Решение № 264 от 4.7.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 690/2022 г.

Производство по чл.258 и сл. от ГПК. С решение №260423 от 02.11.2021 г., постановено по т.д.№745/2017 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, ТО, XX състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от „Ф. и К.“ АД – гр.П. – в несъстоятелност, ЕИК ••••••••• искове да бъде осъдена Р. П. Т., ЕГН •••••••••• от гр. С. да му заплати сумата от 533 460лв, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска 04.09.2017г до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпяна от него имуществена вреда в резултат на неправомерно извършен на 23.02.2017г кредитен превод за сумата от 533 460лв от Т. Н. М. като е използвала неистински документи – платежно нареждане, декларация по чл.4, ал.7 и чл.6, ал.5, т.3 от ЗМИП и копие на съдебно удостоверение от Окръжен съд - Пловдив, действаща като пълномощник на Р. П. Т., в качеството й към онзи момент на постоянен синдик на „Ф. и К.“ АД – гр.П. – в н., като преводът е извършен от неговата особена сметка в „Б. П. Б.“ ЕАД – гр. С., ЕИК •••••••••, с правоприемник „ЮбБ.“ АД – гр. С., ЕИК ••••••••• към особената сметка на „В.“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ••••••••• в „О.Б.Б.“ АД – гр. С., ЕИК •••••••••, както и сумата от 28 805, 06лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 533 460лв за периода от 23.02.2017г до 03.09.2017г, включително. Със същото решение са отхвърлени като неоснователни и предявените от „Ф. и К.“ АД – гр.П. – в несъстоятелност, ЕИК ••••••••• искове да бъдат осъдени при условията на солидарна отговорност Р. П. Т., ЕГН •••••••••• от гр. С. и Т. Н. М., ЕГН •••••••••• от гр. С. да му заплатят сумата от 533 460лв, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска 04.09.2017г до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпяна от него имуществена вреда в резултат на извършен на 23.02.2017г кредитен превод за сумата от 533460лв. от Т. Н. М. като пълномощник на Р. П. Т., но без да е възложен от Р. П. Т., действаща към онзи момент като постоянен синдик на „Ф. и К.“ АД – гр.П. – в н., ЕИК •••••••••, като преводът е извършен от неговата особена сметка в „Б. П. Б.“ ЕАД – гр. С., ЕИК ••••••••• с правоприемник „ЮбБ.“ АД – гр. С., ЕИК •••••••••, към особената сметка на „В.“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ••••••••• в „О.Б.Б.“ АД – гр. С., ЕИК ••••••••• и въз основа на неистински документи – платежно нареждане, декларация по чл.4, ал.7 и чл.6, ал.5, т.3 от ЗМИП и копие на съдебно удостоверение от Окръжен съд - Пловдив, представени пред „Б. П. Б.“ ЕАД от Т. Н. М., както и сумата от 28 805, 06лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 533 460лв. за периода от 23.02.2017г до 03.09.2017г., включително. На следващо място, с решение №260423 от 02.11.2021 г., постановено по т.д. №745/2017 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, ТО, XX състав, е осъдена Т. Н. М., ЕГН от гр. С. да заплати на „Ф. и К.“ АД – гр.П. – в несъстоятелност, ЕИК ••••••••• сумата от 163 546, 63лв, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска 05.09.2017г. до окончателното изплащане, както и законната лихва върху сумата от 103183, 37лв. за периода от 05.09.2017г до 26.08.2021г, като сумата от 163 546, 63лв. представлява обезщетение за претърпяна от дружеството имуществена вреда в резултат на извършен на 23.02.2017г от Т. Н. М. кредитен превод за сумата от 533 460лв от неговата особена сметка в „Б. П. Б.“ ЕАД – гр. С., ЕИК •••••••••, с правоприемник „ЮбБ.“ АД – гр. С., ЕИК •••••••••, към особената сметка на „В.“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ••••••••• в „О.Б.Б.“ АД – гр. С., ЕИК •••••••••, който превод е извършен въз основа на представени от Т. Н. М. неистински документи – платежно нареждане, декларацията по чл.4, ал.7 и чл.6, ал.5, т.3 от ЗМИП и копие на съдебно удостоверение от Окръжен съд – Пловдив - пред „Б. П. Б.“ ЕАД, като Т. Н. М. е действала виновно, тъй като е знаела, че посочените документи са неистински, но ги е използвала с цел извършване на превода, както и сумата от 8 814, 05лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 163 546, 63лв за периода от 23.02.2017г до датата на депозиране на исковата молба пред СГС - 03.09.2017г, включително, като исковете са отхвърлени за разликите от присъдените до пълните предявени размери – съответно 533 460лв. и 28 805, 06лв., както и иска за присъждане на законна лихва върху сумата от 163 546, 63лв за дата 04.09.2017г, като неоснователни. С решението от 02.11.2021 г. на ОС-Пловдив е ответницата Т. Н. М., ЕГН •••••••••• от гр. С. е осъдена още да заплати на ищеца „Ф. и К.“ АД – гр.П. – в несъстоятелност, ЕИК ••••••••• сумата от 5 157, 65лв. за извършени съдебни разноски пред първата инстанция по съразмерност, а ищецът „Ф. и К.“ АД – гр.П. – в несъстоятелност, ЕИК ••••••••• е осъден да заплати на ответницата Р. П. Т., ЕГН •••••••••• от гр. С. сумата от 15 600лв. за извършени съдебни разноски пред първата инстанция, дължими от масата на несъстоятелността, както и да заплати по сметка на ОС – Пловдив държавна такса в размер на 15 596, 18 лева, дължима от масата на несъстоятелността. Наред с това, с горното решение ответницата Т. Н. М., ЕГН •••••••••• е осъдена да заплати по сметка на ОС – Пловдив държавна такса в размер на 6 886, 43 лева. Решението е постановено при участието на „О.Б.Б.“ АД – гр. С., ЕИК ••••••••• като трето лице помагач на страната на „Ф. и К.“ АД – гр.П. – в несъстоятелност. Решението е постановено и при участието на „Б. П. Б.“ ЕАД – гр. С., ЕИК •••••••••, с правоприемник в хода на процеса „ЮбБ.“ АД – гр. С., ЕИК ••••••••• като трето лице помагач на страната на Р. П. Т. от гр. С.. С решението от 02.11.2021 г. е разпоредено препис от него да се изпрати по т.д.№ 744/2010г на ОС – Пловдив, производството по несъстоятелност за „Ф. и К.“ АД – гр.П. – в несъстоятелност, с оглед изложени в мотивната му част съображения. Настоящото въззивно производство е образувано въз основа на въззивни жалби, подадени поотделно от “ЮбБ.”АД-гр. С. с ЕИК ••••••••• и “Ф. и К.”АД /н/ с ЕИК •••••••••, с всяка от които горното първоинстанционно решение е обжалвано в определени негови части. С въззивната жалба на “ЮбБ.”АД-гр. С. с ЕИК •••••••••, подадена чрез пълномощника на дружеството адв. А. М., решение №260423 от 02.11.2021 г., постановено по т.д.№745/2017 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, ТО, XX състав, се обжалва в следните му части: -В частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от “Ф. и К.”АД /н/ искове да бъде осъдена Р. П. Т. да му заплати сумата от 533 460 лв., начиная от датата на предявяване на иска 04.09.2017г до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпяна от него имуществена вреда в резултат на неправомерно извършен на 23.02.2017г. кредитен превод за сумата от 533 460лв. от Т. Н. М., като е използвала неистински документи – платежно нареждане, декларация по чл.4, ал.7 и чл.6, ал.5, т.3 от ЗМИП и копие на съдебно удостоверение от Окръжен съд - Пловдив, действаща като пълномощник на Р. П. Т., в качеството й към онзи момент на постоянен синдик на „Ф. и К.“ АД – гр.П. – в н., като преводът е извършен от неговата особена сметка в „Б. П. Б.“ ЕАД – гр. С., ЕИК •••••••••, с правоприемник „ЮбБ.“ АД – гр. С., ЕИК ••••••••• към особената сметка на „В.“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ••••••••• в „О.Б.Б.“ АД – гр. С., ЕИК •••••••••, както и сумата от 28 805, 06лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 533 460лв за периода от 23.02.2017г до 03.09.2017г, включително. -В частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от “Ф. и К.”АД /н/ искове да бъдат осъдени при условията на солидарна отговорност Р. П. Т., ЕГН •••••••••• от гр. С. и Т. Н. М., ЕГН •••••••••• от гр. С. да му заплатят сумата от 533 460лв, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска 04.09.2017г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпяна от него имуществена вреда в резултат на извършен на 23.02.2017г. кредитен превод за сумата от 533460лв. от Т. Н. М. като пълномощник на Р. П. Т., но без да е възложен от Р. П. Т., действаща към онзи момент като постоянен синдик на „Ф. и К.“ АД – гр.П. – в н., ЕИК •••••••••, като преводът е извършен от неговата особена сметка в „Б. П. Б.“ ЕАД – гр. С., ЕИК ••••••••• с правоприемник „ЮбБ.“ АД – гр. С., ЕИК •••••••••, към особената сметка на „В.“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ••••••••• в „О.Б.Б.“ АД – гр. С., ЕИК ••••••••• и въз основа на неистински документи – платежно нареждане, декларация по чл.4, ал.7 и чл.6, ал.5, т.3 от ЗМИП и копие на съдебно удостоверение от Окръжен съд - Пловдив, представени пред „Б. П. Б.“ ЕАД от Т. Н. М., както и сумата от 28 805, 06лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 533 460лв. за периода от 23.02.2017г до 03.09.2017г., включително. Жалбоподателят “ЮбБ.”АД моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваните от него части и вместо това да бъде постановено решение от настоящата инстанция, с което да бъдат уважени предявените от “Ф. и К.”АД /н/ искове срещу Р. Т. за сумата от 430 276, 63 лв., представляваща сумата за процесния период от 23.02.2017 г., намалена с възстановената от “В.”ЕООД /н/ сума от 103 183, 37 лв., ведно с претендираните съответно преизчислени суми за законна лихва с оглед датата на частично възстановяване на превода, като същевременно се отхвърлят обратните искове от Р. Т. срещу “Б. П. Б.”АД като неоснователни и недоказани.Моли да му се присъдят разноските в първоинстанционното производство, направени във връзка с обратния иск, както и разноските пред въззивната съдебна инстанция за държавна такса и адвокатски хонорар. С въззивната жалба, подадена от “Ф. и К.”АД /н/ с ЕИК •••••••••, решението на ОС- Пловдив от 02.11.2021 г. също се обжалва в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от “Ф. и К.”АД /н/ искове да бъде осъдена Р. П. Т. да му заплати сумата от 533 460 лв., ведно със законна лихва, представляваща обезщетение за претърпяна от него имуществена вреда в резултат на неправомерно извършен на 23.02.2017г. кредитен превод за сумата от 533 460лв. от Т. Н. М., като е използвала неистински документи – платежно нареждане, декларация по чл.4, ал.7 и чл.6, ал.5, т.3 от ЗМИП и копие на съдебно удостоверение от Окръжен съд - Пловдив, действаща като пълномощник на Р. П. Т., в качеството й към онзи момент на постоянен синдик на „Ф. и К.“ АД – гр.П. – в н., като преводът е извършен от неговата особена сметка в „Б. П. Б.“ ЕАД – гр. С., ЕИК •••••••••, с правоприемник „ЮбБ.“ АД – гр. С., ЕИК ••••••••• към особената сметка на „В.“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ••••••••• в „О.Б.Б.“ АД – гр. С., ЕИК •••••••••, както и сумата от 28 805, 06лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 533 460лв за периода от 23.02.2017г до 03.09.2017г, включително. Жалбоподателят “Ф. и К.”АД /н/ моли да се отмени решението в горната му обжалвана част и да се постанови ново решение, с което да се уважи заведения по чл.663, ал.3 иск за 430 276, 63 лв., представляваща сумата от процесния превод от 23.02.2017 г., намалена с възстановената сума от 103 183, 37 лв., ведно с 28 805, 06 лв.-законна лихва за периода от 23.02.2017 г. /датата на извършване на превода/ до 04.09.2019 г. /датата на депозиране на исковата молба/, законната лихва върху 533 460 лв., считано от 04.09.2019 г. до 31.08.2021 г. и върху 430 276, 63 лв. до окончателното изплащане на сумата. Наред с това, първоинстанционното решение е обжалвано от “Ф. и К.”АД /н/ и в частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от това дружество- жалбоподател искове, с които е поискано да бъдат осъдени при условията на солидарна отговорност Р. П. Т. и Т. Н. М. и в случай, че не бъде уважен иска по чл.663, ал.3 от ТЗ, като при отмяната на първоинстанционното решение в тази му част, моли да бъде уважен иска по чл.49, вр.45 ЗЗД за посочените по-горе суми.Евентуално моли да се отмени решението в частта, отхвърляща иска по чл.45 срещу Т. М. за сумата над 163 546, 63 лв. и да бъде уважен същия иск за сума в общ размер до 430 276, 63 лв., ведно с лихвите, включително върху 533 460 лв., считано от 23.02.2017 г. Във всяка от жалбите са изложени подробни аргументи за обосноваване на заявеното въззивно обжалване. Така в жалбата си “ЮбБ.”АД с ЕИК ••••••••• излага доводи за обосноваване на правния си интерес от обжалване на първоинстанционното решение в качеството му на трето лице-помагач.А по съществото на решението поддържа, че то е недопустимо и необосновано, като според Б. заключението на съда, че Р. Т. не следва да носи отговорност за нерегламентирания кредитен превод от 533 460 лв. от особената сметка на “Ф. и К.”АД /н/ в “Б. П. Б.” към особената сметка на “В.”ЕООД /н/ в “О.Б.Б.”АД, не се основава на задълбочен анализ на всички събрани доказателства, а ползваните такива са тълкувани тенденциозно, при липса на обективност и при игнориране на редица възражения от процесуалноправно и материалноправно естество, направени в хода на процеса.Заявява, че са допуснати и съществени процесуални нарушения.В т.1-ва от жалбата на “ЮбБ.”АД са изложени аргументи за необоснованост на изводите в първоинстанционното решение, които са дали основание на съда да отхвърли исковете срещу ответницата Р. Т..В този контекст се поддържа, че в решението изобщо не са разгледани твърденията както на ищеца, така и на третото лице-помагач “ЮбБ.”АД за неоказана дължима грижа от Р. Т. в качеството й на синдик на ищеца по делото, което бездействие на практика /според Б.-жалбоподател/ е позволило да се стигне до нерегламентираната платежна операция.Излага и конкретни обстоятелства в тази насока.Поддържа и аргумента, че са интерпретирани едностранчиво и доказателствата по делото, касаещи установяването на авторството на текста и подписите в процесното платежно нареждане за сумата от 533 460 лв. и декларацията по ЗМИП за този превод, като счита, че необосновано е даден приоритет на едни от тези доказателства, без да се обясни защо са отхвърлени други доказателства, с които се установяват различни факти от релевантно значение.Посочва, че се наблюдава селективен подход на съда, създаващ съмнения за липсата на обективност и спазване на принципа за равенство на страните.Счита още, че е неясно съображението на съда, с което е отказано да бъде кредитирана първоначалната съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото лице С. и намира, че тази експертиза не страда от посочените в обжалваното решение пороци.Посочва още, че в противоречие с чл.201 от ГПК, изискващ възлагане на повторно заключение при необоснованост и съмнение за правилността на експертизата, първоинстанционният съд с определение от 07.01.2020 г. е допуснал извършването на нова съдебно-почеркова експертиза по всички поставени от страните въпроси, вместо да се изиска единствено допълване на заключението във връзка с неизпълнените задачи.Намира това за процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд.Изразява несъгласие и с извода на съда за кредитиране на заключението на изготвената тройна почеркова експертиза, като счита същото за необосновано, неясно и пораждащо съмнения за своята правилност.Излага и други аргументи за обосноваване на позицията си за неправилност и необоснованост на извода на съда, че подписите във въпросните два документа-платежно нареждане и декларация за произход на средствата, не са изпълнени от Р. Т.. В жалбата на “ЮбБ.”АД са развити и подробни аргументи в защита на изразената там позиция, че Р. Т. е имала достатъчно време, след уведомяването й от Й. Б.-служител в “Б. П. Б.”АД, за липсата на 520 000 лв. от сметката на “Ф. и К.”АД /н/ в същата Б., да се свърже с “О••”АД и да осуети излизането на средствата по нерегламентирания превод, постъпили във “В.”ЕООД /н/, от тази сметка.Изложени са доводи и обстоятелства и за неположена достатъчна грижа от Т. за връщане на неправилно преведената сума от 533 460 лв. обратно по сметката на “Ф. и К.”АД /н/, както и за неправилност на извода на съда, че действията на М. по съставянето на платежно нареждане и използване на документите, представени пред “Б. П. Б.”АД за извършване на процесния превод, са извън кръга на възложените й от тогавашния синдик на “Ф. и К.”АД /н/ Т. задължения по счетоводното обслужване на дружеството. В т.2-ра от жалбата си “ЮбБ.”АД развива подробни доводи за недопустимост, а по същество-за неправилност на заключенията на съда, касаещи действията на служителите на “Б. П. Б.”АД.В тази връзка е посочено, че първоинстанционният съд е надвишил правомощията си и се е произнесъл по твърденията на Р. Т., включени в насочения срещу Б. обратен иск.Б.-жалбоподател смята, че с оглед развитие на производството, при условие, че нито един от исковете срещу Р. Т., не е уважен, за съда не е възникнало задължение да се произнесе по твърденията в обратния иск, било то и само в мотивите, а от друга страна, в един исков процес с водещо диспозитивно начало, съдът не разполага с право на преценка дали въпреки отхвърлянето на главния и съединените с него евентуални искове срещу същото лице може да разгледа и обратния иск на това лице.В контекста на изложеното, Б. заявява, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което следва да се отстрани, като се приеме, че изложените от страна на съда мотиви, касаещи действията на банковите служители в “Б. П. Б.”АД по извършване на превода от 533 460 лв. на 23.02.2017 г. от особената сметка на “Ф. и К.”АД /н/ към особената сметка на “В.”ЕООД /н/, не следва да се считат за обвързващи “ЮбБ.”АД като неин правоприемник, в отношенията й с Р. Т., доколкото действията на съда по разглеждане на твърденията срещу Б. са недопустими. По същество Б.-жалбоподател счита за безспорно доказано в проведеното производство, че процесната платежна операция е изпълнена от служителите на “Б. П. Б.”АД в съответствие с действащите тогава банкови и вътрешни правила и процедури, поради което направените в решението изводи в обратна насока са необосновани и неправилни.По- подробни доводи и обстоятелства в тази насока Б.-жалбоподател излага в подточки 2.2.1.- 2.2.6. от въззивната жалба.Счита още, че съдът е достигнал до неправилния извод, че Б. е имала задължение за създаване на правила за процедурите по проверка на представени документи при преводи от особени сметки на дружества в несъстоятелност поради качеството й на доставчик на платежни услуги и че й принадлежи доказателствената тежест по чл.56 от Закона за платежните услуги и платежните системи от 2009 г. /отм./ за установяване автентичността на платежната операция и правомерното използване на платежен документ, при твърдение от ползвателя на платежната услуга, че не е разрешавал изпълнението на платежната операция в съответствие с правилата и процедурите на доставчика.Излага и други аргументи в подточка 2.3. за обосноваване на позицията си за правомерността на действията на служителите на Б. във връзка с процесния банков превод.И въз основа на всичко изложено в т.2 от жалбата, Б.-жалбоподател счита, че изцяло се оборва изводът на първоинстанционния съд, че била изпълнена хипотезата на чл.56, ал.2 и 3 от ЗПУПС от 2009 г. /отм./, като била доказана извършената от “Б. П. Б.”АД неавтентична платежна операция по неразрешен от платеца превод, от което възниквала отговорност за Б. за незабавно възстановяване на платеца на стойността на неразрешената операция.Развива и доводи за процесуални действия и актове на съдията-докладчик по делото, създаващи съмнение за нарушаване на принципите на обективност и безпристрастност, и за нееднакво прилагане на закона спрямо всички страни. В обобщение, на база изложените в жалбата си аргументи, обстоятелства и твърдения, ”ЮбБ.”АД е формулирала описаното по-горе искане относно обжалваните от Б. части на първоинстанционното решение. В подадената от “Ф. и К.”АД /н/ въззивна жалба се поддържа, че в обжалваните от дружеството части първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.Развити са доводи, че докладчикът по първоинстанционното решение е бил в състояние на отвод по смисъла на чл.22, ал.2 ГПК и че не е следвало да праща за вписване в регистъра на дружества в несъстоятелност препис от решението, без то да е влязло в сила.Аналогично, според жалбоподателя, е и указанието на съда към кредитори и синдик за водене на дела и давностни срокове, каквито съдът няма компетенция да дава, доколкото по смисъла на чл.6 от ГПК предметът на делото и какви дела и искове да се водят принадлежи в компетенцията на ищеца, а не на съда.Твърди в тази връзка, че с решението в тези две части, а и като цяло са нарушени чл.13 от ЕКПЧ, както и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС.Твърди в този смисъл и нарушаване на правото на справедлив процес, нарушаване на принципите на равенство и състезателност и гаранциите за независимост и безпристрастност по смисъла на чл.6 ЕКПЧ и чл.47 от Хартата.Жалбоподателят “Ф. и К.”АД /н/ поддържа още, че е нарушение на процесуалните норми произнасянето на съда с решението досежно “ЮбБ.”АД по такъв начин, че все едно М. има обратен иск, какъвто тя не е завела и в този смисъл счита, че първоинстанционният съд е надхвърлил правомощията си и се е произнесъл по въпроси, по които не е бил сезиран.Излага и доводи за недопустимост на предявените от ответницата Т. обратни искове и за допуснато процесуално нарушение на първоинстанционния съд чрез приемането на тези искове за разглеждане.Наред с това са изложени и аргументи, че решението на първоинстанционния съд е лишено от обективност и пълнота на мотивите, че не са разгледани доказателства и аргументи на страните, както и че установени факти са тълкувани едностранчиво и превратно, че тенденциозно е следвана дадена линия на разсъждение и са пренебрегнати други, почиващи на събрания доказателствен материал.Изложени са и доводи за наличието на гласни и писмени доказателства, които въобще не са обсъдени от съда /според жалбоподателя/. В пункт I-ви от жалбата се съдържа подробна аргументация на позицията на “Ф. и К.”АД /н/, че в обжалваното решение не е обсъдено основно твърдение на ищеца, а именно неполагането на дължимата грижа на добрия търговец от страна на синдика Т. по смисъла на чл.660, ал.1 от ТЗ.Жалбоподателят поддържа заявената и в първоинстанционното производство позиция, че при управление на предприятието на длъжника, синдикът дължи грижа с по-голям интензитет в сравнение с грижата, дължима от субектите на гражданското право и че в случая тази дължима грижа не е положена от синдика Т., както и че неполагането й е позволило извършването на процесния нерегламентиран превод от 23.02.2017 г.Излага конкретни обстоятелства за обосноваване на тази позиция.В този контекст посочва, че ОС-Пловдив въобще не е разгледал в решението си приетата счетоводна експертиза на в.л. П. Т., нито приетите писмени доказателства (банково извлечение от движение по сметка на “Ф. и К.”АД /н/), говорещи за осъществяването на преводи без основание от началото на февруари 2017 г. и не е обърнал внимание на твърденията на ищеца, че ако Т. е полагала грижа за “Ф. и К.”АД /н/, е щяла да може да предотврати вредоносните действия на М., в случай, че не е участвала в тях заедно с нея. В пункт II-ри от въззивната си жалба, жалбоподателят “Ф. и К.”АД /н/ излага аргументи, че в първоинстанционното решение неоснователно е даден превес на позицията на ответницата Т. по отношение на това, че тя лично не е взела средствата от дружеството и не е участвала в нанасянето на вредата.Счита, че от една страна този тип съображения са неоснователни и недоказани, а от друга-тяхното безкритично и едностранно третиране представлява съществено процесуално нарушение.Намира, че е налице пряка причинна връзка между предоставянето на пълномощното на М. от Т. и неосъществената в нито един момент проверка от страна на Т. как се изпълняват правата по това пълномощно и счита, че това е проява на бездействие и неизпълнение на задължения от страна на последната, довели до настъпване на процесната вреда от 23.02.2017 г. за дружеството-ищец.Допълва в тази насока, че дори и да не е наредила лично процесния превод от посочената дата, ответницата Т. като синдик на дружеството-ищец е трябвало да проследява движението на банковата му сметка и извършваната дейност от упълномощените от нея лица, а не да ги оставя безнадзорни.Счита за невярно твърдението за липса на нейно участие, тъй като именно синдикът Т. е предоставила нотариално заверено пълномощно на Т. М. и без това пълномощно процесният превод е нямало да може да се осъществи.Заявява, че в обжалваното решение се набляга на действия, извършвани от Т. след узнаването от нея за извършения превод от 23.02.2017 г., свързани с подаване на сигнали, но се пропуска да се обсъди в какво се изразяват нейните действия и бездействия до момента на изпълнението на превода, които са позволили той да бъде осъществен.Това, според жалбоподателя “Ф. и К.”АД /н/, води както до неправилност на решението и съществени процесуални нарушения, така и за пореден път показва тенденциозно отношение на решаващия състав. В подадената от “Ф. и К.”АД /н/ въззивна жалба са изложени и доводи за неправилно и необосновано кредитиране от първоинстанционния съд на твърдението на ответницата Т., че е уведомила служителя на О•• АД Х. Х. да блокира сметката на “В.”ЕООД /н/ и че е получила уверение, че това е сторено.Според дружеството-жалбоподател, това твърдение не може да е вярно предвид доказания факт, приеман за такъв и от ОС-Пловдив, че от сметката на “В.”ЕООД /н/ е излъчен превод към Н••-няма как едновременно сметката да е блокирана и от нея да се изпълнява превод.В тази връзка се поддържа в жалбата, че първоинстанционният съд е възприел твърденията на Т. и показанията на свидетелите- служители на О•• АД, но не и тези на свидетелите-служители на “Б. П. Б.”АД, без да има надлежни мотиви за такъв подход, което води до “основанията за отмяна на съдебното решение”. Наред с горното, според дружеството-жалбоподател ОС-Пловдив неоснователно е приел, че Р. Т. не е могла да поиска отмяна на платежната операция и възстановяване на средствата от сметката на “В.”ЕООД /н/ по сметката на “Ф. и К.”АД /н/, доколкото липсвали процедури за особени сметки на длъжници, въпреки че няма нормативно изискване за създаване на такива отделни правила.Посочва, че Т. в случая е представлявала и двамата ползватели на платежната услуга-платеца “Ф. и К.”АД /н/ и получателя на средствата “В.”ЕООД /н/ и на основание чл.62 ЗПУПС /отм./ е можела да даде съгласие за отмяна на платежната операция.Тя обаче, съгласно твърденията на дружеството-жалбоподател, не е поискала не само възстановяването на пълната сума, а и на средствата към особената сметка на “Ф. и К.”АД /н/ от около 20 000 лв., останали в сметката на “В.”ЕООД /н/ след превода към Н••.Счита в този контекст за неправилни съжденията на съда, че е било извън правомощията на синдика Т. да даде съгласие за връщане на сумата, както и че сумата била част от масата на несъстоятелността на “В.”ЕООД /н/ от гледна точка на това дружество. В пункт IX-ти от жалбата си дружеството “Ф. и К.”АД развива и аргументи за погрешност на извода на първоинстанционния съд и за противоречието му с предоставеното на М. пълномощно, че последната е имала право само да представя документи в Б..Счита, че М. е разполагала с пълни права да се разпорежда с особената сметка, да нарежда преводи и тегления, да изготвя документи, свързани с извършването им, включително да завери документ, с чийто оригинал разполага, и да получава банковата поща на дружеството в несъстоятелност. В пункт X-ти са развити доводи за неоснователно кредитиране от първоинстанционния съд на показанията на свидетеля В. Т. П., а в пункт XI-ти са изложени допълнителни доводи за наведени от ищеца, но несъобразени от първоинстанционния съд твърдения относно неполагането на дължимата грижа от синдика и непроследяване на упълномощения счетоводител. На следващо място, в пункт XII-ти от жалбата на “Ф. и К.”АД /н/ се поддържа аргумента, че първоинстанционният съд въобще не е обсъдил показанията на св. М. М. и имейла от Б., от които доказателства ставало ясно, че Т. е била уведомена за неправомерния превод от сметката на “Ф. и К.”АД по сметката на “В.”ЕООД /н/ преди сумата да бъде преведена от сметката на последното дружество към Н••.В тази връзка дружеството- жалбоподател твърди, че Т. е била уведомена за измамливия превод преди 10, 20 часа, когато е излъчен преводът от “В.”ЕООД /н/ към Н•• и за времето от уведомяването й до посочения час е имало достатъчно време същата да блокира средствата във “В.”ЕООД /н/, където също е синдик и впоследствие да направи писмена молба до съда по несъстоятелност за връщане на тази сума по особената сметка на “Ф. и К.”АД /н/, но не е направила всичко това, а окръжният съд въобще не е обсъдил описаните обстоятелства и събраните във връзка с тях доказателства. В пункт XIV-ти от жалбата на “Ф. и К.”АД /н/ са изложени аргументи срещу преценката на първоинстанционния съд по отношение на изготвените по делото почеркови експертизи. Жалбоподателят поддържа, че неоснователно не е съобразена от съда почерковата експертиза, изготвена от вещото лице М. С., приета в съдебното заседание на 25.11.2019 г. и че не е имало основание и предпоставки по чл.201 от ГПК за допускане на повторната почеркова експертиза, изготвена от в.л. С. Б., както и за замяната на първото вещо лице с вещото лице Б..Излага аргументи и срещу тройната графологична експертиза, като смята за недопустимо да се ползват нейните изводи поради това, че е използван метод от вещите лица, при който обект и образци са групирани и смесени и не се дава отговор за конкретното процесно платежно нареждане, а и в самата експертиза трудно се проследява къде точно се изследва именно подписът на платежното от 23.02.2017 г. и къде сравнителен материал.Намира още, че съдът е осъществил процесуално нарушение, като е допуснал първо повторната единична експертиза, а после и тройната графологична експертиза с други вещи лица, без индикация, че първото вещо лице не може и няма компетентност директно да отговори. В процесната жалба на “Ф. и К.”АД /н/ се съдържат аргументи и за това, че от решението на ОС-Пловдив не може да се изведе последователна фактическа обстановка, която се възприема от съда за установена, както и че самата фактическа обстановка е изкривена, включително като не са обсъдени всички доказателства и не са съпоставени.Наред с това жалбоподателят счита, че съдът погрешно е пристъпил към изследване на въпроса кои са били отговорните лица за банковия превод, след като е направил заключението, че Р. Т. не е била отговорна за превода.В този контекст намира за процесуално недопустимо да се разглеждат действията на банковите служители на “Б. П. Б.”АД, доколкото по обратния иск при неуважаване на главния иск не се дължи произнасяне.В това отношение счита за неправилно и позоваването от съда на доказателства-платежни документи, представени от Р. Т. с обратната искова молба.Според дружеството-жалбоподател, несъмнено процесуално положение е, че обратният иск на ответника срещу третото лице-помагач подлежи на разглеждане по същество само при уважаване на иска на ищеца против ответника и то само до размера, до който първият иск е уважен.С оглед на това заявява, че всички мотиви и разсъждения на първоинстанционния съд, както и доказателства във връзка с тях, отнасящи се до обратния иск и отговорността на Б. са не само недопустими, а и водят до неправилност на съдебния акт, доколкото спомагат за изграждане на крайните изводи и формирането на диспозитива на решението. Освен горното, в жалбата на “Ф. и К.”АД се поддържа и обосновава и становището, че никой не възлага другиму с договор и/или пълномощно да извърши неправомерни действия, но когато такива действия са факт, възложителят на работата, в случая счетоводна и по разпореждане с банкови сметки, отговаря за действията на упълномощения.Посочва се в тази връзка, че противоправността на действията на М. не изключва отговорността на Т. нито като синдик, опазващ масата на несъстоятелността, нито като възложител по смисъла на чл.49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД. И още се застъпва в посочената жалба позицията, че неправилно, неоснователно и недоказано в съдебното решение не се възприема приложението на чл.58, ал.2 ЗПУПС, действал към 23.02.2017 г., а вместо това се посочва, че нормата би била приложима, ако пред Б. са били представени редовни платежни документи.Според жалбоподателя “Ф. и К.”АД /н/, щом са налице измамливи действия, то това е достатъчно, за да се изключи отговорността на Б. по смисъла на посочената разпоредба, без това да зависи от други условия и спазването им от Б..Наред с това жалбоподателят счита за недопустимо и неправилно да се изследва солидарна отговорност между ответницата Т. М. и третото лице- помагач “ЮбБ.”АД, правоприемник на “Б. П. Б.”АД, тъй като М. няма обратен иск срещу Б., а и обратните искове на Т. също не са подлежали на разглеждане.Твърди, че липсват основания да се изследва солидарна отговорност, да се намалява отговорността на Т. М. поради съпричиняване и да се насочва към ангажиране на отговорност спрямо Б., когато нито има заведен такъв иск, нито е повдигнато подобно възражение от ответника.Заявява, че и ищецът няма такова твърдение, а първоинстанционният съд се е произнесъл по нещо, за което не е бил сезиран и в това отношение е извършено нарушение на чл.6, ал.2 от ГПК, тъй като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Освен за процесуално недопустимо, дружеството-жалбоподател намира и за неправилно проведеното от съда обсъждане за отговорността на Б., като посочва, че това обсъждане намира отражение и в диспозитивната част на решението чрез неправилно осъждане на Т. М. за по-ниска сума от причинената вреда.Излага обстоятелства и доводи за обосноваване на становището си, че от страна на Б. и нейните служители са извършени действия и са взети мерки за надлежното извършване на платежните операции и в частност на процесната от 23.02.2017 г., но въпреки това са обективирани такива действия, които са ги въвели в заблуждение и затова е налице измама и се налага позоваването на чл.58, ал.2 от ЗПУПС /отм./ за измама.Б. /т.е. ”Б. П. Б.”АД/ и нейните служители били поставени в условията да бъдат въведени в заблуждение и измамени от М., респективно от липсата на контрол на Т. върху действията на М., за да може на 23.02.2017 г. средствата от “Ф. и К.”АД /н/, които се съхраняват в тази Б., чрез тези измамливи действия да бъдат прехвърлени по особената сметка на “В.”ЕООД /н/.Посочва се, че поредица от установени в процеса факти говорят за това, че банковите служители са били въведени в заблуждение, макар да са положили дължимата от тях грижа и да са следвали въведените необходими правила за работа.Според жалбоподателя, измамена е самата Б. на 23.02.2017 г., за да се вземат от нея средства на “Ф. и К.”АД и няма как измаменият да носи отговорност за това, че е измамен.Продължава съжденията си, че доколкото се касае за измама, следва да се приложи чл.58, ал.2 ЗПУПС /отм./, а не да се проследява дали са налични условията по чл.56 и чл.57 от същия закон.Поддържа още, че съдът не е разгледал и факта, че Р. Т. е сключила договор с Б. и е приела Общите условия на “Б. П. Б.”АД, без да е направила резерви или уговорки различни от общите условия, а в тях изрично е посочено, че в случай на измама Б. не носи отговорност-положение, с което Т. се е съгласила.Излага и аргументи за неправилност на извода на съда за липса на правила за особената сметка на дружества в несъстоятелност и за несъобразяване от съда на поредица от факти, описани в пункт XI-ти от въззивната жалба.В същия пункт жалбоподателят обосновава и становището си, че ако Т. бе осъществила посочения там контрол в периода 01.02.2017 г. до 10.02.2017 г. е щяла да установи измамливите тегления на М. и да оттегли пълномощното на последната и така да предотврати настъпването на вредата от 23.02.2017 г.Посочва още, че Т. е имала достатъчно време до тази дата да оттегли пълномощното и спесимена, предоставени от нея на М. и че последната е действала на тази дата при посещението на Б. по повод на процесния превод не в лично качество, а в качеството си на длъжностно лице-като счетоводител с предоставено нотариално пълномощно от 2012 г., боравейки със сметка на “Ф. и К.”АД, а не с нейна лична банкова сметка. В пункт XXII от жалбата са изложени доводи за това, че първоинстанционният съд по време на провеждане на процеса е бил в състояние на отвод, но не се е оттеглил, а в следващия пункт XXIII-ти е изложено твърдение на жалбоподателя, че не е обсъдена писмената му защита, представени в първоинстанционното производство, като счита, че съдът е имал правото да не възприеме същата, но е бил длъжен да я обсъди в основните й елементи и да посочи, че такава все пак е постъпила.И най-накрая, считайки, че първоинстанционният съд не е следвало да постановява вписване на обжалваното решение в регистъра според мотивите, без на основание чл.13 ЕКПЧ и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС да се посочи “ефективният вътрешноправен способ за обжалване преди реализиране на самото вписване”, жалбоподателят “Ф. и К.”АД е заявил особено искане да бъдат дадени незабавни указания на съда по несъстоятелността на “Ф. и К.”АД на основание чл.6, вр. с чл.13 ЕКПЧОС и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС за незабавно заличаване на публикуването на невлязлото в сила и обжалвано по настоящото дело първоинстанционно решение, в Информационната система за производството по несъстоятелност на “Ф. и К.”АД по т.д.№744/2010 г. на ОС-Пловдив, разпоредено от първоинстанционния съд. Същото като съдържание особено искане е направено и във въззивната жалба на “ЮбБ.”АД. В законния срок въззиваемата Р. П. Т. е подала писмен отговор на всяка от двете въззивна жалби, чрез пълномощниците си адв. Т. Н. и адв. Н. Г..И в двата отговора въззиваемата Т. поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба, до която се отнася съответния отговор.В отговора на подадената от “Ф. и К.”АД въззивна жалба, въззиваемата Т. развива подробни аргументи, с които оспорва като неоснователни всички съдържащи се в тази жалба оплаквания срещу обжалваните части на първоинстанционното решение.Заявява наред с това, че изцяло поддържа тезата си за неоснователност на заявените срещу нея претенции, поради това че не е налице нито един от елементите на сложния фактически състав на отговорността на синдика по чл.663, ал.3 от ЗЗД, респективно-на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД.В този смисъл заявява и че изцяло поддържа становищата, възраженията и доводите, изразени в отговора й от 07.02.2018 г., допълнителния отговор от 11.04.2018 г., допълнителния отговор от 08.05.2018 г., нейните писмени становища и писмената й защита от 25.10.2021 г., представени по първоинстанционното дело.Моли въз основа на изложените в този отговор съображения да бъде оставена без уважение въззивната жалба на “Ф. и К.”АД /н/ срещу решението в частта, с която са отхвърлени предявените срещу нея искове. В отговора на въззивната жалба, подадена от “ЮбБ.”АД, въззиваемата Р. Т. освен позиция за неоснователност на тази жалба, излага и становище за недопустимостта й.В тази насока твърди, че в конкретния случай не е налице осъдителен диспозитив срещу Б.- жалбоподател, конституирана като трето лице-помагач на страната на ответницата Т., тъй като първоинстанционният съд изобщо не е разгледал и съответно-не се е произнесъл по обратния иск, страна по който е същата Б..Както смята въззиваемата Т., от това, че предявените срещу нея искове са приети за неоснователни следва, че не са възникнали вътрешнопроцесуалните предпоставки за разглеждане и произнасяне по обратния иск, предвид което пред първоинстанционния съд не е стоял за разглеждане въпроса за основателността или неоснователността на обратния иск и съответно, съдът не е постановил диспозитив по него, а от това следва, че не е налице интерес на “ЮбБ.”АД от обжалване решението на ОС-Пловдив, предвид което въззивната жалба на Б. се явява процесуално недопустима.Смята, че за процесуалното качество на Б. са без значение нейните вътрешни субективни усещания относно това чий интерес защитава.Посочва, че това процесуално качество е обективна даденост и процесуалната роля на Б. е тази на трето лице-помагач на страната на ответницата и на ответник по предявения срещу нея обратен иск.Затова счита, че предвид разпоредбата на чл.223, ал.1 от ГПК, постановеното решение има установително действие в отношенията между “ЮбБ.”АД и насрещната страна-“Ф. и К.”АД /н/, което действие на решението по никакъв начин не може да обоснове правния интерес на Б. да обжалва решението и което пряко опровергава твърденията на жалбоподателя, че неговият интерес от обжалването е еднопосочен с интереса на “Ф. и К.”АД-в несъстоятелност.Въззиваемата Т. излага още и аргумента, че след като не е постановен осъдителен диспозитив срещу “ЮбБ.”АД, нейната жалба е лишена от предмет, тъй като предмет на въззивното обжалване могат да бъдат само решенията на първоинстанционните съдилища, като мотивите към съдебното решение не подлежат на самостоятелно обжалване.В конкретния случай обаче, както смята въззиваемата Т., с жалбата на Б. се атакуват именно констатациите в мотивите, като изтъква, че това дори било изрично посочено от въззивника в неговите доводи, чрез които се домогвал да обоснове допустимостта на жалбата си.За обосноваване на позицията си за недопустимост на подадената от “ЮбБ.”АД въззивна жалба, въззиваемата Т. се позовава и на т.18 от Тълкувателно решение №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, като счита, че в тази си част тълкувателното решение не е изгубило значение при действието на приетия през 2007 г. и приложим към конкретното дело ГПК и в която част е разрешен по задължителен за съдилищата начин въпросът за обжалваемостта на мотивите към съдебно решение.Поддържа в този контекст, че според дадените указания в тълкувателното решение, на обжалване подлежи самото решение, т.нар. диспозитив, с което съдът се произнася със сила на пресъдено нещо относно съществуването на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, а мотивите към решението, в които се съдържат констатации за доказателствени факти, юридически факти и преюдициални правоотношения, не са източник на правни последици и не са част от решението.Поради това, според въззиваемата, те не могат да бъдат предмет на самостоятелно въззивно и касационно обжалване.Смята, че посоченото разрешение е приложимо и към предметния обхват на жалбата на подпомагаща страна и че тази приложимост не се игнорира от разпоредбата на чл.223, ал.2 от ГПК, на която се позовавал жалбоподателя “ЮбБ.”АД и която предвижда задължителна сила на мотивите в отношенията между третото лице и страната, която го е привлякла.В тази връзка въззиваемата Т. посочва решение №167 от 09.11.2010 г., постановено по т.д.№1012/2009 г. по описа на ВКС, II т.о., според което процесуалният закон признава на подпомагащата страна самостиятелно право на жалба, чието упражняване може да има за цел единствено постигане на благоприятен за подпомагащата страна изход на делото, не и защита на материални права на обжалващия, произтичащи от вътрешните отношения с подпомагания.Необжалваемостта на мотивите към решението изключва процесуалната допустимост същите да бъдат атакувани от подпомагащата страна, включително тогава, когато съдържат неизгодни за нея констатации, както поддържа въззиваемата Т.. В отговора си на подадената от “ЮбБ.”АД въззивна жалба, Т. излага и доводи, че са неверни твърденията на въззивника относно това, че с мотивите, относими към служителите на Б., ОС-Пловдив всъщност е разгледал обратния иск на Т. срещу същата Б..По съществото на тази въззивна жалба, въззиваемата Т. поддържа, че тя е неоснователна и като смята, че същата изцяло повтаря оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба на “Ф. и К.”АД /н/, с оглед избягване на повтаряния, от своя страна въззиваемата заявява, че препраща изцяло към отговора си от 20.01.2022 г. на въззивната жалба на “Ф. и К.”АД-в несъстоятелност. В депозирано по настоящото дело писмено становище от 06.12.2022 г., жалбоподателят “ЮбБ.”АД, чрез адв. А. М., е изразил позиция и е изложил аргументи по отношение на заявеното от въззиваемата Т. възражение за недопустимост на въззивната жалба на Б..Най-общо казано, Б.-жалбоподател счита за неоснователно това възражение, като конкретните си доводи в тази насока излага в посоченото писмено становище. От въззиваемата Т. Н. М. не е подаден писмен отговор на въззивните жалби в установения от закона срок.Същата се е явила лично в съдебното заседание на 07.12.2022 г., но е заявила, че няма какво да каже, т.е. не е изразила изрично становище по жалбите. Третото лице-помагач на страната на ищеца-“О.Б.Б.”АД-гр. С. с ЕИК ••••••••• също не е подало в законния срок писмен отговор на въззивните жалби и не е взело становище по тях. От “Ф. и К.”АД /н/, чрез пълномощниците на дружеството адв. С. Д. и адв. И. Н., е подаден отговор на жалбата на “ЮбБ.”АД, в който е изразено становище, че тази жалба е допустима и е основателна по същество и са изложени подробни аргументи за обосноваване на това становище. От “ЮбБ.”АД, чрез пълномощника на Б. адв. А. М., също е подаден писмен отговор на жалбата, изходяща от “Ф. и К.”АД /н/, като е изложено в този отговор становище за процесуална допустимост и за основателност на тази жалба и са развити подробни доводи в тази насока. Пловдивският апелативен съд, като се запозна с акта, предмет на обжалване, както и с наведените от жалбоподателите оплаквания, а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Въззивната жалба на “Ф. и К.”АД /н/ е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице /в случая-от ищеца в първоинстанционното производство/, имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение в атакуваните му части и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259, ал.1 от ГПК.Ето защо тази въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество. Относно въззивната жалба, подадена от “ЮбБ.”АД с ЕИК •••••••••, въззиваемата Р. Т. е направила възражение за недопустимостта й, както се посочи по-горе в настоящото решение.В тази връзка, а и с оглед задължението си за служебна проверка на допустимостта на жалбата, въззивният съд приема следното: Не е основателно поддържаното от въззиваемата възражение за процесуална недопустимост на същата жалба.Действително Б.-жалбоподател е привличена като трето лице-помагач на страната на ответницата Т. и няма постановен срещу Б. осъдителен диспозитив в обжалваното решение по предявения срещу нея от посочената ответница обратен иск, но въпреки това Б. има правен интерес от обжалване на решението /в атакуваните от същата части/ предвид поддържаната пред настоящата и пред първата инстанция процесуална позиция за уважаването на исковете на ищеца “Ф. и К.”АД срещу Р. Т..Наред с това, не е основателно твърдението на въззиваемата, че с жалбата си “ЮбБ.”АД атакува единствено мотивната част на постановеното от първата инстанция решение.Ясно е, че наред с това се обжалва постановения с диспизитива на решението резултат по част от предявените по делото евентуално съединени искове и с оглед на заетата изначално позиция по тези искове, Б.-жалбоподател има правен интерес от атакуване на решението в същите части.Затова и подадената от нея въззивна жалба се приема от настоящата инстанция за допустима и като такава ще се разгледа по същество. Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК, Пловдивският апелативен съд намира, че същото решение е валиден съдебен акт, тъй като е постановено от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в изискуемата писмена форма, решението е подписано, волята на съда е ясно и недвусмислено изразена, като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му. Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира, че решението се явява процесуално допустимо в обжалваните му части и в частност-че с решението първоинстанционният съд се е произнесъл именно по исковете, с които е сезиран по конкретното дело, а самите тези искове счита за допустими. Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка, преценявайки оплакванията и събраните по делото доказателства, Пловдивският апелативен съд приема следното: По първоинстанционното т.д.№745/2017 г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, ТО, XX-ти състав, търговското дружество “Ф. и К.”АД-в несъстоятелност, ЕИК •••••••••, чрез синдика А. Д. Ц., е предявило следните осъдителни искове при условията на обективно и субективно евентуално и кумулативно съединение, а именно: Искове с правно основание по чл.663, ал.3 от ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени срещу ответницата Р. П. Т., като е поискано тази ответница да бъде осъдена да заплати на дружеството-ищец сумата от 533 460лв, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска 04.09.2017г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за претърпяна имуществена вреда от дружеството в резултат на неправомерно извършен на 23.02.2017г. кредитен превод за сумата от 533 460лв. от Р. Т., която към онзи момент е била постоянен синдик на ищеца, от особената сметка на ищеца в „Б. П. Б.“ ЕАД – гр. С., ЕИК •••••••••, с правоприемник „ЮбБ.“ АД – гр. С., ЕИК ••••••••• към особената сметка на „В.“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК ••••••••• в „О.Б.Б.“ АД – гр. С., ЕИК •••••••••, както да заплати и сумата от 28 805, 06лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 23.02.2017г. до датата на депозиране на исковата молба пред СГС - 04.09.2017г. /първоначално исковата молба е подадена пред този съд/; Искове с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, обективно кумулативно съединени с претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени при условие на евентуалност /при условие, че бъде отхвърлен горния иск по чл.663, ал.3 от ТЗ/, като е поискано да бъдат осъдени при условията на солидарна отговорност ответниците Р. П. Т. и Т. Н. М. да заплатят на дружеството-ищец двете горепосочени искови суми, първата от които представляваща претърпяна от ищеца вреда от действията на неговия счетоводител Т. М. по извършения на 23.02.2017г. банков превод, която работа на счетоводител е възложена от Р. П. Т., а втората сума представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за същия исков период; Искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени срещу Т. Н. М. при условие на евентуалност-при условие, че предходните искове бъдат отхвърлени, като е поискано тази ответница да бъде осъдена да заплати на дружеството-ищец “Ф. и К.”АД /н/ двете горепосочени искови суми, първата от които представляваща причинена на ищеца вреда от противоправните действията на Т. Н. М., изразяващи се в извършения от нея на 23.02.2017г. банков превод, а втората сума представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от датата на увреждането-23.02.2017 г. до 03.09.2017 г. включително. До така описаните искове, при посочените условия на обективно, субективно и евентуално съединение, се е стигнало окончателно след редица указания на първоинстанционния съд и уточнения на претенциите от страна на ищеца, след разделяне и последващо ново съединение за общо разглеждане на някои от исковете, а също и след прекратяване с влязло в сила определение на производството по един от първоначално предявените искове.В настоящото решение е излишно да се описват поетапно процесуалните действия на първоинстанционния съд относно давани указания за уточняване на исковите претенции, както и направените уточнения от страна на ищеца в изпълнение на същите указания.Единствено следва да се подчертае, че в крайна сметка предявените от ищеца осъдителни искове в конкретното исково производство са именно тези, които са описани по-горе и по които се е произнесъл първоинстанционният съд с обжалваното решение, като никоя от страните не е заявила възражения пред настоящата инстанция за произнасяне от страна на първоинстанционния съд по непредявен от ищеца иск. По същество всеки от предявените искове е основан на твърденията, че на датата 23.02.2017 г. от особената сметка на дружеството-ищец, което е в производство по несъстоятелност и чийто синдик по същото време е била ответницата Р. Т., е бил направен паричен превод в размер на 533 460 лв., на основание платежно нареждане и съдебно удостоверение, представени от другата ответница-Т. М., с посочено в платежното нареждане основание за превода: ”Възстановяване на задатък в размер на 10 %” и получател на сумата- дружеството “В.”ЕООД-в несъстоятелност, с ЕИК ••••••••• с особена банкова сметка в „О.Б.Б.“ АД, чийто синдик също е била ответницата Т..Изложено е и твърдението, че съдебното удостоверение, според съдържанието му, било издадено от ОС-Пловдив като съд по несъстоятелността на ищеца и в него се отразявало, че е разрешено на синдика да извърши превод на посоченото основание и в посочения размер.Според твърденията на ищеца обаче, между него и дружеството “В.”ЕООД /н/ никога не е имало каквито и да е отношения, същото дружество не е участвало в нито една продан в производството по несъстоятелност на ищеца и представеното в Б. удостоверение не е издавано от ОС- Пловдив.В продължение на изложеното, ищецът е изложил и твърдението, че след извършване на превода от особената му банкова сметка към “В.”ЕООД /н/ бил извършен и втори превод от особената сметка на последното дружество към неговия кредитор Н••-С..За извършване на превода от синдик Т. били подадени сигнали до двете Б., С•••, както и С••, в които тя твърдяла, че платежното нареждане и цитираното съдебно удостоверение, били фалшиви. Сигнал за това, че представеното пред „Б. П. Б.“ АД съдебно удостоверение не е издавано от съда по несъстоятелност за ищеца бил подаден и от съдията-докладчик на несъстоятелността при ОС – Пловдив. Ищецът е изложил и твърдения, че синдикът Т. заявила пред „Б. П. Б.“ ЕАД, че не е нареждала превода и тогава същата Б. поискала чрез SWIFT до „О.Б.Б.“ АД да бъде върната преведената по сметката на “В.”ЕООД сума, но последната Б. отговорила, че това не може да бъде извършено.Така в крайна сметка била причинена имуществена вреда на дружеството-ищец чрез описания паричен превод в размер на 533 460 лв., за който ищецът твърди, че не е имало основание за извършването му и осъществяването на който станало вследствие на виновни действия/бездействия на всяка от ответниците, като тук вече по отделните искове ищецът излага различни твърдения и обстоятелства за обосноваване отговорността на всяка от ответниците по съответно предявения срещу нея иск. На първо място, по повод на предявения главен иск по чл.663, ал.3 от ТЗ, насочен срещу ответницата Р. Т., дружеството-ищец е изложило твърдения, че причинената му имуществена вреда е пряка и непосредствена последица от действия и бездействия на посочената ответница при упражняване на правомощията й като синдик на дружеството.По- конкретно твърденията на ищеца в тази насока са следните: Най-напред в исковата молба ищецът твърди, че ответницата Т. е подписала лично представените пред “Б. П. Б.”АД документи, въз основа на които е извършен на 23.02.2017 г. превода на сумата от 533 460 лв. от сметката на “Ф. и К.”АД /н/ по сметка на “В.”ЕООД /н/.Твърди, че същата ответница чрез този превод е ощетила “Ф. и К.”АД /н/, като е взела средства за “В.”ЕООД и в тази връзка поддържа, че Т. е знаела за недостига на средства по сметката на “В.”ЕООД /н/, тъй като е била синдик и на това дружество и че този недостиг не е позволявал изпълнението на изготвена в производството по несъстоятелност на последното дружество сметка за разпределение, в която връзка след превода на сумата по сметката на “В.”ЕООД е извършен втория превод от тази сметка по сметка на Н••-кредитор на същото дружество.Твърди, че ответницата Т. е била уведомена около 9, 10-9, 15 часа на 23.02.2017 г. от служител на “Б. П. Б.”АД /служителят Й. Б./ за извършения в този ден превод на сумата от 533 460 лв. От “Ф. и К.”АД /н/ на “В.”ЕООД /н/ и независимо, че е разполагала с време да блокира сумата до превода й от сметката на “В.”ЕООД по сметка на Н••, който превод бил извършен същия ден към 10, 30 часа, ответницата Т. не сторила това. Освен горното, дружеството-ищец е заявило по повод на предявения иск по чл.663, ал.3 от ТЗ, че правомощията на синдика са едновременно права и задължения, че синдикът е длъжен да пази, събира, попълва масата на несъстоятелността, а в случая най- малкото синдикът Т. не е пазила масата на несъстоятелността на “Ф. и К.”АД /н/, а е отчуждила средства от същата маса без основание, независимо дали това е извършено лично от нея или със съдействието на счетоводителката М. /т.е. другата ответница/.Изложил е и твърдения, че липсва съдебен акт за разпореждане, чрез което се отчуждават парични средства от масата на несъстоятелността, а също и че съгласно чл.660, ал.1 от ТЗ синдикът при управление и разпореждане с имущество на длъжника има задължението да полага грижата на добър търговец, като в случая тази грижа не е положена от синдика Т..Ищецът се е позовал и на нарушение от Т. на забраната по чл.662 от ТЗ за договаряне сам със себе си и със свързани лица, тъй като е била синдик и на двете дружества в несъстоятелност-“Ф. и К.”АД и “В.”ЕООД, а също и че е липсвало разрешение от съда по несъстоятелността за упълномощаване от синдика Т. на втората ответница-Т. М. в съответствие с чл.660, ал.2 от ТЗ. Ищецът се е позовал и на нарушение на чл.58, ал.2 от ЗПУПС /отм./ от ответницата Т., както и на нарушение на чл.53, т.1 и т.3 от същия закон, съгласно които разпоредби платецът понася всички загуби, свързани с неразрешени операции, ако ги е причинил чрез измама, чрез неизпълнение на задълженията си по чл.53, умишлено или при груба небрежност, като твърди, че в случая ответницата Т. е имала качеството на платец, тъй като е титуляр на особената сметка на ищеца и поради това тя носи отговорност за извършения превод, включително във връзка с извършеното упълномощаване на ответницата М..Позовава се на отговорност на синдика Т. за извършения превод и с оглед разпоредбата на чл.12, ал.4 във вр. с чл.2, ал.2 от Наредба №3 от 16.07.2009 г. на БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни документи, тъй като тя е подписала представеното от М. платежно нареждане пред “Б. П. Б.”АД, а и съгласно посочената ал.4-та платежното нареждане за кредитен превод се съставя от платеца, който носи отговорност за настъпилите последици от неправилното му съставяне, независимо чий е подписът на платежното нареждане. Ищецът е изложил и твърдения за отговорност от Т. по предявения срещу нея иск поради неизпълнение с дължимата грижа на задълженията й като синдик, вменени й от ТЗ и в тази връзка се се позовал на проявено от Т. бездействие преди и след превода на горната сума.Заявил е в тази насока фактически твърдения, че Т. в продължение на една година преди извършването на превода не е осъществяла никакъв контрол относно движението на парични средства по особената сметка на “Ф. и К.”АД и така е създала условия за превода на средствата по сметка на “В.”ЕООД.Твърди също, че след като е разбрала за превода сутринта на 23.02.2017 г., ответницата Т. не е направила нищо, не е предприела нито едно действие, по възстановяване на сумата. Ответницата Р. Т. е оспорила всички предявени срещу нея искове, като е заявила, че никога не е нареждала да бъде извършен соченият от ищеца банков превод от сметката на “Ф. и К.”АД /н/, а подписът и ръкописно изпълнения текст в платежното нареждане не са изпълнени от нея, както и подписът и текстът в представената от ищеца с исковата молба декларация по чл.4, ал.7 и чл.6, ал.5, т.3 ЗМИП. Заявила е, че не е изпълнила ръкописния текст „Вярно с оригинала“ върху представеното от ищеца удостоверение № •••/••••••••г на ОС – Пловдив за разрешаване на превода и е направила изявление, че то е неистинско.Твърди, че след извършена от нея справка за движението на особената сметка на ищеца е установила, че от Т. М. са извършвани и други подобни операции, които не са били разрешени от синдика и от съда по несъстоятелността, а и освен това не са били отразявани в предоставяните от М. на Т. справки.Твърди още, че на 23.02.2017г около 11.45 часа е получила обаждане от служителя на „Б. П. Б.“ Й. Б., поради допуснато просрочие за заплащане на дължима вноска по застрахователна премия за „Ф. и К.“ АД – в н. и същият мимоходом споменал за извършения същия ден превод на сумата от 533 460лв. След това Т. веднага уведомила служителя на Б., че тя не е нареждала такъв превод, няма разрешение на съда по несъстоятелността за извършването му и затова превода трябва да бъде незабавно спрян и отменен.Описва и други свои действия след уведомяването й за осъществения превод, като твърди, че незабавно се е свързала с г-н Х. Х., служител в „О.Б.Б.“ АД, където е открита особената сметка на „В.“ ЕООД - в н. и го е уведомила, че не е разрешавала извършения превод. Въпреки това бил извършен превод от „В.“ ЕООД към кредитора Н•• – С. за сумата от 675 587, 10лв., съгласно влязла в сила частична сметка за разпределение. Същият ден синдик Т. посетила офиса и на двете Б., като при посещението в „О.Б.Б.“ АД установила и множество други извършени преводи от Т. М. от особените сметки на двете дружества в несъстоятелност, които били с получатели едни и същи дружества - „Т•• К• П•“ ЕООД, ЕИК •••••••••, „А. П. А. Х.“, ЕИК ••••••••• и „Т• М.“, ЕИК ••••••••• - при извършената справка за дружествата в ТРРЮЛНЦ се установило, че те са свързани лица с Т. М.. Поради това Т. заявила в „О.Б.Б.“ АД блокиране на особената сметка. На проведената среща в „Б. П. Б.“ между Р. Т. и служителите Й. Б. и М. М. ги уведомила, че не е разрешавала превода и поискала операцията да не бъде изпълнявана. На същата тази дата била проведена и среща между Р.Т. и Т. М. в офиса на синдик Т. и в присъствието на адв. В. П., на която ответницата М. заявила, че е извършила превода, защото имала лични проблеми и била обект на изнудване и затова през цялата 2016г. с подправени от нея платежни нареждания и съдебни удостоверения извършвала преводи от особената сметка на „В.“ ЕООД - в несъстоятелност, без те да са разрешени от синдика и от СГС. Същите обстоятелства Т. М. признала и в изпратени по-късно електронни съобщения на 06.03.2017г, 07.03.2017г и 19.03.2017г.От ответницата Т. е изложено и твърдението, че на датата 23.02.2017г. е внесла сигнал до С••, в който изложила фактите от деня и описала действията на Т. М. да бъдат проверени, а след това от нея била подадена и допълнителна информация към сигнала. Твърди, че в следващите дни оттеглила пълномощните на Т. М., провела среща с изпълнителния директор на „Б. П. Б.“ ЕАД, която била мажоритарен кредитор в производството по несъстоятелност на „Ф. и К.“ АД – в несъстоятелност, на която го запознала с всички предприети от нея действия; предявила иск от името на „В.“ ЕООД /н/ против Т. М. за неправомерно разходваните средства от 557 571, 74лв. и предприела действия по обезпечаването му; подала сигнал до Софийска районна прокуратура и предприела действия по Закона за платежните услуги и платежните системи, като подала до „Б. П. Б.“ АД уведомление за неразрешена употреба на платежен инструмент, но на нея не били представени изисканите от Б. документи, независимо, че към онзи момент е била синдик на дружеството; отчела извършените действия пред съда по несъстоятелността на „В.“ ЕООД /н/. В обобщение, поддържайки изложените по-горе обстоятелства, ответницата Т. е оспорила спрямо нея да е осъществен фактическия състав на отговорността по чл.663, ал.3 от ТЗ, тъй като на първо място за ищеца не е настъпила вреда. Той разполага с възможността да търси връщане на сумата от „В.“ ЕООД - в н. и едва, ако тази сума не му бъди върната, а производството по несъстоятелност приключи, то тогава за ищеца ще е налице реално настъпила вреда вследствие на процесния превод, а дотогава предявеният иск е преждевременно заведен. На следващо място, ответницата Т. е оспорила да е налице причинна връзка между твърдяната от ищеца вреда и нейно действие или бездействие, тъй като тя лично не е взела средства от сметката на „Ф. и К.“ АД – в н., не е знаела, че по сметката на „В.“ ЕООД - в н. няма достатъчна наличност, за да бъде изпълнена влязлата в сила сметка за разпределение, не е използвала съдействие на Т. М., за да отчужди процесната сума от сметката на ищеца, не е представила, съвместно с Т. М. процесното платежно нареждане за изпълнение, не е злоупотребила с правата си на синдик в производството по несъстоятелност за ищеца и не е извършила нито едно от посочените от ищеца в исковата молба нарушения. Напротив тя стриктно е контролирала изпълнението на сключения договор за счетоводно обслужване с „Т•• - К. и п.“ ЕООД с едноличен собственик Т. М., като през целия период на действие ежемесечно е изисквала Т. М. и е получавала справки за наличността на сметката на ищеца, до м.януари 2017г, вкл. и в тях не са отразени извършени неразрешени преводи. Поради това, както е отразено и в първоинстанционното решение, ответницата Т. е въвела в процеса правоизключващи възражения за липса на причинна връзка между нейни действия или бездействията и твърдяната вреда за ищеца, а в този контекст се е позовала и на непреодолима сила-чуждо виновно поведение, която тя не може да предвиди и предотврати, въпреки положената грижа на добър търговец и което събитие е с извънреден характер.При условие на евентуалност е заявила и твърдението, че са налице виновни действия на Т. М. и служители на „Б. П. Б.“ ЕАД и евентуално вредата е настъпила поради поведението на самия ищец, който се е отказал да предяви вземането си в производството по несъстоятелност на „В.“ ЕООД - в н. по т.д. 1204/2009г по описа на СГС.Заявила е, че не е изпълнен и фактическият състав на иска по чл.49 от ЗЗД, тъй като тя по никакъв начин не е възлагала на Т. М. да подправя подписа й, да съставя неистински съдебни удостоверения и да извършва превода. В отговора на ИМ ответницата Т. е направила и искане за привличане на „Б. П. Б.“ ЕАД като трето лице помагач на нейна страна и е предявила срещу тази Б. /чийто правоприемник е “ЮбБ.”АД/ обратни осъдителни искове, съединени при условията на евентуалност, всеки един от тях за сумата общо от 562 265, 06лв, от които 533 460лв., ведно със законната лихва, начиная от 07.02.2018г - датата на предявяване на обратния иск до окончателното изплащане и сумата 28 805, 06лв – законна лихва от 23.02.2017г до датата на депозиране на исковата молба пред СГС - 04.09.2017г. По тези искове е посочила, че „Ф. и К.“ АД – гр.П. – в н. и Б. са страни по договор от 16.10.2021г. за откриване и водене на банкова сметка. На 23.02.2017г Б. е изпълнила неразрешена операция – превод на сумата от сметката на ищеца към сметката на „В.“ ЕООД - в н. въз основа на подправено платежно нареждане, подправена декларация по ЗМИП и неистинско удостоверение от ОС – Пловдив, представено и заверено с текст „Вярно с оригинала“ от Т. М.. Незабавно след разбиране за опита за извършване на неразрешената операция и преди нейното извършване Р. Т. уведомила служителите на Б. Й. Б. и М. М. за подправката и поискала операцията да бъде отменена. Според Р. Т. ответната Б. е изпълнила операцията без разрешение на ползвателя на платежния документ „Ф. и К.“ АД – гр.П. – в н. и при използване на неавтентични документи; в нарушение на изискването на чл.56 от ЗПУПС за установяване автентичност на платежната операция, включително съгласно вътрешните правила и процедури на Б. за превод от особена сметка на лице, което е в производство по несъстоятелност; след отправено устно уведомление по чл.53, т.2 от ЗПУПС и писмено искане от ползвателя на платежната услуга за неизвършването. От Р. Т., действаща в качеството на синдик на „Ф. и К.“ АД – гр.П. – в н. било извършено и повторно уведомяване на Б. с молба от 09.03.2017г на основание чл.55, ал.1 от ЗПУПС, че преводът на 23.02.2017г е извършен без нейно съгласие, въз основа на подправени документи. С това си действие Б., според ответницата Т. /ищца по обратните искове/, отговаря на договорно основание пред „Ф. и К.“ АД – гр.П. – в н., комуто тя е причинила вреди, но дружеството в несъстоятелност не е предявило претенции към Б. за възмездяване на вредата, а към Р. Т. и Т. М.. Между Б. и Р. Т. не съществува договорно основание, поради което тя посочва, че нейният иск може да е единствено на извъндоговорно основание – непозволено увреждане и неоснователно обогатяване. Заявила е, че ако бъде осъдена да заплати исковата сума по главния на иск на „Ф. и К.“ АД – гр.П. – в н., то на свой ред може да я претендира от ответната Б., тъй като именно действията на нейните служители са довели до настъпването на вредата. И ако съдът приеме, че именно синдик Т. е отговорна за извършената платежна операция и я осъди, то за нея е налице правен интерес да ангажира гаранционно – обезпечителната отговорност за действията на служителите на Б.. При условията на евентуалност посочва, че ако съдът приеме, че между нея и Б. възниква солидарна отговорност за вредата, макар да счита, че такава отговорност не е налице, то поддържа иск и на основание чл.127, ал.2 от ЗЗД. Продължава, че ако обратният иск на деликтно основание бъде отхвърлен тя предявява и такъв за неоснователно обогатяване, тъй като ако тя бъде осъдена за обезщетяване на вреди за „Ф. и К.“ АД – гр.П. – в н. по исковите му претенции, то това означава, че Б. ще се освободи от договорната си отговорност спрямо „Ф. и К.“ АД – гр.П. – в н., т.е ще си спести този разход, а той ще е за сметка на Р. Т.. И обогатяването на Б. и обедняването на Р. Т. произтичат от един и същи факт – извършената на 23.02.2017г. платежна операция и това прави иска основателен. Първоинстанционният съд е приел за основателно искането на ответницата Т. за привличането на “Б. П. Б.”АД като трето лице-помагач на нейна страна и е конституирал същата Б. в това й качество, а наред с това е приел за разглеждане и предявените от ответницата Т. срещу посочената Б.-трето лице-помагач орбатни осъдителни искове. От своя страна ищецът е заявил искане за конституиране на “О.Б.Б.”АД като трето лице-помагач на негова страна, като и това искане е уважено от първата инстанция и посочената Б. е конституирана като ТЛП на страната на ищеца. От фактическа страна, между страните в първоинстанционното производство, а и в настоящата инстанция изначално не е спорно, че ответницата Р. Т. е била назначена за синдик в производството по несъстоятелност на “Ф. и К.”АД /н/ и в това си качество е сключила рамков договор от 16.10.2012г. с „Б. П. Б.“АД с ЕИК ••••••••• за откриване и водене на особена банкова сметка на търговското дружество в несъстоятелност.Копие от същия договор е представено и прието като доказателство в първоинстанционното производство.Няма спор и относно обстоятелството, че като синдик на “Ф. и К.” Р. Т. е предоставила на Т. Н. М. /втората ответница/ пълномощно с нотариална заверка на подписа от 06.12.2012 г., което е представено в първоинстанционното производство и съгласно съдържанието му дава права на упълномощената М. да тегли на каса суми и да извършва безкасови плащания на суми от особената сметка на “Ф. и К.”АД /н/, открита в “Б. П. Б.”АД с посочен в пълномощното IBAN, съобразно разрешенията на съда по несъстоятелността, обективирани в актовете на съда по чл.658, ал.1, т.9 от ТЗ, както и да получава банковата поща на дружеството. Между страните не е спорно и относимото към всеки от предявените искове твърдяно от ищеца обстоятелство, а и същото обстоятелство изрично е обявено за безспорно с изготвения в първоинстанционното производство доклад по делото, че на 23.02.2017г от особената сметка на ищеца е извършен кредитен превод на сумата от 533 460лв. към банковата сметка на „В.“ ЕООД - в н. въз основа на платежно нареждане, съдържащо подпис за наредител с посочен негов автор синдикът Р. Т. и основание за плащане - връщане на задатък от 10 %, както и въз основа на представено съдебно удостоверение, издадено по делото по несъстоятелност на ищеца - т.д.№ 744/2010г на ОС - Пловдив, според съдържанието на което съдът е разрешил на синдика Р. Т. на осн.чл.658, ал.1 т.9 от ТЗ да извърши превод от особената сметка на длъжника на горната сума, на посоченото горе основание. За безспорни между страните са обявени с доклада по делото /по-точно с определение, допълващо доклада/ и следните обстоятелства: че на 23.02.2017 г. е извършен не само превода на сумата от 533 640 лв. от сметката на ищеца към сметката на „В.“ ЕООД - в н., открита в „О.Б.Б.“ АД, но е извършен и втори превод-на сумата от 675 587, 10лв. от сметката на „В.“ ЕООД - в несъстоятелност по сметка на Н•• - С., както че последният превод е в изпълнение на влязла в сила сметка за разпределение по т.д.№ 1024/2010г на СГС /делото по несъстоятелност на “В.”ЕООД/, а също и че непосредствено преди постъпване на процесната сума по сметката на “В.”ЕООД /н/ в „О.Б.Б.“ АД, наличността по тази сметка е била недостатъчна, за да се изпълни преводното нареждане към Н•• - С.. Самия факт на извършване на превода на сумата от 533 460 лв. от особената банкова сметка на ищеца по сметка на “В.”ЕООД в “О••”АД освен безспорен, е и установен от приетата по първоинстанционното дело съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице В. А..Освен това, от тази експертиза става ясно, а и това също е безспорно между страните обстоятелство, че преводът на сумата от 533 460 лв. от особената сметка на ищеца е извършен чрез платежната система RINGS – РИНГС.Собственик на тази система, както правилно е прието в първоинстанционното решение, е БНБ и поради това последната определя реда и правилата за участие в нея, обявени публично на сайта - Правила и процедури за работа на системата за брутен сетълмент в реално време RINGS. Съгласно тези правила, преводи на и над 100 000 лв. задължително се извършват чрез RINGS и така е извършен и процесния превод.В този контекст абсолютно вярно е прието в решението на ОС-Пловдив, че осъществяването на банков превод чрез посочената система означава, че преводът се извършва незабавно и в реално време, т.е. преводът от сметката на ищеца е извършен в момента, в който е бил приет за редовен от „Б. П. Б.“ АД и в същия този момент сумата е напуснала особената сметка на ищеца и е постъпила в сметката на „В.“ ЕООД - в несъстоятелност в „О.Б.Б.“ АД. В заключението на посочената ССЕ-за, изготвено от вещото лице В. А., е установено и в колко часа /час, минути и секунди/ е излъчен превода от сметката на ищеца, а именно в 08: 58: 14 часа, както и часа на получаването му по сметката на “В.”ЕООД /н/ в “О••”АД, който е 09: 05 часа /няма информация за секунди, както е отбелязало вещото лице в заключението си/. Освен горното, в заключението на в.л. А. е констатирано, че чрез системата RINGS е извършен и превода от сметката на “В.”ЕООД /н/ в “О••”АД по сметка на Н••, а наред с това е установен и часа на този превод, който е 10: 27 часа /също няма информация за секунди, както е посочи вещото лице/.В първоинстанционното решение е прието и този извод не е оспорен с процесните жалби, че самите документи, на основание на които е бил извършен процесния банков превод от сметката на дружеството-ищец са били представени в “Б. П. Б.”АД от Т. М. и това е станало в деня на превода-23.02.2017 г., като към този момент М. несъмнено е разполагала с правомощието да представи същите документи в Б. на база даденото й далеч преди това и все още неоттеглено към онзи момент пълномощно с посоченото по-горе съдържание.Не се установява, а и изобщо не се твърди, ответницата Т. да присъствала в “Б. П. Б.”АД в деня на превода и до момента на извършването му, нито пък да е носила лично /в качеството си на синдик на “Ф. и К.”АД /н/ документите, на основание на които е бил извършен превода от сметката на дружеството-ищец.А самите представени в Б. документи за целите на извършване на превода са следните: преводно нареждане за кредитен превод, в което като основание за извършване на превода е посочено “връщане на задатък от 10 %”, заверено копие на съдебно удостоверение с изходящ номер от 21.01.2017 г. на ОС- Пловдив за разрешаване извършването на превода на сумата от 533 460 лв. от особената сметка на “Ф. и К.”АД-в несъстоятелност по сметка на “В.”ЕООД, открита в “О••”АД и декларация по чл.4, ал.7 и по чл.6, ал.5, т.3 от ЗМИП за произход на паричните средства, в съдържанието на която декларация за неин автор е посочена Р. Т. в качеството й на синдик на “Ф. и К.”АД-в несъстоятелност. Както се отрази по-горе ответницата Т. е оспорила всички тези документи, поддържайки че не е подписвала платежното нареждане и декларацията, а и не е извършвала заверката “вярно с оригинала” в представеното съдебно удостоверение.Що се касае до истинността на самото това удостоверение, то изначално не е спорно между страните, че същото е неистинско, т.е. в действителност то не е издавано от съда и съответно- не е давано разрешение от съда по несъстоятелността за осъществяването на процесния превод. По повод оспореното авторство на подписите на Т. в платежното нареждане и декларацията, както и оспореното извършване от нея на заверката на представеното в Б. копие на съдебно удостоверение, в първоинстанционното производство са били назначени, изготвени и приети три почеркови ескпертизи-първоначална, изготвена от вещото лице М. С., повторна почеркова експертиза /назначена след оспорване на първата такава от ответницата Т./, чието заключение е изготвено от вещото лице С. Б. и тройна почеркова експертиза, назначена от първоинстанционния съд след оспорване на повторната експертиза от ищеца, третото лице-помагач “ЮбБ.”АД и ответницата Т. М..Според първата експертиза, изготвена от в.л. С., подписа за “наредител” в преводното нареждане и положения в декларацията подпис са изпълнени от Р. Т., но според повторната почеркова експертиза, изготвена от вещото лице С. Б. и според тройната почеркова експертиза, изготвена от вещите лица В. Ц., И. А. и В. Б. /експерти в Центъра за експертни криминалистични изследвания към Националния институт по криминалистика на МВР/, подписите върху тези два документа не са изпълнени от Р. Т..Наред с това, експертите, изготвили повторната и тройната почеркови експертизи са дали заключение, че ръкописният текст в тези документи, както и ръкописният текст “Вярно с оригинала” в копието на съдебното удостоверение, както и подписът срещу този ръкописен текст са изпълнени от Т. М..С други думи, първата експертиза дава заключение за автентичност на оспорените подписи на Р. Т. в преводното нареждане и декларацията, а останалите експертизи-за неавтентичност на същите подписи, а и наред с това, съгласно заключението на тройната експертиза, заверката “Вярно с оригинала” върху копието на съдебното удостоверение не е изпълнена от Т., а от ответницата М.. Пред настоящата инстанция жалбоподателите поддържат доводи за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, изразяващо се в назначаването на повторната почеркова експертиза, тъй като тякава изобщо не следвало да се назначава, а само да се допусне допълнителна задача на първоначално изготвената почеркова експертиза, изготвена от вещото лице С..Освен това излагат и доводи, че не е следвало да бъде назначавано вещото лице С. Б. за робата по повторната експертиза, а за тройната почеркова експертиза излагат доводи срещу използвания метод на изготвянето й чрез групиране на изследваните документи, без да има /според твърденията им/ индивидуално изследване на оспорените документи.Всички тези възражения са неоснователни.Повторната експертиза е назначена с оглед оспорване на първоначалната почеркова експертиза от страна на ответницата Т. и изложените в тази връзка възражения от пълномощниците на последната /в съдебното заседание на 25.11.2019 г./ налагат възприетия и от първоинстанционния съд извод за назначаване на повторна, а не на допълнителна експертиза.Що се касае до назначаването на вещото лице Б. за работа по заключението на повторната експертиза, то и това не е процесуално нарушение, водещо до опорочаване на самата експертиза.По делото няма данни, които да налагат извод за необходимост от отстраняване на това вещо лице по смисъла на чл.196 във вр. с чл.22, ал.1 от ГПК, като и сочените от ищеца обстоятелства в тази връзка /кражба на документи, притежавани от вещото лице/ не са такива, че да налагат отстраняването на вещото лице на основание посочените разпоредби от ГПК.Самото изготвено от вещото лице Б. заключение е изпълнено професионално, компетентно и безпристрастно извършено.Същото е обосновано и дава отговор на поставените въпроси, поради което правилно е кредитирано от първоинстанционния съд, а се кредитира и от настоящия съд, въпреки оспорването му от страната на ищеца, третото лице-помагач “ЮбБ.”АД и ответницата М..Наред с това, настоящият съд кредитира и заключението на тройната почеркова експертиза, като го намира за обосновано, за професионално, компетентно и безпристрастно извършено.И при двете експертизи-повторна единична и тройна, е ползван голям обем сравнителен материал, за дълъг времеви период, като част от него е предоставен и от ищеца, както и от “ЮбБ.”АД.Използваният от тройната експертиза метод на графическо изследване чрез групиране на изследваните документи не означава, че не е проведено индивидуално изследване на платежното нареждане от 23.02.2017 г. и на представената с него /в “Б. П. Б.”АД/ декларация за произход на средства.При обясненията, дадени от вещите лица в съдебното заседание от 07.06.2021 г. и отразени в протокола от същото заседание, същите са заявили, че групирането е приложим метод при експертизи с много обекти на изследване, което обаче не означава, че не се изследва всеки един от тези обекти.В крайна сметка същите две експертизи са непротиворечиви помежду си и категорични, че оспорените подписи в посочените два обекта на изследване не са изпълнени от ответницата Т. и съответно на това се налага извода, че същите документи са неавтентични.А относно извършената заверка на представеното в Б. копие на съдебно удостоверение, на база тези експертизи се налага извод, че тя е осъществена не от ответницата Т., а от другата ответница, т.е. от Т. М.. Като краен резултат, установения факт, че платежното нареждане от 23.02.2017 г. и декларацията на произход на средства не са подписани от синдика Т., обосновава извода за неоснователност и недоказаност на твърдението на ищеца, че причинената му имуществена вреда е пряка последица от действия на синдика Т., изразяващи се в личното подписване на представените пред “Б. П. Б.”АД документи, въз основа на които е извършен банковия превод. Освен приетото, че ответницата Т. не е подписала представените в Б. документи за извършването на превода, настоящият съд счита за напълно обосновани изводите на първоинстанционния съд и ги споделя напълно, че с оглед осъществяването на превода чрез системата RINGS, синдикът Т. не е разполагала с каквито и да е обективни възможности да препятства извършването на превода от особената сметка на ищеца, щом като не е присъствала физически в Б. по време на извършването му и е лице, неучастващо в прякото му извършване.А за това, че Т. не е физическия приносител на документите за превода и че не е присъствала в “Б. П. Б.”АД при извършването на превода поначало не се спори между страните.Преводът е бил извършен незабавно, след представяне пред Б. на платежните документи от ответницата М. и обработката им от служители на Б., продължила общо малко над 4 минути, и е било невъзможно да бъде спрян от неучастващо в прякото му извършване лице, както правилно е прието в първоинстанционното решение. На следващо място, в първоинстанционното производство и пред настоящата инстанция жалбоподателят-ищец застъпва позицията, че ответницата Т. носи отговорност по предявения срещу нея иск по чл.663, ал.3 от ТЗ поради това, че твърдяната имуществена вреда е резултат от бездействие на същата ответница като синдик на дружеството- ищец, което е било налице както преди, така и след извършването на банковия превод от 23.02.2017 г. и уведомяването на Т. за същия превод.В тази насока, най-общо казано, се поддържа от ищеца, че Т. не е изпълнила с грижата на добър търговец задълженията си като синдик, вменени й от ТЗ, тъй като е бездействала в продължение на една година преди извършването на процесния банков превод, като не е осъществявала контрол върху разплащанията от особената банкова сметка на “Ф. и К.”АД /н/, не е извършвала ежедневен преглед на банковите извлечение от тази сметка, не е осъществявала контрол на разплащанията и по отношение на упълномощената счетоводителка М. и в обобщение с всички тези проявни форми на бездействие е създала условия за осъществяването на превода от същата особена сметка по сметка на “В.”ЕООД.А след като разбрала за превода сутринта на 23.02.2017 г. не е направила нищо, не е предприела нито едно действие по възстановяването на сумата.Твърди още в този контекст, че Т. не е спряла превода и последващото излъчване на парите от сметката на “В.”ЕООД към Н••, независимо, че е имала възможност и време за това.По повод на последното твърдение е породен и спора между ищеца и ответницата Т. за часа, в който същата е била уведомена от служител на “Б. П. Б.”АД за процесния превод на сумата от 533 460 лв. от особената сметка на “Ф. и К.”АД по сметката на “В.”ЕООД, като в тази връзка ищецът поддържа, че Т. е била уведомена за превода от служителя на “Б. П. Б.”АД-Й. Б. сутринта на 23.02.2017 г. около 9, 15 часа, а последващия превод от сметката на В.”ЕООД към Н•• е извършен в 10: 30 часа, поради което Т. е имала достатъчно време да предотврати последния превод, но е бездействала и не е сторила това.От своя страна ответницата Т. е изложила твърдението, че е узнала за превода същия ден, от същия служител на Б., но в 11: 45 часа, по време на проведен тогава телефонен разговор с този служител. По повод на горното спорно обстоятелство е разпитана ангажираната от ищцовата страна свидетелка М. М., а от страна на ответницата Т. е доведен и е разпитан в първоинстанционното производство свидетелят В. П., който работи в една кантора с тази ответница.Свидетелката М. е заявила, че на 23.02.2017 г. Някъде в началото на работния ден, към 9, 00 часа, но не по-късно от 9, 30 часа, служителят на “Б. П. Б.”АД-Й. Б., я е уведомил, че от сметката на “Ф. и К.”АД /н/ липсват 520 000 лв., които Р. Т. превела по сметка на “В.”ЕООД /н/.Според свидетелката, която към онзи момент също е била служител в посочената Б., Б. й казал, че още преди да я уведоми за посочената липса на пари от сметката на “Ф. и К.”АД /н/, той вече е бил уведомил Т. за същата липса.Обаче, според показанията на свидетеля В. П., който казва, че на 23.02.2017 г. е бил заедно с Т. на работното им място още от началото на работния ден от около 9, 00 часа, Р. Т. е получила телефонно обаждане от Б. в 11: 45 часа и при този разговор, при провеждането на който /от страна на Т./ свидетелят П. е присъствал лично, същата е била уведомена от Б. за извършения този ден банков превод от сметката на горното дружество.Съдът кредитира и намира за достоверни именно показанията на свидетеля П., тъй като са основани на преки негови впечатления относно часа на уведомяването на Т. за извършения банков превод на 23.02.2017 г. И за реакцията на последната след научаването на това обстоятелство.Не кредитира показанията на свидетелката М. относно времето, по което Б. е уведомил Т. за превода, тъй като те не се базират на преки впечатления на свидетелката, а само на казаното й от Б..Наред с това, от представеното по първоинстанционното дело електронно съобщение на Й. Б., изпратено на 23.02.2017 г. В 17: 23 часа до служителите на “Б. П. Б.”АД и представено с молба на същата Б. от 12.04.2019 г., не е посочен часа, в който Б. е съобщил на Т. факта на превода.Посочено е, че той я е уведомил за това веднага, след като самият той е разбрал за превода, като посочва и часа на излъчване на превода /8: 45 часа/, но не се сочат данни самият Б. в кой точно момент е узнал за превода и кога точно е уведомил от своя страна Т. за този превод.Така, че твърденията на св. М. за часа на уведомяването на Т. от Б. за банковия превод от сметката на “Ф. и К.”АД по сметка на “В.”ЕООД /н/, не само че не са основани на преки впечатления на свидетелката, но не се и потвърждават от данните, изнесени в електронното писмо на Б..За сметка на това свидетелят П. сочи точен час на уведомяването на Т. и тези му показания, както вече се отрази, се дължат на личните му впечатления от проведения от Т. с Й. Б. телефонен разговор.Предвид изложеното, съдът приема за достоверно твърдението на ответницата Т., че е узнала за превода от 23.02.2017 г. В 11: 45 часа, същия ден.От друга страна, недоказано остава твърдението на ищеца за по- ранен час на уведомяване на Т. за този банков превод и по-конкретно-че това е станало преди 10, 30 часа, когато вече постъпилата по банковата сметка на “В.”ЕООД /н/ парична сума от сметката на “Ф. и К.”АД /н/ е била преведена по сметка на Н••.Съответно на това е неоснователно и остава недоказано поддържаното от ищеца твърдение, че Т. като синдик и на двете посочени дружества е имало възможност да предотврати извършения превод на паричните средства от сметката на “В.”ЕООД към Н••.Т. е узнала “постфактум” и за двата превода-след тяхното осъществяване и съответно на това обективно не е имала никаква възможност да препятства превеждането на постъпилите по сметката на “В.”ЕООД средства към сметка на Н••.Затова и е несъстоятелно твърдението на ищеца, че ответницата Т. е имала време и възможност да спре същия превод и че като не е сторила това е проявила неоправдано бездействие като синдик на “Ф. и К.”АД /н/, водещо до причинената на дружеството имуществена вреда. Неоснователни са и твърденията на ищеца за предхождащо превода бездействие на синдика Т., изразяващо се в неполагане грижата на добър търговец относно задълженията й като синдик на “Ф. и К.”АД /н/ и в тази връзка-липсата на контрол върху разплащанията от особената сметка на дружеството и липсата на ежедневен преглед на банковите извлечения.В този контекст се сочи от ищеца и аргумента, че това бездействие на синдика Т., продължило година преди извършването на превода е създало условия за осъществяването му и че ако така твърдяното бездействие не е било налице, то и въпросният превод е щял да бъде препятстван.На първо място, няма въведено нормативно изискване за ежедневен контрол от синдика на банковите извлечения на което и да е дружество в несъстоятелност, нито пък грижата на добрия търговец, която синдикът поначало следва да полага по смисъла на чл.660, ал.1 от ТЗ, изисква ежедневна проверка от него на състоянието на сметката на несъстоятелното дружество.В тази връзка и пред съда по несъстоятелността синдикът носи законово задължение да представя ежемесечни, а не ежедневни отчети за своята дейност, респ. за извършените разплащания от особената сметка на длъжника.Освен това, в случая ответницата Т. е представила доказателства-имейл кореспонденция с ответницата М., сочеща на извод, че през 2016 г. И в месеците преди извършването на процесния банков превод е изисквала от М. представянето на ежемесечни справки за движението по особената банкова сметка на “Ф. и К.”АД /н/, което опровергава ищцовото твърдение за липсата на всякакъв контрол от синдика върху разплащанията от същата сметка.Наред с това е основателен довода на ответницата Т., че в случая тя е упълномощила М. за извършване разплащанията от сметката на посоченото несъстоятелно дружество, била е наясно какви платежни документи е подписала и не е имала никаква друга причина да проверява ежедневно движението по банковата сметка, още повече, че всяко едно плащане не е можело да се извърши без съответното разрешение на съда по несъстоятелността. Освен гореизложеното, настоящият съд счита, че дори и от страна на синдика Т. да е било осъществено твърдяното от ищеца бездействие преди процесния превод и тя да не е извършвала с грижата на добър търговец контрол върху разплащанията по сметката на несъстоятелното дружество, то пак липсва пряка причинна връзка между такова бездействие на синдика и факта на извършването на превода.След като исковата претенция на ищеца по чл.663, ал.3 от ТЗ, насочена срещу ответницата Т., е основана на твърдението на настъпила за дружеството-ищец вреда вследствие на извършения на 23.02.2017 г. банков превод от неговата особена банкова сметка по сметка на дружеството “В.”ЕООД, то за ангажиране отговорността на синдика Т. по чл.663, ал.3 от ТЗ следва да е установено, че нейното поведение-действия или бездействия пряко е причинило посочената имуществена вреда за ищеца.Такава пряка връзка в случая не се доказва.Както се установява по делото, банковият превод от особената сметка на “Ф. и К.” от датата 23.02.2017 г. е извършен без каквото и да е пряко участие на ответницата Т., която не е подписвала представените в Б. от ответницата М. документи, необходими за осъщестявването на превода, нито пък е нареждала извършването на превода и може само да се гадае дали ако Т. бе упражнявала сочения от ищеца ежедневен преглед на банковите извлечения от сметката на дружеството-ищец, това е щяло да препятства осъществяването на превода.Липсата на пряка причинна връзка между предхождащи превода действия/бездействия на синдика Т. и самия превод дава толкова основание да се отхвърли отговорността на синдика по чл.663, ал.3 от ТЗ, колкото и липсата на личното му участие в осъществяването на превода. Казаното по-горе за липсата на пряка причинна връзка се отнася и за твърдяното от ищеца последващо превода бездействие на синдика Т., изразяващо се в това, че същата не е предприела нито едно действие по възстановяване на сумата.На първо място, така твърдяното бездействие се опровергава от ангажирани от ответницата Т. доказателства- писмени и глесни, сочещи на извод, че същата веднага след узнаването на факта на извършения на 23.02.2017 г. Банков превод от сметката на “Ф. и К.”Ад /н/ е подала молба до “О••”АД за блокиране сметката на “В.”ЕООД /н/, подала е сигнали до компетентните за това органи за извършено от М. престъпление по повод на същия банков превод, извършила е и други действия в тази връзка, но както е прието и в първоинстанционното решение, нито едно от тези действия, независимо дали е извършено или не, не би довело до нещо различно от вече случилото се-напускане на процесната сума от сметката на ищеца.Самата Т., като синдик на “Ф. и К.”АД не е участвала в превода и не е била уведомена за него в момента на извършването му, както се установява от разпитаните като свидетели служители на “Б. П. Б.”АД-И. Д. С. и М. Т. К., а и поначало това не е спорно между страните обстоятелство. В обобщение, на база всички изложени по-горе съображения се налага крайния извод за неоснователност на предявения срещу ответницата Т. иск по чл.663, ал.3 от ТЗ.Не се установява спрямо същата ответница да е осъществен фактическия състав на посочената разпоредба и затова предявеният на това основание главен осъдителен иск срещу Т. за исковата сума от 533 460 лв. правилно е отхвърлен като неоснователен и в тази част първоинстанционното решение следва да се потвърди като правилно, както и в частта на отхвърлянето на кумулативно съединения акцесорен иск срещу ответницата Т. за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на 28 805, 06 лв. за периода от 23.02.2017 г. До 03.09.2017 г., тъй като уважаването на акцесорния иск е предпоставено от уважаването на главния, а в случая последния се прие за неоснователен. На следващо място, отхвърлянето на иска по чл.663, ал.3 от ТЗ срещу ответницата Т. предпоставя разглеждането на предявения срещу нея и ответницата М. евентуален иск, основан на чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, за осъждането им солидарно да заплатят главницата от 533 460 лв. като обезщетение за претърпяна от ищеца имуществена вреда в резултат на извършения на 23.02.2017 г. кредитен превод за същата сума от Т. М. като пълномощник на Р. Т., но без да й е възложен от последната, действаща към онзи момент като постоянен синдик на “Ф. и К.”АД-в несъстоятелност, като преводът е извършен от неговата особена банкова сметка в “Б. П. Б.”АД с правоприемник “ЮбБ.”АД, към особената сметка на “В.”ЕООД-в несъстоятелност в “О.Б.Б.”АД-гр. С. и въз основа на неистински документи-платежно нареждане, декларация по чл.4, ал.7 и чл.6, ал.5, т.3 от ЗМИП и копие от съдебно удостоверение от Окръжен съд-Пловдив, представени пред “Б. П. Б.”ЕАД от Т. Н. М., както и за заплащане на сумата от 28 805, 06 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 533 460 лв. за периода от 23.02.2017 г. до 03.09.2017 г. С обжалваното решение тези евентуални искове също са отхвърлени като неоснователни и двете въззивни жалби са насочени и срещу тази отхвърлителна част на първоинстанционното решение.Основното твърдение на ищеца по повод на този иск е, че синдикът Т. е натоварила М. със счетоводното обслужване на “Ф. и К.”АД и й е предоставила нотариално заверено пълномощно с широки правомощия, а на свой ред упълномощеният счетоводител М. е извършила противоправни действия по смисъла на чл.45 от ЗЗД чрез участието си в извършването на процесния банков превод на сумата от 533 460 лв. от особената банкова сметка на “Ф. и К.”АД по банкова сметка на “В.”ЕООД /н/ в “О••”АД.Според ищеца, освен че са противоправни, действията на М. във връзка с този банков превод са осъществени и по повод, във връзка и благодарение на възлагането от страна на синдика на водене на счетоводната работа и на предоставянето й от синдика на нотариално заверено пълномощно за разпореждане с особената сметка на “Ф. и К.”АД.Посочва, че без да е запозната със счетоводството и без да има възможност да се разпорежда с особената сметка, както е упълномощена, М. е нямало да има начин и средство да се осъществят от нея действия по извършването на процесния превод.Заявява, че възложителят на работата по смисъла на чл.49 ЗЗД и прекият причинител отговарят солидарно спрямо пострадалия за причинените вреди. По повод на посочения иск ответницата Т. е възравила и настоящият съд счита за правилно възражението й, че тя не е възлагала работа на другата ответница, т.е. На Т. М., а възложител на работата е самият ищец по силата на договор за счетоводно обслужване, сключен между “Ф. и К.”АД и “Т•• К. и П.”ЕООД, съществуването на който договор е обявено за безспорно с определението на първоинстанционния съд от 01.03.2019 г. и е установено с представено по първоинстанционното дело удостоверение, издадено по делото за несъстоятелност на “Ф. и К.”АД.Наред с това настоящият съд счита за правилно и споделя становището, изразено в обжалваното решение, че Т. не е изготвяла и не е предавала за изпълнение на Т. М. документите за извършване на процесния превод, както се прие и по- горе в настоящото решение, съответно на което не е възлагала на М. извършването на процесния превод.В продължение на изложеното е правилен и се споделя от настоящия съд и извода на първоинстанционния, че извършените от М. действия по съставяне на платежно нареждане и използването на документи, представени от нея пред “Б. П. Б.”АД за извършване на процесния превод са извън кръга на възложените й от синдика Т. задължения по счетоводното обслужване на “Ф. и К.”АД, тези документи не са съставяни от синдик Т. и възлагани на М. за изпълнение, поради което не са осъществени хипотезите на чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД-възложителят на дадена работа да отговаря заедно с този, комуто е възложил изпълнението, за произлезлите от изпълнението вреди.Предвид изложеното правилно е прието, че при установени извършени от М. противоправни действия в лично качество, отговорността за възмездяване на вредите от тях е лично за нея в съответствие с чл.45 от ЗЗД.Наред с това, възложената на М. работа чрез упълномощаването й с нотариално завереното пълномощно и чрез сключването на договора за счетоводно обслужване, не е включвала извършването на осъществените от нея противоправни действия, предвид което твърдените от ищеца вреди не са причинени при или по повод на нейното извършване.Затова е и правилен крайният извод на първоинстанционния съд, че и описаният евентуален иск за ангажиране солидарната отговорност на Т. и М. за исковата сума от 533 460 лв. на основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД е неоснователен и правилно е отхвърлен като такъв с първоинстанционното решение.А поради отхвърлянето на този иск правилно е отхвърлен като неоснователен и съединения с него акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава в посочения по-горе размер и за посочения исков период.Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и в тази му отхвърлителна част. Същото решение е атакувано от ищеца “Ф. и К.”АД /н/ и в частта, с която е отхвърлен неговия евентуален иск срещу ответницата Т. М., основан на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, в частта, с която същият иск е отхвърлен за сумата над уважения размер от 163 546, 63 лв. до размера от 430 276, 63 лв., ”ведно с лихвите, включително върху 533 460 лв., считано от 23.02.2017 г.”.С въззивната жалба на “Ф. и К.”АД /н/ е поискано в тази отхвърлителна част решението да се отмени и да се уважи осъдителния иск срещу Т. М. по чл.45 от ЗЗД за посочената разлика от 163 546, 63 лв. до размера от 430 276, 63 лв., ”ведно с лихвите, включително върху 533 460 лв., считано от 23.02.2017 г.”. Понеже предявеният на основание чл.45 от ЗЗД евентуален осъдителен иск срещу Т. М. е уважен частично-до размера на сумата от 163 546, 63 лв., ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на иска-05.09.2017 г. до окончателното й изплащане, както и законната лихва върху сумата от 103 183, 37 лв. за периода от 05.09.2017 г. до 26.08.2021 г., а също е уважена и акцесорната претенция за обезщетение за забава до размера на сумата от 8 814, 05 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 163 546, 63 лв. За периода от 23.02.2017 г. до датата на депозиране на исковата молба пред СГС-03.09.2017 г., и в тези му осъдителни части първоинстанционното решение не е обжалвано, съответно на което е влязло в сила в същите части, настоящият съд счита, че изобщо не следва да подлага на коментар дали евентуалния иск по чл.45 от ЗЗД, предявен срещу М. е доказан по своето основание, а следва да го приеме за такъв, т.е. че този иск е доказан по основание по отношение на ответницата М.. Предвид заявеното обжалване на решението в частта, с която иска по чл.45 от ЗЗД срещу М. е отхвърлен за част от исковата сума, следва да бъдат съобразени поддържаните от ищеца доводи, на които е основано това обжалване, а именно: че е било недопустимо и неправилно първоинстанционният съд да изследва солидарна отговорност между ответницата Т. М. и третото лице-помагач “ЮбБ.”АД, правоприемник на “Б. П. Б.”АД, тъй като М. няма обратен иск срещу Б., а и обратните искове на Т. също не са подлежали на разглеждане.Според жалбоподателя “Ф. и К.”АД липсват основания да се изследва солидарна отговорност в случая и да се намалява отговорността на Т. М. поради съпричиняване на вредата от страна на посочената Б., както и да се насочва към ангажиране на отговорност спрямо Б., когато нито има заведен такъв иск, нито е повдигнато подобно възражение от ответника.Заявява, че и ищецът няма такова твърдение, а първоинстанционният съд се е произнесъл по нещо, за което не е бил сезиран, като е изследвал отговорността на Б. за процесния кредитен превод и в това отношение е извършено нарушение на чл.6, ал.2 от ГПК, тъй като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.Жалбоподателят-ищец се е позовал и на неправилност на проведеното от първоинстанционния съд обсъждане за отговорността на Б., като посочва, че това обсъждане намира отражение и в диспозитивната част на решението чрез неправилно осъждане на Т. М. за по-ниска сума от причинената вреда.Изложил е обстоятелства и доводи за обосноваване на становището си, че от страна на Б. и нейните служители са извършени действия и са взети мерки за надлежното извършване на платежните операции и в частност на процесната от 23.02.2017 г., но въпреки това са обективирани такива действия, които са ги въвели в заблуждение и затова е налице измама и се налага позоваването на чл.58, ал.2 от ЗПУПС /отм./ за измама. Настоящият съд счита, че действително е налице недопустимо изследване в първоинстанционното решение на отговорността на третото лице-помагач “ЮбБ.”АД /правоприемник на “Б. П. Б.”АД/ за извършването на процесния банков превод от 23.02.2017 г.Такава преценка, за отговорността на Б. и за съпричиняване на вредата от нея въобще не е следвало да се извършва, при положение, че не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на предявения от Р. Т. против същата Б. обратен иск, а и от ответницата М. няма предявен такъв иск срещу посочената Б..Макар и първата ответница, т.е. Ответницата Т. да е въвела в процеса защитно твърдение, че вина за превода носи другата ответница и третото лице-помагач “Б. П. Б.”АД /с правоприемник “ЮбБ.”АД/, то всичките й конкретни доводи и обстоятелства за ангажиране отговорността на Б. са изложени в обратната й искова молба, до разглеждането на която обаче не се е стигнало поради отхвърлянето на предявените срещу самата Т. искове.А що се отнася до ответницата М., то тя не е изложила никакви твърдения за отговорност на Б. относно процесния превод, а и както се посочи, няма предявен обратен иск против същата Б.. С оглед на гореизложеното преценката относно размера, до който да бъде уважен иска по чл.45 от ЗЗД, не е следвало да се извършва от първоинстанционния съд при изследване и съобразяване на каквото и да било съпричиняване на вредата от Б. и в продължение на това-не е следвало да се приема, че М. и “Б. П. Б.”АД носят равна отговорност по възстановяване на сумата, съответно че искът против М. се явява основателен за половината от исковата сума.Предвид предметните предели на конкретното исково производство на преценка подлежи само отговорността на М. по предявения срещу нея осъдителен иск по чл.45 от ЗЗД и при положение, че този иск е установен по основание със сила на пресъдено нещо /с оглед влизане в сила на решението в горната му осъдителна част/, то настоящият съд счита, че М. носи отговорност за възстановяване на цялата сума по банковия превод от 23.02.2017 г., щом като е доказано, че превода се дължи на нейни противоправни действия, чрез които е причинена сочената от ищеца имуществена вреда.В този контекст въззивният съд счита, че по предявения срещу М. иск по чл.45 от ЗЗД, последната дължи възстановяване цялата сума, съставляваща имуществена вреда за ищеца, а именно-сумата от 533 460 лв.Но тъй като в първоинстанционното производство е доказано, че в хода на същото част от тази сума е възстановена, като на ищеца вече е заплатена сумата от 103 183, 37 лв. съгласно влязла в сила сметка за разпределение в производството по несъстоятелност на “В.”ЕООД /н/, то от исковата сума в размер на 533 460 лв. следва да се приспадне сумата от 103 183, 37 лв. и като краен резултат да се приеме, че предявения срещу ответницата М. иск по чл.45 от ЗЗД е основателен до размера на сумата от 430 276, 63 лв., както междувпрочем поддържа и самият ищец-жалбоподател в подадената от него въззавна жалба.Предвид изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която иска срещу М. е отхвърлен за разликата над уважения размер от 163 546, 63 лв. До размера на сумата от 430 276, 63 лв. И вместо това да се осъди същата ответница да заплати на ищеца “Ф. и К.”АД още 266 730 лв. Като обезщетение за претърпяната от ищеца имуществена вреда в резултат на извършения на 23.02.2017 г. от Т. М. кредитен превод на сумата от 533 460 лв. от особената банкова сметка на дружеството-ищец в “Б. П. Б.”АД по сметка на “В.”ЕООД в “О••”АД.Върху сумата от 266 730 лв. Следва да се начисли и законната лихва, считано от датата на предявяване на иска-05.09.2017 г. до окончателното й изплащане.Върху същата сума ответницата М. дължи и законната лихва, считано от датата на увреждането-23.02.2017 г. до 03.09.2017 г., за който период лихвата възлиза на сумата от 14 300, 84 лв. /както съдът сам изчисли при ползване на интернет калкулатор/.Затова първоинстанционното решение следва да се отмени като неправилно и в частта, с която е отхвърлен акцесорния иск срещу М. за заплащане на обезщетение за забава за разликата над уважения размер от 8 814, 05 лв. до размера от 23 114, 89 лв. И вместо това да се осъди ответницата М. да заплати на дружеството-ищец допълнително обезщетение за забава в размер на 14 300, 84 лв., начислено върху главницата от 266 730 лв. за периода от 23.02.2017 г. до 03.09.2017 г. /включително/. Наред с горното, въззивният съд счита, че първоинстанционното решение следва да се обезсили като недопустимо в частта, с която е разпоредено препис от същото да се изпрати по т.д.№744/2010 г. на ОС-Пловдив-производството по несъстоятелност на “Ф. и К.”АД- Пловдив.Поначало няма законово изискване за изпращане по дело за несъстоятелност на решение, постановено по искове с предмет на процесните, а и в случая разпореждането за изпращане на препис от решението е мотивирано от съда с недопустимо изследване и съответно-приемане на отговорност на третото лице-помагач “ЮбБ.”АД за процесния банков превод. Заявеното във въззивните жалби особено искане за даване на указания на съда по несъстоятелността на “Ф. и К.”АД на основание чл.6, вр. с чл.13 ЕКПЧОС и чл.47 от Хартата на основните права на ЕС да заличи незабавно публикуването на невлязлото в сила и обжалвано по настоящото дело първоинстанционно решение, в Информационната система за производството по несъстоятелност на “Ф. и К.”АД по т.д.№744/2010 г. на ОС- Пловдив, ще се остави без разглеждане, тъй като не е от компетенциите на настоящия съд, в настоящото производство и на посоченото от жалбоподатели основание да се произнася по такова искане. Що се отнася до предявените от ответницата Т. обратни искове срещу посочената Б., то те не подлежат на разглеждане и с настоящото въззивно решение предвид приетия от въззивния съд краен резултат за неоснователността на първоначалните искове, предявени от “Ф. и К.”АД срещу тази ответница. По разноските: На основание чл.620, ал.5 във вр. с чл.621 от ТЗ и чл.78, ал.6 във вр. с ал.1 от ГПК въззиваемата М. дължи допълнително държавна такса от 11 241, 23 лв. върху уважения с настоящото решение размер на предавените срещу нея искове, която ДТ същата следва да заплати по сметка на АС-Пловдив. Съгласно чл.78, ал.10 от ГПК, на третите лица-помагачи не се присъждат съдебни разноски, затова такива няма да бъдат присъдени и на участващите в настоящия процес трети лица-помагачи “Юб-Б.”АД и “О••”АД. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, въззиваемата Т. М. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя “Ф. и К.”АД сумата от 14 640 лв. Разноски за настоящата инстанция, представляваща платено адвокатско възнаграждение. Въззиваемата Т. не е заявила претенция за присъждане на разноски, направени в производството пред настоящата инстанция.В съдебно заседание пълномощникът й адв. Н. изрично е заявил, че доверителката му не претендира разноски. Мотивиран от горното съдът