РЕШЕНИЕ

№ 86

гр. Търговище, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА при участието на секретаря Бл. Д. П. като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20243530101057 по описа за 2024 година Предявен е положителен установителен иск за съществуване на вземане, с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.

Ищецът твърди в исковата си молба, че със заповед № 304/30.04.2024г. по Ч.гр.д. № 604/2024 г. по описа на РС-Търговище е разпоредено на длъжника А. П. Т. от ••••••••••, да заплати на заявителя “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД гр. Варна сумата от 8550.48 лв., представляваща главница за потребена и незаплатена ел. енергия от 07.02.2023г., за обект с аб.№ ••••••••••, с кл.№ •••••••••• с адрес на потребление ••••••••••••••••, сумата от 1306.49 лв., представляваща лихва за забава, сбор от мораторната лихва на всяка фактура за периода до 26.04.2024г., ведно със законната лихва считано от 29.04.2024г. до окончателното изплащане на задълженията, сумата от 197.14 лв. държавна такса, сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.

В заповедта е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: Неизплатена цена за ползвана ел.енергия от 07.02.2023г., за обект с аб.№••••••••••, с кл.№ •••••••••• с адрес на потребление •••••••••••••••• и начислено обезщетение за забава до 26.04.2024г.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК.

Кредиторът е предявил положителен установителен иск – да бъде признато съществуването на вземането, посочено по-горе.

„Електроразпределение Север“ АД (до 30.01.2018 г. с наименование „Енерго - Про Мрежи” АД) е с основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, представляваща съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби със средно, ниско и високо напрежение, чрез която дружеството извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това. “Електроразпределение Север“ АД осъществява дейността си на територията на административните области с центрове Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Велико Търново, Разград, Габрово, Силистра и Русе, за което притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л - 138 - 07/13.08.2004г., издадена от Комисия за енергийно и водно регулиране/публикувана и общоизвестна и достъпна на сайта на КЕВР/.

В предмета на дейност на дружеството е включено осигуряване поддържането на електроразпределителната мрежа, обектите и съоръженията в съответствие с техническите изисквания.

В тази връзка с разпоредбата на чл. 13 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на “Електроразпределение Север“ АД/наричани по - долу „Общи условия”- публикувани, общоизвестни и достъпни на сайта на дружеството /, на същото е предоставено право да извършва периодични и извънредни технически проверки на средствата за търговско измерване, на целостта и функционалността им и на свързващите ги електрически инсталации, да организира извършването на последващи проверки на средствата за търговско измерване по реда на действащото законодателство, както и да осъществява контрол за спазването на задълженията на ползвателя, като при установяване на тяхното неизпълнение да съставя констативни протоколи по реда на Общите условия.

Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 3 и т. 7 от Общите условия за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД, ползвателят е задължен да не променя схемата на свързване на електрическите съоръжения, да не преустройва, ремонтира или да заменя елементите на средствата за търговско измерване, да не снема самоволно или поврежда средство за търговско измерване, знак, пломба или друго контролно приспособление, поставено от лица, на които „ЕРП Север” АД е възложило дадената дейност или овластен държавен орган, както и да не използва електрическа енергия, без тя да се отчита от средства за търговско измерване, монтирани и пломбирани съгласно изброения ред.

Ответникът е потребител на електроенергия по смисъла на § 1, т. 42 ЗЕ.

Общите условия на „Енерго - Про Мрежи "АД / ново име Електроразпределение Север АД / и „Енерго - Про Продажби" АД са годен източник на облигационни задължения между ищеца и двете енергийни предприятия на основание чл.20а, ал.1 от ЗЗД. Обвързващото им действие, равнозначно на силата на закон. Налице е правно основание за възникване на вземането на „Енерго – Про Мрежи ”АД / ново име Електроразпределение Север АД / и „Енерго - Про Продажби" АД към ответника за потребена електрическа енергия на стойност 8550, 48 лв., поради следните съображения:

1.Вземането, конкретизирано по размер с фактура № 0108803284/07.02.2023г. на стойност 8550, 48 лв. с падеж 21.02.2023г. представлява корекция на сметка за потребена ел. енергия в резултат на констатирано неточно измерване на ел. енергия за обект на адрес •••••••••••••••••, с клиентски №•••••••••• и абонатен № ••••••••••.

За извършената проверка е съставен констативен протокол с № 5400509 от 06.02.2023г. и съгласно Правилата за измерване на количеството ел. енергия / ПИКЕЕ/, обнародвани в Държавен вестник, бр.35 от 30.04.2019 е издадена от Електроразпределение Север АД фактура № 0108803284/07.02.2023г. на стойност 8550, 48 лв. с падеж 21.02.2023г. и се дължи от ответника на основание чл.79 ал.1 ЗЗД, и чл.86 във вр. с чл.84 от ЗЗД.

„Електроразпределение Север“ АД (до 30.01.2018 г. с наименование „Енерго - Про Мрежи” АД) и ответникът са страни по облигационното правоотношение, по силата на което ответникът е потребител на доставяната от ищцовото дружество електрическа енергия.

В конкретния случай корекцията е извършена по Правилата за измерване на количеството ел. енергия / ПИКЕЕ/, обнародвани в Държавен вестник, бр.35 от 30.04.2019.

2.На 06.02.2023г. е извършена техническа проверка от служители на „Електроразпределение Север” АД /с предишно наименование „Енерго - Про Мрежи”АД/ на СТИ с фабричен №1 127021703943851, което обслужва обекта на посочения по горе адрес. Техническата проверка на СТИ, което обслужва обекта на ответника е извършена в присъствието на двама свидетели и представител на полицията. Описано е подробно констатираното състояние на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации, а именно, че: е установено неправомерно от разпределителната кутия, осъществено чрез СВТ 4x6mm2, като трите проводника се ползват за фаза, а четвъртия за нула. На първа фаза е измерен товар от 21, 54А, на втора фаза 0, 00А, на трета 0, 00А. По този начин консумираната ел.енергия не преминава през СТИ, не се отчита от СТИ и не се заплаща от абоната. Неправомерно прикачения проводник е премахнат и предаден на МВР- Търговище.

Констативният протокол № 5400509 е подписан от двамата служители на дружеството, както и от двамата присъствали свидетели и полицейския служител.

Констативният протокол за техническа проверка отразява действителното фактическо положение, той е съставен в съответствие с разпоредбите Правилата за измерване на количеството ел. енергия / ПИКЕЕ/, обнародвани в Държавен вестник, бр.35 от 30.04.2019г.подписан от свидетели, които не са служители на електроразпределителното дружество. Извършената проверка на електромер с фабр.№ 1127021703943851, на неговата цялост и функционалност, притежава съответната юридическа стойност. Безспорно в имота на ищеца е консумирана ел. енергия, която не е заплатена.

След съставяне на СПРАВКА 64651_ F3D6 от 07.02.2023г. за начисляване на допълнителна ел. енергия за периода от 09.11.2022г. до 06.02.2023г. в общ размер на 13028, 4 кВтч., абонатът е уведомен писмено за извършената проверка, съставения констативен протокол, извършеното преизчисление на консумираната електроенергия в резултат на констатациите, издадения счетоводен документ с дължима сума и падеж. Приложената корекционна процедура е по одобрена от ДКЕВР методика. Основанието за корекцията е „промяна схемата на свързване“.

На 07.02.2023г. „Електроразпределение Север” АД издава фактура № 0108803284, с която е определена цена, а именно 8550, 48лв.

С писма „Електроразпределение Север” АД /с предишно наименование „Енерго-Про Мрежи ”АД/, изх.№ 64651_КП5400509_2/07.02.2023г.) уведомява абоната за извършената проверка, съставен констативен протокол и издадена фактура и посочва начин на плащане.

Електрическата енергия е родово определена движима вещ, като собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията й- чрез измерване на СТИ и преминаването й през точката на присъединяване на абоната към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако част от доставената и преминала към консумативните уреди на обекта ел. енергия не може да бъде измерена, то потребителят е усвоил чужда вещ без правно основание, уврежда имуществения интерес на ответното дружество и дължи заплащането на цената на вещта. Засегнато е правото на ответното дружество, установено в чл.200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на цялото, пренесено до обекта на ищеца количество електроенергия. За да бъде възстановено равновесието между доставено и заплатено количество електроенергия е предвидена настоящата процедура. Процесното вземане / по описаните по горе фактури/се дължи от ответника на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл.86 във вр. с чл.84 от ЗЗД.

В настоящия случай следва да се има предвид, че Ел. енергията е реално доставена и потребена от абоната - ответник, но същата не е заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл.200, ал. 1, предл. 1 во от ЗЗД, купувачът на стоката е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на ел. енергия.

Не е спорно по делото че е налице договор за продажба, с който продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати на основание чл.183 от ЗЗД.

Според общата разпоредба на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по АД № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г. и АД № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г./, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Същевременно според константната практика на ВКС /Р. № 97/28.07.2015 г., ТД № 877/2014 г., I т. о. на ВКС; Р. № 115/20.05.2015 г., ГД № 4907/2014 г. IV г. о. на ВКС; Р. № 19/21.02. 2014 г., ТД № 2014/2013 г., II т. о. на ВКС; Р. № 228/10.09.2012 г., ГД № 311 /2011 г., IV г. о. на ВКС; Р. № 487/29.11.2012 г., ГД № 1750/2011 г., IV г. о. на ВКС и др./, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. В този смисъл софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отм. чл. 47 - чл. 51 ПИКЕЕ от 2013 г. /в този смисъл Р. № 150/26.06.2019 г., ГД №4160/2018 г., 3 г. о. на ВКС и Р. № 124/18.06.2019 г. ГД 2991/2018 г, III г. о. на ВКС/.

В настоящия случай се касае за установено точно количество ел.енергия, което количество е реално потребено, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко[1]продажба на ел.енергия, в който смисъл е и Решение №150/26.06.2019г„ постановено по Гр, Д.№4160/2018г. по описа на ВКС, III г.о.

Съобразно чл.16, т.2, от ОУ на ДПЕЕ, от които страните са обвързани, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия.

Съгласно чл.84 от ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

Сумата от 1306, 49лв. представлява мораторна лихва за забава, като периодът, за който е изчислена мораторната лихва за всяка фактура, за периода от датата на падежа й до 26.04.2024г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на задължението.

Поради неизпълнение от ответника на парично задължение за заплащане на потребена електрическа енергия на конкретния обект, ищецът е подал на 29.04.2024 г. заявление по чл.410 ГПК и е издадена процесната заповед.

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено съществуване на вземането за сумата от 8550.48 лв., представляваща главница за потребена и незаплатена ел. енергия от 07.02.2023г., за обект с аб.№ ••••••••••, с кл.№ •••••••••• с адрес на потребление ••••••••••••••••, сумата от 1306.49 лв., представляваща лихва за забава, сбор от мораторната лихва на всяка фактура за периода до 26.04.2024г., ведно със законната лихва считано от 29.04.2024г. до окончателното изплащане на задълженията, за което е издадена заповед по чл.410 от ГПК.

Редовно призован ищецът в открито заседание се представлява от адв. Н. М. от АК-Разград, която поддържа иска така, както е предявен и моли да се присъдят разноските по делото.

Ответникът е редовно уведомен за исковата молба по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК. Подаден е писмен отговор от назначения му особен процесуален представител, който счита иска за допустим, като становище по основателността ще бъде взето след събиране на всички необходими и относими доказателства по делото.

Редовно призован в открито заседание ответникът се представлява от назначения му особен процесуален представител – адв. С. Т. от АК- Търговище, която моли да се постанови решение съобразно събраните по делото доказателства.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Със заповед № 304/30.04.2024г. по Ч.гр.д. № 604/2024 г. по описа на РС-Търговище е разпоредено на длъжника А. П. Т. от гр.Търговище, да заплати на заявителя “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД гр. Варна сумата от 8550.48 лв., представляваща главница за потребена и незаплатена ел. енергия от 07.02.2023г., за обект с аб.№ ••••••••••, с кл.№ •••••••••• с адрес на потребление ••••••••••••••••, сумата от 1306.49 лв., представляваща лихва за забава, сбор от мораторната лихва на всяка фактура за периода до 26.04.2024г., ведно със законната лихва считано от 29.04.2024г. до окончателното изплащане на задълженията, сумата от 197.14 лв. държавна такса, сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.

В заповедта е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: Неизплатена цена за ползвана ел.енергия от 07.02.2023г., за обект с аб.№••••••••••, с кл.№ •••••••••• с адрес на потребление •••••••••••••••• и начислено обезщетение за забава до 26.04.2024г.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК.

На кредитора е указана възможността в едномесечен срок от съобщаването, че може да предяви иск относно вземането си. Съобщението е получено от същия на 04.07.2024г. и в законния едномесечен срок, на 02.08.2024г. /дата на пощенското клеймо/ с искова молба Вх.рег.№ 6428/05.08.2024г. е предявен иска за установяване на вземането по реда на чл. 422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК – положителен установителен иск за съществуване на вземането.

Безспорно е обстоятелството, че ищецът „Електроразпределение Север“ АД (до 30.01.2018 г. с наименование „Енерго - Про Мрежи” АД) е с основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, представляваща съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби със средно, ниско и високо напрежение, чрез която дружеството извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това. “Електроразпределение Север“ АД осъществява дейността си на територията на административните области с центрове Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Велико Търново, Разград, Габрово, Силистра и Русе, за което притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л - 138 - 07/13.08.2004г., издадена от Комисия за енергийно и водно регулиране/публикувана и общоизвестна и достъпна на сайта на КЕВР/.

В предмета на дейност на дружеството е включено осигуряване поддържането на електроразпределителната мрежа, обектите и съоръженията в съответствие с техническите изисквания.

В тази връзка с разпоредбата на чл. 13 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на “Електроразпределение Север“ АД/наричани по - долу „Общи условия”- публикувани, общоизвестни и достъпни на сайта на дружеството /, на същото е предоставено право да извършва периодични и извънредни технически проверки на средствата за търговско измерване, на целостта и функционалността им и на свързващите ги електрически инсталации, да организира извършването на последващи проверки на средствата за търговско измерване по реда на действащото законодателство, както и да осъществява контрол за спазването на задълженията на ползвателя, като при установяване на тяхното неизпълнение да съставя констативни протоколи по реда на Общите условия.

Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 3 и т. 7 от Общите условия за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД, ползвателят е задължен да не променя схемата на свързване на електрическите съоръжения, да не преустройва, ремонтира или да заменя елементите на средствата за търговско измерване, да не снема самоволно или поврежда средство за търговско измерване, знак, пломба или друго контролно приспособление, поставено от лица, на които „ЕРП Север” АД е възложило дадената дейност или овластен държавен орган, както и да не използва електрическа енергия, без тя да се отчита от средства за търговско измерване, монтирани и пломбирани съгласно изброения ред.

Няма спор по делото, а и от писмените доказателства е видно, че ответникът А. П. Т. е с постоянен и настоящ адрес в ••••••••••••••••.

Несъмнено и категорично се установи от представените писмени и гласни доказателства, че на 06.02.2023г. е извършена техническа проверка от служители на „Електроразпределение Север” АД /с предишно наименование „Енерго - Про Мрежи”АД/ на СТИ с фабричен №1 127021703943851, което обслужва обекта на посочения по горе адрес - в ••••••••••••••••.

Техническата проверка на СТИ, което обслужва обекта на ответника е извършена в присъствието на двама свидетели – Ив. Т. Ив., живущ на •••••••••• и С. М. М., жив. на •••••••••••••••• и представител на полицията. Описано е подробно констатираното състояние на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации, а именно, че: е установено неправомерно от разпределителната кутия, осъществено чрез СВТ 4x6mm2, като трите проводника се ползват за фаза, а четвъртия за нула. На първа фаза е измерен товар от 21, 54А, на втора фаза 0, 00А, на трета 0, 00А. По този начин консумираната ел.енергия не преминава през СТИ, не се отчита от СТИ и не се заплаща от абоната. Неправомерно прикачения проводник е премахнат и предаден на МВР- Търговище.

Констативният протокол № 5400509/06.02.2023г. е подписан от двамата служители на дружеството, както и от двамата присъствали свидетели и от полицейския служител. Така установеното от писмените доказателства се потвърди и от гласните доказателства чрез разпит на свидетелите в открито заседание: Е. Й. Х. и Д. К. Б., които са компетентните служители на ищцовото дружество, извършили проверката и А. С. А.-полицейският служител, присъствал на проверката. Съдът кредитира показанията на тримата свидетели, защото имат преки и непосредствени впечатления от събитието и техните показания не си противоречат и кореспондират с другите доказателства по делото.

Констативният протокол за техническа проверка отразява действителното фактическо положение, той е съставен в съответствие с разпоредбите Правилата за измерване на количеството ел. енергия / ПИКЕЕ/, обнародвани в Държавен вестник, бр.35 от 30.04.2019г.подписан от свидетели, които не са служители на електроразпределителното дружество. Извършената проверка на електромер с фабр.№ 1127021703943851, на неговата цялост и функционалност, притежава съответната юридическа стойност. Безспорно в имота на ответника е консумирана ел. енергия, която не е заплатена. Още повече, че ответникът сам е признал и е показал на присъстващите на проверката как е свързан кабелът, така че да не отчита консумираната ел. енергия.

Затова и, видно от представените писмени доказателства, съгласно Споразумение № 59/11.04.2023г. по НОХД № 297/2023г. по описа на Районен съд - Търговище, влязло в сила от 11.04.2023г.:

Страните приемат, на основание чл. 381, ал. 5, т. 1 от НПК, за безспорно установено, че обвиняемият А. П. Т. със снета по-горе самоличност, на неустановена дата за периода от 05.05.2021г. до 06.02.2023г. в ••••••••••••••••, сам осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, собственост на „Електроразпределение Север“АД, с което създал условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия, с което от обективна страна осъществил състава на престъпление по чл. 234в, ал.1 от НК. От субективна страна Д.ието е извършено умишлено. Престъплението е извън посочените в чл. 381, ал. 2 от НПК. На основание чл. 381, ал. 5, т. 2 НПК за извършеното от А. П. Т. престъпление по чл. 234в, ал.1 от НК, след приложението на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, на същия се налага наказание „пробация”, за срок от девет месеца. Същото е изтърпяно в периода от 25.04.2023 г. до 25.01.2024 г. Съгласно чл.383 НПК във вр. чл.381 от НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. С императивната норма на чл. 300 от ГПК е регламентирано, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от Д.ието, относно това: дали е извършено Д.ието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съобразявайки установените фактически обстоятелства с оглед разпоредбите на чл.383 НПК във вр. чл.381 НПК и във вр. чл.300 ГПК, съдът приема за несъмнено и категорично доказано, че ответникът е извършил посоченото по–горе Д.ие - на неустановена дата за периода от 05.05.2021г. до 06.02.2023г. в ••••••••••••••••, сам осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, собственост на „Електроразпределение Север“АД, с което е създал условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия.

След съставяне на СПРАВКА 64651_ F3D6 от 07.02.2023г. за начисляване на допълнителна ел. енергия за периода от 09.11.2022г. до 06.02.2023г. в общ размер на 13028, 4 кВтч., абонатът е уведомен писмено за извършената проверка, съставения констативен протокол, извършеното преизчисление на консумираната електроенергия в резултат на констатациите, издадения счетоводен документ с дължима сума и падеж. Приложената корекционна процедура е по одобрена от ДКЕВР методика. Основанието за корекцията е „промяна схемата на свързване“.

На 07.02.2023г. „Електроразпределение Север” АД издава фактура № 0108803284, с която е определена цена, а именно 8550, 48лв.

С писма „Електроразпределение Север” АД /с предишно наименование „Енерго-Про Мрежи ”АД/, изх.№ 64651_КП5400509_2/07.02.2023г.) уведомява абоната за извършената проверка, съставен констативен протокол и издадена фактура и посочва начин на плащане и със срок на плащане – 21.02.2023г..

От писменото заключение по съдебна техническа експертиза, прието от съда като пълно и обосновано, потвърдено в открито заседание от вещото лице инж. П. П., се установи безспорно следното:

1.

При начина на свързване на абоната към електроразпределителната мрежа, описан в КП № 5400509/06.02/2033 г. пренесената електроенергия от мрежата към абоната не преминава през СТИ и е изцяло неизмерена.

2.

Не са констатирани манипулации по процесното СТИ, описано в КП № 5400509/06.02.2023г. или схемата му на свързване към електроразпределителната мрежа. Вмешателството се състои в свързване на абоната към точка от ЕРМ, в която няма СТИ, като по този начин консумираната електроенергия не се отчита.

3.

Преминалата по нерегламентирано монтираният кабел СВТ 4х6мм2 електроенергия не преминава през измервателната система на СТИ и е изцяло неотчетена.

4.

Левовата равностойност на ел енергията във фактура № 0108803284/07.02.2023, е пресметната аритметично точно, съобразно одобрените от ДЕКВР цени с Решение Ц 19/01.07.2022 г 5.

Присъединителните съоръжения позволяват, начислената по Справка за корекция на сметка № 64651_F3D6 OTt 07.02.2023 и обективирана във фактура № 0108803284/07.02.2023, електроенергия в размер на 13028 kWh да бъде доставена до абоната и консумирана.

Предвид установената безспорна фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В заповедното производство по Ч.гр.д. № 604/2024г. по описа на РСТ е издадена заповед № № 304/30.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против длъжник А. П. Т., за сумата 8550.48 лв., представляваща главница за потребена и незаплатена ел. енергия по фактура № 0108803284 от 07.02.2023г., за обект с аб.№ ••••••••••, с кл.№ •••••••••• с адрес на потребление ••••••••••••••••, сумата от 1306.49 лв., представляваща лихва за забава, сбор от мораторната лихва на всяка фактура за периода до 26.04.2024г., ведно със законната лихва считано от 29.04.2024г. до окончателното изплащане на задълженията, както и направените по делото разноски.

В тежест на ищеца е доказването преди всичко на валидни облигационни отношения с ответника като титуляр на партида за точно този аб.№, на обект в ••••••••••••••••, за който е издадена заповедта; обстоятелството, че в обекта е имало ел.захранване към процесния период, отразен в справката; нарушаване на конкретни задължения от ответника по ОУ; ответникът е потребител на ел.енергия за този обект и че реално е потребил, консумирал в отчетния период, за който са издадени фактури предоставена му ел.енергия, която обаче не е отчетена; валидни влезли в сила ОУДПЕЕ, с което и регламентирана цената, сроковете за плащане и лихва; изпълнение на облигационно задължение от ищеца за доставка на определена като количество, стойност и период на доставка движима вещ – електроенергия, съответно период и размер на лихвата за забава; на база на какви данни са изчислени сумите по фактурите; издаване на фактурите.

Ищецът „Електроразпределение Север“ АД (до 30.01.2018 г. с наименование „Енерго - Про Мрежи” АД) е с основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, представляваща съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби със средно, ниско и високо напрежение, чрез която дружеството извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това - Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л - 138 - 07/13.08.2004г., издадена от Комисия за енергийно и водно регулиране/публикувана и общоизвестна и достъпна на сайта на КЕВР/. В предмета на дейност на дружеството е включено осигуряване поддържането на електроразпределителната мрежа, обектите и съоръженията в съответствие с техническите изисквания..

Съгласно чл.25 т.3, 4, 6 от Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на “Електроразпределение Север“ АД /наричани по - долу „Общи условия”- публикувани, общоизвестни и достъпни на сайта на дружеството /, на същото е предоставено право да извършва периодични и извънредни технически проверки на средствата за търговско измерване, на целостта и функционалността им и на свързващите ги електрически инсталации, да организира извършването на последващи проверки на средствата за търговско измерване по реда на действащото законодателство, както и да осъществява контрол за спазването на задълженията на ползвателя, като при установяване на тяхното неизпълнение да съставя констативни протоколи по реда на Общите условия.

Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 7, т.8 и т.3 от Общите условия за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД, ползвателят е задължен да не променя схемата на свързване на електрическите съоръжения, да не преустройва, ремонтира или да заменя елементите на средствата за търговско измерване, да не снема самоволно или поврежда средство за търговско измерване, знак, пломба или друго контролно приспособление, поставено от лица, на които „ЕРП Север” АД е възложило дадената дейност или овластен държавен орган, както и да не използва електрическа енергия, без тя да се отчита от средства за търговско измерване, монтирани и пломбирани съгласно изброения ред; да заплаща дължимите суми в определените срокове.

Ответникът е потребител на електроенергия по смисъла на § 1, т. 42 ЗЕ.

Електрическата енергия е родово определена движима вещ, като собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията й- чрез измерване на СТИ и преминаването й през точката на присъединяване на абоната към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако част от доставената и преминала към консумативните уреди на обекта ел. енергия не може да бъде измерена, то потребителят е усвоил чужда вещ без правно основание, уврежда имуществения интерес на ищцовото дружество и дължи заплащането на цената на вещта. Засегнато е правото на ищцовото дружество, установено в чл.200 ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността на цялото, пренесено до обекта на ответника количество електроенергия. Процесното вземане / по описаните по горе фактури/ се дължи от ответника на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл.86 във вр. с чл.84 от ЗЗД.

В конкретния случай е доказано, че ел. енергията е реално доставена и потребена от абоната - ответник, но същата не е заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл.200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стоката е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената доставка на ел. енергия.

Не е спорно по делото че е налице договор за продажба, с който продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати на основание чл.183 от ЗЗД.

Според общата разпоредба на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по АД № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г. и АД № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г./, този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Същевременно според константната практика на ВКС /Р. № 97/28.07.2015 г., ТД № 877/2014 г., I т. о. на ВКС; Р. № 115/20.05.2015 г., ГД № 4907/2014 г. IV г. о. на ВКС; Р. № 19/21.02. 2014 г., ТД № 2014/2013 г., II т. о. на ВКС; Р. № 228/10.09.2012 г., ГД № 311 /2011 г., IV г. о. на ВКС; Р. № 487/29.11.2012 г., ГД № 1750/2011 г., IV г. о. на ВКС и др./, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. В този смисъл софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отм. чл. 47 - чл. 51 ПИКЕЕ от 2013 г. /в този смисъл Р. № 150/26.06.2019 г., ГД №4160/2018 г., 3 г. о. на ВКС и Р. № 124/18.06.2019 г. ГД 2991/2018 г, III г. о. на ВКС/.

Установено е точното количество ел. енергия. Вземането, конкретизирано по размер с фактура № 0108803284/07.02.2023г. на стойност 8550, 48 лв. с падеж 21.02.2023г. представлява корекция на сметка за потребена ел. енергия в резултат на констатирано неточно измерване на ел. енергия за обект на адрес •••••••••••••••••, с клиентски №•••••••••• и абонатен № ••••••••••.

Потребителят не е заплатил стойността на ползваната ел.енергия в указания срок. След настъпване изискуемостта на задължението по фактурата, същата не е заплатена и към момента.

Съгласно чл.84 от ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Сумата от 1306, 49лв. представлява мораторна лихва за забава, като периодът, за който е изчислена мораторната лихва за всяка фактура, за периода от датата на падежа й до 26.04.2024г.

Съобразявайки изложеното по-горе, съдът приема, че искът е доказан по основание размер, поради което и следва да бъде уважен.

Съгласно указанията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Ответникът следва да заплати на ищеца, с оглед изхода на спора, направените разноски в пълен размер, за които е представен списък по чл.80 ГПК /л.149 по делото/, а именно 247.14 лв. – в заповедното производство, от които 197.14 лв. – за държавна такса и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение, както и в размер на общо 3090.84 лв. - в исковото производство, от които 197.14 лв. - довнесена държавна такса; 1285.70 лв. – възнаграждение за назначен особен процесуален представител на ответника; 450 лв. – депозит за възнаграждение по СТЕ; 90 лв. – депозит за призоваване на свидетели; 1068 лв. - адв. възнаграждение.

Въз основа на изложените мотиви, съдът