Решение № 5526 от 23.12.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 9608/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на Специализирана болница за активно лечение •••“ ООД („СБАЛ ••••“ ООД), с ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Симеоновско шосе“, Б.ова градина, местност „Погребите 2-ра част“, чрез адв. В. – САК, срещу Наказателно постановление № БНБ-79815/21.06.2024 г., издадено от Подуправител на Българска народна банка, ръководещ управление „Банково“, с което на „СБАЛ ••••“ ООД на основание чл. 188, ал. 1, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗПУПС, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на сумата от 10000 (десет хиляди) лева за нарушение на чл. 68, ал. 4, предл. първо от ЗПУПС. В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради неправилно и превратно тълкуване на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че образуваното с АУАН № БНБ - 62594/13.05.2024 г. административнонаказателно производство за нарушение на чл. 68, ал. 4 от ЗПУПС е следвало да бъде прекратено незабавно, доколкото същото е образувано след изтичане на сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗАНН. На следващо място се излага, че Наказателно постановление № БНБ- 79815/21.06.2024 г. е неправилно и незаконосъобразно и по същество, тъй като наказващият орган не е установил с какво платежно средство е заплатена фактурираната от дружеството – жалбоподател услуга; не е установено дали картата, с която е извършено заплащането, принадлежи на молителя или на трето лице; не е установено безспорно и категорично, че посочената на ред 2 от фактура № 0000008778 от 22.08.2023 „административна такса“ в размер на 27 лева представлява такса за използването на карта по смисъла на чл. 68, ал. 4 от ЗПУПС. Акцентира се на изразеното становище на управителя на СБАЛ „••••" ООД до БНБ, в което е изяснено, че административната такса не се начислява непосредствено за конкретното плащане с „карта“, а във връзка с допълнителни административни разходи, които болницата има при употребата и поддръжката на т.нар. ПОС – терминал. Въз основа на изложените аргументи се релевира искане към съда за отмяна на атакуваното наказателно постановление изцяло. В съдебното заседание жалбоподателят „Специализирана болница за активно лечение •••“ ООД („СБАЛ ••••“ ООД), редовно призован, се представлява от адв. В., с пълномощно по делото. В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено. В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрк. •••, с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. Същият, от името на доверителя си, моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, като ангажира писмени бележки с подробни съображения във връзка със законосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение размера на разноските на насрещната страна. От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка: Жалбата на „Специализирана болница за активно лечение •••“ ООД („СБАЛ ••••“ ООД), срещу Наказателно постановление № БНБ- 79815/21.06.2024 г., издадено от Подуправител на Българска народна банка, ръководещ управление „Банково“, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е процесуално допустима. Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира следното: Въззивникът „Специализирана болница за активно лечение •••“ ООД е дружество с ограничена отговорност с предмет на дейност: диагностика и лечение на заболявалия, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболнична помощ, родилна помощ, диагностика и консултации, поискани от лекар или лекар по дентална медицина от други лечебни заведения, вземане, експертиза, изследване, опаковане, етикетиране, обработка, преработка, транспортиране на единица умбиликална кръв с цел извличане, съхранение и предоставяне на хемопоетични стволови клетки за автоложна и фамилна алогенна трансплантация, вземане, експертиза, обработка, преработка, етикетиране, съхраняване и транспортиране на пъпна връв, предоставяне с цел извличане на стволови (мезенхимни) клетки, асистирана репродукция, осигуряване, обработка и използване на човешки сперматозоиди, яйцеклетки и зиготи, съхранение на сперматозоиди, яйцеклетки и предимплантационни ембриони”. С писмо вх. № БНБ-116421/16.10.2023 г. до БНБ била препратена от страна на Комисията за защита на потребителите, адресирана до КЗП жалба от •••, съдържаща твърдения, че на 22.08.2023 г. на негова близка ••• е била начислена административна такса в размер на 27 лева за извършване на плащане с кредитна карта на терминално устройство ПОС за услуга, предоставяна от „СБАЛ ••••” ООД. Към жалбата било приложено копие от издадената от „СБАЛ ••••” ООД на ••• фактура с № 8778 от 22.08.2023 г., в която на отделни редове фигурирали услугата „пакет „Проследяване на бременност” на стойност 1350 лева и административната такса на стойност 27, 00 лева. Към жалбата бил приложен и издаден фискален бон на 22.08.2023 г., съобразно който клиентът бил извършил плащане общо на сумата от 1377, 00 лв. чрез кредитна карта Visa, за което била получена разписка от терминалното устройство ПOC. Към жалбата била приложена и рекламна брошура на „СБАЛ ••••" ООД за пакет „Проследяване с акушерка и лекар (12 посещения)” на стойност 1350 лева, в която били посочени допълнителни медицински услуги, невключени в пакета „Проследяване на бременност”, както и тяхната цена, без да е налице медицинска услуга, изискваща заплащане на административна такса на стойност 27, 00 лева. Във връзка с така постъпилата информация, с писмо с изх. № БНБ- 137718/04.12.2023 г. на БНБ до „СБАЛ ••••“ ООД било изпратено копие от жалбата на ••• с искане за предоставяне на становище по случая в 14-дневен срок, ведно с разяснения, че съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 4 от ЗПУПС получателят не може да изисква от платеца заплащането на такси за използването на платежни инструменти, свързани с карти. Писмо с изх. № БНБ-137718/04.12.2023 г. било получено от адресата „СБАЛ ••••“ ООД на 12.12.2023 г., но изисканата информация не постъпила в БНБ. Предвид последното, с писмо с изх. № БНБ-44561/03.04.2024 г. горепосоченото становище било повторно изискано. С писмо вх. № БНБ-47931/10.04.2024 г. по описа на БНБ, постъпило становище от „СБАЛ ••••“ ООД по случая, в което било посочено, че събирането на административна такса при плащане с платежна карта е регламентирано в заповед на управата на „СБАЛ ••••” ООД и тази такса изрично е посочена в ценоразписа на болницата, поставен на видно място в помещенията й. Посочено било, че чрез таксата се възстановяват разходите, които „СБАЛ ••••“ ООД заплаща на банката, обслужваща терминалното устройство ПОС. В заключение се сочело, че жалбоподателят е бил изрично уведомен, че подобна такса се събира, като е била налице възможност същият да избере начин на плащане, за който не се удържа допълнителна такса. След като се запознал с предоставеното от „СБАЛ ••••” ООД становище, съобразявайки гореизложените обстоятелства и събраните по преписката доказателства, свидетелят П., заемащ длъжността началник – отдел „Надзор на платежните системи и платежните услуги“ към дирекция “Платежен надзор“ при БНБ приел, че „СБАЛ ••••“ ООД в качеството си на получател на плащане на стойност 1350 лева, като е изискало от ••• заплащането на такса в размер на 27, 00 лева за използването на платежен инструмент, свързан с карта (кредитна карта Visa), е извършил нарушение на чл. 68, ал. 4, предл. първо от ЗПУПС. Поради това на 13.05.2024 г., в присъствието на упълномощен представител на „СБАЛ ••••” ООД и двама свидетели, св. ••• съставил АУАН № БНБ-62594/13.05.2024 г., в който описал времето, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението. АУАН бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството – Б. В. и връчен на последния. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани от страна на санкционираното дружество писмени възражения срещу констатациите в АУАН. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление № БНБ-79815/21.06.2024 г., издадено от Подуправител на Българска народна банка, ръководещ управление „Банково“, с което на „СБАЛ ••••“ ООД на основание чл. 188, ал. 1, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗПУПС, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на сумата от 10000 (десет хиляди) лева за нарушение на чл. 68, ал. 4, предл. първо от ЗПУПС. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител П.. Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право. От показанията на св. П. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля •• ••• представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло. Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща. В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Предвид основния релевиран довод в жалбата е необходимо да бъде посочено, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН, подписани са от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени на представител на жалбоподателя за запознаване със съдържанието им. В тази връзка следва да бъде посочено, че установяването на нарушението и нарушителя от страна на БНБ е станало едва с представянето на изисканото от „СБАЛ ••••“ ООД становище/писмени обяснения с писмо с вх. № БНБ- 47931/10.04.2024 г. по описа на БНБ. Именно от тази дата е започнал да тече законоустановеният 6-месечен срок по чл. 34, ал. 2 ЗАНН за съставяне на АУАН, като е видно, че към датата на издаването му (13.05.2024 г.) този срок не е бил изтекъл, поради което и всички възражения на въззивника в противоположния аспект не могат да бъдат споделени. В този смисъл практиката на АССГ е константна – Решение № 1803/20.03.2014 г. на IV-ти касационен състав; Решение № 1715/17.03.2014 г. на VI-ти кас. състав; Решение № 1580/12.03.2014 г. на IX-ти кас. състав; Решение № 2233/04.04.2014 г. на XII-ти кас. състав; Решение № 1513/11.03.2014 г. на II-ри кас. състав; Решение № 880/17.02.2014 г. на III-ти кас. състав и т. н. Спазен е и 6-месечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН за издаване на наказателното постановление, считано от съставянето на АУАН, както и 5 – годишният срок от извършване на нарушението. По изложените съображения е видно, че процесният АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени при спазване на всички императивни изисквания на ЗАНН. Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и с оглед правилното приложение на материалния закон. В хода на административнонаказателното производство с АУАН № № БНБ-62594/13.05.2024 г. и НП № БНБ-79815/21.06.2024 г. на жалбоподателя „СБАЛ ••••“ ООД е повдигнато административнонаказателно обвинение за извършено нарушение на чл. 68, ал. 4, предл. първо от ЗПУПС – че в качеството си на получател на плащане на стойност 1350 лева е изискал от ••• заплащането на такса в размер на 27, 00 лева за използването на платежен инструмент, свързан с карта (кредитна карта Visa). Нарушаването на визираното законовоустановено задължение на получателя /в случая юридическо лице, определено като краен получател на средства, които са предмет на платежна операция/ е скрепено с налагането на санкция на основание чл. 185, ал. 1 от ЗПУПС. От събраната и приобщена по делото доказателствена съвкупност по безспорен начин се установи, че въззивникът „СБАЛ ••••“ ООД не е изпълнил законовото си задължение да не изисква от платеца заплащането на такси за използването на платежни инструменти, свързани с карти и като начислил процесната такса е извършил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение. Във връзка с доводите, релевирани в жалбата на дружеството – въззивник е необходимо да бъде посочено, че за съставомерността на извършеното от жалбоподателя нарушение е ирелевантно дали картата, с която е извършено заплащането, принадлежи на молителя или на трето лице, а отделно от това не съответства на събрания по делото доказателствен материал твърдението, че не е установено с какво платежно средство е заплатена фактурираната от дружеството – жалбоподател услуга и дали сумата от 27, 00 лева представлява такса за използването на картата. На първо място ясно и категорично се установява, че заплащането на таксата в размер на 27, 00 лева е начислена за използването на платежен инструмент, свързан с карта (кредитна карта Visa), а отделно от това и видно и от депозираното по делото становище от медицинския управител на „СБАЛ ••••“ ООД, визираната административна такса се начислява при всяко безкасово картово плащане. В подкрепа на изложеното е и приобщената към доказателствените материали Заповед № 6/01.06.2023 г. на медицинския управител на „СБАЛ ••••“ ООД за въвеждане на административна такса при картово плащане на ПОС терминал за извършваните медицински услуги в „СБАЛ ••••“ ООД, съобразно която и считано от 03.06.2023 г. при всички картови плащания се начислява административна такса от 2 % върху стойността на сумата, дължима на каса, но не по – висока от 30, 00 лева. Предвид изложеното, съдът счита, че наказващият орган правилно е приложил материалния закон по ангажиране административнонаказателната отговорност на въззивника за извършеното от него нарушение и правилно е квалифицирал последното съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 4, предл. първо от ЗПУПС. С оглед обстоятелството, че юридическите лица, каквото е дружеството – жалбоподател носят обективна, безвиновна отговорност, е безпредметно да се обсъжда субективната съставомерност на извършеното административно нарушение. Наказващият орган правилно е определил и санкцията за така извършеното административно нарушение, съобразно разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗПУПС, като е наложил имуществена такава в минималния предвиден в закона размер и не са налице основания за нейното ревизиране. Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за квалифициране на нарушението като „маловажно“ такова. С Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС не е направено разграничение относно приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН спрямо формалните или резултатни административни нарушения, като горепосочената разпоредба се прилага спрямо двата вида нарушения. В този смисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от НК, за да се определи един случай като "маловажен" се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. В конкретиката на настоящия случай обаче, предвид обстоятелството, че нарушението е формално, на просто извършване, се явяват ирелевантни съображения за липсата на настъпили вредни последици, поради факта, че законодателят не е предвидил в състава на нарушението настъпването на такива. При преценка характера на извършеното административно нарушение и неговите обективни проявления съдът не може да приеме, че в случая се касае за по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което и административнонаказващият орган правилно не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като извършеното административно нарушение не представлява маловажен случай. По изложените аргументи съдът приема, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено, а подадената жалба да се остави без уважение като неоснователна. При този изход на спора, претенцията на БНБ за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателна, като последното следва да бъде определено в размер на 80, 00 лева, на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът