 от договора, а именно-кредитополучателят или неговите наследници са дължи да уведомят банката кредитор за настъпилите обстоятелства по чл.8.1, чл.8.2 или чл.8.3 от договора, като представят съответните доказателства за това; в тридневен срок от получаване на уведомлението банката отправя искане до министъра на образованието, младежта и науката за погасяване на неизпълнената част от задължението на кредитополучателя със средства от държавната гаранция и в едномесечен срок от искането на банката, адресирано до министъра, на банката се изплащат сумите по неизпълнената част от задължението на кредитополучателя. Т.е., освен наличието на обстоятелствата, при които се активира Държавната гаранция, за активирането на същата е необходимо да са предприети и действия от страна на кредитополучателя или неговите наследници за уведомяване на банката за настъпването на тези обстоятелства. По делото липсват както твърдения да е активирана държавната гаранция, така и доказателства жалбоподателката /или нейни наследници/ да е изпълнила задължението си по чл.27 ал.3 от ЗКСД, респ. по чл.8.4 от договора- да е уведомила банката кредитор за настъпване на някое от посочените обстоятелства, и да е представила доказателства за това.

Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявените срещу Е. Т. И. А. искове са основателни и доказани в присъдените размери и като такива следва да бъдат уважени.

С оглед изложеното и предвид на това че решението в обжалваните части не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. Следва жалбоподателката да бъде осъдена да заплати на ответника по жалба направените по делото пред въззивната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78 ал.8 ГПК в размер на 200 лв., както и заплатеното възнаграждение за особен представител в размер на 2000лв. Същата следва да бъде осъдена да заплати и държавна такса за обжалване в размер на 2250, 86 лв.-по сметка на ВТАС.

Водим от горното, съдът