Решение № 2 от 22.1.2024 г. на Военно-апелативен съд по дело № 47/2023 г.

При подписване на договора за военна служба военнослужещият подава декларация, че не членува в политическа партия, и декларация за липса на обстоятелства по чл.188 от същия закон. Съгласно чл. 188,

Несъвместимост с военната служба в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия е налице, когато военнослужещият: …; т. 2. е едноличен търговец, съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, прокурист, търговски представител, търговски посредник, ликвидатор, синдик, член на управителни или контролни органи на търговско дружество или кооперация; Съгласно чл. 330.

от ЗОВС Военнослужещ, който не подаде в указания в закона срок декларация по чл.148а или чл.188 ал.6 или декларира невярна информация, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лв. Съгласно чл. 334, ал. 1 от ЗОВС нарушенията по тази глава се установяват с актове, които се съставят от оправомощените от министъра на отбраната длъжностни лица, а съгласно ал. 2 - наказателните постановления се издават от министъра на отбраната или от оправомощени от него длъжностни лица, извън лицата по ал. 1. Съгласно чл. 334, ал. 3 от същия закон съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Военно-апелативният съд приема изцяло фактическата обстановка, която първоинстанционният съд е приел и не счита за нужно да я преповтаря. Както бе посочено по-горе тази фактическа обстановка не се оспорва от страните по делото. Безспорно е, че обвиняемата Ц. е попълнила инкриминираната декларация от 24.02.2023 г. /л. 22, т. 1 ДП/, тя не го отрича, а заключението на назначената по делото комплексна графическа и техническа експертиза /т.1, л. 77-82 ДП/ подкрепя този извод, тъй като в него /заключението/ е посочено, че подписа и ръкописния буквено-цифров текст в декларацията са положени и изписани от Ц.. В тази насока са и свидетелските показания на Д.С. и Р.С. пред които декларацията е попълнена от обвиняемата. Въззивната инстанция не приема аргументите на първоинстанционният съд, че с попълването на декларацията обвиняемата не е осъществила състава на чл. 313, ал. 1 от НК. Тази декларация безспорно се дава пред орган на властта – началника на в. ф. 22 060 – гр. ВТ за удостоверяване истинността на някои обстоятелства – в случая че не е едноличен търговец и в нея Ц. умишлено е потвърдила неистината, че не е едноличен търговец, след като е знаела много добре, че е управител и собственик на капитала на фирма „.....“ ЕООД /т.1, л. 10-12 ДП/, която не е закрита, независимо от това дали е била действаща. В самата декларация изрично е посочено, че за деклариране на неверни данни се носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК. С оглед изложеното военно-апелативният съд счита, че Ц. е осъществила състава на чл. 313, ал. 1 от НК и не приема аргументите на основаният съд, че деянието не съставлява престъпление, тъй като в закона за отбраната и въоръжените сили в чл. 330 е предвидено, че за деклариране на невярна информация в декларация по чл. 188 от ЗОВС се наказва с глоба по същия закон в процедурата по чл. 334, ал. 1 от ЗОВС – съставяне на акт затова нарушение от оправомощени от министъра на отбраната длъжностни лица, а в последствие и издаване на наказателни постановления от министъра на отбраната или оправомощени от него длъжностни лица. В случая следва да се изхожда от Тълкувателно решение на ВКС № 3 от 2015 г. на ОСНК, където е посочено, че когато с едно деяние се нарушава едновременно наказателна и административнонаказателна норма с един и същи обект на защита, по тежката наказателна отговорност поглъща административнонаказателната. В тази насока е и разпоредбата на чл. 33 от ЗАНН, където е посочено, че когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административно наказателно производство не се образува. Такъв е и настоящия случай в който не е образувано и водено административно наказателно производство, тъй като е потърсена наказателна отговорност от обвиняемата. Прокуратурата за този случай е потърсила наказателна отговорност по чл. 313, ал. 1 от НК. Ако Ц. беше наказана по предвидения административен ред по ЗОВС то тогава щеше да се приложи разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 8а от НПК – образуваното наказателно производство е щяло да бъде прекратено. Настоящият случай не е такъв, тъй като и е потърсена единствено наказателна отговорност за стореното. Въззивната инстанция счита, че правилно обвиняемата Ц. е била призната за невинна и съответно оправдана по повдигнатото обвинение по чл. 313, ал. 1 от НК, но не с оглед аргументите на първоинстанционния съд за това, че деянието и съставлява административно нарушение, за което има предвиден друг ред за търсене на отговорност, поради което то не съставлява престъпление. Военно-апелативният съд, счита обаче, че това е така, тъй като са налице основанията за прилагане на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК в настоящия случай доколкото деянието осъществено от Ц. не е престъпно, тъй като макар и формално да осъществява обективните и субективни признаци на предвиденото в закона престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК /обвиняемата много добре е знаела, че има действаща фирма – „.....“ ЕООД, която не е закрита, макар и да не осъществява дейност и в този смисъл е била наясно, че декларира невярна информация свързана с това, че не е едноличен търговец/, то неговата обществена опасност е явно незначителна, доколкото не накърнява сериозно обществените отношения предмет на наказателно-правна защита. Характерът на обществената опасност на деянието се определя от спецификата на отрицателното обществено въздействие на същото и вида на засегнатите от последното обществени отношения. Степента на обществената опасност на инкриминираното деяние в настоящия случай е тясно зависима от личността на обвиняемата. Касае се за млада жена, с чисто съдебно минало, извършила декларирането на невярна информация /потвърдила неистина в писмена декларация от 24.02.2023 г./ поради своята занижена правна култура, тъй като е попълвала декларацията формално, без да оценява характера, значението и последиците от извършване на деянието. Въззивната инстанция отчете, че обвиняемата е оценила инкриминираната си постъпка, като грешка за която изразява съжаление /т.1, л. 53-54 ДП/, а и фактическата обстановка не се оспорва от нея. Заради извършеното от нея същата е останала без работа, тъй като считано от 27.04.2023 г. договора и за военна служба е бил прекратен /т. 1, л 61-62 ДП/. С оглед тези аргументи въззивната инстанция приема, че извършеното от бивш редник Ц. деяние по чл. 313, ал. 1 от НК не е престъпно и са налице всички законови предпоставки за приложението на чл. 9, ал. 2, предл. 2 от НК, тъй като обществената му опасност е явно незначителна, като тя следва да бъде призната за невинна и оправдана по повдигнатото и обвинение. По изложените съображения, Военно-апелативният съд счита, че първоинстанционното решение на ВС – София следва да бъде потвърдено макар и на други правни основания посочени по-горе /чл. 9, ал. 2 предл.2 от НК/. Правилно първоинстанционния съд, с оглед оправдаването на обвиняемата е постановил съдебно-деловодните разноски в съответствие с чл. 190, ал. 1 от НПК да останат за сметка на държавата. При извършената служебна проверка, настоящата инстанция намери, че при разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване правата на страните по делото.