Решение № 75 от 26.5.2024 г. на Районен съд - Харманли по дело № 162/2023 г.

Производството е образувано по искова молба от „Ти Би Ай Банк” ЕАД с ЕИК ••• със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ••••, с представители А.Ч.Д. и Н.Г.С. чрез пълномощник – юрисконсулт Д. И. срещу А. К. Й., ЕГН ••••••••••, гр.Симеоновград, ул. ••••, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено по отношение на А. К. Й., ЕГН ••••••••••, гр.Симеоновград, че дължи на „Ти Би Ай Банк” ЕАД с ЕИК •••, сумата в общ размер: 3148, 32 лева (три хиляди сто четиридесет и осем лева и 32ст.)- неизпълнение на парично задължение по Договор за потребителски кредит № •••••••••• от 18.06.2020г., от които 2189, 62 /две хиляди сто осемдесет и девет лева и 62ст./ лв. – главница; 436, 29 /четиристотин тридесет и шест лева и 29ст./ - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 25.04.2021г. до 25.06.2022г. и 460, 68 /четиристотин и шестдесет лева и 68ст./ - обезщетение за забава върху просрочената главница от 25.04.2021г. до 07.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (21.07.2022 г.) до окончателното изплащане на задължението с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ. Ищецът твърди, че на 18.06.2020г. е сключил Договор за потребителски кредит № •••••••••• с ответника А. К. Й., с ЕГН ••••••••••, на основание, на който е предоставил на ответника сума в размер на 3559, 10 лева - общ размер на кредита, като тази сума включвала: 2 500 лева, предоставени за общо ползване на ответника; 677, 77 лева, отпуснати за заплащане на дължими застрахователни премии по избрани от ответника застрахователни програми (застраховка „ВА NК ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА“ в размер на 438, 00 лв. и застраховка „ВАNК ПАКЕТ 3 СМЕТКА“ в размер на 239, 77 лева) и сума в размер на 381, 33 лева, отпуснати за заплащане на дължима такса за оценка на риска. Ищецът твърди, че уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент бил в размер на 28, 49 % (чл. 9, ал. 1 от Договора). Годишният процент на разходите бил 48, 4394 (чл. 10 от Договора), като договорът не бил сключен при Общи условия. Ищецът твърди, че общата дължима сума от ответника по Договора била в размер на 4709, 85 лева, която сума била разсрочена на 24 погасителни месечни вноски - 23 по 196, 25 лв., ведно с последна изравнителна, дължима на 25.06.2022г. в размер на 196, 10 лева, като предоставената сума, кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Ищецът твърди, че съгласно чл.7, ал.2 от Договора, при потребителски кредит за общо ползване средствата по кредита се предоставят от кредитора на разположение на потребителя до три работни дни, считано от датата на сключване на договора, по сметката на потребителя, открита в „Ти Би Ай Банк“ и посочена в чл. 11.2. Кредитът се считал за усвоен в деня, в който кредитните средства постъпят по посочената банкова сметка. В случаите, когато потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми средствата се превеждали от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят давал изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. Ищецът твърди, че съгласно чл. 19 от процесния Договор за потребителски кредит, при сключването му, ответникът не бил длъжен да сключва застраховка. Само по свое желание и по собствено усмотрение ответникът е имал възможност да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е било задължителна предпоставка за сключване на самия договор, но в случая, ответникът изрично заявил желанието си и дал съгласието си да му бъде сключена застраховка посредством избиране в съответното поле „Да“, на чл. 13 на Заявление — Декларация за установяване на договорни отношения (Приложение 4). Ищецът посочва, че желанието на самия ответник да сключи въпросните застраховки и съответно да се ползва от правата и покритието, които те му дават срещу множество рискове, няма как да противоречи на добрите нрави, като цитира разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, а именно: страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. В самия Закон за потребителския кредит е уредена възможността за сключване на застраховки, като се прави разлика между застраховките, които са задължителни за сключване на договор за кредит и тези, които не са задължителни за неговото сключване, а се избират по желание на потребителя. Договорените между страните застрахователни премии представляват допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, която не е задължителна за сключването на договора, а се сключва само след изричен избор от потребителя. Същите са финансирани от Банката и платени директно на застрахователя при условията на чл. 7.2.2 от Договора за кредит. Ищецът твърди, че ответникът е допуснал просрочие и многократно забавяне в изплащането на вноските по договора. Договорът е падежирал на 25.06.2022г. и към датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (22.07.2022 г.) и като се изключи сумата по таксата за оценка на риска, която не е уважена от заповедния съд, задължението на А. К. Иорданов, с ЕГН •••••••••• към „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, по договора било в размер на: 2189, 62 лв. главница и 436, 29 лева договорна (възнаградителна) лихва. Ищецът заявява, че съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответникът дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие), в размер на 460, 68 лева за периода от 25.04.2021г. до 25.06.2022г. Предвид горното ищецът моли съдът да признае за установено, че А. К. Й., ЕГН •••••••••• от гр.Симеоновград дължи на „Ти Би Ай Банк” ЕАД с ЕИК •••, сумата в общ размер: 3148, 32 лева (три хиляди сто четиридесет и осем лева и 32 ст.)- неизпълнение на парично задължение по Договор за потребителски кредит № •••••••••• от 18.06.2020г., от които 2189, 62 /две хиляди сто осемдесет и девет лева и 62ст./ лв. – главница; 436, 29 /четиристотин тридесет и шест лева и 29ст./ - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 25.04.2021г. до 25.06.2022г. и 460, 68 /четиристотин и шестдесет лева и 68ст./ - обезщетение за забава върху просрочената главница от 25.04.2021г. до 07.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (21.07.2022 г.) до окончателното изплащане на задължението. Ответникът, чрез упълномощения си защитник адв. В. Л. от АК - Хасково е депозирал отговор по чл.131 ГПК, в който твърди, на първо място, че никога не е сключвал на 18.06.2020г., Договор за потребителски кредит № •••••••••• с ищеца „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД — гр. София, по силата на който, кредиторът да е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 3 559.10 лева, както и тази сума да включва: 2 500 лева, предоставени за общо ползване на ответника; сума в размер на 677.77 лева, отпуснати за заплащане на дължими застрахователни премии по избрани от длъжника застрахователни програми (застраховка „BANК ПАКЕТ З КРЕДИТ + СМЕТКА“ в размер на 438, 00 лв. и застраховка „BANК ПАКЕТ З СМЕТКА“ в размер на 239, 77 лева) и сума в размер на 381.33лева, отпуснати за заплащане на дължима такса за оценка на риска. Ответникът твърди, че никога не е получавал посочената сума от 3 559.10 лева, нито по банковата си сметка, нито по какъвто и да е друг начин от „ТИ БИ АИ Банк“ ЕАД гр. София, поради което на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК, оспорва договора и приложените към него документи, както следва: Договор за потребителски кредит № ••••••••••/18.06.2020г., рамков договор за платежни услуги за физически лица от 18.06.2020г., информационен бюлетин за вложителите ведно с декларация от 18.06.2020г., декларация на застраховано лице от 18.06.2020г., сертификат № 1••••••••••2020 от 18.06.2020г., заявление-декларация за установяване на договорни отношения от 18.06.2020г. Ответникът твърди, че процесния договор не е сключен от него, не били сключвани, попълвани и подписани от него и другите изброени по-горе документи. Заявява, че инициалите, личните му данни и положения подпис на всяка една страница в договора, така и в документите към договора не са изпълнени от него. Ответникът моли да се открие производство по чл. 193, ал. 2 от ГПК по отношение на подписа му, на попълнените лични данни в процесните Договор за потребителски кредит и приложените документи към договора изброени по-горе, т. к. не били изпълнени от него. На следващо място ответникът оспорва посочените суми от ищеца, посочени и в изложението на исковата молба, така също и в петитума на исковата му молба, депозирана пред РС — Харманли, както следва: в изложението на исковата молба: СУМАТА в общ размер на 3 559.10 лева - неизпълнение на парично задължение по Договор за кредит № ••••••••••/18.06.2020г., от които: главница — 2 500 лева; сумата от 677.77 лева — дължима застрахователна премия; сума в размер на 438 лева и сума в размер на 381.33 лева — дължима такса за оценка на риска; в петитума на иска: сумата в общ размер 3148, 32 лева, от които: 2189, 62 лева главница; 436, 29 лева договорна (възнаградителна) лихва за периода от 25.04.2021 до 25.06.2022г. и 460, 68 лева обезщетение за забава върху просрочената главница от 25.04.2021г. до 07.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК (21.07.2022г.) до окончателното изплащане на задължението. Ответникът заявява категорично, че не е получавал цитираните по - горе суми в изложението и в петитума на иска от ищеца „ТИ БИ АИ Банк“ ЕАД — гр. София, нито по банковата си сметка, нито по какъвто и да е друг начин и не ги е усвоил. Ответникът оспорва и да е бил надлежно уведомен с „нарочно уведомление“ за предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит, поради което счита, че в конкретния казус не са налице предпоставките за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК и установителния иск е неоснователен. Посочва и се позовава на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в т. 18 където било прието, че вземането, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането ставало изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Посочва, че за разлика от по-старата практика на ВКС в ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС се прие, че правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Нито при подаване на заявлението пред заповедния съд, нито в исковото производство ищеца е ангажирал доказателства за изпълнение на това си задължение. Ответникът твърди, че от доказателствата приложени по делото не се установявало, той да е уведомен надлежно. Поради това и с оглед разясненията в т. 18 от ТР № 4/2014 год. на ОСГТК на ВКС — задължителни за съдилищата, изводът е, че банката не е упражнила надлежно правото си да направи предсрочно изискуеми предоставените на ответника два кредита, което прави исковете по чл. 422 от ГПК неоснователни. Към датата на подаване на заявлението не е налице изискуемо вземане на ищеца за заявените от него по чл. 417 от ГПК суми, дължими от ответника. В този смисъл Решение № 115/11.01.2016г., по т. дело № 2427/2014г. на второ т.о. на ВКС, по чл. 290 от ГПК, както и Решение № 129/09.11.2015г. по т. дело № 1977/2014г. на второ т.о. на ВКС и Решение № 123/09.11.2015г. по т.дело № 2561/2014г. на същото отделение на ВКС. При това положение и с оглед цитираната трайна задължителна за съда практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, във връзка с приложените на т. 18 от ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, считам, че предявените установителни искове по чл. 422 от ГПК не следва да бъдат уважени, а да се отхвърлят. Предвид изложеното, моли съдът да признае за установено по отношение на ответника А. К. Й., ЕГН •••••••••• с адрес: гр. Симеоновград, ул. •••• че не дължи на „ТИ БИ Ай Банк“ ЕАД, ЕИК •••, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ••••, както следва: сумата в общ размер на 3148, 32 лева, от които: 2189, 62 лева главница; 436, 29 лева договорна (възнаградителна) лихва за периода от 25.04.2021г. до 25.06.2022г. и 460, 68 лева обезщетение за забава върху просрочената главница от 25.04.2021г. до 07.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК (21.07.2022г.) до окончателното изплащане на задължението и предявения от ищеца иск с правно основание по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК да се отхвърли като неоснователен и недоказан.Претендират се разноските по делото. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: Производството, образувано по реда на чл. 422 ГПК е предназначено да стабилизира ефекта на издадена заповед за изпълнение, същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението по чл. 410 ГПК. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. Предмет на настоящото производство са парични вземания на ищеца „Ти Би Ай Банк” ЕАД с ЕИК •••, сумата в общ размер: 3148, 32 лева (три хиляди сто четиридесет и осем лева и 32 ст.)- неизпълнение на парично задължение по Договор за потребителски кредит № •••••••••• от 18.06.2020г., от които 2189, 62 /две хиляди сто осемдесет и девет лева и 62ст./ лв. – главница; 436, 29 /четиристотин тридесет и шест лева и 29ст./ - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 25.04.2021г. до 25.06.2022г. и 460, 68 /четиристотин и шестдесет лева и 68ст./ - обезщетение за забава върху просрочената главница от 25.04.2021г. до 07.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (21.07.2022 г.) до окончателното изплащане на задължението. В същото време предявеният от „Ти Би Ай Банк” ЕАД с ЕИК •••установителен иск е предявен в срока и при условията на по чл. 422, ал.1, вр. 415, ал. 1 ГПК, поради което искът е процесуално допустим. Съгласно чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Според чл. 430, ал. 2 ТЗ заемателят заплаща лихва по кредита, уговорена с банката. Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма. При съобразяване на посочената правна уредба, за да бъде основателен иска, банката следва да докаже сключването на валиден договор за банков кредит с ответника А. К. Й.; предоставянето на уговорения кредит на кредитополучателя; падежирането на задължения по кредита, стойността на които се претендира и размера на претенцията си. В случай че ищецът докаже, че е изпълнил точно, ответникът следва да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения, които в случая са основно, че не е сключвал договор за банков кредит на посочената дата. Предвид оспорването от ответника на автентичността на посочените по- долу писмени доказателства, вкл. и подписа си върху договора и изявлението на ищеца, че ще се ползва от тях, на осн. чл. 193 от ГПК съдът откри производство по оспорването им. Съдът изрично указа на ответника, че носи доказателствената тежест за опровергаване автентичността на подписа си, тъй като документите носят неговия подпис (чл. 193, ал. 3, изр. 1-во ГПК). По искане на ответника е открито производство на основание чл. 193 ГПК за установяване на истинността на авторството на: 1.Договор за потребителски кредит № ••••••••••/18.06.2020 г. 2. Рамков договор за платежни услуги за физически лица от 18.06.2020 г. 3. Информационен бюлетин за вложителите ведно с декларация от 18.06.2020 г. 4. Декларация на застраховано лице от 18.06.2020 г. 5. Сертификат № 1••••••••••2020 от 18.06.2020 г. 6. Заявление декларация за установяване на договорни отношения от 18.06.2020 г. 7. Декларация за лични данни от 18.06.2020 г. 8. Копие от лична карта. 9. Информационен бюлетин. Касае за частни свидетелстващи документи /оспорва се тяхната вярност и автентичност/, като по отношение на тези писмени доказателства, тежестта за доказване истинността на съответния документ пада върху страната, която го е оспорила – ответника А. К. Й.. При оспорването на документ съдът, независимо от разпределението на доказателствената тежест, е длъжен да назначи служебно графологическа експертиза по спорния въпрос, поради необходимостта от специални знания, като при служебното събиране на доказателства инициативата за тяхното допускане излиза от съда, а страната е длъжна само да внесе съответните разноски за събирането им. С определението съдът е открил на производство по оспорване на документите и е указал на страните разпределението на тежестта за доказване по чл. 193, ал. 3 ГПК - според вида на оспорения документ. В тази връзка е назначил съдебно- графическа експертиза. В своето заключение вещото лице сочи, че за подписите, положени след „Потребител" ( 10 на брой) в Договор за потребителски кредит № ••••••••••/18.06.2020 г експертизата не може да даде заключение дали са положени от А. К. Й., ЕГН ••••••••••. Ръкописният текст „А. Й.", положен след „потребител" е изпълнен от А. К. Й., ЕГН ••••••••••. Подписът, положен след „потребител" в Рамков договор за платежни услуги за физически лица от 18.06.2020 г., вероятно е положен от А. К. Й., ЕГН ••••••••••. Подписът, положен след „Потвърждение за получаване от страна на вложителя" в Информационен бюлетин за вложителите, вероятно е положен от А. К. Й., ЕГН ••••••••••. Подписът, положен след „Подпис" в декларация от 18.06.2020 г., е положен от А. К. Й., ЕГН ••••••••••. Подписът, положен след „Застраховано лице (кредитоискател/ кредитополучател" в Декларация на застраховано лице от 18.06.2020 г., е положен от А. К. Й., ЕГН ••••••••••. Подписът, положен след „Подпис на застрахованото лице" в Сертификат № 1••••••••••2020 от 18.06.2020 г., е положен от А. К. Й., ЕГН ••••••••••. Ръкописният текст „А. К. Й. ••••••••••", изпълнен в Заявление декларация за установяване на договорни отношения от 18.06.2020 г. и Декларация за лични данни от 18.06.2020г., е изпълнен от А. К. Й., ЕГН ••••••••••. Подписът, положен след „Заявител", е положен от А. К. Й., ЕГН ••••••••••. Подписът, положен след „Подпис", под копието на личната карта, намиращо се вдясно на листа, е положен от А. К. Й., ЕГН ••••••••••. Подписът, положен след „Подпис на застраховано лице" в Информационен бюлетин, е положен от А. К. Й., ЕГН ••••••••••. Следователно ответникът не опроверга доказателствената сила на процесните частни документи. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че ответникът не е провел успешно производство по чл. 193 от ГПК и формалната доказателствена сила на Договор за потребителски кредит № ••••••••••/ 18.06.2020г. и писмените доказателства за сключването им не е оборена. На 18.06.2020г. е сключен Договор за потребителски кредит № •••••••••• между „Ти Би Ай Банк” ЕАД с ЕИК ••• и ответника А. К. Й., ЕГН •••••••••• в размер на 2 500 лева, предоставени за общо ползване на ответника; 677, 77 лева, отпуснати за заплащане на дължими застрахователни премии по избрани от ответника застрахователни програми (застраховка „ВАNК ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА“ в размер на 438, 00 лв. и застраховка „ВАNК ПАКЕТ 3 СМЕТКА“ в размер на 239, 77 лева) и сума в размер на 381, 33 лева, отпуснати за заплащане на дължима такса за оценка на риска. Лихвеният процент по договора съгласно чл.9.1 от Договора е 28.49 %., а договорената лихва в лева е 1150.75 лв., при което общото задължение заедно с лихвата е в размер на 4709.85 лв. /3559.10 лв. + 1150, 75 лв./. От заключението на вещото лице след преглед на представените по делото банкови извлечения от сметка BG 4TBIB 9310 1010 1412 09 открита в Ти Би Ай Банк ЕАД е видно, че по кредита са преведени 3559.10 лв. с основание „Усвояване на кредит”, която включва 2 500.00 лв. - предоставени за общо ползване от кредитополучателя; 677.77 лв, - отпуснати за заплащане на дължими застрахователни премии в т.ч: BANK пакет 3 кредит + сметка- 438.00 лв.; BANK пакет 3 сметка - 239-77 лв. и 381.33 лв.-дължима такса за оценка на риска-381.33 лв. В чл. 7.1 е посочен общия размер на кредита- 3559.10 лв., който включва: Предоставени средства от кредита 2500.00 лв.; Размер на застрахователна премия-677.77 лв., в т. ч: BANK пакет 3 кредит + сметка- 438.00 лв.; BANK пакет 3 сметка - 239-77 лв.; Дължима такса за оценка на риска-381.33 лв. Лихвеният процент съгласно чл.9.1 от Договора е 28.49 %. Договорената лихва между страните е 1150.75 лв., при което общото задължение заедно с лихвата е в размер на 4709.85 лв./3559.10 лв. + 1150, 75 лв./. В т.11.2 от Договора е посочена сметка на кредитополучателя, по която трябва да се усвои кредита- BG 4TBIB 9310 1010 1412 09 открита в Ти Би Ай Банк ЕАД. Към сключеният договор е приложен и погасителен план, от който е видно, че кредита трябва да се погаси на 24 равни погасителни вноски. Крайният срок за погасяване на задължението е 25.06.2022 г. /л. 85-л.89/. На експерта е представено извлечение от „Ти Би Ай Банк „ ЕАД София на разплащателната сметка на А. К. Й. BG 4TBIB 9310 1010 1412 09 открита в Ти Би Ай Банк ЕАД. От същото се установява, че на 18.06.2020г. по посочената сметка са преведени 3559.10 лв. с основание „Усвояване на кредит „. В същия ден е задължена сметката със следните суми: 677.77 лв. - застрахователна премия; 381.33 лв. - такса за одобряване на кредита. Дължимите суми са падежирали на 25.06.2022 г. /л. 85-л.89/. Експерта сочи, че дължимата сума е в размер на 4709.85 лв., в т.ч главница -3559.10 лв. и лихва в размер на 1150.75 лв. Платената сума по дати е общо 1771.16 лв., в т.ч погасена главница в размер на 1106.73 лв., погасена е договорна лихва в размер на 662.10 лв. и лихва за забава в размер на 2.33 лв. Остатъка от главницата е 2452.37 лв. към 25.06.2022г. /3559.10- 1106.73/ Остатъка от дължимата договорна лихва е 488.65 лв./1150.75 - 662.10 /, като последното плащане по кредита е на 05.04.2021г. Забава в плащанията са допуснати по вноските с падежи 25.09.2020г, 25.10.2020г, 25.03.2021г. Последната вноска е извършена на 05.04, 2021г.; след което са преустановени погашенията по кредита и всички следващи вноски са в забава. Към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК -21.07.2022г. задължението по процесния кредит е 3481.39 лв., в т.ч: главница - 2452.37 лв.; Договорна лихва -488.65 лв. за периода от 25.04.2021г.до 25.06.2022Г.; Обезщетение за забава - 550.37 лв.за периода от 25.04.2021 г. до 07.07.2022г. Неиздължената сума по процесния договор към датата на издаване на заявлението по чл.417 ГПК - 21.07.2022г. и към датата на изготвяне на заключението /поради липса на други плащания след тази дата /е: 2 452.37 - просрочена главница; 488.65 лв, -договорна лихва; 550.37 лв.- обезщетение за забава. Размерът на договорната лихва за периода от 25.04.2021г. до 25.06.2022г. е 488.65 лв. Размерът на обезщетението за забава върху просрочената главница от 25.04.2021г. до 07.07.2021г. е 550.37 лв. Ищцовото дружество „Ти Би Ай Банк „ЕАД е изпълнило задължението си да преведе по процесния кредит на кредитополучателя заемната сума на 18.06.2020г.- 3559.10 лв. с основание „усвояване на кредит". Ищцовото дружество „Ти Би Ай Банк" ЕАД е превело на застрахователя сумите за заплащане на застрахователните вноски по застраховката в размер на 677.77 лв. на 17.07.2020 г. на 16.08.2023г. Заключението на вещото лице е постъпило по делото на 01.09.2023г. Заключението на вещото лице по назначената съдебно- счетоводна експертиза, съдът прие за безпристрастно и компетентно изготвяне, като същото не се оспори от страните. При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявените искове: Предявеният иск е допустим, като подаден в законоустановения за това в чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от ГПК, срок и от надлежна активно легитимирана за това страна. Обект на доказване в настоящото производство е договорно облигационно отношение между страните по смисъла на чл.240 от ЗЗД, а именно паричен заем с произтичащите от това права и задължения. Доколкото заемът е реален и неформален договор, който се счита сключен в момента, когато въз основа на постигнато между страните съгласие едната страна даде, а другата – получи в заем пари, то законът не е поставил условия за писменото обективиране на насрещните волеизявления като условие за действителност или като необходимо условие за неговото доказване. За съдържанието и основанието на дължимата престация е меродавна волята на страните, която следва да бъде разкрита чрез тълкуване, съобразно правилата, установени в чл.20 от ЗЗД. От събраните писмени доказателства, заключението на вещите лица по назначената графологична и съдебно- счетоводна експертиза се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № •••••••••• от 18.06.2020г., в размер на 2 500 лева, предоставени за общо ползване на ответника; 677, 77 лева, отпуснати за заплащане на дължими застрахователни премии по избрани от ответника застрахователни програми (застраховка „ВА NК ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА“ в размер на 438, 00 лв. и застраховка „ВАNК ПАКЕТ 3 СМЕТКА“ в размер на 239, 77 лева) и сума в размер на 381, 33 лева, отпуснати за заплащане на дължима такса за оценка на риска. Лихвеният процент по договора съгласно чл.9.1 от Договора е 28.49 %., а договорената лихва е 1150.75 лв., при което общото задължение заедно с лихвата е в размер на 4709.85 лв. /3559.10 лв. + 1150, 75 лв./ В чл. 7.1 е посочен общия размер на кредита- 3559.10 лв., който включва: Предоставени средства от кредита 2500.00 лв.; Размер на застрахователна премия-677.77 лв., в т. ч: BANK пакет 3 кредит + сметка- 438.00 лв.; BANK пакет 3 сметка - 239-77 лв.; Дължима такса за оценка на риска-381.33 лв. Лихвеният процент съгласно чл.9.1 от Договора е 28.49 %. Договорената лихва между страните е 1150.75 лв., при което общото задължение заедно с лихвата е в размер на 4709.85 лв./3559.10 лв. + 1150, 75 лв./. В т.11.2 от Договора е посочена сметка на кредитополучателя, по която трябва да се усвои кредита- BG 4TBIB 9310 1010 1412 09 открита в Ти Би Ай Банк ЕАД. Към сключеният договор е приложен е погасителен план, от който е видно, че кредита трябва да се погаси на 24 равни погасителни вноски. Крайният срок за погасяване на задължението е 25.06.2022 г. /л. 85-л.89/. На експерта е представено извлечение от „Ти Би Ай Банк „ ЕАД София на разплащателната сметка на А. К. Й. BG 4TBIB 9310 1010 1412 09 открита в Ти Би Ай Банк ЕАД, от което се установява, че на 18.06.2020г. по посочената сметка са преведени 3559.10 лв. с основание „Усвояване на кредит”. В същия ден е задължена сметката със следните суми: 677.77 лв. - застрахователна премия; 381.33 лв. - такса за одобряване на кредита. Към договора е приложен погасителен план, от който е видно, че кредита трябва да се погаси на 24 равни погасителни вноски. Крайният срок за погасяване на задължението е 25.06.2022 г. /л. 85-л.89/. Експерта сочи, че дължимата сума е в размер на 4709.85 лв., в т.ч главница -3559.10 лв. и лихва в размер на 1150.75 лв. Платената сума по дати е общо 1771.16 лв., в т.ч погасена главница в размер на 1106.73 лв., погасена е договорна лихва в размер на 662.10 лв. и лихва за забава в размер на 2.33 лв. Остатъка от главницата е 2452.37 лв. към 25.06.2022г. /3559.10- 1106.73/ Остатъка от дължимата договорна лихва е 488.65 лв./1150.75 - 662.10 /, като последното плащане по кредита е на 05.04.2021г. Към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК -21.07.2022г. задължението по процесния кредит е 3481.39 лв., в т.ч: главница - 2452.37 лв.; Договорна лихва -488.65 лв. за периода от 25.04.2021г.до 25.06.2022Г.; Обезщетение за забава - 550.37 лв.за периода от 25.04.2021 г. до 07.07.2022г. По издадената Заповед №469 от 14.09.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч. гр. дело №750 по описа за 2022г. на РС- Харманли е издаден изпълнителен лист на 14.09.2022 г. от РС- Харманли като е образувано изпълнителнот дело № 20229290402197 по описа на Частен съдебен изпълнител Н.К. per. № 929, Район на действие ОС Хасково по молба на ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК •••, с вх. № 134349/09.12.2022г, за следните суми: 2189, 62 лв, представляващи главница по договор за потребителски кредит Хе •••••••••• от 18.06.2020г., сума в размер на 436, 29 лв, представляващи възнаградителна лихва от 25.04.2021г до 25.06.2022г. и сума в размер на 460, 68 лв, представляващи обезщетение за забава от 25.04.2021г до 07.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от дата на подаване на заявлението (21, 07.2022г.) до окончателно изплащане, както и сумата от 61, 73 лв заплатена държавна такса и 44, 20 лв. юрисконсултско възнаграждение- разноски по делото. От справка с изх.№ 10681 от 15.02.2024г. по описа на ЧСИ Н.К. per. № 929, Район на действие ОС Хасково се установява, че по изпълнителното дело № 20229290402197 има постъпила сума в общ размер на 3974, 05 лв. /три хиляди деветстотин седемдесет и четири лева и пет стотинки/ от запор на банковата сметка на длъжника в банка ДСК АД / •••/. На 24.01.2023г. длъжникът е направил доброволно плащане в размер па 232.20 лв. /двеста тридесет и два лева и двадесет стотинки/ и делото е погасено изцяло, като постъпилите суми в общ размер на 4 206, 25 лв са разпределени за погасяване, както следва: 2189, 62 лв, представляващи главница по договор за потребителски кредит № •••••••••• от 18.06.2020г., 436, 29 лв, представляващи възнаградителна лихва от 25.04.2021 г до 25.06.2022г. и 460, 68лв, представляващи обезщетение за забава от 25.04.2021г до 07.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от дата на подаване на заявлението (21, 07.2022г.) до окончателно изплащане (115, 73 лв), както и сумата от 61, 73 лв заплатена държавна такса и 44, 20 лв. юрисконсултско възнаграждение по гражданското дело, като с останалата сума в размер на 902, 81 лв са погасени разноските по изпълнителното дело. На дата 24.01.2024 г сумата в размер на 3 538, 25 лв е преведена по следната сметка на взискателя: •••• като изпълнителното дело е прекратено на дата 09.02.2024 с влизане в сила на разпореждането за прекратяване на изпълнителното дело на основание пълно погасяване на задължението към взискателя. От ангажираните в настоящото производство доказателства, обсъдени по - горе, се установи пълно погасяване на процесните задължения, което е послужило и като основание за прекратяване на изпълнителното производство. При преценка правното значение на погасяването на задължението от ответницата следва да се съобрази, че плащането е извършено в рамките на изпълнителното производство. Без значение е обстоятелството дали сумите са събрани от съдия - изпълнителя посредством предвидените в процесуалния закон способи за това или са платени по сметка на ЧСИ от длъжника. Правно релевантно е обстоятелството, че плащанията са извършени в хода на изпълнителното производство. Ангажираните доказателства, както и справка с изх.№ 10681 от 15.02.2024г. по описа на ЧСИ Н.К. per. № 929, Район на действие ОС Хасково, неоспорена от ответника се удостоверяват извършените от ответника плащания в рамките на висящото изпълнително производство. Правното значение на извършеното от длъжника плащане в изпълнителното производство за исковия процес, който се развива по реда на чл. 422 ГПК, е разяснено с ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, т. 9. С него е прието, че по общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право и това са фактите, настъпили след предявяване на иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. В хипотезата по чл. 418, ал. 1 ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила, поради което сумите, събрани по принудителен ред в изпълнителното производство, са на основание на издадения съдебен акт - разпореждане за незабавно изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия процес. Правото на обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3 ГПК възниква за длъжника при събрани суми в изпълнителното производство за погасяване на вземане, което не съществува към момента на приключване на съдебното дирене в исковото производство, но не е съществувало и към момента на осъщественото принудително изпълнение (какъвто не е разглеждания случай). Обективните предели на силата на пресъдено нещо, когато правото е отречено, обхваща установяване, че правото никога не е съществувало или че е съществувало от момента на неговото възникване, но се е прекратило или погасило към момента на приключване на съдебното дирене. При съобразяване на събраните суми в изпълнителното производство искът за установяване на съществуването на вземането би се отхвърлил, но длъжникът няма да има право на обратен изпълнителен лист, тъй като вземането на кредитора е съществувало към момента на осъщественото принудително изпълнение. Предвид изричното разпореждане в нормата на чл. 422, ал. 3 ГПК за издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. В подкрепа на изложеното и е константната съдебна практика и по-конкретно Решение №99 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр.д. №60330/2016 г., I г.о., Решение №184 от 04.07.2017 г. на ВКС по т.д. №60361/2016 г., IV г. о., Решение №86 от 14.08.2014 г. на ВКС по гр.д. №6766/2013 г., IV г. о. и др., в които е прогласено принципното приложение на чл.235, ал.3 от ГПК по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Подобно разрешение е обусловено и от необходимостта от стабилизиране на изпълнителното основание, въз основа на което е събрано принудително вземането, и препятстване на възможността за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на длъжника. След като претендираните от ищеца вземания са погасени в хода на изпълнителното производство и с оглед дадените разяснения с горепосоченото тълкувателно решение, се налага извода, че това не може да послужи като основание за отхвърляне на предявените искови претенции. Доколкото принудителното изпълнение вече е реализирано въз основа на постановената заповед за изпълнение, съдебното признатото вземане в полза на кредитора не може да послужи като основание за последващ изпълнителен процес, а отношенията между страните във връзка със спорното право вече са уредени. Ето защо предявените искове се явяват изцяло основателни. Предвид изложеното обективно съединените искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 от ТЗ следва да се уважат за следните суми: в общ размер на 3148, 32 лева (три хиляди сто четиридесет и осем лева и 32 ст.) неизпълнение на парично задължение по Договор за потребителски кредит № •••••••••• от 18.06.2020г., от които 2189, 62 /две хиляди сто осемдесет и девет лева и 62ст./ лв. – главница; 436, 29 /четиристотин тридесет и шест лева и 29ст./ - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 25.04.2021г. до 25.06.2022г. и 460, 68 /четиристотин и шестдесет лева и 68ст./ - обезщетение за забава върху просрочената главница от 25.04.2021г. до 07.07.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (21.07.2022 г.) до окончателното изплащане на задължението. Вземането за главница е дължимо ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 750/2022 г. по описа на РС – Харманли – 21.07.2023г. до окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалните установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 750/2022 г. по описа на РС – Харманли. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на 61, 73 лв. за платена държавна такса и 44, 20 лева за юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК същият има право на такива, включващи 125, 85лв. - държавна такса, 468 лв. - възнаграждение за вещо по назначената съдебно-счетоводна експертиза и 150, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от общо 743, 85 лв. Мотивиран от горното, съдът