Решение № 420 от 21.11.2024 г. на Районен съд - Велинград по дело № 365/2022 г.

Производство е по реда чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пред. 2 и чл. 42, ал. 2 от ЗЗД Предявени са от М. М. И., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Сърница, ул. •••••••, против С. М. И., ЕГН ••••••••••, адрес: гр. Сърница, ул. •••••••, и Н. М. Т. с ЕГН ••••••••••, адрес: гр. Пазарджик, •••••••, заместен в хода на процеса от Ф. Н. Б., с ЕГН: •••••••••• и постоянен адрес: гр. Сърница, ул. •••••••; Р. Н. Т., с ЕГН: •••••••••• и постоянен адрес: гр. Сърница, •••••••; Б. Н. М., с ЕГН: •••••••••• и постоянен адрес: гр. Сърница, •••••••; С. Н. Т., с ЕГН: •••••••••• и постоянен адрес: гр. Сърница, •••••••, в качеството им на наследници на ответника Н. М. Т., искове както следва: с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД спрямо ответника С. М. И., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Сърница, ул. •••••••, с който се иска да се постанови решение с което да се прогласи нищожността на Договор за продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт №11, том I, рег. № 110, нот. дело № 14 от 2016 г. на нотариус Г.К.Х. - Нотариус с № 156 по рег. на нотариалната камара, с район на действие Районен съд - Велинград, до размер от 1/5 идеална част, съобразно наследствените права на ищеца, поради накърняване на добрите нрави, в частност нееквивалентност на престациите, съединен с иск с правно основание по чл. 26, ал. 2, пред. 2 ЗЗД, против ответника Н. М. Т., с който се иска да се постанови решение, с което да се прогласи спрямо ответника за нищожно Пълномощно, с изх. № 1412, с нотариално удостоверяване на кмета на гр. Сърница на подписите на упълномощителите, съгласно което М. А. И. и А.М. И. са упълномощили Н. М. Т. да ги представляваща пред Нотариус, данъчна служба, общинска администрация и навсякъде, където е необходимо като продаде процесния имот на С. М. И., ЕГН ••••••••••, от който са получили цената за имота предварително напълно и в брой, и с правно основание по чл. 42, ал. 2 ЗЗД против ответника С. М. И., ЕГН ••••••••••, с който се иска да прогласи недействителността на Договор за продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт №11, том I, рег. № 110, нот. дело № 14 от 2016 г. на нотариус Г.К.Х. - Нотариус с № 156 по рег. на нотариалната камара, с район на действие Районен съд - Велинград, до размер от 1/5 идеална част, съобразно наследствените права на ищеца, поради липса на представителна власт у представляващия. Ищецът излага, че на 18.12.2003 г. е съставен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по обстоятелствена проверка - давностно владение с № 651, том IV, рег. № 4747. нот. дело № 630, с който нотариус Г.К.Х. - признава неговите родители - М. А. И., с ЕГН •••••••••• и А.М. И., с ЕГН: •••••••••• за собственици на недвижим имот, находящ се в гр. Сърница, ул. •••••••, общ. Велинград, обл. Пазарджик, а именно: Поземлен имот, находящ се в строителните граници на населеното място, за който регулацията е приложена, отредена за ИЖС, целият имот с площ от 720 (седемстотин и двадесет) кв. метра, означен на приложената по делото скица № 187/26.09.2003 г., издадена от Кметство Сърница, като парцел XII (дванадесети), отреден за имот пл. № 478 (четиристотин седемдесет и осем) от квартал № 34 (тридесет и четири) по плана на гр. Сърница, общ.Велинград, при граници на поземления имот: улица. М.А., С. И.ев, П.. Б., и по скица - от югозапад - улица, от югоизток - УПИ X - 479, от североизток - УПИ XIV - 476 и от северозапад УПИ - XIII - 477 и УПП XVI - 477, ВЕДНО с построената в подробно описания по-горе поземлен имот ЖИЛИЩНА СГРАДА - КЪЩА, състояща се от един избен етаж и два жилищни етажа, на застроена площ от 110 (сто и десет) кв. м., ВЕДНО с построената в подробно описания по-горе поземлен имот със стопанска ПОСТРОЙКА на застроена площ от 72 (седемдесет и два) кв. метра, ВЕДНО с построената в подробно описания по- горе поземлен имот със стопанска ПОСТРОЙКА на застроена площ от 30 (тридесет) кв. метра. Твърди, че на 23.01.2004 г. е извършена продажба на гореописания недвижим имот, находящ се в гр. Сърница. ул. •••••••. общ. Велинград, обл. Пазарджик, обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот с №11, том I, рег. № 110, нот. дело № 14 от нотариус Г.К.Х., между Н. М. Т. с ЕГН ••••••••••, в качеството си на пълномощник на М. А. И. с ЕГН •••••••••• и А.М. И., с ЕГН ••••••••••, от една страна като продавачи, и С. М. И. с ЕГН ••••••••••, от друга страна като купувач. В нотариалния акт е удостоверено, че продажната цена от 8054.10 лв. (осем хиляди петдесет и четири лева и десет ст.) е изплатена на продавачите предварително, напълно и в брой. Поддържа, че сумата е многократно по- ниска като стойност от пазарната цена на продадения имот. Твърди, че представителят- Н. М. Т. е научил за сделката и съдържанието й около 10-ти септември 2021 г. в разговор с М.К.Б. и нейния годеник С. И., които му показват препис от Нотариалния акт за продажба на имота, с който се снабдяват от службата по вписванията, като последният е заявил, че на 23.01.2004 г. не се е явявал пред нотариус Г.К.Х., не е присъствал при изповядване на сделката и съставянето на нотариалния акт, както и не е подписвал никакви документи. Той бил категоричен, че не е извършена и предхождаща упълномощителна сделка, обективирана в Пълномощно № 1412/19.12.2003 г., издадено от кмета на гр. Сърница от страна на М. А. И. и А.М. И., като за това подал сигнал до Районна прокуратура - Пазарджик, за което тече разследване. Поддържа, че договорът за продажба, обективиран в нотариален акт № 11, том I, рег. № 110, нот. дело № 14 от 23.01.2004 г. е нищожен поради накърняване на добрите нрави, в частност поради явна нееквивалентност на насрещните престациите, тъй като продажната цена от 8054.10 лв. е в пъти по-ниска от действителната пазарна цена на недвижимия имот. Излага, че нееквивалентността в случая превишава допустимата законова нееквивалентност, която се обосновава от договорната автономия по чл. 9 ЗЗД, тя е сключена във вреда на представляваните лица и ги уврежда и отговаря на критериите за най-висока степен на нееквивалентност на престациите, а именно-тя е "явна”, ’’значителна“. На следващо място твърди, че лицето Н. М. Т. е научил за съставения акт и изповяданата сделка едва през месец септември 2021 г., не се е явявал пред нотариус Г.К.Х., не е присъствал при изповядване на сделката по отношение на недвижимия имот и съставянето на нотариалния акт, и не е подписвал никакви документи, включително и процесния нотариален акт. Поддържа се, че упълномощителна сделка при кмета на гр. Сърница от страна на М. А. И. и А.М. И. в полза на г-н Н. Т. е недействителна поради липса на предписаната от закона форма по чл. 37 ЗЗД. Във връзка с гореизложеното, счита че правните действия на разпореждане с процесния имот са извършени без представителна власт и положеният подпис на нотариалния акт с № 11, том 1, рег. № 110. нот. дело № 13 от 23.01.2004 г. не принадлежи на Н. М. Т.. Твърди се, че процесното Пълномощно с изх. № 1412 от 19.12.2003 г. от кмета на гр. Сърница - Али С. Булут не е в необходимата нотариална форма, като в този смисъл се позовава на чл. 81 и чл. 83 от ЗННД лице, което не е нотариус, може да изпълнява нотариални функции само доколкото това е предвидено със закон. Излага, че гр. Сърница се отделя от общ. Велинград едва през 2015 г. по силата на Указ № 177, обнародван 29.07.2014 г. и влязъл в сила от 01.01.2015 г., поради което упълномощителната сделка към дата 19.12.2003 г. е опорочена, тъй като компетентността за изповядването й принадлежи на нотариус, вписан в Нотариалната камара по реда на ЗННД. Предвид изложеното твърди, че липсва нотариална заверка за удостоверени подпис и съдържание на пълномощно е изх. № 1412 от 19.12.2003 г. - арг. от чл. 37, ал. 1 ЗЗД, поради което липсва изрично съгласие на прехвърлителите и пълномощникът е действал без представителна власт. Поддържа се, че М. А. И. и А.М. И. не са потвърждавали покупко-продажбата на недвижимия имот и не е налице волеизявление от тяхна страна за сключване на процесния договора за покупко- продажба. Предвид изложеното моли предявените искове да бъдат уважени. Ангажира доказателства. Претендират се разноски. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който се моли да се отхвърлят предявените искове. Поддържат, че изложените в исковата молба обстоятелства в една част са неверни, а в друга обосновават извод за неоснователност на претенцията. Релевират възражения за погасяване по давност по отношение на претенциите. Поддържа се, че не противоречи на добрите нрави уговарянето на цена, различаваща се от пазарната. Нарушение на добрите нрави е налице при нееквивалентност на престации, като в трайната си практика ВКС приема, че тази неравностойност следва да е такава, че практически да е сведена до липса на престация, т.е. да е 15-20 пъти по-ниска от пазарната цена на имота, в конкретния случай продажната цена на имота в размер на 8054.10 (осем хиляди петдесет и четири лева и 10 ст.) лева от преди почти 20 години не попада в тази хипотеза. Поддържа се, че е налице ответна парична престация, която макар и да се отклонява от общата пазарна цена, не говори за такава недопустимост, която да прави самата сделка нищожна, като отделно от това се сочи, че продажбата е направена не на кого да е, а на сина на продавачите. Твърди се, че това решение на продавачите е повлияно и от факта, че С. М. И. през целия си живот е бил предан син и до последния дъх на своите родители е полагал грижи за тяхното здраве, за разлика от своя брат-ищец по настоящото дело, които винаги им е създавал грижи. Излага се, че фактът, че ищецът М. М. И. ЕГН: •••••••••• прекарва почти 14 години от живота си, изтърпявайки наложено му наказание лишаване от •••••••, след като е бил намерен за виновен по обвинение в убийство, се отразяват по един пагубен за емоционалното и физическо здраве на неговите родители начин. Верен до край на своя нрав ищецът не показал признателност и към своя брат-С. И., отправяйки срещу него настоящата претенция, макар последният да е поел всички разходи по наказателното дело срещу ищеца и да е отгледал сина му през времето, когато ищецът е излежавал присъдата си. Твърди се, че от приложеното към исковата молба пълномощно се установява безспорно, че М. А. И. и А.М. И. са упълномощили Н. М. Т., да се разпореди със съсобствения им недвижим имоти, находящ се в гр. Сърница, ул. ••••••• №34, общ. Сърница, придобит с нотариален акт №651, том IV. дело №630/2003 г. на нотариус при Районен съд- Велинград Г.К.Х. с №156 по рег. на нотариалната камара, като в пълномощното е описано подробно, да го продаде на лице, което прецени и на цена, каквато договори, както и да ги представлява пред нотариус до окончателното прехвърляне на имота. Въз основа именно на упълномощаването пълномощникът е продал имота на доверителя ми, като се е легитимирал с документ за самоличност и с горепосоченото пълномощно пред нотариуса, изповядал сделката. Оспорва се твърдението, че между страните по процесния договор не е налице съгласие за сключването му и по съществените условия в него. Поддържа се, че предявеният иск в частта му, в която се иска обявяване нищожност на нотариалния акт поради липса на съгласие е неоснователен, тъй като тя е налице в хипотезите на съзнателна липса на воля за сключването им, което може да се дължи на проявено насилие и принуда за подписването им, на несъвпадение на насрещните волеизявления и т. н., а когато липсата на воля не е осъзната е налице основание за унищожаване на договора. По отношение твърдението, че пълномощното, послужило за изповядване на сделката не е в необходимата форма, сочи, че съгласно чл.83 ЗННД в редакцията му към релевантния момент Обн. ДВ, бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от 6.01.1997 г. нотариалната заверка на подписите на лицата, посочени като упълномощители във визираното пълномощно, е извършена от лице (кмета на гр. Сърница), разполагащо със съответната материална и функционална компетентност. Независимо от горното поддържат, че С. М. И. е собственик на процесния недвижим имот в качеството му на добросъвестен владелец /а и по общата придобивна давност. Твърди се, че към датата на изповядване на сделката с процесния недвижим имот и към настоящия момент С. И. е убеден, че е придобил имота от лице, което е имало право да се разпорежда с имота по силата на представено пълномощно, владял го е въз основа на правно основание, годно да го направи собственик и през последните 18 години владението е било явно, открито и непрекъснато. Предвид гореизложеното, исковата молба моли да бъде отхвърлена като неоснователна и необоснована, на което основание същата да бъде отхвърлена. Ангажира доказателства. Претендира се разноски. След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното: С Определение № 763/16.11.2023 г., съдът е конституирал на основание чл. 230, ал. 1, пр. 2-ро ГПК вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК, следните лица: Ф. Н. Б., с ЕГН: •••••••••• и постоянен адрес: гр. Сърница, ул. •••••••; Р. Н. Т., с ЕГН: •••••••••• и постоянен адрес: гр. Сърница, •••••••; Б. Н. М., с ЕГН: •••••••••• и постоянен адрес: гр. Сърница, •••••••; С. Н. Т., с ЕГН: •••••••••• и постоянен адрес: гр. Сърница, •••••••, в качеството им на наследници на ответника Н. М. Т.. От представеното по делото Пълномощно № 1412/19.12.2003 г., се установява, че М. А. И. и А.М. И. са упълномощили Н. М. Т. да ги представляваща пред Нотариус, данъчна служба, общинска администрация и навсякъде, където е необходимо като продаде процесния имот на С. М. И., ЕГН ••••••••••, от който са получили цената за имота предварително напълно и в брой, като е извършена нотариална заверка от кмета на гр. Сърница, на подписите на упълномощителите. От представената и приета по делото съдебно-почеркова експертиза се установи, че подписите за продавачи под №1 и №2 в Нотариален акт №11, том I, рег.№110, нот.дело№13 от 23.01.2004год., съставен от нотариус Георги Халачев са положени от Н. М. Т., ЕГН •••••••••• и че подписите за „Упълномощители“ под №1 и №2 в Пълномощно №1412/23.01.2004 год. на кмет на гр.Сърница са положени от лицето М. А. И., ЕГН ••••••••••. От представената и приета по делото съдебно- икономическа експертиза се установи, че минимална пазарна цена на процесните имоти е в размер на 8 054.10 лв., а определена по метода на пазарните сравнения, максимална пазарна цена на процесните имоти е 17 756.74 лв., като определената минимална продажна цена на процесния имот /8 054.10 лв./ е 120.5% по-ниска от максимална продажна цена /17 756.74 лв./. От представеното и прието по делото Удостоверение № 7613 на ЗА главен директор на ГДИН, се установи, че ищецът М. М. И. е пребивавал в затворите на страната от 07.11.1997 г. до 13.12.2010 г., когато е помилван с указ на президента и освободен. От разпита на свидетеля Х.Р.М. се установи, че ответника С. И., поддържа процесните имоти, извършва текущи ремонти, сменил е покрива и дограмата, за което сам е осигурявал нужните финансови средства. Свидетеля излага, че в процесните имоти живеят ответника С. И., сина му, снаха му и брат му- ищеца М. И.. Твърди, че ответника С. е полагал и изцяло нужните грижи за родителите му и за брат му и племенника му, до като ищеца бил в затвора. Към момента свидетеля сочи, че ищеца обитава една стая от къщата, до която се стига от отделен вход и достъп до която има след като брат му ответника С. му е дал ключ и го е пуснал да живее там. От разпита на свидетеля А. М. Т., с родствена връзка с ответника С. се установи, че след връщането от затвора на ищеца М. И., ответника С. И. му е заявил, че процесните имоти са негови и че му разрешава да живее временно там, като три-четири месеца след това му е казал да напусне. Свидетеля излага, че всички грижи и сметки за бита свързани с процесните имоти се заплащат от ответника С. И.. От разпита на свидетеля С. М. И.- син на ищеца се установи, че когато баща му излязъл от затвора през 2010 г. и предприел действия да си уредят отношенията по отношение собствеността на процесните имоти с ответника С. И., последния заявил, че собствеността е изцяло негова на основание нотариален акт, с който родителите им му прехвърлят имотите. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: При въведени няколко основания за нищожност, всяко от които произтича от различни факти и може да съществува самостоятелно, правен интерес от кумулативното обективно съединение на исковете не е налице, ако правните последици, които законът свързва с обявяването на нищожността са идентични. В този случай, съдът следва да разгледа исковете при условия на евентуално съединяване и да се произнесе по всеки един от тях в поредност, съобразно естеството на твърдяния порок според основанията по чл. 26 от ЗЗД (така Решение № 97 от 8.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о.). Принципът е, че ако нарушението на императивна правна норма попада в друго, специално предвидено основание по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД /например относно формата/, то специалното основание изключва общото – по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Това правило е възприето и в ТР № 4/2009 г. от 07.07.2010 г. на ОСГК на ВКС, където е посочено, че основанието по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД – невъзможен предмет, изключва общото основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – противоречие със закона. Допустимо е кумулативно обективно съединяване на искове за обявяване на нищожност на няколко различни основания, ако прогласената от съда нищожност на сделката ще има различни правни последици за страните с оглед на всяко едно въведено основание. По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД За да се достигне до накърняване на добрите нрави няма значение дали страните съзнават или искат несъответствието между сделката и добрите нрави. Няма значение също какво е разбирането на страните за добрите нрави и дали те считат, че с договора по някакъв начин се нарушават; това е правно ирелевантно. Дори и една сделка да се счита от едната или двете страни за противонравствена, тя е валидна и поражда правно действие, ако не накърнява добрите нрави. Накърняването на добрите нрави трябва да е по отношение на съдържанието на сделката и/или на начина, по който е сключена. По принцип накърняването на добрите нрави се осъществява чрез последиците от самата сделка, със съдържанието й. Накърняването на добрите нрави може да се отнася както до същественото, така и до несъщественото съдържание на сделката. Не е изключено обаче още към момента на формиране на волеизявлението да е налице накърняване на добрите нрави. Дори и мотивите, поради които се сключва сделката, да накърняват добрите нрави, това няма да доведе до нищожност на сделката поради накърняването им. Едно от проявленията на нищожност поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД е сключване на двустранна сделка при нееквивалентността на престациите. (Р № 1444 от 4.11.1999 г. по гр.д. № 753/1999 г. V гр.о. на ВКС.). Съгласно константната съдебна практика на ВКС нееквивалентността на престациите е основание за нищожност на договора поради противоречието му с добрите нрави. Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. Съдът преценява кога престациите са нееквивалентни до степен, предизвикваща нищожност на сделката, но той не може да подменя волята на страните при действие на принципа за •••••••та на договарянето (чл.9 ЗЗД). Изключително голямата разлика в престациите ( двадесет и над двадесет пъти по-ниска цена) е определена като критерий за нищожност на това основание в Решение № 615 от 15.10.2010 г. гр.д. №1208/2009 г., ІІІ гр.о.. Значителна и явна нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице и, когато насрещната престация е практически нулева. В утвърдената съдебна практика се приема, че накърняването на добрите нрави обичайно се изразява в използване на договорната ••••••• от страна по сделката, за да се възложат на насрещната страна, която е в по-неблагоприятно положение, несъразмерни тежести; когато се ограничава прекомерно личната ••••••• или се уговарят имуществени облаги в разрез с общоприетия морал. В случая по делото с оглед заключението на вещото лице се установи, че продажната цена на имота в размер на 8054, 10 лв. съвпада с минимална пазарна цена на процесните имоти, поради което следва да се приеме, че не се отличава с необичайно ниска стойност. Така определената продажна цена е равна на определената стойност на имотите по данъчна оценка. При съобразяване релевирания порок на сделката следва да се вземе предвид, че в случая страни по нея са родители и дете. Съдът намира, че житейски оправдано е да се приеме, че при формиране волята на родителите при определяне на покупната цена превес е взело възнаградителното намерение спрямо сина им за грижите, които той е полагал за облекчаване на тяхното състояние предвид събраните гласни доказателства в тази насока. Изживяно чувство на благодарност на родител към детето си, прякото родство и естествено свързаните с него най - близки отношения съдът намира за оправдателна причина за определяне на покупната цена на имотите, такава каквато е посочена в процесния нотариален акт и не води до накърняване на добрите нрави, напротив. Правно неоправдано и житейски нелогично би било при едни нормални и хармонични взаимоотношения между дете и родител, последният да търси кумулиране на печалби при извършване на разпоредителни сделки с имуществото си в полза на детето си. От всичко изложено до тук, настоящия съдебен състав, приема иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. По иска с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД Относно твърденията на ищеца, че процесното пълномощно не е в необходимата нотариална форма, поради нарушаване разпоредбите на чл. 81 и чл. 83 от ЗННД, съдът ги намира за неоснователни. В разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗННД, е посочено, че когато в населеното място няма нотариус или районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център - кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник удостоверяват подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, подписа и съдържанието на пълномощно по чл. 37 от Закона за задълженията и договорите, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа. Ето защо и доколкото е ноторно известно, че в гр. Сърница няма районен съд и нотариус доводите за нищожност на нотариално действие на това основание са неоснователни. Съгласно чл. 589, ал. 2 ГПК при удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече положените подписи; когато документът ще се ползва за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот, лицата трябва пред нотариуса да изпишат пълното си име и положат подписа си, а ако той вече е положен, да изпишат пълното си име и потвърдят подписа си. Приложимите правила са чл. 578, ал. 4 - ал. 5, чл. 579, ал. 2 и чл. 582 – 585 ГПК, като според първото лицата или пълномощниците им, чиито изявления се съдържат в проекта, трябва да се явят лично пред нотариуса, който, преди да издаде акта, проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица, като самоличността на непознатите му лица се установява с документ за самоличност. Следователно доколкото процесното пълномощно е следвало да се използва за учредяване на права върху недвижим имот, упълномощителите е трябвало да изпишат пълното си име и потвърдят подписа си пред кмета на населеното място. От доказателствата по делото безспорно се установява, че подписите за „Упълномощители“ под №1 и №2 в Пълномощно №1412/23.01.2004 год. на кмет на гр.Сърница са положени от лицето М. А. И., ЕГН ••••••••••, поради което следва да се приеме, че нотариалното удостоверяване по отношение на подписа на А.М. И., обективирано в същото пълномощно е нищожно. От друга страна видно от представеното и прието по делото пълномощно е, че нито един от упълномощителите не е изписал пълното си име, което е в нарушение на разпоредбите на чл. 578, ал. 4 и чл. 580, т. 6 ГПК, поради което на основание чл. 576 ГПК нотариалното действие следва да се приеме, че е нищожно на още едно основание. На следващо място следва да се посочи, че по изричното препращане в чл. 590 ГПК за удостоверяването на подписите на частен документ се прилага чл. 580 ГПК, доколкото няма особени правила. Видно е в случая, че процесното пълномощно не съдържа годината, нито месеца, или деня на издаването му, поради което следва да се приеме, че нотариалното действие на основание чл. 580, т. 1 ГПК страда и от още един порок. Съгласно чл. 37 ЗЗД упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно. Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт по арг. от разпоредбата на чл. 18 ЗЗД. Следователно за да е валидно упълномощаването на М. А. И. и А.М. И., по отношение на Н. М. Т., то същото следва да в предписаната от закона форма, а именно писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно. В случая безспорно по делото се установи, че нотариалното действие е нищожно на няколко основания, а именно поради липсата на изписване на имената и полагане на подпис от А.М. И., поради липсата на изписване на имената на М. А. И., поради липсата на годината, месеца и деня на издаването му. Отделно от всичко изложено следва да се посочи, че особената форма на закона не е спазена и на още едно основание, доколкото видно от представеното пълномощно същото е единствено със заверка на подписите, но не и на неговото съдържание. По изложените съображения следва да се приеме, че при сключване на едностранната сделка, обективирана в процесното пълномощно не са спазени особените изисквания на закона относно нейната форма, поради което и същата се явява нищожна. Ето защо искът с правно основание по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е доказан и като такъв следва да бъде уважен. По иска с правна квалификация по чл. 42 ЗЗД Съгласно приетото с тълкувателна практика - т. 1 на ТР ОСГТК на ВКС № 5/14 - за упълномощаване с последиците чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане нито техни елементи-определено имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях. От доказателствата по делото безспорно се установи, че упълномощителната сделка, въз основа на която прехвърлителите са били представлявани при сключването на процесния договор за покупко- продажба, обективирана в нотариален акт №11, том I, рег. № 110, нот. дело № 14 от 2016 г. на нотариус Г.К.Х. - Нотариус с № 156 по рег. на нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Велинград, е нищожна. При това положение следва да се приеме, че Договорът за продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт №11, том I, рег. № 110, нот. дело № 14 от 2016 г. на нотариус Г.К.Х. - Нотариус с № 156 по рег. на нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Велинград, е във висяща недействителност, като сключен от лице без представителна власт, при съобразяване постановките на т.2 от ТР № 5/14г.на ОСГТК на ВКС. По делото не се твърди, нито доказва упълномощителите да са потвърдили, сключването му, съгласно чл. 42 ЗЗД, в същата форма, която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора, а към момента това е невъзможно поради смъртта им. С оглед изложеното съдът намира, че предявения иск с правно основание чл. 42 ЗЗД, следва да бъде уважен, като се обяви за недействителен Договор за продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт №11, том I, рег. № 110, нот. дело № 14 от 2016 г. на нотариус Г.К.Х. - Нотариус с № 156 по рег. на нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Велинград до размера на притежаваната от ищеца 1/5 ид.ч.. По възражението на ответника С. И. за придобиване процесните имот по давност, съдът намира, че не следва да излага мотиви по основателността му, тъй като в случай то не се явява надлежно средство за защита по предявените искове, каквото би било в случай, че главните искове касаеха установяване принадлежност на правото на собственост по отношение процесните имоти, каквито искове в настоящото производство не са предявени. От друга страна позоваването на факта на придобиване на процесния имот на оригинерно основание в случая не е сторено с насрещен иск, поради което и съдът не дължи произнасяне по него с изричен диспозитив. По изложените съображения съдът счита, че не следва да се произнася по релевираното от ответника възражение за придобиване по давност на процесните имоти. По разноските С оглед изхода на делото на страните се дължат сторените от тях разноски, съразмерно с уважената част от исковете. По делото от страна на ищеца е представен списък по чл. 80 ГПК, за заплатени от него в хода на производството следните суми: 5500 лв., за адвокатско възнаграждение, 237, 52 лв., за държавна такса, 1100 лв., за депозит за вещи лица и 10 лв., за такса за удостоверения или всичко общо 6847, 52 лв.. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид основателността на иска по чл. 26, ал. 2, пред. 2 ЗЗД по отношение на ответниците Ф. Н. Б., Р. Н. Т., Б. Н. М. и С. Н. Т., то същите следва да заплатят на ищеца сумата в размер на 2282, 51 лв.. Ответника С. М. И. от своя страна следва да заплати на ищеца сумата в размер на 2282, 51 лв., поради основателността на предявения срещу него иск с правно основание чл. 42 ЗЗД. Възражението на ответника С. И. за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, съдът намира за неоснователно. В случая делото се отличава с фактическа и правна сложност, като са проведени 5 открити съдебни заседания. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника С. М. И. се дължат сторените от него разноски по делото, съобразно с отхвърлена част от исковете срещу него. Същия е представил списък по чл. 80 ГПК за сумата в размер на общо 2800 лв., заплатено адвокатско възнаграждение. Като съобрази, че иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД по отношение на него е отхвърлен, съдът намира, че ищеца следва да му заплати сумата в размер на 1400 лв.. Така мотивиран, съдът