РЕШЕНИЕ

№ 887

гр. Шумен, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20233630101415 по описа за 2023 година Предявени искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 и чл. 409 от КЗ.

Искова молба от пълномощник на „•••“ ООД, ЕИК: •••, с адрес за призоваване – •••, срещу „•••” АД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление – •••, с посочено правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, и цена от 1271, 12 лева главница – застрахователно обезщетение и 99, 92 лева лихви.

Ищецът сочи, че при ПТП на 19.09.2022г., в гр. Шумен, ползван от него автомобил Ауди А5, с ДКН: ••• бил увреден. За произшествието бил виновен водачът на мотоциклет Ямаха СА15, с ДКН: •••. Тъй като гражданската му отговорност била застрахована в ответното дружество искат осъждането му да заплати 1271, 12 лева имуществени вреди, 99, 92 лева законна лихва, за периода 19.09.2022г. -27.06.2023г., в едно със законната лихва от предявяване на иска/28.06.2023г./ и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Признава съществуването на застрахователен договор между него и водача на сочения мотоциклет. Оспорва вината му за ПТП, считайки, че виновен е водача на ищцовия автомобил. Твърди случайно деяние. Оспорва механизма на ПТП, самите увреждания и размера на обезщетението.

В съдебно заседание, страните, редовно призовани, чрез представители /ответният в писмена молба/, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Не се спори от страните, съществуването на застрахователен договор покриващ гражданската отговорност на Г. Г. М., който на 19.09.2022г., при управление на мотопед Ямаха СА15, с ДКН: ••• участвал в ПТП, при което управлявания от ищеца товарен автомобил Ауди А5, с ДКН: ••• претърпял щети. Като причина за ПТП, неотразена в двустранния констативен протокол се сочи нарушение от страна на водача на мотопеда, по конкретно разпоредбата на чл. 50а от ЗДвП. Приетото заключение на САТЕ, скица на пътната обстановка и ПТП от споменатия протокол, показанията на св. Г. М., сочат, че при предприемане на маневра завИ.е на ляво, за излизане от път с предимство, водача на ищцовия автомобил, не е пропуснал насрещно движещия се мотопед управляван от свидетеля, като е пресякъл траекторията му на движение, спирайки в средата на кръстовище, в опасната зона на мотопеда, чийто водач не е имал възможност да избегне удара, предизвиквайки такъв между двете МПС. Липсвали са обективни предпоставки препятстващи възприемането на насрещно движещия се мотопед, съответно осигуряване предимството му. Водачът му, е имал възможност и е забелязал завиващия срещу него автомобил, но не е имал възможност да предвиди, че той, ще спре в средата на кръстовището, така, че предната му част да се намира в лентата му за движение, и поради времето си за реакция, разстоянието до автомобила, и заемането на дясната лента в платното му за движение от паркирани там автомобили, не е имал възможност да избегне удара, въпреки, че се е движил със скорост по-ниска от допустимата в населено място – 39, 4 км./ч..

В следствие на удара и двете МПС претърпели вреди, като стойността на описаните от ищеца е 1585, 02 лева.

Така приетата за установена фактическа обстановка доведе до следните изводи:

По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ – За ангажиране отговорността на застрахователя, е необходимо да са на лице следните предпоставки – застрахователен договор, настъпило застрахователно събитие, причинени вреди от застрахованият деликвент, причинно-следствена връзка между деликта и вредите, в случая вредите са пряка и непосредствена последица от причинена травма, размер на вредите.

Приетото за установено от фактическа страна, не сочи наличието на всички предпоставки, необходими за уважаване на иска. Липсва противоправно поведение на застрахования, в ответното дружество водач, респективно липсва право на обезщетение от деликт за ищеца. Сочената норма от ЗДвП – чл. 50а, действително е нарушена, но от ищеца, както и тази от чл. 37, ал. 1 от ЗДвП. Не само на конкретното кръстовище, където липсват обективни препятствия за видимостта на насрещно движещите се превозни средства, чието предимство, завиващия на ляво водач следва да осигури/чл. 37, ал. 1 от ЗДвП/, то следва да се извършва, без да се навлиза в самото кръстовище, а в най-лявата лента, по посока на движение, а не чрез навлизане и особено, чрез спиране в средата на кръстовището. Бързината за навлизане в кръстовище, не може да елиминира правилата за предимството, при преминаване, установени с пътни знаци и законови норми, което би се постигнало, при ищцовата трактовка на коментираните разпоредби. Така, ПТП се дължи на противоправно поведение на ищеца, който е нарушил разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, като не е пропуснал насрещно движещо се пътно превозно средство, при завИ.е на ляво, за навлизане в друг път. Същевременно свидетелят, не е нарушил правилата за движение, което да обоснове причиняване на вреди, движил се е със скорост по-ниска от разрешената, за конкретния участък, не е бил длъжен и не е могъл да предвиди, че водач на друго превозно средство, ще спре в кръстовище, през което, той преминава, движейки се по път с предимство. Дори и да се приеме, че е управлявал мотопеда със скорост, над разрешената, като следва да се подчертае, че доказателства за това ищцово твърдение няма, а заключението на вещото лице в тази насока, категорично ги оборват, и установяването елементите на деликта предполагат пълно и главно доказаване, то не се е отразило на възможността му да предотврати удара, за което е било необходимо движение със скорост много под разрешената, каквото задължение, водачите да избират нямат, даже и заради разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а от друга липсват каквито и да е доказателства, че избраната има отношение към претърпените вреди, в случая. Това изключва принос на водача на мотопеда за настъпване на вредите.

Изложеното налага отхвърляне предявените искове, като неоснователни.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 400 лева разноски в производството, от които 220 лева депозит за вещо лице и свидетел, и 180 лева юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на посочените основания, съдът