Решение № 358 от 4.3.2025 г. на Административен съд - Добрич по дело № 8/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Д., гл. юрисконсулт в ОД „Земеделие“ – Добрич, в качеството ѝ на пълномощник на Зам. - министъра на земеделието и храните с приложено от същия в нейна полза пълномощно, против Решение № 164 от 22.05.2024 г. по НАХД № 1151/ 2023 год. по описа на Районен съд – Добрич. Процесуалният представител на касатора настоява, че се касае до изпълнително деяние, състоящо се в „унищожаване на хумусния пласт“, с оглед на което според него не е от значение времето, когато е извършено унищожаването. Добавя, че актосъставителят и АНО не били в състояние да установят и посочат данни и обстоятелства за деня, в който е извършено нарушението. В тази връзка за дата на последното определя тази на деня на проверката. Претендира, че нарушението е по чл. 3, във връзка с чл. 14, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи, продължава към момента на проверката и не е настъпил моментът на неговото прекратяване. Според касатора деянието е от вида на продължените такива, изразяващо се в бездействие или в съвкупност от действие и бездействие, извършва се през определен период от време, като създава трайно противоправно състояние, продължаващо до неговото прекратяване. Счита, че не е налице несъответствие между описанието на нарушението и съдържанието на посочените фактически измерения в действията на дружеството спрямо материалната норма, под която са подведени действията. Иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт Д., която поддържа касационната жалба. Оспорва разноските на ответника по касация. Ответникът – „Златна земя 2011“ ЕООД, редовно уведомен, се представлява от адв. И., редовно преупълномощена, която оспорва касационната жалба и претендира присъждането на разноски. Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич изразява становище за неоснователност на касационната жалба. По допустимостта на касационната жалба: Административен съд – Добрич, I касационен състав, намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол. По съществото на касационната жалба: Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на разглеждане пред ДРС е наказателно постановление (НП) № НП – 383/ 19.09.2023 г., издадено от Заместник – министър на земеделието и храните, според което на 23.06.2023 г. от страна на „Златна земя 2011“ ЕООД, ЕИК 201580444, със седалище в с. Овчарово, общ. Добричка, представлявано от З. А. М., в поземлен имот (ПИ) с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Добрич, община Добрич, област Добрич, населено място от първа категория по Закона за административно-териториалното устройство на Република България, с площ 25 478 кв. м земеделска земя от трета категория и 75 бонитетен бал, неполивна, е унищожен хумусният пласт, като е насипан с трошенокаменна настилка с обособен път в северната му част, а на различни места в имота са струпани строителни материали. Прието е, че собственикът на имота е нарушил разпоредбата на чл. 3, във връзка с чл. 14, ал. 1 ЗОЗЗ. За проверката е изготвен на 23.06.2023 г. Констативен протокол (КП), в който е отразено, че при огледа на имота е установено, че част от него е насипана с трошенокаменна настилка с обособен път в северната му част, а на различни места има струпани строителни материали, техника, цистерна и преместваема барака. Отбелязано е в КП, че огледът е извършен във връзка с постъпило заявление от дружеството за издаване на акт за категоризация на ПИ. Констатирайки нарушението, св. З. Ч. - С. съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 51/ 12.07.2023 г., надлежно връчен на жалбоподателя на същия ден, като нарушението е подведено под текста на чл. 3, във връзка с чл. 14, ал. 1 от ЗОЗЗ. В АУАН жалбоподателят е отразил, че няма възражения. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното пред РС наказателно постановление № НП-383/ 19.09.2023 г., с което на „Златна земя 2011“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. на основание чл. 44, ал. 2 и чл. 41, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 4 ЗОЗЗ, като за отегчаващо обстоятелство е посочено, че това са увреденото почвено плодородие и влошените екологични функции на почвената покривка на ПИ, който според наказващия орган не може да се използва впоследствие. Указано е, че според чл. 2, ал. 2 от ЗОЗЗ предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция и паша на добитък по начин, неувреждащ почвеното плодородие и здравето. Като смекчаващо обстоятелство е посочено това, че нарушението е извършено за първи път. РС е приел жалбата за допустима и основателна, като е отменил НП изцяло. За да постанови този резултат, РС е обсъдил събраните по делото доказателства. Счел е за правилно прието, че ПИ е собственост на дружеството – въззивник, че в приложената по делото скица е записан с трайно предназначение като нива от трета категория, площ от 25 478 кв. м, но е направил извод, че в рамките на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са опорочили процедурата по налагане на наказание. Решението е правилно. На първо място, правилно съдът е счел, че идентифицирането на датата на нарушението е от съществено значение при налагане на наказанието най – вече с оглед преценка за спазване на давностните срокове, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Правилно съдът е отразил, че в конкретния случай административнонаказващият орган не е посочил изрично нито конкретна дата, нито дори времеви период, в който да е приел, че е извършено нарушението. В случая е записано само, че на 23.06.2023 г. е констатирано унищожаване на хумусния пласт. На следващо място, липсата на дата пречи на преценката на съда да установи и правилно ли е определен субектът на деянието. В случая дружеството е придобивало части от имота в различни периоди от време съответно от О. Д. и от друго дружество. По делото не са приложени приемо - предавателни протоколи за състоянието на имота, в което е придобит от наказаното лице, а последното твърди, че го е придобило в този вид. С оглед на това липсата на дата на извършване на нарушението и липсата на приемо – предавателни протоколи води до невъзможност да се установи времето на извършване на нарушението и субект на същото, поради което НП е незаконосъобразно. Касаторът сам заявява, че не бил в състояние да посочи дата на деянието и данни за извършването му. При невъзможност за това, т.е. при липса на тези основни реквизити, няма как да бъде прието за доказано нарушението. Неоснователно е възражението и за това, че се касаело за бездействие, съответно за бездействие, комбинирано с действие. Нарушението, наказуемо по чл. 41, ал. 1, т. 4 от ЗОЗЗ, се осъществява посредством активно поведение - чрез действие, а не чрез бездействие, което да създава трайно противоправно положение (т.е. да е налице продължено нарушение, както твърди касаторът), поради което приложението на чл. 80, ал. 3 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН (вж. т. 2 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС) е изключено. В този смисъл следва да има посочена конкретна дата или период на извършване на деянието. Липсата им правилно е счетена от РС за съществено процесуално нарушение, тъй като датата е основен реквизит на нарушението. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за смислово разминаване между даденото на нарушението описание и приложената към него правна квалификация по чл. 3, във връзка с чл. 14, ал. 1 от ЗОЗЗ. Сочената като нарушена норма на чл. 3 от ЗОЗЗ задължава собствениците и ползвателите на земеделски земи да ги опазват от ерозиране, замърсяване, засоляване, вкисляване, заблатяване и други увреждания и да поддържат и повишават продуктивните им качества. Нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗОЗЗ, посочена също като нарушена, поставя изискване строителството върху земеделска земя от първа до шеста категория да се извършва само след отнемане на хумусния пласт. В този смисъл текстът на чл. 14, ал. 1 от ЗОЗЗ не представлява състав на нарушение, а сочи условие за провеждане на строителството върху съответните категории, а именно само след отнемане на хумусния пласт. Тази разпоредба няма как да е обвързана с нормата на чл. 3 от ЗОЗЗ, която пък вменява на собствениците и ползвателите конкретни видове задължения спрямо опазването на земеделската земя. Правилно първоинстанционният съд е приел, че несъответствието между нормите като квалификация се явява съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на дружеството. В разглеждания случай е констатирано, че земеделска земя, собственост на дружеството, е посипана с настилка от чакъл, обособен е път, има техника, цистерна, преместваема барака и др. В КП е посочено, че се касае за „част от имота“, но липсва обозначаване за площта на тази част. Не е изяснено по несъмнен начин и от кого е поставена настилката, кога е обособен пътят, както и не е изяснено по никакъв начин защо е прието, че дружеството е извършило нарушението. Въобще няма описани факти в тази насока. Правилно в тази връзка РС е приел, че в АУАН и НП липсва пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, каквито са императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Изложени са доводи от дружеството, че имотът е закупен в такова състояние, които не са оборени от АНО. Св. М. споделя, че имотът е закупен от Общината в такова състояние, почистен е бил от дружеството частично и обработван, а друга част е останала необработваема и именно за тази част е издадено НП. Според св. М., необработваемата част винаги е била такава. Св. Г. потвърждава, че в частта, за която се говори в НП, никога не е влизала земеделска техника, тъй като там има само камъни. Освен горното, съставът на нарушението - унищожаване на хумусния пласт от юридическо лице, е уреден в ал. 2, във връзка с ал. 1 на чл. 41 ЗОЗЗ, но ал. 2 не фигурира в НП. От друга страна, дори да се приеме, че вмененото нарушение е унищожаване на хумусния пласт, то същото не е доказано, доколкото не се установява конкретните действия по отношение на земята да са предприети от лица, които са действали от името и за сметка на ответника по касационната жалба, още повече, че не се опровергават твърденията на дружеството, че земята е в този вид още при закупуването. При така сторения анализ настоящият състав намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане от страна на ответника по касация, съдът следва да присъди разноски на същия за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 480 лв., за заплащането на което са представени и доказателства (л. 26). Възражението за прекомерност на касатора е неоснователно, тъй като заплатеният хонорар отговаря напълно на фактическата и правна сложност на делото и е под минимума, предвиден в чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Добрич, I касационен състав,